Уилиям макдоналд к о новия
Й. Богатият млад началник (18:18-30)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
Й. Богатият млад началник (18:18-30) 18:18, 19 Този пасаЖ ни показва случая с един с мъЖ, който не иска да приеме БоЖието царство като малко дете. Един ден при Господ Исус идва няка- къв началник, който се обръща към Него с думите „благи Учителк)" и Го пита какво да направи, за да наследи вечен Живот. Спасителят най-напред го пита защо се обръща към Него с ду- мите „благи УчителЬ" и му напомня, че единствено Бог е благ. Господ не 357 Лука 18  отрича, че е Бог, а само се onumBa ga
подскаже на началника, че трябВа да признае този факт. Щом е „благ", Той също е Бог, тъй като единствено Бог е по същество „благ" (или добър). 18:20 След това Исус отговаря на Въпроса: „Какво да сторя, за да насле- дя Вечен живот?" Ние знаем, че Вечни- ят живот не може да се наследи, нито да се спечели с добри дела. Вечният живот е дар от Бога чрез Исус Хрис- тос. Когато Господ Исус насочва Вни- манието на началника към десетте Божии заповеди, Той не иска да му ка- же, че ще се спаси, като пази тези за- поведи на закона, но използва закона, за да успее да го убеди, че е грешен. И така Господ Исус повтаря пет от за- поведите, които засягат задължения- та ни към нашите ближни, описани ВъВ втората плоча на закона. 18:21-23 Става ясно, че законът не е упражнил своя изобличаващ ефект в живота на този човек, защото той е достатъчно дързък, за да твърди, че е спазвал тези заповеди от младостта си. Тогава Исус му казва, че на него все пак му липсва нещо - лк)бовта към ближния. Ако младежът действител- но спазва тези заповеди, той ще про- даде всичките си богатства и ще ги раздаде на бедните. Но истината е, че той не обича ближния си както себе си. Животът му е изпълнен с егоизъм и В него няма място за другите. Това става ясно от факта, че след като чу- ва всичко това, той е силно наскър- бен, „защото беше твърде богат". 18:24 Исус вижда това и казва, че за ония, които имат богатства, ще бъ- де много трудно да влязат В БоЖието царство. Трудността идва оттам, че не можеш да имаш богатства, без да ги обичаш и да уповаваш на тях. Целият този текст е изпълнен с обезпокоителни въпроси, които зася- гат както вярващите, така и невяр- ващите. Можем ли ние да кажем, че наистина обичаме нашите ближни, ако живеем в разкош и удобства, докато има хора, които загиват, защото не са чули благата вест за Христос? 18:25 Исус казва, че е по-лесно ками- ла да мине през иглени уши, отколко- то богат да влезе в БоЖието царст- во. Много хора са се опитвали да обяс- нят това твърдение. Някои от тях казват, че игленото ухо символизира малката, Вътрешна врата на градска-, та стена, през която камилата може да влезе само ако се прегъне в колене- те. Но Лука тук използва за иглено ухо дума, от която се разбира, че ста- ва въпрос за хирургическа игла. Така че смисълът на думите на Господ е съв- сем ясен. Той казва, че колкото е не- възможно камилата да мине през иг- лено ухо, толкова е невъзмоЖно и бо- гаташът да влезе в БоЖието царст- во. Не е достатъчно да се каже, че бо- гаташът не може да стори това със собствени усилия, защото със собст- вени усилия не може да влезе в Божие- то царство нито богатият, нито бедният. Тези думи означават, че за човека е невъзмоЖно да влезе в БоЖи- ето царство като богаташ, защото, докато богатството му представля- ва за него един малък бог, то не прес- тава да стои като пречка между него и спасението на душата му и той не може да стане християнин. Простите факти сочат, че сред богатите има много малко спасени хора и че спасени- те сред тях е трябвало първо да се покаят пред Бога. 18:26, 27 След като размислят върху казаното, учениците започват да се питат: „Тогава кой може да се спа- си?" За тях богатствата винаги са били признак за Божието благослове- ние (Второз. 28:1-8). Щом като бога- тите logeu не могат да се спасят, то- гаВа кой може? Господ отговаря, че това, което хората не могат да нап- равят, може да направи Бог. С други думи, Бог моЖе да отнеме лк>бовта към златото от алчния, лакомия и бе- 358 Лука 18   зогледния материалист и да му даде
