Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 11. декември
- 12. декември
- 13. декември
- 16. декември
- 17. декември
9. декември „... но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез на- шия Господ Иисус Христос!" 1. Коринтяни 15:57 Никое създание не може да обхване величината на победата, която Господ Иисус е спечелил на кръста на Голгота. Той е победил този свят (вж. Йоан 16:33). Той е осъдил Сатана, княза на този свят (вж. Йоан 16:11). Той е възтържествувал над властите и силите (вж. Колосяни 2:15). Той е победил смъртта така, че тя е погълната победоносно (вж. 1. Коринтяни 15:54,55,57). А Неговата победа сега е и наша победа. Също както победата на Да- вид над Голиат е означавала спасение за целия Израил, така и славният триумф на Христос важи за всички, които Му принадлежат. Затова мо- жем да пеем: Иисус дойде, Спасителят мощен, разби дома на силния въоръжен. Строши резетата на неприятеля, изведе пленниците с песен. Сатана, усещаш ли силния? Иисус дойде, Спасителят мощен! Ние сме победители чрез Този, който ни възлюби, защото „нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъ- дещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ." (Римляни 8:38—39) Гай Кинг разказва за едно момче, което чакало на гарата влака, с кой- то се връщал местният футболен отбор след важен мач. Момчето се втурнало към първия играч, който слязъл от влака, и задъхано попита- ло: „Кой спечели?" И после хукнало по перона, като викало възторже- но: „Ние спечелихме! Ние спечелихме!" Гай Кинг наблюдавал това и си помислил: „Гледай ти, какво всъщност е допринесло това момченце за победата? Какво общо имало то с борбата на терена?" Естествено отго- ворът е: „Абсолютно нищо." Но понеже живеело в същия град, то се идентифицирало с тамошния футболен отбор и най-естествено приема- ло победата като своя собствена. Веднъж чух за един французин, който много бързо се превърнал от победен в победител, като просто сменил гражданството си. Това било, когато Уелингтън, железният херцог на Англия, постигнал прочутата си победа над Наполеон при Ватерлоо. Отначало французинът принадле- жал към победените, но в този ден той станал британски гражданин и можел вече да счита победата на Уелингтън за своя. По рождение ние всички сме поданици на Сатана и затова сме на стра- ната на победения. Но в мига, в който признаем Христос за свой Господ и Спасител, ние преминаваме от поражение към победа. 348 10. декември „... но Прискила и Акила, като го чуха, го прибраха и му изложиха по-
Когато обясняваме на хората пътя на спасението, е изключително важ- но посланието ни да е ясно и да избягваме всичко, което би могло да ги обърка. Те обикновено са и без това достатъчно объркани, понеже Са- тана е „заслепил ума им" (вж. 2. Коринтяни 4:4). Ето един пример за това, че ние често казваме неща, които озадачават невярващите хора. Например, започваме да свидетелстваме за вярата си на един млад човек, с когото тъкмо сме се запознали. Доста скоро той ни прекъсва и казва: „Аз не съм религиозен. Опитах веднъж, но това до никъде не ме доведе." На това може би ние отговаряме: „Аз също не съм религиозен и не ви проповядвам никаква религия." Нека спрем за момент дотук. Можем ли да си представим колко обър- кващо действа това на човека? Ние му говорим за неща, които са оче- видно религиозни, след което му казваме, че не сме религиозни. Това вече е достатъчно, за да го откаже. Разбира се, ясно е какво имаме предвид. Искаме да кажем, че не под- канваме човека да се присъедини към дадена църква или вероизповеда- ние, а да изгради лично взаимоотношение с Иисус Христос. Ние не про- повядваме религия, а една личност. Не предлагаме реформа и спазване на определени правила, а основна промяна на човека и нов живот. Но когато човекът чуе думата „религия", той я свързва с всичко, кое- то се отнася до Бога, поклонението и богослужението. За повечето хора тази дума означава система от убеждения и определен стил на живот, свързан с отношението на човека с Бога. И ако му кажем, че не сме ре- лигиозни, за него това веднага означава, че трябва да сме или атеисти, или езичници. И преди още да имаме възможността да обясним какво всъщност имаме предвид, той вече ни е категоризирал или като атеисти и невярващи, или като някакви лицемери, които очевидно крият нещо и се правят на нещо, което не са. А и действително не е вярно, ако кажем, че не сме религиозни. Ние вярваме в основните учения на християнската вяра. Вярваме, че