Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 21. декември
- 23. декември
- 24. декември
- 26. декември
- 27. декември
19. декември „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат." Лука 21:33 Божието слово не само е вечно, то и ще се изпълни с абсолютна си- гурност. В Матей 5:18 Иисус казва, че „нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне." Йотата е бук- ва от еврейската азбука, която е подобна на запетайка или апостроф. А точката е само част от буква и е още по-малка. С това Иисус има пред- вид, че Божието слово ще се изпълни до най-дребните подробности. Юлиян Отстъпник, един римски император, управлявал от 331 до 336 г. сл. Хр., бил решен да докаже, че Библията греши. Той искал да създа- де лошо име на християнството. Избрал си дори един определен текст от Библията, който искал да опровергае - Лука 21:24: „Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тьпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците." Той насърчил юдеите да въстановят храма си. Според кни- гата на Гибон „Упадъкът и разрухата на Римската империя" хората в Ерусалим усърдно се заели с делото. В пресилените си очаквания те до- ри използвали сребърни лопати и отнасяли пръстта в пурпурни кърпи. Но насред работата били прекъснати от земетресение и огнени езици, излизащи от земята. Така трябвало да се откажат от своя план. Почти 600 години пр. Хр. Езекиил е предсказал, че Източната порта на Ерусалим ще бъде затворена и няма да се отвори, докато не дойде „князът" (вж. Езекиил 44:2-3). Тази порта, наричана още Златната пор- та, наистина е била затворена от султан Сюлейман през 1543 г. Крал Вилхелм планирал да превземе Ерусалим и да влезе през тази порта, но надеждите му били разбити. Портата е затворена и до днес. Волтер се хвалел, че след още 100 години Библията ще бъде мъртва книга. Но след 100 години самият Волтер бил мъртъв, а къщата му би- ла превърната в централа на женевското Библейско дружество. Ингер- сол също се изхвърлил с подобно изявление. Той казал, че след 15 годи- ни Библията ще бъде само по архивите, като в морга за дисекции. Но в моргата попаднал той, а не Библията. Тя е надживяла всичките си кри- тици. Бихме могли да си помислим, че от всичко това хората ще обърнат внимание на факта, че Библията е вечното Божие слово и никога няма да премине. Но, както е казал Джонатан Суифт: „Никой не е толкова сляп като този, който не желае да види." 358
20. декември „... защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм." Филипяни 4:11 Често ни се казва, че не съответните обстоятелства са важното, а на- чинът, по който ние реагираме на тях. Това е вярно. Не бива винаги да се опитваме да променяме ситуацията, в която живеем, а по-скоро тряб- ва повече да размишляваме как можем да променим себе си. Има различни начини, по които хората реагират на неблагоприятни събития. Първият е стоическият. Това означава, че тези хора са напъл- но безстрастни, стискат зъби и не показват никакви чувства. Стратеги- ята им е „да се примирят с неизбежното". Други реагират по-скоро истерично. Те се сриват емоционално със силно викане, много сълзи и драматични жествое. Други реагират с разочарование, отказват се и изпадат в дълбока без- надеждност. В крайни случаи могат да стигнат и до самоубийство. Нормалната християнска реакция е човек да приеме случилото се. Вярващият мисли така: „Това не е станало случайно. Бог знае всичко, което идва в моя живот. Той не е направил грешка. Той е допуснал това за Своя слава, както и за мое добро и за благословение на другите. Аз все още не мога да видя как ще продължи програмата Му за мен, но въпреки всичко ще Му се доверя. Така се подчинявам на волята Му и се моля Той да се прослави и да ме научи на това, което трябва да науча според Неговата воля." Има и още един начин, по който някои избрани християни могат да ре- агират на трудностите и това е тържествуващият начин. Аз сам не смея да се причисля към тях, въпреки че ми се иска да можех. Това са онези, които използват неприятните обстоятелства като трамплин към победа- та. Те превръщат горчивото в сладко и пепелта в красота. Това са хора, които не се оставят обстоятелствата да владеят над тях, а по-скоро ги принуждават да им служат. В този смисъл те са „повече от победители". Ето няколко такива примера. Имаше една християнка, чийто живот изглежда се състоеше само от разочарования. Но човекът, който публикува нейната история, писа: „Тя правеше прекрасни букети от това, което Бог й отказваше." В една източна страна група вярващи били нападнати и замеряни с ка- мъни от гневна тълпа. Но по-късно тези вярващи се върнали на същото място и построили църква от камъните, които били хвърляни по тях. Е. Стенли Джоунс е казал: „Използвай пораженията си и ги превръ- щай във врати." Или, както е казал някой друг: „Когато животът ти предлага само лимони, просто си прави от тях лимонада." Аз самият много обичам историята на човека, на когото лекарят казал, че ще изгуби окото си и вместо него ще трябва да носи стъклено око. На това човекът веднага отговорил:, Добре, но тогава ми сложете такова, с което да мога да намигам." Това наричам нагласа, която се издига над обстоятелствата. 21. декември „... както и Христос вьзлюби църквата и предаде Себе Си за нея." Ефесяни 5:25 Църквата заема изключително важно място в мислите на Иисус Хрис- тос и трябва да бъде също така важна и за нас. Това се вижда от голямото място, което заема темата за църквата в Но- вия завет. Тя е била главен акцент и в служението на апостолите. Нап- ример Павел говори за своето двустранно служение — да проповядва благовестието и да е настойник на Божиите тайни (вж. Ефесяни 3:8-10). Апостолите са говорили за църквата с въодушевление, което най-често странно ни липсва в днешно време. Навсякъде, където са отидели, те са основавали църкви, докато днешната тенденция е по-скоро да се осно- вават християнски организации. Истината е била поверена на апостола според Божието настойничест- во, за да изпълни словото на Бога (Колосяни 1:25-26). Това е било пос- ледното велико учение, което е трябвало да бъде открито на хората. Да, чрез църквата дори и небесните началства и власти трябва да нау- чат нещо (вж. Ефесяни 3:10) — да познаят многообразната премъдрост на Бога. Църквата е групата от хора на земята, чрез която Бог по Своята воля разпространява и защитава вярата. Той я нарича „стълб и основа на ис- тината" (1. Тимотей 3:15). Разбира се, ние сме благодарни за всички ин- ституции, които се занимават с разпространение на благовестието и обучаване на вярващите, но е грешка, ако такива организации заемат мястото на местната църква в живота на членовете си. Бог е обещал за църквата, че „портите на ада няма да й надделеят" (Матей 16:18), но Той не е обещавал това за никоя християнска организация. Павел нарича църквата тяло Христово, „пълнотата на Този, който из- пълва всичко във всичко" (Ефесяни 1:23). В своята великолепна благо- дат Главата не се счита за пълноценна без Своите части. Но църквата не е само тяло на Христос (вж. 1. Кор. 12:12-13), тя е и Негова невяста (вж. Ефесяни 5:25-27, 31-32). Като Негово тяло църква- та е средството, чрез което Той иска да говори на този свят през насто- ящата епоха. Като Негова невяста църквата е особеният обект на Него- вата любов и Той я подготвя да споделя с Него Неговата власт и слава. От всичко това трябва да заключим, че най-малкото събрание от вяр- ващи означава за Христос повече от най-великото царство на света. Ду- мите, с които Той говори за църквата, изразяват нежна любов и голямо достойнство. От това можем и да заключим, че един старейшина на местна църква има по-голямо значение за Бога от един президент или цар. В Новия Завет има твърде малко наставления как човек да бъде до- бър владетел, но напътствията за работата на църковните старейшини заемат голямо място. Ако се научим да гледаме на църквата така, както я гледа Господ, то- ва ще промени из основи нашето служение. 360 22. декември „Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познава-
