Венцислав енчев бутик за поезия
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Първият капчук на зимата / Тост /
- Ескизи Фотони
- Притворени очи
- Сини тебешири
- Залезът на постмодернистичния клоун
- Духовните жалони на историята
Тежък фар
Виж морето през зимата, виж тъгата, която се стели, като гъста мъгла. Виж хоризонта, разчупен от фара, слушай чайки с трогателни крясъци, като думи за сбогом. Аромата на горчивата сол между устните, на солените капки, течащи по бузите, капки извират в ъгъла на очите притворени.
Фарът,
който се храни от онова електричество в погледа, фарът,
който показва къде да пуснеме котвата.
Тази вечер вървя по раковини изваяни, те са перли искрящи върху ронливите пясъци, затворени в часовника на приливи и отливи, като пръсти на ръка, родена за създаване. Акупунктурата на слънчевите лъчи не достига до мен през мъглата, покрай фара вървя, вървя покрай фара.
Фарът, който се храни от онова електричество в погледа, фарът,
който показва къде да пуснеме котвата.
Криле на птици и машини, някъде в небето, някъде в небето високо над мене, жени - морета от вълнение, и кораби, пристанища, и хора, и фарът, който бди над всички оптимисти, и думите, изсечени върху му, не всеки кораб, който потъва, не всеки кораб, който потъва, е подводница. Лятото на живота Лятото е център на зенита, към който се търкулнаха годините. Животът ни прилича на яхния, от различни съдържания, изпечена на бавен чувствен огън.
Да тръгнем на разходка в парка днес и тихо да си поговорим. Тревата е килим естествен мек, по който правиме пътека.
Ти знаеш - имам навик да оставям житейския товар на гърба на кон с крила, който отлита с музите да поговори. И те му казват, че око на риба, плуваща в аквариум, е тази необятна дишаща вселена, и диша тя с хрилете на желанията, и включва тя и теб, и мене. А охлювите на епохите пълзят сред стръкчета трева, трева неокосена, като теб и мене.
Какво да искаме с дъха си и за какво сърцата да туптят - да продължим напред достойно през годините, в които жило скрито е, но и медът. До есента, когато ще играем пасианс със самотата.
И до онази нощ - родилката на тишината, която ще разкрие смокиновият лист над всичко, което е било. Първият капчук на зимата / Тост / И ето – първият капчук на зимата, стакато ромоли напевният синкоп, приканва да зарежем лозето, за да роди - по-много плод. И зимата е хубава жена, от слънчевите ласки разтопена, готова да разцъфне с пролетта, макар че още е студена. В такъв момент, бутилка пивка, подобно лампа с дух вълшебен, стои пред мене на покривка и три желания ме моли да прошепна.
Какво ще заповядаш, господарю? О, нека лозето набъбва с дъхав плод, жените да цъфтят с годините и нека остаряваме, тъй както остарява старо вино. Интимна връзка Да живее труда, който освещава хляба ни и радостта от кратката почивка. С локум и шоколад не ги сравнявам, по-сладки са от сладко от смокини.
Горчивото кафе на делнични проблеми и на проблеми не тъй делнични, стипчи в небцето ни в червено и кафяво, до дъно пием чашата, и с аромата им паркираме пред светофарите.
По кръстопътищата на желанията, с решения, наложени от нуждата, загубих връзката между нещата, онази неуловима връзка между мушиците в саксията и трепкащите в Кентавър Алфа мънички звезди. О, тази най-интимна връзка, която води ни от път на път.
И ето - дните ми са зъби в челюстта на времето, и устата на времето поглъща проблемите, поглъща и нас. Ескизи Фотони
Слънчевите капки върху камък бял, милувките на вятърни стрели, ръка в ръка по калдъръма овехтял, вървиме двама – аз и ти.
Любовта е диалогът на душите, любовта е диалогът на телата, и ето – сини тебешири рисуват вечно лято.
