Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
34 Mameii 3  3:3 Да се Върнем сега към изложение-
то на Матей. ЗабелеЖете, че подгот- вителната мисия на Йоан беше предс- казана от Исая повече от 700 години преди неговото време: „Глас на един, който Вика В пустинята: Пригответе пътя за Господа, ПраВи направете пъ- теките за Него" (от Ис. 40:3). Този глас е гласът на Йоан. В духов- но отношение израелският народ е ка- то една пустиня - сух и безплоден. Йоан призовава хората да подготвят пътя на ГОСПОДА, като се покаят и се откаЖат от греховете си, и напра- вят пътя Му прав; като премахнат от сВоя ЖиВот Всичко, което би пре- чело на Неговото пълно господство. 3:4 Облеклото на Кръстителя е направено от камилска козина - не от меката, луксозна камилска вълна, която ние познаваме днес, а от груба- та тъкан, използвана за дрехи на хора, които Живеят на открито. Той носи и „коЖен пояс около кръста си". Облек- лото му е същото като на Илия (Мал. 4:5; Лука 1:17; Мат. 11:14, 17:10-12). Храната на Йоан е акриди и див мед. Нейното единствено предназначение е да поддърЖа Живота на този човек, който е погълнат от своята мисия толкова дълбоко, че за него обикнове- ните удобства и удоволствия не съ- ществуват. Срещата с Йоан трябва да е била една покъртителна и осъдителна гледка - той е бил човек, който изоб- що не се е интересувал от нещата, ко- ито обикновено осмислят Живота на хората. Неговото пълно отдаване на духовните ценности Вероятно е пре- дизвиквало остро чувство за духовна бедност у неговите съвременници. Се- беотрицанието му само по себе си е изобличавало техния материализъм. 3:5, 6 За да чуят това, което има да им каЖе, при Йоан идВат хора от Еру- салим, цяла Юдея и областта отвъд Йордан. Някоа от тях откликват на посланието му и се кръщават от него в река Йордан, с което изразяват го- товността си да бъдат верни и пос- лушни поданици на идващия Цар. 3:7 Случаят с фарисеите и садукеи- те е съвсем различен. Йоан знае, че тяхното идване при него не е продик- тувано от искрени чувства. Той знае истинската им природа - че на думи фарисеите демонстрират силна при- вързаност към закона, но сърцата им са пълни с дух на сектантство, поква- ра, лицемерие и самодоволство. Саду- кеите са социалните аристократи и религиозни скептици на онова време, които отричат такива основни докт- рини като Възкресението на тялото, съществуването на ангелите, безс- мъртието на душата и вечния съд. Йоан заклеймява и двете секти, като ги нарича „роЖби ехиднини", които само се преструват, че искат да избя- гат от идещия гняв, а не показват никакви признаци на истинско покая- ние. 3:8 Той ги предизвиква да докаЖат своята искреност, като принесат „плодове, достойни за покаяние". „Покаянието, което предизвиква само няколко сълзи, изблик на съЖаление и малко страх, не Води до нищо. - пише С. Р. Милър. Ние напълно трябВа да изоставим греховете, за които се по- кайваме, и да поемем по новите и чис- ти пътища на святостта." 3:9 Юдеите трябва да престанат да Вярват, че техният произход от Ав- раам ще им послуЖи като паспорт за небесата. Благодатта на спасението не се предава по наследство. Бог моЖе да превърне и камъните на Йордан В Авраамови чада и това ще стане мно- го по-лесно, отколкото обръщението на фарисеите и садукеите. 3:10 С твърдението, че „брадвата леЖи вече при корена на дърветата" Йоан иска да каЖе, че процесът на Бо- Жия съд Вече е започнал. Идването и присъствието на Христос ще послу- Жат за изпитание на всички хора. Оне- 35 Mameu 3  зи, koumo се намерят безплодни, ще
бъдат унищоЖени така, както се от- сича и безплодното дърВо... „и В огъня се хвърля". 3:11, 12 От 7 до 10 cm. Йоан говори само на фарисеите и садукеите.(вЖ. 7 cm.), но сега той се обръща към Всички хора - както Вярващи, така и невярва- щи - и им обяснява, че има голяма раз- лика между неговото служеше и слу- Жението на Месията, Който скоро ще дойде. Йоан кръщава с вода за покая- ние: водата е само една част от ри- туала и не притежава никаква очист- ваща сила; покаянието, макар и да е истинско, не довежда хората до пълно спасение. Йоан знае, че неговото слу- жеше е подготвително и непълно. Ко- гато дойде Месията, Той изцяло ще засенчи Йоан. Той ще бъде по-силен и по-достоен. Неговото дело ще бъде съвършено, тъй като Той ще кръща- ва... със Светия Дух и с огън. Кръщението със Светия Дух е раз- лично от кръщението с огън. Първо- то е кръщение с благословение, второ- то - със съд. Първото беше извърше- но на Петдесетница, второто все още предстои. Първото е благослове- ние за всички истински вярващи в Исус Христос, второто ще бъде съдбата на всички невярващи. Първото се дава на всички израелци, чието кръщение е външен признак на тяхното вътрешно покаяние; второто ще бъде за фарисе- ите, садукеите и всички ония, които не са дали никакви доказателства за истинско покаяние. Някои изследователи учат, че кръ- щението със Светия Дух и кръщение- то с огън са едно и също нещо, т.е. че кръщението с огън се отнася до огне- ните езици, които се появяват, кога- то Духът беше даден на Петдесетни- ца. В светлината на 12 cm., където огънят се отъждествява с осъждение- то, това не може да е така. Веднага след като говори за кръще- нието с огън, Йоан започва да говори за съда. Господ е описан като Един, Който иде с лопата в ръка, за да от- сее овършеното зърно. Житото (ис- тинските вярващи) ще падне на земя- та и ще бъде отнесено 6 Житницата. Плявата (невярващите) ще се понесе на известно разстояние от вятъра и после ще се събере и изгори „в неуга- сим огън". Огънят в 12 cm. е символ на съда и тъй като този стих идва, за да подкрепи 11 cm., логично е да заклк»- чим, че кръщението с огън е Всъщност кръщение със съд. Б. Йоан кръщава Исус (3:13-17) 3:13 Исус изминава приблизително 60 мили от Галилея до долното течение на река Йордан, за да се кръсти от Йоан. Това показва значението, което Той придава на този ритуал и подчер- тава ВаЖността на кръщението за Неговите последователи днес. 3:14, 15 Съзнавайки факта, че Исус няма никакви грехове, за които да се покайва, Йоан възразява срещу това кръщение. Верният инстинкт му под- сказва, че по-правилно би било Исус да кръсти него. Исус не казва, че това не е вярно - Той просто повтаря Желани- ето Си да се кръсти, като подходящ начин за изпълнение на всичко, що е право. Той знае, че чрез кръщението Той ще се отъЖдестви с онези БоЖии слуЖители от Израел, които идват, за да се кръстят чрез покаяние. За Него този акт обаче има още ед- но, по-дълбоко значение. За Исус кръ- щението е символ на начина, по който Той ще изпълни Всички спраВедлиВи ис- кания на Бога по отношение на човеш- ките грехове. Потапянето на Исус във водата символизира Неговото кръщение във водите на БоЖия Съд при Голгота. Излизането на Исус от водата е предзнаменование на Негово- то Възкресение. Със Своята смърт, погребване и възкресение Христос ще удовлетвори изискванията на БоЖес- 36 Mameti 3, 4  тВената спраВедлиВост и ще осигури
