Въпрос 1 : Понятие за държавно управление / изпълнителна дейност / ив


IV. защита срещу действията по изпълнението



страница12/19
Дата03.01.2022
Размер185.36 Kb.
#111742
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19
Лекции АП 1-51
Свързани:
Административно право на България Тест, Реферат по История и теория на ислямското право
IV. защита срещу действията по изпълнението

Средствата за защита срещу изпълнението са:



1. Защита по исков ред

Този вид защита е предвидена в чл. 292 от АПК. Разпоредбата предвижда възможност длъжникът да оспори задължението, потвърдено със съответното изпълнително основание, въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Оспорването се извършва посредством отрицателен установителен иск. Оспорването посредством този иск се допуска само при факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя, като в производството се конституира и органът, издал акта.



2. Процесуална защита

Този вид защита намира своето място в раздел шести, глава седемнадесета на АПК. Осъществява се посредством жалба, която се подава от длъжника. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, като право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала на действието или е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаването. Жалбата се разглежда в закрито съдебно заседание, когато е подадена от страна в производството и в открито – когато е подадена от трето лице.13

3. Като вид защита е и предвидената в АПК възможност за обезщетяване за вреди, причинени от незаконно принудително изпълнение, както и възстановителните мерки, които се предприемат при отмяна на акта – чл. 299 – чл. 301 от АПК.


47. Производство по установяване на административните нарушения.

Производството по налагане на административни наказания има две фази: фаза по установяване на административното нарушение и фаза по налагане на административни наказания.

Установяването на административното нарушение слага началото на процеса. Принципът е, че производството по установяване на административните нарушения започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Този акт представлява абсолютна процесуална предпоставка за образуване на административнонаказателното производство. Без приложен АУАН административнонаказателна преписка не се образува, освен в предвидените от закона случаи – чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

АУАН се съставя от овластени длъжностни лица - актосъставители, които по принцип се намират в структурата на изпълнителната власт, в системата на централните и териториалните органи на държавно управление. По изключение актосъставителите могат да бъдат и представители на неправителствени организации, на обществеността, но само ако са изрично оправомощени за това.

Съществуват два подхода за определяне на длъжностните лица – нормативен и оперативен. При нормативния подход длъжностните лица, които имат право да създават АУАН, са изрично посочени в нормативен акт (и законов, и подзаконово нормативен акт). При оперативния подход посочването на лицата, които имат право да съставят АУАН, става от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които са възложени приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл. 37, ал. 1, б. „б“).

Един от принципите, който стои в основата на образуване на производството по налагане на административни наказания, е принципът на публичността. Ето защо, актът за установяване на административно нарушения по правило се съставя от актосъставителя в присъствие на нарушителя и свидетели. Свидетелите биват няколко групи:

- лица, които са присъствали при извършването на самото на самото нарушение;

- лица, които са присъствали при самото установяване на нарушението, т.е при съставяне на самия акт;

- лица, които нито са присъствали при извършване на нарушението, нито при неговото установяане. Те се допускат само тогава, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, като това обстоятелство следва изрично да се отбележи в акта.

Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се изготвя и в негово отсъствие.14

Актът за установяване на административни нарушения следва да бъде издаден в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити.15 Посочените в ЗАНН реквизити изясняват три основни групи въпроси:

1. към първа група могат да се отнесат изискванията, визирани в чл. 42, т. 3 – 6 и т. 8 – 9 и касаят въпроса относно установяването на административното нарушение;

2. втора група включва реквизитите, с които се цели обезпечаване на доказателствения материал (реквизитите, посочени в чл. 42, т. 7 и т. 10) и

3. трета група касае изискванията, визирани в т. 1 и т. 2 от чл. 42 и цели изясняване компетентността на актосъставителя.

Посочените в закона реквизити имат за цел да гарантират, че съставеният акт е законосъобразен и обоснован. Те имат задължителен характер. Нарушението на някои от тях води до незаконосъобразно наказателно постановление (чл. 52, ал. 2 от ЗАНН).

АУАН се подписва от актосъставителя и поне от един от посочените в него свидетели и се предявява на нарушителя. Целта на предявяването е нарушителят да се запознае с него и да го подпише. Подписа от негова страна обаче не значи, че нарушителят се съгласява с акта и признава извършеното нарушение. При отказ да се подпише акта от нарушителя ,това се удостоверя с подпис на свидетеля.

Още на този етап законът предоставя на адресата на акта предварителна защита, която се изразява във възможността нарушителят да възрази срещу издадения АУАН. Това той може да направи при съставяне на акта или в тридневен срок от подписването му (чл. 44 от ЗАНН). Всъщност тази защита се нарича предварителна, защото предхожда самото налагане на наказанието. АУАН не подлежи на самостоятелно обжалване. Липсата на възражение срещу него не възпрепятства възможността нарушителят да подаде жалба срещу евентуално издаденото в последствие наказателно постановление.

В двуседмичен срок от подписването му, АУАН се изпраща на административнонаказващия орган, ведно с подадените възраженията към него (в случай че има такива). Изпращането на акта за установяване на административни нарушения поставя началото на втората фаза от производството - налагане на административно наказание.

В чл. 34 от ЗАНН са уредени хипотези, при които не може да се образува производство по установяване на административно нарушение, а образуваното такова следва да бъде прекратено. 16



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница