Victoria Boutenko
Изтегляне 240.2 Kb.
|
Свързани:
ulicata-i-moyata-bezopasnost
- Навигация на страницата:
- Виктория Бутенко НАБЛЮДАВАЙТЕ СМЕЛО! Съмнението е баща на откриВателстВото Галилео Галилей
- КАКВО ЛИПСВАШЕ В НАШАТА ПРОГРАМА ЗА СУРОВО ХРАНЕНЕ
- КАК СЕ ХРАНЯТ ШИМПАНЗЕТАТА
| Виктория
УВОД Скъпи читатели, За мен е удоволствие да споделя тази книга с вас. На нейните страници ще разкрия множество удивителни факти за зелените храни и ще се опитам да обясня защо те са най-важната част от храната на човека. От момента, в който осъзнах, че ключът към истинското здраве е точно под носа ми, започнах да чета всяка попаднала ми книга за зелените храни. Отначало исках само да подобря класическата суровоядна диета. В процеса на проучване обаче с изненада открих, че добавянето на смлени зелени храни към хранителния режим води до толкова забележително подобрение в здравето, че то може дори да надмине ползите от типичното суровоядство с относително ниско съдържание на зелени храни. Освен това, приемането на смутита е далеч по-лесно изпълнимо от рязкото преминаване към изцяло суровоядно хранене. В същото време открих, че хората, които включват смлени зелени храни в ежедневния си прием, естествено започват да консумират повече живи храни. Зелените смутита са прост и вкусен начин за оценяване на лечебните свойства на зелените храни. Независимо дали сте привърженик на суровоядството, веганството, вегетарианството или типичното американско хранене, зелените смутита могат значително да подобрят здравословното ви състояние. Тази чу-дотворна напитка е достъпна за всички хора във всички страни. Нека сега заедно да открием защо зелените храни са идеални за човека. Надявам се за вас тази информация да бъде освежителна глътка въздух, както беше за мен. Виктория Бутенко НАБЛЮДАВАЙТЕ СМЕЛО! Съмнението е баща на откриВателстВото Галилео Галилей Наблюдението стои в основата на всяка наука. И ние с вас, като всички останали на тази планета, имаме правото да наблюдаваме и да правим собствените си изводи, независимо дали сме учени, или не. Експериментите ни позволяват да поемем отговорността за собствения си живот. Никоя наука не може да замени личния опит. Когато едно дете чуе, че не бива да пипа огъня, това предупреждение не означава кой знае какво за него, докато наистина не се опари. Единствено чрез наблюдение можем да се научим да свързваме причините с последствията, да знаем какво да очакваме. Така например, ако преядем късно вечерта, не бива да очакваме, че ще се чувстваме свежи на сутринта. Предимството да знаем какво ще се случи ни позволява да постъпваме целенасочено в ежедневието си и да постигаме онова, което желаем, чрез съзнателни действия, вместо сляпо да следваме съветите на някого, който „знае по-добре“. Израснала съм в Съветския съюз, където всички живееха под постоянния контрол на държавните структури. От ранно детство свикнах да ми се казва какво да правя, какво да говоря и даже какво да мисля. Страхувах се да опитвам нови неща. Имах обаче късмета да срещна много невероятни хора в живота си, от които се научих дръзко да опитвам всичко, което поискам. Не мога да не ви разкажа за Александър Суворов, с когото съм се срещала няколко пъти и който се превърна в мой герой и вдъхновение за много години. Суворов ослепял и оглушал напълно на тригодишна възраст. Въпреки това имал толкова сил-но желание да живее пълноценно, че се научил да говори и да разбира другите, като ги държал за ръцете. Завършил гимназия с отличие, а после Московския университет, където защитил и докторска степен. Автор е на десетки гениални книги по философия и безброй научни статии за помощта към слепите и глухите деца. Макар самият той да не може да изгледа нито един филм, е създал три завладяващи документални филма за начина, по който възприема живота. Спомням си премиерата на първия от тях през седемдесетте години. Беше привлякла огромни тълпи от хора в Москва. Те бяха дълбоко трогнати от искреността и страстта на Суворов. Помня, че след края на филма дълго никой не излезе от киното. Просто седяхме там, зашеметени, разплака-ни, засрамени от собствения си плах живот и глупави страхове. Александър Суворов, който беше живял цял живот в мрак и тишина, мечтаеше да пътува в други страни. Затова научи два чужди езика и обиколи няколко държави. Когато го питаха защо, отговаряше: „Исках сам да видя света“. Когато се срещам с невероятни личности като Суворов или чета за други хора, дръзнали „сами да видят“, ми се приисква самата аз да вникна по-дълбоко в живота около себе си и да разбера докъде се простират границите ми. Като живеем, като