законното основание за оправдаване- то на грешниците. 3:16,17 Веднага щом излиза от вода- та, Исус вшкда БоЖия Дух да слиза от небесата въВ Вид на гълъб, който се спуска над Него. Така както хората и нещата бяха осВещаВани за свети цели с „миро за свято помазВане" В СЗ (Изх. 30:25-30), така u Исус беше по- мазан за Месия от СВетия Дух. ТоВа е един свещен миг на Видимо проявление на Всичките три члена на Триединното БоЖество. Там е Възлю- беният Син. Там присъства и Свети- ят Дух ВъВ Вид на гълъб. Там се чува и Гласът на Бог Отец от небесата, Който произнася СВоето благослове- ние върху Исус. Събитието е памет- но, защото БоЖият глас цитира Све- щеното Писание: „Този е възлюбени- ят Ми Син (от Пс. 2:7), в Когото е Моето благоволение" (от Ис. 42:1). Това е един от трите случая, когато Отец говори от небесата и утвърЖ- дава с радост Своя единороден Син (другите два случая са описани в Мат. 17:5 и Йоан 12:28). В. Исус е изкушавай от Сатана (4:1-11) 4:1 Странно е защо Исус трябваше да бъде отведен от Духа, за да бъде из- кушаван от дявола? Наистина ли беше задълЖително Светият Дух да Го от- веде на такава среща? Отговорът е, че тоВа изкушение беше необходимо, за да моЖе Исус да покаЖе СВоята мо- рална годност за делото, за което бе- ше дошъл на този сВят. След срещата си със своя неприятел в Едемската градина, първият Адам доказа, че не е годен да властва над земята. Сега последният Адам се среща с дявола ли- це в лице и остава невредим. Гръцката дума, която тук се пре- веЖда като „изкушавам" или „изпит- вам", има две значения: (1) изпитвам или доказвам (Йоан 6:6, 2 Кор. 13:5, Евр. 11:17); и (2) привличам за злото. Следователно моЖем да каЖем, че Светият Дух изпита или доказа Хрис- тос, докато дяволът се стремеше да Го съблазни да върши зло. Моментът с изкушението на нашия Господ е свързан с някаква дълбока тайна. В тази връзка е неизбеЖен въп- росът: „А не беше ли възмоЖно Той да съгреши?" Ако отговорим с „Не", то- гава пред нас застава следващият въп- рос „Как моЖе изкушението да е ис- тинско, ако не беше възмоЖно Той да съгреши?" Ако отговорим с „Да", ние се изправяме пред проблема за Въз- моЖността от допускане на грях от Съвършения Бог. Най-ваЖното е да знаем, че Исус Христос е Бог и че Бог не моЖе да съгреши. Също така е истина, че Исус е и Човек, но твърдението, че Той би могъл да съгреши като човек и да не съгреши като Бог е едно предполоЖе- ние, което няма никакви основания в Библията. Новозаветните автори пи- шат за непогрешимостта на Христос на няколко места: Павел пише, че Той „не е знаел грях" (2 Кор. 5:21); Петър казва, че Той „грях не е сторил" (2 Петр. 2:22); а Йоан казва, „В Него ня- ма грях" (1 Йоан 3:5). Подобно на нас и Христос получава- ше изкушения отвън: Сатана дойде при Него с предлоЖения, противни на БоЖията воля. За разлика от нас оба- че Той не моЖеше да бъде изкушен от- вътре - в Него Самия не беше въз- моЖно да се породят никакви греховни Желания или страсти. Освен това вътре в Него нямаше нищо, което да отговори на съблазните на дявола (Йоан 14:30). Независимо от неспособността на Исус да съгреши Неговото изкушаване от Сатана беше съвсем истинско. Пред Него имаше една реална възмоЖ- ност да се срещне със съблазните на греха, макар че в морален смисъл за 37 Mameu 4 Него беше невъзмоЖно да им се подда-
де. Той моЖеше да Върши само тоВа, което виЖдаше Отец Си да Върши (Йоан 5:19). Абсурдно е да се мисли, че Исус е Видял някога Своя Отец да гре- ши. Исус не моЖеше да извърши нищо от Себе Си (Йоан 5:30), а Неговият Отец никога нямаше да Му даде право да се поддаде на изкушение. ИзкушаВането на Исус нямаше за цел да провери дали Той моЖе да съг- реши, а да докаЖе, че дори и при огро- мен натиск Той не моЖе да напраВи нищо друго, освен да се подчини на Бо- Жието СлоВо. Ако предполоЖим, че Исус моЖеше да съгреши като човешко същество, ние се изправяме пред проблема за Не- говата непогрешимост в небесата, където Той Все още съществува като Човек. Би ли могъл въпреки това да съгреши? Очевидно не. 4:2, 3 След като пости 40 дни и 40 нощи, Исус огладияВа (В Библията числото 40 се използва много често, когато става въпрос за проверка или изпитание). Това естествено чувство на глад дава на изкусителя преиму- щество, от което той често се въз- ползва, за да изкуши много хора. С предлоЖението си дяволът иска да на- кара Исус да употреби Своята свръ- хестествена власт, за да превърне ка- мъните В пустинята 8 хлябове. Думи- те „Ако си БоЖий Син..." не носят ни- какво съмнение в Божествеността на Исус и могат да се перифразират та- ка: „Тъй като си БоЖий Син...". Дяво- лът се позовава на думите на Бащата на Христос при Неговото кръщение, когато Той казва „Този е възлк>беният Ми Син." Тук той използва една езико- ва конструкция в гръцкия език2, според която твърдението се приема за Вяр- но, за да прикани Исус да упраЖни Сво- ята Власт с цел да успокои глада Си. УталоЖването на естественото чуВстВо на глад чрез употребата на БоЖестВена сила В отгоВор на Внуше- нието на Сатана означава пряко не- подчинение на Бога. Идеята, която се крие зад предлоЖението на Сатана, напомня за казаното в Битие 3:6 („добро за храна"). Йоан определя то- ва изкушение като „похотта на плът- та" (1 Йоан 2:16). Проекцията на то- ва изкушение в нашия Живот е стре- меЖът да Живеем за удовлетворяване на естествените си плътски Желания, да изберем пътя на удобствата вмес- то пътя на БоЖието царство и Него- вата праведност. За да ни подтикне към това, дяволът ни казва: „Трябва да се Живее, нали?" 4:4 Исус отговаря на изкушението с цитат от БоЖието Слово. Примерът на нашия Господ ни учи, че ние не сме длъЖни да Живеем, но сме длъЖни да се подчиняваме на Бога! Най-ваЖното нещо В Живота ни не е хлябът. Най- ВаЖното нещо е да се подчиняваме на всяка дума на Бога. И тъй като Исус не е получил инструкции от Своя Отец да превърне камъните в хляб, Той няма да реши да действа самосто- ятелно независимо от това колко е гладен, защото това ще означава Той да се подчини на Сатана. 4:5, б Второто изкушение става в Ерусалим на кубето на храма. Дяво- лът предизвиква Исус да се хвърли до- лу, за да демонстрира по един грандио- зен начин Своето БоЖествено Родст- во. Отново думата „ако" не означава съмнение, както личии от цитата (Пс. 91:11, .12), с който Сатана напом- ня на Исус, че Бог е обещал да защити Своя Месия. Всъщност от Исус се иска да пока- Же, че Той е Месията, като изпълни един сензационен номер. Това е една възмоЖност за постигане на слава без страдания, за разминаване с кръста и за достигане до трона по друг път, което обаче не съответства на Жела- нието на Бога. Йоан нарича това изку- шение „тщеславието на Живота" (1 Йоан 2:16). То ни напомня за едно дър- 38 Mameii 4 Bo В Едемската градина (Бит. 3:6) -