онези, които изповядат вярата в Иисус Христос, трябва да покажат това и с жи- вота си. Вярваме, че чистата и истинска религия се проявява в това, да се грижим за сираците и вдовиците и да пазим себе си неопетнени от света (вж. Яков 1:27). Ние просто не вярваме, че религията може да ни спаси. Единствено живият Христос може да ни спаси. Ние не вярваме в разводнената фор- ма на християнството, която днес е така широко разпространена. Не вярваме в някаква система, която уверява човека, че може с добрите си дела или заслугите си да отиде в рая. Но трябва да можем да обясним на хората това, без да ги объркваме с изречения като: „Аз изобщо не съм религиозен." Нека не си играем на думи, когато става дума за душите на хората. 349 11. декември „Да вложите тези мои думи в сърцето си и в душата си и да ги вър- жете като знак на ръката си, и да бъдат като превръзки над очите ви." Второзаконие 11:18 Днешният библейски стих е непълен, ако не добавим към него и три- те следващи стиха. Ето ги:, Да учите на тях синовете си, като говорите за тях - когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. И да ги написваш на стьлбивете на вратите на къщата си и на портите си, за да се умножат дните ви и дните на синовете ви в земята, за която Господ се закле на бащите ви да им я даде, като дните на небето над земята." Тук имаме едно точно описание на мястото, ко- ето Божието слово трябва да заема в живота на Неговия народ. Ако те- зи условия са изпълнени, вярващите ще могат да преживеят рая на зе- мята. Първо, ние трябва да учим наизуст Словото или, както казва текстът, да го влагаме в сърцето си и в душата си. Човекът, който знае наизуст големи части от Светото Писание, обогатява собствения си живот и раз- ширява и възможностите си да бъде благословение за други. После Словото трябва да бъде вързано на ръцете и над очите ни. Това не означава, че трябва да си направим филактерии, както мислят някои, а че действията (ръцете) и желанията (очите) ни трябва да бъдат под властта на Иисус Христос. Божието слово трябва да бъде централната тема на нашите разговори у дома. Освен това всяко семейство трябва да си има своя „олтар" - сво- ето време за ежедневно общение с Бога, когато се чете Неговото слово и членовете на дома се молят заедно. Никой не може да измери святото влияние на Библията върху едно такова семейство. Божието слово трябва да ни занимава, когато сме на път, когато си ля- гаме и когато ставаме. С други думи, Библията трябва до такава степен да стане част от нашия живот, че да формира говоренето ни, където и да сме и каквото и да правим. Ние трябва да говорим на езика на Библия- та. Трябва ли да пишем библейски стихове на вратите и оградите си? То- ва е много добра идея! На вратите на много християнски домове са ока- чени думите от Иисус Навиев 24:15: „Но аз и домът ми ще служим на Господа!" А в много други домове има библейски стихове по стените. Ако отделим подобаващо място на Светото Писание в нашия живот, не само ще си спестим много пропилени в празни приказки часове, но и ще се занимаваме с наистина значими теми, важни за вечността. И ат- мосферата в домовете ни ще бъде християнска. 350
12. декември „Да не изпитваш Господа, своя Бог." Матей 4:7 Какво означава всъщност да изпитваш Господа? Дали това е нещо, в
Израилевите синове изпитвали Господа, когато роптаели, че в пусти- нята няма вода (вж. Изход 17:7). Казвайки: „Дали Господ е между нас, или не?", те не само се съмнявали в Неговото божествено присъствие, но и в Неговото провидение и грижа за тях. Сатана изпитвал Господ Иисус, като Го подканял да скочи от покрива на храма (вж. Лука 4:9-12). Иисус би изпитал Бог Отец, ако беше нап- равил това, защото тогава би представил просто някакъв фокус, което не е по волята на Отца. Фарисеите изпитвали Господа, като Го питали дали е право да се пла- щат данъци на императора (вж. Матей 22:15-18). Те си мислели, че не- зависимо какво отговори, ще раздразни или римляните, или онези юдеи, които били ревностни противници на римляните. Сапфира изпитала Божия Дух, като казала, че дава за Господа цялата цена от продажбата на имота си, докато всъщност задържала една част (вж. Деяния 5:9). Петър заявил пред съвета в Ерусалим, че би било изпитване на Бога, ако се опитат да наложат на повярвалите езичници юдейския закон, за- щото това е хомот, който дори и самите юдеи не можели да носят (вж. Деяния 15:10). Да изпитваш Бога означава да пробваш докъде можеш да стигнеш бе- наказано, преди