Пример. На 01.01 началният остатък по с/ка Разплащателна сметка в левове е 50000 лв., а по сметка Доставчици е 30000 лв.
През текущата година са извършени следните стопански операции:
1. С платежно нареждане е изплатено задължение към съответен доставчик в размер 20000 лв. Вследствие на тази стопанска операция се намаляват паричните средства по разплащателната сметка с 20000 лв. и се намалява задължението към доставчика с 20000 лв.
2. Касиерът на предприятието е внесъл с вносна бележка по разплащателната сметка в левове 6000 лв.. В резултат на тази стопанска операция се увеличават паричните средства по разплащателната сметка с 6000 лв. и се намаляват паричните средства в касата в левове с 6000 лв.
3. Доставени са материали съгласно фактура № .... за 16000 лв., като задължението към доставчика не е изплатено. Вследствие на тази стопанска операция се увеличават наличните материали в склада с 16000 лв. и възниква ново задължението към доставчика за 16000 лв.
Настъпилите изменения по Разплащателната сметка в левове и по сметка Доставчици ще бъдат отразени по следния начин:
С/ка Разплащателна сметка в левове С/ка Доставчици
Дебит Кредит Дебит Кредит
НС 50000
|
1. 20000
|
|
1. 20000
|
НС 30000
|
2 6000.
|
|
|
|
3. 16000
|
|
|
|
|
|
Сборът от сумите, записани по дебита или по кредита на една счетоводна сметка през даден отчетен период, без началния остатък, се нарича оборот по сметката. Оборотите по сметката биват дебитни и кредитни. Сборът на сумите, записани по дебита на сметките, се нарича дебитен оборот. Сборът на сумите, записани по кредита на сметките, се нарича кредитен оборот.
Остатъкът по сметките, записан в началото на отчетния период се нарича начален остатък (начално салдо), а в края на периода - краен остатък (крайно салдо).
Когато към началният остатък се прибави дебитния оборот по дадена сметка, се получава дебитен сбор, а когато към началният остатък се прибави кредитния оборот по дадена сметка, се получава кредитен сбор.
По сметките за отчитане на състоянието и изменението на активите на предприятието кредитният сбор е равен на кредитния оборот, тъй като началният остатък е записан по дебита на сметката. При пасивните сметки е обратното – дебитния сбор е равен на дебитния оборот, защото началният остатък е записан по кредита на сметката.
Чрез съпоставяне на дебитния сбор и кредитния сбор по съответната сметка се получава крайният остатък по сметката (крайното салдо). Когато дебитният сбор е по-голям от кредитния сбор, сметката има дебитен остатък (дебитно салдо), а когато кредитният сбор е по-голям от дебитния сбор, сметката има кредитен остатък (кредитно салдо). Първият случай се отнася за активните сметки, а вторият – за пасивните сметки.
При активните сметки дебитния сбор е винаги по-голям или е най-малкото равен на кредитния сбор. При пасивните сметки тази зависимост е обратна – кредитният сбор е винаги по-голям или най-малкото равен на дебитния сбор.
Прекратяването на записванията по една счетоводна сметка в края на отчетния период води до нейното приключване. То се извършва чрез записване по сметката на крайния остатък в по-слабата страна. Този остатък е прието да се нарича салдо за уравнение. Чрез него се изравнява стойностния размер на дебита и кредита на сметката. В случаите, когато дебитния и кредитния сбор по сметката са равни, липсва салдо за уравнение. Салдото за уравнение е и крайното салдо за периода по сметката и се записва в противоположната страна на сметката – за активните сметки – в дебитната страна, а за пасивните сметки в кредитната страна.
Откриването, воденето и приключването на счетоводните сметки може да се изрази графично по следния начин:
Сподели с приятели: |