„дърво Желателно, за да дава знание", тъй като и двете представляват средство за постигане на лична слава, без зачитане на БоЖията Воля. Това изкушение идва при нас чрез Желание- то ни да постигнем религиозна извес- тност, без да минем през участието в страданията на Исус. Ние се стремим към велики неща, но когато дойдат трудностите, започваме да бягаме и да се крием. Винаги, когато пренебрег- ваме БоЖията воля и започваме да се възвеличаваме сами, изкушаваме Бога. 4:7 И отново Исус устоява на напа- дението, като цитира Словото: Писа- но е още: „Да не изпитваш Господа твоя Бог" (вЖ. Второзаконие 6:16). Господ е обещал да запази Месията, но това уверение предполага да се Жи- вее по БоЖията воля. Да предявиш претенции към това обещание В мо- мент на неподчинение би значело да изкушиш Бога. Времето, когато Исус ще се изяви като Месия, ще дойде, но преди това трябва да дойде кръстът. Жертвеният олтар трябва да пред- хоЖда трона. Тръненият венец трябва да предшества короната на славата. Исус ще изчака БоЖието време и ще изпълни БоЖията воля. 4:8, 9 При третото изкушение дяво- лът завеЖда Исус на една много висо- ка планина и Му показва всички царс- тва на земята. Той ги предлага на Исус в замяна на Неговото преклоне- ние. Въпреки че това изкушение е свързано с преклонението, което е ед- но действие на духа, то всъщност представлява усилие да се накара на- шият Господ да поиска да постигне имперска власт над сВета чрез прекло- нение пред Сатана. Наградата, която Сатана предлага този път - „всички- те царства на света и тяхната сла- ва", задоволява „поЖеланието на очи- те" (1 Йоан 2:16). В известен смисъл, царствата на света наистина принадлеЖат сега на дявола. Той е наречен и „богът на то- зи свят" (2 Кор. 4:4), а Йоан ни казва, че „целият свят леЖи в лукавия" (2 Йоан 5:19). Когато Исус се яви при Второто Пришествие като Цар на царете (Откр. 19:16), тогава „светов- ното царство" ще стане Негово (Откр. 11:15). Исус няма да наруши не- бесното разписание и никога няма да се поклони на Сатана! За нас това изкушение има две стра- ни: от една страна, ние сме готови да заменим нашето духовно роЖдено пра- во за преходната слава на този свят; а от друга страна, сме готови да се поклоним и да слуЖим на творението Вместо на Твореца. 4:10 За трети път Исус се противо- поставя на изкушението, като цитира СЗ: „На Господа твоя Бог да се покла- няш и само Нему да слуЖиш." Прекло- нението и слуЖението, за които се го- вори тук, са предназначени само за Бо- га. Да се покланяш на Сатана е все ед- но да го признаеш за Бог. Начинът, по който Матей записва последователността на изкушенията, е различен от този на Лука (4:1-13). Предполага се, че поредността на из- кушенията в Матей повтаря поред- ността на изкушенията, преЖивени от Израел в пустинята (Изх. 16, 17, 32). Поведението на Исус обаче е съ- вършено противоположно на начина, по който израелците отговарят на трудностите в пустинята. 4:11 След като Исус оборва изкуше- нията на Сатана, дяволът Го оставя. Обикновено изкушенията идват на вълни, а не като непрекъснат поток. Защото, когато врагът дойде като стремителен поток, Бог ще издигне преграда срещу него (Ис. 59:19). Какво насърчение за изпитаните БоЖии све- тии! По-нататък се казва, че при Исус идват ангели и Му прислушват, без да е дадено никакво допълнително обяснение за тази свръхестествена 39 Mameu 4 помощ. Това изречение вероятно иска
да каЖе, че те сигурно Му дават нещо за ядене, след като Той отказа да си осигури храна Сам след предложение- то на Сатана. От изкушаването на Исус научава- ме, че дяволът моЖе да атакува и оне- зи, които са подвластни на Светия Дух, но че той е безсилен срещу тези, които му устояват с помощта на Бо- Жието Слово. Г. Исус започва Своето слуЖение в Галилея (4:12-17) СлуЖението на Исус в Юдея, което продълЖава почти година, не е разгле- дано от Матей. Този едногодишен ин- тервал е описан от Йоан 1-4 и запълва времето меЖду 4:11 и 4:12 от Еванге- лието на Матей. Матей ни превеЖда направо от изкушаването на Исус към слуЖението Му в Галилея. 4:12 Когато Исус чува, че Йоан Кръстител е изпратен в затвора, Той разбира, че това е предзнаменова- ние за Неговото Собствено отхвърля- не. Като не приемат предвестника на Царя, хората съвсем явно показват, че ще отхвърлят също и Царя. Не страхът обаче отправя Исус на север, към Галилея. Всъщност Той отива точно 6 центъра на царството на Ирод, същия този цар, който току-що е затворил Йоан. С оттеглянето Си в Галилея, земята на езичниците, Исус показва, че Неговото отхвърляне от юдеите ще позволи и на езичниците да получат благата вест. 4:13 Исус остава в Назарет до мо- мента, в който народните маси се опитват да Го убият за това, че е из- вестил спасението и на езичниците (ВЖ. Лука 4:16-30). После Той отива в Капернаум, близо до Галилейското езеро, в една област, която е населена най-вече от Завулоновите и Нефта- лимовите племена. От този момент Капернаум става Неговата главна щаб-квартира. 4:14-16 Преместването на Исус в Галилея изпълнява казаното от Исая в 9:1, 2. Така невеЖите и суеверни езичници, които Живеят в Галилея, виЖдат голяма светлина - Христос, Светлината на света. 4:17 От този момент нататък Христос поема задачата да проповяд- ва посланието, носено от Йоан: „По- кайте се, понеЖе наблшки небесното царство." Това е още един призив за нравствено обновление като подго- товка за Неговото царство. Царст- вото е наблиЖило, защото Царят ве- че е тук. Д. Исус призовава четиримата рибари (4:18-22) 4:18, 19 Това всъщност е вторият път, когато Исус повиква Петър и Андрей. В Йоан (1:35-42) Той първо ги призовава за спасение; тук Той ги при- зовава за слуЖение. Първото събитие става в Юдея; Второто - в Галилея. Петър и Андрей са ловци на риба, но Исус ги призовава да станат ловци на хора. Тяхното задълЖение е да след- ват Исус. Неговото задълЖение е да ги направи умели ловци. Следването на Исус за тях означава нещо повече от физическа близост. То води и до възпроизВеЖдане на характера на Исус. Тяхното слуЖение е слуЖение на характера. По-ваЖно е това, което си, отколкото това, което говориш или правиш. Като Петър и Андрей ние трябва да избягваме изкушението, ко- ето моЖе да ни накара да заместим истинската духовност с красноречие, лично обаяние или хитроумни аргумен- ти. Трябва да се научим да отиваме точно на мястото, където плуват ри- бите, да използваме правилната при- мамка, да издърЖаме на трудности и несгоди, да бъдем търпеливи и да се пазим. 4:20 Петър и Андрей чуват призива и отговарят незабавно. Изпълнени с искрена вяра, те изоставят своите 40 Mameu 4 мреЖи и тръгваш след Исус, решени