Това е един от множеството стихове в Новия Завет, който силно обез- покоява много сериозни християни, които имат чувствителна съвест. Те мислят така: „Аз съм изправен пред изкушение да съгреша. Знам мно- го добре, че това е погрешно. Знам, че не бива да го правя, но въпреки това продължавам напред и го правя. Значи съм съзнателно непокорен. Това ми изглежда като самоволно съгрешаване. Следователно, според този стих от Библията, вече съм изгубил спасението си." Проблемът идва оттам, че стихът се изважда от неговия контекст и та- ка му се придава значение, което никога не е било идеята му. В целия пасаж става дума за отстъпничеството, за греха на човек, който извест- но време твърди, че е вярващ, но след това отхвърля християнската вя- ра и обикновено се идентифицира с някоя система, която открито се бо- ри срещу Иисус Христос. Такъв отстъпник е описан в ст. 29: „той е по- тъпкал Божия Син, счел е за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." Със своето ожесточено об- ръщане срещу Христос той показва, че всъщност никога не е бил наис- тина новороден. Нека предположим, че един човек чуе евангелието и е привлечен от християнската вяра. Той оставя религията на предците си и, така да се каже, възприема християнския етикет, но без действително да се е обър- нал. След това обаче настава гонение и той сериозно размисля дали ис- ка да се представя като християнин. Накрая решава да се върне към ста- рата си религия и го прави. С това показва, че Божият Син му е напъл- но безразличен и той презира Неговата кръв, пролята за грешниците. Такъв човек е отстъпник. Той съзнателно и самоволно се е върнал об- ратно в греха. Един истински вярващ не може да върви по този път. Той може да вър- ши други грехове, за които знае, че не бива да ги върши. Може и съзна- телно да насилва съвестта си. Това положително е нещо сериозно в Бо- жиите очи и не бива да казваме, че такова поведение може лековато да се извини. Но този човек може да намери прошка за това, като изповя- да греха си и го остави. При отстъпника не е така. За него важи присъ- дата, че няма вече жертва за грях. За него е невъзможно да се обърне и да се покае (вж. Евреи 6:6). 361
23. декември „Никой, който стои в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, и не Го е познал. " 1. Йоаново 3:6 Вчера вече разгледахме един стих, който често създава трудности на много честни християни. Днес ще се спрем на три стиха от Първото послание на Йоан, които също обезпокояват вярващите, които твърде ясно осъзнават своята греховност. Към цитирания по-горе стих се доба- вя още един: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Не- говото семе живее в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бо- га." (1. Йоаново 3:9) А в 1. Йоаново 5:18 се казва много подобно нещо: „Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; а роденият от Бо- га пази себе си и лукавият не го докосва." Ако тези стихове се разглеж- дат изолирано, те със сигурност предизвикват у мнозина от нас въпро- са дали изобщо сме истински християни. Но в други стихове в същото това послание на Йоан се казва, че и вяр- ващият съгрешава, напр. 1:8—10 и 2:1. Трудността идва до голяма степен от превода. В оригиналния език, на който е написан Новият Завет, може да се направи разлика между из- вършването на някой грях от време на време и практикуването на греха като начин на живот. Християнинът несъмнено понякога върши отдел- ни грехове, но грехът вече не определя цялостния му живот. Той е осво- боден от греха, под чието робство е бил досега. Всеки християнин, който казва, че не съгрешава, още не е разбрал на- пълно какво всъщност представлява грехът. Той очевидно не разбира, че всичко, което не достига съвършените стандарти на Бога, вече е грях. Факт е, че ние всеки ден съгрешаваме с мисли, думи и дела. Но Йоан прави разлика между това, което се случва като изключение, и това, което се върши като системен навик. За един истински вярващ грехът е нещо чуждо, а правдата е всъщност характерното за него със- тояние. Когато сме разбрали това, няма нужда да се измъчваме с тези стихове и да се съмняваме в спасението си. Фактите са следните: Божията воля е ние да не съгрешаваме. За съжаление обаче ние понякога го правим. Но грехът вече не е силата, която владее нашия живот. Ние вече не го практикуваме така, както сме го правили преди спасението си. И ако въпреки това съгрешим, намираме прошка, когато изповядаме неправ- дата си и се отвърнем от нея. 362
