ГЛАВА ТРЕТА: ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЛОГИСТИЧНАТА СИСТЕМА

2. 
   Транспортна логистика.
   

Каналите на разпределение представляват съвкупност от организации или отделни физически или юридически лица, които осъществяват фактическото придвижване на стоката от производителя до крайния потребител. Разпределението е свързано не само с предаване на стоките по съответния канал, но и с преотстъпване правото на собственост върху тях, в определени случаи. Каналите на разпределение, степента на ешелониране, характерът и йерархията на взаимодействие между партньорите в разпределението формират конкретна организационна структура, която реализира придвижването на стоките от производителите до потребителите. Ето защо, реализирането на разпределителната логистика е свързано с решаването на следните основни задачи: избор на схема за разпределение на продукцията; определяне на броя, обема и разположението на разпределителните центрове в обслужвания район; организация и управление на хода на разпределителния процес. Основните функции на разпределителната логистика, свързани с изпълнението на тези задачи са представени на фигура 1.

Транспортните предприятия, участващи във веригата на разпределение на материалните средства, следва да осигуряват оптимални условия за осъществяване на транспортния процес. Фирмите-превозвачи разработват нови стратегии, съобразно изискванията на съвременната логистика и характеристиките на пазара. Основните компоненти, формиращи стратегиите на транспортното обслужване могат да се разделят в две основни групи: допълнителни и нетрадиционни услуги и нови моменти в комуникациите и информацията. Реализирането на компонентите от първата група цели изборът на оптимална маршрутна мрежа за доставки. Втората група компоненти цели изграждане на адекватни на целите на транспортното предприятие и изискванията на пазара информационни системи. Към първата група елементи влизат: диверсификация на дейността, оформяне на маршрутите, определяне на разходите, управление на складовите операции, контрол на товарите на път, обмен на данни между всички партньори, контрол на запасите, контрол на изпълнението на заявките. Към втората група елементи можем да отнесем: информация за предлаганите услуги, реклама на новите маршрути, изучаване на потребностите на клиентите, анализ на товаропотоците, създаване на проекти за организиране на товаропотоците, експедиторска дейност по цялата верига, митническа обработка, компютърно документиране. В областта на комуникациите тези нови стратегии водят до разширяване на кръга от клиенти и подобряване на качеството на обслужването им.

Целите на организацията във връзка с транспортната логистика могат да се определят така:

• 
  осигуряване на високо качество на транспортното об­служ­ване;
  
• 
  минимизиране на разходите по дейността.
  

 Железопътен транспорт. Той е ориентиран към транс­порти­ране на тежки и същевременно обемни стоки на срав­нително големи разстояния. През последните години, железо­пътният транспорт губи от привлекателността си поради различ­ни обстоятелства, свързани с понижаване качеството на услугата и увеличената конкуренция от страна на другите видове транс­порт.

Основните предимства на железопътния транспорт са: ниска цена; независимост от климатични фактори; висока реги­онална достъп­ност; масовост; сигурност на доставката.

Не­до­статъците на желе­зопът­ния транспорт са: ниска маневреност; недостиг на превозни средства в определени моменти; лошо състояние на оборудването.

 Воден транспорт. Използва се за превозване на дълго­трайни продукти, които се характеризират със сравнително нис­ка единична цена. Тенденцията е постепенно увеличаване на относителния дял на водния транспорт в общата структура на транспорта.

 Автомобилен транспорт. Този транспорт е удобен за превоз­ване на нетрайни продукти и на продукти със сравнително висока единична цена. Предпочита се при извършване на опе­рации на къси разстояния. Компютъризираното управление на товарите в процеса на транспортиране, съдействат за увели­чаване на относителния дял на автомобилния транспорт в об­щата структура, най-вече за сметка на железопътния транс­порт.

 Въздушен транспорт. Той се използва за бързо транс­портиране на малки по обем, скъпи продукти на големи разстоя­ния. Поради увеличената конкуренция в тази сфера се очаква да се понижат цените на този тип услуга. Това е предпоставка за постепенното увеличаване значението на въздушния транспорт.

 Тръбопроводен транспорт. Използването му е свързано предимно с превозване на течни и газообразни продукти. Той се характеризира с висока степен на автоматизация. В голяма част от случаите тръбопроводен транспорт се осъществява под формата на вътрешноорганизационен транспорт.

0. 
   1.3. Критерии за избор на транспорт.
   

Изборът на транспорт се реализира на основата на определени критерии:²⁰

 Разходи. Сравняват се възможните начини на транспорт, за да се определи дали изгодите от по-скъпия транспорт заслу­жа­ват високия разход. Например по-скъпият въздушен транс­порт предоставя много изгоди, като по-висока скорост, надежд­ност, сигурност и проследяемост, но на по-високи цени в сравнение с другите видове транспорт. Когато скоростта е по-малко важна, се препоръчва избор, свързан с по-ниски цени.

 Транзитно време. Това е общото време, през което пре­возвачът притежава продукта, включително времето, необхо­димо за товарене и разтоварване от точката на произхода до точката на дестинацията. Тясно свързани с критерия “транзитно време” са критериите “честота” и “брой” на пратките на ден. Транзитното овреме влияе върху способността да се предоставят услуги. Например изпращачът на продукта може да се въз­ползва от транзитното време, за да обработи поръчките вече на път – възможност, особено важна за селскостопанските стоки и за суровините. Някои железопътни превозвачи също позволяват да се пренасочват вагоните вече на път, с което се постига максимална гъвкавост на избора на пазари.

 Надеждност. Тя се определя от постоянството на предо­ста­вените услуги. Организацията трябва да е в състояние да разчита на своите превозвачи да доставят продуктите на време и в приемливо състояние. Заедно с транзитното време, този критерий влияе върху разходите за запаси, включително за загуби, когато продуктите ги няма. Ненадеждният транспорт изисква по-високо равнище на запаси, за да предотврати дефицита. Надеждните доставки, от друга страна, позволяват на потребителите да имат по-малки запаси при по-ниски цени.

 Способност. Този критерии определя възможността на съответния вид транспорт да предостави подходящо оборудване и условия за пренасяне на по-специални продукти.

 Достъпност. Тя се изразява във възможността на пре­возвача да предвижва продукта по определен маршрут или мрежа (желе­зопътни линии, водни артерии, камионни маршру­ти), което е мярка за неговата достъпност. Например до някои места може да се стигне само с камиони. Някои превозвачи се разграничават по между си по обслужващите области, които тех­ните конкуренти не покриват.

 Сигурност. Този критерий се определя от физическото състояние на продуктите при доставка. Когато продуктът се за­губи или развали, обикновено е отговорен превозвачът. Все пак лошото обслужване и липсата на сигурност косвено водят до увеличаване на разходите и намаляване на печалбата за фирма­та, поради това, че развалените или загубени продукти не са налични за незабавна продажба и употреба. Проблемите за сигурността се различават зна­чително сред транспортните фирми и географските райони.

Всички видове транспорт имат проблеми със сигурността, ето защо следва да се оценява относителния риск за всеки вид транспорт.

 Проследяемост. Това е относителната лекота, с която една пратка може да се открие и прехвърли или намери, ако е загубена. Бързата проследяемост е удобство, което някои фирми високо ценят. Проследяването на пратката, заедно с бързото фактуриране и обработка на оплакванията са дейности, които увеличават потребителската лоялност и подобряват имиджа на фирмата на пазара.

Изпращачът следва да се съобразява с разгледаните критерии при избора на средство за доставка на конкретен продукт.

В таблица 11. са представени основните критерии за избор на транспорт и значението им за всеки вид транспорт²¹.

Таблица 11.

Оценка на видовете транспорт

Вид на транспорта
Критерии за избор	Железопътен	Морски Речен	Шосеен	Тръбопроводен	Въздушен
Скорост на доставката	средна	най-ниска	висока	ниска	най-висока
Разходи за транспорт	средни	най-малки	големи	малки	най-големи
Надеждност на доставката	средна	ниска	добра	висока	средна
Разнообразие от превозвани стоки	най-голямо	голямо	средно	ограничено	ограничено
Брой райони на обслужване	голям	среден	голям	малък	голям
Специфика на продуктите	големи количества продукти	големи количества	продукти с висока единична цена и къси срокове на доставка	течни и газообразни продукти	нетрайни продукти с висока единична цена

За извършването на транспортните услуги могат да се използват собствени превозни средства, транспортни фирми, обществени или частни превозвачи.

0. 
   1.4. Етапи при избор на транспорт.
   

Според Джон Гаторна изборът на транспорт е свързан с изпълнението на следните пет етапа: определяне на факторите, които засягат избора на транспорт; категоризиране на важните фактори и определяне на възможните рискове; определяне на дистрибуционната мрежа по отношение на броя и размерите на депата; прилагане на матричния анализ за избиране на най-подходящия метод за транспорт; оценка на успеха на операцията. ²²

С цел да се определят изискванията на организацията към транспорта могат да се разгледат следните пет основни решения:

• 
  броят и размерът на депата, включително изискванията за придвижване на суровини до фабриките и на завършени стоки от фабриките до потребителите;
  
• 
  избор на необходимия начин на транспорт, в смисъл, кога всеки вид транспорт ще бъде подходящ за всяко потенциално придвижване, определено от превозното разстояние;
  
• 
  избор на спецификация за оборудването, в смисъл, какъв тип транспорт ще бъде подходящ за всяко изискване, определено от стоковите характеристики;
  
• 
  избор на финансова възможност, целящ да се обвържат финансовите ресурси с отделни типове оборудване;
  
• 
  избор на оперативните потребности, в смисъл, къде да се използва оборудването, за да се максимизира използването му и да се минимизират оперативните разходи.
  

След определяне на дистрибуционната мрежа, се класифицират оперативните транспортни изисквания по задачи като: управлениена суровините по фабриките; вътрешнозаводски транспорт; доставки до складовете; доставки до транспортните средства на трета страна; доставки до помощни депа; доставки до клиентите, които могат да се диференцират на обикновени, приоритетни и спешни. Тези задачи формират оперативните изисквания, за които е необходимо да се предвидят транспортни ресурси.

• 
  избиране на необходимите първоначални решения, основани на познаването на алтернативите, свързани с избора на начин на транспорт, спецификацията на оборудването, финансовите възможности и оперативните потребности;
  
• 
  избиране на два основни фактора, засягащи всяко искано решение, с цел да се състави матрица, нанасяйки характеристиките на единия фактор по вертикалната ос, а на другия - по хоризонталната ос;
  
• 
  избиране на основните алтернативи, които адекватно обхващат наложените условия по вертикалната и хоризонталната ос. Например, когато се разглежда избора на начин на транспорт, където размера на поръчката се представя по вертикалната ос, а резстоянието – по хоризонталната ос, тогава за много малка поръчка, която трябва да се достави на късо разстояние, може да се използва пощенската система като най-подходящо средство за доставка;
  
• 
  определяне на организационните потребности, чрез анализ на основните фактори, приети за съставяне на матрицата и използването й за избор на необходимите възможности;
  
• 
  избор на необходимите ресурси, чрез изследване на резултатите от матричния анализ и други важни фактори. Например, ако организицята разполага със стока с голям обем и малко тегло, най-икономичният избор на транспортно средство се явява влака, но условията за разтоварването му при клиентите могат да не позволяват използването на транспорт с малка маневреност;
  
• 
  комбиниране на матричните решения с цел получаване на ефикасен транспортен модел, който да дефинира транспортните задачи и подходящите за тях ресурси.
  

Специализирано пътно возило	Национална доставка по път и железници	Чартърни услуги
Местна доставка на път	Национална доставка по път	Контейнери на колела
Местна колетна служба	Национална колетна служба	Групиране
Местен куриер	Поща	Въздушна поща

на поръчката Километри

(m3или kg)
Съществуват няколко алтернативни транспортни метода за национално и международно придвижване. Вътрешните транспортни възможности включват основно: пътуване по път ( със собствен транспорт, нает транспорт, групиране или използване на консолидирани услуги); с железопътен транспорт ( като се прилагат варианти като частен вагон или влак, нормален ж.п. фрахт, маршрутен влак, групиране или използване на консолидирани услуги); пътуване по вода в страната ( използват се собствени шлепове, групиране или консолидирани услуги, договорно наемане на шлеп). Международните транспортни възможности включват основно: изпращане по земя ( цял контейнер или тир, групиране или консолидирани услуги, конвенционални поточни услуги); изпращане по въздух ( услуги по разписание, чартър, консолидирани услуги, собствен самолет ); изпращане по земя и въздух ( групиране или консолидирани услуги).