вместо нея истинската лкзбоб към Господа. ТоВа е едно чудо на БоЖията милост. И отноВо целият този пасаЖ поВди- га обезпокоителни Въпроси за Всяко БоЖие дете. Слугата не е по-Високо от Господаря си и след като Господ Исус е напуснал СВоите небесни бо- гатстВа, за да спаси нашите грешни души, правилно ли е ние да бъдем бога- ти В същия този сВят, В който Той беше беден? Ценността на човешките души, близостта на Второто пришес- тВие на Христос и Взискателната му лк>бо8 са неща, които ни карат да Вло- Жим Всичките си материални богатс- тВа В слуЖба на делото на Господа. 18:28-30 Когато Петър напомня на Господа, че учениците са оставили както къщите си, така и семейства- та си, за да Го последват, Господ му отговаря, че Всеки поЖертВувателен Живот ще бъде многократно Възнаг- раден на този свят и още по-многок- ратно Възнаграден Във Вечността. Последните думи на 30 cm. („a 6 иде- Щия свят Вечен Живот") не означа- ват, че Вечният Живот моЖе да се заслуЖи, като човек остави всичко, а говорят за по-големи възмоЖности за наслаЖдение на Вечния Живот. Те ни казват, че В идещия свят този човек Ще има по-големи способности да се наслаЖдава на небесните благослове- ния и освен това ще получи по-големи награди в небесното царство. Всичко това говори за „пълна реализация на Живота, който човек получава при по- вярването - т. е. Живот в пълнота". К. Исус отново предсказва Своята смърт и възкресение (18:31-34) 18:31-33 За трети път Господ взима 9ванадесетте ученици при Себе Си и им разказва подробно за това, което Ще Му се случи (6Ж. 9:22, 44). Той пред- сказва Своите мъки, които ще дой- дат, за да потвърдят писаното чрез пророците в СЗ. С боЖествено проз- рение Той спокойно пророкува, че „ще бъде предаден на езичниците". „Има- ло е голяма вероятност Исус да бъде убит тайно или пребит с камъни 8 ня- коя тълпа."52 Но предсказанията на пророците казват, че Той ще бъде предаден, поруган, оскърбен и оплкнп и това трябва да се изпълни. Исус ще бъде бит и после убит, но на третия ден ще възкръсне отново. Останалите глави разкриват драма- та, така удивително предвидена и предсказана от Исус: „Ето, възлизаме в Ерусалим" (18:35- 19:45). „Човешкият Син... ще бъде преда- ден на езичниците" (19:47-23:1). „Ще Му се поругаят и... ще Го ос- кърбят" (23:1-32). „Ще Го убият" (23:33-56). „И на третия ден ще възкръсне" (24:1-12). 18:34 Странно наистина, но ученици- те не разбират „нищо от това, кое- то се казваше". Значението на казано- то от Исус е скрито за тях. На нас сега ни е трудно да разберем защо те- зи ученици са били толкова невъзприе- мчиви, но обяснението моЖе би е след- ното: техните умове са били до така- ва степен заети от мисълта за един временен освободител, който да ги отърве от римското робство и да ус- танови царството си незабавно, че те са отказали да си представят какъв- то и да било друг изход. Често пъти ние вярваме само това, което искаме да вярваме, и се противопоставяме на истината, ако тя не съответства на предварително създадените ни предс- тави. JI. Изцелението на слепия просяк (18:35-43) 18:35-37 Господ Исус вече е напуснал Перея, след като пресича река Йордан. 359 Лука 18,19  Лука казВа, че следващото събитие се
случва, „когато Той се приблшкабаше към Ерихон". Докато Матей и Марко казВат, че тоВа става, когато Исус излиза от Ерихон (Мат.20:29, Марко 10:46). Освен тоВа Матей говори за дВама слепи мъЖе; докато Марко и Лука споменават само един. ВъзмоЖно е Лука да говори за новия град Ерихон, докато Матей и Марко да имат пред- вид стария град Ерихон. ВъзмоЖно е също така да е имало повече от едно чудо с изцеляване на слепи на това място. Каквото и да е истинското обяснение на това събитие, ние сме сигурни, че ако нашите познания бяха по-големи, привидните противоречия щяха да изчезнат. 18:38 Слепецът по някакъв начин разбира, че Исус е Месията, защото се обръща към Него с думите: „Сине Да- бидов". Той иска Исус да покаЖе ми- лост към него, като Му възвърне зре- нието. 18:39 Независимо от опитите на ня- кои хора да го накарат да замълчи, просякът упорито продълЖава да би- ка Господ Исус. Хората изобщо не се интересуват от този просяк, но Исус се интересува. 18:40,41 И така, Исус се спира. Дар- би коментира този момент така: „Исус Навиев ВеднъЖ помоли слънце- то да спре на небето, а тук Господа- рят на слънцето, луната и небето спира при молбата на един сляп про- сяк." По заповед на Исус хората до- ВеЖдат слепия при Него. Исус го пи- та какво иска. Без никакво колебание или усукване слепият отговаря, че ис- ка да прогледа. Молитвата му е много къса, но точна и изпълнена с вяра. 18:42, 43 Тогава Исус изпълнява мол- бата на човека и слепият незабавно получава зрение. И не само това, но веднага тръгва след Господа, като слави Бога. Това събитие идва да ни покаЖе, че трябва да се осмелим да вярваме на Бога и за невъзмоЖното. Голямата