опитваме нови неща и търсим верните отговори, ние трупаме множество лични преживявания. Познанието ни става осъзнато и практично. Чувстваме се уверени във всяка житейска ситуация, особено когато трябва да вземем бързо решение. И обратното, когато разчитаме само на компилации от чужди съвети, най-доброто, което можем да правим, е да се надяваме и да се молим авторите им да са били ефективни в постигането на знания и искрени в намеренията си. С други думи, някой друг да е проявил по-голяма загриженост за нас, отколкото ние самите. Позволявайки на другите да наблюдават и разсъждават вместо нас, в определен смисъл доброволно избираме да бъдем слепи и глухи. Започваме да се чувстваме длъжни да следваме нечии указания и изпълняваме действия, които не означават нищо за нас. Поддаваме се на чуждата власт и авторитет. Отказваме се от собствената си сила. Наше рождено право е да наблюдаваме. Ако използваме тази си способност, можем да се освободим от лабиринта на объркването. Вярвам, че собствените ни съзнателни наблюдения са хилядократно по-важни от всички научни твърдения. Защо напоследък се издават толкова много книги по въпросите на храненето? Очевидно хората си задават важни въпроси за здравето, на които научната общност досега не е отговорила. Повечето от нас са напълно изолирани от работата на учените, а в същото време те са откъснати от обикновените хора. Не знам защо се е получило така, след като изначалната цел на науката е човешкото благоденствие. Резултатите от чистата наука са или недостъпни за повечето хора, или те просто не могат да си ги позволят. Така например, за да получа две-три странички резюме на избрани медицински изследвания, трябваше да платя големи суми, в някои случаи стотици долари. Научните статии обикновено са написани на сложен терминологичен език, което ги прави неразбираеми за хората извън съответната научна област. Забелязвам, че клоновете на науката се умножават и терминологията им също се увеличава. Разговаряла съм с десетки учени от различни сфери и краища на света, но нито веднъж не съм срещала такъв, който да е в състояние да разбере и обясни проучванията във всички области. В действителност, колкото повече знае един учен в своята област, толкова по-често казва за другите: „В това не съм специалист“. Тази тенденция подсказва, че науката все повече се отдалечава от разбирането на обикновения човек и се превръща в наука заради самата наука. Хората искат да знаят повече за най-новите й постижения, но тя все по-рядко успява да отговори на най-наболелите им въпроси. Натрупва се информационен вакуум, особено в сферата на здравето и храненето. За да запълнят мястото на липсващата, но така важна информация, хората започват да провеждат свои собствени изследвания, които може да не са безкрайно точни, но за сметка на това са разбираеми. Така ставаме свидетели на стотици, ако не и хиляди книги в областта на храненето, написани от най-обикновени хора, които са се посветили на различни проучвания, понякога без необходимия опит. В отчаяното си желание да получим отговори на въпросите си ние попиваме това изобилие от информация и често се объркваме още повече. Забелязала съм, че се доверяваме на писаното слово повече, отколкото на устното. Поради липсата на лични наблюдения и склонността да се предоверяваме на готови идеи, сякаш са аксиоми, ние прегръщаме някоя концепция, често в зависимост от това, коя книга първо сме прочели. Ровейки се все повече и повече, книгите за храненето започват дори да си противоречат. В резултат на това е възможно да срещнеш стотици хора с напълно различни схващания за това, какво трябва да се яде, всички с напълно различни, противоречащи си обосновки. Когато започнах проучването си за зелените храни, моментално и безнадеждно потънах в океан от информация. В моето положение беше въпрос на живот и смърт да намеря верния отговор. Чувствах се отговорна не само за съпруга и децата си, които бях увлякла в суровоядството заедно с мен, но и за хилядите хора по целия свят, които вдъхновявах да възприемат този начин на хранене. Накрая реших да оставя всичко за няколко месеца и да прочета всички оригинални научни статии по въпросите на храненето, които успея да намеря. Исках да се абстрахирам от всички мнения и оценки и да се фокусирам изцяло върху истинските данни, тъй като човешкото мислене е в състояние да изгради логически вериги, които полека-лека да насочат читателя към напълно погрешни заключения с пагубни последствия. (По-нататък в книгата ще дам примери за подобни грешки, в чийто капан лично съм попадала.) Открих значителни пропуски в данните, включително