Оспорване на наказателните постановления. Касационно производство

Оспорването на административното наказание е уредено в Раздел 5, Глава III на ЗАНН. Тук трябва да се направи уточнение, че разпоредбите в ЗАНН са общи. Налице се специални закони, с които се допускат отклонения от процедурата.

Лицата, които могат да оспорват наказателното постановление са:

- нарушителят;

- лицето, поискало обезщетение (ако има такова);

- прокурорът

Нарушителят и лицето, поискало обезщетени може да оспори НП в 7 дневен срок от връчването му, а прокурорът има право да подаде протест в двуседмичен срок от издаване на постановлението. Сроковете имат преклузивен характер – тяхното пропускане преустановява възможността за оспорване на наложеното наказание.

Оспорването се извършва посредством жалба (за нарушителя или лицето, поискало обезщетени) или протест (за прокурора). Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал наказателното постановление, който е длъжен в седемдневен срок от получаване да изпрати жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния съд. Компетентен е районният съд (РС), в района на който е извършено или довършено административното нарушение. Ако нарушението е извършено чрез бездействие, компетентен е районният съд по мястото, на което е трябвало да се извърши съответното действие. Ако нарушението е извършено в чужбина, компетентен с Софийски районен съд.

ЗАНН не урежда изрично т.нар. суспензивен ефект за жалбата или протеста. Този ефект може да се извлече от разпоредбата на чл. 74 от ЗАНН, който изрично предвижда, че действия за превеждане на НП в изпълнение се предприемат в 3 дневен срок от влизане в сила на постановлението. От своя страна чл. 64 от ЗАНН е посочено кои постановления влизат в сила и могат да бъдат изпълнявани – тези, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Подадената жалба или протест имат сезираща роля по отношение на съда. Това означава, че само чрез тях може да започне производството по оспорване на наказателните постановления. Съдът не може служебно да изземе преписката от административнонаказващия орган и да я приеме за разглеждане.

След като получи жалбата или протеста, РС следва да извърши проверка за редовност и допустимост.

Съдът може да остави жалбата:

- без разглеждане – когато е пропуснат срокът за обжалване или когато жалбата е подадена от лице, което няма пряк интерес;

- без ход или без движение – когато са налице нередовности (например липсва подпис). В този случай на жалбоподателя или прокурора следва да се даде срок, в който да отстрани нередовностите. Ако в този срок нередовностите не бъдат отстранени, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а при образувано производството същото следва да се прекрати.

Ако жалбата или протестът са редовни и допустими, делото се насрочва в открито съдебно заседание, за което се призовават нарушителя, учреждението, чийто орган е издал НП, поискалото обезщетение лице, и свидетелите. Прокурорът също може да участва в производството, ако това е необходимо. Ако делото е образувано по негов протест, той също трябва да бъде призован. Делото се разглежда в състав от един съдия. По искане на страните съдът допуска писмени и гласни доказателства, експертизи и др. Тежестта на доказване на извършеното нарушение е за органа, който е издал наказателното постановление. Лицето се смята за невинно до доказване на противното.

РС разглежда делото по същество, т.е съдът не действа като контролно-отменителна инстанция, а решава въпроса по същество. Съдът може:

- да потвърди наказателното постановление, ако същото е законосъобразно – съобразено е със закона, наложеното наказание отговаря на установеното нарушение и вина и посоченото в постановлението лице е извършило нарушението;

- да измени наказателното постановление. Това съдът може да направи, ако наложеното наказание не отговаря на нарушението, не е съобразено с имуществените възможности на нарушителя, налице са разминавания между присъденото обезщетение и реално причинената вреда. Важно е да се подчертае, че при измяна на наказанието законът забранява да бъде влошено положението на жалбоподателя, т.е недопустимо е съдът да определи по-тежко наказание от това, което е наложено. Съдът може само да намали наказанието. Забраната за влошаване на положението отпада, когато срещу издаденото постановление има протест на прокурора поради занижена санкция. Само в този случай съдът има право да увеличи наложеното наказание. РС може да замени едно наказание с по-леко такова, ако и то е предвидено в закона.¹⁹;

- да отмени наказателното постановление, като отмяната може да бъде пълна или частична.

Решението на районния съд не е окончателно. То подлежи на оспорване пред съответния административен съд – чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Всъщност с оспорването на решението на РС започва касационното производство по ЗАНН. В това производство се прилагат субсидиарно разпоредбите на АПК и НПК.

Основанията за касационно оспорване са тези по НПК (чл. 348) , а за начина, по който протича производството се прилагат разпоредбите на АПК.

Основанията за касационно оспорване са:

- когато е нарушен закон – когато законът не е приложен правилно или не е приложен този закон, който е трябвало да бъде приложен;

- когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;

- когато наложеното наказание е явно несправедливо, т.е не съответства на обществената опасност на деянието.

Жалбата или протестът следва да бъдат подадени в 14 дневен срок от съобщаване на решението. Административният съд гледа делото в състав от трима съдии.

Административният съд действа като контролно-отменителна инстанция. Съдът се произнася по същество само ако е налице явна несправедливост на наложеното наказание.