Управление човешки ресурси

Д) Бюфетчик

Стандартите за оценяване се степенуват (градират). Започва се от: „незадоволително”, „задоволително”, „добро”, „много добро” и „отлично”. Оценяването става като се сравнява един работник с друг. Сравнява се всеки с всеки и се определя „най-силният” и „най-слабият”.

1. 
   ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
   

Този закон урежда правата и задълженията на:

1. държавата;

2. работодателите;

3. работниците и служителите;

4. лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие;

5. други организации и юридически лица,

за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд

Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението, доколкото в друг закон или в международен договор, по който страна е Република България, не е предвидено друго.

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземане на мерки за:

1. предотвратяване на риска за живота и здравето;

2. оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;

3. борба с риска при източника на възникването му;

4. приспособяване на условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;

5. въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;

6. замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;

7. прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;

8. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

9. предоставяне на работещите лица на необходимата информация във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд;

10. обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.

2. 
   НАРЕДБА № 3 ОТ 14 МАЙ 1996 г.
   

С тази наредба се определят видовете инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, редът и основните изисквания за тяхното провеждане. Наредбата се прилага във всички предприятия и организации независимо от формата на собственост и правното основание за извършване на работата.

Всеки работодател с писмена заповед в зависимост от характера на изпълняваната работа, конкретните условия и съществуващия професионален риск създава организация за цялостното прилагане на наредбата, като определя видовете инструктажи, техния обхват, продължителност, тематика и програми, както и длъжностните лица, които ще ги провеждат.

1. Инструктажите се провеждат от длъжностни лица с техническо или друго подходящо образование и съответен производствен опит.

2. Инструктажите по противопожарната охрана се провеждат от обектовия служител по противопожарна охрана или от лицата, определени по ал. 2.

3. В предприятия с малка численост на персонала и ограничен обем производствени дейности се допуска едновременното провеждане на началния инструктаж и инструктажа на работното място.

4. Инструктажи се провеждат и с командировани работници и служители, с лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията и при производствена практика.

5. Инструктажите се провеждат през време на работа, като разходите за тях не могат да бъдат за сметка на инструктираните.

3. 
   НАРЕДБА № 3 ОТ 19.04.2001 г.
   

С тази наредба се определят минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства при работа.

Тази наредба се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд .

При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства.

1. При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства.

2. При използване на лични предпазни средства се изпълняват изискванията на тази наредба, на общите и на специфичните нормативни актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности, видове работа и работно оборудване и за пожарна и аварийна безопасност.

3.Личните предпазни средства се използват:

- постоянно - когато опасностите действат непрекъснато.

- периодично - когато опасностите възникват при определени видове и условия на работа.

- аварийно - при възникване на аварии, бедствия, катастрофи и други подобни обстоятелства.

4. 
   НАРЕДБА № 3 ОТ 28.02.1987г.
   

1. Задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатствуват, вписана в картата за предварителен медицински преглед (приложение № 1).

2. На задължителен предварителен медицински преглед подлежат:

- лицата, които постъпват на работа за първи път;

- лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания;

- лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца.

- постъпващите на работа в производствата и професиите, посочени в Списъка на производствата и професиите, при които са задължителни предварителни и периодични профилактични медицински прегледи на работещите с вредности и срокове за провеждането им, подлежат на предварителен медицински преглед от лекари-специалисти.

- лицата, ненавършили 18-годишна възраст, подлежат на комплексен предварителен медицински преглед от терапевт, невролог, хирург, оториноларинголог и офталмолог. Заключение за постъпването им на работа се дава при установяване на добро физическо развитие и здравословно състояние, което позволява изпълнението на професията (длъжността, производствената дейност), за която кандидатствуват, без риск за тяхното здраве.

- лицата, ненавършили 18-годишна възраст, не се допускат на вредни, тежки и опасни работи, които са забранени за лица от 16 до 18 години съгласно чл. 304 от Кодекса на труда (КТ) .

5. 
   НАРЕДБА № 5 ОТ 11.05.1999 г.
   

С тази наредба се уреждат редът, начинът и периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.

1.Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

2.Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.

3.Оценяването на риска обхваща:

- работните процеси;

- работното оборудване;

- помещенията;

- работните места;

- организацията на труда;

- използването на суровини и материали;

- други странични фактори, които могат да породят риск.

4.Оценяването на риска се извършва от работодателя.

5. При оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти.

6. На основата на оценката на риска работодателят:

- планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до мястото, където има риск.

- степенува по приоритети мерките за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска, като отчита установения риск, причините за възникване на опасностите, алтернативните решения, вкл. новостите по съответните проблеми, осъществимостта на решенията и възможността за инвестиции;

- осъществява контрол за изпълнението и ефикасността на предприетите мерки.

6. 
   НАРЕДБА № 6 ОТ 24 ЮЛИ 2006г.
   

1.С тази наредба се уреждат:

- редът за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години;

- задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на лицата, ненавършили 18 години;

- работите, процесите и местата, забранени за работа на лица, ненавършили 18 години.

2. Наредбата се прилага за лица, ненавършили 18 години, които:

- работят по трудови правоотношения

- са чираци по Закона за занаятите.

3. Наредбата не се прилага:

- за лица, ненавършили 15 години;

- за учащи по време на учебната дейност, практика и стаж

4. Работодателят оценява риска, на който могат да бъдат изложени във връзка с тяхната работа лицата, ненавършили 18 години.

5. С оценка на риска се обхващат:

- съоръжаването и устройството на работното място;

- видът, степента и продължителността на излагане на въздействието на физични фактори, на химични вещества, препарати и продукти и на биологични агенти;

- видът, изборът, разположението и използването на работното оборудване и манипулирането му;

- организацията на работата - организация и изпълнение на работните процеси и операции и тяхното взаимно влияние;

- нивото на подготовка и информираност на лицата, ненавършили 18 години.

7. 
   НАРЕДБА № 7 ОТ 23.09 1999 г.
   

1. С тази наредба се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд:

- на всяко работно място;

- при използване на работното оборудване.

2. Тази наредба се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

3. Тази наредба се прилага, като разпоредбите й се съобразяват със специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, регламентиращи изисквания за различните работни места

4. При организиране и осъществяване на трудовата дейност се изпълняват изискванията на тази наредба, на нормативните актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности, видове работа и работно оборудване и за пожарна безопасност

8. 
   НАРЕДБА № 15 ОТ 31.05.1999 г.
   

1. С тази наредба се определят условията, редът и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа с цел осигуряване на устойчива работоспособност, намаляване на умората и опазване на здравето на работещите.

2. Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9.

3. Въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа е задължение на работодателя и е неразделна част от цялостната фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

4. Работодателят информира работещите за възможните неблагоприятни последици за здравето и работоспособността от нерационални режими и обсъжда с комитетите и групите по условия на труд възможностите за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка.

5. Работодателят възлага на служба по трудова медицина или на специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, да разработят подходящи режими на труд и почивка за съответния вид труд.

6. За разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка работодателят осигурява извършването на:

- оценка на работните места за определяне на вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, факторите на работната среда и организацията на трудовия процес;

- оценка на риска от въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес върху здравето и работоспособността на работещите.

9. 
   ПОСТАНОВЛЕНИЕ №87 ОТ 12.03.1997г. НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
   

1. Комитетите и групите по условия на труд:

- ежемесечно обсъждат цялостната дейност по осигуряване на безопасността и здравето на работещите и приемат мерки за подобряването й;

- обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск и анализите на здравното състояние на работещите, докладите на специализираните служби по безопасност на труда и трудова медицина и други въпроси по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците и служителите;

- обсъждат планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и предлагат решения за осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците и служителите;

- могат да извършват проверки по спазване на изискванията за безопасен и здравословен труд;

- следят състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост;
- участват в разработването на програми за информиране и обучение на работещите по проблемите на безопасните и здравословни условия на труд.

2. Представителите на работниците и служителите имат право:

- на обучение по правилата и изискванията за безопасен и здравословен труд; обучението се провежда в едномесечен срок след избирането им с продължителност не по-малка от 30 часа;

- на достъп до наличната информация относно условията на труд, анализите на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост, констатациите и предписанията на контролните органи;

- да изискват от работодателя да предприема необходимите мерки и да правят предложения за отстраняване на опасностите или за временното ограничаване на риска за безопасността и здравето;

- да се обръщат към контролните органи, ако преценят, че взетите от работодателя мерки не са достатъчни да гарантират безопасността и здравето на работещите;

2. Наредбата се прилага:

- във всички предприятия и места по чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, за работещите, наети по срочен трудов договор:

• 
  за определен срок;
  
• 
  до завършване на определена работа;
  
• 
  за заместване на работник или служител, който отсъства от работа;
  
• 
  за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности;
  

3. Работодателите, които наемат работници или служители по срочно трудово правоотношение, и предприятията, които ползват работници и служители, предоставени им от предприятие, осигуряващо временна заетост, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд и еднаква степен на защита от производствените рискове на всички работници и служители.

4. При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд лицата по ал. 1 са длъжни да спазват всички изисквания на законодателството в областта на здравословните и безопасните условия на труд.