Въпрос 1 : Понятие за държавно управление / изпълнителна дейност / ив

С промените в ЗАНН през 2019г. бе уреден въпросът относно присъждане на разноски в съдебното производство по ЗАНН. Съгласно разпоредбите на чл. 63, в съдебните производства по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разноски могат да бъдат присъдени и в полза на юридически лица или еднолични търговци. В този случай съдът присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако тези лица са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Производството по възобновяване на административнонаказателни производства е уредено в глава трета, раздел VIII от ЗАНН.

Сроковете, през които може да бъде направено предложението, зависят от основанията, въз основа на които е искано възобновяването и са изчерпателно изброени в чл. 71 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че засегнатите от административнонаказателния акт лица са лишени от възможността да искат възобновяване на производството.²⁰

Както бе посочено по-горе, производството по възобновяване по реда на ЗАНН е извънреден способ за контрол. Поради това то се допуска само в изрично посочените в чл. 70 от Закона основания, а именно:

- когато с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда, са неистински. Тук следва да се уточни, че възобновяване се допуска дори и само едно доказателство да е неистинско, стига то да е повлияло на съдебното решение;

- когато с влязла в сила присъда се установи, че административнонаказващ орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаване на наказателното постановление, решението или определението на съда. Тук внимание трябва да обърнем на изискването да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е установено престъплението;

- когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда. Обстоятелствата или доказателствата не могат да са нововъзникнали, т.е те трябва да са съществували по време на административнонаказателното производство, но поради независещи от страната причини същите да не са били известни. Тези обстоятелства или доказателства следва да са били от съществено значение за разкриване на обективната истина;

- когато с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление. И тук следва да е налице влязла в сила присъда, с която да се установено, че деянието представлява престъпление. Касае се за приложение на принципа „non bis in idem”. Тъй като лицето вече е било наказано съгласно разпоредбите на наказателното ни право, то няма как да понесе административнонаказателна отговорност за същото действие или бездействие, т.е административното наказание отпада;

-когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. За разлика от предходната разпоредба тук все още нямаме влязла в сила присъда, но деянието представлява престъпление. Отново целта е да не бъде засегнат принципът „non bis in idem”.

Компетентен орган и разглеждане на предложението

Предложението се разглежда от съответния административен съд. АС разглежда делото в открито заседание, за което се призовават страните. В ЗАНН липсва подробна уредба за реда и правомощията на съда при решаването, субсидиарно се прилага чл. 425 от НПК. Ако прецени, че предложението е допустимо (подадено е от правоимащо лице, в предвидените от закона срокове и в хипотезата на чл. 70 от ЗАНН) съдът може:

- да отмени или измени (в благоприятна насока) наказателното постановление;

- да отмени решението на съда. В този случай делото се връща за ново разглеждане на съда, постановил решението, респективно на органа, издал наказателното постановление. Освен това принципно положение АС в някои случаи съдът може да прекрати или спре административнонаказателното производство;

- да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия, в който са прекратени;

- да измени акта (постановлението или съдебния акт);;

- да не уважи направеното предложение.

Производството по изпълнение на наказателни постановления и решения на съдилищата по административнонаказателни дела намира своята уредба в ЗАНН, чл. 74 – чл. 82.

На изпълнение подлежат влезлите в сила наказателни постановления или решенията на съда, постановени по жалба или протест. Както вече уточнихме, в сила влизат:

- необжалваемите наказателни постановления;

- НП, които на са оспорени в срок;

- НП, които са оспорени, но са били потвърдени или изменени от съда (чл. 64 от ЗАНН).

Административнонаказващият орган е длъжен в 3-дневен срок от влизане в сила на акта да предприеме действия за привеждането му в изпълнение.

Видът на изпълнението зависи от вида на наложеното наказание.