Господ да подейства. Означава да Го използваш, да про- веряваш дали Той наистина ще потвърди словото Си, или да разширя- ваш рамките на Неговия съд (вж. Второзаконие 6:16; Матей 4:7). Ние вече изпитваме Бога, когато роптаем или се оплакваме, защото с това всъщност поставяме под съмнение Неговото присъствие, Неговата власт и Неговата доброта. С това ние заявяваме, че Той не познава обс- тоятелствата, в които живеем, или че не се интересува от тях, или че не е способен да ни освободи от тях. Изпитваме Бога и когато без нужда се излагаме на големи опасности и очакваме от Него да ни спаси. От време на време четем за подведени вярващи, които хващали отровни змии и умирали. Те се позовавали на това, че Бог е обещал, че християните няма да пострадат от отровни змии („... змии ще хващат", Марк 16:18). Но в този стих не се казва, че ние можем да вършим чудеса, както на нас ни се иска. Бог ни обещава защита, когато тя ни е необходима, когато Той иска да изпълни Своята воля в нас и чрез нас. Изпитваме Бога, когато Го лъжем. А ние правим това, когато външно демонстрираме по-голяма отдаденост, жертвоготовност и старание, от- колкото всъщност имаме. Също както фарисеите са изпитвали Христос с лицемерното си отношение, така правим и ние. И накрая, ние изпитваме Господа винаги, когато излезем от рамките на Неговата воля и действаме по собствената си воля. Всъщност е нещо нечувано, едно творение някога да пожелае или да дръзне да изпива Твореца си. 351 13. декември „Тогава боящите се от Господа си говореха един на друг и Господ вни- маваше и слушаше. И се написа книга за спомен пред Него за онези, ко- ито се бояха от Господа и които зачитаха Името Му." Малахия 3:16 Възможно е човек да е толкова зает, че собствената му душа да изсъх- не и да стане безплодна. Прекомерната активност води дотам, че ние се занимаваме твърде много със собствената си работа и твърде малко с нашия Бог. Проповедници, които не прекарват много време насаме в разглеждане на Божието слово и общение с Господа, скоро започват да проповядват послания втора ръка, които вече имат малко или никакъв духовен авторитет. Много вярващи се страхуват да остават сами. Те трябва винаги да предприемат нещо заедно с други хора, да говорят, да работят, да пътуват. Вече не прекарват време в мълчаливо съзерцание. Стресът на съвременния живот постоянно ни кара да сме трескаво ак- тивни, да се стремим към свръхчовешки постижения. Развиваме огром- на движеща сила за дейности, които скоро придобиват собствена дина- мика, от която много трудно можем да се откъснем. Животът изглежда постоянно тичане напред, все по-бързо, все по-далеч. Резултатът от то- ва е, че вече изобщо не развиваме духовни корени. Но има и хора, които успяват да се насилят да излязат от този порочен кръг, които успяват понякога да откажат някоя покана, да прекратят ня- коя не толкова важна дейност, за да прекарат известно време насаме със своя Господ. Те решително си резервират време за молитва и размиш- ление върху Божието слово. Имат си тихо скривалище, където изключ- ват шумотевицата на света и могат да останат съвсем сами с Господа. Такива хора вървят по един вътрешен път на близко общение с Бога. „Интимното общуване на Господа е за онези, които Му се боят, и заве- тът Му ще им се обяви." (Псалм 25:14) Бог им открива тайни, за които ние не знаем абсолютно нищо в нашия забързан живот. Той може да да- ва божествени прозрения по отношение на водителство в живота, съби- тия в духовната област и бъдещето. Хората, които живеят в Божието светилище, преживяват близостта на Бога по начин, който онези, които живеят в предградията на света, изобщо не могат да си представят. Точ- но на ученика, който е лежал на гърдите на Господа, е дадено Открове- нието на Иисус Христос. Често се сещам за следните думи на Сесил: „Навсякъде и на всички казвам: трябва да поддържаш разговора с Бога, иначе душата ти ще за- гине. Трябва да ходиш с Бога, иначе Сатана ще ходи с тебе. Трябва да растеш в благодатта, иначе ще я изгубиш. А всичко това можеш да пра- виш само ако посветиш на тази цел съответната част от времето си и усърдно прилагаш подходящите средства. Не знам защо някои христи- яни имат такава малка способност за концентрация и уединение. Уста- новявам, че духът на времето е силен принцип, който изисква приспо- собяване. Виждам как той повлича мислите ми в своя водовъртеж и ме завлича в мръсната пяна на плътската природа... Принуден съм редовно да се оттеглям и пред моя Господ да си казвам: Какво правиш там? А къде стоиш сега?" 352 14. декември „... всеки, който се нарича с Името Ми, когото създадох за славата
