Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
29. април „А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеде- ност в неща, които не виждаме. " Евреи 11:1 Вярата е безусловното доверие в Божието слово. Тя е доверие в това, че Бог е достоен за доверие. Тя е убеждението, че това, което Бог казва, е вярно, и това, което Той обещава, наистина се случва. Вярата е насо- чена главно към бъдещето („неща, за които се надяваме") и към неви- димото („неща, които не виждаме"). Уитиър (Джон Грийнлийф, 1807 - 1892, американски квакер, против- ник на робството и поет) казва, че „стъпките на вярата се правят в при- видното нищо и после се усеща скалата отдолу". Но не е така! Вярата не е скок в тъмното. Тя изисква най-сигурното от всички доказателства и го намира в Божието слово. Някои хора имат погрешната представа, че за да се случи нещо, само трябва достатъчно силно да се вярва в него. Това е лековерие (или „по- зитивно мислене"), но не и вяра. Вярата се нуждае от Божие открове- ние, на което да се опре, Божие обещание, на което да разчита. Когато Бог обещае нещо, то е толкова сигурно, като че ли вече е станало. Кога- то Той каже нещо за бъдещето, то със сигурност ще се изпълни. С дру- ги думи, вярата докарва бъдещото в настоящето и прави невидимото ви- димо. Когато вярваме на Бога, не поемаме никакъв риск. Бог не може да лъ- же. Той никога не би измамил и не може да бъде измамен. Да вярваме на Бога е най-разумното, най-сигурното и най-логичното нещо, което можем да направим. Какво е по-разумно от това, творението да вярва на Твореца си? Вярата не е ограничена в рамките на възможното, а прекрачва грани- цата към царството на невъзможното. Някой е казал така: „Вярата за- почва там, където свършват възможностите. Ако нещо е възможно, в не- го няма особена слава за Бога. Ако е невъзможно, значи може да се слу- чи." Вяра, мощна вяра вижда обещанието и гледа само към Бога; смее се на невъзможното и оповестява: „Ще бъде." Вярно е, че в живота на вяра има и трудности и проблеми. Бог изпит- ва нашата вяра в пещта на скърбите и изкушенията, за да види дали тя е истинска (1. Петрово 1:7). Често трябва да чакаме с години, докато преживеем изпълнението на Неговите обещания, а понякога трябва да чакаме чак докато отидем при Господа. Но „трудностите са храната, с която се храни вярата" (Георг Мюлер). „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога." (Евреи 11:6) Ако от- казваме да Му вярваме, ние Го правим лъжец (1. Йоаново 5:10), а как би могъл Бог да има благоволение в хора, които Го правят лъжец? 124
30. април „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди." Йоан 14:15 Заповеди? В Новия Завет? Винаги, когато хората чувят думата запове-
Какво е законничество? Въпреки че самата дума не се среща в Новия Завет, тя описва непрестанния стремеж на човека да заслужи Божието благоволение. В основното си значение тя обозначава опит да се полу- чи оправдание или освещение чрез спазване на закони. Това е същинс- кото значение на думата. Но в днешно време тя се използва в друго и много по-широко значе- ние, а именно за обозначение на всичко, което считаме за закостенели морални правила. На всеки опит да се категоризират определени дейс- твия и начин на поведение като непозволени, веднага се лепва етикета „законничество". С времето думата „законничество" е започнала да се използва като удобна бухалка, с която се помитат почти всички ограни- чения и забрани, характеризиращи християнското поведение. Как тогава би трябвало да действа един християнин, за да избегне опасностите, свързани с тази нова представа за „законничеството"? На първо място, вярно е, че християнинът е свободен от закона, но бързаме да добавим, че той не е беззаконен. Той е под закона на Хрис- тос. Той не бива да прави това, което на него му харесва, а това, което харесва на Христос. Второ, трябва да имаме предвид, че Новият Завет е пълен със запове- ди, включително и сериозен брой забрани. Разликата е, че тези запове- ди не са дадени като закон със следващите от тях наказания, а като нас- тавление в правдата за Божия народ. Оттук нататък, възможно е някои неща да са позволени за един хрис- тиянин, но това още не означава, че са полезни. Или може да са позво- лени, но да ни завладяват (1. Коринтяни 6:12). Възможно е един вярващ да има свободата да върши нещо, но да пре- пъне някой друг с действията си. Тогава е по-добре да се откаже от то- ва. Само защото някой нарича някоя забрана „законничество", далеч не означава, че тя е лоша. Днес и думата „пуритански" се използва, за да се осъдят определени начини на поведение, но животът на пуританите е бил много повече за слава на Христос отколкото този на много от кри- тиците им. Когато християни изведнъж отричат като „законнически" общоприе- ти дотогава като богобоязливи и библейски норми на поведение, това често е знак, че самите те са станали необуздани, откъснали са се от мо- ралната си котва и се носят по течението на духа на времето. Те са така наивни да си въобразяват, че са по-добри, като очернят така наречените „законници" или „пуритани". Нашата сигурност се крие в това, да се придържаме колкото можем по-близко до ученията на Писанието, а не постоянно да експерименти- раме колко близо до ръба на пропастта можем да стигнем. 125 1. май „Ако поискате нещо в Мое Име, ще го направя. " Йоан 14:14 Бог чува молитви. Той им отговаря точно така, както бихме им отго-
Бог отговаря на молитвен зов. Понякога Той дава - за слабите сърца - веднага точно просбата на Своите деца. Но често вярата ни трябва да се научи на по-дълбок покой и на мълчанието Му да уповава, когато не може да говори Той. Защото Той, чието Име е любов, безспорно най-доброто ще изпрати. Звезди да изгорят и планини да се разклатят - Той верен е и обещанията Му са твърди за онзи, който търси. За молитвата има условия. Това, което ни изглежда като празен чек („каквото и да поискате"), е обвързано с условия („в Мое Име"). Отдел- ните обещания за молитвата трябва да се разглеждат в светлината на всички останали места от Писанието, които говорят по тази тема. При молитвата има тайни. Лесно можем да измислим всевъзможни въпроси „защо" и „как". Но най-често тези въпроси не са полезни и из- граждащи. По-добре е да се молим и да виждаме на практика как Бог действа, отколкото да се опитваме да разгадаем всички тайни, свързани с молитвата. Харесва ми сентенцията на архиепископ Темпъл (Уилиям, 1881 - 1944, архиепископ на Кентьрбъри): „Когато се моля, се случват странни „случайности". Когато не се моля, не се случват." Когато се молим в Името на Господ Иисус, това е същото, като да представяме тези молитви пред Отца. Това дава на молитвите ни значе- ние и сила. И затова ние никога не се доближаваме повече до всемогь- ществото, отколкото когато се молим. Разбира се, ние никога няма да бъдем всемогъщи, дори и във вечността. Но когато се молим в Името на Господ Иисус, ние влизаме във връзка с безкрайна сила. Най-добрата молитва се ражда от силна вътрешна потребност. Това на практика означава, че нашият молитвен живот ще е толкова по-ефекти- вен, колкото сме по-зависими от Господа. Когато се молим, се случват неща, които по законите на случайности- те и вероятностите никога не биха се случили. Животът ни искри от напрежението на свръхестественото. Той е „радиоактивно облъчен" от Светия Дух. И когато влезем в досег с живота на другите, нещо се случ- ва за Бога. Ние трябва да бъдем като онзи вярващ, който казал: „Аз измервам сво- ето влияние според броя на хората, които се нуждаят от молитвите ми, и на хората, които се молят за мен." 126
2. май „Тогава Иисус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякак- ва болест и всякаква немощ сред народа." Матей 4:23 Един проблем, който постоянно възниква сред християните, е правил- ният баланс между евангелизация и социална работа. Евангелските християни често биват критикувани, че се занимават твърде много с ду- шите на другите хора и твърде малко с телата им. С други думи, твърди се, че те не отделят достатъчно време да нахранят гладните, да облекат голите, да лекуват болните и да образоват неграмотните. Да се каже нещо против тези служения, се равнява почти на критика към самия Бог. Е, Господ Иисус положително се е грижил за телесните потребности на хората и е учил учениците Си също да се грижат за тях. Исторически погледнато, християните са били винаги онези, които са вършели пионерската работа на най-предния фронт в социалната и бла- готворителната област. Но както в толкова други области от живота, и тук става въпрос за приоритети. Кое е по-важно - временното или вечното? Ако преценява- ме според този критерий, евангелието несъмнено е главното. Иисус съ- що казва това: „Това е Божието дело, да повярвате..." Учението идва преди социалната помощ. Някои от най-потискащите социални проблеми на човечеството са следствие от фалшива религия. Например хора умират от глад, понеже никога не биха заклали крава, защото вярват, че някой роднина може да преживява съответното си прераждане в кравата. Когато други народи изпращат огромни кораби, натоварени със зърно, плъховете изяждат по- вече от него отколкото хората, защото никой не иска да убие дори и един плъх. Тези хора са заробени от една лъжлива религия и решението на техните проблеми е Христос. При опита да се поддържа правилният баланс между евангелизация и социално служение винаги съществува опасността така да се увлечем в работата с „топла супа и хлебчета", че да не остане място и време за евангелието. Историята на християнските мисии и организации е пъл- на с такива примери, в които доброто е станало враг на най-доброто. Някои форми на социална работа са твърде съмнителни, ако не и на- пълно неприемливи за християни. Един християнин никога не бива да участва в революционни опити за сваляне на правителство. Също е съмнително дали трябва да се занимава с политическа дейност, за да поправя социалните неправди. Нито Господ, нито апостолите са прави- ли това. Чрез разпространението на евагелието може да се постигне да- леч повече отколкото чрез законодателство. Вярващият, който оставя всичко, за да следва Христос, който продава всичко, за да го раздаде на бедните, който отваря сърцето и портмонето си винаги, когато среща случай на истинска нужда, няма нужда да има угризения на съвестта за социално безразличие. 3. май
„Който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление. " Галатяни 6:8 Никой не може да съгрешава и да се измъкне безнаказано. Последст-
В днешно време навсякъде се прави реклама за привидно очаровател- ния блясък на греха. Рядко обаче се чува нещо за другата страна на ме- дала. Малцина оставят разказ за падението си и следващата след него мизерия. Един от най-брилянтните писатели на Ирландия го е направил. Той бил започнал да се впуска в противоестествени перверзии. Една водела към друга и накрая той се оплел в съдебни процеси и стигнал до затвор. Там написал следното: „Боговете ми бяха дали почти всичко. Имах талант, известно име, ви- соко обществено положение, блясък и интелектуална смелост. Аз пра- вех от философията изкуство и от изкуството философия. Променях мисленето на хората и цвета на нещата. Нямаше нещо, което да кажа или да направя, което не довеждаше хората до възхищение... За мен из- куството беше най-висшата форма на действителност, а животът - само вид поезия. Аз събуждах въображението на своята епоха, така че тя из- тъка мит и легенда около мен. Обобщавах всички системи в едно изре- чение и цялото съществувание — в една епиграма. Но освен тези неща в живота ми имаше и нещо друго. Аз се оставях да бъда примамен към дълги периоди на безсмислено и лениво същес- твуване. Забавлявах се да се явявам като конте, като „денди" на модна- та сцена. Обкръжавах се с по-слаби натури и посредствени характери. Разхищавах таланта си и ми носеше перверзна радост за разпилявам ед- на вечна младост. Отегчен от висините на живота, аз съзнателно се от- правих към дълбините в търсене на нови сетивни възбуди. Това, което беше за мен парадоксът в областта на мисленето, стана за мен первер- зията в областа на страстта. Накрая желанието се превърна в болест или в лудост, или и в двете. Аз станах безогледен към живота на другите. Откъсвах си удоволствието, където ми се поискаше, и безгрижно про- дължавах нататък. Забравих, че всяко малко ежедневно действие фор- мира характер или го разрушава, и затова всичко, което човек е напра- вил в тайната си стаичка, един ден ще бъде прогласено от покривите ... свърших в ужасен позор." Есето, в което той е записал горната изповед, носи удачното заглавие „De promndis" - „От дълбините" (Псалм 130). 128
