Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. септември
- 2. септември
- 3. септември
- 4. септември
27. август „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее на святата Ти планина?... Ако се е заклел в своя вреда, не се отмята." Псалм 15:1,4 В Псалм 15 Давид описва човека, който е квалифициран да има обще-
Нека вземем за пример един християнин, който продава къща. Идва купувач, който е готов да плати поисканата цена. Продавачът дава съг- ласието си да сключат сделката. Но преди да подпишат документите, някой друг му предлага 10,000 евро повече. Юридически продавачът все още може да се откаже от първото предложение и така да спечели 10,000 евро от сделката. Но морално той е обвързан с думата, която е дал. Залогът в този случай е свидетелството му на честен християнин. Или пък някой вярващ има възпален мъдрец. Отива на зъболекар, кой- то му дава антибиотик и му определя час за вадене на зъба. След като християнинът е свидетелствал на зъболекаря, той излиза от кабинета му. По пътя за вкъщи среща един познат, който му дава адреса на друг зъболекар, който ще му извади зъба на половин цена. Разбира се, той би могъл да плати на първия зъболекар за досегашното лечение и да отиде при другия. Но дали така би трябвало да постъпи? Сузана тъкмо е приела покана за вечеря при едно възрастно семейст- во. Тогава звъни телефонът и я канят на събиране на група млади хора. И така, тя е притисната между двете - от една страна не иска да разоча- рова възрастната двойка, от друга страна иска непременно да бъде с връстниците си. Решението често е най-трудно, когато става дума за големи суми па- ри. Но никоя сума, колкото и да е голяма, не бива да ни подвежда да на- рушим обещанието си, да вземем назад думата си и така да дискредити- раме свидетелството си като християни и Божието име. Независимо какво ни струва, ние на всяка цена трябва да опровергаем циничната за- бележка на Волтер: „Когато става дума за пари, всички хора имат една и съща религия." Божият човек „върши винаги каквото е обещал, независимо колко му струва". Той „изпълнява обещанието си, дори и това да го разори". 244
28. август „Да знаете, че грехът ви ще ви намери." Числа 32:23 Бог е заложил известни неизменни принципи в този свят и дори и най-
Някой от нас са се сблъскали с този принцип доста рано - когато сме яли тайно мармалад или бонбони в килера, но при това сме оставяли из- дайнически следи, които мама е откривала без никакво усилие. Но тази истина важи за целия живот и за всяка негова област и се потвърждава хилядократно от всеки вестник. Поемата „Сънят на Ойген Арам" е забележителна илюстрация на то- зи принцип. Той вярвал, че може да извърши „съвършеното престъпле- ние". И така, убил един човек и хвърлил трупа в реката - „бавна вода, застояла като мастило и страшно дълбока". На следващата сутрин оти- шъл на реката, където бил извършил престъплението. „И огледах черната, прокълната вода, с див поглед и със зли предчувствия. И мъртвия видях, изплувал на брега, защото бе пресъхнала невярната река." Покрил трупа с огромен куп листа, но през нощта се извила буря и трупът отново бил открит. „Тогава паднах на лицето си и заридах, понеже знаех, че земята отказва да покрие тайната ми - нито сушата, нито морето и никоя световна дълбина." Накрая той заровил жертвата си в една отдалечена пещера, но години
Но грехът ни настига и по друг начин. Е. Стенли Джоунс казва, че той „се проявява във вътрешното израждане, във вътрешния ад да не можем да уважаваме себе си, в принудата да живеем в подземен мрак и безиз- ходни лабиринти". Но дори и грехът на един човек да остане неразкрит в този живот, той ще го застигне в бъдещия. Ако не е измит чрез кръвта на Господ Иисус, в Съдния ден този грях ще се яви на бял свят. Независимо дали са дела, мисли, мотиви или намерения, обвинението ще бъде отправено и при- съдата ще бъде произнесена. А присъдата гласи: ,^Вечна. смърт!" 245
29. август „... Христос е всичко и във всичко." Колосяни 3:11 Сред християните съществува една тенденция да прекарваме голяма
Привлекателните предложения са многобройни. Един проповедник рекламира царския път на изпълването. Друг прогласява трикратната тайна на победата. После де предлага семинар за ключа към задълбоче- ния живот. Следващата седмица има обучение в петте прости стъпки към освещението. Ние следваме призива към олтара и тичаме напред, за да бъдем изпълнени със Светия Дух. Или биваме напълно завладяни от идеята за изцеление на тялото, като че ли това е най-важното нещо на света. Веднъж се отплесваме към християнската психология, в след- ващия миг — към изцелението на спомените. Преброждаме земи и море- та в търсене на нови духовни кулминации. Несъмнено много от тези говорители са искрени и някои неща, които казват, имат известна стойност. Но когато се върнем в ежедневния си живот, установяваме, че просто няма лесен път към освещението, че проблемите продължават да съществуват, и че трябва ден след ден да живеем в зависимост от Господа. Най-накрая трябва да се научим, че е по-добре да се занимаваме с Гос- под Иисус отколкото с опитности. При Него разочарование няма. Всич- ко, от което се нуждаем, получаваме от Него. Той е Този, който ни дава всичко в изобилие. А. Б. Симпсън (1844 — 1919, американски основател на световно ми- сионерско движение) прекарал ранните години на живота си в търсене на опитности, но те не го задоволили. После той написал прекрасната песен със заглавие „Той Самият". Ето първия й куплет и припева: Някога беше благословението - сега е Господ. Някога беше чувството - сега е Неговото слово. Някога исках даровете Му — сега се радвам на Дарителя. Някога търсех освещение — сега само Него самия. Всичко във всичко и завинаги — Иисус. Това ще пея. Всичко в Иисус и Иисус във всичко. 246
30. август „Внимавай на себе си и на учението." 1. Тимотей 4:16 Едно от забележителните характерни качества на Божието слово е, че
Често се сещам за това, когато чета книги по систематично богосло- вие. В тези книги авторите се опитват да обобщят цялата библейска ин- формация за ученията на нашата вяра и да ги подредят - учението за Бо- га, за Христос, за Светия Дух, за ангелите, за човека, за греха, за изкуп- лението и т. н. Това несъмнено е ценно и полезно, но същевременно мо- же да бъде много студено, ако не е съчетано с богобоязлив живот. Човек може да е интелектуално много добре запознат с великите учения, но същевременно да има трагични недостатъци в християнския си харак- тер. Ако изучаваме Библията така, както Бог ни я е дал, никога няма да изпитаме това разминавне между учение и отговорност, между теория и практика. Двете винаги са чудесно уравновесени и втъкани едно в друго. Може би най-несвързаното с нашата отговорност учение е това за бъ- дещите събития. Твърде често пророчествата са били представяни по начин, който просто задоволява любопитството. Сензационните спеку- лации за самоличността на Антихриста може да привличат тълпи, но не стимулират освещението. Пророчеството обаче никога не е имало за цел да гъделичка ушите на хората, а да възпитава техния християнски характер. Джордж Петерс изброява 65 начина, по които учението за вто- рото пришествие на Господ Иисус би трябвало да повлияе на нашата от- говорност и характер. А не се съмнявам, че има и много повече. Поуката за нас е, че никога не бива да отделяме богословието от прак- тическия страх от Бога. В нашето лично изучаване на Библията и при поучението на други трябва да наблягаме на напътствието на Павел към Тимотей: „Внимавай на себе си и на учението..." 247
31. август „Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба зара- ди Христос. А освен това всичко считам като загуба заради това пре- възходно нещо — познаването на моя Господ Христос Иисус, заради ко- гото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Хрис- тос." Филипяни 3:7-8 Винаги е прекрасно и скъпоценно, когато един вярващ се откаже от нещо заради Иисус. Например някой, чийто талант му е донесъл слава и богатство, но в покорство на Божия призив той ги полага в краката на своя Спасител. Или някоя жена, чийто глас е покорил големите концер- тни зали по света. Сега обаче тя е убедена, че трябва да живее за един друг свят, и се отказва от кариерата си, за да последва Христос. Какво са в крайна сметка славата и богатството, и земните отличия в сравне- ние с неизмеримата печалба да придобиеш Христос? Ян Макферсон пита: „Има ли по-трогателна картина от човек, прена- дарен с таланти, който обаче възхитено и смирено ги полага пред кра- ката на Спасителя? А там в крайна сметка им е истинското място. Или, както казва един Божи човек от Уелс: „Еврейски, гръцки и латински са много добро нещо, ако са на правилното си място; но то не е там, къде- то ги е сложил Пилат - над главата на Иисус, а при краката Му." Апостол Павел се е отказал от богатство, кулутра и високи религиоз- ни позиции, счел е всичко това за загуба заради Христос. Джоует комен- тира: „Докато апостол Павел разглеждал своите княжески дарове като голяма печалба, той не бил видял Господа. Но след като Господната сла- ва засияла пред изумените му очи, всички тези неща избледнели до сен- ки, до нищо. И не само предишната печалба на апостола изгубила стой- ността си и станала като презряна тенекия в светлината на блестящата слава на Господа, той и изобщо престанал да мисли за нея. Тя изчезна- ла напълно от мислите му, където била пазена като възвишено и свято съкровище." Затова е толкова странно, че когато някой остави всичко, за да послед- ва Христос, много хора си мислят, че е полудял. Някои се шокират и не могат да разберат нищо. Други плачат и предлагат други възможности. Трети се аргументират със здравия разум и практичния дух. Малцина одобряват и биват трогнати до дъното на душата си. Но когато човек хо- ди с вяра, той може правилно да прецени мненията на другите и да има правилното отношение към тях. Ч. Т. Стьд се отказал от личното си състояние и отлични перспективи в родината си, за да предостави живота си в служба на мисията. Джон Нелсън Дарби обърнал гръб на блестяща кариера и станал благовести- тел, учител и Божи пророк, изпълнен и овластен от Божия Дух. Петима- та мъченици от Еквадор се отказали от удобния живот и сигурността на Съединените Щати, за да отнесат Христос на племето Аука. Хората наричат това голяма жертва, но то не е жертва. Когато някой искал да похвали Хъдсън Тейлър за жертвите, които е направил, той ка- зал: ,Яовече, че аз не съм направил нито една жертва в живота си." А Дарби казвал: „Не е жертва да се откажеш от боклук." 248 1. септември „И да осветите петдесетата година и да провъзгласите освобожде- ние по цялата земя, на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей и ще се върнете всеки в притежанието си, и ще се върнете всеки приро- да си." Левит 25:10 Всяка петдесета година в календара на Израил била „юбилейна годи- на". В нея нивите трябвало да стоят необработвани. Земята се връщала на първоначалния си притежател. Робите били освобождавани. Това би- ло радостно време на свобода, благодат, изкупление и почивка. Ако някой си купувал нива, трябвало да отчита в коя година прави то- ва. Например, земята била по-ценна, ако оставали още 45 години до следващия юбилей. Но ако оставала само още една година, покупката почти не си струвала, защото купувачът щял да получи от земята само още една реколта. Има и друго тълкуване на този текст, според който второто пришести- ве на Господа ще бъде юбилейната година за християните. Тогава те ще влязат във вечната почивка в дома на Отца. Ще бъдат освободени от оковите на тлението и ще получат ново, прославено тяло. А всички ма- териални неща, които са им били поверени като настойници, ще се вър- нат на първоначалния си притежател. Трябва да имаме предвид всичко това, когато броим материалните си притежания. Можем да имаме стотици хиляди евро под формата на имоти, инвестиции или банков влог. Но когато Господ си дойде, те вече няма да струват нищо. Колкото повече се доближаваме до Неговото зав- ръщане, толкова по-малка става действителната стойност на тези богат- ства. Това обаче означава и че още днес трябва да ги влагаме за подпо- магане на Христовото дело и за облекчаване на човешкото страдание. Точно както юбилейната година е била оповестявана с тръби, така и второто пришествие на Господа един ден ще бъде оповестено от звука на „последната тръба". Ч. X. Макинтош казва в тази връзка: „Всичко то- ва трябва да ни научи на нещо добро: ако носим постоянно в сърцата си надеждата за завръщането на Господа, няма да се безпокоим за всички тези земни неща. Морално е невъзможно да очакваме с търпение и ра- дост Божия Син от небето и същевременно да не поддържаме здравос- ловно разстояние от този сегашен свят... Човек, който живее с постоян- ното очакване, че Иисус Христос ще се яви, трябва да се дистанцира от всичко, което ще бъде отхвърлено и унищожено, щом Господ дойде... Нека сърцата ни бъдат привлечени към Него и животът и дейността ни бъдат повлияни във всяко отношение от тази скъпоценна и освещаваща истина." 249
2. септември „Господи, ще те следвам, където и да идеш!" Лука 9:57 Понякога си мисля, че ние твърде лековато говорим и пеем за господ-
Това не значи, че не сме искрени, по-скоро не разбираме истински какво означава посвещение. Ако признаваме господството на Иисус Христос, това включва и да сме готови да Го последваме в бедност, от- хвърляне, страдания и дори смърт. „Някои хора припадат, като видят кръв. Един ден един млад и възтор- жен човек дошъл при Иисус с най-прекрасното намерение, което може да съществува. „Господи" — казал му той, - „ще Те следвам, където и да отидеш!" Нищо не можело да е по-хубаво от това. Но Иисус не бил чак толкова въодушевен от това. Той добре знаел, че младият човек още не е разбрал какво следва от това обещание. Затова му казал, че Той, Иисус ще бъде по-бездомен от лисиците и понякога ще трябва да спи без ве- черя на гола скала в планината. Показал му един кръст с мъничко кър- вавочервена боя по него и преливащият от ентусиазъм младеж паднал в безсъзнание. Той наистина се стремял към доброто, но цената била дос- та по-висока от това, което бил готов да плати. Това се случва твърде често. Някои от вас не се впускат в битката не защото не откликват на призива на Христос, а защото се страхуват, че трябва да изгубят малко кръв. Затова жалко мрънкате: „Ако не бяха тези отвратителни пушки, и аз щях да стана войник." Въпреки че Иисус не е бил въодушевен, когато младежът от Лука 9 гл. му казал, че ще го следва навсякъде, аз съм уверен, че е бил възхитен, когато Джим Елиът е записал в дневника си следните думи: „Ако исках да спася кръвта на живота си — да не я проливам за жертва, въпреки че моят Господ е дал този пример — бих разбрал какво значи Бог да втвър- ди лицето Си към намеренията ми. Отче, вземи живота ми, дори кръв- та ми, ако искаш, и го изгори в Своя огън. Аз не искам да го задържа, защото той не е мой, че да си го пазя. Вземи го, Господи, вземи го изця- ло. Излей живота ми като жертва за света. Кръвта има стойност само ако се пролее на Твоя олтар." Когато четем такива думи и знаем, че Джим Елиът действително е пролял кръвта си като мъченик в Еквадор, някои от нас ще разберат кол- ко малко знаем за пълното посвещение. 250
3. септември „Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото, ако по- ради прегрешението на един измряха мнозина, то много повече Божи- ята благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Иисус Христос, се изля изобилно за мнозина." Римляни 5:15 В Римляни 5:15-21 Павел сравнява двамата първи в историята на чо- вечеството - Адам и Христос. Адам е бил първият в първото творение; Христос е първият, главата на новото творение. Адам е бил естествени- ят човек; Христос е духовният. В този пасаж Павел три пъти използва думите „много повече", за да подчертае, че благословението, идващо от делото на Христос, е безкрайно по-голямо от загубата, предизвикана от греха на Адам. С това той казва, че „синовете на Адам имат много по- големи благословения в Христос, отколкото пропиля техният баща". Вярващите имат по-добра участ в Христос, отколкото биха имали кога- то и да било в един Адам, ако не беше паднал. Нека за миг предположим, че Адам не беше съгрешил, че той и жена му бяха решили да се покоряват на Бога, вместо да ядат от забранения плод. Какви въздействия би имало това върху живота им? Доколкото знаем, те биха живели безкрайно в Едемската градина. Наградата им би била дълъг живот на земята. И това би важало за техните потомци. Биха живели неограничено време в Едемската градина, докато са без грях. Не би имало причина да умрат. Но в това състояние на невинност те не биха имали изгледи да насле- дят небето. Никога не биха получили обещанието Светият Дух да жи- вее в тях и да бъдат запечатани с Него. Никога не биха станали Божии наследници и сънаследници на Иисус Христос. Никога не биха имали надеждата да бъдат преобразени в образа на Божия Син. А и винаги би съществувала ужасната възможност все пак да съгрешат и с това да из- губят земните благословения, на които са се наслаждавали в Едемската градина. Нека помислим сега за контраста с безкрайно по-доброто положение, което Иисус Христос е извоювал за нас чрез Своето изкупително дело. Ние сме благословени с всички духовни благословения чрез Него. Ние сме приети от живия Бог, съвършени в Христос, изкупени, помирени, простени, оправдани, осветени, прославени и направени части на тяло- то на Христос. Светият Дух обитава в нас и ни е запечатал - Той е за- логът за нашето наследство. Ние сме скрити за цялата вечност в Хрис- тос. Ние сме Божии деца, наследници на Бога и сънаследници с Иисус Христос. Ние сме толкова близки на Бога и така възлюбени от Него, както е и Неговият Син. А има и много, много други неща. Но дори и само това е достатъчно да ни покаже, че вярващите в Иисус Христос днес са много по-добре, отколкото биха били някога, ако Адам беше ос- танал без грях. 251
4. септември „Трябва да върна това, което не съм откраднал." Псалм 69:4 В Псалм 69 говори Господ Иисус. В ст. 4 Той казва, че в Своето слав-
Когато един юдеин откраднел нещо от друг, законът за жертвата за грях изисквал от него да възстанови на ощетения отнетата сума и да до- бави към нея една пета. Бог е бил ограбен чрез греха на човека. Отнето Му е служението, пок- лонението, покорството и почитта, които Му се полагат. Служението - защото човекът се е отвърнал от Бога и служи на себе си, на греха и на Сатана. Поклонението — понеже човекът се покланя на идоли, които сам си е направил. Покорството - защото човекът отхвърля Божия автори- тет. И почитта - понеже човекът не оказва на Бога тази почит, която Му се полага. Но Господ Иисус е дошъл, за да върне това, което не е откраднал. Той остави настрана божествено величие
Но Той не само върна това, което беше ограбено чрез човешкия грях, Той и добави нещо. Защото Бог получава повече слава и чест чрез за- вършеното дело на Христос, отколкото е изгубил чрез греха на Адам. „Чрез греха Той изгуби Своите творения, а чрез благодатта спечели Свои синове." Можем дори да стигнем дотам, да кажем, че Бог се прос- лавя повече чрез делото на Спасителя, отколкото би могъл да се прос- лави през цялата вечност чрез човека като Адам, дори ако той не беше паднал в грях. Може би тук се крие и отговорът на въпроса защо Бог е допуснал гре- хът да влезе в света. Ние знаем, че Бог би могъл да създаде човека и без способността за свободно взимане на морални решения. Но на Него Му е било угодно да направи хората като творения, които по собствено ре- шение могат да Го обичат и да Му се покланят. Това, разбира се, озна- чава, че те имат и способността да Му бъдат непокорни, да Го отхвър- лят, да се отвърнат от Него. Човекът е взел решение за непокорството и така е причинил гигантската катастрофа на греха в този свят. Но Бог не търпи поражение поради греха на Своите творения. Чрез Своята смърт, погребение, възкресение и възнесение Господ Иисус е възтържествувал над греха, ада и сатана. Чрез Неговото дело Бог е придобил много по- голяма слава, а изкупеният човек - много по-богати благословения, от- колкото ако грехът никога не беше влязъл в нашия свят. 252 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|