Висше училище по агробизнес и развитие на регионите
Документация и инвентаризация
Изтегляне 124.42 Kb.
|
Свързани:
Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), 1444410666-osnovi-na-prawotodoc, Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- 2. 2. Счетоводните документи като техническо средство за осъществяване на способа документация
| 2. Документация и инвентаризация
2.1. Същност и значение на документирането на стопанските операции По своята същност документирането е счетоводен способ, който осигурява непрекъснато и пълно отразяване на стопанските операции, подлежащи на отчитане в предприятието, в документи, даващи юридическа сила на данните от счетоводството. То е първоначалния стадий в отчетния процес. Чрез документалната обоснованост на стопанските операции се фиксира мястото и времето на тяхното извършване и отговорността на лицата, участващи в тях. Благодарение на документирането дълготрайно се запазват и съхраняват както данните за стопански операции или установени стопански факти, които подлежат на последваща преработка в счетоводна информация, така и резултатите, получени от процеса на обработката. Чрез документирането се съставят счетоводни документи към момента на осъществяването на дадена стопанска операция. 2. 2. Счетоводните документи като техническо средство за осъществяване на способа документация Счетоводният документ се определя като хартиен или технически носител на счетоводна информация. Той е писмено свидетелство, доказателство за извършена стопанска операция и констатираните стопански факти. В него се записва съдържанието на извършената или разпоредена стопанска операция. Счетоводните документи са разнообразни по форма и съдържание. Според предназначението си се обособяват в три групи: първични, вторични и регистри. Първичният счетоводен документ е носител на данни за регистрирана за първи път стопанска операция. Той се съставя към момента на извършване на стопанската операция и на местата, в които тя реално се осъществява в предприятието – складове, цехове, каси, магазини, служби и др. Първични документи са: приходен касов ордер (ПКО), разходен касов ордер (РКО), складова разписка, искане за отпускане на материали, вносна бележка, нареждане-разписка, фактура и др. Първичните счетоводни документи се попълват ръкописно с мастило или химикал, на пишеща машина или с друго печатащо устройство. Те могат да се съставят и автоматизирано чрез микрокомпютри, фотокопирна техника и други технически средства или бездокументално да се обхващат първичните данни при тяхното възникване на съответните информационни източници. Затова по своята външна форма първичният документ може да бъде писмен или електронен. При съставянето на първичните счетоводни документи чрез технически средства подписите на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция могат да се заменят с идентификационни шифри или с електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗСч, чл.8). Първичният счетоводен документ, преминал през автоматизирана обработка, трябва да има белег, който по безспорен начин да изключва възможността за повторната му обработка. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават от Закона за счетоводството (чл.10). Погрешно съставен първичен документ се анулира и се съставя нов. Първичните счетоводни документи, които се издават в предварително номерирани екземпляри на подлепен или подшит кочан (например фактура за покупко-продажба) се анулират всички екземпляри със съответен пореден номер като се записва “анулирано” и се подписва лицето, съставило и анулирало документа. Преобладаваща част от първичните документи се издават в рамките на предприятието и се наричат вътрешни. Голяма част от тях имат значение само за предприятието, но друга част от тях засягат и външни предприятия и физически лица и поради това се адресират и до тях. Първичните документи, които постъпват в предприятието от външни предприятия и лица се наричан външни. Всеки първичен счетоводен документ трябва да съдържа определени със Закона за счетоводството съставни елементи, наречени реквизити, съвкупността от които определя неговото съдържание. Реквизитите се регламентират със Закона за счетоводството по отделно за първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица (чл. 7, ал. 1) и за първичен счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието (чл. 7, ал. 2). Те са задължителни и трябва да се попълват във всеки документ, защото при липсата дори на един от тях счетоводният документ няма правна сила. Вярното и точно попълване на