Ваня Банабакова стопанска логистика рецензент: доц д-р Илиан Лилов
Изтегляне 0.83 Mb.
|
Към устройствата за измерване се включват: кантари-вагонни с товаро вместимост 30, 50, 75 и 100 т за измерване на теглото във вагони при експедиция от склад за готова продукция или при доставка на материали и суровини от вън; кантари-автомобилни с товароподемност 2, 3, 5, 10, 15 и 20 т за измерване теглото на товари, постъпващи или изпращани от складове с товарни автомобили, мотокари, електрокари и други; кранови кантари с товароносимост до 10 т; товарни кантари, които биват подвижни или неподвижни с товароносимост 100, 250, 500, 1000, 2000 и 3000 кг, основен вид теглоизмерителни уреди за вътрешно обзавеждане на складовете; кантари за маса с товароносимост 2, 5, 10, 20 и 30кг за малки пакети и насипни материали; лабораторни аналитични везни до 200г; изчислителни кантари, които се употребяват при малогабаритни еднородни предмети, за да се избегне излишното броене. Според конструкцията им, всички кантари се подразделят на кантари с тежести и кантари без тежести с циферблат и стрелки. Към противопожарните устройства спадат такива за гасене с вода и с химически средства и устройства за пожарна сигнализация. Към устройствата за гасене с вода попадат стационарните противопожарни водопроводи, спринклерните и дренчерните устройства и подвижните ръчни пожарни помпи. В големите складове, в които пожарите могат да се гасят с вода, се поставя спринклерно автоматично устройство, което при повишаване на температурата до определен градус се задейства само и започва да изхвърля вода. Подвижните ръчни помпи биват едноцилиндрови и двуцилиндрови. Към устройствата за гасене с химически средства спадат ръчните пожарогасители и други. За сигнализация при пожар се използват звукови и светлинни инсталации. Ефективното управление на складовото стопанство е свързано и с вида на използвания амбалаж и опаковки. В съвременните складови системи се използва унифициран амбалаж и опаковъчни материали, които позволяват да се намали трудоемкостта на товаро-разтоварните операции, да се повиши качеството на съхраняване и ефективността на търсене на дадена стока, а също така да се повиши нивото на механизация и автоматизация на процесите на товаропреработване. Унифицираният амбалаж и опаковки се разделят основно на: потребителски ( индивидуални, еднократни, разглобяеми ) и транспортни ( групови, многократни, неразглобяеми ). Съществуват и други признаци за класификация на амбалажа и опаковките, представени в таблица 13. Таблица 13.
Независимо от някои различия в устройството на складовете, основните складови операции, извършвани в тях са: планиране на доставките; приемане; съхраняване; експедиция на материалните средства. Техният състав, технология и обем зависят пряко от функциите и предназначението на склада. Планирането на доставките е важна съставна част от дейността и планирането на организацията. С негова помощ се определят количествата от материални средства, които трябва да бъдат доставени, за да протече нормално цялостния процес в организацията. Планирането на материално-техническото снабдяване има тясна връзка с останалите раздели на плана на организацията – план по труда и работната заплата, план за инвестиците, финансов план, план за външноикономическите връзки и други. Планът за доставките се изготвя по видове материални средства за отделните складове, както в годишен разрез така и по тримесечия и месеци. С това се цели доближаване в по-пълна степен до потребностите на основната дейност. При изготвяне на плана за доставките се съставят и заявките – спецификации, които се определят като процент от потребността от материални средства за предходната година в натура. Изготвянето на плана за доставките се основава на балансовия метод при строго разграничаване на потребностите и източниците за покриване на тези потребности. Постигането на реално планиране изисква извършване на определена предварителна подготовка, изразена в следното: подготовка на всички документи, отразяващи материалните разходи, свързани с основната дейност на организацията; определяне на необходимите потребности от суровини, материали, горива, енергия за производствено-експлоатационни нужди; определяне на необходимите производствени запаси; определяне на реалните очаквани остатъци в края на текущата година; разработване на план за организационно-технически мероприятия за разкриване на вътрешни резерви за по-икономично и ефективно използване на материалните средства; съставяне на баланс по отделни групи материални средства и на тази основа – съставяне на спецификации; изграждане на проектоплан за лимитите по материално-техническото снабдяване; утвърждаване на плановете за материално-техническото снабдяване (лимитите) и представяне на окончателни заявки – спецификации; сключване на договори за изпънение на плана за доставките. При определяне на потребностите от материални средства могат да се използват редица методи, разделени на две основни групи: пряк разчет, посредством разходни норми и производствена програма и по динамика. Към първата група се отнасят следните