Ваня Банабакова стопанска логистика рецензент: доц д-р Илиан Лилов

1. Еволюция на Логистиката. Определения за логистика. Основни понятия…………………………………………………………5

2. Логистична система. Логистични принципи. Място на логистиката в икономическата среда. Моделиране на логистична система…………………………………………………………………..14

1. 
   Логистична система. Логистични принципи……………..14
   
2. 
   Място на логистиката в икономическата система……….18
   

2.3. Моделиране на логистична система……………………….26

Глава втора: Основни елементи на логистичната система….33

1. Логистика на снабдяването…………………………………33

1.1. Логистика на снабдяването – понятие, задачи, основни дейности…………………………………………………………33

1.2. Стратегическо планиране на снабдяването………………41

1.3.Оперативно планиране и регулиране на снабдяването….52

1.4. Търг…………………………………………………………54

2. Производствена логистика………………………………….69

3. Пазарна логистика…………………………………………..74

1. 
   Транспортна логистика……………………………………80
   

1.2. Видове транспорт – предимства и недостатъци………..83

1.3. Критерии за избор на транспорт…………………………84

1.4. Етапи при избор на транспорт…………………………….87

2. Логистика на складирането…………………………………..96

2.1. Същност на логистика на складирането………………….96

2. 
   Видове складове и складово оборудване……………..101
   
3. 
   Основни складови операции…………………………..107
   

3.1. Логистиката на запасите – същност, видове запаси….114

3.2. „АВС – анализ” – същност и значение…………………119

3.3. Модели за управление на запасите. Системи за поръчка..123

4. Информационна логистика………………………………….126

5. Ефективност на логистичната система………………………131

5.1. Ефективност – същност и значение………………………..132

5.2. Количествени и качествени показатели за измерване на ефективността на логистичната система……………………………138

В периода 1940-1950 година в комплекса от дейности, присъщи за логистиката се включват: тил и снабдяване; материално-техническо осигуряване; организация и осъществяване на работите в тила. След Втората световна война, развитите до тогава за военни цели математически методи за планиране (транспортна задача, линейно програмиране, динамично програмиране и теория на масовото обслужване) са пренесени и адаптирани в управлението на стопанските процеси. Методите на “Изследване на операциите” намират широко приложение в логистиката при определяне на потребността от складове и тяхното месторазположение, величината на запасите, големината на партидите, последователността на доставките и други. През 1960 година се въвежда понятието “Техника на материалния поток”. Тази техника е ориентирана към разрешаване на проблемите на интегрирането на транспортните операции в цялостния възпроизводствен процес, чрез техническо обвързване на отделните етапи.

В последните 20 години страните с развита икономика “откриват” логистиката и започват активно да се интересуват от нея. Висшите мениджъри осъзнават необходимостта от създаване в бизнесорганизациите на необходимите условия за повишаване на скоростта, с която да реагират на получените пазарни сигнали. Във връзка с това, като основна задача на логистиката се възприема разработването на проекти за физическа дистрибуция на материалните средства, които да спомогнат за повишаване ефективността на работа на организацията, чрез оптимизиране на разходите и повишаване качеството на обслужване, което ще доведе до увеличаване на нейната конкурентноспособност. В последните години еволюцията на логистиката е свързана с приложението на модерни комуникационни технологии. Компютърните системи се прилагат не само за оптимизиране на отделните операции, но и за всеобхватно координиране на отделните дейности.

В своето развитие логистиката преминава през следните етапи:

• 
  Дологистичен период (до 50-те г. на 20 в.). През този период транспорта и материално-техническото снабдяване се разглеждат като две несвързани по между си дейности.
  
• 
  Класическа логистика (60-те г. на 20 в.). През този етап се налага интеграцията на логистичните дейности, но в областта на снабдяването и дистрибуцията. Производствената дейност е извън обхвата на логистиката. Постепенно се налага транспортните и складове операции да се стремят към постигане на общи икономически резултати, да работят по един график и съгласувани технологии.
  
• 
  Неологистика (началото на 80-те г. на 20 в.). През този етап логистиката се насочва и към обхващане на производствената дейност. Взаимодействията между складовете операции и транспорта дават възможност за ефективно планиране на производството и управлението на запасите.
  
