Въпрос 1 : Понятие за държавно управление / изпълнителна дейност / ив

Предложенията се отправят до органите, компетентни да решат поставения въпрос, а не до по-горестоящия орган. Последният може да получи само препис от предложението. Кодексът урежда сравнително кратки срокове за вземане на решение – най-късно 2 месеца от постъпване на предложението и се съобщава в 7 дневен срок на лицето, което го е подало. Този срок може да бъде удължен в предвидените в чл. 118, ал. 2 от АПК случаи. Решението, постановено по направеното предложение, не подлежи на обжалване.

Компетентният орган се произнася с решение, с което може или да уважи сигнала, с което следва да вземе и необходимите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения и нередности, или да не уважи сигнала. Решението не подлежи на обжалване. Решението следва да бъде писмено и мотивирано и се съобщава на подателя в 7 дневен срок от постановяването. Същото подлежи на изпълнени в едномесечен срок, който започва да тече от датата на постановяването му.

Съществува легално определение за индивидуален административен акт (ИАА). То се съдържа в чл.21 АПК и претърпя няколко изменения с приемането на промените в АПК от есента на 2018г. Основното изменение се състои в това, че се разширява кръга на лицата, които могат да издават ИАА. Съгласно действащата към момента разпоредба, ИАА могат да издават не само административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, но и лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. По този начин е разширено приложното поле на чл.21 от АПК . Изменение относно понятието за ИАА е и допълнението в ал. 5 на чл. 21 от АПК, съгласно което „не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Тази промяна е насочена към ограничаване на възможността редица междинни актове да подлежат на самостоятелно оспорване.

Възможността за оспорване на всички индивидуални административни актове пред съд се нарича обща клауза. Тази обща клауза е въведена в България още през 1970г., а в момента е инкорпорирана в чл. 120, ал. 2 от КРБ, съгласно която разпоредба, всички административни актове може да се оспорват пред съда.

Всеки ИАА може да бъде оспорен пред съда. Това е възможно или след като е изчерпан редът за оспорване на акта по административен ред и жалбата или протеста не са удовлетворени или да не се преминава по реда за оспорване пред по-горестоящ орган, а да се избере директно съдебното оспорване.

Оспорването на ИАА пред съд (а и въобще оспорването на всички видове АА пред съд) е втора фаза от административния процес, която фаза има контролен и незадължителен характер. Целта е да се провери издаденият административен акт и да се гарантира, че не са нарушени правата на гражданите и организациите. Както вече бе уточнено, контролът се осъществява по две линии – по административен и съдебен ред. Контролът по административен ред е контрол за законосъобразност и правилност, а контролът по съдебен е винаги само за законосъобразност.

При съдебния контрол, наричан още съдебен надзор, спорът излиза извън рамките на администрацията (извън рамките на изпълнителната власт) и отива при съдебната власт, като по този начин се гарантира по-голяма независимост на решаващия орган, тъй като той че част от съдебната власт – съдът.

Оспорването на административни актове се съдържа в АПК, дял трети, глава девета, където се съдържа т.нар. общи разпоредби, касаещи оспорването на АА по съдебен ред, които разпоредби важат за всички съдебни производства. Налице са няколко особености при оспорване на административните актове по съдебен ред.

На първо място оспорването по съдебен ред може да се направи и без да има оспорване по административен ред, тоест страните могат да предпочетат направо оспорване пред съд. Тази норма обаче може да бъде дерогирана със специален закон, в който да се уреди задължителност на оспорването по административен ред (ДОПК, ЗУТ и др.).

На следващо място оспорването пред съд е само по законосъобразност, т.е съдът може да оцени само и единствено законосъобразността на акта, тъй като ако същият може да прави преценка и за правилност, това ще означава да се прекъсне границата между съдебната и изпълнителната власт и на съдебната власт да се даде възможност за намеса в работата на ИВ. Това безспорно ще наруши принципът за разделение на властите, заложен в КРБ.

Трета особеност на производството е това, че съдът следва да определя дали акта е издаден при условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност. Това означава, че съдът все пак можа да изрази становище и по отношение на правилността на АА, но като изключение.

Като специфика на административното правосъдие е и това, че то е двуинстанционно. Съдилищата, които правораздават са две – АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД (ВАС) И ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД (ВАС), който действа като втора инстанция. В някои случаи, когато законът изрично предвижда, ВАС, в тричленен състав, действа като първа инстанция, а петчленен състав на ВАС е втора инстанция.

Преди да разгледаме спецификите при оспорване на ИАА пред съд следва да изясним две много важни понятия и начина, по който те намират своето място в АПК – подведомственост и подсъдност.