методи: подетайлен, поизделиен, типов представител и по аналогия. Към втората група се отнася метода на динамичния коефициент. Най-точни и прогресивни са подетайлния и поизделиен методи за определяне на потребностите от материални средства. За тяхното прилагане е необходимо да се разполага с производствена програма и обосновани разходни норми. Методът на динамичния коефициент се основава предимно на статистическите данни и за това не може да се приеме за верен и научен, но липсата на документация за разработени норми и производствена програма и точна информация по време на изготвяне на плана за доставките са го наложили в практиката. Приемането на материални средства в склада включва операциите за разтоварването им от транспортните средства и контрола за тяхното количество и качество по придружаващите ги документи и по плана или заявките за постъпление, както и оформянето на приемането, чрез съответните документи и приемане на материалните средства на отчет. Разтоварените материални средства в складовете подлежат на своевременно количествено и качествено приемане, с което се цели, от една страна, да се провери изпълнението на договорните задължения от доставчиците, а от друга страна, да се задължи материално отговорното лице с приетите на съхранение метериални средства. При количественото приемане се прави сравнение между фактически получените стоково-материални ценности и тези посочени в съпроводителните документи ( сметки, фактури, спецификации ). Количественото приемане се осъществява, чрез претегляне, преброяване и измерване. Липсата на някой документ не прекратява приемането. Пристигналите без фактура материални средства се приемат по фактически наличности, като се съставя акт за получени стоково-материални ценности без фактура. Когато стоките се приемат в склада на получателя и се окаже, че тяхното тегло или количество не отговаря на данните в съпроводителните документи е необходимо да се установи размера на недостигащото количество и причините за горното. Това става като получателят призовава представител на доставчика и ако той не отговори утвърдително в определения срок, началника на склада провежда по-татъшна проверка в присъствието на представители на незаинтересувани организации и се съставя акт за установяване на различия при приемане на стоково-материални ценности, който се подписва от всички присъстващи. При приемането на товари под брой ( в каси, сандъци, кашони ) се пресмята количеството на товарите, а отделни части от партидата могат да се разопаковат за проверка на техните количества. Количеството на насипните стоки се установява, чрез претегляне на специални кантари или чрез изчисление и справочни таблици. Течните стоки, постъпващи в цистерни, се измерват, чрез претегляне на вагонни кантари или по измерително-калибровъчния метод. Приемането на стоките по качество се заключава в установяване на качеството на постъпващите материални средства и дали същите съответстват на изискванията на БДС, техническите условия и приетите образци. За целта се използват няколко начина: външен оглед, който може да се направи на цялата партида или на част от нея, в резултат на който се установяват правилността на формите и размерите на стоките, наличието на дефекти, видими с просто око или с помощта на прости прибори и инструменти; за проверка на размери и други параметри се използват метри, ролетки, микромери, дълбокомери, шубели и други; лабораторни изпитвания се провеждат за установяване на показатели, които не могат да бъдат констатирани по обикновен начин. Материалните средства, които имат отклонения в качествените показатели се връщат на доставчиците или се използват за други нужди, за които отклоненията са допустими. Количественото и качественото приемане завършва с оформянето на приходни документи. За целта, материално отговорното лице в склада издава складова разписка. След приемането и заприходяването на материалните средства , следват операциите по подреждането и съхраняването им. Към тези операции се отнасят придвижването на тези материални средства до местата за съхраняване, създаване на необходимите условия за количествено и качествено опазване на стоките и контрол на състоянието им при продължително престояване. Придвижването на стоково-материалните ценности и тяхното подреждане в местата за съхраняване се осъществява с помощта на подемно-транспортни машини. Подреждането следва да осигурява максимално използване на складовите площи, количествено и качествено опазване на материалните средства, удобно маниполиране с тях и безопасност на труда. Технологията на съхраняване на материалните средства в склада в най-голяма степен зависи от тяхната номанклатура, вид, количество, обръщаемост, честота на постъпване и експедициа. Броят на наименованията на складираните материални средства и количеството им за всяко наименование определят броя и обема на складовите места за тяхното съхраняване. Подреждането на материалните средства в склада може да се осъществява по следните четири начина: сортово ( по номенклатурни номера ), комплектно, партидно и по получатели. Най-широко приложение намира сортовото разполагане, където стоките се подреждат според номенклатурните им номера. Основен недостатък на този начин е, че материалните средства се отпускат в зависимост от тяхното постъпване в склада. При комплектното разполагане на материалните средства се изисква предварително комплектоване и съхраняване на едно място. При този начин се ускорява отпускането на стоките, но се затруднява отчитането. При разполагане по партиди и по получатели за всяка партида или получател се определя отделно място. В зависимост от вида на материалните средства, свързан с тяхното агрегатно състояние, опаковката, физико-химичните и други свойства, могат да се прилагат следните четири начина на съхраняване: стифов, стелажен, насипен и наливен. Стифовият начин се използва при съхраняването на единични и опаковани стоки в големи количества при условие, че издържат нотоварването от по-горните редове. В стифовете, стоките се подреждат свободно в палети и пакетирани. Стелажите се използват за съхраняване на по-широка номенклатура от материални средства, чиято форма не позволява съхраняване на стифове или за дребни изделия в опаковано и разопаковано състояние. В складовете са намерили широко приложение клетъчните стелажи, стелажите за едрогабаритни и специални товари. Насипният начин на съхраняване намира приложение при материални средства в насипно или прахообразно състояние. Последните се съхраняват на открито или под навес, а тези които изискват специални условия за съхраняване – в силози, контейнери и бункери. Наливен начин на съхраняване се изпозва при течности и газообразни материали. За тяхното съхранение се използват бутилки, бидони, варели, цистерни, резервоари и други. В зависимост от условията на съхраняване и физико-химическите свойства на материалните средства, различаване следните три начина на съхраняване: открито, полузакрито и закрито съхраняване. По време на продължителното престояване на материалните средства в складовете, е необходимо текущо проверяване на количаственото и качественото им състояние.
При отпускането на материални средства от складовете е необходимо да се спазват следните изисквания: да се отпускат материални средства само при наличието на оформени документи; да се отпускат материални средства само на определени лица; да се отпускат материални средства само след количествена и качествена проверка. Във всяка организация, началникът на склада носи материална отговорност за поверените му материални средства, които често са на много голяма стойност. Поради тази причина всеки приход и разход следва да бъде документиран. Към неговите задължения спада воденето на количествен отчет за движението на материалните средства, регистрирането на приходите, разходите и състоянието в момента. Отчитането на стоково-материалните ценности се извършва в складовата картотека, където за всеки вид материално средство се завежда отделен картон, върху който се отразяват: номенклатурният номер на материалното средство; величината на гаранционния и максималния складов запас; постъпилите и изписаните материални средства и складовата наличност в момента. Складът се контролира, чрез извършването на инвертаризация. Тя може да се извършва през определен период от време, а също така може да бъде стохастична ( случайна ). Последната има предимството, че не дава възможност на началника на склада да попълни евентуални липси или да премахне евентуалните излишъци. Логистичното управление на складовото стопанство е свързано и с определяне на нивото на складиране. Складовете могат да се организират и разполагат в началото, средата и в края на транспортните товаропотоци или на производствения процес за временно натрупване, складиране на товари и своевременно снабдяване на основната дейност с материални средства в необходимото количество. Временното складиране се обуславя от характера на основната дейност и вида на транспортните средства. Всичко това позволява да се преодолеят временните, пространствените, количествените и качествените несъответствия между наличности и потребности от материални средства в процесите на производство и потребление. Освен операцията складиране на товари, складовете изпълняват и други операции като товаро-разтоварни, сортировъчни, комплектовъчни, междинни претоварни и вътрешноскладови операции, а също и някои технологични операции. Ето защо, не трябва складовете да се разглеждат на едно ниво и само като средство за съхраняване на товарите. Целесъобразно е, складовете да се разглеждат като транспортно-складови комплекси на различни нива, с процеси, в които товарите играят важна доминираща роля. Работата на тези комплекси има динамичен, стохастичен характер във вид на неравномерен товаропоток. Складовете могат да се организират на няколко нива:
Като обобщение следва да очертаем следните три аспекта на логистичното управление на складовете: управление на постъпването и разпределението на стоковите единици; управление на вътрешноскладовите операции; управление на пласмента и товаро-разтоварните операции. В таблица 14. са представени аспектите на логистичното управление на складирането. Таблица 14.
3. Логистика на запасите. 3.1. Логистиката на запасите – същност, видове запаси. Управлението на запасите като основна логистична дейност е свързано с управлението на поръчките и обработката на продуктите. Управлението на поръчките е част от комплекса на логистиката. Тази дейност е свързана с приемането на поръчките от потребителите, окомплектоването на продуктите и тяхното изпращане към купувача. Поръчката е документ, изразяващ искането за предоставяне на продукта от продавача на дистрибутора. Тенденцията е да се скъсява цикъла “поръчка – плащане”. Този цикъл включва много стъпки, включително предаването на поръчките от служителя по продажбите, въвеждане на поръчката и проверка на платежоспособността на клиента, планиране на запасите и на производството, изпращане на поръчката и фактурата, получаване на плащането. Колкото по-дълъг е този цикъл, толкова по-малко е удовлетворението на клиента и печалбата на организацията. Организациите ускоряват значително обработката на поръчките, благодарение на компютърната техника. Обработката на продуктите е дейност, която включва редица операции, целящи да предпазят продуктите от увреждане при тяхното съхранение и транспортиране. Характеристиките на самия продукт често определят как той да бъде обработен. Процедурите и техниката по обработката на продуктите следва да увеличат използваемия капацитет на склада, да намалят броя на манипулациите със стоката, да подобрят обслужването на клиентите, като увеличат тяхното удовлетворяване от продукта. Опаковката, товаренето и системата на придвижване е целесъобразно да се координират, за да се минимизират разходите и увеличи удовлетворяването на клиентите. Стоките следва също да бъдат опаковани подходящо, за да се предпазят от повреда по време на товарно-разтоварните операции. Оборудването за обработка на продуктите се използва при разработката на системите за товарене и разтоварване. Единичното товарене е групирането на една или повече кутии в пакет или на скара, което позволява придвижването на товарите, чрез електрокари, електротелфери, конвейерни линии и други механични средства. Следващият вариант е контейнера. Контейнеризацията е революционизирала физическата дистрибуция, чрез разширяване на възможностите на транспортната система. Тя позволява да се транспортират бързо и надеждно широк диапазон от товари при стабилни цени. Използването на контейнерите е енергийно ефективно, намалява необходимостта от охрана и снижава вероятността за загуби и повреди. Целта на управлението на запасите е да се създават и поддържат оптимални обеми от стоки, които да отговарят адекватно на потребностите на купувачите. Целесъобразно е, организацията да поддържа достатъчно запаси, за да изпълнява всички поръчки на клиентите незабавно. Не е ефективно обаче, една организация да поддържа толкова големи запаси. Разходите за запаси се увеличават бързо, когато нивото на обслужване на клиентите достигне 100%. Необходимо е да се знае с колко биха се увеличили продажбите и печалбите в резултат на поддържането на големи запаси и поемането на ангажимент за бързо изпълнение на поръчката. Определянето на политиката на запасите на една организация изисква оценяването на ролята на запасите в производството и маркетинга. В една организация, поддържането на запасите е свързано с постигане на следните цели:23
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||