• 
  Съвременна логистика (логистика на 21 в.). Характерно за логистиката е обвързването на логистичните дейности с информационните потоци. Новият логистичен подход изисква пълно координиране и оптимизиране на логистичните дейности и интегрирането им с информационните потоци с помощта на подходящи софтуерни продукти.
  

• 
  Съществени изменения в организацията и управлението на пазарните процеси в световен мащаб;
  
• 
  Използване на комуникационни технологии от ново поколение, позволяващи мониторинг на всички фази от движението на материалните потоци;
  
• 
  Развитие на обособен отрасъл за извършване на логистични услуги;
  
• 
  Интегрирането като основа на логистичната концепция, обхващащо голяма част от субектите в цялостната материалопроводна верига.
  

Новият логистичен подход се характеризира с излизане на логистиката извън рамките на икономическата среда и отчитане на социалните, екологичните и политически аспекти на обективната действителност. Този нов подход се очертава като концепция за общата отговорност.

Според Боуърсокс е целесъобразно фокусът да се съсредоточава върху стратегическата логистика, която надхвърля рамките на логистиката. По негово мнение управленският поглед следва да се движи извън стените на съществуващата бизнес структура, включваща доставчици и крайни потребители. Стратегическата логистика е призвана да прилага логистичните възможности и каналовото сътрудничество с цел печелене на конкурентно преимущество. Развитието и осигуряването на международни логистични съюзи, които свързват границите се явяват приоритетна задача, която не е лесно да се постигне. Крайният резултат от стратегическата ориентация е това, че логистичния мениджмънт започва от стремежа към скъсяване на времето за реализиране на вътрешните организационни операции и завършва с отделяне на повече внимание, насочено към доставчиците и крайните потребители.³

В специализираната литература са познати множество определения, като общото между тях е, че логистиката е управленска концепция за движението на материалните потоци и свързаните с него информационни потоци за постигане на определени цели с възможно най-малки разходи.

Според Македонска определенията за логистика могат да се разглеждат в три основни групи ⁴:

Първа група. Тя представлява поточно-ориентирана формулировка на дефиницията за логистика.

Според Европейската асоциация по логистика, логистиката представлява “организация, планиране, контрол и осъществяване на даден продуктов поток от разработката и покупката през производството и дистрибуцията до крайния клиент с цел задоволяване на изискванията на пазара при минимални разходи и минимални разходи на капитал”.

Логистиката представлява подходящ начин за управление, който по време на жизнения цикъл на продукта осигурява ефикасно използване на ресурсите и адекватни капацитетни възможности на логистичните елементи по време на всички фази на жизнения цикъл, така че чрез своевременна намеса в системата да се осигури ефективно потребление на ресурсите.

Логистиката представлява процес на координация на всички нематериални дейности, които трябва да бъдат използвани по най –добрия за клиента начин и с минимални разходи за осъществяване на дадена логистична услуга.

Като най-разпространена в науката и практиката се явява поточно-ориентираната формулировка на дефиницията за логистика. Джон Гаторна дефинира логистиката като процес на стратегическо управление на придобиването, придвижването и съхранението на материали, резервни части и завършени стоки (и съпровождащите ги информационни потоци) в организацията и нейните маркетингови канали за изпълнение на поръчките по най-ефективен начин.⁵ Логистиката може да бъде източник на добавена стойност и да играе жизнена роля в организационната рентабилност. В този смисъл тя представлява:

• 
  Конкурентна стратегия за осигуряване на ресурси при максимизиране на полезността ( в точното време, на точното място, в необходимото количество при подходящо качество и на подходяща цена);
  
• 
  Наука за управление на материалните и информационните потоци на всеки стадий от възпроизводствения процес (снабдяване, производство, дистрибуция т.е. разпределение), като всяка от посочените фази включва особен кръг от дейности и опереции, обслужващи движението на метериалните и информационните потоци и съставлява отделни звена на процеса на материалното осигуряване;
  
• 
  Функционален мениджмънт на бизнес процесите;
  
• 
  Логистиката позволява вземането на управленски решения на стратегическо, тактическо и оперативно равнище.
  

Логистиката може да се обобщи, чрез теорията за седемте R (right - точен). Тази теория показва, че целта на логистиката е да се достави готовата продукция в точно време, на точното място, в точното количество и качество, на точния потребител, на точна цена и по точния начин.

Логистиката изисква да се определят и нейния обект и предмет.

Обект на логистиката е съвкупността от материални, транспортни, финансови, парични, трудови, информационни и др. Потоци, посредством които се осъществява взаимодействието между обектите на дадена система.

Предмет на логистиката е взаимовръзката и движението на потоците във времето и пространството от техните първоизточници до крайните потребители.

Основните цели на логистиката са:

• 
  снижаване на общите разходи за логистика;
  
• 
  подобряване на желаното качество на обслужване на клиентите и на изпълнение на планираните операции;
  
• 
  намаляване на производствения цикъл и срокът на изпълнение и заявките, запасът от материали и готова продукция;
  
• 
  засилване на иновационните процеси в логистиката ;
  
• 
  стриктно спазване на договорните задължения;
  
• 
  осигуряване на конкурентни преимущества на фирмата.
  

В този смисъл, основните задачи на логистиката се свеждат до:

• 
  изграждане на логистична информационна система;
  
• 
  планиране на снабдяването;
  
• 
  осигуряване на снабдяването в структурен аспект
  
• 
  регулиране на складовото снабдяване;
  
• 
  управление и оптимизиране на запасите;
  
• 
  организация на складовата дейност
  
• 
  разработване на технико-икономическа обосновка на транспорта;
  
• 
  управление на продуктовото движение .
  

Съвременната логистика преминава от традиционно управление на логистичните дейности към съвременно логистично управление.

Целта на традиционното управление е да се осигури минимизиране на разходите във всяко звено на материални поток, като целевата функция на общите разходи представлява сбор от минимизираните разходи по видове дейности.

При логистичното управление целевата функция на общите разходи е равна на минимизираната обща сума по видове дейности.

Логистиката не търси оптимални управленски решения за всеки вид и етап на производствено-пласментния процес, а оптимизация на съвкупния такъв.

В резултат на това, при традиционното управление стремежът е да се осигури минимум на разходите във всяко звено на материалния поток и целевата функция на общите разходи (Lт) може да се представи в обобщен вид по следния начин:

Традиционният подход в управлението е насочен от частното към общото, а логистичният – от общото към частното. Различията между двата подхода могат да бъдат представени, чрез следния сравнителен анализ (таблица 1.).

Таблица 1.

Съпоставка между традиционния и логистичния подход в управлението

Показатели на логистичната система	Концепция
	Традиционна	Логистична
Обем на запаса	Максимално голям	Отказ от излишен запас
Време за изпълнение на логистичните операции	Определя се от наложилия се ход на производствено-пласментния процес	Отказ от завишаване
Серийност на изделията	Максимално възможен	Отказ от серии, за които няма пласмент
Престой на оборудването	Минимално възможен	Икономически обоснован
Наличие на брак на изхода	Обуславя се от хода на производствения процес	Не се допуска
Вътрешен транспорт	Обуславя се от хода на производствения процес	Съкращаване на нерационалните маршрути
Отношения с доставчици	Определят се като конкурентна страна	На доставчиците се гледа като на добри партньори

Логистичния подход в сравнение с традиционния подход изисква следното:

1. Избягване на излишните запаси.

2. Оптимизиране на времето за изпълнение на логистични операции.

3. Отказване от производства, за които няма пласмент.

4.Стремеж към икономически обоснован престой на оборудването.

5. Намаляване до минимум на брака на изхода.

6. Съкращаване на нерационалните маршрути.

7. Да се гледа на доставчиците като на добри партньори.
Логистиката се реализира, чрез изпълнението на логистичните операции, логистичните функции и чрез структурирането на логистична система.

Логистичната операция представлява всяко действие, неподлежащо на понататъшна декомпозиция в рамките на поставената задача на изследване или управление, свързано с възникването, преобразуването или употребяването на материалния и съпътстващите го информационни, финансови, сервизни и други потоци. Като логистични операции разглеждаме товаренето, разтоварването, съхраняването, маркировката и други.

Логистичната функция се явява обособена съвкупност от логистични операции, насочени за реализация на поставените пред логистичната система и/или пред отделни нейни звена задачи.
2. Логистична система. Логистични принципи. Място на логистиката в икономическата среда. Моделиране на логистична система.

1. 
   Логистична система. Логистични принципи.
   