24. декември „Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му. " Притчи 18:11 Богатият, за когото се разказва в Евангелието от Лука, имал такова бо- гатство, че дори не знаел какво да прави с него. Затова решил да събо- ри хамбарите си и да построи по-големи. Тогава, мислел си, щял вече да е доволен. Но не знаел, че ще умре веднага щом осъществи замислите си. Богатството му не можело да го запази от смъртта. Сайдер казва по този повод: „Този богаташ е типичният образ на алч- ния човек. Той има неутолимото желание да трупа все повече и повече блага, въпреки че всъщност няма нужда от тях. И неповторимият му ус- пех в натрупването на богатства го води до богохулното заключение, че материалните притежания могат да задоволят всичките му потребнос- ти. От божествената перспектива обаче тази нагласа е чиста лудост. В Божиите очи такъв човек е пълен безумец." Има една история за един човек, който искал да забогатее чрез борсо- ви спекулации. Когато някой му предложил да му изпълни едно жела- ние, каквото и да е то, човекът поискал да види вестника, който щял да излезе след една година на същия ден. При това той, разбира се, си мис- лел, че ще може да натрупа богатство, като сега изкупи тези акции, ко- ито щели да се качат най-много през следващата година. И наистина по- лучил вестника. Докато вече се радвал на бъдещото си богатство, по- паднал на страницата с некролозите, където прочел собственото си име. Псалмистът говори с презрение за богатите: „Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им - от поколение във поколе- ние; наричат с имената си земите си." (Псалм 49:11) Но след това уми- рат и трябва да оставят богатството си на други: „Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват." (ст. 12) Може да се каже, че парите са валиден паспорт навсякъде освен в не- бето, и че с тях може да се купи всичко освен щастие. Никой богаташ не е поискал да гравират банкнота на надгробния му паметник, въпреки че в живота си често е мислел само и единствено за пари. Ако трябваше там да се изобрази знакът, който му е бил най-ва- жен, това трябваше да е „$". Но за гроба си той избира някой религио- зен символ, например кръст. Всъщност това е един последен акт на ли- цемерие. Праведните виждат по-надалеч и казват: „Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си." (Псалм 52:7) А Бог пише на не- говия надгобен камък: „Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога." (Лука 12:21) 363
25. декември „Икакто е признато, велика е тайната на благочестието: „Този, кой- то се яви в плът..." 1. Тимотей 3:16 Тайната е велика не защото остава неразгадаема за нас, а защото е изу- мителна. Тайната е поразителното откритие, че Бог е станал човек от плът и кръв. Това например означава също, че Вечният се е родил в един свят, под- властен на времето. Той, който е извън времето, е заживял в областта на часовниците и календарите. Онзи, който присъства постоянно навсякъде, сега се е ограничил до едно единствено място като Витлеем или Назарет, Капернаум или Еру- салим. Чудно е да си представим, че великият Бог, който изпълва небесата и земята, сам се е ограничил до едно човешко тяло. Когато хората Го гле- дали, те можели с право да кажат: „В Него обитава телесно цялата пъл- нота." Тайната ни напомня, че Творецът е посетил тази незначителна плане- та, наречена Земя. Тя е само една прашинка в Космоса, но въпреки то- ва Бог е избрал да дойде точно на нея. От небесния дворец Той е дошъл в обора, в ясли, от които се храни добитъкът! Всемогъщият Бог е станал безпомощно бебе. Не е пресилено да се ка- же, че Този, когото Мария е държала на ръце, всъщност е носел нея, за- щото Той е Творецът и Вседържителят на целия свят. Всезнаещият Бог е източникът на всяка мъдрост и всяко знание, и въпреки това четем за Него, че като дете Той е напредвал в мъдрост и разум. Почти немислимо е, че Този, на когото принадлежи всичко, е до- шъл в собственото Си притежание и там не е бил добре дошъл. За Не- го е нямало място в хана. Светът не го е разпознал. Своите Му не са Го приели. Господ дойде в света като негов Служител. Господарят на славата прие съвсем обикновено човешко тяло. Господарят на живота дойде на този свят, за да умре тук. Светият дойде в една истинска джунгла на гре- ха. Безкрайно възвишеният дойде съвсем близо до нас. Той, който беше цялата радост на Своя Отец и на когото се покланяха ангелите, трябва- ше да страда от глад и жажда. Той беше уморен, когато седеше на Яко- вовия кладенец, спеше в лодката на Генисаретското езеро, обикаляше като бездомен чужденец в света, който беше сътворил със собствените Си ръце. Той дойде от богатството в най-окаяната бедност, нямаше до- ри място, където да подслони главата Си. Работеше с ръцете Си. През целия си живот не спа на дюшек. Нямаше течаща топла и студена вода, нито другите удобства, които ние считаме за елементарни. И всичко това за теб и за мен! О, нека се поклоним, нека прославим Царя! 364
26. декември „А содамският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си." Битие 14:21 Чужди нашественици били нападнали Содом и били пленили Лот, се- мейството му и голяма плячка. Щом Аврам чул това, той въоръжил слугите си и преследвал грабителите. Близо до Дамаск ги настигнал и спасил пленниците и техния имот. Содомският цар посрещнал Аврам, когато той се връщал, и му казал: „Дай ми хората, а имота задръж за себе си!" Но Аврам отговорил, че нямало да приеме дори и връзка за обувки от царя, за да не може той да каже, че е обогатил Аврам. В известен смисъл содомският цар тук символизира Сатана, който ви- наги иска вярващите да се интересуват от материални неща и да забра- вят за хората наоколо си. Аврам се съпротивил на това изкушение, но мнозина други не са имали такъв успех в подобни ситуации. Те са смя- тали събирането на имот за най-важното и затова са обръщали твърде малко внимание на ближните и приятелите си, които били изправени пред вечността без Бога, без Иисус Христос и без надежда. Хората винаги са важни, а нещата не. Един млад християнин веднъж влязъл в стаята, където майка му шиела, и казал: „Майко, радвам се, че Бог ми е дал по-голяма любов към хората отколкото към нещата." Тази майка се радвала не по-малко на това. Изглежда неподобаващо да плачем, че някой ни е счупил скъпата ка- на от китайски порцелан, а никога да не сме пролели и една сълза, за- щото милиони хора погиват без Бога. Ценностната ми система е дефек- тна, ако при улично произшествие се вълнувам повече за щетите на ко- лата си, отколкото за ранения в другата кола. Ние лесно се ядосваме, ко- гато ни прекъснат по време на работата или на любимото ни занимание, но прекъсването може да има серизона причина и да е по-важно от на- шите планове. Често ние се интересуваме повече от злато и сребро отколкото от хора. А. Т. Пиърсън е казал: ,3 християнските домове е заровено цяло съкро- вище от злато и сребро и безполезни украшения. То би стигнало да се построи флота от 50,000 кораба, те да се натоварят с Библии и да се из- пратят с мисионери. Така би могла да се построи църква във всяко ока- яно бедно селце и след няколко години всеки жив човек би бил достиг- нат с благовестието." А един друг Божи пророк, Дж. А. Стюарт, пише: „Ние сме използвали богатството си, за да се снабдим с луксозни стоки, от които всъщност нямаме нужда. Обикнали сме вкуса на черния хай- вер, докато милиони хора в други части на нашия свят умират от глад в греха. Ние сме продали духовното си първородство за паница леща." Често се питам в сърцето си кога ли ние християните ще се откажем от това безумно преследване на материални богатства и ще се загрижим за духовното добруване на хората. Една човешка душа струва повече от всички богатства на света. Нещата нямат значение, само хората имат. 365
27. декември „Това е Моето тяло, което е разчупено за вас..." 1. Коринтяни 11:24 Ейми Кармайкъл посочва четири неща в Библията, които се счупват и
Счупените гърнета (Съдии 7:19-20) - от тях заблестява светлина. Счупеният съд с миро (Марк 14:3) - от него се разнася благоухание. Пет разчупени хляба (Матей 14:19) — и гладните са нахранени. Едно разчупено тяло (1. Коринтяни 11:24) - и светът бива спасен. Сега имаме привилегията да добавим още едно пето нещо към тази поредица - нашата пречупена воля. Резултатът от това ще бъде един из- пълнен живот, пропит от мир и удовлетворение. Мнозина, които са дошли при кръста, за да потърсят там спасението си, още не са дошли там, за да се оставят да бъде пречупена волята им. Те може да изглеждат кротки и меки, може винаги да говорят тихичко, може външно да изглеждат много благочестиви, но въпреки това може да имат желязна воля, която все още ги отделя от най-доброто, което Бог може да ни подари в живота. Понякога нещо подобно става с младите хора, които са влюбени и ис- кат непременно да се оженят. Родителите и приятелите, които