изидло да Му се отдадат и всичко да Му посветят. 4:21, 22 След това Исус призовава Яков и Йоан, които също стават уче- ници на Христос веднага. Признавайки първостепенното значение на Исус над всички земни връзки, те оставят не само своите средства за прехрана, но и баща си. Като отговарят на повикването на Исус, тези четирима рибари стават клкочови фигури в евангелизирането на света. Ако те бяха останали при свои- те мреЖи, ние никога нямаше да чуем за тях. Признаването на господство- то на Христос е най-ваЖното нещо в Живота на един човек. Е. Исус изцелява огромно мноЖестВо от хора (4:23-25) СлуЖението на Господ Исус има три страни: Той поучава върху БоЖието Слово в синагогите, проповядва благо- вестието за царството и изцерява болните. Една от целите на изцери- телните чудеса на Исус е удостоверя- ването на истинността на Неговата Личност и слуЖение (Евр. 2:3, 4). Гла- ви 5-7 дават примери на слуЖението Му като Учител, а глави 8-9 описват Неговите чудеса. 4:23 В 23 cm. за първи път в НЗ се употребява думата евангелие. Тя оз- начава „блага вест за спасение". За всяка епоха от човешката история е имало само една блага вест, само един път за спасение. Е  вангелието'
Евангелието произхожда от БоЖията благодат (Еф. 2:8). То означава, че Бог дава вечен Живот по Своята Собстве- на воля на грешни хора, които не го заслуЖават. Основанието за благата вест е де- лото на Христос на кръста (1 Кор. 15:1-4). Нашият Спасител изпълни всички изисквания на небесното право- съдие, като по този начин даде право на Бога да оправдае вярващите греш- ници. Вярващите, които са Живеели по времето на СЗ, също са били спасявани чрез делото на Христос, макар че то все още не е било извършено. Те вероя- тно не са знаели много неща за Месия- та, но Бог е знаел - и Той е приписал цената на делото на Христос на тях- ната сметка. В известен смисъл те са били спасявани „на кредит". Ние също се спасяваме чрез делото на Христос, но в нашия случай делото вече е извър- шено. ' Благата вест се получава само чрез вяра (Еф. 2:8). В СЗ хората са били спасявани, защото са вярвали във всичко, което им е казвал Бог. В този век хората биват спасявани, когато вярват на БоЖието свидетелство за Неговия Син като единствен път за спасение (1 Йоан 5:11, 12). Крайната цел на благовестието са небесата. Ние имаме надеЖдата за вечен Живот в небесата (2 Кор. 5:6-10), също както и светиите от СЗ (Евр. 11:10,14-16). Има само едно евангелие, но то има различни страни за различните време- на. Например различните страни на евангелието могат да се видят в бла- говестието за царството и в благо- вестието за БоЖията милост. Благо- вестието за царството гласи: „По- кайте се и приемете Месията и ще влезете в Неговото царство, когато то се установи на земята." Благовес- тието за БоЖията милост гласи: „По- кайте се и приемете Христос и ще бъ- дете грабнати в небето, за да Го срещнете и да бъдете с Него завина- ги." В основата си те носят една и съ- ща блага вест - спасение по милост чрез вяра, но показват, че има различ- ни прилоЖения на благовестието спо- ред целите на БоЖиите диспенсации. С проповядването на благовестие- то за БоЖието царство Исус известя- ва Своето идване като Цар на к>деи- 41 Mameii 4,5 me u обяснява условията за Влизане В
Неговото царство. Неговите чудеса показВат благотворната природа на това царство.3 4  :24, 25 Славата на Исус се разнася
из цяла Сирия (територията на север и североизток от Израел). Всички болни, обхванати от бесове, и парали- зирани са щастливи да почувстват из- целителното Му докосване. При Него се тълпят хора от Галилея, Декапол (обединена общност от десет езичес- ки града в Североизточна Палестина), Ерусалим, Юдея и областта на изток от река Йордан. Както пише Б. Б. Уорфилд: „Сигурно за известно време болестите и смъртта са изчезнали от :.. областта." Нищо чудно, че хората са изключително изненадани от нови- ните, които идват от Галилея! IV. Конституцията на царството (Гл. 5-7) Поставянето на Проповедта на хъл- ма в началото на НЗ изобщо не е слу- чайно. Това първостепенно място осо- бено красноречиво говори за нейното значение. В нея Царят дава кратко обобщение на характера и поведение- то, които очакВа от Своите подани- ци. Тази проповед не представлява ни- то план за спасение, нито поучение, предназначено за неспасени хора. Тя е отправена към учениците на Христос (5:1, 2) и е замислена като един Вид конституция или система от принци- пи и закони, които ще управляват по- даниците Му по време на Неговото господство. Тя е предназначена за всички хора от миналото, настояще- то и бъдещето, които признават Христос за Цар. Когато Христос бе- ше на земята, Той се обръщаше пряко към Своите ученици. Сега, когато на- шият Господ властва в небесата, Той се обръща към всички, които Го изди- гат за Цар в своите сърца. И освен всичко останало тази проповед предс- тавлява кодексът на поведение за всички последователи на Христос за бремето на Голямата Скръб и на Не- говото царстВо на земята. ПропоВед- та има ясно доловимо еврейско звуче- не, което се вшкда от позоваванията на съда (т.е. Синедриона) в 5:22, на ол- тара (5:23, 24) и на Ерусалим (5:35). Въпреки това обаче ще бъде погрешно да се твърди, че учението на Христос е предназначено единствено за вярва- щите евреи от миналото, настояще- то и бъдещето; то е за всички хора от всички времена, които признават Исус Христос за Цар. А. Благословенията (5:1-12) 5:1, 2 „Проповедта на планината" за- почва с блаЖенствата или благослове- нията на Христос. В тях се описва ха- рактерът на идеалния гражданин на Христовото царство. Качествата, които Исус посочва като положител- ни в тези благословения, са точно об- ратните на онези, които цени све- тът. А. У. Тоузър прави следния ко- ментар във връзка с този Въпрос: „Ако някой, който не е запознат с чо- вешката раса, поиска да се запознае с нея, то той моЖе да получи едно срав- нително добро нейно описание в про- поведта на планината, стига само да промени смисъла им с точно обратен знак." 5:3 ТоВа благословение се дава на „нищите по дух". Това не се отнася до естествения характер на човека, а до съзнателния му избор и дисциплина. „Нищите по дух" са онези, които признават своята собствена безпо- мощност и се облягат на БоЖието Всемогъщие. Те съзнават своята ду- ховна нуЖда и намират нейното удов- летворение в Господ Исус. Небесното царство, в което самонадеяността и самовъзхищението не се считат за добродетели, принадлеЖи на тези хо- ра. 42 Mameii 5  5:4 БлаЖени са скърбящите, защо-
то ги чака ден на утешение. Това, не се отнася до скръбта, която пораЖдат превратностите на Живота, а до страданията, които човек изтърпява заради връзката си с Господ Исус. То- ва значи активно да споделяш болката от ударите и греховете на света заед- но с Исус, да се измъчваш не само за- ради собствения си грях, а и заради угасяващото състояние на света, който е отхвърлил своя Спасител, да страдаш заради съдбата на онези, кои- то отказват Неговата милост. Тези скърбящи ще бъдат утешени в иде- щия ден, когато Бог „ще обърше всяка сълза от очите им" (Откр. 21:4). Вяр- ващите изЖивяват цялата своя скръб в този Живот; невярващите само предвкусват вечната скръб в днешна- та си печал. 5:5 Третото благословение се дава на кротките: „защото те ще насле- дят земята". По природа тези хора могат да бъдат избухливи, темпера- ментни или груби, но когато съзна- телно вземат Христовия Дух в себе си, те стават кротки или благи (Ма- тей 11:29). Кротостта означава прие- мане на по-ниското полоЖение. Крот- кият човек моЖе да бъде благ и мек по отношение на своите лични цели и не- устрашим в името на БоЖията кауза или когато защитава другите. Кротките не наследяват земята В този си Живот. Тук те no-скоро насле- дяват оскърбления и лишения. Но те буквално ще наследят земята по вре- ме на хилядолетното господство на Царя, когато ще управляват в мир и благоденствие. 5:6 По-нататък се дава благослове- ние на ония, които гладуват и Жаду- ват за правдата: на тях Христос съ- що обещава, че ще бъдат наситени. Тези хора се стремят ревностно към правдата в собствения си Живот. Те Жадуват да видят едно честно, обеди- нено и справедливо общество, да при- надлеЖат на една действена и свята църква. Също като хората, за които пише Гамалиел Бредфорд, те изпит- ват „ЖаЖда, която нито един земен извор не моЖе да утоли, и глад, който само Христос моЖе да засити - в про- тивен случай биха умрели." Тези хора ще се нахранят изобилно в бъдещото господство на Христос: те ще се на- ситят, тъй като тогава ще царува правдата, а покварата ще отстъпи място на високите морални норми. 5:7 В царството на нашия Бог ми- лостивите са благословени... защото на тях ще се покаЖе милост. Да бъ- деш милостив, означава да изпитваш активно състрадание. В по-тесен сми- съл това означава да се въздърЖаш от наказание на виновните, които наис- тина го заслуЖават. В по-широк сми- съл то значи да помагаш на нуЖдаещи- те се тогава, когато те не могат са- ми да си помогнат. Бог ни показа ми- лост, като ни пощади от наказание- то, което нашите грехове заслуЖа- ват, и прояви благоволение към нас чрез спасителното дело на Христос. Когато проявяваме състрадание, ние всъщност подраЖаваме на Бога. Ми- лостивите ще получат милост. Тук Христос не говори за милостта на спасението, която Бог дава на вярва- щия грешник; тази милост не зависи от това дали този човек е милостив, или не - тя се дава свободно и безус- ловно като подарък. Господ тук гово- ри за всекидневното милосърдие, без което християнският Живот не моЖе, и за милостта на онзи бъдещ ден, ко- гато „всекиму работата ще стане яв- на каква е" (1 Кор. 3:12-15). Ако човек не е бил милостив, той няма да получи милост; т.е. наградата му ще бъде по- малка. 5:8 „Чистите по сърце" получават уверение, че „ще видят Бога". Чисто- сърдечен е човекът, чиито подбуди не са опорочени, чиито мисли са свети, а съзнанието му - чисто. Изразът „те 43 Mameu 5 ще видят Бога" моЖе да се разбира по
няколко начина. Първо, чистите по сърце ВиЖдат Бога сега посредством общението със Словото и Духа. Вто- ро, понякога те получават свръхес- тествено изявление или видение от Бога. Трето, те ще видят Бога в ли- цето на Исус Христос, когато Той дойде отново на земята. И четвърто, те ще видят Бога Във вечността. 5:9 Благословение получават и ми- ротворците: „защото те ще се наре- кат БоЖии чада". ЗабелеЖете, че тук Господ не говори за хората, които имат мирен характер, или за онези, които обичат мира. Той говори за те- зи, които активно се намесват, за да творят мир. Обикновено чобек стои и наблкздаВа боя отстрани. Бог казва, че трябва да се полагат положителни усилия за създаване на мира дори то- гава, когато това вклк>чва понасяне на оскърбления и нападки. Миротворците са наречени „БоЖии чада". Те обаче не стават БоЖии деца заради това, че са миротворци, а зара- ди това, че са приели Исус Христос за Спасител (Йоан 1:12). Като творят мир, Вярващите се изявяват като Бо- Жии деца и Бог един ден ще ги признае като хора, които носят семейната прилика. 5:10 Следващото благословение се отнася до онези, които са гонени не заради техни лични закононарушения, а заради правдата, в името на спра- ведливостта. Небесното царство се обещава на онези Вярващи, които страдат, защото Вършат праведни дела. Тяхната честност е осъЖдение на безбоЖния свят и прави да изпъкне още повече неговата враЖдебност. Хората мразят праведния Живот, за- щото той излага на показ тяхната собствена нечестност. 5:11 Последното благословение изг- леЖда като повторение на предишно- то с една-единствена разлика. В пре- дишния стих се казваше, че вярващите ще бъдат гонени заради правдата; тук се казва, че те ще бъдат гонени зара- ди Христос. Господ знае, че Неговите ученици ще бъдат преследвани заради връзката си и предаността си към Не- го, и историята потвърди това: още от самото начало и до днес светът преследва, затваря и избива последова- телите на Христос. 5:12 Страданията заради Христос са привилегия, която трябва да по- раЖда радост. Голяма награда очаква онези, които по този начин стават съратници на пророците В тяхната скръб. БоЖиите говорители от СЗ са останали Верни на Бога въпреки всич- ки гонения. Всички, които им прили- чат по преданост и смелост, ще спо- делят тяхната радост сега и техния възторг В бъдеще. Благословенията представляват портрет на идеалния граЖданин на царството на Христос. ЗабелеЖете думите „правда" (12 cm.), „мир" (9 cm.) и „радост" (12 cm.). Павел вероятно има предвид точно това, когато пише следния стих: „Защото БоЖието царс- тво не е ядене и пиене, но правда, мир и радост В Светия Дух" (Римл. 14:17). Б. Вярващите са солта и светлината (5:13-16) 5:13 Исус сраВняВа Своите ученици със солта. За света те са толкова ваЖни, колкото е ВаЖна солта за Всекиднев- ния ни ЖиВот: солта подправя храна- та, тя пречи на разпространението на разлагането, пораЖда ЖаЖда, под- чертава вкуса. По същия начин Него- вите последователи дават вкус на чо- вешкото общество, слуЖат като кон- сервант и карат другите да копнеят за правдата, описана в предишните стихове. Ако солта загуби солеността си, моЖе ли след тоВа да я Възстанови? Това не моЖе да стане по никакъв на- чин. След като ВеднъЖ е загубила сВоя Вкус, „тя Вече за нищо не струва, ос- 44 Mameu 5 Вен ga ga се изхвърли Вън и да се тъпче
от хората". Коментарът на Алберт Барнс хвърля допълнителна сВетлина Върху този пасаЖ: „Солта, която се използва В наше Време, се получава по химичен път, така че, когато соле- ността й изчезне и тя загуби своя ха- рактерен вкус, от нея не остава нищо. В библейските времена в източните страни хората са употребявали сол, която не е била пречистена. Освен сол в нея е имало треви и други примеси, така че тя е моЖела да загуби цялата си соленост и въпреки това да остане едно значително количество (от сол без солен вкус). Тя не е била годна да се употребява за нищо друго, освен за настилка на пътищата или пътеките вместо чакъл, както е казано и в Биб- лията."5 Ученикът на Христос има едно ваЖ- но задължение - да бъде солта на зе- мята, като Живее според разпоредби- те на своя Учител, изброени в благос- ловенията и останалата част от про- поведта. Ако той не успее да изяви тези духовни знания, хората ще тъп- чат неговото свидетелство с крака- та си. Хората изпитват само презре- ние към малодушните християни. 5:14 Исус също така нарича христи- яните „виделината на света". Той го- вори и за Себе Си като за „светлина- та на света" (Йоан 8:12; 12:35, 36, 46). Взаимоотношението меЖду тези две твърдения е, че Исус е източникът на светлината, а християните са отра- Жението на Неговата светлина. Тях- ната функция е да светят вместо Не- го така, както луната отразява свет- лината на слънцето. Християнинът прилича на град, кой- то е издигнат върху хълм: той се Възвишава над околността и свети в тъмнината. Онзи, чийто Живот по- казва отличителните черти на Хрис- товото учение, „не могке да се укрие". 5:15, 16 Хората не палят светило, за да го слоЖат под шиник. Точно об- ратното - те го слагат на светил- ник, така че „да свети на всички, ко- ито са вкъщи". Исус не иска ние да крием светлината на Неговото уче- ние за себе си, а да я правим достояние на другите. Ние трябва да оставяме нашата светлина да свети така, че хората - като гледат добрите ни де- ла - да прославят нашия Отец в небе- сата! Ударението тук пада върху слу- Жението на християнина като начин на Живот. Привлекателността на един Живот, в който личат Христови- те качества, говори по-силно и от най-убедителните слова. В. Христос изпълнява закона (5:17-20) 5:17, 18 Повечето револкщионни вода- чи прерязват всички връзки с минало- то и отричат съществуващия тради- ционен ред. Но Господ Исус не праВи така. Той утВърЖдава закона на Мой- сей и настоява за неговото изпълне- ние. Исус не идва, за да отмени закона или пророците, а за да ги изпълни. Той ясно подчертава, че нито една йота или чертичка от закона няма да пре- мине, докато не бъде изпълнена изця- ло. Йотата е най-малката буква от азбуката на староеврейския език. Чер- тичката е малък знак или щрих, кой- то е слуЖел за разграничаване на една буква от друга, както например сред- ната чертичка на главното А я разли- чава от главното JL Исус вярва в бук- валната боговдъхновеност на Библия- та, която съществува дори и там, къ- дето на нас ни се струва, че има мал- ки, незначителни подробности. Нито една буква в Писанията - и най-дреб- ният знак дори - не е без значение. Искаме да отбелеЖим, че Исус не казва, че законът никога няма да пре- мине. Той казва, че законът няма „да премине, докато всичко не се сбъдне". Тази подробност има ваЖни последст- вия за вярващите днес и понеЖе въп- росът за отношението на вярващия 45 Mameti 5 към закона е gocma слоЖен, ние ще от-
делим специално място, за да обобщим тоВа, което Библията ни учи по този Въпрос. О към закона Законът е онази законодателна систе- ма, която Бог дава на израелския на- род чрез Мойсей. Цялостният текст на закона моЖе да се прочете В Изход 20-31, 8 ЛеВшп и ВъВ Второзаконие, но неговата същност се изразява от Де- сетте заповеди. Законът не е даден като средство за спасение (Деяния 13:39; Римл. 3:20; Гал. 2:16, 21; 3:11) - той е създаден, за да покаЖе на хората тяхната грехов- ност (Римл. 3:20; 5:20; 7:7; 1 Кор. 15:56; Гал. 3:19) и да ги накара да потърсят Бога, за да получат от Него спасение по милост. Законът е бил даден на из- раелския народ, незаВисимо че съдърЖа морални праВила, Валидни за хората от Всяка националност (Римл. 2:14, 15). Бог е Взел, така да се каЖе, нещо като проба от човешката раса, като е проверил чрез Израел дали тя ще мо- Же да издърЖи на изискванията на за- кона. Неспособността на Израел да отговори на тези изисквания доказва неспособността на целия свят да се справи с тях (Римл. 3:19). Законът е подкрепен със смъртно наказание (Гал. 3:10): нарушението на една-един- стВена запоВед от него Вече ни прави престъпници (Як. 2:10). Тъй като Всички нарушиха закона, Всички попа- дат под смъртно наказание. БоЖията справедливост и святост изискват то да бъде изпълнено. Точно поради тази причина дойде и Исус в този свят: за да плати това наказание със Своята смърт. Той умря Вместо Ви- ноВните законопрестъпници, макар че Самият Той не беше Виновен. Той не отмени закона, а no-скоро отговори на изискванията на закона, като из- пълни съвършено неговите най-строги условия чрез Своя Живот и СВоята смърт. По такъВ начин благовестие- то не отхвърля закона, то поддърЖа закона и показва как изкупителната Жертва на Христос удовлетворява съ- вършено изискванията на закона. Затова вярващият, който уповава на Христос, вече не е под закон, а под благодат (Римл. 6:14). Той е мъртъв за закона чрез Жертвата на Христос. Наказанието на закона трябва да се плати само веднъЖ и тъй като Исус плати тоВа наказание, вярващият не трябва да го плаща отново. Този е смисълът, според който законът „из- губи славата си" за християнина (2 Кор. 3:7-11). Законът беше „детебоди- тел" до идването на Христос; „след идването на вярата" ние Вече нямаме нуЖда от „детеводител" (Гал. 3:24, 25). Но макар и християнинът да не е „законник", това не означава, че е без- законник. Той е обвързан с една по-сил- на Връзка от Връзката на закона, за- щото той е под закона на Христос (1 Кор. 9:21). Неговото поведение се фор- мира не от страха за наказание, а от лкобоВта и Желанието да зарадва своя Спасител. Христос става законът на неговия Живот (Йоан 13:15; 15:12; Еф. 5:1,2; 1 Йоан 2:6; 3:16). Един често срещан Въпрос при об- съЖдането на отношението на Вярва- щия към закона е следният: „Трябва ли да се спазват десетте БоЖи запове- ди?" Отговорът е, че някои принципи, съдърЖащи се в закона, имат непре- ходна стойност. Винаги е грешно да се краде, да се поЖелава (чуЖдото), да се убива. Девет от десетте БоЖи запо- веди се повтарят и в НЗ, но с една ваЖна разлика - те не се дават като закон (прикрепен с наказание), а като „наставление в правдата" на БоЖия човек (2 Тим. 3:16). Единствената за- повед, която не се повтаря, е заповед- та за съботата. Християните никога 46 Mameu5 не са получавали наставления да пазят
съботата (седмия ден на седмицата). СлуЖението на закона за неспасени- те не е отминало: „А ние знаем, че за- конът е добър, ако го употребява ня- кой законно" (1 Тим. 1:8). Законната употреба на закона означава той да пораЖда съзнание за грях и по този на- чин да довеЖда до покаяние. Но зако- нът не е валиден за онези, които вече са спасени: „законът не се налага за праведния" (1 Тим. 1:9). Правдата, ко- ято се изисква от закона, се изпълнява от тези, които ходят не по плът, а по дух (Римл. 8:4). Всъщност поученията на нашия Господ в Проповедта на пла- нината поставят по-високи норми от онези, които са залоЖени в закона. За- конът казва: „Не убивай", а Исус каз- ва: „Не мрази" дори. И така, Пропо- ведта на планината не само утвърЖ- дава закона и пророците, но дори ги подсилва и задълбочава техния смисъл. 5  :19 Ако се върнем към Проповедта,