Тя ме гледа плахо с поглед замъглен, с коса развята зъзне и трепери, дъждовен влак отнася този ден, а мракът мрънка нежни трели.
Любовта е мярката, с която даваш и винаги по-много получаваш.
Любовниците са ръка и ръкавица, небе без вятър и крила на птица. х х х Любовта е живот на ръба... /без да падаш/. Любовта е когато боли... /без да страдаш/. х х х
Любовта е стълба, по която небето слиза на земята. Шест милиарда поеми
Шест милиарда сме на тази планета. Шест милиарда поеми ходят по тази земя. И тази вечер - е облякла тъмна рокля, нацупила е устна - намаляваща луна, и в тази вечер - на коя поема глас да дам?
Познавам хора - същински "Гилгамеш", познавам хора - нова "Одисея", О, Музо, възпей... всяка дишаща твар, която живее, която се бори, по свойте закони,
разкажи каквото има за казване и за съ и за съ
и за съ пре жи вя ва не. Архитектоника Сю реалистична поема в проза
Орелът лети в допустимата зона Силициловата пушка на жабешкия неовойник йонизира пространството бластерът на шмартафрокa го преследва В края на въздуха се издигат кръгли балончета от маймунска кожа и там Атлас на сгъваемо столче взема слънчеви бани по съвети от женските списания Откакто напредна прогресът той е в отпуск честно казано няма много работа Някакъв косъм закрепва света и по тънката нишка слизат лунните паяци Водата излиза да се разхожда по блоковете Водните кончета теглят в каляска една пепеляшка Старият мост е избягал от водната бездна твърде далеко чак на небето стои със седем цвята Водите очертават спирала по която потъваме с ушите надолу От водовъртежа излиза една бяла птица може би някаква жена ще я види Небето подскача като татуирано кенгуру към дърветата които мълчат като ощипани Морето се пудри с петролни петна мъзга от втечнени динозаври и човекоподобни атланти Подводните рифове гостуват на кораби В аквариумите отглеждат малки подводници с изкуствен интелект Някакво ядрено цвете в парка започва да прилича на голяма мухоморка Хомодоларусът се смее на човека в клетката до селоградския хомопарк в зоодворецa президентът на чворовете интервюира една журнаЛизка Хомотниците спокойно размяткват оковите си покрай полиционерa до пясъчната кула и някаква акула пропуснала часа си при зъболекаря цъфти в саксията и стегоцефалът излиза на всеки кръгъл час да полее ръждясалите ù перки Наблюдателят изважда слънчев часовник и вижда че е време да нахрани неутронните гъби няколко планети падат като узрели ябълки няколко звезди угасват сред компютърен смях Вирусите инжектират хард дисковете с антитела за компютърни програми Машините пишат поезия докато ожаднелите облаци забиват хоботи в прелъстените облаци и ожаднялата вода започва да бърбори докато от нея изскочи огънят на вселената Устата на времето се разтягат в прозявка и оттам зее съвършената пустота Малък нощен разказ Легло, разбито от любов, или нещо подобно. В празната стая, светлините от улицата проблясват по стените, а усмивката й ту се появява, ту изчезва, като цветовете на реклама. Смехът й прозвучава така сякаш в нея се чупи нещо крехко и деликатно, после започва да звучи, като малка батарея картечници. Устата й - тежко гримирана и греховно нацупена с усмивката на клоун. Езикът й, като червило се плези на огледалото, сякаш иска да напише нещо на него. Тя прехапва долната си устна и изцапва зъбите си в червено. Устните й, чувствени и брутални, привличат целувките като магнит. Застанали очи в очи. Очите й са дълбоки и тъмни, като прозорците на къща обитавана от духове, с поглед на човек, който се опитва да гледа през стена. Очи, с онзи подчертано слисан израз, породен от това, че през живота си са видели твърде много, но са разбрали твърде малко неща. Две ръце разкопчават заешкото палто с цвят на норка, разделят се при ханша до бедрата, които се полюшват в точен ритъм. Деколтето й се спуска чак до кръста и тялото й проблясва, като риба в сумрачни води. Луната, сияеща стоманена главина от колело, върху което се върти нощта, се завърта и ето - следва дълъг скок надолу през мрака на мозъка и аз се чувствам, като космически кадет между галактиките, останал с малки капчици гориво. А помниш ли онази нощ със светлосенките, които очертават планинския хоризонт, сякаш назъбена графика на извисени надежди и повтарящи се спадове. Онази нощ, в която чак до сутринта слушахме дрезгавите въздишки на щурците. Temporary
Един орел с пера от стомана патрулира в небето над мен. - Здравей, Зип. - казвам му аз. - Здравей В.Е. - отвръща ми той. - Хубаво е времето днес. - Да, поправиха климатичния модул. Над стоманени кули със стени от стъкло слънцето залязва толкова ниско, че можеш да го пипнеш с ръка. Два картофа с гени на риба плуват в калта и дишат с хриле, после влизат във фритюрник и ги продават директно, като риба с картофи. Обичат ги с фреш от бирени мравки. Вкусът им е неустоим заради Е 740913. Днес един колега защити докторат „Сюреализмът от вчера - реализъм днес". Вижте - всички дишат парфюми с аромат на пролетни цветя и пият хапчета за усмивки. О, всичко е толкова красиво, о, всички са толкова щастливи. 3d виртуалната любов е толкова ретро, като дъвките за оргазъм. Днес хиляди наносистеми плуват в кръвта и регулират желанията. На паркингите за въртолети вечно няма място, но проблемът е решен - изграждат облачни етажи. А една машина за метафори със сърп в ръка жъне реколта от думи и ги прави на вино.
През пустинните пясъци вятърът тичаше между каменни арки и руини от бетон и стъкла. Царете на Севера и Царете на Юга бяха приключили войната със договор, че върху овъглените трупове и каналите с кръв, ще изградят Водната арфа, която ще свири над тази тъжна земя свойте звуци небесни и красотата ще тръгне отново със нежност да спасява света. Вечният мир никога не е бил така близък, красотата никога не е била така искана.
Телевизионните кули и космически спътници показваха непрестанно как върви строежа. Хеликоптери бляскави издигаха с кранове металически улеи със тихо жужене. Триъгълен корпус с резонатори вдлъбнати кукички от сталагмитен кристал за извличана на полутонове със звук на шумящ водопад. Всички композитори чертаеха по две петолиния на виолинов и басов ключ, без двойни диези и бемоли с енахармонична замяна. Тонове с обем на океани и топли морета ще бълбукат около опорния стълб на Водната арфа композиции на Берлиоз и Бетховен. Всички скулптори се бяха събрали и дялаха обелиски на пътуващи трувери и минезингери, които са свирили преди 300 века на арфи. Водната арфа щеше да замени всички камбани. И ето я - арфата вече завършена - остава само да се зареди с вода. Годината беше сушава.
Цистерните дойдоха и пълнеха шлюзове, но беше твърде малко водата за такъв голям исторически обект.
И се стече народа, всеки носеше малко, дори с капкомер вливаше своята дан за Водната арфа. А годината беше сушава. Не остана вода в домовете, нивите тънеха в плевели и реките пресъхваха до размера на кални локви вода. - Къде е водата ? – питаха хората. - Пак ни излъгаха ! – крещяха площадите. - Царете на Севера са за всичко виновни! - Царете на Юга са за всичко виновни! - Що за идиотски проект! Всички искаме чисти тела и вода за градините. - На Изток на Изток има още вода! Но годината беше сушава и на изток се бореха със жаждата. През пустинните пясъци вятърът тичаше между улеите на арфата а до нейните куполи Царете на Севера и Царете на Юга се стягаха за нова война. Залезът на постмодернистичния клоун Разрязан на две изяждам едната половина. В главата избухва сноп от светкавици. Електричеството разтриса оголените ми нерви с морската болест на корабокрушенците. Амфитеатърът е празен, като сърце на робот. От фонтана бълбука газ пропан бутан, а в статуята отсреща живее пор вдовец. Разчленен на хиляди копия, като огледало със сто очи, изгарям хиляди маски без глава и лице. Морето заля луната и откакто Икар бе опечен като пиле на грил, сега лети нощем. Някои го смятат за мутирал прилеп, но какво ли не смятат хората. Истината е, че синът на Дедал, падна в морето и то стана покрив на музея за водолазни костюми. Духът ми се носи в пътнически куфар, откакто го забравих на онова летище. Търкаля се по циментените стълби, като герой към устата на Минотавър. Разрязан на две сега изяждам и другата половина и се хихотя и търкалям пред себе си, като глава на гладиатор от цирка. Сред гротескна музика и призрачен разкош, въртележката се върти. Върти се, върти се, върти се с водовъртежа на мъртво вълнение, върти се въртележката в луна- парка, танцува бесен валс и непрестанно мени цветовете си. Внуците накланят кръгли глави и пищят. След лек световъртеж, старите бабички, обясняват под сурдинка, на по старите бабички, че между нас казано клоунът е забелязан с размазан грим да лежи и се плези на жабите в езерцето. И даже пръчка някаква държи. Чудноват диригент. Махалото
По хлъзгавия склон на времето, махалото се движи непрестанно, макар да си остава все на място. Задвижва алгебрата на желанията, измисля сложни уравнения, чиито две страни са в невъзможно равновесие. И ето я - нощта изгрява с неонови лъчи и гони тихата тъга на вечерта. При нощна светлина, сенките се люлеят, като дървета във ветровита вечер. Тогава пламъкът, който гори в човека, е хладен като бучка лед. Тъмнината, като черна роза обгръща с листчетата си света, разрязва времето на две, подобно сочна праскова и те превръща в дъхав лист, който вятърът отнася с олекнала до нула тежест. Издайническите целувки от минали легла и прежни привидения, които сутрин в огледалото възкръсват. Отваряш старата кутия от обувки и вътре виждаш снимки овехтели, красиви часове от празници, порой от странни светлини, които гаснат отразени в очите теменужни. Остава само ароматът и той превръща се във форма, и после споменът разказва случки, които искаш да не бяха станали. Махалото отмерва пулса на сърцата. И двамата стоят пред вратата ми, до тъмния прозорец и гледат в него - една жена и той. И те се разделиха, и вкъщи слушат радио сами, и песните, които заглушават мелодиите на морето, и телевизори, които лъжат, за да разпръскват спомените. Оглеждам се в морето и в корабите спящи, в чайките на белите скали. Главната улица, ранната есен. Парфюмирани рози изстрелват етери към антенките на насекомите, мъхестите им главички облизват цветовете с цвят на потъмняло червило. Корени като бръснач режат земята на две, кръвта от убождането им дава сила. Болката върви след радостта. Невинният дух на градините, които гледат, докосват и слушат с усещане за вътрешен ритъм, преживявания, които няма да запомнят, завладяващи мигове, които потичат във времето. Вълшебният огън от нощните сънища преминава с дни и сезони, незнайно къде. Оправи ли си прическата? Обеци, рокли, грим, руж, туш, панделка, кордела, верижка със синджир, гривна, пръстен, деколте с медальон... и маршируват мравки по кожата на факелно шествие, излизат тържествено по полетата светли на ранната есен. Сега е сезонът на мъхести праскови и дъхави пъпеши, дини и грозде, и дюли чак до небето, окъпано в синьо. Небето - диспечер на птичите полети, следи прелетните птици, които отлитат към забравена вечност. Нещата са хубави, когато започват, но не винаги краят бива щастлив. После жиците по високите стълбове нашепват злокобни случки в ръмежа на мъглата, водата в каналите шуми с нечиста пяна, жените, когато ги погалиш, не излъчват топлина, а хората, тръгнали към теб, поемат в друга посока. Махалото върви с времето. Морето днеска е недружелюбно, разпенена вода на фон от много тъмно синьо. Долитат гласове и чувам тихи жадни шепоти, дохождат от обратната страна, попиват гладни капки кръв, които падат в сърцето на нощта. Стонове, в които има повече философия, отколкото във всички написани книги. Усмивки, в които има повече поезия, отколкото във всичко казано някога. Мисълта прескача езика, поетите не са автори на нежелани мисли, всички са актьори без репертоар.
Главата е голяма къща, с прозорци тъмни и всяка стая има своите картини. Махалото премества планините. Водата отразява птичи песни. Напукани стъкла, замлъкнали щурци. Подводните камъни отмерват танца на течението, защото реката никога не е една и съща, но посоката си никога не сменя. И ще разцъфнат цветята, като приети надежди. И ще танцуват нимфи в такт четири четвърти, докато музикантите чупят инструментите си от свирене. Разсъблечени тела изпълват нощния въздух с усмивки, докато жадните очи - най-лакомият орган, попиват всичко... Рецитал
*** Въпросителния знак ? е ключ.
*** Глупакът ? той е доволен от себе си.
*** Любов ? Смъртта на самотата.
*** Красота – жадувана и неочаквана.
*** Човекът винаги е сам в тълпата.
*** Разочарован, като от сбъднато желание.
*** Истинската слава? цвете, което не расте на всеки гроб. Между другото *** Между истината и лъжата е тънкият лед на смеха. ***
***
***
***
***
***
***
***
*** Тялото - е мост. ***
***
***
***
Болката е знак, че не сме достатъчно живи. ***
Невъзможното е най-близката граница, възможното ограничава повече човека. ***
Миналото - там е нашата присъда.
*** Глупостта обезоръжава. *** Историята – гробище на времето. Изречения
*** Всяка човешка мисъл в крайна сметка опровергава сама себе си. Всички наши мисли са като трески за дялане на дървен философ.
***
Красотата е въплътена истина.
*** Бялото най-лесно се цапа.
*** Има толкова вида грешки, колкото и начини да се търси щастието.
*** Важна клечка - от кое ли дърво е изсъхнал клон.
*** Куклен театър - само малките деца вярват в него, големите знаят, че това е светът.
*** Бисерната мида - най-мъдрото същество в морето, от мръсотията и болката създава перли.
*** Сфинксът мълчи - най-големият оратор.
*** Какво ли не искаме от живота, но добре, че ръцете ни са къси.
*** Мъката създава чудаци и герои.
*** Човек може да плаче от радост, но и да се смее от мъка.
*** Приятелите могат да те забравят, враговете - никога.
*** Днес добрите родители възпитават децата си по телефона.
Духовните жалони на историята:
Античност - Познай себе си. Аз знам, че нищо не знам.
Средновековие - Помни, че си смъртен. Хвала за всичко Богу.
Съвремие - Бъди свободен и щастлив. Бунтовник и нещастен съм аз.
***
Като малък исках да стана моряк, но на сушата бурите са по-големи.
*** Погледни в огледалото - не ти ли се плези тъжната истина.
*** Културна революция - публиката завладя сцената, артистът нека ръкопляска.
*** Какво по-естествено от случайността.
*** Слънцето и дъждът са за всички, но ето - тук растат цветя, там - бодили.
*** Човек трябва да защити онази част от себе си, която дава смисъла на съществуването.
*** Всъщност, което се случва с един, се случва и с всеки един. ***
Свободата, обикновено е нетрайно състояние. ***
*** За две неща никога не ми стига времето – да си подредя мислите и гардероба. ***
Поезията е живопис ...с думи. *** Добрите и лошите ? О, на пръв поглед те ужасно си приличат. *** Красотата...възпитава. *** Мога да простя много неща на един поет, но не и липсата на оригиналност. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата todo -> Работни дела Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|