редица важни храни, чиито свойства не са били изучени. Разбрах, че ако искам да извадя правилни изводи, трябва сама да инициирам поне някои контролни проучвания. В крайна сметка, животът ми така или иначе вече беше експеримент, а аз - опитно зайче. Сега повече от всякога съм убедена, че е по-безопасно човек да премине на суровоядна диета за две седмици и да види как ще се чувства, отколкото да прочете десет книги и да следва техните препоръки, без да има представа защо. При внимателно наблюдение всички можем ясно да видим резултатите от действията си. Скъпи мои читатели, надявам се с тази книга да ви вдъхновя да започнете сами да наблюдавате кои от вашите действия ви карат да се чувствате и да изглеждате по-здрави, за да можете да си създадете свой собствен план, който ще работи най-добре за вас. Вие сте най-добрите специалисти за самите себе си. I КАКВО ЛИПСВАШЕ В НАШАТА ПРОГРАМА ЗА СУРОВО ХРАНЕНЕ? Съпругът ми, двете ни по-малки деца и аз се храним със сурова храна от януари 1994 г. Възприехме тази радикална промяна от отчаяние, след като лекарите не можаха да ни предложат никакъв изход от ужасните ни болести. Съпругът ми, Игор, боледуваше от ранно детство. До седемнайсетата си година беше претърпял девет операции. До трийсет и осмата прогресивната базедова болест и хроничният ревматоиден артрит го бяха превърнали в развалина. В дъждовните дни трябваше аз да му връзвам обувките, защото той не беше в състояние да се наведе. През по-голямата част от времето пулсът му беше над сто и четирийсет, в слънчево време очите му сълзяха, ръцете му трепереха. Чувстваше постоян-на умора и болка. Ендокринологът го предупреди, че ако не се съгласи да премахнат щитовидната му жлеза, му остават по-малко от два месеца живот. Ревматологът му каза да се подготви, че ще прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. На мен ми бяха поставили същата диагноза като на покойния ми баща: аритмия, неравномерна работа на сърцето. Краката ми бяха постоянно подути, тежах сто и трийсет килограма и продължавах да качвам. Лявата ми ръка често изтръпваше нощем. Страхувах се, че ще умра и децата ми ще останат сирачета. Спомням си постоянното чувство на умора и потиснатост. Дъщеря ни Валя се роди с астма и алергии. Често кашляше по цяла нощ. На сина ни Сергей откриха диабет. Един ден, след като бях плакала цяла нощ, реших, че ако искаме различни резултати, трябва да предприемем различни действия. Тогава започнахме да опитваме редица алтернативни начини за лечение, докато накрая стигнахме до идеята за суровоядството. По това време не знаехме нищо за вкусните сурови ястия, нито дори че можем да си сушим и правим собствени ленени крекери. Но когато изключихме печката и спряхме да готвим каквото и да било, успяхме да излекуваме всичките си „нелечими“, животозастрашаващи болести. Здравето ни започна да се подобрява толкова бързо, че след три месеца и половина четиримата тичахме на надбягването „Боулдър Боулдър 10К“ с четирийсет хиляди други бегачи. Дори кръвната захар на Сергей се стабилизира в резултат от новата диета и редовното тичане. След преминаването му към суровоядство нито веднъж не е проявил симптомите на диабета. Останахме силно изненадани не само от бързината, с която се нормализира здравословното ни състояние, но и от факта, че бяхме по-здрави откогато и да било. Описали сме подробно историята на чудодейното си изцеление в книгата „Суровото семейство: една истинска история за пробуждането“. След няколко години обаче всички започнахме да усещаме, че сме достигнали до ниво, при което процесът на изцеление е спрял и дори леко се е върнал назад. След приблизително седем години пълно суровоядство започнахме от време на време, а после все по-често, да изпитваме неудовлетворение от хранителния си режим. Усещах тежест в стомаха почти всеки път, когато хапна сурова храна, особено салата с дресинг. Започнах да приемам по-малко зелени храни, а да наблягам на плодовете и ядките. Наддавах на тегло. Косата на съпруга ми посивя. Чувствахме се объркани и нерядко си задавахме въпроса какво да ядем. Имаше случаи, когато бяхме гладни, но не ни се искаше да хапнем нито една от „законните“ за нас храни - плодове, ядки, семена, зърно или сушени плодове. Чувствахме се като в капан. Помня как Игор гледаше отворения хладилник и повтаряше: „Ще ми се да ми се яде нещо от тия неща“. Тези периоди не продължаваха дълго. Отначало обвинявахме преяждането и освежавахме апетита си с постене, екскурзии, физически упражнения или с повече работа. Бяхме твърдо убедени, че суровоядството е единственият път за нас, затова се насърчавахме един друг и постоянно измисляхме нови трикове. Много приятели са ми разказвали за подобни преживявания, при които са се отказали от стопроцентовото суровоядство и са върнали някои готвени храни в режима си. Ние обаче продължавахме да държим на суровата храна и безрезервно да се подкрепяме. Един парлив въпрос ме вълнуваше все повече с всеки изминал ден: „Липсва ли нещо в хранителния ни режим?“ Отговорът неизменно беше: „Не. Нищо не може да бъде по-добро от суровоядството“. Продължаваха обаче да се проявяват незначителни, но забележими симптоми като брадавици по ръцете или посивели коси, което пораждаше съмнения и въпроси за съвършенството на здравословното ни състояние и съответно на суровояд-ската ни диета поне в този й вид. Накрая, когато децата започнаха да се оплакват от повишена чувствителност на зъбите, аз вече не можех да мисля за нищо друго, освен за тази здравос-ловна загадка. Подлудявах всички наоколо с постоянните разговори за липсващото парче от мозайката. Започнах да събирам данни за всички възможни храни за човека. Както казваше баба ми: „Търси и ще намериш“. След множество погрешни догадки най-после стигнах до верния отговор. Открих група храни, които отговаряха на всички хранителни нужди на човека: зеленолистните зеленчуци. Истината е, че ние не приемахме достатъчно от тях. Нещо повече: не ги харесвахме. Знаехме, че са важни, но никога не бяхме попадали на информация в какво количество са необходими. Имаше само мъглява препоръка да ядем, колкото може повече от тях. За да разбера колко точно зеленолистни храни трябва да приемаме, реших да се обърна към животно, което е генетично най-близо до хората - шим-панзето, с което споделяме 99,4 % общи гени. I КАК СЕ ХРАНЯТ ШИМПАНЗЕТАТА Шимпанзетата много приличат на хората. Учените от Института за изследване на общуването между шимпанзетата и хората към Централния университет на щата Вашингтон смятат, че „шимпанзетата трябва да бъдат категоризирани като хора“1. След внимателно изучаване на поведението на тези интелигентни същества изследователите са се убедили, че шимпанзетата са значително по-умни, отколкото повечето хора си мислят. Според тях те имат собствен език и култура, за които дори не подозираме, вероятно защото не говорят като нас. Те обаче използват свой жестомимичен език, който специалистите изучават вече близо четирийсет години. Ето какво казват те: Новоткритите доказателства сочат, че технологията и общуването в обществото на шимпанзетата отговаря на изискванията за култура. Знаем също така, че познавателните способности на шимпанзетата са много сходни с нашите както в интелектуално, така и в емоционално отношение. Според всяка разумна дефиниция шимпанзетата трябва да бъдат категоризирани като хора1. Повечето медицински научни институти са съгласни, че шимпанзетата и хората много си приличат. За жалост, въз основа на този факт, те използват шимпанзетата за научни експерименти. Вижте следните цитати от различни медицински статии: Съвременните хора и шимпанзетата имат 99,4 % съвпадение на спиралата на ДНК, което ни прави по-близки, отколкото с всички останали животински видове3. Шимпанзетата приличат на хората повече от кое да е друго животно... Човешкият мозък много напомня на този на шим-панзето. Основните разлики между хората и приматите са не анатомични, а поведенчески4. При шимпанзетата се наблюдават същите кръвни групи А, В и 0, както при хората и те се използват за изследвания, свързани със съвместимостта при тъканни трансплантации, хепатит и др.5 Нечовешките примати [играят] съществена роля за биомеди-цинските изследвания, свързани с изучаването, лечението и превенцията на значими инфекциозни заболявания като СПИН, хепатит и малария, както и хронични дегенеративни нарушения на централната нервна система (като болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер).... Близката филогене-гична връзка между нечовешките примати и хората не само открива път за изследването на безопасността и ефективността на нови лекарства и ваксини, но и основа за оценяването на потенциала на нови генни модели на лечение на човешки инфекциозни и генетични заболявания6. Поради близката си филогенетична връзка, нечовешките примати са отличен образец за изучаването на човешката биология и поведение. Използването им в биомедицинските изследвания е от решаващо значение за напредването на медицинската наука... [включително] откриването на резус фактора и разработването на поливирусната ваксина... Участието им вече обхваща на практика всички области от медицината7. Ако шимпанзетата и хората са толкова близки и изучаването им е от такава