4. май „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта." Притчи 14:12 На две места в книгата Притчи (14:12 и 16:25) научаваме, че не може да се разчита на преценката на човека за правилния път. Това, което му изглежда правилно, завършва в мизерия и смърт. По време на Втората световна война този факт бил илюстриран по впечатляващ начин на американските пилоти. Те трябвало да разберат, че при полет на големи височини без кислородни маски не могат да се доверяват на сетивата си. Пилотът трябвало да влезе в декомпресионна камера и да седне на маса да решава задачи по математика. Кислородът от камерата бил изтеглян като симулация на полет на голяма височина. Когато въздухът бил вече разреден, пилотът трябвало да пристъпи към решаването на задачите. Предварително му било съобщено, че никой досега не е имал успех в това. Пилотът решавал задачите много бързо и с пълната увереност, че той е първото изключение от правилото. Задачите изглеждали лесни и той бил съвсем сигурен, че резултатът ще е верен. Нямал и най-малкото съмнение за това. Но когато в камерата отново бивал подаван кислород, той виждал, че способността му да решава проблеми била опасно нарушена, тъй като мозъкът му не получавал достатъчно кислород. Разбира се, поуката би- ла, че при полет на голяма височина без кислородна маска той не може да се доверява на собствената си преценка и рискува самолетът да пад- не. Способността за преценка на човека е опасно нарушена от греха. Той е напълно сигурен, че пътят към небето се състои в това, да се старае да върши най-доброто, което му е възможно. Когато му се каже, че досега никой не се е спасил чрез добри дела, той продължава да е напълно си- гурен, че ще е първото изключение от правилото. Уверен е, че Бог ни- кога няма да го върне от портите на рая. Но той греши, и ако продължава да упорства в тази „духовна липса на кислород", ще погине. Неговата сигурност и спасение се крият в Божи- ето слово, а не в собствената му преценка. Ако осъзнае това, той ще се покае за греховете си и ще приеме Господ Иисус Христос като свой Гос- под и Спасител. Тъй като Божието слово е истина, онези, които му се доверят, могат да бъдат сигурни, че вървят по правилния път. 129
5. май „... Исав, който за едно ястие продаде първородството си." Евреи 12:16 Често се случва да разменим най-висшите и най-добри неща на живо- та срещу моментното задоволяване на плътските похоти. Точно това е направил Исав. Той се върнал уморен и гладен от поле- то, когато Яков готвел червена чорба от леща в гърне. Когато Исав по- искал една паница „от това червеното", Яков по същество му казал: „Разбира се, че ще ти дам, ако в замяна първо ми продадеш първородс- твото си." Първородството било скъпоценна привилегия, която принадлежала на по-стария син в семейството. То било толкова ценно, понеже впоследс- твие му давало правото да бъде глава на семейството или рода и му оси- гурявало двоен дял от наследството. Но в този момент Исав счел първородството си за безполезно. Какво значение имало първородството за един човек, който бил толкова гла- ден? И за да удовлетвори моментния си апетит, продал нещо, което има- ло трайна стойност. Така той извършил една ужасна размяна. Подобна трагедия се разиграва и днес почти всекидневно. Например един мъж е имал години наред добро свидетелство. Той се радва на лю- бовта на едно прекрасно семейство и на уважението на църквата си. Ко- гато говори, думите му имат духовен авторитет и служението му е явно благословено от Бога. Той е примерен християнин. Но идва един миг на дива страст. Той бива буквално изпепелен от огъ- ня на сексуалното изкушение. Изведнъж вече нищо не изглежда така важно като удовлетворяването на този плътски нагон. Разумните раз- съждения вече нямат власт над него. Готов е да пожертва всичко за та- зи гибелна връзка. И той се впуска презглава в нея, без да помисли. За този миг на страст- та той жертва Божията слава, собственото си свидетелство, уважението на семейството си, респекта на приятелите си и влиянието на утвърде- ния си християнски характер. Или, както се изразява Александър Мак- ларън (1826 - 1920, шотландски проповедник и тълкувател на Библия- та): „Той забравя своя стремеж към правдата, захвърля надалеч от себе си радостите от общението с Бога, помрачава душата си, слага край на благоденствието си, навлича си потоп от мизерия за остатъка от години- те си и прави името си мишена за язвителния сарказъм на всички след- ващи поколения подигравачи." Или, казано с класическите думи на Писанието, той продава първо- родството си за паница леща. 130
6. май „Докога ще скърбиш за Саул, след като Аз го отхвърлих като цар над Израил?" 1. Царе 16:1 В живота идва време, когато трябва да престанем да скърбим за мина- лото и да се заемем с работата на настоящето. Бог бил отхвърлил Саул като цар. Това било окончателен, необратим факт. Но за Самуил било трудно да го приеме. Той бил тясно свързан със Саул и сега оплаквал разбитите си надежди. Продължавал да скър- би за една загуба, която била невъзвратима. Затова Бог му казал: „Прес- тани да плачеш. Иди и помажи наследника на Саул. Моите планове не са осуетени. Аз имам по-добър мъж от Саул, който ще излезе на исто- рическата сцена на Израил." Можем да предполагаме, че Самуил не само е научил този урок за се- бе си, но и го е предал на Давид, който заел мястото на Саул като цар. Във всеки случай Давид показва, че добре е научил урока. Докато мал- кият му син бил на смъртно легло, той постел и се молел с надеждата, че Бог може би ще спаси детето. Но след като то умряло, той се измил, сменил дрехите си, отишъл в Божия дом да се поклони и поискал да му сложат храна. На онези, които имали проблеми с неговия реализъм, той обяснил: „Сега детето умря. Защо да постя? Мога ли да го върна обрат- но? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мен." (2. Царе 12:23) Това съдържа поука и за нашето служение и християнски живот. По- някога става така, че дадено служение ни се отнема и се дава на някой друг. Ние скърбим за отнетата възможност да служим. Може приятелство или партньорство да се разруши и като следствие от това животът да ни изглежда празен и сив. Или да бъдем жестоко ра- зочаровани от много близък човек. И да скърбим за края на ценната връзка. Или може би някоя мечта или амбиция, която цял живот сме хранили, се проваля. Ние скърбим за края на копнежите и стремежите си. Скръбта не е сама по себе си лоша, но тя не бива да продължава тол- кова дълго, че да осакати способностите ни да се справяме с предизви- кателствата на ежедневието. Е. Стенли Джоунс казва, че е придобил на- вика „в разстояние на един час да се съвзема от скърбите и ударите на живота". Един час вероятно е прекалено малко за повечето от нас, но ние не бива да оставаме завинаги безутешни заради обстоятелства, ко- ито вече не могат да се променят. 131
7. май „Той се грижи за вас." 1. Петрово 5:7 Библията е пълна с примери за Божията чудна грижа за Неговия на-
Същото е и с нашето пътуване през пустинята. За да докаже това, Гос- под ни показва, че Неговата грижа за нас е много по-голяма от грижата Му за птици, цветя и животни. Ето примера с врабчетата: Той се грижи за храната им (Матей 6:26). Никое от тях не е забравено пред Бога (Лу- ка 12:6). Никое не пада на земята без Неговата воля (Матей 10:29), или, както се изразява X. А. Айрънсайд, „Бог присъства на погребението на всяко врабче". Разбира се, поуката от историята е, че ние сме много по- ценни за Него от много врабчета (Матей 10:31). След като Той облича полските кремове по-разкошно от Соломон в цялата му слава, колко повече ще облича нас (Матей 6:30). След като се грижи за воловете, колко повече ще се грижи за нашите нужди (1. Ко- ринтяни 9:9). Като наш Първосвещеник Господ Иисус носи нашите имена на раме- нете Си - мястото на силата (Изход 28:9-12), и на гърдите Си - място- то на любовта (Изход 28:21). Също така имената ни са врязани на дла- ните Му (Исая 49:16), факт, който неизбежно ни напомня за раните от гвоздеите, получени на Голгота заради нас. Той знае точния брой на космите на главата ни (Матей 10:30). Той брои скитанията ни и записва в книгата Си всяка една наша сълза (Псалм 56:8). Който ни докосва, докосва зеницата на окото Му (Захария 2:8). Нито едно оръжие, направено против нас, няма да успее да ни навреди (Исая 54:17). Докато езичниците трябва да носят своите богове на раменете си (Исая 46:7), нашият Бог ни носи (Исая 46:4). Когато минаваме през вода или огън, Той е с нас (Исая 43:2). Във всичките ни скърби Той скърби (Исая 63:9). Онзи, който ни пази, не задрямва, нито заспива (Псалм 121:3-4). Ня- кой беше нарекъл това качество на Бога „божественото безсъние". Добрият Пастир, който е дал живота Си за нас, няма да ни лиши от ни- какво добро (Йоан 10:11; Псалм 84:11; Римляни 8:32). Той се грижи за нас от началото до края на годината (Второзаконие 11:12). Той ни носи до дълбока старост (Исая 46:4). Да, Той няма да ни остави и няма да ни забрави (Евреи 13:5). Бог наистина се грижи за нас! 132
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|