задължителните реквизити формират доказателствената сила на първичните счетоводни документи. Въз основа на Закона за счетоводството у нас е разработен и издаден Албум на първичните счетоводни документи, предназначен да осигури методическо единство на съдържанието и формата на първичните счетоводни документи, които се използват в предприятията. За регистрирането на стопански операции, за които в албума не са предвидени документи се съставят индивидуални (нерегламентирани) документи, разработени в предприятието, които са съобразени с изискванията на Закона за счетоводството. Тези документи съдържат различни допълнителни реквизити в зависимост от вида на счетоводния документ, характера на стопанската операция, която се регистрира и информационни потребности на предприятието. Във вътрешната форма на първичния счетоводен документ допълнителните реквизити се добавят към задължителните реквизити без да водят до отстраняване на последните. Вътрешните форми на документите се прилагат наред с регламентираните в Албума първични счетоводни документи. Данните от първичните счетоводни документи се отразяват във вторични счетоводни документи и в счетоводни регистри. Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена въз основа на първичните счетоводни документи. С тяхното съставяне се цели еднородните стопански операции да бъдат отчетени в счетоводството еднократно. Първичните документи, въз основа на които е съставен вторичният документ, се прилагат към него. Такъв документ е разчетно-платежната ведомост, сборните ведомости, авансовия отчет и др. Допуска се в съставен вторичен документ да се правят поправки по специални счетоводни методи, тъй като тяхната достоверност може да се докаже с приложените първични документи. Счетоводният регистър е носител на хронологично систематизирана информация, получена въз основа на регистрираните в първичните и вторичните счетоводни документи данни за стопанските операции. Счетоводните регистри представляват специално разработени таблици, използвани за записване по траен начин на отчетните данни. Тези регистри имат определена форма, която отговаря на икономическото съдържание на счетоводните сметки, от които ще се пренасят (записват) отчетните данни. В счетоводните регистри се извършва преобразуването на данните в счетоводна информация за извършените стопански операции. Счетоводните регистри се откриват ежегодно към 1.01., а за новосъздадените предприятия – към датата на тяхното учредяване. Задължителните реквизити и в тях са: наименованието и адреса на предприятието, датата на съставяне и завършване, име и подпис на лицето, което ги е съставил. Грешките, допуснати в счетоводните регистри се поправят по специални счетоводни методи. В зависимост от последователността на записванията в тях счетоводните регистри се класифицират на два вида – за хронологични и за систематични записвания. В хронологичните счетоводни регистри стопанските операции се записват последователно по време на тяхното извършване. С тези регистри се осигурява отчетна информация в следните аспекти: какво е извършено, как е извършено, къде е осъществена стопанската операция, кой носи отговорност. Към тях се отнасят касовата книга, журнал-ордерите, хронологичните дневници и др. В систематичните счетоводни регистри се записват еднородни стопански операции, групирани по определени счетоводни сметки, с цел установяване на величината и характера на измененията на конкретните отчетни обекти. Те от своя страна се подразделят на регистри за синтетично отчитане, регистри за аналитично отчитане и комбинирани регистри. В регистрите за синтетично отчитане се извършват записвания в обобщен вид по синтетични счетоводни сметки. Такъв регистър е например Главната книга, в която всяка синтетична сметка, използвана в предприятието е представена във вид на таблица. Регистрите за аналитично отчитане са разнообразни в зависимост от вида на отчитания обект. В тях стопанските операции се записват по отделни аналитични сметки (партиди), детайлизиращи съдържанието на определена синтетична сметка. Такива са регистрите за отчитане състоянието и измененията на конкретните материални запаси (материали, продукция, стоки), различните разчети, извършените разходи по видове производства и статии на калкулацията и др. Комбинираните счетоводни регистри се използват за едновременно извършване на хронологичните и систематичните счетоводни записвания. Типични комбинирани регистри са Дневник - главна книга, журнал-ордер по една или няколко счетоводни сметки и др. Изтегляне 124.42 Kb. Сподели с приятели:
|