вяра е голяма почит за Не- го. Както казва поетът: При един Цар отиваш ти: затова големи искания приготви. Че такава мощ и сила има Той - няма искане, което да бъде прекалено голямо на бой. ДЖон Нклпън М. Повярването на Закхей (19:1-10) ПоВярването на Закхей илкютрира ка- заното от Лука В 18:27, че „невъзмоЖ- ното за човеците, за Бога е възмоЖ- но". Закхей е един богат човек, а обик- новено за богатия не е възмоЖно да влезе в БоЖието царство. Но Закхей се смиряВа пред Спасителя и не позво- лява на богатството си да стане преграда меЖду неговата душа и Бога. 19:1-5 ТоВа се случва по време на третото и последно пътуване на Гос- под за Ерусалим, когато Той минава през Ерихон. Закхей много иска да ви- ди Исус, вероятно най-Вече от лк)бо- питство. И макар че е началник на бирниците, не се поколебава да избър- ши нещо не особено прилично, за да ви- ди Спасителя. Тъй като е нисък на ръст и знае, че тълпата ще му попре- чи да Го види добре, той изтичва нап- ред и се покачва на една черница, коя- то расте на пътя, по който ще мине Господ. Когато наблиЖава черницата, Исус поглеЖда нагоре и вшкда Закхей. Тогава му казва да слезе бързо и го уведомява, че ще отседне в неговата къща. Това е единственият записан случай, когато Спасителят се самопо- канва в един дом. 19:6 Закхей прави така, както Исус иска от него, и Го приема с радост. Ние моЖем почти със сигурност да каЖем, че тоВа е и мигът на неговото повярване. 19:7 Всички критици започват да роптаят срещу Спасителя за това, че отива на гости у един човек, когото всички признават за грешник. Те прос- 360 Лука 19  mo забравят факта, че идвайки в свят
като нашия, Господ посещава само такива домове! 19:8 Спасението донася коренна про- мяна в Живота на бирника, който каз- ва на Спасителя, че е решил да даде половината от имота си на бедните. (До този момент той е крадял от тях колкото е могъл.) Освен това казва, че ще плати четирикратно обезщетение на всеки, когото е огра- бил. Решението му говори за една мно- го по-голяма компенсация от тази, ко- ято се изисква от закона (Изх. 22:4, Лев. 6:5; Чие. 5:7). То показва, че Зак- хей вече е слуга на лк)бовта, а не на ал- чността. Няма никакво съмнение, че Закхей приема нещата съвсем сериозно. Уест превеЖда 86 cm. така: „И тъй като съм изисквал несправедливо..." В него- вия превод няма „ако". На някои хора текстът звучи така, като че Закхей се хвали със своето чо- веколЬбие и разчита на него за спасе- нието си. Но това изобщо не е исти- на. Онова, което той иска да каже, е, че неговият нов живот за Христос го е накарал да пожелае да се отплати за миналото и че от благодарност на Бога за своето спасение той сега иска да използва парите си за Божия прос- лава и за благословение на ближните си. 8 cm. е един от най-силните стихове В Библията, които говорят върху обезщетението на несправедливо от- нет имот. Спасението не освобожда- ва човека от задължението да поправи грешките си от миналото си. Дълго- вете, които човек е направил, преди 9а повярва, не се унищожават чрез но- Ворождението. Ако той е откраднал някакви пари преди спасението, истин- ското разбиране на Божията милост изисква от него да възстанови тези пари, след като стане Божие дете. 19:9 Исус съвсем ясно казва пред всички, че спасението е дошло 6 дома на Закхей, защото и той е Авраамов син. Спасението идва при Закхей не за- ради това, че се е родил евреин. Тук наименованието „Авраамов син" озна- чава нещо повече от кръвно родство. То показва, че Закхей притежава съ- щата вяра в Господа, каквато е имал и Авраам. Освен това спасението не идва в дома на Закхей и заради негови- те благотворителни и възстанови- телни дела (8 cm.). Всичко това е ре- зултат от спасението, а не причина за спасение. 19:10 В отговор на онези, които Го критикуват, че е отишъл в къщата на грешен човек, Исус казва: „Човешки- ят Син дойде да потърси и да спаси починалото." С други думи, повярване- то на Закхей идва като изпълнение на целта, заради която Христос е дошъл на този свят. Н. Притчата за десетте мнаси (19:11-27) 19:11 Докато Спасителят се прибли- жава към Ерусалим откъм Ерихон, много от Неговите последователи мислят, че БоЖието царство веднага ще се яви. С притчата за десетте мнаси53 Исус иска да ги изведе от то- ва заблуЖдение. Тази притча показва, че меЖду Неговото Първо и Второ пришествие ще има един период от време, когато учениците Му ще рабо- тят за Него. 19:12, 13 Притчата за благородника има действителен исторически про- тотип в лицето на Архелай. Той бил избран от Ирод за негов заместник, но народът не го приел. Тогава той отишъл в Рим, за да получи потвърЖ- дение за своето назначение, а като се върнал, възнаградил слугите си и уни- щоЖил всичките си врагове. В притчата Господ Исус Христос се представя за един благородник, който отишъл на небето, за да чака време- то, когато ще се върне и ще установи 361 Лука 19  царството Си на земята. Десетте
