в Ню Йорк 1756 долара, за да купи сребро, твърди той. След друга поредица от телефонни обаждания продавачът придумал Гълбън да изпрати още 6000 долара за нерафиниран петрол. Накрая той допълнително изпратил още 9740 долара, но печалбата така и не дошла. „Сърцето ми се сви - спомня си Гълбан. – Аз не бях алчен. Просто се надявах да доживея и по-добри дни.“ Гълбън така и не си върнал загубеното. Фигура 7-2 (отгоре) Измама чрез принципа на дефицитността Забележете как принципът на дефицитността е бил употребяван по време на второто и третото телефонно обаждане, за да накара мистър Гълбън да „купува бързо, без много да му мисли“ (Питър Кар, „Ню Йорк Таймс“) Определена разновидност на тактиката с крайния срок е особено предпочитана от продавачи, които се срещат лично с евентуалния клиент и желаят да упражнят много силен натиск върху него. При нея в най-чиста форма се проявява налагането на краен срок за решение - веднага. На клиентите често се казва, че ако не решат веднага да го вземат, ще се наложи да купят въпросната стока на по- висока цена или изобщо няма да имат такава възможност. На вероятния член на спортен клуб или купувач на автомобил може да се каже, че сделката, предлагана от продавача, е добра единствено в този момент. Ако клиентът се откаже, тя отпада. Голяма фотографска фирма за детски фотопортрети подтикнала родителите на заснети от тях деца да купуват