Много е трагично, когато сме принудени да гледаме как мъже и жени пропиляват живота си. В крайна сметка, човекът е бил създаден по Бо- жия образ, по Негово подобие. Той е бил предназначен за престол, а не за табуретка в бар. Трябвало е да бъде заместник на Бога, а не роб на греха. Отговорът на въпроса какво е истинското предназначение на чо- века, трябва да бъде: „Истинската цел на човека е да прославя Бога и да Го радва във вечността." Ако пропуснем това, пропускаме всичко. Дж. X. Джоует плаче, когато вижда, че животът на толкова много хо- ра през годините е „не толкова човешки живот, колкото вегетиране на амеба". Той е загрижен, че хората могат така да закърнеят, че накрая да не са нищо повече от „дребни служители в едно преходно предприя- тие". И той тъжно установява, че на надгробния камък на някакъв чо- век пишело само, че той „се родил като човек и умрял като бакалин". Когато Уочман Ни бил младеж, той бил много наскърбен, когато виж- дал, как „творческите дарби на един човек биват пропиляни за един ал- чен работодател... В един малък дюкян в стария град един безименен за- наятчия работел вече шест години върху три дървени платна за един па- раван от четири части. Той изрязвал в дървото цветя, които се откроява- ли в бяло върху черно лакираната повърхност. За тази работа му плаща- ли по 80 цента на ден, „в слънце и дъжд, на празници и също при рево- люция" - както се изразявал собственикът на дюкяна. Освен това всеки ден получавал ориза и зеленчуците си и една дъска, на която можел да спи. След като бил придобил всички необходими умения за тази рабо- та, той можел да направи в живота си най-много два такива паравана, преди очите и нервите му да отслабнат и той да бъде изпратен при по- сяците на улицата." Трагичното в днешния живот е, че хората изобщо вече не осъзнават високото си призвание. Те вървят през живота и стигат само до мало- важното, посредственото. Пълзят, където биха могли да летят. Някой бе- ше казал, че хората се ровят в купчина тор и изобщо не забелязват, че над тях лети ангел, който им предлага корона. Те прекарват времето си в това, да си изкарват прехраната, вместо да си изградят истински жи- вот. Много хора днес са загрижени за разпиляването на природните ресур- си и замърсяването на околната среда, но при това изобщо не се замис- лят за още по-голямото разхищение на човешки живот. Предприемат се акции за спасяване на застрашени видове птици и животни, но бихме могли да обърнем поглед и към хората, които пропиляват живота си и не могат да бъдат мотивирани да направят нищо. Един човешки живот е по-ценен от целия свят. Да се пропилее безцелно е ужасна трагедия. Една жена веднъж каза: , Аз съм на 70 години и всъщност не съм нап- равила нищо с живота си." Какво би могло да бъде по-лошо от това? 353
15. декември „ Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост. Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си." Псалм 126:5-6 В Псалм 126 израилевите синове си припомнят завръщането си в сво- ята земя след дългия плен във Вавилон. Струвало им се е, че сънуват, били са изпълнени със смях и песен. Дори и съседите им езичници го- ворели за великите неща, които Господ извършил за Своя народ. И сега, когато били пак в родната си земя, трябвало наново да засеят нивите. Но там имало проблеми. Те носели със себе си ограничено ко- личество зърно. Можели да го използват за храна, защото нивите не би- ли родили нищо, което те да могат да пожънат. А можели и да го изпол- зват, за да го посеят в земята с надеждата за богата реколта някога в бъ- деще. Ако решали да използват по-голямата част за семе, това означа- вало, че сега трябвало да живеят много скромно и да страдат от лише- ния до времето на жетвата. Но те се решили за този път. Когато земеделецът отивал на нивата си и пръскал шепа зърно в разо- раната земя, може би понякога проливал по някоя сълза при мисълта какви трудности ще трябва да преживеят той и семейството му до вре- мето на жетвата. Но по-късно, когато полята били покрити със златни класове, сълзите му се обръщали в радост и той отнасял зрелите класове в хамбара си. Сега той получавал богата отплата за всички минали жертви. Можем да свържем това и с нашето управление на материалните бла- га. Господ поверява на всеки от нас ограничено количество пари. Ние можем да ги изразходваме за собствените