Решенията, свързани с избора на спецификация на оборудването

При окончателният анализ се изследват комбинирано матриците, свързани с четирите основни решения с цел да се определи общото изискване към транспорта, което следва да се отрази в една комбинация от алтелнативни транспортни възможности за различни транспортни задачи.

Например, разпределението в страната на определен вид стока може да очертае специфичен профил на транспорта, който включва:

• 
  по отношение на избора на начин на транспорт, комбинация от: местна доставка по път, национална доставка по път и железница, национално колетно обслужване, примерно за поръчки на резервни части;
  
• 
  по отношение на избора на спецификация на оборудването за превоз по пътища, комбинация от: местна доставка във фургони с твърда конструкция при товар от 16 тона, фургони със съставна конструкция при товар от 32 тона, транзитни фургони с голям капацитет за спешни доставки;
  
• 
  по отношение на избора на собственост, комбинация от: договорно наемане с водач за придвижване между производителите и другите участници в канала, договорни споразумения за някои местни доставки, операции за собствена сметка с транзитни фургони с голям капацитет;
  
• 
  по отношение на избора на оперативни потребности и поръчването на мостри, комбинация от: допълнителни телефонни продажби и фиксирани маршрути, допълнителни телефонни продажби и променливи маршрути.
  

Изборът на начин на транспорт не е постоянен. Той следва да се адаптира към променящите се условия, от гледна точка на изменения в технологиите, средата, превозваните обеми и конкурентите.

Избраният начин на транспорт предполага планиране на необходимите транспортни дейности. Планирането на дейностите, свързани с транспортната логистика изисква използването на следните основни показатели, измерващи транспортната дейност: обем на превозените товари; средно превозно разстояние; обем на превозените работи. Показателят обем на превозените товари определя количеството товари, които са транспортирани за даден период от време. За представяне на данните се използват натурални мерни единици. Този показател характеризира в по-голяма степен мащаба на извършените транспортни услуги, и в по-малка степен общия размер на действително извършените дейности. Показателят средно превозно разстояние показва средното разстояние, на което се премества един тон от превозваните товари. Този показател притежава основно общоикономическо значение, защото дава представа за: разстоянията между производителите и потребителите; рационалността на използваните транспортни системи; издържаността на транспортните модели; капацитета на транспортните средства; равнище на организация на дейностите по транспортната логистика. Показателят обем на превозените работи създава по-пълна представа за състоянието на транспортната дейност, тъй като интегрира в себе си както обема на превозените товари, така и средно превозното разстояние.

Управлението на транспортната логистика е свързано и с организацията на транспортно-спедиторското обслужване. Същността на транспортно-спедиторското обслужване се състои в реализирането на производствено-икономически отношения и взаимовръзки между производителите и потребителите, чрез транспортиране на определени продукти. Основните цели са: минимизиране на разходите за транспортно-спедиторско обслужване и качествено подпомагане на възпроизводствените процеси на производителите и потребителите. Минимизирането на разходите за транспортно-спедиторското обслужване се постига, чрез: установяване на разходите за отделните дейности по обслужването; анализ на общата им величена; определяне на оптималната им стойност, съобразно ресурсите на фирмата и нейните стратегически цели във връзка с утвърждаването й на пазара. Качественото подпомагане на възпроизводствените процеси на производителите и потребителите се постига на основата на това, че усилията на организациите се ориентират към реализиране на максимално високо равнище на задоволяване на желанията на производителите и потребителите с оглед на отпуснатите целеви финансови средства. Транспортно-спедиторското обслужване представлява съвкупност от разнообразни дейности, чрез които се цели да се постигне повишаване скоростта на транспортния процес и да се снижат допълнителните разходи, свързани с неговото подпомагане. Основните дейности, включени в комплекса на транспортно-спедиторското обслужване са: транспортни дейности; товаро-разтоварни дейности; складови дейности; дообработващи дейности; разплащателни дейности; координиращи дейности; планиращи дейности; контролиращи дейности. Транспортно-спедиторското обслужване може да се класифицира по различни критерии. В таблица 12. са представени основните критерии и съответните видове обслужване.

Складирането не се ограничава само до съхраняването на сто­ките. По своята същност складовото стопанство е производствено-техническа база на снабдяването и разпределението в организацията, предназначена: за съхранение на постъпващите в него суровини, материали и готови стоки и отпускане на стоково материални ценности; за тяхното комплектуване и отпускане в производството; за съхраняване на произвежданите детайли и възли, които подлежат на потатъшна дообработка в организацията; за съхраняване, комплектуване е експедиция на готовата продукция. Складовете получават стоки, събират ги на големи партиди, в резултат на което могат по-икономично да ги изпра­тят по предназ­начение.

