Уилиям макдоналд к о новия


I. Уникално място 8 Канона



страница3/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   69

I. Уникално място 8 Канона

Евангелието от Матей е един съвър-


шен мост меЖду Стария и НоВия За-
вет. Още първите му думи ни отпра-
вят към Авраам, праотеца на хората
от Стария Завет, и към Давид, пър-
вия велик цар на Израел. Неговата
главна идея, ярката еврейска окраска,
многото цитати от староеврейските
Свещени Книги и мястото му на пър-
ва книга в Новия Завет логически пос-
тавят Евангелието от Матей за на-
чало на християнското послание към
света.

Матей отдавна дърЖи това първо


място при подрезкдането на четири-
те Евангелия. Това е така, защото до
неотдавна то навсякъде се е считало
за първото написано Евангелие. Освен
това ясното и систематично излагане
на материала от Матей го прави осо-
бено подходящо за четене на събрания.
Затова то е било и най-популярното
Евангелие, чийто единствен съперник
понякога моЖе да бъде Евангелието
от Йоан.

За да бъдете ортодоксални, не е


нуЖно непременно да считате, че
Евангелието от Матей е първото на-
писано Евангелие. Почти всички от
първите християни са били от еврейс-
ки произход и техният брой е бил изк-

лючително голям. Това, че Матей е


отговорил пръв на техните нуЖди, на-
истина изглеЖда правдоподобно.

П. Авторство

Има много древни и общоприети вън-
шни доказателства, според които Ма-
тей, бирникът, наречен също и Леви, е
написал първото Евангелие. Тъй като
той не е бил изтъкнат член на апос-
толската група, ще бъде странно да
му припишем първото Евангелие, ако
той наистина не е имал нищо общо с
това.

Освен древния документ, известен


като „Дидахе" (Учението на дванаде-
сетте апостоли), Юстин Мартир,
Дионисий от Коринт, Теофил от Ан-
тиохия и Атенагор Атинянинът също
се позовават на Евангелията като на
автентични документи. Църковният
историк Евсевий цитира Папий, кой-
то казва, че „Матей е написал Лоджи-
ите на староеВрейски език, а всички
останали са ги интерпретирали така,
както са могли." Иреней, Пантенус и
Ориген по същество се съгласяват с
това изказване. Общоприето е да се
мисли, че „к>дейският" език представ-
лява стар диалект на арамейския, го-
ворен от logeume no Времето на на-
шия Господ, според употребата на та-
зи дума и В НоВия Завет. Но какво
представляват „Лоджиите"? Тази
гръцка дума обикновено означава
„предсказания", каквито са предсказа-

22

Mameii

нията на Бог 6 Стария Завет, но тя
едва ли има същото значение в изказ-
ването на Папий. По отношение на
това изказване съществуват три
главни мнения: (1) Първото приема, че
цялото Евангелие на Матей е написа-
но на един език. Според него Матей
съзнателно е написал своето Еванге-
лие на арамейски език, за да спечели
евреите за Христос и да образова
християните-кодеи, като гръцкият ва-
риант се е появил по-късно. (2) Второ-
то мнение се отнася единствено-до
изказванията на Исус, за които се
смята, че са били вмъкнати в Еванге-
лието по-късно. (3) Третото засяга
свидетелствата, т.е. цитатите от
Старозаветните библейски книги, 6
които се говори, че Исус е Месията.
Първото и второто предположения
ни се струват по-вероятни от трето-
то.

Гръцкият вариант на Евангелието


от Матей не звучи като прост пре-
вод, макар че едно такова широко раз-
пространено предание (без никакви
разногласия преди това) трябва да
има някакво основание. Преданието
говори, че Матей е проповядвал в Па-
лестина в продължение на петнайсет
години, след което е тръгнал да разп-
ространява благовестието в други
страни. ВъзмоЖно е около 45 г. сл. Хр.
той да е оставил един пръв вариант
на своето Евангелие (или само на бесе-
дите
на Христос) на арамейски език за
евреите, които са приели Исус за свой
Месия, който no-късно е преработил
на гръцки език за ползване от всички.
Подобно нещо е направил и Йосиф,
един от съвременниците на Матей.
Този еврейски историк е написал своя-
та „История на hgeuckume войни"
първо на арамейски език, докато окон-
чателният вариант на книгата е бил
на гръцки.

Вътрешните доказателства за пър-
вото Евангелие не съвпадат напълно с
представата за Матей като за силно

вярващ евреин, който обичал Стария


Завет и бил талантлив писател и ре-
дактор. Като граждански слуЖител
на Рим Матей бил длъЖен да владее
добре не само езика на своя народ (ара-
мейския), но и езика на господстваща-
та класа (на изток римляните са гово-
рили на гръцки език, а не на латински).
Цифровите подробности, притчите, в
които се говори за пари и употребата
на парични термини, напълно подхоЖ-
дат на един бирник, както и изключи-
телно сгъстеното и подредено изло-
Жение на материала. Гудспид, един не
особено консервативен учен, приема
авторството на Матей отчасти и за-
ради това убедително вътрешно дока-
зателство.

Въпреки тези общоприети външни и


благоприятни вътрешни доказателс-
тва повечето неконсервативни учени
отхвърлят традиционното мнение за
авторството на Матей на базата на
две главни съобраЖения. „От една
страна, казват те, ако приемем, че
Евангелието от Марко (което много
хора днес наричат „Евангелието на ис-
тината") е било написано първо, то
тогава как един апостол и очевидец е
могъл да използва такава голяма част
от нещата, разказани от Марко (93%
от разказаното от Марко се среща и
в другите Евангелия)?" За да отгово-
рим на този въпрос, трябва най-нап-
ред да каЖем, че няма доказателства
за това, че Евангелието от Марко е
било написано първо. Древните дока-
зателства показват, че Евангелието
от Матей е било написано първо и
тъй като почти всички ранни христи-
яни са били евреи, има голяма вероят-
ност това да е било така. Но даЖе и
да приемем така нареченото първенс-
тво на Марко (поддърЖано от голям
брой консервативни изследователи),
не моЖем да не признаем, че Матей е
знаел факта, че разказът на Марко е
представлявал до голяма степен сви-
детелство на спомените на динамич-

23

Матей

ния Симон Петър, апостола и събра-
та на Матей, както твърдят ранни-
те църковни предания (ВЖ. УВод към
Марко).

Вторият довод срещу авторството


на Матей (или на друг очевидец) е
твърдението, че В неговото Еванге-
лие липсват ярки подробности. Марко,
за когото никой не твърди, че е бил
очевидец на слуЖението на Христос,
разказва с такива подробности, като
че ли е присъствал на събитията, до-
като Матей, за когото всички знаят,
че е бил очевидец, пише толкова сухо!
Едно възмоЖно обяснение на този
факт е характерът на бирника. МоЖе
би ЛеВи е решил да съкрати някои под-
робности, за да остави повече място
за беседите на нашия Господ. Дори и
ЕВангелието на Марко да е било Вече
написано, основанията за едно такова
решение могат да нараснат, след ка-
то Матей е видял, че непосредствени-
те спомени на Петър са били предаде-
ни добре от Марко.

III. Датиране

Ако приемем, че широко разпростра-


неното мнение за един първи арамейс-
ки вариант на Евангелието от Матей
(или поне на думите на Исус), е вярно,
то предположението, че то е било на-
писано през 45 г. сл. Хр., т. е. петна-
десет години след Възнесението на
Христос, напълно съвпада с древното
предание. В 50-а или 55 г. или малко по-
късно Матей е могъл да изготви на
гръцки език и пълния текст на кано-
ничното Евангелие.

Схващането, че Евангелието е било


написано след разрушението на Еру-
салим (70 г. сл. Хр.) почива до голяма
степен на съмнението, че Христос не
е бил способен да предскаЖе това бъ-
дещо събитие В подробности и на дру-
ги рационалистични теории, които
пренебрегват или отхвърлят богоВ-
дъхновеността на Свещеното Писа-
ние.

IV. Предмет и основна тема
на Евангелието

Когато Исус призовава Матей да го


последва, той е бил още младеЖ. По
роЖдение евреин, а по образование и
занятие бирник, Матей изоставя
Всичко и тръгва след Христос. Сред
многото награди, които следват това
негово решение, е и тази, че той ста-
ва един от дванадесетте апостоли.
Другата е избирането му за автор на
писанието, което ние днес познаваме
като първото Евангелие. Общоприе-
то е мнението, че Матей и Леви са
едно и също лице (Марко 2:14, Лука
5:27).

В своето Евангелие Матей си пос-


тавя за цел да покаЖе, че Исус е дълго-
очакваният Месия на Израел и единс-
твеният законен Претендент за тро-
на на Давид.

Книгата няма претенции да дава


пълно описание на Живота на Исус. Тя
започва с Неговото родословие и ран-
ни години, след което прескача на на-
чалото на Неговото обществено слу-
Жение, когато Той е бил на около три-
десет години. Воден от Светия Дух,
Матей избира онези страни от Живо-
та и слуЖението на Спасителя, които
Го засвидетелстват като БоЖия По-
люзаник (това е значението на имена-
та Месия и Христос). По-нататък
разказът се двиЖи към кулминацион-
ната си точка: съда, смъртта, погре-
бението, възкресението и Възнесение-
то на Господ Исус. И В този Връх ле-
Жи основанието за спасението на чо-
Века. ТоВа е и причината книгата да се
нарече „Евангелие" - не толкова зара-
ди факта, че в нея се показва начинът,
по който грешните хора могат да по-
лучат спасение, колкото заради това,
че в нея се описва поЖертвувателно-
то дело на Христос, чрез което стана
възмоЖно това спасение.

Коментар на Новия Завет" не си


поставя за цел да направи изчерпате-

24

Mameii 1

лен преглед или да се занимае с техни-
ческата страна на Свещените Книги.
По-скоро тя иска да стимулира самос-
тоятелното изучаване и размишлени-
ята върху Словото. А най-много от
всичко тя се стреми да породи в сър-
цето на читателя ревностен копнеЖ
по завръщането на Царя.

Схема на изложението



  1. Родословието и раЖдането на
    Месията-Цар (1 гл.)

  2. Ранните години на Месията-Цар
    (2гл.)

  3. Подготовката на Месията за
    слуЖението му и въвеждането
    му в слуЖба (3 и 4 гл.)

  4. Конституцията на царството
    (5-7 гл.)

  5. Месията извършва чудеса на си-
    ла и милост. Различните реакции
    на хората спрямо тях (8:1-9:34)

  6. Изпращането на апостолите на
    Месията-Цар в Израел
    (9:35-10:42)

  7. Нарастващото противопоста-
    вяне и отхвърляне на Царя (11 и
    12 гл.)

И така, с сърце горящо,

и така, с надеЖда сладка

аз копнея, о мой Христе,

да Те видя тук при нас

и да чуя Твоите стъпки

в този Твой победен час.



Из„СВ. Павел"от ф. У. X. Майърз

  1. Царят провъзгласява период на
    временното му отсъствие от
    Земята (13 гл.)

  2. Неуморимата милост на
    Месията е посрещната от
    растяща враЖдебност
    (14:1-16:12)

  3. Исус подготвя учениците си
    (16:13-17:27)

  4. Царят наставлява учениците си
    (18-20 гл.)

  5. Представянето и отхвърлянето
    на Царя (21-23 гл.)

  6. Беседата на Елеонския хълм (24
    и 25 гл.)

XTV. Страданията на Царя и

Неговата смърт (26 и 27 гл.)

XV. Триумфалната победа на Царя
(28 гл.)


Коментар

I. Родословието и раЖдането
на Месията-Цар (гл. 1)


А. Родословието на Исус Христос
(1:1-17)

Когато човек чете Новия Завет не


особено внимателно, сигурно си задава
въпроса защо той започва с такова бе-
зинтересно нещо като родословното
дърво. Той моЖе да си помисли, че то-
зи каталог от имена съдърЖа много
малко ваЖни неща'и затова да реши да
го прескочи и да премине към място-
то, където започва действието.

Родословното дърво обаче е нещо


крайно необходимо. То е основата за
всичко онова, което следва. Само ко-
гато се покаЖе, че Исус е законният
наследник на Давид по царска линия,
само тогава моЖе да се докаЖе, че Той
е и Месията-Цар на Израел. Матей за-
почва своя разказ там, където трябва
да го започне - с документалните до-
казателства за това, че Исус е насле-
дил законно правото си на трона на
Давид чрез Йосиф, втория Си баща.

Това родословие показва законния


произход на Исус като Цар на Израел,
докато родословието в Евангелието
от Лука проследява Неговия произход
като Син на Давид по семейна линия.
Родословието на Матей показва царс-

25

Mameu 1

кия произход на Исус от ДаВид чрез
следващия цар - неговия син Соломон,
а родословието на Лука проследява
кръвната Му Връзка с ДаВид чрез друг
негов син - Натан. Това родословно
дърВо завършва с Йосиф, на когото
Исус е осиновен Син, докато родослов-
ното дърво в Лука 3 показва произхода
на Мария, на която Исус е истински
Син.

Хиляда години по-рано Бог е напра-


Вил един безусловен договор с Давид,
обещавайки му вечно царство и непре-
къснато господарстВо (Пс. 89:4, 36,
37). Този завет е изпълнен съвършено
8 Христос: Той е законен наследник на
трона на ДаВид чрез Йосиф и носи ис-
тинския ген на ДаВид чрез Мария. И
защото Той Живее до века, Неговото
царство ще просъществува воВеки и
Той ще царува Вовеки като най-Вели-
кия Син на ДаВид. Исус съчетава В
СВоята Личност двете единствени
основания, които могат да претенди-
рат за трона на ДаВид - законното
право и наследственото право - и тъй
като Той все още е ЖиВ, не моЖе да
има никакъв друг претендент.

1:1-15 Изразът „родословието на


Исуса Христа, Син на Давида, Син на
АВраама" е подобен на израза 6 Битие
5:1: „Ето списъка на Адамовото по-
томство." Първият Адам е бил глава
на първото или физическото създание.
Христос като последния Адам е глава
на новото или духовното създание.

Обектът на това Евангелие е Исус


Христос. Името Исус означава Йехо-
ва - Спасител1, докато Христос (По-
мазаник) ни Го представя като дълго
чакания Месия на Израел. Наименова-
нието Син на ДаВид Го показва като
носител на двете функции, дадени Му
В Стария Завет - тази на Месията и
тази на Царя. Наименованието Син
на Авраам представя нашия Господ
като Онзи, чрез Когото се изпълнява
последното обещание, дадено на прао-
теца на к>дейския народ.

Исторически родословието моЖе да


се раздели на три части: от Авраам
до Есей, от Давид до Йосия и от Ехо-
ния до Йосиф. Първата част завършва
с Давид; втората вклкзчва царския пе-
риод; третата документира списъка
на царското потомство в изгнаничес-
кия период (576 г. пр. Хр. и след това).

В това родословие се съдърЖат и


някои интересни особености. В него
например се четат имената на чети-
ри Жени: Тамар, Рахав, Рут и Витса-
Вее (онази, която е била УриеВата
Жена). Тъй като В източните родос-
ловни списъци рядко са били спомена-
вани Женски имена, 8кл1очването на
тези Жени става още по-удивително и
поради факта, че две от тях са били
блудници (Тамар и Рахав), една е из-
вършила изневяра (Витсавее) и две са
били нееВрейки (Рахав и Рут). Тяхното
Вкл1очване във въведението на Матей
моЖе би идва да покаЖе по един изку-
сен начин, че Христос ще донесе спасе-
ние на грешните и милост за езични-
ците и че чрез Него границите меЖду
расите и половете ще бъдат заличени.

Интересно е също така и спомена-


ването на един цар на име Ехония (Йе-
хония). В Еремия 22:30 Бог произнася
проклятие Върху този човек:

„Така казва Господ: Запишете тоя


човек за бездетен, Човек, който няма
да успее В дните си; Защото ни един
човек от потомството му не ще ус-
пее да седи на ДавидоВия престол и да
властва вече над Юда."

Ако Исус беше действителен син на


Йосиф, Той щеше да попадне под това
проклятие. И все пак Той е трябвало
да бъде законен син на Йосиф, за да
унаследи правото върху трона на Да-
вид. Проблемът е бил разрешен чрез
чудото на раЖдането на Христос от
девица: така Исус е станал законен
Наследник на ДаВидоВия трон чрез
Йосиф и действителен Син на ДаВид
чрез Мария. Проклятието върху Ехо-
ния не е паднало върху Мария или ней-

26

Матей 1

ните деца, тъй като тя не е потомка
на Ехония.

1:16 Английското местоимение
„whom" не притежава маркер за род и
число и от него не може да се разбере
дали Исус е Син на Йосиф и Мария, или
само на Мария.* Но В оригиналния
гръцки текст местоимението е упот-
ребено 6 Женски род, единствено чис-
ло, което показва, че Исус е Син само
на Мария, но не и на Йосиф.

Но осВен тези интересни особенос-


ти на родословното дърво, трябва да
бъдат споменати също и трудности-
те, които то създава.

1:17 Матей обръща специално Вни-
мание на факта, че родословието се
разделя на три части от по 14 поколе-
ния Всяка. Ние обаче знаем от Стария
ЗаВет, че някои имена липсВат В този
списък. Между Йорам u Озия (стих 8)
са царували Охозия, Йоас u Амасия
(Вж. 4 Кн. на Царете 8-14; 2 Кн. на Ле-
тописите 21-25).

Родословните списъци на Матей и


Лука се припокриват при споменаване-
то на две имена - Салатиил и Зорова-
Вел (Матей 1:12, 13; Лука 3:27). Наис-
тина е странно това, че родословия-
та на Йосиф и Мария се сливат в име-
ната на тези двама души и след това
се разделят отново. Проблемът ста-
ва още по-голям, когато разберем, че и
двете Евангелия следват Ездра 3:2,
където ЗороВаВел е назован като син
на Салатиил, докато в 1 Книга на Ле-
тописите 3:19 той е споменат като
син на федая.

На трето място има някои затруд-


нения и поради броя на изброените по-
коления от Давид до Христос, които

* В бълг. ез. местоимението „чийто" също


не носи информация за рода, но В българс-
кия превод на Библията стои „от която се
роди", което отразява зкенския род, посо-
чен в оригинала. - Бел. на ред.

В Евангелието на Матей са 27, а на


Лука - 42. Независимо от факта, че
двете Евангелия дават две различни
родословия, тази голяма разлика в
броя на поколенията изглежда доста
странна.

Какво трябва да бъде отношението


на изучаващия Библията към тези
трудности и явни несъответствия?
Първо, нека да припомним, че основно-
то положение за всички наши разсъж-
дения е това, че Библията представ-
лява вдъхновеното Божие Слово. Сле-
дователно тя не може да съдържа
грешки. Второ, Библията е безкрайна,
защото отразява безграничността на
Божеството. Ние можем да разберем
фундаменталните истини, съдържащи
се в Словото, но никога няма да мо-
жем напълно да схванем докрай всич-
ко, което то съдържа.

И така, начинът, по който ние под-


хождаме към тези трудности, ни кара
да направим заключението, че пробле-
мът лежи no-скоро в нашата липса на
познания, отколкото в погрешимост-
та на Библията. Въпросите, които за-
дава Библията, трябва да ни предизви-
кат към нови изследвания и търсене
на отговорите. „Слава за Бога е да
скрива всяко нещо, а слава на царете
да издирват работите" (Притчи
25:2).

Внимателната изследователска ра-


бота на историците и разкопките на
археолозите не са успели да докажат,
че твърденията на Библията са фал-
шиви. Онова, което на нас ни изглежда
противоречиво и трудно за разбиране,
си има разумно обяснение, което е из-
пълнено с духовно значение и носи ду-
ховна полза.

Б. Исус Христос е роден от Мария
(1:18-25)


1:18 РаЖдането на Исус Христос се

различава от всички други раждания,


споменати в родословието. За всички

27

Mameii 1

тях се използва една и съща формула:
„А роди Б". Но при Исус стаВа Въпрос
за едно раЖдане без участието на чо-
Вешки баща. фактите, които заобика-
лят тоВа свръхестествено зачатие,
са излоЖени тук с Възвишена просто-
та. Мария е обещана да се омъЖи за
Йосиф, но сватбата Все още не се е
състояла. В новозаВетните Времена
годеЖът е бил един Вид сгодяВане (но
много по-обВързВащ от сгодяВането
днес) и е моЖел да бъде развален само
с развод. Въпреки че сгодената двойка
не е Живеела заедно до брачната цере-
мония, Всяка неВярност от страна на
сгодените се е считала за изневяра и
се е наказвала със смърт.

По Време на годеЖния период деви-


цата Мария зачеВа чрез чудото на
Светия Дух. Преди това един ангел
съобщава на Мария за това необикно-
вено събитие: „Светият Дух ще дойде
Върху ти и силата на Всевишния ще
те осени" (Лука 1:35). Над Мария над-
висва черен облак от подозрения и
скандали. Никога през цялата човешка
история не се е случвало девица да ро-
ди. Винаги, когато хората ВиЖдат ед-
на неомъЖена Жена, че е бременна, те
имат само едно ВъзмоЖно обяснение
за това.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница