Victoria Boutenko
Изтегляне 240.2 Kb.
|
Свързани:
ulicata-i-moyata-bezopasnost
- Навигация на страницата:
- РЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗЕЛЕНИТЕ СМУТИТА
- ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА ОБИКНЕШ ЗЕЛЕНОТО
| Как се хранят шимпанзетата
В моите спомени шимпанзето винаги се изобразява с банан или портокал в ръка, което определено ме е заблудило, че се хранят само с плодове. За мен беше голямо откритие, че почти половината им меню се състои от зеленолистни храни. Проучването ме убеди, че хората би следвало да приемат много повече зелени храни, отколкото съм предполагала. Да сравним обичайния за Америка начин на хранене с този на шимпанзетата. Както виждате, разликите са огромни - всъщност нямат почти нищо общо! Ние, хората, ядем предимно неща, които шимпанзетата не докосват, като топлинно обработени въглехидрати, мазнини, масла, кисело мляко, сирене и хамбургери. Повечето зеленчуци, които консумираме, са кореноплодни, докато шимпанзетата почти никога не се хранят с такива, освен при недостиг на плодове и зеленолистни. Най-драс-тично сме намалили приема на зелени храни: в общи линии, сме го свели до листо от маруля върху сандвича. Нека сега сравним обичайния американски начин на хранене с този на типичния суровоядец. Аз смятам, че суровоядството представлява съществено подобрение в сравнение със стандартното хранене на американеца. Първо, продуктите не се обработват топлинно и са богати на ензими и витамини; в този смисъл суровоядството е направо революционно. Това обяснява защо толкова много хора твърдят, че са почувствали незабавно подобрение след преминаването си към сурова храна. Суровоядците консумират много плодове, особено като се има предвид, че камбите, краставиците, тиквичките и доматите също са плодове. Но въпреки че суровоядците обикновено приемат значително повече зеленолистни храни от другите хора, те рядко достигат 45 процента от менюто им. С какво заменят зелената храна? В повечето случаи с плодове, ядки и семена. Суровоядците често използват ядките като заместител на въглехидратите, особено когато се опитват да имитират готвена храна със сурови продукти, макар че ядките се състоят от 70-80% мазнини. Освен това суровоядците приемат повишено количество растителни мазнини и авокадо, тъй като често консумират основното си ястие, салатата, с дресинг, сос или гуакамоле. Друга основна част от типичната суровоядска храна са кореноплодните зеленчуци, правени предимно на сокове. Освен това корените имат по-сла-дък вкус в сравнение със зелените листа и често намират широка употреба в суровите салати. Предвид всички тези фактори, сравнявайки типичната суровоядска храна с тази на шимпанзето, ясно виждаме, че са налице два основни аспекта, в които можем да подобрим начина си на хранене: да увеличим приема на зелени храни и да намалим ядките, семената и мазнините. За да преценя от какво количество зелена храна се нуждае семейството ми, се замислих колко плодове консумираме. При два-два и половина килограма плодове на ден на човек следваше да изяждаме по една-две големи връзки тъмнозелени листни зеленчуци на човек, иначе казано по половин, до един килограм. Друг забележителен елемент в начина на хранене на шимпанзетата е, че те никога не ядат късно следобед и вечер. Шимпанзетата стават много рано сутрин, още призори. Отделят няколко минути за пощене, след което тръгват да търсят храна. За това са им нужни много усилия, катерене по дървета, тър-шуване в храстите. Сутрин най-често хапват плодове и малко листа. След около четири часа почиват час-два, като си играят или спят на слънце. После подновяват търсенето на храна, като консумират предимно зелени листа докъм 3^4 часа следобед, след което се пощят и подготвят местата си за сън. Собственият ми режим доста се различава от това. Обикновено не хапвам нищо до обяд и дори до по-късно, а вечер наваксвам. В момента се опитвам да спра яденето след шест следобед. Макар да отбелязвам известен напредък и най-после теглото ми да започва да намалява, трябва да призная, че въздържането от късно хранене е много по-трудно, отколкото очаквах. Отдавам го на стреса, който всички натрупваме в края на деня. з* I РЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗЕЛЕНИТЕ СМУТИТА По време на проучването ми направи впечатление, че шимпанзетата обичат зелените листа. Спомням си как се вълнуваха шимпанзетата в зоопарка, когато получаваха свежи клонки от акация, млади палмови листа или къдраво зеле. Гледката така ме вдъхнови, че отидох до най-близкия храст и опитах самата аз да хапна акациеви листа. Те обаче не ми се сториха никак вкусни и ме подсетиха за друг проблем: аз приемах консумирането на зелени листа като задължение. Мислех си: „Трябва да си изям марулите“. Някои дни „мамех“, като ги изстисквах на сок. Изпивах набързо една чаша зелена течност и смятах, че съм изпълнила дълга си за няколко дни напред. Или пък, преди да се откажа от мазнините, поливах зелените храни с вкусен суров дресинг. Не можех обаче да си представя да седна и изям една връзка спанак или една зелка. А ако на мен не ми харесваха, то Игор не можеше да ги понася. В детството му го карали да яде предимно хляб и месо, „като истински руснак“. В Русия по магазините рядко се намираха зеленолистни зеленчуци. От пазара можеха да се купят копър, магданоз и зелен лук, но само през лятото. Помня, че марули имаше по два пъти всяко лято, и за мен те бяха рядка и екзотична салата. Колкото повече четях за хранителното съдържание на зеленолистните, толкова повече се убеждавах, че те са най-важната храна за човека. Само ако можех да намеря начин да ги направя достатъчно вкусни, за да приемам нужното количество и да бъда идеално здрава! Безброй пъти се насилвах да ям големи порции зеленолистни храни - просто нарязани или под формата на салата, но установявах, че физически не съм в състояние да го направя. След две купички накъсани зелени листа или започваше да ми се гади, или получавах киселини. Един ден, докато четях книга по биология, ми направи впечатление удивително устойчивият състав на растенията. Явно целулозата, основната съставка на растенията, има една от най-здравите молекули на планетата. В зелените листа се съдържат повече ценни вещества, отколкото в която и да е друга хранителна група, но всички те се намират вътре в растителните клетки. Тези клетки са изградени от твърда материя, вероятно като защитно средство на растението, за да бъде по-трудно за ядене от животните. За да се освободят ценните хранителни вещества от клетките, последните трябва да бъдат разкъсани, но това не е лесно. Ето защо, ако не бъдат добре сдъвкани, зелените листа не могат да задоволят хранителните ни нужди. За да извлечем полза от тях, трябва да ги сдъвчем до кремообразна кон-систенция. Освен това, за храносмилането на минералите и витамините е необходима силна солна киселина с pH между 1 и 2. Тези две условия са абсолютно задължителни за усвояването на хранителните вещества от зелените листа. Очевидно е, че когато се опитвах да ги ям просто така, не съм ги сдъвквала достатъчно добре, а вероятно и нивото на солна киселина в стомаха ми не е било достатъчно. В резултат на това страдах от лошо храносмилане и развих неприязън към зеленолистните зеленчуци като цяло. След като десетки години сме приемали силно преработена храна, ние сме изгубили способността да дъвчем нормално1. Челюстите ни са станали толкова тесни, че на мнозина им се налага да носят шини, защото няма място за всички зъби, дори при извадени мъдреци2. Мускулите на челюстите ни са прекалено отслабнали, за да можем добре да сдъвчем суровите фибри. Зъболекарят няколко пъти ме посъветва да се отнасям по-внимателно към зъбите си и да не гриза твърди плодове и зеленчуци като моркови и ябълки, а да ги настъргвам. Много хора имат пломби, изкуствени или липсващи зъби. Всичко това прави сдъвкването на зеленолистните зеленчуци до необходимата консистенция практически невъзможно. Ето защо реших да се опитам да ги „сдъвча“ с помощта на блендер „Вита-Микс“*. Първо смелих малко къдраво зеле с пшенична вода. Мислех си, че просто ще затворя очи, ще запуша нос и ще го изпия. Щом отворих капака обаче, бързо го захлупих обратно. Повдигна ми се от силната миризма на пшенична трева. Тъмнозелената, почти черна смес беше абсолют-но негодна за консумация. След малко главоблъскане добавих няколко банана и отново включих блендера. Така започна магията. Бавно и плахо повдигнах капака и подуших въздуха. За моя изненада тази светлозелена смес миришеше много прият-но. Нямах търпение да я опитам и отпих направо от блендера. Първата глътка ме въодушеви: беше повече от вкусно! Не твърде сладко, не твърде горчиво: най-необичайният вкус, който някога съм пробвала. Можех да го опиша с една-единствена дума: свежест. След четири часа бях изпила всичко, което бях смляла, а по-точно: връзка къдраво зеле, четири банана и един литър вода. Чувствах се прекрасно и си направих още. Победоносно осъзнах, че за първи път в живота си съм погълнала две големички връзки зеленолистни зеленчуци за един ден, при това *„Вита-Микс“ не е като повечето блендери, които можете да си купите от магазина. Нарича се високоскоростен блендер, тъй като моторът му развива скорост от 380 км/ч. Това означава, че не се налага ножчетата му да бъдат остри: дори да бяха тъпи метални пръчки, щяха да втечнят и кубчета дърво. За да постигне това, „Вита-Микс“ работи с мотор с мощност над 2 конски сили. Повечето други блендери смилат твърдата целулоза, само докато ножчетата им са достатъчно остри. След като се изтъпят, те започват да премятат парченцата и бързо прегряват. Преди петнайсет години, след като изгорих няколко блендера, най-после си купих „Вита-Микс“. Все още работи като нов. Препоръчвам го, защото личният ми опит показва, че е сред най-добрите. Можете да го закупите на адрес: www.rawfamily.com - Б. а. без мазнина или сол и наслаждавайки се на цялото преживяване. Стомахът ми се чувстваше чудесно и аз преливах от радост, че съм постигнала целта си. Това беше през август 2004 г. Решението на моя проблем със зеленолистните зеленчуци се оказа неочаквано просто. Консумацията им по този начин отнемаше толкова малко време, че продължих да експериментирам с блендера ден след ден. Трябва да призная, че идеята за смлени зеленолистни не беше нова за мен. Шестнайсет години по-рано, докато семейството ми се обучаваше в Творческия институт за здраве в Ми-чиган, ни бяха казали за изключителните лечебни свойства на енергийната супа: смлени кълнове, авокадо и ябълка. Супата беше изобретение на д-р Ан Уигмор, пионер в живите храни през XX век. Въпреки че неведнъж чухме за невероятния й благотворен ефект, повечето от присъстващите не бяха в състояние да изядат повече от две лъжици от нея поради неприятния й вкус. Останах много впечатлена от разказите на хора, изпитали сами ползите от енергийната супа. След като се прибрах у дома, започнах отчаяно да експериментирам с нея, опитвайки се да подобря вкуса й, за да може и семейството ми да я приеме. Сложих край на опитите, когато един ден чух в градината Валя да крещи на Сергей: „Бягай! Мама пак прави онази зелена каша!“ Въпреки всички доказателства за лечебната сила на енергийната супа, аз установих, че за съжаление, дори хората, които имат проблеми и искат да я употребяват, не могат да се насилят да я консумират редовно. Удивена съм, че толкова години след първата ми среща с енергийната супа, когато напълно бях забравила за нея, се върнах към идеята за смлените зеленолистни зеленчуци, но от съвсем друга гледна точка. Когато започнах да пия зелени смутита, не очаквах да се случи кой знае какво. Макар да нямах сериозни здравословни проблеми, все пак се надявах да намеря лек за дразнещите неразположения, които преживявахме аз и семейството ми. След около месец усилено пиене на зелени сму-тита две бенки и една брадавица, които носех от ранна детска възраст, просто паднаха. Чувствах се по-енергична от всякога и започнах да споделям опита си с близките и приятелите си. Следващото, което забелязах, бе, че желанието ми за тежки храни като ядки или крекери, което понякога се появяваше - предимно вечер, напълно изчезна. Обърнах внимание, че много от бръчките по лицето ми са се махнали; започнах да чувам комплименти за свежия си вид. Ноктите ми станаха по-здрави, зрението ми се изостри и имах чудесен вкус в устата си дори сутрин, при събуждане (което не ми се бе случвало от младини). Мечтата ми най-сетне се беше сбъднала! Поглъщах купища зеленолистни зеленчуци всеки ден. Чувствах се все по-лека и енергична. Вкусовете ми започнаха да се променят. Открих, че организмът ми просто е жадувал за зелена храна и няколко седмици живях почти само на зелени смутита. Обикновените плодове и зеленчуци ми харесваха все повече, а желанието ми за мазни храни драстично намаля. Спрях да консумирам сол. Две седмици по-късно, докато със съпруга ми се разхождахме по една пътечка в Калифорния, покрита с врабчови чревца и глухарчета, изведнъж усетих как устата ми се пълни със слюнка. Тъмнозелените треви ми изглеждаха толкова примамливи! Имах желание да ги късам и ям. Споделих с Игор, който внимателно ме изслуша, но не остана във възторг. Вече беше забелязал, че напоследък се храня различно. Вместо голяма салата от нарязани зеленчуци, огромно авокадо, морска сол, много лук и зехтин, аз сега накълцвах една маруля с домат, поръсвах я с лимонов сок и безкрайно й се наслаждавах, въртейки очи и мъркайки от удоволствие. Храните, които обичах преди, не ми липсваха и аз бях много доволна да ям простички неща. Бях открила, че човешкият организъм може да се научи да жадува за зелена храна. Една друга промяна също ме смая. Преди, когато се уморявах, ми се приискваше нездравословна храна. Ако например пътувах и трябваше да прекарам много време в самолет или да шофирам цяла нощ, изпитвах непреодолимо желание за тежка сурова храна или някое руско ястие от детството ми, което не бях хапвала повече от десетилетие. Тези желания бяха силни и дразнещи. Подтиквана от тях, аз си приготвях някаква тежка сурова храна като сирене от семена с крекери или се тъпчех с ядки, понякога късно през нощта. От много хора съм чувала, че правят същото. Нерядко се случваше да се прибера от работа късно вечер, често след десет часа, и да си почивам с книга или хубав филм. Обърнах внимание, че ако си позволя да взема ябълка или шепа ядки, мога да продължа да хрупам дълго време, без да получа никакво удовлетворение. Дори когато благодарение на волята си не докосвах храна, продължавах да изпитвам неудовлетворение и да мисля за храна. Когато започнах да пия зелени смутита, веднага забелязах, че тези желания изчезнаха. Тогава всъщност съпругът ми забеляза промяната в поведението ми. Вечер, след тежък работен ден, той се чудеше какво да хапне, а аз, спокойна и доволна, просто си четях книга или разговарях. Когато Игор видя колко щастлива съм вечер и обърна внимание на забележителното подобрение на здравословното ми състояние, също започна да пие зелени смутита. Искаше си по една чаша от „това зелено нещо“ винаги, когато го приготвях. Нито Игор, нито аз страдахме от определено заболяване, така че в началото не можеше да се каже дали сме само въодушевени или наистина се чувстваме по-добре. Скоро обаче и двамата започнахме не само да усещаме как се подмладяваме, а и в действителност да изглеждаме по-млади. Само два месеца след като започна да пие смутита, мустаците и брадата на Игор почерняха и той изглеждаше така, както когато се запознахме. Той толкова много се ентусиазира от младежкия си вид, че стана шампион по смутита в семейството. Ставаше рано всяка сутрин и приготвяше по няколко литра: за мен, за него, за Сергей и за Валя. И двете ни деца обичаха вкусната зелена напитка и откриха, че тя им дава повече енергия. Забелязаха и други положителни ефекти: бяха в състояние да спят по-малко, ходеха по-редовно до тоалетна, ноктите им станаха по-силни и най-вече, зъбите им не бяха толкова чувствителни. Боях се, че някой ден смутитата ще ми омръзнат и вече няма да искам да ги пия. Но след шест месеца редовна консумация те ми харесваха повече от всякога. Не можех да си представя живота без зелени смутита, които вече съставляваха 50 % от храната ми. Освен тях ядях ленени крекери, салати, плодове, от време на време семена и ядки. За да мога винаги да си приготвя свежо зелено смути, си взех още един блендер за офиса. Когато в кабинета ми влизаха приятели или клиенти, виждаха голяма зелена чаша до компютъра ми, а аз ги изкушавах да опитат най-новото ми откритие. Някои от тях отбелязваха, че здравето им се е подобрило само от една чаша смути в офиса - не се шегувам! След няколко епизодични смутита уебди-зайнерът започна да изпитва желание за сурови храни и само за два месеца отслабна със седем килограма. Жената от офиса от другата страна на улицата се отърва от екземата си, пиейки по една чаша зелено смути почти всеки ден. Дори на момчетата от куриерската служба им хареса! Вдъхновена от топлия прием, аз написах статия, озаглавена „Ода за зеленото смути“ и я разпратих на всичките си познати по електронната поща. Почти веднага започнах да получавам положителни отзиви и множество подробни разкази от приятели, ученици и клиенти. Чувствах, че трябва да продължа проучванията си, а многобройните благотворни ефекти на зелените смутита бяха очевидни за всеки, който ги опита. Хората, които пиеха зелени смутита, постепенно се превръщаха в „зелена вълна“, която нарастваше с всеки изминал ден. I ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА ОБИКНЕШ ЗЕЛЕНОТО? Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели:
|