важност за здравето ни, защо не прилагаме наученото в двете посоки? Защо пробутваме най-тежките си болести на шимпанзетата, а не се учим от тях? Защо вместо да разболяваме тях, не оздравеем самите ние? Защо не опитаме това, с което се хранят те? Похарчих триста долара за книги и филми за шимпанзетата, храната и начина им на живот. Написах писмо с въпросите си до Института „Джейн Гудол“.1 Посетих три големи зоопарка, в които живееха шимпанзета, и разговарях с хората, които ги хранеха и ежедневно се грижеха за тях. Когато отидох в Русия, имах възможност няколко дни да наблюдавам и да участвам в храненето на шимпанзетата в Московския цирк. Открих интересна информация, която напълно промени вижданията ми за тези примати. Дълбоко ме впечатли фактът, че шимпанзетата са в състояние да усвоят и използват човешкия жестомимичен език: Двойнослепите изследвания установиха, че шимпанзетата предават информация на наблюдаващите ги хора, използвайки американския жестомимичен език. Те употребяват знаци, свързани с естествените езикови категории: напр. „куче“ за кое да е куче, „цвете“ за кое да е цвете, „обувка“ за коя да е обувка и пр. Шимпанзетата усвояват и спонтанно използват знаците, за да общуват с хора и помежду си. Демонстрират способност да измислят нови знаци или да съчетават вече известни такива, за да обозначат метафорично нов предмет, като например „плача боли храна“ за репичка или „пия плод“ за диня. Двой-носляпото изследване показва, че шимпанзетата са в състояние да разбират и произвеждат нови изрази с участието на предлози, да разбират английски думи, да ги превеждат на жестомимичен език и дори да предават тези умения на следващото поколение без човешка намеса. Игровото им поведение показва, че използват същия тип въображение като хората. Вижда се още, че водят разговори помежду си и дори „говорят“ на себе си със знаци, когато са сами. Изследванията на разговорите показват, че шимпанзетата инициират и поддържат разговори, сходни с човешките. Шимпанзетата могат да коригират разговор, в който е настъпило недоразумение. Често си правят знаци, когато са сами, и дори в съня си8. Колкото повече научавах за шимпанзетата, толкова повече те се превръщаха в любимите ми същества. Когато опознах интелигентната им природа, се изпълних с дълбока жал към онези хиляда и петстотин шимпанзета, които прекарват целия си живот, затворени в малки клетки в медицинските лаборатории в САЩ. Въпреки всички научни изследвания, човешкото здраве продължава да се влошава. Много диетолози свързват здравословните проблеми с дефицити в храната. Хората са изгубили естествения си начин на хранене. Ето защо съм толкова признателна, че на света има и друг вид, близък до нашия. По-конкретно, с радост узнах, че в долината Гомбе в Източна Африка живеят хиляди шимпанзета. Повечето от тях, за разлика от хората, са останали недокоснати от цивилизацията. Това е голям късмет за нас, хората, тъй като ни дава надежда да намерим отговорите на най-важните въпроси: как би трябвало да се храним? Как е било в началото? При положение че споделяме 99,4 % от гените си с шимпанзетата, логично е да предположим, че и менюто ни трябва да си прилича в 99,4 %. Опознаването на хранителните навици на шимпанзетата може да ни помогне да разберем по-добре човешките хранителни нужди. Погледнете диаграмата, показваща обичайния начин на хранене на шимпанзетата в дивата природа. Направих я въз основа на информацията от книгите на Джейн Гудол: Както виждате, двете най-застъпени хранителни групи при шимпанзетата са плодовете и зелените храни. Важно е да не объркаме зелените храни с кореноплодните зеленчуци като моркови, цвекло и картофи, или с несладките плодове като краставици, домати, тиквички и камби. Шимпанзетата рядко ядат кореноплодни и то предимно в случаи на суша и глад като крайна мярка9. Според Джейн Гудол, световноизвестният изследовател на шимпанзетата, зеленолистните храни съставляват между 25 и 50 процента от храната им в зависимост от сезона10. Сърцевините и корите на стъблата са от 2 до 7 процента. (Сърцевините са най-богатите на фибри части от растенията.) През март и април, когато дърветата цъфтят, шимпанзетата хапват и цветове, които стигат до 10 процента от общата им консумация. Не приемат много ядки, но може би 5 процента от храната им се състои от семена. Ядат също така по малко насекоми и дори дребни животни, особено през ноември. Те обаче са нередовна и незначителна част от храненето им и шимпанзетата живеят месеци без никаква животинска храна, без това да им се отразява зле. Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели:
|