Органи, които могат да налагат административни наказания

Органите, които могат да налагат административни наказания, биват няколко категории (чл. 47 от ЗАНН):

- ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнени (чл. 47, ал. 1, т. а);

- длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ (чл. 47, ал. 1, т. б);

- съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи (чл. 47, ал. 1, т. в).

Единствените органи, които могат да делегират правомощията си във връзка с налагане на административни наказания, т.е тези, които могат да възлагат правата си на определени от тях длъжностни лица са тези, изрично изброени в чл. 47, ал. 1, т. а от ЗАНН, и то само когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет, т.е само тогава, когато това е изрично предвидено от законодателя.

Административнонаказателната преписка се разглежда от този орган, в чийто район е извършено нарушението. Ако това не може да се определи с точност, компетентен да разгледа преписката е този орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е образувано производството (чл. 48, ал. 2 от ЗАНН).¹⁷

Един от основните принципи, които трябва да се следват в това производство, е необходимостта административнонаказващият орган да е безпристрастен при разглеждане на административнонаказателната преписка. Тази безпристрастност се гарантира от разпоредбата на чл. 51 от ЗАНН.

Това производство се състои от 3 групи процесуални действия:

- процесуални действия преди налагане на административното наказание;

- произнасяне на наказващия орган;

- действия, извършвани от правоимащите след налагане на наказанието.

След получаване на преписката, административнонаказвщият орган е длъжен да провери дали актът е предявен на нарушителя и ако установи, че не е – го връща на актосъставителя, за да го предяви. В случай, че нарушителят е запознат с акта, административно наказващият орган проверява законосъобразността и основателността на съставения АУАН. На този етап наказващият орган може да прекрати производството, в случай, че е налице хипотезата на чл. 34 от ЗАНН, както и да прецени, че е налице маловажност на случая. В тази фаза органът има възможността да извърши самостоятелно разследване, което е независимо от процесуалните действия, извършени при издаване на акта.

След като извърши всички предхождащи действия, наказващият орган може да пристъпи към издаване на наказателното постановление, т.е започва да извършва процесуални действия по налагане на наказание. Тези действия се разглеждат като „произнасяне“. В тази фаза органът следва да реши дали да наложи или не наказание. Преди налагане на наказанието е необходимо да бъде направена преценка за характера на деянието, за вината и нейните конкретни особености, за причинната връзка, както и за смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Ако се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, административнонаказващият орган не налага наказание, а прекратява преписката с мотивирана резолюция. Когато обаче са налице достатъчно данни за извършено нарушени и за лицето, което го е извършило, органът следва да издаде наказателно постановление, с което наказва нарушителя. Наказателното постановление следва да притежава реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН. Реквизитите могат да бъдат разделени на пет групи:

- първата група реквизити са тези, с които се изяснява самото деяние от фактическа и правна страна – описание на нарушението, доказателствата и правната квалификация;

- втората група касае установяване на самоличността на нарушителя, като в постановлението се отбелязват всички данни, свързани с неговата самоличност и местоживеене;

- третата група реквизити определят административното наказание както по вид, така и по размер. Това представлява диспозитива на наказателното постановление;

- четвъртата група от реквизитите изясняване на компетентността на наказващия орган ;

- последните реквизити са свързани с датата на издаването на наказателното постановление. То трябва да бъде подписано от административнонаказващия орган.

След издаване на наказателното постановление, същото се връчва на нарушителя и поискалия обезщетени (ако има такъв) срещу подпис и от датата на получаването му лицето има право да го оспорва. ЗАНН урежда и случаите, при които нарушителят не може да бъде намерен на посочения от него адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Наказателното постановление е акт на административнонакзателна юрисдикция, който се издава след сезиране и с него се решава правен спор. Когато НП влезе в сила, то придобива сила на присъдено нещо.

Следва да се има предвид, че в определени в закона случаи наказание може да бъде наложено и с квитанция или фиш, в това число и електронен фиш – чл. 39 от ЗАНН и чл. 18б от Закон за движение по пътищата.