Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
1:19 Дори и Йосиф Все още не знае истинското обяснение за състояние- то на Мария. Най-Вероятно той е из- пълнен със силно негодувание срещу своята годеница по две причини: пър- Во, заради яВната и неВярност към не- го и, второ, заради сигурното обвине- ние, че е неин съучастник независимо от неговата невинност. Лк>боВта му към Мария и Желанието му за справед- ливост го карат да вземе решение за скъсване на годеЖа чрез тих развод с цел да избегне обществения позор, който обикновено съпътства един такъв процес. 1:20 Докато този благороден и пред- пазлив човек обмисля стратегията за защитата на Мария, „ангел от Госпо- да му се яви насъне". Обръщението „Йосифе, сине ДаВидов" без съмнение има за цел да напомни на Йосиф за не- говото царско потекло и да го под- готви за необикновеното идване на Месията - Царя на Израел. Той не трябва да има никакви съмнения по отношение на брака си с Мария. Всич- ки подозрения, засягащи нейната непо- рочност, са неоснователни. Нейната бременност е чудо, сътворено от Све- тия Дух. 1:21 След тоВа Ангелът открива по- ла, името и мисията на нероденото Дете. Мария ще роди Син. Той ще бъ- де наречен ИСУС (което означава „ЙехоВа е спасението" или „Йехова, Спасителят"). Верен на Своето Име, Той ще „спаси лк>дете Си от грехове- те им". ТоВа Дете на съдбата е Сами- ят Йехова, Който посети земята, за да спаси хората от наказанието на греха и по-късно от самото присъст- вие на греха. 1:22 Когато Матей описва тези съ- бития, той знае много добре, че започ- ва нова епоха на отношенията на Бога с човечеството. Думите на месиянс- ките пророчества, толкова дълго вре- ме останали непроявени, започват да се събуЖдат за Живот. Неясното про- рочество на Исая намира своето из- пълнение В Сина на Мария: „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господ чрез пророка." Матей твърди, че думите на Исая са богов- дъхновени и че Бог е говорил чрез този пророк най-малко 700 години преди Христос. 1:23 Пророчеството от Исая 7:14 съдърЖа предсказанието за уникално- то раЖдане на Детето („Ето, девица ще зачне"), пола на Детето („и ще ро- ди Син") и името на Детето („и ще го нарече Емануил"). Матей добавя обяс- нението, че Емануил означава „Бог с нас". Никъде няма каквото и да било свидетелство, че докато е бил на зе- мята, Христос някога е бил наречен 28 Mameu 1, 2  Емануил. Той Винаги е бил наричан
Исус. Но значението на името Исус, (8Ж. no-горе коментара Върху 21 стих) съдърЖа 8 себе си значението на при- съствието на Бог с нас. Също така е възмоЖно Емануил да е наименование на Христос, което ще се използва най- вече при Неговото Второ идване. 1:24 В резултат на намесата на ан- гела Йосиф изоставя намерението си за развод с Мария. Той продълЖаВа да признава техния годеЖ до раЖдането на Исус, след което се оЖенва за нея. 1:25 Схващането, че Мария остава девица през целия си Живот, се опро- вергава от свидетелството за консу- мирането на техния брак, за което че- тем в този стих. Има и други места, където се казва, че Мария е имала де- ца от Йосиф - Евангелието от Матей 12:46; 13:55,56; Евангелието от Марко 6:3; Евангелието от Йоан 7:3, 5; Дея- ния 1:14; 1 Коришпяни 9:5 и Галатяни 1:19. Когато взима Мария за своя съпру- га, Йосиф взима също и нейното Дете като свой осиновен Син. По този на- чин Исус става законен Наследник на трона на Давид. Послушен на ангелс- кия посетител, Йосиф дава на Бебето името Исус. Така се раЖда Месията-Цар. Вечни- ят влиза във времето. Всевишният става Младенец. Господ на славата облича тази слава в човешко тяло и „в него обитава телесно всичката пълно- та на БоЖеството" (Кол. 2:9). И. Ранните години на Месията-Цар (Гл. 2) А. Мъдреците идват да се поклонят на Царя (2:1-12) 2:1, 2 Човек лесно моЖе да се обърка в хронологията на събитията, засягащи роЖдението на Христос. И макар че от първият стих изглеЖда, че Ирод се опитва да убие Христос по времето, когато Мария и Йосиф все още се на- мират във Витлеем, всички доказа- телства сочат, че това става две или три години по-късно. В 11 cm. Матей казва, че мъдреците виЖдат Исус в една къща. Заповедта на Ирод за уби- ването на всички момченца под двего- дишна възраст (16 cm.) също говори за изминаването на известен период от време след раЖдането на Царя. Ирод Велики е бил потомък на Исав u като такъв е бил традиционен враг на евреите. Той не е бил роден в logeuckama вяра, а е преминал към нея по-късно - Вероятно по политически причини. Към края на неговото цару- ване в Ерусалим дошли мъдреци от изток, за да търсят Юдейския Цар. Тези хора вероятно са били езически свещеници, чиито ритуали са се съсре- доточавали около природните елемен- ти. Заради големите си познания и предсказателните си способности те често са били избирани за царски съ- ветници. Ние не знаем нито къде точ- но са Живеели те, нито какъВ е бил техният брой, нито колко дълго е про- дълЖило тяхното пътуване. По някакъв начин тази източна звезда ги е накарала да разберат за раЖдането на Царя, на когото те са дошли да се поклонят. Има вероят- ност те да са били запознати с проро- чествата от СЗ, в които се говори за идването на Месията, или да са знаели за предсказанието на Валаам за звез- дата, която ще излезе от ЯкоВ (Чие. 24:17), и да са го свързали с пророчест- вото за седемдесетте седмици, което предрича времето на Първото идване на Христос (Дан. 9:24, 25). Но най-ве- роятно изглеЖда обяснението, че то- ва знание им е било предадено по свръ- хестествен начин. За появата на звездата са използва- ни различни научни обяснения. Някои от тях казват например, че тя е представлявала сблиЖение на планети. 29 Mameu2  Трябва ga отбелеЖим обаче, че пътят
на тази звезда е бил изклкочително не- постоянен: най-напред тя е вървяла пред мъдреците и им е показвала пътя от Ерусалим до къщата, където е бил Христос (9 cm.), a след това изведнъЖ е спряла. Всъщност звездата е била толкова необикновена, че моЖе да се приеме само като чудо. 2:3 Новината за раЖдането на едно Бебе, Което ще бъде Цар на logeume, силно разтребоЖба цар Ирод. Всяко такова Бебе представлява опасност за неговото неспокойно управление. Заедно с него се разтревоЖва и цели- ят Ерусалим. Градът, който трябва да посрещне тази новина с радост, се тревоЖи от всяко нещо, което би могло да смути неговото спокойствие или да породи неодобрението на ом- разните римски владетели. 2:4-6 Затова Ирод събира к»дейски- те религиозни водачи, за да разбере къде трябва да се роди Христос. Под главните свещеници трябва да се раз- бират първосвещеникът и неговите синове (и моЖе би други членове на не- говото семейство). Книжниците са законоучителите на народа, които па- зят и преподават Мойсеевия закон и слуЖат като съдии в Синедриона. Све- щениците и книЖниците веднага от- говарят с цитат от Михей 5:2, в кой- то роЖденото място на Царя е опре- делено като Витлеем Юдейски. В пророчеството на Михей градът е на- речен „Витлеем Ефратов". Тъй като в Палестина има повече от един град, носещ името Витлеем, това наимено- вание уточнява, че става дума за гра- да в областта на Ефрат 8 племенни- те граници на Юдея. 2:7, 8 Тогава Ирод тайно извиква мъдреците, за да научи времето, ко- гато звездата се е появила за първи път. Цялата тази потайност издава колко садистични са подбудите на Ирод: той ще има нуЖда от тази ин- формация, ако не успее да открие мяс- тото, където се намира Детето, Ко- ето търси. За да прикрие истинските . си намерения, той изпраща мъдреци- те да търсят Детето с молба да го уведомят, ако успеят да Го намерят. 2:9 Когато мъдреците тръгват на път, звездата, която те вшкдат на изток, отново се появява. Това показ- ва, че звездата не ги е водила по целия път от изток. Сега тя наистина ги отвеЖда до къщата, „гдето беше Де- тето". 2:10 Тук Матей отделя специално внимание на изключителната радост, която обхваща мъдреците, когато те вшкдат звездата. Така ние виЖдаме различните реакции на хората при раЖдането на Исус: езичниците упори- то търсят Христос; Ирод се опитва да Го убие; свещениците и книЖници- те (до този момент) проявяват без- различие; народът на Ерусалим е силно разтревоЖен. Тези реакции предвеща- ват начина, по който Месията ще бъ- де посрещнат от различните групи хо- ра. 2:11 Когато влизат в къщата, мъд- реците вшкдат Младенеца с Мария, Неговата майка. Тогава те падат и Му се покланят, като Му принасят скъпи дарове от злато, ливан и смир- на. ЗабелеЖете, че тук на първо мяс- то се споменава Исус, а след това Не- говата майка. Когато се раЖда дете, хората обикновено споменават първо майката, а после детето. Това Дете обаче е уникално и на Него Му се пола- га първото място (вЖ. също така 2:13, 14, 20, 21). Мъдреците се покла- нят на Исус, не на Мария или Йосиф. (За Йосиф дори не се споменава в този разказ; той скоро ще изчезне напълно от разказа на евангелиста.) Исус е То- зи, Който заслуЖава нашето хвалеше и поклонение, не Мария или Йосиф. Съкровищата, които донасят мъд- реците, имат дълбок смисъл. Злато- то е символ на Божествеността и БоЖията слава - то говори за сияйно- 30 Mameii 2  mo съВършенстВо на Божествената
Личност на Христос. Либанът е мех- лем или парфкш. Той олицетВоряба благоуханието на един абсолкнпно без- грешен Живот. Смирната е горчиВа билка. Тя предвещава мъките, които ще изстрада Исус, като понесе грехо- вете на света. Донасянето на подаръ- ците от езичниците припомня казано- то от Исая В 60:6. Там Исая предсказ- ва, че при Месията ще дойдат езични- ци, за да донесат дарове, но споменава само златото и лиВана: „Злато и та- мян ще донесат. И ще прогласят хВа- ленията Господни." Защо тук не се казВа нищо за смирната? Защото В този стих Исая гоВори за Второто пришествие на Христос - когато Той ще дойде в сила и голяма слава. Тогава няма да има смирна, защото няма да има и страдания за Исус. Но в Еванге- лието на Матей смирната трябВа да се спомене, защото тя свидетелства за Неговото Първо пришествие. Ма- тей говори за страданията на Хрис- тос, а Исая - за славата, която ще последва. 2:12 Мъдреците са предупредени по свръхестествен начин в съня им... да не се връщат при Ирод. Те се подчи- няват на предупреждението и се връ- щат „по друг път в своята страна". Никой, който с искрено сърце се среща с Христос, не се връща по стария си път. Истинската среща с Него преоб- разява целия ни Живот. Б. Бягството на Йосиф, Мария и Исус в Египет (2:13-15) 2:13, 14 Още от най-ранно детство заплахата от смърт надВисва над на- шия Господ. Ясно е, че Той е роден, за да умре, но това трябва да стане в точно определено време. Всеки, който Върви по БоЖията Воля, е безсмъртен, докато делото му не бъде извършено. Един Господен ангел предупреЖдава Йосиф насън да избяга в Египет заед- но с цялото си семейство, защото Ирод е готов да предприеме пътуване с цел да „потърси Детето, за да Го погуби". На семейството се налага да търси убеЖище, за да се скрие от гне- ва на Ирод. Ние не знаем колко дълго те прекарват като беЖанци в чуЖда страна, но знаем, че след смъртта на Ирод родината отново е свободна да ги nputomu. 