Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
20:17 Мария е познавала Исус лично като Човек. Тя е Видяла да се случват много чудеса, докато Той е бил в тя- лото Си на земята. Затова тя си мис- ли, че ако Исус не е при нея, така че да моЖе да Го виЖда с физическите си очи, тя не моЖе да има никаква надеЖ- да за благословение. Господ трябва да коригира това нейно мислене. Той ii казва: „Не Ме приемай само като един Човек в плът. Аз Все още не съм се възнесьл при Моя Отец. Когато се върна в небето, Светият Дух ще бъде изпратен долу на земята. Когато дой- де, Той ще Ме открие на твоето сър- це така, както никога досега не си Ме виЖдала. Аз ще ти бъда по-близък и по-скъп, отколкото досега." После Исус й казва да отиде при Не- говите братя и да им каЖе за новия ред, който Той е Въвел. За пърВи път Господ нарича учениците Си „братя- та Ми". Сега Вече те могат да знаят, че Неговият Отец е и техен Отец и че Неговият Бог е и техен Бог. До то- зи момент вярващите не са били „си- ноВе" и „БоЖии наследници". Господ Исус не казва „Нашия Отец", а „Моят Отец и вашият Отец". Причината за това е, че Бог е НегоВ Отец по различен начин, отколкото е наш Отец. Бог е Отец на Господ Исус още от Вечността. Христос е Синът с Вечно потекло. Синът е равен на Отец, докато ние сме синове по оси- новение. ТоВа е една Връзка, която за- почва от момента на нашето спасе- ние и няма да свърши никога. Като Бо- Жии синове ние не сме равни на Бога и никога няма да бъдем. 20:18 Мария Магдалена се подчиня- ва на поръчението, което и е дал Гос- под, и става „апостол на апостоли- те", както я беше нарекъл някой. Има ли някой, който да се съмнява, че тази голяма привилегия й е била дадена ка- то награда за голямата и привърза- ност към Господ? В. Христос се явява на учениците Си (20:19-23) 20:19 Вече е неделя Вечер. Учениците са се събрали заедно вероятно в горна- та стая, в която бяха и преди три но- щи. Вратите са затворени поради страха от logeume. ИзведнъЖ те вшк- дат Исус, че стои по средата, и чуват гласа Му, който им казва: „Мир вам!" Ясно е, че Господ е влязъл в стаята, без да отваря вратите. Това е едно чудо. Не трябва да забравяме, че Не- говото възкресено тяло е истинско тяло от плът, кръв и кости. Въпреки това Той е имал власт да минава през различни бариери и да се дърЖи незави- 525 Йоан 20  симо от природните закони. Думите
„Мир Вам!" носят сега ново значение, тъй като Христос установи този мир чрез кръвта, която проля на Своя кръст. Онези, които се оправдават чрез вяра, имат мир с Бога. 20:20 След като им казва: „Мир вам!", Спасителят показва на учени- ците Си белезите от раните, с които е спечелил този мир. Те вшкдат беле- зите от пироните и раната от копие- то. Сърцата им се изпълват с радост веднага щом разбират, че това е наис- тина Господ. Той изпълни това, което беше казал, че ще направи: Възкръсна от мъртвите! Възкръсналият Господ е източникът на радостта на христи- яните. 20:21 21 cm. е един много хубав стих. Господ не иска от Вярващите да се наслаждават на тази радост егоис- тично, а очаква от тях да я споделят с другите хора. ЗатоВа Той ги изпраща В света, така както и Неговият Отец Го беше изпратил: Христос дойде на света като един Бедняк. Той дойде като Слуга. Даде Всичко от Себе Си. Върши Волята на Отца Си. Идентифицира Себе Си с човека. Навсякъде Вършеше добро. Правеше всичко със силата на Светия Дух. Неговата цел беше кръстът. Сега Той казва на учениците Си: „Така и Аз изпращам вас."
ВъВ Връзка с този стих има няколко обяснения. (1) Някои смятат, че Гос- под само изрича едно обещание за то- ва, което те ще получат в деня на Петдесетница. За нас това не е дос- татъчно добро обяснение. (2) Други мислят, че това, което казва Спаси- телят, не е: „Приемете Светия Дух", а no-скоро: „Приемете Свят Дух." От това те правят заклкзчение, че тога- ва учениците не получават Светил Дух напълно, а само част от функции- те на СВетия Дух, като например по- добро познаване на истината или сила и ВодителстВо за тяхната собствена мисия. Според това мнение учениците получават само гаранция или предв- кусване на Светия Дух. (3) Трети твърдят, че в този момент Господ е излял изцяло СВетия Дух Върху учени- ците Си, което ни се струва много не- вероятно в светлината на такива стихове като Лука 24:49 и Деяния 1:4, 5, 8, където за идването на СВетия Дух се говори все още като за едно бъ- дещо събитие. От Йоан 7:39 става яс- но, че Духът не е могъл да дойде В пълнота преди прославянето на Исус, т. е. преди връщането Му на небето. 20:23 Това е още един труден стих, въВ Връзка с който има големи споро- ве. (1) Едно от мненията е, че Исус наистина дава на Своите апостоли (и техните предполагаеми последовате- ли) властта да прощават грехове или да задърЖат грехове. Това мнение оба- че пряко противоречи на учението на Библията, според което само Бог мо- Же да прощава грехове (Лука 5:21). (2) Гейбелин цитира едно друго мнение по този въпрос: „Обещаната сила и даде- ната Власт са ВъВ връзка с проповяд- ването на евангелието, въВ Връзка с което ние моЖем да съобщаваме на хората при какви условия греховете им могат да бъдат простени и, ако те не приемат тези условия, да им казва- ме, че греховете им си остават." (3) Според третото мнение (което е дос- 526 Йоан 20  ma близко да Второто) и което прие-
маме ние, Господ даВа праВо на учени- ците да заявяват на хората, че грехо- вете им са простени. Нека да илюстрираме това трето мнение. Учениците отиват В сВета и пропоВядВат евангелието. Някои хора се покайват за своите грехове и прие- мат Господ Исус. Учениците имат праВо да им каЖат, че греховете им са простени. Други отказват да се пока- ят и не Желаят да повярват в Хрис- тос. Учениците им казват, че те про- дълЖават да ЖиВеят В сВоите грехове и че като умрат, ще загинат завинаги. Като допълнение на това обяснение бихме искали да отбелеЖим още, че Господ дава на учениците специална власт при някои грехове. Така напри- мер В Деяния 5:1-11 Петър използва тази власт, в резултат на което Ана- ния и Сапфира умират. В 1 Коринтяни 5:3-5, 12, 13 ВиЖдаме как Павел задър- Жа греха на един човек и опрощава гре- ха на друг човек Във 2 Кор. 2:4-8. Във всички тези случаи става въпрос за прощаване на наказанието от тези грехове в този Живот. Г. Съмнението се превръща във вяра (20:24-29) 20:24 Не трябва да изпадаме в край- ности и да обвиняваме Тома за това, че не е бил там по това време. Тук не се казва нищо, което да покаЖе причи- ната за неговото отсъствие. 20:25 Тома обаче моЖе да бъде обви- нен за своето отношение на неверие; за това, че той е искал да има видимо, осезателно доказателство за възкре- сението на Господ, иначе не би повяр- вал. Такова е и отношението на много хора днес, макар да не е много разум- но. Дори и учените Вярват на много неща, които не могат нито да Видят, нито да пипнат. 20:26 След една седмица Господ от- ново се появява на учениците Си. Този път и Тома е там. Господ Исус отно- во Влиза В стаята по един свръхестес- твен начин и отново ги поздравява с думите „Мир вам!". 20:27 Господ се дърЖи внимателно и неЖно със Своя невярващ последова- тел. Той го кани да се увери в реал- ността на Неговото възкресение, ка- то слоЖи ръката си върху раната на прободените Му от копието ребра. 20:28 Най-после Тома се убеЖдава. Ние не знаем дали той наистина слага ръка върху ребрата на Господ, но зна- ем, че разбира, че Господ наистина е възкръснал и че е както Господ, така и Бог. ДЖон Бойс прави следния кра- тък и красив коментар на това съби- тие: „Тома призна Божествеността, която не виЖдаше, по раните, които виЖдаше." 20:29 ВаЖното, което трябва да отбелеЖим тук, е, че Исус прие да Му се поклонят като на Бог. Ако Той бе- ше само човек, щеше да откаЖе това поклонение. Вярата на Тома обаче не е най-угодната вяра за Господ. ТоВа е една Вяра, основаваща се на виЖдане. По-блазкени са ония, „които без да видят, са повярвали". Най-сигурното доказателство за на- шата вяра е БоЖието Слово. Ако Бог каЖе едно нещо, ние изразяваме по- читта си към Него, като го вярваме, и не Му отдаваме почит, когато иска- ме от Него допълнителни доказателс- тва. Ние трябва да Му вярваме прос- то защото Той го е казал и защото Той не моЖе да лъЖе или да греши. Д. Целта на Евангелието от Йоан (20:30,31) Не всички чудеса на Исус са записани в Евангелието от Йоан. Светият Дух е избрал онези чудеса, които могат да послуЖат най-добре на Неговата цел. Тук ние четем каква е била целта на Йоан, за да напише тази книга. Той е 527 Йоан 20, 21 искал неговите читатели да повяр-
ват, че Исус е истинският Месия и БоЖият Син. Вярвайки това, те ще имат „вечен Живот в Неговото име". А ти повярва ли? X. Епилог. Възкръсналият Син със Своите Си (21 гл.) А. Христос се явява на Своите ученици в Галилея (21:1-14) 21:1 Мястото на действието сега е Тивериадското (Галилейското) езеро. Учениците са отишли на север, към домовете си в Галилея. Господ Исус ги среща там. Думите „ето как им се яви" означават, че Йоан е на път да опише начина, по който Христос се е явил на учениците Си. 21:2 По това време там са се събра- ли заедно седем от учениците - Пе- тър, Тома, Натанаил, Яков и Йоан (Зеведеевите синове) и още двама, чи- ито имена не знаем. 21:3 Симон Петър решава да отиде на езерото, за да лови риба, и другите се съгласяват да отидат с него. Това е едно много естествено решение, ма- кар че някои изследователи на Библия- та смятат, че това тяхно пътуване не е било по БоЖията Воля и че те са отишли там, без първо да се помолят. През оная нощ учениците не улавят нищо. ТоВа едва ли са първите рибари, които ловят цяла нощ без никакъв ус- пех! Този случай показва безполезност- та на чоВешките усилия без БоЖията помощ, особено когато става Въпрос за лоВ на души. 21:4 На сутринта Исус ги чака на брега, докато те гребат, макар че не Го познават. МоЖе би е прекалено тъмно или учениците не могат да Го познаят поради БоЖията намеса? 21:5 Господ пита учениците Си дали имат нещо за ядене, но те разочарова- ни Му казват, че нямат. 21:6 Според тях Той е само един не- познат, който се разхоЖда на брега. Въпреки това по Негов съвет ученици- те хвърлят мреЖата от дясната страна на лодката и - каква изнена- да! - мреЖата се напълва с риба. Риба- та е толкова много, че те не могат да изтеглят мреЖата. Това показва, че Господ Исус има съвършено знание за местоположението на рибата в езерото. То също така ни учи, че кога- то Господ ръководи нашето слуЖение, няма да има повече празни мреЖи. Гос- под знае къде има готови за спасение души и Желае да ни насочи към тях - стига само да Му позволим. 21:7 Йоан пръв познаВа Господ и вед- нага казва на Петър, който препасва връхната си дреха и тръгва по вода- та (както предполагат някои). 21:8 Другите ученици се премест- ват от лодката в една малка ладийка и издърпват рибата на сушата за ос- таналото разстояние от триста крачки. 21:9 Спасителят вече им е пригот- вил закуската - печена риба и хляб. Ние не знаем дали Господ е уловил сам тези риби или ги е получил по някакъв необикновен начин, но знаем, че Той не е зависим от нашите Жалки усилия. Без съмнение, когато отидем на небе- то, ще научим, че докато много хора са били спасени чрез проповядване и лични свидетелства, много други ще бъдат спасени от Самия Господ без човешка помощ. 21:10 Сега Господ нареЖда на учени- ците Си да донесат рибите с мреЖа- та, но не за да ядат от тях, а за да ги преброят. Правейки Всичко това, те разбират, че „тайната на успеха е да работят по Негова заповед и да дейс- тват В изрично подчинение на Слово- то Му". 21:11 В Библията се дава точният брой на рибите в мреЖата - сто пет- десет и три. Във връзка с тази цифра има доста интересни предположения: 528 Йоан 21  (1) Тя означава броя на езиците в све-
та по онова време. (2) Показва броя на народите или племената в света, до които ще достигне евангелието. (3) Посочва броя на различните видове риби в Галилейското езеро или в све- та. Няма съмнение обаче, че тази циф- ра говори за многообразието на тези, които ще бъдат спасени чрез пропо- вядването на евангелието - хора от всеки народ и език. фактът, че мре- Жата не се скъсва, е забележителен за рибарите. Това е още едно доказател- ство за това, че „за БоЖието дело, из- вършено по БоЖия начин, винаги ще има достатъчно БоЖии ресурси". Бог ще се погриЖи мреЖата да не се скъса. 21:12 Поканата за закуска е приета и учениците се събират около огъня, за да споделят добрите неща, които Господ е приготвил за тях. Когато виЖда накладения огън, Петър сигурно си спомня някои неща, които се отна- сят лично до самия него: моЖе би си спомня за огъня, на който се топлеше, когато се отрече от Господ? Учени- ците са обхванати от едно странно чувство на страхопочитание и тър- Жественост в присъствието на Гос- пода. Той стои сред тях в Своето въз- кресено тяло и те могат да Му зада- дат колкото въпроси си искат, но не смеят. Те знаят, че това е Господ, и дори усещат известно чувство на тайнственост около Неговата Лич- ност. 21:13 Исус им дава да ядат и това сигурно им напомня за един подобен случай, когато Господ нахрани пет хи- ляди души с няколко хляба и риби. 21:14 Това е третият път, споме- нат от Йоан, когато Исус се явява на учениците Си. От другите Евангелия става ясно, че е имало още такива случаи. В това Евангелие се казва, че Той се е явил на учениците Си за първи път вечерта, след като е възкръснал; после още веднъЖ - една седмица по- късно; и за трети път - сега, на брега на Галилейското езеро. Б. Възстановяването на Петър (21:15-17) 21:15 Най-напред Господ взема мерки да осигури физическите нуЖди на уче- ниците Си, а след това - след като ги стопля и нахранва - се обръща към Пе- тър, за да се занимае с духовни въпро- си. Петър се отрече публично от Гос- под три пъти, след което се покая и възстанови отношенията си с Него. В следващите стихове това възстано- вяване е признато пред всички и от Господ. Тук почти винаги се посочват двата различни синонима на думата „оби- чам", използвани в тези стихове. 15 cm. моЖе да се перифразира така: „Си- моне, сине Йонов53, лк)биш ли Ме по- вече, отколкото Ме лк>бят тези, дру- гите ученици?" Петър Му отговаря: „Да Господи, Ти знаеш, че те оби- чам." Петър вече няма да се похвали, че няма да изостави Господ, дори и всички останали да Го изоставят. Той е научил своя урок. „Паси агънцата Ми" - му казва Исус, като посочва един много прак- тичен начин на показване на лк)бов: Петър ще покаЖе, че обича Господ, ка- то храни младите хора в стадото Му. Интересно е да се отбелеЖи, че разго- ворът се прехвърля от темата на ри- болова към темата на пастирството. Първата говори за делата на еванге- лизирането; втората - за ученето и пастирската гриЖа. 21:16 За втори път Господ пита Петър дали Го лк>би. Петър за втори път отговаря с искрено недоверие към себе си: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Този път Господ му казва: „Паси овцете Ми." В стадото на Христос има и агнета, и овце, които 529 Йоан 21 имат нуЖда от един, който да лк>би
ОВчаря. 21:17 Тъй като Петър се отрече от Господ три пъти, сега Господ му даВа Възможност три пъти да Го изповяда. Този път Петър се позовава на фак- та, че Исус е Бог, и следователно знае всичко. И третия път той казВа: „Ти знаеш, че Те обичам." И за последен път Господ казВа на Петър, че той трябВа да покаЖе тази сВоя лк)боВ, ка- то храни Христовите овце. В целия този пасаЖ основният мотив е любов- та към Христос като единствения приемлив мотив за слуЖение. В. Исус предрича смъртта на Петър (21:18-23) 21:18 Когато Петър е бил по-млад, той е имал голяма свобода да ходи, къ- дето си иска. Но Господ му казва, че на края на Живота си той ще бъде арестуван, вързан и отведен на екзе- куция. 21:19 Този стих е обяснение на пре- дишния стих. Петър ще прослави Бо- га, като умре като мъченик. Този, който се отказа от Господ, ще получи такава смелост, че ще даде Живота си за Него. Това ни напомня, че ние мо- Жем да прославим Бога не само в Жи- вота, но и В смъртта. След това Исус казва: „Върви след Мене." МоЖе би в този момент Той вече си е тръгвал. 21:20 ИзглеЖда, че Петър тръгва след Господ, след което се обръща u вшкда, че Йоан също върви след него. Тук Йоан спира за малко, за да обясни, че той е този, който се е облегнал на гърдите на Господ по време на Пас- халната вечеря и Го е попитал за име- то на предателя. 21:21 Когато Петър виЖда Йоан, вероятно си мисли следното: „Ами Йоан? Дали и той ще умре като мъче- ник или ще бъде Все още ЖиВ, когато Господ дойде отново?" Тогава той пи- та Господ какво ще стане с Йоан. 21:22 Господ казва на Петър, че не трябва да се гриЖи за това, което ще стане с Йоан. Дори и Йоан да остане Жив до Второто пришествие на Хрис- тос, какво от това? Много от неуспе- хите в християнското слуЖение идВат от това, че учениците се занимават много повече един с друг, отколкото със Самия Господ. 21:23 Много често тези думи на Гос- под се цитират погрешно. Той не каз- ва, че Йоан ще бъде все още Жив, кога- то Той се върне отново. Господ само казва, че дори и да бъде така, това не трябва да засяга Петър. Много изсле- дователи виЖдат някакво значение във факта, че тук Исус свързва Йоан със Своето Второ пришествие и че Йоан е този, който получава привиле- гията да напише Откровението на Исус Христос, разказвайки за послед- ните времена с големи подробности. Г. Последното свидетелство на Йоан за Исус (21:24,25) 21:24 Най-накрая Йоан добавя своето лично свидетелство за точността на това, което е написал. Някои хора смятат, че това е свидетелство на старейшшште от Ефеската църква за Евангелието от Йоан. 21:25 Ние не се страхуваме да прие- мем 25 cm. буквално! Исус е Бог и сле- дователно - безкраен. Няма край на значението на Неговите думи или на броя на Неговите дела. Докато Той е бил тук, на земята, Той е продълЖавал да бъде Крепителят на всичко - слън- ^цето, луната и звездите. Има ли ня- кой, който да моЖе някога да опише всичко, което вклк>чва поддърЖането на двиЖението на цялата вселена? До- ри и по отношение на Неговите чудеса на земята ние имаме описано само най-основното. В едно-единствено из- целение само е 8клк)чено толкова мно- го: помислете си за нервите, мускули- те, кръвните телца и всички остана- 530 Йоан 21 л Помислете си за тоВа, как Той упраВ- коментар на Евангелието от Йоан. ляВа зародишите, рибите, животинс- Сега може би разбираме малко по-доб- кия свят; как ръководи делата на чо- ре защо то е една от най-обичаните веците. Помислете си за контрола, книги в Библията. Със сигурност чо- който Той упражнява Върху атомната Век не може да я прочете с разум и мо- структура на всяко късче от матери- литва, без отново да се влк>би в бла- ята във вселената. Може ли целият гослоВената Личност, описана от то-
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|