слуги представляват Неговите учени- ци. На Всеки един от тях благородни- кът дал по една мнаса и им казал да търгуват с нея, докато дойде обрат- но. Има неща, които не са еднакви при различните хора, които слуЖат на Господ: различна надареност, Възмож- ности и талант (вЖ. притчата за та- лантите, Мат. 25:14-30). Но има не- ща, които са общи за Всички тях, като например привилегиите, които имат, за да разпространяват евангелието и да представят Христос на света, а така също и привилегията да се мо- лят. Без съмнение, мнасата символи- зира точно този вид привилегии. 19:14 Гражданите представляват еврейския народ. Те не само са Го отх- върлили, но след заминаването Му са изпратили посланици със следното съ- общение: „не щем този да царува над нас". Посланието моЖе да се разглеЖ- да като отношението, което наро- дът показва към слуЖителите на Христос, като Стефан и другите мъ- ченици. 19:15 Тук моЖем да видим едно опи- сание на Господ, Който ще се върне, за да установи Своето царство. Тогава Той ще събере слугите Си, за да види какво са направили с парите, които им е дал. Вярващите от този свят ще отго- варят пред Христовото съдилище за работата, която са свършили. ТоВа ще стане на небето след ГрабВането. Онази част от еврейския народ, кои- то ще останат верни на Христос и ще свидетелстват за Него по време на годините на Скръбта, ще отгова- рят пред Него след Второто Му при- шествие. Това е съдът, за който най- вече става дума в този пасаЖ. 19:16 Оказва се, че с помощта на ед- ната дадена му мнаса първият слуга е спечелил десет мнаси. Той съзнава, че парите не са негова собственост („твоята мнаса"), и показва, че ги е използвал максимално добре в защита на интересите на Своя господар. 19:17 Господарят му го похвалва за това, че се е показал верен на твърде малкото, което отново ни напомня, че дори и тогава, когато сме полоЖи- ли максимум усилия, пак оставаме без- полезни слуги. Наградата му се състои в това, че му се дава власт над десет града. Възнаграждението за вярна слуЖба е свързано явно по някакъв на- чин с управлението в царството на Христос. Степента на тази награда ще се определя от степента на него- вото посвещение и себеизразходване. 19:18, 19 Вторият слуга казва, че е спечелил пет мнаси с помощта на ед- ната мнаса и за награда получава власт над пет града. 19:20, 21 Третият идва, без да доне- се никаква печалба - само извинения, и връща мнасата, която внимателно пазел... в кърпа. Не бил спечелил нищо с нея. И защо? Оказва се, че според не- го виновен за това бил най-вече благо- родникът, който бил строг човек, който искал да получи нещо, без да го е заработил. Но думите му сами го об- виняват. Защото, ако е мислел благо- родника за такъв човек, защо не е вло- Жил мнасата в банка, за да спечели по- не някаква лихва? 19:22 Когато цитира думите, с кои- то слугата характеризира благородни- ка, Исус не иска да каЖе, че ги призна- ва за верни. Причината, за да изрече тези думи, се крие в злото сърце на слугата, което го кара да обвинява господаря си вместо собствения си мързел. Защото, ако действително е смятал така, трябвало е да действа по съответния начин. 19:23 23 cm. идва да покаЖе, че пред нас има само две възмоЖности: или да използваме всичко, което имаме, В слуЖба на Господа; или да го дадем на някой друг, който ще го използва вмес- то нас. 362 Лука 19  19:24-26 Присъдата на благородника
за третия слуга гласи, че трябва да вземат мнасата от него и да я да- дат на онзи, който е спечелил десет мнаси. Ако ние не използваме нашите възмоЖности за Господ, те ще ни бъ- дат отнети. Но ако сме верни в мал- кото, Бог ще знае, че винаги моЖе да разчита на нас. За някои моЖе да изг- леЖда, че не е справедливо да се отне- ме едната мнаса от тоя, който има само нея, и да се даде на оня, който ве- че има десет, но в духовния Живот има един принцип, според който тези, които обичат Господа и Му слуЖат с цялото си сърце, получават все по-го- леми възмоЖности да правят това. НеЖеланието да използваме дадените ВъзмоЖности води до пълната им за- губа. Третият слуга загубва наградата си, но не претърпява никакво друго нака- зание - явно той остава спасен. 19:27 ГраЖданите, които не поЖела- Ват благородникът да им бъде цар, са изобличени като врагове и осъдени на смърт. Това е едно тъЖно предсказа- ние за съдбата на онази част от изра- елския народ, която ще отхвърли Ме- сията. X. Човешкият Син 6 Ерусалим (19:28-21:38) А. Триумфалното влизане (19:28-40) 19:28-34 Вече е дошла неделята преди разпъването на Христос. Исус се на- мира близо до източната страна на Елеонския хълм на път към Ерусалим. Малко преди Витфагия и Витания... Той изпраща двама от Своите учени- Чи до едно село, откъдето да Вземат °сле, с което да влезе в Ерусалим. Исус им казва съвсем точно къде да намерят Животното и какво да ка- Жат собствениците му. След като Учениците обясняват на собстВеници- те своята мисия, хората без никакво колебание развързват ослето и им го дават, за да го заведат на Исус. МоЖе би преди това те са били благословени чрез някое дело на Господ и са Му ка- зали, че Той моЖе да се обърне към тях по всяко време. 19:35-38 Учениците мятат дрехите си върху ослето и правят нещо като възглавница или седло за Господа. Много от хората постилат дрехите си на пътя пред Него, докато Той се изкачва от западното подноЖие на Елеонския хълм към Ерусалим. И то- гава почти единодушно всички, които следват Исус, започват да славят Бо- га за всички велики дела, които са ви- дели да извършва пред тях. Те Го при- ветстват като БоЖия Цар и Го Въз- величават като Един, Който ще доне- се „мир на небето и слава във висини- те". Многозначителен е и фактът, че те казват „мир на небето", вместо „мир на земята". Не е възмоЖно да има мир на земята, след като Прин- цът на мира е отхвърлен и скоро ще бъде убит. Но В резултат на неизбеЖ- ната смърт на Христос на кръста на Голгота и Неговото възнесение на не- бето след това на небето ще има мир. 19:39, 40 фарисеите се възмущават, че Неговите ученици Му оказват пред всички такава голяма почит, и Му каз- ват, че трябва да ги смъмри. Но Исус им отговаря, че това шумно приветс- твие е неизбеЖно. Ако учениците Му спрат да Го хвалят, камъните ще за- почнат! По този начин Исус смъмря фарисеите за това, че сърцата им са по-твърди и по-студени от мъртвите камъни. Б. Плачът на Човешкия Син за Ерусалим (19:41-44) 19:41,42 Близо до Ерусалим Исус плаче за този град, който пропуска своята златна възмоЖност. Ако хората Го 363 Лука 19, 20  бяха приели като Месия, щяха да имат
мир. Защото Той е източникът на мира. Но Вече е тВърде късно. Те са Взели решение как да постъпят с Бо- жия Син. ЗатоВа очите им не Виждат. Поради тоВа, че не искат да Го Видят, те Вече и не могат да Го Видят. Да спрем за малко тук и да помис- лим Върху чудото със сълзите на Спа- сителя. Грифит-Томас казва така: „Нека поседим при краката на Хрис- тос и нека научим тайната на Негови- те сълзи, за да можем, като Видим греховете и мъките на градовете и се- лата, да заплачем и ние за тях."54 19:43, 44 Тук Исус ни даВа едно тъж- но предсказание за обсадата на Еруса- лим от Turn - как този римски генерал ще обгради града и ще хВане жители- те му като В капан; как ще избие и млади, и стари; как ще разруши стени- те и къщите му, като ги сравни със земята; как камък Върху камък няма да остане. И Всичко тоВа ще се случи заради това, че Ерусалим „не позна времето, когато беше посетен". Гос- под посети града с предложение за спасение, но хората не Го пожелаха. В техните планове за живота нямаше никакво място за Него. Веди с цел финансово обезпечаване - и Всичко това в името на Христос. За да обоснове защо прави всичко това, Христос цитира Светото Пи- сание (Ис. 56:7 u Ер. 7:11). Всяка ноВа реформа В църквата трябВа да се обосновава с Божието Слово. Г. Всекидневните поучения в храма (19:47, 48) Всеки ден Исус поучава в храма - не вътре в самата сграда, а в двора на храма, където е разрешено влизането на хората. Религиозните Водачи тър- сят някаква причина, за която да се хванат и да Го унищоЖат, но обикно- вените хора все още са запленени от Назарянина, Който прави такива чу- деса. Времето Му още не е дошло. Но часът наближава и часовникът скоро ще удари мига, когато главните све- щеници, книЖниците и фарисеите ще се съберат, за да се нахвърлят ка- то глутница вълци върху плячката. Вече е понеделник. Следващият ден, Вторник, който е и последният ден от общественото служение на Исус, е описан от 20:1 до 22:6. В. Второто изчистване на храма (19:45, 46) Исус беше изчистил Веднъж храма В началото на Своето обществено