си желания и да си купуваме каквото ни душа иска. Но можем и да живеем много пестеливо и да вла- гаме парите в делото на Господа, в мисионерски дружества, които рабо- тят в чужбина, в християнска литература, в радиопредавания, които раз- пространяват евангелието, в местната си църква и в много други форми на евангелизационна работа. В този случай това ще означава, че самите ние ще имаме скромен начин на живот, така че всичко, което надхвърля насъщните ни потребности, да се използва за Божието дело. Тогава ние се задоволяваме с ограничено домакинство, за да не бъдат изгубени ня- къде човешки души само защото не са чули нищо за евангелието. Но всички тези жертви няма изобщо да си струва да се споменават, ко- гато дойде времето на жетвата, когато видим в небето мъже и жени, ко- ито са там заради нашето жертвоготовно даване. Един човек, който е спасен от пъкъла и през цялата вечност ще прославя Божия Агнец, на- истина си струва всяка наша жертва. 354
16. декември „Благославяй Господа, душо моя, и не забравяй всичките Му благодея- ния. Той е... който изцелява всичките ти болести. " Псалм 103:2—3 Едно от старозаветните имена на Бога е Йехова Рафа, което означава „Аз съм Господ, който те изцелявам" (Изход 15:26). Бог е, който ни да- ва здраве. Той ни изцелява от най-различни немоти и в крайна сметка Той ще ни избави завинаги от всякакви болести. Понякога Той ни изцелява чрез невероятно силните възстановителни сили, които е заложил в тялото ни. Затова лекарите често казват: „Пове- чето неща изглеждат по-добре на другата сутрин." Понякога Той ни из- лекува и чрез лекарства или операции. Дюбоа, един прочут френски ле- кар, е казал: „Лекарят превързва раната, но Бог я изцелява." Понякога Бог изцелява и по чуден начин. Знаем това от Евангелията и от личен опит. Но не винаги Божията воля е Той да ни изцели. Ако беше така, някои хора никога нямаше да остареят и да умрат. Всеки обаче рано или къс- но умира - поне докато Господ си дойде. Бог не е отнел и физическото страдание на Павел, но му е подарил благодатта да го носи (вж. 2. Ко- ринтяни 12:7-10). Общо погледнато, болестта е следствие от греха. С това имам пред- вид, че ако никога не беше имало грях, нямаше да има и болести. Поня- кога болестта може и да е пряко следствие от греха в живота на един чо- век. Например алкохолизмът често води до заболязания на черния дроб, пушенето предизвиква рак, развратът води до полово предавани заболя- вания, а гневът може да доведе до язва на стомаха. Но не всяка болест е пряко следствие от греха на човека. Сатана е на- несъл тежки болести на Йов (вж. Йов 2:7), но въпреки това Йов е бил най-праведният човек на земята (вж. Йов 1:8; 2:3). Също така Сатана е измъчвал една неназована жена с изкривяване на гръбнака (вж. Лука 13:11-17). Той е бил и причината за „тръна в плътта" на Павел (вж. 2. Коринтяни 12:7). В Йоан 9:2-3 се говори за един сляпороден човек, който не може да е бил виновен сам за болестта си. Епафродит е бил се- риозно болен, но не поради грях, а поради неуморното си служение за Господа (вж. Филипяни 2:30). А Гай е бил духовно здрав, но физически болнав (вж. 3. Йоаново 2). И накрая трябва да добавим, че ако Господ не ни изцели, това не неп- ременно означава, че нямаме достатъчно вяра. Само когато Бог е дал специално обещание, че ще изцели, вярата може да претендира за изце- лението. Иначе трябва да оставим това в ръцете на нашия жив, любящ Бог и да се молим да бъде Неговата воля. 355
17. декември „Където няма дърва, огънят изгасва... " Притчи 26:20 Двама души се карат. Единият подхвърля някаква ядна забележка,
Има обаче и друга възможност. Един човек обсипва противника си с яростен поток от думи, но той не му отговаря по същия начин. Първи- ят се опитва да вдигне градуса още повече, да ядоса другия, да го окле- вети, да го засрами. Но той просто отказва да се впусне в разправията. Накрая единоборецът вижда, че само си губи времето, и се оттегля, все още ругаейки през зъби. Тук огънят е изгаснал, понеже този, който е трябвало да се защитава, не е искал да налива в него масло. Д-р X. А. Айрънсайд често се срещал след проповед с хора, които ис- кали да обсъждат с него нещата, които е казал. Обикновено те се възму- щавали от разни дребни подробности, а не ставало дума за принципни учения. Д-р Айрънсайд слушал търпеливо и когато свадливият ближен спирал, за да си поеме въздух, той винаги казвал: „Е, добре, братко, ко- гато отидем в небето, ще се разбере, че единият от двама ни е грешал, и може би съм аз." Този отговор винаги освобождавал доктора доста бър- зо, така че той скоро вече можел да си говори с някой друг. Как приемаме критиката? Веднага ли се впускаме да се защитаваме, отвръщаме ли със същото, изригваме ли веднага всички критични мис- ли, които някога сме имали за съответния човек? Бихме могли и просто да кажем спокойно: „Братко, радвам се, че не ме познаваш по-добре, иначе щеше да имаш още много неща, за които да ме критикуваш." Та- къв отговор вече е угасял много гневни огньове. Мисля, че на повечето от нас се е случвало да получат писмо, от кое- то вее остър леден вятър, който пронизва до костите. В такъв момент ес- тествената реакция е и ние да натопим перото си в чиста сярна кисели- на и да напишем подобаващ отговор. Това разпалва огъня и скоро започ- ва размяна на отровни писма. Колко по-добре би било в отговор да на- пишем само едно просто изречение: „Скъпи братко, ако искаш да се ка- раш и да се биеш с някого, моля те прави го с дявола." Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме в самоотбрана, кара- ници и разправии. Такива неща само ни отклоняват от най-важното, от- слабват духа ни и развалят християнското ни свидетелство. Другите мо- гат да размахват факли, с които нарочно да искат да разпалят огъня, но маслото е в наша власт. Ако откажем да го наливаме в огъня, той ще из- гасне. 356
18. декември „Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които слагат тъмнина за светлина и светлина за тъмнина; които слагат горчиво за сладко и сладко за горчиво!" Исая 5:20 Тук Бог провъзгласява „горко" за онези, които обръщат обратно мо- ралните принципи, които превръщат греха в нещо почтено и смятат, че чистотата не е желателна. Т. ван дер Лугд цитира три съвременни при- мера за това как днешните хора пренебрегват или лековато променят моралните граници: „Първо прочетох една статия, която от една страна се отнасяше несериозно към лошите ефекти на порнографията, а от друга страна се оплакваше от "пуританизма на религиозните и набож- ните". След това намерих една статия във вестник, в която се разказва- ше за една група загрижени родители, които настоявали да бъде увол- нена една неомъжена бременна учителка. Авторът на статията описва- ше учителката като много приятна личност, докато майките и бащите бяха представени като злодеи. И накрая видях едно телевизионно шоу, в което един гост защитаваше твърдата рокмузика, пиянството и упот- ребата на наркотици по повод на един концерт, при който бяха загинали няколко младежи. Той прехвърляше вината за нашите социални пробле- ми върху хората, които принципно не харесват такива мероприятия." Аз виждам две причини за това плашещо развитие. Първо, хората са изоставили принципите и абсолютните стойности, които се намират в Библията. Днес моралът е въпрос на собствен личен избор. И второ, колкото повече хора се поддават на греха, толкова повече те имат чувс- твото, че трябва да представят греха си като напълно нормално поведе- ние и да се защитават. Други, за които е трудно да оправдаят греха директно, вместо това прибягват към лични нападки, т. е. очернят характера на противника си, вместо да се занимаят с изказаното в спора мнение. Така и става в гор- ните примери. Застъпниците на либералния морал нападат „пуританиз- ма на набожните", представят загрижените майки и бащи като злодеи и обвиняват за социалните проблеми хората, които се изказват против пи- янството, наркотиците и против един концерт, при който са загинали ня- колко младежи. Към тези, които искат напълно да премахнат моралните граници, се прибавят и онези, които се задоволяват само да размият и заличат раз- ликите. За съжаление мнозина от тях са водещи личности в църквите. Вместо да застанат ясно на страната на Библията и да нарекат греха с истинското му име, те се увъртат като котка около горещо мляко и с то- ва дават да се разбере, че в крайна сметка нищо не може само по себе си да се нарече зло. Според техните думи пиянството е болест. Сексу- алните перверзни са просто друг стил на живот. Сексът извън брака е разрешен, ако се приема от околната култура. Абортите, голотата на публични места и проституцията са лични права на всеки човек, които не бива да бъдат ограничавани. Такова объркано мислене показва застрашителна липса на морално разбиране. Тези извратени аргументи са лъжи на дявола, който в край- на сметка повлича хората във вечна гибел. 357 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|