по-мъдро и зряло преценяват отстрани, виждат, че тази връзка няма да бъде доб- ра. Но упоритата млада двойка отхвърля всеки съвет, който не й харес- ва. И същата непреклонна воля, която ги е отвела до брачния олтар, след това ги отвежда пред бракоразводния съд. Наблюдавали сме това и при християни, твърдо решени да се впуснат в определен бизнес, въпреки че очевидно нямат необходимите знания и опит в тази област. Въпреки съвета на близките си те влагат в начина- нието собствените си пари, а често и взети назаем от добронамерени приятели. Случва се неизбежното - предприятието се проваля и креди- торите идват да съберат поне останките. Случва се разрушителният ефект на несъкрушената воля да се прояви и в християнското служение. Например някой заминава със семейство- то си някъде като мисионер само за да се върне след една година, при- чинявайки големи щети и разходи на църквата, която го е изпратила. Ог- ромни материални средства на лековерни християни се използват за фи- нансиране на някой проект, който е бил човешко изобретение, а не Бо- жия идея - план, който впоследствие се оказва напълно безсмислен. То- ва предизвиква разправии и огорчения, понеже човекът отказва да рабо- ти ефективно заедно с другите, а иска непременно да наложи собстве- ната си воля. Всички ние имаме нужда волята ни да бъде пречупена, да оставим в подножието на кръста цялото си упорство, целия си инат и цялото си своеволие. Тази желязна воля трябва да бъде пожертвана на олтара. Ние всички трябва да кажем заедно с Ейми Кармайкъл: Ти, велики Боже, беше съкрушен за мен. Помогни и аз да бъда пречупена чрез Твоята любов.
28. декември „Като един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се
Първо трябва да разберем, че кучето, за което става дума в този стих, не е симпатичният малък кокер шпаньол, който може би няма нищо против да го хванем за ушите. По-скоро това е дивият, ръмжащ уличен пес, който коварно се спотайва с оголени зъби. Трудно би било изобщо да го доближим дотолкова, че да го хванем за ушите. Но дори и да ус- пеем, ще се окажем в отчаяно положение - ще ни е страх и да продъл- жаваме да го държим, но и също толкова ще ни е страх и да го пуснем. Това е подходящ образ за човека, който се намесва в разправия, която не го засяга. Твърде скоро върху него ще се излее гневът и на двете стра- ни. Всеки от тях има чувството, че този, който се е намесил, може да по- беди, и затова те забравят собствените си разногласия и се обединяват срещу третия. Ние се подсмихваме на ирландеца, който отишъл при двама мъже, ко- ито се биели, и невинно попитал: „Това частен бой ли е, или всеки мо- же да участва?" Но у всеки от нас се крие склонността към посредни- чество, изкушението да се намесваме в караници, които всъщност изоб- що не ни засягат. Полицейските служители трябва да бъдат особено внимателни, кога- то ги извикат за някой семеен скандал. А колко по-предпазливи трябва да бъдат обикновените граждани, преди да се намесят в чужди домаш- ни разправии! Може би най-добрите примери, които илюстрират днешния стих, мо- гат да се намерят в неприятностите, които могат да се случат в една църква. Обикновено разправията започва между двама души. После други взимат страна. Това, което някога е започнало като искра, бързо се разгаря до опустошителен пожар. Хора, които нямат нищо общо с първоначалния проблем, искат непременно да дадат принос със собст- вената си мъдрост, като че ли са лично Делфийският оракул. Стига се до темпераментни избухвания, приятелства се разрушават и мнозина остават с разбити сърца. И докато войната се изостря, църквата стрес- нато слуша новините за сърдечни инфаркти, мозъчни удари, стомашни язви и други физически проявления. Първоначалният горчив корен се е разраснал и мнозина са тежко засегнати от него. Предупреждението да не се намесваме в чужда разправия би могло да влезе в противоречие с думите на Спасителя: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове." (Матей 5:9) Но противоречие няма. Миротворецът се намесва, когато двете враждуващи страни искат различията им да бъдат разгледани пред арбитър. В другите случаи оба- че посредникът единствено попада в ситуация, от която няма лесен и безболезнен изход. 367
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|