слу- жение (Йоан 2:14-17). Сега, когато краят на Неговото служение бързо приближава, Той Влиза В сВетите пре- дели и изхвърля оттам Всички ония, които превръщат този молитвен дом в разбойнически вертеп. Опас- ността от ВъВеждане на търгоВски елемент в Божиите дела Винаги съ- ществува. Християнството в наши дни е заквасено и с този грях: органи- зират се всякакви християнски базари и социални мероприятия, кампании за събиране на парични средства, пропо- Д. Властта на Човешкия Син е поставена под съмнение (20:1-8) 20:1, 2 Представете си каква картина е това: Главният Учител неуморно проповядва благовестието в сянката на храма, докато израелските водачи безочливо оспорват правото Му да поучава. За тях Исус е само един груб дърводелец от Назарет. Той има мно- го малко официално образование, няма никакви академични титли и никакви официални пълномощия от църковни институции. Те искат да знаят какви пълномощия може да им представи Той и кой Му е дал тази власт да поу- чава и проповядва и да чисти храма. Те искат да знаят! 364 Лука 20  20:3-8 Исус им отговаря, като им
задава един Въпрос. Ако Водачите бяха отговорили праВилно на този Въпрос, щяха да получат отговор и на сВоя Въпрос. ЙоаноВото кръщение от Бога ли е дадено или от човеците? Въпро- сът заВарба фарисеите неподготвени. Ако признаят, че Йоан проповядва с БоЖието помазание, то тогава тряб- ва да отговорят защо не са се подчи- нили на неговото послание, като се покаят и приемат Месията, Когото той възвестява? Но ако каЖат, че Йоан е само един професионален про- поведник, това ще предизвика гнева на масите, които Все още признават Йо- ан за БоЖий пророк. Затова водачите отговарят, че не знаят откъде Йоан е получил своята власт. Тогава Исус им казва: „В такъв случай и Аз няма да Ви каЖа с каква власт поучавам." Щом не знаят, откъде Йоан има Власт, за- що тогава оспорват властта на Онзи, Чиято Власт е по-голяма и от тази на Йоан? Тези стихове ни показват, че най-ВаЖното нещо при проповядване- то на БоЖието Слово е изпълването със Светия Дух. Онзи чоВек, който има този дар да проповядва, моЖе да побеЖдава всички, чиято власт е обле- чена с научни степени, човешки титли или други почести. „Ти къде си получил тази диплома? Кой ти даде този духовен сан?" Тези стари Въпроси, често продиктувани най-вече от завист, продълЖават да се задават и днес. ПродълЖават да се съмняват в годността и валидността на „духовния сан" на Всеки добър про- поведник, чиито теологични познания не са дошли от залите на някое извес- тно учебно заведение. Е. Притчата за злите лозари (20:9-18) 20:9-12 Настоятелният копнеЖ на Бо- Жието сърце по съдбата на израелския народ се виЖда за сетен път в тази притча за лозето. Бог е представен като чоВек, който дал лозето си (Из- раел) под наем на лозари (Водачите на нацията - ВЖ. Ис. 5:1-7). По-късно то- зи човек изпратил при лозарите свои слуги, които да вземат част от пло- довете за Него. Тези слуги са БоЖии- те пророци като Исая u Йоан Кръс- тител, които са се опитвали да при- зоват Израел към покаяние и вяра, но са били винаги преследвани от управ- ниците на Израел. 20:13 Най-накрая Бог изпратил СВоя Възлк>бен син, надявайки се, че „моЖе него да почетат" (макар Бог да е зна- ел, разбира се, че Христос ще бъде от- хвърлен). ЗабелеЖете, че Христос раз- граничава Себе Си от всички остана- ли: те са слуги, а Той - Синът. 20:14 Верни на своето минало, лоза- рите решили да се отърват от нас- ледника, за да запазят изключително- то право над водачеството и поучени- ето на народа („за да стане наследст- вото наше"), и не поЖелали по ника- къв начин да отстъпят религиозните си позиции на Исус. Те си помислили, че ако Го убият, никой В Израел няма да моЖе да оспорва тяхната Власт. 20:15-17 Затова лозарите изхвърли- ли сина вън от лозето и го убили. На тоВа място Исус пита Своите ев- рейски слушатели какво ще стори соб- ственикът на лозето на тези зли ло- зари. В Евангелието от Матей че- тем, че главните свещеници и старей- шините сами се осъЖдат с отговора, като казват, че стопанинът ще убие лозарите (Мат. 21:41). Тук Господ Исус отговаря Сам и казва: „Ще дойде и ще погуби тия земеделци и ще даде лозето на други." Тези думи означа- ват, че евреите, които отхвърлят Христос, ще бъдат унищоЖени, и че Бог ще даде техните привилегировани слуЖби на други. Другите могат да бъ- дат езичниците или духовно Възроде- ните евреи от последното време. Ка- то чуват тези думи, евреите се уЖа- 365 Лука 20 сяВат. „Дано не бъде!" - казват те.
Господ потвърждава предсказанието с цитат от Псалм 118:22. Еврейските зидари отхвърлиха Христос-Камъка. В техните планове нямаше място за Него. Но Бог беше определил за Него най-важното място - „Той стана гла- ва на ъгъла" - един камък, без който не може да се построи нито една къща и който заема най-почетното място. 20:18 Двете пришествия на Хрис- тос са показани по един символичен начин в 18 cm.55 Исус от Първото Му идване е описан като камък, върху чи- ято скромност и смирение всеки, кой- то стъпи и Го презре, ще бъде смазан на парчета, защото Го е отхвърлил. ВъВ Втората част на стиха камъкът е описан като падащ от небето и пръскащ невярващите на прах. Ж. „Отдавайте КесареВото на Кесаря, а БоЖието на Бога" (20:19,26) 20:19,20 Главните свещеници и кншк- ниците съзнават, че думите, които казва Исус, са насочени срещу тях, и тоВа още поВече ги кара да желаят „да турят ръце на Него". Те изпра- щат при Него шпиони, които да Го издебнат дали ще каже нещо, заради което могат да Го арестуват и пре- дадат на съд пред римския управител. Отначало шпионите се обръщат към Исус с думи, които Възхваляват вер- ността Му към Бога и Неговото безс- трашие, като се надяват, че това ще Го накара да каже нещо против Цезар. 20:21, 22 После Му задават един Въпрос, с който Го питат дали е пра- вилно юдеите да плащат данъци на Цезар. Ако Исус беше отговорил с „не", те щяха да Го обвинят в измяна и да Го предадат на римляните, за да Го осъдят. Ако беше отговорил с „да", щеше да настрои срещу Себе Си иро- дианите (и голяма част от юдеите също). 20:23, 24 Исус разбира същността на замисления заговор срещу Него и иска да Му донесат един динарий (вероят- но Той Самият няма такъВ). фактът, че те притежават и употребяват те- зи монети, показва тяхната подчине- ност на една езическа власт. „Чий об- раз и надпис има?" - пита Исус. Те признават, че образът и надписът върху монетата са на Цезар. 20:25, 26 Тогава Исус ги накарва да замълчат с тази заповед: „Отдавай- те КесареВото на Кесаря, а БоЖието на Бога." Те са толкова загрижени за интересите на Кесаря, а изобщо не се грижат за интересите на Бога. „Пари- те принадлежат на Цезар, а вие при- надлежите на Бога. Оставете света да притежава своите пари, но оставе- те и Бог да притежава Своите творе- ния." Много е лесно да се занимаваш с дребни неща и едновременно с тоВа да пренебрегваш основните въпроси на живота. Често пъти онези, които об- ръщат Внимание на дребните неща, пропускат да видят основното пред- назначение на живота. За тях е толко- ва лесно да прехвърлят своите дълго- ве върху ближните си и едновременно с тоВа да отнемат от Бога тоВа, кое- то Му се полага по право. 3. Садукеите и тяхната гатанка за възкресението (20:27-44) 20:27 След като пропада опитът да уловят Исус В примката на полити- ческия въпрос, някои от садукеите идват при Него с един теологичен ка- ламбур. Тъй като отричат възмож- ността за възкресение на мъртвите, те се опитват да осмеят доктрината за възкресението с един невероятен пример. 20:28-33 Според закона на Мойсей Всеки неженен мъж бил длъжен да Взе- ме вдовицата на брат си, за да про- дължи семейното име и да съхрани се- мейното имущество (Второз. 25:5). В 366 Лука 20 тяхната история някаква Жена се
оЖенила така за седем братя един след друг, а когато умрял и седмият, тя все още нямала деца. Накрая умря- ла и Жената. „И тъй, във възкресени- ето на кого от тях ще бъде Ясена?" - е въпросът, чийто отговор очакват да чуят садукеите, мислейки се за осо- бено умни, че са измислили такъв не- разрешим проблем. 20:34 Исус им отговаря, че семейни- те връзки съществуват само в този Живот и че те не се продълЖават на небето. Това не означава, че съпрузи- те и съпругите няма да се познаят на небето, а че техните взаимоотноше- ния ще почиват на съвършено различ- на основа. 20:35 Изразът „ония, които се удос- тоят да достигнат онзи свят", не означава, че има хора, които поради личните си достойнства ще заслуЖат небесния Живот, защото единствено- то достойнство, което могат да имат грешниците, е заслугата, че при- емат Господ Исус Христос. „Удосто- ените да достигнат онзи свят са Всички, които осъЖдат себе си, които защищават Христос и които призна- ват, че цялата заслуга принадлеЖи на Него."56 Изразът „възкресението на мъртвите" се отнася само до възкре- сението на Вярващите. Буквално то означава възкресение от мъртвите (от гръцкото „ек"). Идеята за всеоб- що възкресение по едно и също Време, което да вклк>чва всички умрели - как- то спасените, така и неспасените - не се потвърждава от Библията. 20:36 Превъзходството на небесно- то състояние се виЖда от казаното 6 36 cm. Там няма да има смърт и в то- Ва отношение хората ще бъдат „рав* ни на ангелите". Също така хората си личат и на външен вид като Бо- деца. Вярващите вече са БоЖии чада, но това не им личи на външен Вид. На небето те ще имат и външен Вид на БоЖии деца. фактът, че те ще участват в първото възкресение, потвърЖдава това. „Знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го Видим, както е" (1 Йо- ан 3:2). „Когато Христос, нашият Жи- вот, се яви, тогава и Вие ще се явите с Него в слава" (Кол. 3:4). 20:37, 38 За да докаЖе истината за възкресението, Исус дава пример от Изход 3:6, където Мойсей казВа, че Господ нарича Себе Си „Бог АВраа- моб,... Исааков и... Яковов". Ако саду- кеите бяха поЖелали да помислят мал- ко, те щяха да разберат, че (1) Бог „не е Бог на мъртвите, а на Живите"; и че (2) Авраам, Исаак u Яков вече са мъртви. Заклкзчението, което логич- но следва, е, че Бог трябва да ги възк- реси от мъртвите. Господ не казва, „Аз бях Бог на Авраам...", а казва „Аз съм...11 Характерът на Бога като Бог на Живите изисква възкресението. 20:39-44 Някои от кншкниците са принудени да признаят силата на изка- заните аргументи. Но Исус все още не е свършил. За сетен път Той използва в СВоя защита БоЖието СлоВо. В Псалм 110:1 Давид нарича Месията сВой Господ. ЕВреите като цяло са съгласни, че Месията ще бъде Даби- дов Син, но как е възмоЖно Той да бъ- де едновременно и Давидов Господ, и ДаВидов Син? Отговорът на този въпрос е Сам Господ Исус. Той е пото- мък на Давид, но освен това Той е и негоВ Създател. Кншкниците обаче са прекалено слепи, за да Видят Всичко това. И. Предупреждението срещу кншкниците (20:45-47) После Исус открито предупреЖдаВа хората да се пазят от кншкниците, които, за да имат по-набоЖен Вид, ви- наги ходят облечени В специални дрехи и много обичат почтителните позд- рави по пазарите и изтъкнатите мес- та в синагогите и на трапезите. Ед- 367 Лука 20, 21 , ноВременно с това те отнемат u пос-
ледните спестявания на беззащитни- те вдовици, като прикриват злите си деяния с дълги молитви. Наказанието на цялото това лицемерие ще бъде много голямо. Й. Двете лепти на вдовицата (21:1-4) Докато Исус наблЬдава как богатите пускат даровете си в съкровищница- та на храма, Той е впечатлен от раз- ликата меЖду богатите и една бедна вдовица: те дават само част от то- Ва, което имат, докато тя даВа всич- кото си имущество. Според преценка- та на Бога тя дава повече от всички, взети заедно, защото те дават от изобилието си, докато тя - от своя- та бедност. Техният дар им коства малко или нищо; докато нейният - всичко, което има, за да преЖивее. „Златото на изобилието, което дава- ме, защото нямаме нуЖда от него, Бог захвърля В бездънната яма; медна- та монета, опръскана с кръВ, Бог це- лува и издига високо в златото на веч- ността."57 К. Описанието на бъдещите събития (21:5-11) Стихове 5-33 представляват една про- роческа беседа, която се различава от беседата на Елеонския хълм, описана в Матей 24 и 25, макар и в някои отно- шения да ii прилича. Нека да си при- помним още ВеднъЖ, че различията в Евангелията имат дълбок смисъл. В тази беседа ние четем как Господ първо предсказва разрушението на Ерусалим през 70 г. от н.е. и след това събитията, които ще предхоЖдат Не- говото Второ идване. Тя е илкктра- ция на закона за двойното съотнасяне - Неговите предсказания скоро ще бъ- дат изпълнени частично чрез събития- та, свързани с обсадата на града от 368
Тит и ще бъдат изпълнени изцяло в края на периода на Скръбните години. Основните моменти в беседата мо- гат да бъдат обобщени по следния на- чин:
21:5, 6 Когато ВиЖда как някои хо- ра се възхищават на великолепието на ИродоВия храм, Исус ги съВетВа да не се занимават с материални неща, кои- то скоро ще преминат. Вече е набли- Жило времето, когато целият този храм ще бъде сравнен със земята. 21:7 Учениците веднага искат да знаят кога ще се случи това и какъв ще бъде белегът на неговото набли- Жаване. Въпросът без съмнение се от- нася до разрушението на Ерусалим. 21:8-11 В началото Спасителят го- вори за края на времето, когато хра- мът отново ще бъде разрушен преди установяването на царството. Тога- ва ще има лъЖемесии и лъЖливи слухо- ве, войни и бунтове; ще има не само национални конфликти, но и големи природни бедствия - земетресения, глад и епидемии, „уЖаси и големи зна- мения от небето". JI. Времето преди края (21:12-19) 21:12-15 В предишния пасаЖ Исус беше описал събитията, които ще дойдат непосредствено преди края на този Лука 21 сВят. 12 cm. започва с думите „а пре-
ди да стане всичко това...", което ни даВа основание да мислим, че текс- тът от 12-24 cm. описва периода меЖ- ду времето на беседата и времето на годините на Скръбта, когато учени- ците Му ще бъдат арестувани, гоне- ни, съдени пред религиозни и гражданс- ки власти и затваряни. За тях всичко това моЖе да изглеЖда особено тра- гично, но Господ ще го използва като свидетелство за Своята слава. Уче- ниците Му не трябва да подготвят предварително онова, което ще ка- Жат в своя защита. В критичния мо- мент Бог ще им даде такава мъд- рост, че ще говорят неща, които из- Цяло ще объркат техните противни- ци. 21:16-18 Ще има предателства вът- ре в семействата: християните ще бъдат предавани от неспасеншпе си близки, а някои от тях ще бъдат дори убивани заради верността си към Христос. На пръв поглед като че ли има противоречие меЖду казаното в 16 cm. („и ще умъртвят някои от бас") и това в 18 cm. („но и косъм от Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|