Логистичната система притежава съвкупност от определящи свойства, чрез изясняването на които се разкриват множеството нейни специфични характеристики. Те са непосредствено проявление на четирите основни свойства на всяка система – цялост, неделимост, наличие на специфични връзки, организираност и интегративност.⁶

Стремежът на фирмите към намаляване на времето и финансовите средства, свързани с движението на процесите в логистичната система определя развитието на логистиката. Можем да очертаем два основни фактора, които налагат нарастващата роля на логистиката: усложняване на системата на пазарните отношения и повишаване на изискванията към качествените характеристики на процеса на разпределение; създаване на гъвкави производствени системи, които реагират адекватно на изискванията на клиентите.

Съвременните фирми, целящи ефективни резултати, изграждат логистичната си система на основата на принципа за пълно отчитане и съобразяване с изискванията на потребителите и търсенето. На този принцип са подчинени целите на разпределението и търсенето на оптимални решения при взаимодействието с доставчиците и потребителите на стоки и услуги. В таблица 2. е представено влиянието на логистиката върху избора на решение при разработване на стратегията на разпределение.

Таблица 2.

Влияние на логистиката върху избора на решение при разработването на стратегия на разпределение

От продажбите на стоки	Към високо ниво на извършване на услуги
От оценка на единични фактори	Към изучаване на явления с отчитане на тенденциите на развитието им
От общи подходи	Към решения, ориентирани за конкрекния потребител
От организации за снабдяване, пласмент и производство	Към управление на интегрирани процеси на изпълнение на заявките с минимални общи разходи
От рационални предложения по подобряване на обслужването на клиентите	Към организация на гъвкави системи на обслужване на клиентите в реално време
От избор на стратегия на логистиката	Към реализация на избраната стратегия на логистика в практиката

Логистиката възниква и се обособява късно като самостоятелна наука, но на сегашния етап тя се развива активно в търсене на резерви за повишаване на рентабилността на бизнес организациите. Влиянието на логистиката върху организационната рентабилност до голяма степен се определя от спазването на определени принципи. Всяка логистична организация е неповторима в редица направления. Успялата логистична организация, обаче, се придържа към много съществени принципи, които надхвърлят отрасъла, типа организация или географския район. Приложението на тези принципи е предпоставка за повишаване на рентабилността и количествени подобрения в следните показатели: общ ръст на активите; общ ръст на собствения капитал; възвръщаемост на общия и собствения капитал; възвръщаемост от продажбите; възвръщаемост на инвестциите; кономическа добавена стойност; пазарен дял и други.

• 
  Съгласуване на логистиката с фирмената стратегия;
  
• 
  Разработване на подробна и прецизна организация на логистичния проект;
  
• 
  Развитие на информационните потоци с цел подпомагане вземането на ефективни управленски решения и приложение на софтуерни модели за анализ, оптимизиране и интегрирано взаимодействие между отделните логистични дейност;
  
• 
  Целенасочено управление на персонала, заангажиран с изпълнението на логистичните дейност;
  
• 
  Участие в логистични стратегически съюзи с другите участници във веригата на създаване на крайния продукт или на дистрибуционния канал с цел: нарастване на печалбата, минимизиране на разходите, повишаване равнището на обслужване на клиентите, наличие на общи стратегически цели, увеличаване на пазарния дял, навлизане на нови пазари и други.
  
• 
  Акцент върху финансовите резултати като оценяването им се извършва въз основа на анализ на отделните разходи по елементи на логистиката и на съвкупните разходи за логистика и съпоставянето на разходите с доходите на бизнес организацията;
  
• 
  Повишаване качеството на обслужване на потребителите като предпоставка за повишаване на рентабилността въз основа на разработени нива на обслужване със съответно повишаване на цената на логистичната услуга;
  
• 
  Организиране на допълнителни дейности, спомагащи за доброто функциониране на логистичната система като координиране на производствените дейности с дейностите на останалите доставчици и превозвачи; обучение и мотивиране на персонала, подобряване на операциите и други;
  
• 
  Акцент върху ефекта на логистичните обеми, който се постига, чрез окрупняване на превозваните обеми, продуктовите запаси и други с цел подобряване качеството на обслужване и снижаване на общите разходи за логистика;
  
• 
  Анализиране и контролиране ефективността на логистиката с цел незабавно реагиране в случай на незадоволителни резултати по отношение изпълнението на фирмените цели от гледна точка на рентабилността и качественото обслужване на потребителите.
  

2. 
   Място на логистиката в икономическата система.
   