Складовете следва да изпълняват следните по-общи функции:

• 
  Да компенсира разликата между циклите на производство и потребление;
  
• 
  Да компенсира разликата между циклите на превозване;
  
• 
  Да комплектува и превръща доставения асортимент в потребителски;
  
• 
  Да улеснява осъществяването на импорта и експорта в най-изгодните за тях условия и срокове;
  
• 
  Да задоволява еднократни и извънредни потребности на организацията от суровини, полуфабрикати, изделия и други стоки в случаи на природни бедствия или военно време;
  

 Получаване на стоката. Стоката се приема, независимо дали се доставя от близка фабрика или се транспортира от раз­стояние. Складът поема отговорност за нея.

 Идентифициране на стоката. Подлежащите на съхранение стокови единици се регистрират заедно с общото количество получена стока. Стоките могат да се отбележат с физически код, с етикет или могат да се идентифицират с кода на контейнера или по физически качества.

 Сортиране на стоката. Стоката се сортира за съхранение в подходящи места.

 Доставяне на стоки за съхранение. Стоката се отделя с цел по-късното й използване.

 Намиране, избиране, и вземане на стоки. Стоките, вклю­чени в поръчката, се намират и подготвят за следващата опера­ция.

 Подреждане на пратката. Стоките, формиращи една прат­ка, се проверяват за пълнота и обясними липси. Поръчките се подготвят и модифицират, ако е необходимо.

 Изпращане на пратката. Пратката се опакова подходящо и се изпраща до транспортното средство. Подготвят се и необхо­димите документи за транспорта и счетоводството.

• 
  Своевременно и комплексно осигуряване на основната дейност с материални средства и тяхното рационално съхранение;
  
• 
  Максимално възможна механизация и автоматизация на обслужването на складовете зе намаляване разхода на труда при складовите операции, намаляване на спомагателното време и отстраняване на всички ненужни за основната дейност операции;
  
• 
  Снижаване на разходите по управление и съхраняване на материалните средства, чрез централизираното им управление;
  
• 
  Разделение и коопериране на труда на работниците, заети с изпълнението на подемно-транспортните и складовите работи;
  
• 
  Организиране на изпълнението на складовите дейности по предварително уточнен план – график;
  
• 
  Определяне на подходяща схема за складиране на товарите;
  
• 
  Ускорена обръщаемост на оборотните средства.
  

Важно решение е определянето на необходимия брой скла­дове. Когато складовете са разположени на повече места, стоките мо­гат да бъдат доставяни по-бързо, но складовите раз­ходи нарастват.

Броят на складовете следва да балансира нивото на обслужване на клиентите и разходите за дистрибуция.

Известна част от запасите се съхранява в или близо до завода, а останалата – в складове в страната. Организацията може да притежава собствени складове или да наема площи в общи скла­дове, които не са нейна собственост. Организациите имат по-голям контрол върху собст­вените складове, но по този начин обвързват капитала си и нямат гъвкавост при промяна на желаните райони. От друга страна, общите складове вземат такса за заетото про­странство, но осигуряват допъл­нителни платени услуги като проверка на стоките, опаковане, транс­порт и фактуриране. При използването на общи складове, организациите имат богат избор от места и видове, включително такива, спе­циали­зирани за съхра­нение при ниски температури, или на отделни видове стоки и други.

Съществуват и други видове складове – за съхранение и за дистри­буция. Складовете за съхранение съхраняват стоките за сре­­ден или дълъг период от време. Дистрибуционните складове полу­чават стоки от различни заводи на организацията и от доставчици и ги отпращат възможно най-бързо. Покритата площ на такъв дистрибуционен център може да бъде около 400 000 m². Използ­ването на дистрибуционен център е по-евтин вариант, отколкото снабдяването на всеки един магазин от всеки завод. Дистри­буционният център се съсредоточава върху активното движение на стоките, а не върху пасивното съхраняване. Обикновено са едноетажни с добър достъп до транспортните мрежи. Повечето дистрибуционни центрове са частни. Те обслужват клиен­тите в регионалните пазари, а в някои случаи действат като събирателни пунктове за клоновите складове на организациите. Дистри­буционните центрове (складове) предлагат следните изгоди: 1. Обслужването на клиентите се подобрява, тъй като центърът осигурява наличност от стоки в асортимент на пълните им продуктови линии и скоростта на извършваните операции намалява времето за доставка до минимум; 2. Центърът намалява разходите – вместо да правят малки пратки към разпръснатите складове и клиенти, фабриките могат да изпращат големи количества стоки директно на дистрибуционния център при по-ниски цени, което намалява транспортните разходи, а бързият оборот на запасите намалява необходимостта от складове и разходите за съхраняване на стоките.

Основните части на склада са: приемна зона; зона за съхраняване; експедиционна зона. В приемната зона се извършват операциите по разтоварване, регистрация и приемен контрол на постъпващите товари. В зоната за съхранение товарите се подреждат и престояват, а в зоната за експедиция се извършват подготовката експедиция, експедиционния контрол на товарите и товаренето на транспортни средства. В някои случаи приемането и експедицията се извършват в една и съща част на склада - приемно-експедиционна зона. Производственият процес е свързан с преместването ( транспортирането ) на материалните средства между работните места и производствение участъци в рамките на организацията и между организациите-доставчици и потребители. В резултат на това, складовете са такива звена в транспортната верига, в които се задържат временно материалните средства и се натрупват в определени количества. Тези количества се попълват по определени начини от съседните на склада звена в транспортната верига. Следователно основното предназначение на складовете се дефинира от тяхното място в схемата на товаро-потоците на организацията.

Складът извършва две основни функции:

• 
  Балансиране на напрежението между снабдяване, производство и потребеление и осигуряване на непрекъснатост на производството и пласмента;
  
• 
  Преобразуване на някои материални средства в склада във вид, удобен за използване в производството или за потребление.
  

3. 
   Видове складове и складово оборудване.
   

Складовете могат да се класифицират, в зависимост от различни критерии.

Освен вида на склада, от значение за ефективното функциониране на складовото стопанство е и неговото оборудване, което зависи преди всичко от вида на съхранявания материал. Разграничават се следните групи складово оборудване: устройства за складиране; устройства за вътрешноскладов транспорт; устройства за измерване; противопожарни устройства.

Към устройствата за складиране се вклюват палети, стелажи и оборудване за съхраняване на насипни и течни материали. Палетата е съоръжение с или без надстройка, предназначено за подреждане върху него на единични и опаковани товари, с цел получаване на уедрена единица, която може да се обработва механизирано. Според конструктивното се оформление и предназначение палетите се подразделят на: двупроходни, четирипроходни и многопроходни; еднонастилни и двунастилни; универсални и специализирани. Палетите се изработват предимно от дървен материал. Като най-широко приложение е намерила плоската палета с размери 1200х800мм. Стелажите са съоръжения за многоредово подреждане и съхраняване на единични или окрупнени пакети, касети и палети. Стелажите са направени от дървени или метални материали. Според конструкцията им биват: разглобяеми или неразглобяеми; за единични, опаковани и палетизирани товари и за материали с по-голяма дължина. Според височината се разделят на ниски, средни и високи, а по броя на секциите - на едно и многосекционни. С използването на стелажите се създават условия за механизирано обработване на товарите, самостоятелно поставяне и вземане на необходимите материали, недопускане на повреждане на материалните средства, подобряване условията на труда и други. Последните устройства за складиране са оборудванията за съхраняване на насипни и течни материали. За съхраняване на насипни материали ( цимент, гипс, пясък и други ) се използват бункери. Те представляват вместимости, служещи за временно съхраняване на насипни материали. Всеки бункер има отгоре отвор за насипване, а отдолу отвор за изсипване. Те могат да бъдат с различна вместимост, да са стационарни и подвижни. Изработват се от метал и железобетон. За съхранение на течности се използват резервоари, цистерни, варели и бидони. Те могат да бъдат цилиндрични, квадратни и правоъгълни. В зависимост от начина на монтирането им могат да бъдат надземни, полуподземни и подземни.

Към устройствата за вътрешноскладов транспорт се включват електрокари, трансманиполатори, кранове, транспалетни колички. Електрокарите представляват подемни-транспортни машини за механизирано обработване на товарите в складовете и складовите бази. Те са най-разпространените подемно-транспортни машини, поради компактните им размери, опростеното им управление, голямата маневреност, липсата на вредни газове, универсалността и високата производителност. Най-широко приложение намират електрокарите-високоповдигачи. Тяхното основно предимство се състои в това, че са универсални и служат за обработването на товарите от разтоварването на транспортните средства до експедирането им. Универсалността им се увеличава, посредством използването на широка гама товарозахватни приспособления. При избора на вида на електрокарите-високоповдигачи влияние оказват различни фактори: вид на обработваните товари; размер на товаропотока; височина на склада; транспортни разстояния; размер на склада; ширина на работния коридор и други. Трансманиполаторите представляват машини, които се движат по релсови пътища, разположени по дължината на стелажните редове. Те обслужват един коридор между стелажите, но могат да се преместят от един работен коридор в друг, посредством допълнително приспособление, наречено трансбордьор. В зависимост от начина на предвижване и устройството на подкрановия път, трансманиполаторите се подразделят на стоящи и висящи. Според начина на управление, те се делят на ръчноуправляеми, с адресно и с програмно управление. Основните предимства на трансманиполаторите са, че работят в сравнително малки коридори, издигат товара на големи височини и имат висока скорост на движение и издигане. Крановете представляват товароподемни машини, позволяващи вертикално и хоризонтално преместване на единични, опаковани и насипни материални средства на сравнително неголеми разстояния. В складовете се използват различни кранове – мостови, портални, конзолни, кулокранове и автокранове. Универсалността на крановете се увеличава, посредством използването на различни товарозахватни приспособления като: товарни въжета и вериги, куки, скоби, халки, траверси, захватки и други. Транспалетните колички служат за обработване на незначителен обем от палетизирани товари и предвижването им на малки разстояния. Те се движат по равни подови настилки и са с товароподемност до един тон.