Постигане на специализация в производството

Подсигуряващият запас се поддържа поради опастността от несигурност при търсенето и времето за доставки. Средната стойност на запаса е равна на половината от поръчаното количество плюс подсигуряващия запас.

Влиянието на качественото управление на запасите върху организационната печалба се изразява, чрез увеличаване на обема на продажбите или чрез снижаване на разходите за запаси. Увеличаването на обема на продажбите е оправдано, обаче, при условие, че по-високите нива на запасите водят до по-качествена складова наличност и до по-добро обслужване на клиентите. Резервите за снижаване на разходите по запасите включват: намаляване броя на отказаните поръчки или връщане на вече експедирани пратки; отстраняване на излезлите от употреба или мъртви запаси; повишаване точността на прогнозите и други. Чрез оптимизиране на планирането на запасите и проектирането на складовете могат да се намалят или елиминират разходите по транспортиране и прехвърляне на запасите от едно място на друго.

Ефективното управление на запасите изисква осигуряване на надежден контрол и добра инвестиционна политика.

Необходима е пълна интеграция между отделните логистични разходи и минимизиране на съвкупните разходи за логистика. Това са основни предпоставки за ефективно планиране на запасите в съответствие с целите на организацията и изискванията на крайните потребители. Логистиката е призвана да определи времето и количеството на запаса, който следва да се поръча, при това с най-голяма ефективност.

Предварителните етапи в управлението на запасите включват провеждането на анализ и прогнозиране на материалните запаси. Анализът на материалните запаси може да се извърши като се приложат методите на икономическия анализ като сравнителния метод, метода на аналитичните групировки, графичния метод, индексния метод, метода на верижното заместване, метода на разликите, индексно-факториалния анализ и корелационно-регресионния метод на анализ. За изготвяне на надежда прогноза за материалните запаси могат да се прилагат редица методи като сравнителните методи, методите на експертизата, методите на екстраполацията и методите на моделирането. Методите на моделирането са най- точните и често използвани в прогностичната дейност. Тези методи се прилагат с цел разработване на различни видове модели: логически, информационни, структурни и статистико-математически. Най-висока степен на вероятност за сбъдване на прогнозата осигуряват статистико-математическите методи, получени в резултат на приложението на корелационно-регресионния анализ. Изградените с тяхна помощ оптимални величини на обектите на прогностичната дейност, обаче, служат като ориентири, към които прогнозната величина следва да се доближава. Те са ориентири и за обосноваването на плановите показатели. Ето защо, използването на статистико-математическите методи в прогнозната дейност осигурява рационализация на прогнозирания показател, т.е. той да отговаря най-добре на условията и измененията, които се очаква да настъпят в бъдещия период както в него, така и в обкръжаващата го среда. Методите за анализ и прогнозиране на материалните запаси са взаимносвързани и често се допълват един с друг.
3.2. „АВС – анализ” – същност и значение.
С наложено приложение в логистичната практика е метода “АВС-анализ”. При наличие на много позиции в запаса е трудно и не винаги оправдано да се извършва прогнозиране на всички позиции. Ето защо, е целесъобразно, да се извърши групиране на материалните средства с помощта на АВС-анализа и да се изготвят прогнози само за стоките от група А. Основната идея на метода е в това, че често една относително малка част от обектите в дадено множество обхващат една голяма част от общата стойност. Например 15% от материалните средства, съхранявани в един склад обхващат 85% от стойността на всички материали в склада. Целта на метода е да се идентифицира едно такова малко количество, в резултат на което, чрез целенасочени въздействия върху него могат да се постигнат ефекти с голяма стойност. Това е така наречената концентрация върху същественото, което отговаря и на основната идея на логистиката.

Приложението на АВС-анализът е свързано с извършване на класификация на обектите в три категории, но е възможно и разширение на броя на категориите до четири и т.н. Традиционното категоризиране на обектите на основата на АВС-анализа е представено в таблица 15.

Таблица 15.
Категоризиране на материалните средства на основата на АВС – анализа

Категории	Дял в общата стойност	Дял в общото количество
А - обекти	70%-80%	5%-10%
В - обекти	15%-20%	15%-20%
С - обекти	5%-10%	70%-80%

Представената класификация на материалните средства въз основа на количествата и стойността им има само ориентировъчен характер и следва да се прецизира съобразно спецификата на всяка конкретна организация.

Категоризирането на материалните средства се извършва с цел да се концентрира основното внимание от гледна точка на ефективността главно върху изделията от тип А. На изделията от тип С не може да се отделя същото внимание, но не е целесъобразно да се подценяват. Изделията от тип В заемат междинна позиция.

В зависимост от категорията към която се отнасят отделните материални средства, се провежда диференцирана политика към тях. В таблица 16. са представени особеностите на логистичната политика според типа на категорията.

Таблица 16.

