Ваня Банабакова стопанска логистика рецензент: доц д-р Илиан Лилов

При определяне на общата ефективност от логистичните дейности, обемът, представен в числителя, може да бъде изразен, чрез сумата от обемите на отделните логистични дейности. По същия начин се процедира и с капитала и разходите за логистика.

Еф = х 100 Кпр+Рпр+Ктр+Ртр+Кскл+Рскл+Ксо+Рсо+Кло+Рло,

където: Vпр – обем на продажбите;

Vтр – обем на транспортната работа;

Vскл – обем на складовата работа;

Vсо – обем на сервизната работа;

Vло – обем на работата, свързана с логистичното обслужване.

Еф ср = х 100,

Рл0 – разходи за логистика за миналия период или по план.

Показателят снижение на разходите за логистика може да се използва за измерване на ефективността на логистичната система, главно когато са направени инвестиции в нова техника и технологии.

Горната формула е целесъобразно да се разгърне като икономията на разходите, капитала и реализираните разходи се представят по видове логистични дейности с цел определяне на тяхното количествено влияние за постигане на общата ефективност на логистичната система.

В таблица 20. са представени класификации на логистичните разходи и приходи (доходи), въз основа на които също може да се измери ефективността на логистичните дейности.
Таблица 20.

Класификация на логистичните разходи и приходи

Видове разходи		Видове приходи ( доходи )
Постоянни	Такси за ползване за складови помещения. Повременни и фиксирани разходи при сключване на договори.	Общ доход на организацията	Обща стойност на средствата, получени от операции с целия обем от изходния материален поток.
Променливи	Разходи за суровини, материали и други. Разходи за транспорт.	Среден общ доход	Средна стойност на дохода от опериране с всяка единица, съставляваща изходния материален поток.
Общи	Сума от постоянни и променливи разходи.	Граничен ( пределен ) доход	Нарастване на общия доход, предизвикано от опериране с още една единица от изходния материален поток.
Средни	Разходи за единица материален поток.
Гранични	Определят се като нарастване на съответните разходи (постоянни, променливи, общи, средни), поради увеличаване на материалния поток с една единица.

Можем да разграничим следните два основни подхода за оценка на ефективността на логистичната система:

• 
  Ефективността се измерва за определен интервал от време, чрез съпоставяне на общия доход и разходите;
  
• 
  Ефективността се измерва за текущо състояние на пазара и производствено-пласментна система, чрез съпоставяне на граничните разходи и граничните доходи.
  

Въз основа на информацията за динамиката е целесъобразно да се определи и средногодишния темп на изменение на ефективността на логистичната система. Показателят може да се изчисли, чрез следната формула:

където: Тср.изм. – средногодишен темп на изменение на ефективността;

n – брой години;

Еn – ефективност за последната година на изследвания период;

Е0 – ефективност за първата година на изследвания период.

За целите на анализа е необходимо нагледно представяне на констатираните изменения в ефективността на логистичната система с помощта на графики и диаграми. Целесъобразно е, да се сравнят измененията в ефективността общо и по дейности с цел да се очертаят положителните и негативните въздействия на всяка една от тях. Графичните изображения на изменението на ефективността на логистичната система могат да се използват и за установяване на различията при определянето й на основата на различни показатели за ефект ( печалба, приходи, обем на логистичните дейности, снижение на разходите). По този начин се демонстрира различието в оценката на ефективността от гледна точка на преследвания стопански и в частност логистичен ефект. Целесъобразно е, анализът да обхваща общата ефективност и да се допълва с този по отделни логистични дейности.

Анализът на общата ефективност на логистичната система следва да се допълни с анализ на допълнителни показатели, обединени в обща система, които са в основата на анализа на частичната ефективност. За целта могат да се използват следните показатели: ресурсоотдаване – общо и по логистични дейности; рентабилност, определена на база общи ресурси; ефективност на основния капитал – общо и по логистични дейности ( отдаване на капитала, поглъщаемост на капитала, рентабилност на база основен капитал, приходи на 100 лв. основен капитал, капиталовъоръженост ); ефективност на оборотен капитал – общо и по логистични дейности ( обръщаемост в дни и в брой обороти – общо и по дейности, рентабилност на база оборотен капитал, приходи на 100 лв. оборотен капитал ); ефективност от използването на живия труд – общо и по логистични дейности ( производителност на труда, рентабилност на база средства за работна заплата, отдаваемост на средствата за работна заплата, съотношение между темпа на средната работна заплата и производителността на труда ). Възможно е да се използват и други показатели за характеризиране на частичната ефективност на логистичната система като: обръщаемост на запасите в дни и брой обороти; равнище на разходите за логистика; равнище на приходите и други.

Разгледаната система от показатели за изразяване на частичната ефективност съдейства за задълбочаване на анализа на измененията в общата ефективност на логистичната система. Анализът изисква всички показатели, включени в системата за оценка да се определят, както общо, така и поотделно за всяка осъществявана логистична дейност.

Можем да обособим следните основни качествени показатели: готовност за доставка, качество на доставката, гъвкавост, срок на доставката, точност на доставката, информационна готовност за доставка и обслужване на потребителите и други.

Анализът на ефективността на логистичната система въз основа на качествените показатели изисква определяне на степента на качественото изпълнение на логистичните дейности, според потребителските изисквания. Анализът изисква и определяне на степента на изпълнение на нивото на логистичното обслужване на клиентите, сравнено с планираното ниво или нивото от предходните периоди по предварително определена система от показатели, разработена според целите на организацията.

• 
  Логистиката следва да се разглежда кат цялостна система, основана на комплексния подход. Този подход изисква комплексно решаване на логистичните проблеми като се отчитат връзките и взаимозависимостите в процеса на функциониране на цялостната логистична верига;
  
• 
  Целесъобразно е всяка логистична система, която функционира в пазарно ориентирана организация да се ръководи от ясно формулирани текущи и стратегически цели;
  
• 
  В основата на логистичната концепция лежи „правото на избор”, което може да се реализира на базата на предварително разработени варианти на стратегически програми или оперативни действия;
  
• 
  Стриктното изпълнение на избраната логистична концепция изисква ефективно използване на логистичния инструментариум за управление на стопанските системи;
  
• 
  Необходимо е непрекъснато повишаване на нивото на механизация и автоматизация на логистичните дейности, тъй като намаляването на ръчния труд води до повишаване на производителността на труда, снижаване на рисковете и себестойността на логистичните дейности;
  
• 
  Целесъобразно е постигане на ритмичност в логистичната система като цяло и синхронизиране на функциониращите в нея подсистеми;
  
• 
  Наложителен е стремежа към пълно усвояване на логистичните системи „точно на време” и „от врата на врата”, които се явяват основни. Те предоставят възможност за минимизиране на разходите за покупка, складиране, превоз, товарене и разтоварване и други операции, необходими при доставките на материални средства от доставчика до потребителя;
  
• 
  Необходимо е оптимизиране на транспорта не според интересите на транспортната фирма, а съобразно целите на цялостната логистична система и изискванията на потребителите;
  
• 
  Степента на ефективно изпълнение на взетите управленски решения значително ще се повиши, ако при решаването на логистичните проблеми вземат участие и реалните изпълнители на логистичните операции. По този начин в последните възниква чувство на съпричастност към процеса на управление на логистичната система и се позволява детайлизиране на процесите, което означава по-задълбочено изучаване на всички потенциални възможности при изпълнение на логистичните дейности.
  

Тези изводи не изчерпват всички възможности за успешно реализиране на съвременната логистична концепция, но акцентират върху основните моменти, засегнати в предложения труд, които са насочени към търсене на резерви за повишаване на качеството на логистичното обслужване и снижаване на съвкупните разходи за логистика.

АВТОБИОГРАФИЯ:
Ваня Куздова Банабакова е родена на 18 декември 1966 година, в гр. Велико Търново. Омъжена е и има две деца.

Завършила е ВИНС „Д. Благоев”, гр. Варна през 1989 година, специалност „Икономика и управление на търговията”.

През 2002 година получава научно-образователна степен „доктор”, а през 2006 година – научно звание „доцент”.

От 1994 година работи като преподавател в Национален Военен Университет „Васил Левски”, гр. Велико Търново, а от 2003 година – и във Висше Училище „Земеделски колеж”, гр. Пловдив.

Председател е на секция „Икономика” и е член на Контролния съвет към Съюза на Учените в България – клон Велико Търново.

Членува в Българската Асоциация по Маркетинг.

Член е на научните съвети на следните списания: „Икономически амфитеатър” към Академията за икономически науки, гр. Букурещ, Р Румъния; „Преглед на туризма” към Университет „Стефан сел Маре”, гр. Сучева, Р Румъния; Списание към Университет „Алма Матер”, гр. Сибиу, Р Румъния.

Член е на научния комитет на годишната конференция на Университет „Алма Матер”, гр. Сибиу, Р Румъния.

Научните интереси на доц. д-р Ваня Банабакова са в областта на маркетинга и логистиката.

Автор е на редица публикации у нас и в чужбина, от които 2 монографии, 3 учебника, 2 студии и 65 научни статии и научни доклада.