Логистиката оперира в определена среда, която можем да разграничим като макро и микросреда на организацията. Макросредата изследва възможностите за приноса на логистиката към икономиката и стойността, която тя добавя към общото икономическо развитие. Микросредата определя връзките на логистиката с останалите функционални области като маркетинг, производство и финанси и изучава перспективите за това как логистиката може да съдейства за повишаване на конкурентноспособността на организацията.

Ролята на логистиката за добавяне на стойност следва да се разглежда във връзка с основните видове икономическа полезност, които добавят стойност към един продукт или услуга, а именно – форма, време, място и притежание. Традиционният поглед определя на производството заслугата за осигуряване на полезността във връзка с формата, на логистиката – за времевата и пространствената полезност, а маркетинговите инструменти допринасят за полезност във вид на притежание. Оказва се, обаче, че логистиката има отношение и към четирите вида полезност.

Формовата полезност се отнася за стойността, която се добавя към стоките, посредством процеса на преработване, произвеждане или монтаж. Определени логистични дейности също могат да осигурят формова полезност в съвременната икономическа среда. Като пример можем да дадем дейностите, които се извършват в дистрибуционните центрове, свързани промяната на разфасовките на доставените партиди от по-големи на по-малки и окомплектоването на различни видове продукти, според изискванията на крайните потребители. По този начин се изменя формата на продукта, чрез промяна на неговия размер и опаковъчни характеристики. Въпреки това, основните начини по които логистиката добавя стойност са, посредством времето и мастото.

Пространствената полезност се реализира от логистиката, чрез една от основните й роли да придвижва продуктите от обектите, където има запаси към обектите, където съществува съответното търсене. Логистиката разширява физическите граници на пазарната област и по този начин добавя икономическа стойност към стоките, наречено с други думи пространствена полезност. Основно транспорта като логистична дейност създава пространствената полезност.

Времевата полезност се налага от факта, че стоките и услугите трябва да бъдат в наличност не само на мястото, където потребителите се нуждаят от тях, но и в подходящият момент, определен от потребностите. Ето защо, можем да определим времевата полезност като добавяне на икономическа стойност към продуктите, чрез доставянето им в точката на търсене в точно определеното време. Логистиката създава времева полезност, чрез поддържане на необходимите запаси и стратегическо разполагани на продуктите. Изборът на най-ефективен вид транспорт се явява сериозна предпоставка за създаване на времева полезност, чрез по-експедитивно придвижване на продектите до мястото на тяхното търсене.

Полезността, свързана с притежанието е също в ресорите на логистиката, посредством инструментариума на промоционния микс, който разглеждаме като пряк или непряк контакт с клиента, с цел да се стимулира желанието му да притежава даден продукт.

Ролята на логистиката в икономическата система зависи от съществуването на собственическата полезност, тъй като пространствената и времевата полезност добиват смисъл само ако съществува търсене за съответната стока или услуга.

Другото основно направление, свързано с проявлението на логистиката в макросредата е за връзката й с определени икономически въздействия и по-специално с икономическото развитие и равнището на специализация, многообразието от продукти и въздействието върху цените и стойността на земята.

Връзката на икономическото развитие с равнището на специализация се определят от необходимостта от специализация на производството на определени видове продукция в региони, характеризиращи се със съответните икономически преимущества. Специализацията от своя страна води до снижаване на разходите за производство. В същото време специализацията има предел на задълбочаване, който се определя от възможностите за поглъщаемост на пазара. Организациите не биха имали икономическа полза да задълбочават специализацията, ако не могат да реализират нейните плодове, които намират израз в допълнителната продукция за потребителите. Допълнителната продукция ще има икономическа стойност само, ако може да бъде придвижена от точката на натрупан излишък до точката на неудовлетворено търсене. В резултат на това се откроява ролята на логистиката за икономическото развитие, тъй като тя съдейства на фирмите да печелят на основата на конкурентното преимущество в разходите като произвеждат продукти, използвайки ефикасното транспортиране на стоките до съответните пазари.

Съществуват и други възможности за въздействие на логистиката върху макросредата. Такава възможност е с помощта на логистиката да се осигури желаното количество и разнообразие от стоки на потребители, намиращи се в области, отдалечени от мястото на производство. Осигуряването на наличността от широк асортимент от стоки в желаното време до голяма степен зависи от ефективното изпълнение на логистичните функции, свързани с придвижването, складирането и поддържането на запасите. Анализът на необходимите логистични операции определя и необходимостта от мрежа от пътища и складове, която е с изключителна важност за функционирането на една съвременна и просперираща икономика.

Реализирането на логистичните дейности в икономиката могат да окажат въздействие и върху цените, което се изразява главно, чрез снижаването на разходите и/или добавяне на стойност. Ефект върху цените логистиката оказва основно, чрез създаването на времева и пространствена полезност. Доставянето на желаните стоки на точното място и в точното време предоставя възможност за тяхното реализиране по цени, по-ниски от цените на местно произведените стоки. В много случаи, фирмите реализират стоките си по по-ниски цени на основата на ефикасност от икономии от мащаба на производството и повишените възможности за успешни комбинации в логистичната система. Усъвършенстването на функционирането на логистичните системи е основна предпоставка организациите да получат редица ползи, свързани с цени, печалба и наличности от стоки.

Логистиката въздейства и върху други аспеки на икономическата система. Такъв се явява стойността на земята. Въздействието се проявява основно, чрез транспортната система, тъй като строежът на магистрала и свързаните с нея други логистични обекти като складове, покачва цената на земята в близост до магистралата поради увеличаването на достъпността на зоната от други райони.

Добре организираните логистични системи съдействат не само за повишаване на икономическите ефекти, но и за реализиране на ползи в социалната, политическата и отбранителните сфери.
2.2.2. Логистиката в икономическата микросреда.
Реализирането на логистиката на ниво микросреда изисква изследване на ползите, които тя може да донесе от гледна точка на изпълнението на мисията на цялата организация. Погледът се насочва към ролята на логистиката за осигуряване на конкурентно преимущество на организацията, участието й във веригата за добавяне на стойност и взаимоотношенията й с другите дейности в рамките на фирмената верига за добавяне на стойност.

Ролята на логистиката за осигуряване на конкурентно предимство на отделната организация можем да очертаем въз основа на приносите й към реализирането на трите основни стратегии, за постигане на конкурентно преимущество на пазара, определени от М. Е. Портър в книгата “Конкурентното предимство”.

Логистиката се явява новаторски подход за успешно приложение на тези стратегии в търсенето на възможности за постигане на лидерство в разходите, диференциацията или фокуса. Логистичният подход предлага инструментариум за снижаване на съвкупните разходи за логистика до желаното ниво. В резултат на това снижените лостични разходи се явяват потенциален източник на конкурентно предимство. Ефективното управление на логистичните дейности може да доведе и до по-качествено обслужване на клиентите, което се явява основа за успешно позициониране на фирмата на даден пазар. В същото време задълбочените анализи на логистичните дейности се явяват основа за разработване на логистична програма, съобразена със спецификата на избрания пазарен сегмент. Това може да бъде ключов фактор за повишаване способността на фирмата за проникване на избрания целеви пазар и така да се постигне желания фокус.

Разкриването на ролята на логистиката за повишаване на организационната рентабилност е свързано с разглеждане на концепцията за веригата на добавяне на стойност, въведена от М.Портър. Тази верига представлява основно средство за обособяване на стратегически значимите фирмени дейности с цел изследване поведението на разходите и съществуващите потенциални източници за диференциация. Организацията може да придобие конкурентно предимство като изпълнява тези важни дейности или по-ефективно или по-добре от своите конкуренти.

Според концепцията за тази верига, фирмените дейности се разделят на две основни групи – първични, които включват входяща логистика, производство, изходяща логистика, маркетинг, продажби и обслужване и поддържащи, които включват организационната инфраструктура, управлението на персонала, технологичното развитие. Тези дейности се разглеждат като отделни елементи, посредством които организацията създава продукти, носещи стойност за своите купувачи. Печалбата се определя като разлика между общата стойност и сумата от разходите за изпълнение на добавящите стойност дейности. Анализът на тази верига изисква изследване на отделните разходи с цел търсене на резерви за снижаване на съвкупните разходи и за повишаване нивото на обслужване на клиентите и контрол върху тези дейности.

Основните дейности, формиращи тази верига, които са включени в борбата за постигане на конкурентно предимство се дефинират по следния начин:

• 
  Вътрешна логистика, която включва всички дейности, свързани с получаването, съхранението, разпределението, включените в производството на продукта дейности като материално осигуряване, контрол на запасите, транспортни схеми и други.
  
• 
  Операционни дейности, включват трансформирането на суровините в готова продукция ( изработване, опаковка, монтаж, поддръжка на оборудването, изпитания и други ).
  
• 
  Външна логистика, която включва дейности като концентриране, складиране и териториално разпределение на стоките до потребителите, в т.ч. разпределение на стоките, съхранение, транспортно-доставни операции, изпълнение на поръчките и други.
  
• 
  Маркетинг и продажби. Към тази група се включват дейностите, свързани с осигуряване на условията за доставка и продажба, стимулирането на потребителския интерес, посредством инструментариума на комуникационния микс, маркетинговите проучвания, изборът на най-ефективен канал за разпределение, ценообразуване и други.
  
• 
  Сервизно обслужване, което включва дейностите, свързани с осигуряването на сервизното обслужване, целящо допълване или поддържане стойността на продукта като инсталиране, профилактика, ремонт, снабдяване с резервни части и други.
  

Анализът на тази верига изследва връзките между отделните дейности, възможностите за координирането им и разходите за тяхното осъществяване, за да се подпомогне избора на най-ефективния вариант, съобразен с поставените цели.

Мястото на логистиката в макро и микросредата определя нейната роля като източник на добавена стойност и значението й за повишаване на оперативната ефективност, организационната рентабилност и подобряване на конкурентните предимства. Съвременната логистика е изправена пред много предизвикателства като основното е да бъде възприета от ръководните кадри като сериозно стратегическо решение за постигане на организационните цели.

В този смисъл можем да определим логистичната верига като основно средство за обособяване на стратегически значимите логистични дейности с цел изследване поведението на логистичните разходи и съществуващите потенциални източници за диференциация.

Логистичната верига се осъществява от логистичния канал, който представлява частично подредено множество от потенциални физически и юридически лица ( потребители, доставчици, посредници, превозвачи, застрахователи и други), участващи в процеса на движението на материалния поток.

Ефективното управление на логистичната верига и логистичния канал е свързано с точното дефиниране на вида на материалния поток.

Ефективното управление на логистичната верига и логистичния канал е свързано с точното дефиниране на вида на материалния поток.

Материалните( стоковите) потоци са потоци от стоки за производствено и лично потребление. Изхождайки от същността на логистиката, целта на управлението на материалните потоци е достигането до крайните им точки при предварително зададени условия – например най-краткия път, или за минимално време, или в точно установено време, или с минимални разходи и други. Материалните потоци могат да се квалифицират по различни признаци. В таблица 3. са представени различните видове материални потоци, групирани по определени класификационни признаци.

Таблица 3.

Движението на материалните потоци се осъществява, чрез система от логистични операции. Те също са обект на класифициране по определени признаци ( таблица 4.).

Таблица 4.

Класификация на логистичните операции

Класификационен признак	Видове логистични операции
Предаване на правата на собственост	Едностранни Двустранни
Изменение на свойствата на товарите	С добавяне на стойност Без добавяне на стойност
Отношение към системата	Външна Вътрешна
В зависимост от обекта на логистичната операция	С материални потоци С информационни потоци С финансови потоци

Вида на материалния поток, вида на логистичните операции и предварително зададените критерии за движението на материалния поток определят приложението на конкретни математически методи с цел разработване на модели за оптимизиране на логистичната система.

Според Николайчук моделирането представлява особена форма на експеримент, която се заключава в изследване на обекта на модела⁹.

При построяването на модели на логистичните системи е целесъобразно да се спазват следните общи принципи¹⁰:

• 
  Моделът трябва да има поведение, структура и функции, подобни на тези на моделираната логистична система или на нейните елементи;
  
• 
  Отклоненията в параметрите на модела в процеса на работа не трябва да са по-големи от допустимата точност на моделирането;
  
• 
  Въз основа на изследване на модела трябва да има възможност да се разкрият нови свойства на логистичната система по модел, които изходната не притежава;
  
• 
  Провеждането на изследвания и експерименти с модела трябва да бъде много по-удобно, отколкото с реалната логистична система.
  

За изследване на поведението на разработените модели на логистичната система могат да се използват редица икономико-математически методи. Те се разделят на две основни групи: алгоритмични и евристични. Алгоритмичните методи биват икономико-статистически и икономически. Евристичните методи се разделят на: методи на икономическата кибернетика ( теория на икономическите системи, теория на икономическата информация и теория на управление в икономиката) и методи на оптималните решения.

За разработването на оптимални логистични проекти се използват разнообразни икономико-математически модели, които могат да бъдат класифицирани по следните признаци, представени в таблица 5.

Таблица 5.

Освен икономико-математически методи, при разработването на логистичните проекти могат да се прилагат и експертни методи, които се базират на оценки, изградени въз основа на мнението на експерти – специалисти в дадена област. Целта на експерните оценки е да очертаят поведението на дадена логистична система. Приложението на метода изисква формирането на експертни групи, даването на експертизи, въз основа на система от показатели и обработка на резултатите от експертизите.

В основата на логистиката, включително разработването и осъществяването на логистичните проекти, лежи системния подход, при който се обезпечава ефективна комплексна организация на целия процес на възпроизводството – от снабдяването на организацията със суровини и материали до комплексните доставки до потребителите на готовия продукт на основата на сливане на материалния и информационния поток. Целта е сумарният ефект от оптимизацията на процеса като цяло за сметка на системния подход значително да превиши полученият ефект от локалните оптимизации на отделните операции и работи, независимо дали ефекта се изразява, чрез печалба или икономия на разходите. При определени условия може да има такова преразпределение на загубите, при което тяхно увеличение в една област може да даде значителна икономия в друга и по системата като цяло. Оптимизацията може да се постигне, чрез използване на метода на целевите “конфликти”, предложен от Pfohl. Принципните положения на целевите конфликти в логистичната система са представени в таблица 6.
Таблица 6.

Принципни положения на Pfohl на целевите конфликти в логистичната система

Снижение на загубите в определена област	Увеличение на загубите в друга област
Транспорт	Складови запаси
Опаковане	Повреждане на товара при доставка
Изменение на поръчката	Транспорт
Закупуване на суровини	Складови запаси
Сервизно обслужване на поръчките	Складиране на товара
Съдържание на складовете	Производство

Приложението на системния подход изисква изясняване на връзките на логистиката с останалите дейности, осъществявани в организацията (производство, маркетинг, финанси) и мястото й в съвременните методи за управление на икономическата дейност.

Производството е процес на преработване на материали и полуфабрикати в готова продукция. Целта на управлението и планирането на логистиката в производствения процес е осигуряване на необходимата наличност от материали за ритмично и непрекъснато протичане на производството и реализацията.

Първоначално логистиката се явява част от маркетинга, но постепенно придобива самостятелно значение. Логистиката поема главната отговорност за складирането, запасите от стоки и транспорта в много организации, докато маркетинга остава отговорен за проучването на пазара, договарянето, стимулирането и продажбите. Логистиката като стратегически ресурс има задачата да гарантира, че създаденото от маркетинга търсене, реално се осигурява с високо ниво на обслужване.

Една от основните задачи на логистиката е да търси методи и средства за оценка на разходите и анализ на характеристиките на материалните потоци. Логистичният анализ следва да подсигури ръководството на организацията с актуална информация, която ще му позволи да реализира по-добро разпределение на ресурсите, явяващо се сериозна предпоставка за ефективен финансов мениджмънт.

В тесен смисъл, аспектите на логистичното управление на материалните и информационните потоци в процеса на икономическата дейност на организацията са представени в таблица 7.

Таблица 7.

Логистично управление на потоците

Маркетингови изследвания	Пазар Доставчици
Закупуване и снабдяване	Суровини Материали Изделия за комплектоване Складиране
Производствен процес	Съхраняване Обработване Сглобяване Изпитване Транспортиране Приемане
Пласмент и разпределение	Съхраняване Продажби Транспорт Регистрация
Клиенти и обслужване	Доставчици Документиране Техническо обслужване Ремонт и замяна Бракуване

Движението на материалните и информационните потоци се осъществява последователно от една дейност към следващата.

Таблица 8.

Като заключение следва да разгледаме виждането на Мартин Кристофър за мисията на логистичния мениджмънт, която се изразява в планиране и координиране на всички дейности, необходими за постигане на желаната степен на логистично обслужване и възможно най-ниско равнище на разходите за логистика. Сферата на действие на логистиката е целесъобразно да се простира от управлението на материалните и свързаните с тях информационни потоци през снабдяването до дистрибуцията на крайния продукт.¹²