2:15 По този начин още едно предс- казание от СЗ е облечено в ново значе- ние. Господ беше казал чрез Своя про- рок Осия: „И из Египет повиках Сина Си" (Ос. 11:1). Първоначално това предсказание се е отнасяло до осво- боЖдаването на Израел от Египет по време на излизането на евреите от Египет. Но изразът моЖе да се изтъл- кува двояко - историята на Месията ще повтори тази на Израел. Предска- занието се изпълнява и В Живота на Христос и Неговото завръщане в Из- раел от Египет. Когато Господ дойде, за да царува В спраВедливост, Египет ще бъде една от страните, които ще споделят бла- гословенията на хилядолетието (Ис. 19:21-25; Зах. 3:9, 10; Пс. 68:31). Защо точно тази нация, която е традицио- нен враг на Израел, ще бъде толкова привилегирована? Това не е ли белег на БоЖествената благодарност за това, че тя е дала убеЖище на Господ Исус? В. Ирод погубва младенците във Витлеем (2:16-18) 2:16 Когато мъдреците не се връщат, Ирод разбира, че неговият план да раз- бере местонахождението на Младене- ца-Цар е пропаднал. В безумна ярост, той заповядва да бъдат избити всич- ки момченца под двегодишна възраст „във Витлеем и във всичките му околности". Изчисленията за броя на убитите деца са различни. Един автор предполага, че те са били около 26. Ние смятаме, че са били не повече от 31 Mameu 2, 3 2:17, 18 Плачът, който последва из-
биването на децата, изпълнява думи- те на пророк Еремия: Така казва Господ: „Глас се чу в Ра- ма, плач и голямо ридание; Рахил оп- лакваше чадата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече." (Ер. 31: 15) В пророчеството на Еремия Рахил е символ на Израелския народ. Мъката на този народ се отъждествява с Ра- хил, която е погребана в Рама (близо до Витлеем, откъдето са избитите деца). Когато осиротелите родители минават покрай нейната гробница, тя плаче заедно с тях. В своите усилия да отстрани младия си съперник Ирод не спечелва нищо друго осбен едно позор- но място в аналите на безчестието. Г. Йосиф, Мария и Исус се установяват в Назарет (2:19-23) След смъртта на Ирод един Господен ангел уверява Йосиф, че вече няма опасност за тяхното завръщане. Ко- гато стигнат Израелската земя, той разбира, че Иродовият син Архелей е наследил баща си като цар на Юдея. Йосиф не иска да рискува и след като опасенията му се потвърЖдават чрез един сън от Господа, той се отправя на север към областта Галилея и се установява да Живее в Назарет. За четвърти път в тази глава Ма- тей ни припомня, че предсказанията се сбъдват. Той не споменава нито един пророк по име, но казва, че проро- ците са предсказали, че Месията ще бъде наречен Назарей. В СЗ няма стих, където това да е казано напра- во. Много изследователи предполагат, че Матей има предвид Исая 11:1: „И ще израсне пръчка от Иесевия пън, и отрасъл из корените му ще носи плод." Староеврейската дума за „пръчка" е netzer, от което те правят извод, че тук става въпрос за Исус, но за нас връзката изглеЖда далечна. По- правдоподобно ни се струва обяснени- ето, че думата „Назарей" се е използ- вала за назоваване на всеки, който е Живеел в Назарет - град, на който всички останали гледали с презрение. Натанаил дава израз на това отноше- ние с пословичния въпрос: „От Наза- рет моЖе ли да произлезе нещо доб- ро?" (Йоан 1:46). Презрението, наслоя- вано върху този „незначителен" град, се е пренасяло автоматично върху не- говите Жители. „Ще се нарече Наза- рей" означава, че ще бъде презрян от хората. И макар че не моЖем да наме- рим предсказание в СЗ, което да казва, че Исус ще бъде наречен Назарей, в Исая 53:3 намираме едно предсказание, което казва, че Той ще бъде „презрян и отхвърлен от човеците". Друго едно предсказание казва, че Той ще бъде „червей, а не човек, укоряван от чове- ците, и презиран от л1одете" (Пс. 22:6). И така, въпреки че пророците не използват точно такива думи, без съмнение има няколко предсказания, чийто смисъл е точно такъв. Поразителен е фактът, че когато всемогъщият Бог идва на тази земя, хората Му дават едно презрително име. Онези, които Го следват, имат привилегията да споделят това през- рително отношение (Евр. 13:13). III.Подготовката на Месията за слуЖението му и ВъбеЖдането му 8 слузкба (Гл. 3 и 4) А. Йоан Кръстител подготвя Пътя (3:1-12) МеЖду втора и трета глава леЖи един период от двадесет и осем или дваде- сет и девет години, които не се спо- менават от Матей. През това време Исус Живее в Назарет и се подготвя за делото, което го очаква. Това са го- дини, в които Той не извършва никак- ви чудеса, но през които поведението и Животът Му доставят съвършена 32 Mameu 3 
моЖе да се изобрази с две концентрич- ни окръЖности. радост на Бога (Мат. 3:17). Тази глава ни довеЖда до началото на Неговото обществено слуЖение. 3:1,2 Йоан Кръстител е с шест ме- сеца no-възрастен от своя братовчед Исус (6Ж. Лука 1:26, 36). Той излиза на сцената на историята, за да послуЖи като предвестник на Царя на Израел. Неговата непривлекателна енория е Юдейската пустиня - една безводна област, която се простира от Еруса- лим до река Йордан. Йоан носи следно- то послание на своите сънародници: „Локайте се, защото небесното царс- тво наблшки!" Царят скоро ще дойде, но Той не моЖе и няма да царува над хора, които се дърЖат здраво за свои- те грехове. Те трябва да се обърнат, да се изповядат и да захвърлят грехо- вете си. Бог ги призовава да напуснат царството на тъмнината и да дойдат в царството на светлината. Н  ебесното царство
Във 2 cm. за първи път се появява из- разът „небесно царство", който се из- ползва 32 пъти в това Евангелие. И тъй като Евангелието от Матей не моЖе да бъде разбрано, без да бъде разбран този израз, редно е да дадем определение и описание на това поня- тие. Небесното царство е сферата, в ко- ято се признават БоЖиите правила. Думата „небе" се използва, за да се обозначи владението на Господа. Това се виЖда от Даниил 4:25, където Да- ниил казва, че „Всевишният владее в царството на човеците". Небесното царство е навсякъде, където хората се подчиняват на БоЖиите правила. Небесното царство има два аспек- та. В по-широк смисъл то вклк>чва всички, които твърдят, че изповяд- ват Бога като Върховен Владетел. В по-тесен смисъл то вклкзчва само оне- зи, които наистина са повярвали. Това 
Голямата окръЖност представлява съвкупността от всички хора, които твърдят, че вярват в Исус Христос. Тя вклк)чва всички истински поданици на Царя, но освен тях тя вклк>чва и онези, които само на думи показват вярност към Него. Това моЖе да се ви- ди от притчата за сеяча (Мат. 13:31, 32) и от притчата за кваса (Мат. 13:33). Малката окръЖност вклЬчва само онези, които са родени отново чрез вяра в Господ Исус Христос. Вътрешният кръг на небесното царс- тво моЖе да бъде постигнат само от тези, които наистина са повярвали (Мат. 18:33). Ако направим връзка меЖду всички места в Библията, където се говори за небесното царство, моЖем да прос- ледим неговото историческо развитие през пет отделни етапа: Първо, небесното царство е предс- казано в СЗ. Даниил предрича, че „Бог ще издигне царство, което до века ня- ма да се разруши и владичеството над което няма да премине към други лк>- де" (Дан. 2:44). Освен това СЗ пред- виЖда и идването на Христос, Който ще установи повсеместно и вечно гос- подство (Дан. 7:13, 14; вЖ. също Ер. 23:5, 6). 33 Mameu 3 Второ, за небесното царстВо гово-
рят Йоан Кръстител, Исус и дванаде- сетте апостоли, които го описват ка- то „наблшкило" и „дошло" (Мат. 3:2, 4:17, 10:7). В Матей 12:28 Исус казва: „Но ако Аз чрез БоЖия Дух изгонвам бесовете, то БоЖието царство е дош- ло върху Вас." В Лука 17:21 Той казва: „Защото, ето БоЖето царство е всред Вас." В този момент царството наистина е „дошло" в Лицето на Царя. Както ще Видим по-нататък, изрази- те „БоЖие царстВо" и „небесно царс- тво" са взаимозаменяеми. Третият период на небесното царс- тВо се описва като период на Времен- ното отсъствие на Царя от земята. След като бива отхвърлен от народа на Израел, Царят се връща на небеса- та. Днес, когато Царят отсъства, не- бесното царство съществува в сърца- та на Всички, които признават Него- вото господство, като неговите мо- рални и етични принципи, 8клк>чшпел- но и тези от Проповедта на хълма, могат да се прилоЖат и към нас сега. Този период на временното отсъст- вие на Царя на небесното царство е описан в притчите на Евангелието от Матей 13. Четвъртият етап на небесното царстВо би могъл да се нарече етап на неговото проявление. Това е времето на хилядолетното господство на Христос на земята, показано В Преоб- раЖението на Христос, когато ние Го ВиЖдаме В слабата на Неговото идва- що господство (Мат. 17:1-8). В Матей 8:11 Исус говори точно за този етап, когато казва: „...мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат с АВра- ама, Исаака u ЯкоВа В небесното царс- тВо". Последен ще бъде етапът на вечно- то царство. То е описано Във 2 Петр. 1:11 като „вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос." Изразът „небесно царство" се сре- ща само в Евангелието от Матей, но изразът „БоЖие царстВо" се среща във всичките четири Евангелия. За практически цели меЖду тези два из- раза няма никаква разлика - и за двата се казват едни и същи неща. В Матей 19:23 например Исус казва, че ще бъде трудно за богатия да Влезе В небесно- то царстВо. Както В Марко (10:23), така и В Лука (18:24) е записано, че Исус казВа това за Бозкието царстВо (ВЖ. също и Матей 19:24, където е из- казана подобна мисъл и е използван из- разът „БоЖие царстВо"). По-горе споменахме, че небесното царстВо има външен кръг и вътрешен кръг. Същото се отнася и за БоЖието царстВо, което е още едно доказател- ство за това, че двата термина со- чат към едно и също нещо. БоЖието царстВо също съдърЖа истинската и лъЖливата Вяра. Това моЖе да се Види от притчата за сеяча (Лука 8:4-10), притчата за синапеното семе (Лука 13:18, 19) и притчата за кваса (Лука 13:20, 21). Що се отнася до истинския, Вътрешен кръг на БоЖието царство, то В него влизат само онези, които се раЖдат от горе (Йоан 3:3,5). И още едно, последно наблкздение - царството не се покрива напълно с църквата. Неговото начало е от мо- мента, когато Христос поема пътя на Своето обществено слуЖение; до- като началото на църквата е денят на Петдесетница (Деяния 2). Царст- вото ще властва на земята, докато тя бъде разрушена; църквата ще съ- ществува до момента на Грабването (когато Христос ще слезе от небеса- та и ще Вземе със Себе си Всички Вяр- ващи - 1 Сол. 4:13-18). Църквата ще се върне заедно с Христос при Неговото Второ пришествие, когато тя ще дойде, за да царува заедно с Него като Негова невяста. Понастоящем хора- та, които се намират Във Вътрешния кръг на царството, кръгът на истина- та, се намират също и В църквата. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|