Логистична политика според АВС – анализа

Стока	Направления на логистичната политика
Стока - А	Интензивни пазарни анализ Подробен анализ на разходите Точно определяне на потребността имподробно подготовка на поръчките Прецизни методи за управление на материалните средства Точно и периодично изчисляване на запасите Периодичен контрол на запасите Избор на дългосрочни доставчици Строг контрол при опериране с гаранционните запаси Повишаване скоростта на обръщение на складовите наличности и други.
Стока - С	Опростена процедура при избор на доставчици и изготвяне на поръчките Опростен контрол върху материалните запаси Опростено управление на запасите Опростен документооборот По-ограничена честота на доставките Контрол върху сроковете с минимални разходи Автоматизиране на операциите и други.

За стоките от тип В се прилагат разгледаните в таблица 2. процедури, но в комбинация от вариантите за тип А и тип С и диференцирано, съобразно спецификата на дадената организация.

АВС – анализът се провежда най-общо като се спазва следния алгоритъм, представен на фигура 3.

Фигура 3.

Етап 1: Определяне на количествената величина ( запас, потребление, продажби ) и установяване на съответните стойности.

Етап 2: Ранжиране на стойностите.

Етап 3: Подреждане на стойностите, съобразно ранга им и образуване на рангови класове, посредством акумулиране на абсолютните и относителните данни.

Етап 4: Подреждане на установените данни към отделните класове.

Вместо критерия “годишен обем на потреблението в стойност”, за разпределението на материалните средства в класове може да се използва и числото на наименованията на материалните средства. Например прогнозираните стопански изменения, проблемите с доставките, проблемите с качеството или високата стойност на единица материално средство могат да диктуват разпределението на наименованията в категоризацията.

Логистичната политика, основана на АВС – анализа, включва:

• 
  Покупките на материални средства, принадлежащи към клас А следва да бъдат от значително по-надеждни доставчици в сравнение с покупките на стоките от клас С;
  
• 
  Стоките от клас А в сравнение със стоките от класовете В и С следва да се подлагат на прецизен контрол по отношение на начина и местата на складиране;
  
• 
  Прогнозите за потребностите, отнасящи се до стоките от клас А следва да бъдат много по-прецизни в сравнение с прогнозите, свързани с класовете В и С.
  

АВС – анализът се явява първоначален етап при провеждането на цялостен анализ на логистичната система, свързана с управлението на запасите в дадена организация. Таблица 17. представя алгоритъма на провеждане на анализ на логистична система за управление на запасите.

Таблица 17.

Алгоритъм на анализ на логистична система за управление на запасите в организацията

Етап 1	Определяне на стойността на запасите, номенклатурата на запасите и техните количествени характеристики.
Етап 2	Провеждане на АВС – анализа и определяне на запасите с основно значение (клас А), по-малко важните запаси (клас В) и незначителните запаси (клас С).
Етап 3	Определяне на процедурите за контрол върху различните видове запаси, прилагани в настоящия момент от организацията.
Етап 4	Сравняване на прилаганият начин на контрол с необходимия.
Етап 5	Определяне на основните стъпки за преход от настоящата форма на контрол на запасите към целесъобразната форма. Усъвършенстването на системата за контрол на запасите е свързано с изключване на ненужните процедури за контрол.

3.3. Модели за управление на запасите. Системи за поръчка.

Моделите за управление на запасите се разработват в зависимост от условията, в които организацията осъществява своята дейност. Условията могат да бъдат два основни вида – определени и неопределени. В резултат на това ще разгледаме две основни групи модели – модели за управление на запасите при условия на определеност и модели за управление на запасите при условия на неопределеност.

Класическият модел за управление на запасите при условия на определеност се разработва при следните ограничения:

• 
  Търсенето е непрекъсната, константна и известна стойност;
  
• 
  Попълването на запасите и времето на доставка са константни и известни;
  
• 
  Цената на покупка е константна и е независима от количеството и времето на доставка;
  
• 
  Транспортната цена е константна и е независима от количеството и времето на доставка;
  
• 
  Търсенето е удовлетворено;
  
• 
  Няма запаси в движение;
  
• 
  Моделът е еднопродуктов;
  
• 
  Планирането се осъществява без ограничения;
  
• 
  Липсват ограничения по отношение на наличния капитал.
  

В повечето случаи разходите за поръчка включват: разходи за изпращане на заявката; разходи за приемане на материалните средства; разходи за разполагане в склада; разходи, обслужващи процеса на плащане (фактуриране и други ).

При трансформиране на получения запас и разпределението му към различни складове на получателя могат да се реализират следните допълнителни разходи: разходи за реформиране, трансфер и изпращане на новите запаси; разходи по манипулиране на товара; разходи за приемане на новото място за складиране; разходи, свързани с документацията.

Класическият модел за управление на запасите при условия на определеност е известен като EOQ – модел ( най-изгодно икономически количество на запас ).

В основата на разработване на модела стои идеята, че най-добрата политика на заявяване ще се проведе при минимални общи разходи, включващи разходите за заявка и разходите за съхранение на запаса. Целта е да се определи оптималния обем на поръчката, при който общите разходи са минимални

Моделите за управление на запасите при условия на неопределеност се разработват на основата на различни системи за контрол на запасите ( системи за поръчки ) и приложимите към тях статистико-математически методи.

Първата система е с фиксирана точка на поръчване, или това е модел за поръчване на запасите при фиксирано количество. При тази система, когато наличното количество запас достигне определено ниво, независимо от временно действащите фактори се прави заявка за ново количество, отчитайки времето за доставка.

Втората система е с фиксиран интервал между поръчките. Това е модел, който се прилага при фиксирано време за реализация на продукцията, като текущият запас се сравнява с прогнозираното търсене. Тази система улеснява съчетаването на поръчките на различни видове материални средства и дава възможност за промяна на поръчваното количество, запазвайки транспортните условия.

Третата система е разновидност на първите две и се нарича смесена система. Тя съчетава основните характеристики на предходните две системи. Същественото за нея е, че размерът на запаса периодично се проверява на равни интервали от време, а новата поръчка се пуска, когато обемът на запаса падне до критичната точка на поръчка. Размерът на поръчката се определя като разлика между максималния запас и текущия запас за фиксиран интервал от време.

Приложението на смесената система за управление на запа­сите позволява доставките да се извършват в оптимални коли­чества, което редуцира разходите от честото пускане на малки поръч­ки и поддър­жането на значителен гаранционен запас, изчислен на основата на анализа на колебанията в търсенето, осигуряващ защита за периода между два фиксирани интервала и срока за изпълнение на поръчката. Това я прави предпочитана в прак­тиката на водещите в пазарно отно­шение фирми в процеса на управлението на запасите и оптимизиране на тяхното ниво.

Успешното и ефективно логистично управление, базирано на информационните потоци, изисква анализ на следните фактори и предпоставки: наличие на съответни информационни характеристики на процеса; адекватно равнище на систематизацията и формализацията на процеса на логистично управление; организационни форми и методология за логистично управление; възможност за съкращаване продължителността на преходните процеси и оперативното получаване на обратна връзка за резултатите от логистичната дейност.

Адекватното формиране на информационните потоци изисква прилагането на следните два принципа:

• 
  събирането на данните следва да се осъществява максимално близко до мястото на логистичната дейност;
  
• 
  данните следва да бъдат представени във вид, пригоден за тяхното преобразуване и съпоставяне.
  

Таблица 18.

Информационните потоци се определят със следните параметри: източник на възникване; направление на движение; скорост на предеване ( количеството на информацията, предадено за единица време ); общ обем ( общото количество информация, образуваща дадения поток ).

Могат да се обособят следните видове информационни потоци: хоризонтални ( между подсистеми на йерархично ниво ) и вертикални ( между подсистеми на различни йерархични нива ); външни и вътрешни; входни и изходни.

Можем да обособим следните характеристики на логистичната информационна система, които я превръщат от обикновена съвкупност от информационни компоненти в завършена система:

• 
  Информационните потоци в логистиката притежават свойството да взаимодействат един с друг, образувайки едно цяло, което по очевиден начин се разделя на части;
  
• 
  Между информационните компоненти ( потоците ) съществуват различни поредици от взаимовръзки, в това число причинно-следствени;
  
• 
  Фактическото обединение на информационните компоненти, притежаващи разгледаните системообразуващи предпоставки, протича в резултат на системната работа за тяхното обединяване и организация;
  
• 
  Информационните системи в логистиката трябва да притежават свойството интегративност.
  

Според Джон Гаторна, всяка интеграционна стратегия следва да се съобразява със следните основни изисквания: ²⁶

• 
  Да се определят отделите, които използват обща информация;
  
• 
  Да се определи логическата точка (и), в която трябва да се въвеждат общите данни, като с това се цели да се намали до минимум броят на необходимите за въвеждане в този момент данни;
  
• 
  Да се определи бизнес политиката при интегрираните приложения;
  
• 
  Да се определят общите условия и кодиращи схеми;
  
• 
  Да се има предвид използването на отделни бази данни, където е възможно;
  
• 
  Да се класифицират елементите на данните като “данни за действие” ( обработка на поръчките, разпределение, закупуване, използване на запасите от стоки, сметки за получаване и изплащане) или “данни за планиране” ( планиране на потребностите от материали, планиране на разпределителните ресурси, прогнозиране на продажбите и други).
  

Приложението на информационната интеграционна стратегия в логистиката води до редица предимства като реализиране на вътрешни икономии, чрез намаляването на претрупаността на данните, вземане на адекватни управленски решения и ефективно изпълнение на тези решения, изразяващо се в по-добро обслужване на клиентите.

• 
  
  Каталог: files -> files
  files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
  files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
  files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
  files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
  files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
  files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
  files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
  files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
  
  
  
  Изтегляне 0.83 Mb.
  
  Сподели с приятели: