Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. септември
- 7. септември
- 8. септември
- 9. септември
- 10. септември
- 11. септември
- 12. септетмври
- 13. септември
5. септември „Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тези, които вярват в Неговото Име." Йоан 1:10-12 „Той беше в света..." Невероятна милост е било, че Господ на живота и на славата е дошъл на тази миниатюрна планета и е искал да живее тук. Не би било нещо особено, ако кажем за когото и да било другиго, че е бил в света. Това е нещо, което не зависи от човека. Но за Божия Син това е било съзнателно решение, акт на чудно съчувствие. „... и светът чрез Него стана..." Чудото става още по-голямо! Този, Единственият, който е бил в света, е същият, Единственият, който е съз- дал света. Той, който изпълва Вселената, се е направил съвсем малък и е станал дете, младеж, мъж - и в тялото Му е обитавала цялата пълно- та на Божеството. „... но светът не Го позна." Това е било непростимо невежество. Тво- ренията би трябвало да познават своя Творец. Грешниците би трябвало да бъдат ослепени от Неговата безгрешност. И от думите и делата Му е трябвало да могат да видят, че Той е повече от просто човек. „При Своите Си дойде..." Всичко в този свят е било Негово. Като Тво- рец, той е имал неограничени и неоспорими права над всичко. Той на- истина не е посегнал на нищо чуждо. „... но Своите Му не Го приеха." В това се е състояла най-тежката оби- да. Юдейският народ Го е отхвърлил. Той е отговарял на всички онези предварителни условия и е носел всички характерни качества, които са Го потвърждавали като Месията. Но те не са искали Той да владее над тях. „А на онези, които Го приеха..." Той отправя неограничена покана. Тя важи еднакво за юдеи и за езичници. Едиственото условие е, че хората трябва да Го приемат. „... даде право да станат Божии деца..." Каква незаслужена чест - опърничавите грешници стават Божии деца чрез чудото на любовта и благодатта! „... на тези, които вярват в Неговото Име." По-просто не може да се изрази. Правото да станат Божии деца се дава на всички, които чрез съз- нателен акт на вяра приемат Иисус Христос за Свой Господ и Спасител. И така, в тези стихове виждаме една лоша и една добра вест. Първо тъжната: „Светът не Го позна"; и: „Своите Му не Го приеха." Но ето и добрата:, А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии де- ца - на тези, които вярват в Неговото Име." Ако ти още не си Го приел в живота си, не искаш ли още днес да повярваш в Неговото Име? 253
6. септември „ИГоспод Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я об- работва и дая пази. " Битие 2:15 Противно на мнението на някои, трудът не е проклятие — той е по-ско- ро благословение. Още преди грехът да влезе в света, Бог е дал на Адам задачата да се грижи за Едемската градина. Едва след като човекът съг- решава, Бог проклина земята - но не и труда. Бог определя, че при уси- лията си да изкарва прехраната си от земята човекът ще трябва да се бо- ри с грижи, разочарования и много пот (вж. Битие 3:17-19). Една добра стара поговорка казва: „Благословен труд! Ако ти си Бо- жието проклятие, как ли ще изглежда благословението Му?" Но трудът не е Божието проклятие. Той е част от нашето същество. Ние сме съз- дадени с потребността от творческа дейност и чувство за собствена стойност. Когато се поддадем на леността, опасността от грях е най-го- ляма. И често човек постепенно деградира, когато се оттегли от активен живот. Не бива да забравяме, че Бог е заповядал на Своя народ и да работи: „Шест дни да работиш." (Изход 20:9) Хората често са склонни да про- пускат това и да наблягат на другата част на изречението, която им за- повядва на седмия ден да си почиват. Новият Завет нарича безделните хора „безредни" или „непокорни" и недвусмислено казва, че ако някой не иска да работи, той не бива и да яде (2. Солунци 3:6-10). Господ Иисус е най-висшият ни пример за усилно трудещ се човек. „Колко натоварени са били дните Му! И нощите, които е прекарвал в труда на молитвата! Три години служение са Го превърнали в състарен човек. „Ти нямаш и петседет години" - така са Му казвали, опитвайки се да преценят възрастта Му. Петдесет? Та той е бил едва на тридесет!" Някои хора стават алергични към труда, защото работата им не е осо- бено приятна. При това обаче трябва да имат предвид, че никоя профе- сия и никое положение не е идеално. Всяка работа си има и лошите страни. Но един християнин може да върши работата си за Божия сла- ва - „не както и да е, а тържествуващо". Вярващият се старае и се труди усилено - не само за да задоволи сво- ите собствени потребности, но и за да има възможност да помага на хо- ра в нужда (Ефесяни 4:28). Това е допълнителен благороден мотив за труда. Дори и във вечността ние ще се трудим, защото се казва: „... и Него- вите слуги ще Му служат." (Откровение 22:3) Междувременно трябва да следваме съвета на Спърджьн: „Работете до смърт и после възкръсвайте отново за живот чрез молитва." 254
7. септември „Затова, „излезте изсред тях и се отделете", казва Господ, „и не се допирайте до нечисто", и: „Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери ", казва всемогъщият Господ." 2. Коринтяни 6:17-18 Какво трябва да направи един християнин, когато установи, че църк-
Какво трябва да направи един християнин при това положение? Може би семейството му е било свързано с тази църква от поколения. Или той е дарявал щедро пари за църквата в течение на години. Най-добрите му приятели сигурно са тук. Той се пита какво ли ще стане с младите хора, които той обучава в неделното училище, ако си отиде. Не трябва ли все пак да остане в тази църква и да издига гласа си за Бога, докогато е въз- можно? Собствените му аргументи му изглеждат твърде убедителни. Но въп- реки това той „измъчва праведната си душа", когато вижда как хората всяка седмица идват в тази църква, за да получат хляб, а им се дава ка- мък. Той цени всичко свързано с църквата, но го боли от това, че него- вият Спасител бива презиран тук и Бог не получава славата и хвалата, които Му се полагат. Няма съмнения какво трябва да направи. Трябва да напусне тази цър- ква. Това е ясна заповед в Божието слово. Ако вече не тегли в един и същ ярем с църквата, Бог ще се погрижи за всички последствия. Той ще поеме отговорността за младите хора в неделното училище. Ще даде да възникнат нови приятелства. Да, Бог обещава да му бъде баща и му предлага Своята близост и общение, които може да изпита само ако Му е безусловно послушен. „Благословението на една решаваща раздяла не е нищо по-малко от славно общение с великия Бог." 255
8. септември „Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!" Еклисиаст 5:4 Всички ние сме чували за хора, които най-тържествено обещават не-
Какво място заемат обредите в живота на един християнин и какви на- соки намираме за това в Божието слово? Първо, изобщо не е необходимо да се дават тържествени обещания. Това не се изисква, а най-често става дума за доброволен обрек, който правим пред Господа от благодарност за Неговата добрина. Например във Второзаконие 23:22 четем: „Но ако се въздържаш да се заклеваш, няма да ти бъде грях." Второ, трябва да се пазим да не даваме прибързани обещания, т. е. та- кива, които не можем да спазим, или за които после може би ще съжа- ляваме. Соломон ни предупреждава: „Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога - защото Бог е на небе- то, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко." (Екл. 5:2) Но когато направим обрек, трябва грижливо да го изпълним. „Когато някой мъж направи обрек на Господа или се закълне с клетва и обвър- же душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му." (Числа 30:2) „Когато се закълнеш с клетва на Господа, своя Бог, да не отлагаш да я изпълниш; защото Гос- под, твоят Бог, непременно ще я изиска от теб и това ще ти се счете за грях." (Второзаконие 23:21) По-добре е изобщо да не правим обреци, отколкото да обещаем нещо и да не го спазим: ,До-добре да не обещаваш, околкото да обещаеш и да не изпълниш." (Еклисиаст 5:5) Възможно е обаче да има и изключения, в които е по-добре да се на- руши дадена клетва, отколкото да продължава да се спазва. Например някой може, преди да е повярвал, да се е заклел във вярност в някаква фалшива религия или таен орден. Ако е против Божието слово да спаз- ва тази своя клетва, той трябва да се покори на Писанието, дори и да на- руши клетвата си. Ако обаче става дума просто за клетва да се пазят ня- какви тайни, тогава той може да продължи да спазва това обещание и след като е скъсал всичките си връзки с такъв орден. В днешно време най-често нарушаваният обрек може би е брачният обет. Тържествените клетви, положени в Божието присъствие, се считат за незначителни. Но Божията присъда над това гласи: „... защото Гос- под, твоят Бог, непременно ще я изиска от теб и това ще ти се счете за грях." (Второзаконие 23:21) 256
9. септември „Добрият оставя наследство на синове и внуци. " Притчи 13:22 Четейки този стих, не бива веднага да си правим заключението, че тук
Да, синът или дъщерята могат дори да бъдат съсипани духовно, ако получат голяма сума пари. Внезапното богатство често се оказва напра- во отровно. Много малко хора са способни да го управляват мъдро. Много малко хора, които са наследили цяло състояние, продължават да водят богоугоден живот. Друго размишление, което можем да направим, е, че често пъти се- мействата се разделят от ревности и караници, когато се разпределя имуществото. „Където има завещание, има и много роднини." Семейс- тва, които години наред са живели заедно в мир, внезапно се превръщат във врагове заради няколко украшения или мебели, или един порцела- нов сервиз. Често родителите християни оставят богатството си на невярващи де- ца или роднини, които изповядват лъжлива религия, или на много неб- лагодарни деца - докато тези пари е можело много по-добре да бъдат употребени за разпространението на благовестието. Понякога желанието да се оставят пари на децата е просто завоалира- на форма на егоизъм. В действителност родителите просто искат да си задържат колкото може повече от притежанията. Те знаят, че един ден смъртта ще им отнеме всичко и затова следват традицията поне да го оставят на децата си. Но още не е измислено завещание, което да не може да се наруши или промени със съвсем законни мерки и средства. Един баща никога не мо- же да бъде сигурен, че желанията му наистина ще бъдат изпълнени, ко- гато него вече го няма. Затова най-доброто, което можем да направим, е да даваме щедро за работата на Господа, докато сме живи. Една поговорка гласи: „Давай да- ренията си, докато си още жив - тогава ще знаеш какво става с тях." А най-доброто завещание е следното: ,3 пълно съзнание аз вложих парите си за Божието дело, докато бях жив. Завещавам на децата си нас- ледството на християнската среда, в която са отраснали, на християнс- кия дом, в който Христос е бил почитан и Неговото слово е било след- вано. Поверявам ги на Бога и на Словото на Неговата благодат, което може да ги изгради и да им подари наследство в небесата заедно с всич- ки светии." 257 10. септември „Молете се за онези, които ви гонят." Матей 5:44 Понякога една история е най-добрият коментар към някой библейски
Капитан Мицуо Фукида бил японският пилот, ръководил нападението над Пърл Харбьр на 7. декември 1941 г. Той изпратил до главната си квартира посланието „Тора, Тора, Тора", което означавало, че мисията му била изпълнена успешно по всички линии. Но Втората световна вой- на не била свършила. Впоследствие нещата се обърнали и САЩ все пак победили. По времето на войната японците били убили една възрастна двойка мисионери във Филипините. Когато тяхната дъщеря в Америка получи- ла съобщението за смъртта им, тя решила да посещава японски военоп- ленници и да разпространява сред тях благата вест. Когато пленниците я питали защо всъщност тя се отнася така мило с тях, тя отговорила: „Заради молитвата, с която моите родители са се по- молили, преди да ги убият." Повече не казала. След войната Мицуо Фукида бил така озлобен, че решил да съди Съ- единените Щати пред международен съд за жестокостите, които били извършили през войната. В усилията си да събере доказателства той разпитвал и японски военопленници. Когато говорил с такива, които били в плен в Америка, за свое съжаление не чул нищо за жестокости, а чул разкази за особената милост, която им оказала една християнка, чиито родители били убити във Филипините. Пленниците разказвали, че тази жена им дала една книга, която се наричала Нов Завет, и им раз- казала за някаква неизвестна молитва, която нейните родители били произнесли преди екзекуцията си. Това не била точно информацията, която Фукида искал да чуе, но все пак я запомнил. След като бил чул тази история многократно, той отишъл и си купил един Нов Завет. Когато прочел Евангелието от Матей, интересът му се събудил. Прочел и Евангелието от Марк, и му станало още по-интерес- но. Когато стигнал до Лука 23:34, в душата му изгряла светлина: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!" Веднага му станало ясно, че това трябва да е била предсмъртната молитва на мисионерската двойка. „Той вече не мислел за американската християнка или за японските военопленници, а мислел за себе си - яростен враг на Иисус Христос. Мислел и за това, че Бог все пак е готов да му прости, защото е чул мо- литвата на разпънатия на кръста Спасител. И в този миг той потърсил и намерил прошка и вечен живот чрез вярата в Иисус Христос." Плановете за процеса пред международен съд отпаднали. Мицуо Фу- кида прекарал остатъка от живота си в пътуване по много страни, къде- то проповядвал неизследимото богатство на Иисус Христос. 258
11. септември „Внимавай да не забравиш Господа, своя Бог, ... когато .... се умножи всичко, което имаш." Второзаконие 8:11, 13 Общото правило е, че Божият народ не понася добре материалното благосъстояние. Той вирее много по-добре при неблагоприятни обстоя- телства. В прощалната си песен Мойсей предсказва, че благосъстояни- ето ще съсипе духовно израелския народ: „Но Есурун затлъстя и ритна - ти затлъстя, надебеля, угои се - и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си." (Второзаконие 32:15) Това пророчество се е изпълнило в дните на Еремия, когато Господ се оплаква: „Наситих ги, а те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в до- мовете на блудниците." (Еремия 5:7) А в Осия 13:6 четем: „Според пашата си се наситиха, наситиха се и сърцето им се надигна; затова Ме забравиха." След завръщането на Из- раил от изгнанието левитите изповядват, че израилевите синове са реа- гирали неправилно на това, което Бог е направил за тях: „И ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха на Твоята голяма благост. Но ста- наха непокорни и се надигнаха против Теб, и захвърлиха Твоя закон зад гърба си, и убиваха пророците Ти, които свидетелстваха против тях, за да ги обърнат към Теб; и извършиха големи богохулства." (Неемия 9:25-26) Ние сме склонни да разглеждаме материалното благосъстояние като ясен знак, че Господ е доволен от това, което сме, и което вършим. Ко- гато печалбите на фирмата ни растат, казваме: „Наистина Господ изо- билно ни благославя." Вероятно би било по-правилно да разглеждаме тези печалби като изкушение и изпитание. Господ изчаква и иска да ви- ди какво ще направим с тях. Дали ще използваме парите, за да напра- вим нещо добро за себе си? Или ще се окажем верни настойници, кои- то използват финансовите си средства, за да разпространяват благата вест до краищата на земята? Ще скътаме ли парите, стремейки се да натрупаме състояние? Или ще ги дадем за Иисус Христос и Неговото дело? Ф. Б. Майер е казал: „Когато се спори дали слънце или буря, успех или нужда са по-лошо изпитание за характера, един внимателен наблю- дател на човешката природа вероятно би отговорил, че нищо не показ- ва така ясно истинския материал, от който сме направени, като благо- състоянието, защото то е най-опасното от всички изкушения." Йосиф сигурно би се съгласил с това. Той е казал: „Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми." (Битие 41:52) Той е научил по- вече в трудностите и враждебните обстоятелства отколкото в богатство- то и благосъстоянието, въпреки че се е показал примерен във всички по- ложения. 259
12. септетмври „А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си." Лука 2:44 Когато Иисус бил на 12 години, родителите му отишли с Него от На- зарет в Ерусалим, за да празнуват Пасхата. Те пътували заедно с голя- мо множество други поклонници. При това естествено момчетата на ед- на възраст се сприятелявали по време на празничните дни. Затова на връщане Йосиф и Мария предположили, че Иисус е някъде в големия керван с другите младежи. Но той не бил там. Той бил останал в Еруса- лим. Те вървяли цял ден, преди въобще да забележат липсата Му. И пос- ле трябвало да се върнат обратно в Ерусалим, където след три дни нак- рая открили сина си. Всички ние можем да научим нещо от това. Напълно е възможно ние да предполагаме, че Иисус ни съпровожда, а това изобщо да не е така. Може би вярваме, че живеем в общение с Него, а всъщност грехът вече е проникнал между нас и Спасителя. Отпадането от вярата става съвсем незабелязано. Ние може би въобще не осъзнаваме, че любовта ни към Него с времето е охладняла. Мислим си, че сме същите като преди. Но другите хора могат да ни обърнат внимание на това. По начина ни на говорене те установяват, че сме се отдалечили от своята първа лю- бов, и че светските интереси са надделели над духовните. Те могат да видят, че вече отдавна се храним от котлите с месо в Египет. Забелязват, че сме станали критични там, където преди сме били любящи и мили. Чуват, че говорим по-скоро езика на улицата отколкото езика на Божия народ. И, забелязват или не, ние сме изгубили желанието си да пеем. Самите ние сме нещастни и окаяни и сме склонни да правим и другите хора нещастни. Изглежда, че вече нищо не върви както трябва. Парите изтичат между пръстите ни. А когато се опитаме да свидетелстваме за Спасителя, това не прави голямо впечатление на хората, защото те вече не виждат особена разлика между себе си и нас. Обикновено тогава е нужна някаква криза, за да осъзнаем, че Иисус вече не е с нас. Възможно е да чуем изведнъж Божия глас, който ни го- вори чрез някоя особено благословена проповед. Или някой приятел ни прегръща през рамото и ни показва окаяното духовно състояние, в кое- то сме изпаднали. Или може би болест или смърт на някой любим чо- век или друго трагично събитие ни карат да се осъзнаем. Когато това се случи, трябва да направим точно това, което са напра- вили Йосиф и Мария — да се върнем на мястото, където за последен път сме видели Иисус. Трябва да се върнем там, където някой грях е разру- шил общението ни с Него. И когато изповядаме греха си и се отвърнем от него, ще намерим прошка и ще започнем пътуването наново, но този път в компанията на Иисус. 260
13. септември „Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже Бог бе- ше говорил с него." Изход 34:29 Когато Мойсей слизал от планината Синай с каменните плочи с десет- те Божи заповеди в ръка, у него имало две много особени неща. Първо, лицето му блестяло. Той бил стоял в Божието присъствие, което се отк- ривало в светлия, лъчист облак на славата, известен под името „шеки- на". Блясъкът на лицето на Мойсей било нещо като отражение. След ка- то бил говорил с Бога, законодателят Мойсей продължавал да носи не- що от блясъка и излъчването на славата. Той бил преживял преображе- ние. Второто особено нещо било, че самият Мойсей не знаел, че лицето му блести така. Той изобщо не осъзнавал уникалния външен вид, който бил придобил в Божието присъствие. Ф. Б. Майер казва в своя коментар, че най-голямата слава на преображението бил фактът, че самият Мойсей не забелязвал нищо. В известно отношение и ние можем да преживеем същото като Мой- сей. Когато прекарваме време в Божието присъствие, това си пролича- ва. Може и действително да се изрази на лицето ни, защото между ду- ховното и физическото има тясна връзка. Но аз не искам да наблягам особено на външните признаци, защото и някои привърженици на съм- нителни култове имат благо изражение на лицето. Най-важното е, че връзката с Бога преобразява човека морално и духовно. Това има пред- вид Павел във 2. Коринтяни 3:18: „А ние всички, с открито лице, гле- дайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявали в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух." Но най-висшата слава на такова преображение е, че самите ние не я осъзнаваме. Другите ще я забележат. Те ще разберат, че сме били с Иисус. Но тази промяна е скрита от собствените ни очи. Как става така, че ние живеем в блажено незнание за това, че „кожата на лицето ни блести"? Причината е проста: колкото по-близко сме до Господа, толкова по-ясно съзнаваме своята греховност, своето недос- тойнство, своята поквара. Славата на Неговото присъствие ни води до ужас от самите нас и дълбоко покаяние. Ако осъзнавахме, че блестим, щяхме да се възгордеем и излъчването ни веднага би станало противно, тъй като гордостта винаги е отблъск- ваща. И така, благословение е, че онези, които са били с Господа на плани- ната и все още носят Неговото отражение, изобщо не съзнават, че лица- та им блестят. 261
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|