ще забелеЖим, че Исус предвиЖда, че хората ще бъдат склонни да подценя- ват задължителността на БоЖиите заповеди. Поради свръхестествената им природа хората са склонни да тър- сят специално, рационално обяснение на техния смисъл. Но Исус казва, че всеки, който наруши и една малка част от закона и учи други хора да правят същото, ще бъде наречен най- малък в небесното царство. Чудното е, че такива хора се допускат изобщо в небесното царство, но както знаем, хората влизат в царството чрез вяра- та си в Христос. Мястото на човека в царството обаче се определя от не- говото послушание и вярност, прояве- ни от него, докато е бил още на земя- та. Хората, които се подчиняват на закона на царството тук, на земята, Ще бъдат наречени велики в царст- вото на небесата. 5:20 За да бъдем допуснати 6 небес- ното царство, нашата правда трябва да надвишава правдата на кншкници- те и фарисеите (за които религиозни- те церемонии са достатъчни, за да им дадат едно външно, ритуално изчист- ване, но не и да променят техните сърца). Исус използва една хипербола (преувеличение), за да улесни разбира- нето на истината, че външната прав- да без вътрешна праведност няма да получи входен билет за царството. Единствената правда, която Бог ще приеме, е съвършенството, което Той вменява на всеки, който приема Него- вия Син за Спасител (2 Кор. 5:21). Съвсем естествено е там, където има истинска вяра в Христос, да има и практическа праведност, която Хрис- тос описва в останалата част от проповедта. Г. Исус ни предупреждава да се пазим от гнева (5:21-26) 5:21 Евреите по времето на Христос са знаели, че убийството е забранено от Бога и че убиецът подлеЖи на нака- зание. Това е било валидно и преди да- ването на закона (Бит. 9:6), а по-късно е било вклк>чено и в закона (Изх. 20:13; Второзак. 5:17). С думите „А пък Аз би казвам" Исус въвеЖда поправка в закона за убийството. Човек никога вече няма да моЖе се гордее с това, че не е извършил убийство. Сега Исус казва: „В Моето царство вие не тряб- ва да имате дори убийствени помис- ли." Той проследява убийството до не- говия източник и предупреждава сре- щу трите вида неправеден гняв. 5:22 Най-напред Той дава пример с човек, който се гневи на брат си без причина5. Всеки, който е обвинен в такова престъпление, се излага на осъЖдение, т. е. моЖе да застане пред съда. Повечето хора моЖе да си измис- лят всякаква причина, с която да оп- равдаят своя гняв, но гневът е оправ- дан само тогава, когато защищава честта на БоЖието име, или когато 47 Mameu 5 някой gpyz е онепраВдан. Той никога не
е оправдан, ако се използва в отговор на лични обиди. Още no-сериозен е грехът да оскър- биш брат си. По Времето на Христос хората са използвали думата „рака" (от арамейски, което означава „без- делник") като обидно и презрително нарицание. Хората, които са употре- бявали този епитет, са се излагали на Синедриова, което означава, че са би- ли съдени от върховния съд на страна- та. И най-накрая, да наречеш някого „бе- зумец", е третият вид неправеден гняв, заклеймен от Исус. Тук думата безумец значи нещо повече от тъпак. Тя означава морален глупак, който трябва да е мъртъв, и изразява Жела- ние той да е мъртъв. Днес ние често моЖем да чуем как някой човек ругае с думите „Бог да те убие!" Той призова- ва Бог да предаде Жертвата на ада. Исус казва, че този, който произнася такава клетва, се излага на огнения пъкъл. Телата на екзекутираните престъп- ници често са били хвърляни в горящо- то бунище извън Ерусалим, познато под името Хинон или Гехена. То е оли- цетворение на огньовете на пъкъла, които никога няма да угаснат. Няма никакво съмнение, че това, ко- ето казва Христос, е изклкзчително сериозно. Той учи, че гневът съдърЖа семената на убийството, че оскърбле- нието съдърЖа духа на убийството, и че клетвата носи самото Желание за убийство. Прогресивното нарастване на престъпленията изисква три сте- пени на наказание: осъЖдане, съд и пък- лен огън. В Своето царство Христос ще се разправя с греховете според тяхната сериозност. 5:23,24 Ако човек засегне друг човек, било в яд, било поради друга причина, то няма никакъв смисъл да носи дар на Бога. Бог няма да му се зарадва. Ви- новникът трябва да отиде и да попра- ви злото - само тогава дарът ще бъде приет. Въпреки че тези думи се отна- сят най-вече за еврейския народ, това не значи, че те нямат никакво прило- Жение днес. Павел разработва тази идея във връзка с Господната вечеря (ВЖ. 1 Кор. 11). Бог не приема възхвала от онзи, който не е В добри отноше- ния с другите християни. 5:25-26 В този стих Христос изобли- чава хората със свадлив характер и онези, които не Желаят да признаят вината си. По-добре е веднага да се разбереш с този, който те обвинява, отколкото да рискуваш да отидеш на съд. Ако това стане, ти със сигур- ност ще загубиш процеса. Независимо че въпросът кой кой е в тази притча е спорен, смисълът и е ясен: ако си сгре- шил, побързай веднага да си признаеш вината и да оправиш нещата. Ако не се покаеш, рано или късно ще те пос- тигне това, което заслуЖаваш за своя грях, и ще трябва не само да платиш пълно обезщетение, но и да изтърпиш допълнително наказание. И не бързай да ходиш в съда. Ако го направиш, за- конът ще те открие, и ти ще трябва да изплатиш и последната стотинка. Д. Исус заклеймява прелюбодеянието (5:27-30) 5:27, 28 Мойсеевият закон съвсем ясно забранява прелюбодеянието (Изх. 20: 14; Второзак. 5:18). Човек моЖе да се . гордее с това, че никога не е нарушил тази заповед, и въпреки това негоВи- те очи да „са пълни с блудство" (2 Петр. 2:14). Човек моЖе да има напъл- но почтен външен вид и въпреки това неговите мисли непрекъснато да блуЖдаят из лабиринтите на порока. Затова Исус напомня на Своите уче- ници, че само въздърЖанието от вън- шното, физическото действие не е достатъчно - трябва да имаме и Вът- решна непорочност. Законът забраня- ва акта на прелк>бодеянието; Исус 48 Mameii 5 забранява поЖеланието: „всеки, кой-
то гледа Лена, за да я поЖелае, вече е прелк)бодействал с нея в сърцето си". Смисълът на този стих е уловен мно- го точно от Е. Стенли ДЖоунз, който е написал следното: „Ако мислиш за прелюбодеянието или го извършваш, ти не задоволяваш сексуалните си им- пулси; а само хвърляш масло в огъня, за да ги разпалиш още повече." Грехът започва в мисълта, и ако ние го подх- ранваме, най-накрая ще го извършим. 5:29, 30 За да имаш неоскВернени мисли, Животът ти трябва да се под- чинява на строга самодисциплина. За- това Исус ни учи, че ако някоя част от тялото ни кара да съгрешаваме, по-добре е да се лишим от нея, докато сме още Живи, отколкото да изгубим душата си за вечността. Дали тези думи на Христос трябва да се прие- мат в буквалния им смисъл? Дали Той не препоръчва на хората да се осака- тяват? Тези думи трябва да се прие- мат буквално В смисъл, че ако е необ- ходимо да загубим една част от свое- то тяло вместо цялата си душа, то ние с охота трябва да се лишим от тази част. За щастие това никога не е необходимо, тъй като Светият Дух дава възможност на вярващия да Жи- вее свят Живот, но вярващият тряб- ва да Му сътрудничи и да упраЖнява строга дисциплина върху своя ЖиВот. Е. Исус не одобрява развода (5:31,32) 5:31 Според старозаветния закон раз- водът е бил разрешен, както се виЖда във Второзаконие (24:1-4). Този текст не засяга случая със съпругата-прел1о- бодейка. (Знаем, че наказанието за блудство е било смърт - ВЖ. Второ- зак. 22-22.) Тук се говори за развод по причина на нехаресване или - както казваме днес - „несъвместимост на характерите". 5:32 В царството на Христос обаче „всеки, който напусне Жена си освен по причина на прелк>бодейство, прави я да прелк)бодейст8а". Това не означа- ва, че тя автоматически става пре- лк>бодейка. То предполага, че когато остане сама, без никакви средства за Живот, Жената ще бъде принудена да отиде да Живее с друг мъЖ. Тогава тя става прелкзбодейка. Не само бивша- та съпруга прелк)бодейства, но и все- ки, „който се оЖени за нея, когато бъде напусната". Темата за развода и повторната Женитба е една от най-слоЖните те- ми в Библията. Практически е невъз- моЖно да се отговори на всички въп- роси, които възникват във връзка с тази тема, но несъмнено ще бъде от полза да се направи един преглед и да се обобщи това, което мислим, че Библията казва по този въпрос. Р азводът и повторната Женитба
Разводът никога не е съществувал в БоЖиите намерения. Неговият идеал е мъЖът и Жената да останат съпрузи, докато техният сък)з не бъде разт- рогнат от смъртта (Римл. 7:2, 3). Исус казва това на фарисеите съв- сем ясно, като се позовава на БоЖест- вения ред при сътворението (Мат. 19:4-6). Бог мрази развода (Мал. 2:16) (кой- то не е според Писанията). Той не мрази развеЖдането изобщо, тъй ка- то говори за Себе Си, че е дал „развод- но писмо" на Израел (Ер. 3:8). Това е станало, защото израелската нация се е отказала от Него и е започнала да се кланя на идоли. Израел се е оказал не- верен. В Матей 5:31, 32 и 19:9 Исус ни учи, че разводът не е позволен с изклкзче- ние на случая, когато единият от пар- тньорите е обвинен в сексуална изне- вяра. В Марко 10:11, 12 и Лука 16:18 това условие е изпуснато. Несъот- ветствието моЖе най-лесно да се 49 Mameu 5 обясни c moBa, че както Марко, така и
Лука не си спомнят цялото изказВане на Христос. Следователно дори и раз- Водът да не е най-идеалното решение, той е разрешен само тогава, когато единият партньор е бил неверен. Исус позволява развода 6 този случай, без обаче да го налага. Някои изследователи разбират от текста в 1 Кор. 7:12-16, че разводът е приемлив В случаите, когато Вярващи- ят е напуснат от невярващ. ПаВел казва, че напуснатият не е поробен на брачния закон, т. е. той (тя) е свобо- ден (свободна) да получи развод. Наше- то мнение е, че случаят предстаВляВа същото изключение, което е дадено и В Матей 5 и 19, а именно, че невярва- щият напуска Вярващия, за да Живее с някой друг. Следователно вярващият моЖе да получи развод според основа- нията на Библията само ако другата страна извърши изневяра. Често се спори по тоВа, че макар разводът да е разрешен В Новия Завет, повторната Женитба не е разрешена. Но това раз- съЖдение изопачава проблема. Според Новия Завет повторният брак не е забранен за невинния партньор, но е забранен за виновния. Освен това една от главните цели на разрешения от Библията развод е да се направи Въз- моЖен повторният брак; в противен случай обикновената раздяла е напъл- но достатъчна. Винаги, когато се разглеЖда тази тема, неизменно възниква следният Въпрос: „А какво става с хората, кои- то са се развели, преди да са били спа- сени?" Не трябва да има никакво съм- нение, че разводите и повторните бракове, извършени не според Библейс- кия закон преди поВярването, са грехо- ве, които биват напълно простени (вЖ. напр. 1 Кор. 6:11, където Павел включва прелюбодеянието 6 списъка от грехове, В които Вярващите корин- пгяни са участвали, преди да повяр- ват). Греховете, извършени преди по- ВярВането, не трябва да възпират вярващите от пълноценно участие В ЖиВота на местната църква. По-труден е въпросът с християни- те, които са се развели не по христия- нски причини и после са се оЖенили повторно. Могат ли те да бъдат при- ети обратно в обществото на мест- ната църква? Отговорът зависи от това, дали прелюбодеянието е в на- чалния си етап на физическа Връзка, или е по-продълЖшпелно състояние. Ако тези хора Живеят 6 състояние на изневяра, те не само ще трябва да признаят своя грях, но и да напуснат настоящия си партньор. Трябва да знаем обаче, че разрешението, което Бог предлага за един проблем, никога не е такова, че да породи още по-теЖ- ки проблеми. Ако за оправянето на един объркан брак лекарството е раз- вод, вследствие на който мъЖете или Жените ще бъдат принудени да съгре- шават или Жените и децата ще оста- нат без дом и прехрана, лечението е по-лошо от болестта. По мнение на автора християните, които са се развели не по законите на Библията и след това са се оЖенили повторно, могат искрено да се покаят от своя грях и да се Върнат при Гос- под и църковното братство. По от- ношение на развода всеки отделен слу- чай е различен. Така че старейшините на всяка местна църква трябва да раз- глеЖдат Всеки случай поотделно и да го преценяват според БоЖието Слово. В случаите, когато се налагат дисцип- линарни мерки, всички засегнати трябва де се подчинят на решението на старейшините. Ж . Исус осьзкда клетвите (5:33-37)
5:33-36 МойсееВият закон е съдърЖал няколко забрани срещу лъЖливите клетви 8 името на Бога (Лев. 19:12; Чие. 30:2; Второзак. 23:21). Да се за- кълнеш В името на Бога, означава да заявиш, че Той е твоят Свидетел и че 50 Mameu5  mu казВаш истината. Юдеите са се
опитвали да избегнат неприличието на лъЖлиВите клетви В името на Бо- га, като Вместо „Бог" са се кълнели 8 думите „небе", „земя", „Ерусалим" или „моята глава". Исус осъЖда тако- Ва заобикаляне на закона като чисто лицемерие и забраняВа ВсякакъВ Вид клетви или оброци В обикновените разговори. Опитът да избегнеш закле- Ването В името на Бога, като просто Го замениш с друго съществително, говори не само за лицемерие, но е и на- пълно безполезно. Когато се кълнеш в небето, ти се заклеваш в БоЖия прес- тол. Когато се кълнеш В земята, ти се заклеваш в мястото, където Той поставя краката Си. Когато се къл- неш 6 Ерусалим, ти се заклеваш В столицата на царството Му. Дори когато се кълнеш в собствената си Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|