ОТМЯНА ПО ИСКАНЕ НА СТРАНА, УЧАСТВАЛА В ПРОИЗВОДСТВОТО

Основанията за отмяна са изрично посочени в чл. 239 от АПК. Актът подлежи на отмяна, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези обстоятелства или доказателства трябва да са нови, но не и да са възникнали след постановяване на решението, т.е по време на делото те са били налични, но страната не е знаела за тяхното съществуване. Тези нови обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т.е ако съдът е знаел за тяхното съществуване по време на производството, е щял да реши делото по друг начин;

2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Тук е нужно да е налице влязла в сила присъда, която да установява тези обстоятелства;

3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. И тук е нужно да е налице влязла в сила присъда, която да установява тези обстоятелства;

4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нужно е да са налице две противоречащи си съдебни решения, като на отмяна подлежи неправилното, а не второто по време. Тъй като Кодексът изрично споменава „решения“, това основание е неприложимо за влезли в сила определения или разпореждания;

5. страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Това означава, че е накърнено правото на защита на страната. Това право на защита е било ограничено до степен да стане основание за отмяна на влязъл в сила акт по причина, за която страната не е виновна, т.е заради препятствие, което същата не е могла да отстрани;

6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като решението на Европейския съд, с което се констатира нарушение на Конвенцията, е задължително за държавата ответник.

Производството започва с подаване на искане от правоимащото лице, което искане следва да е в писмена форма и да отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Искането следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото (чл. 241 от АПК). Съдът разглежда само основанието, посочено в искането. Той няма право да извършва проверка за наличие на всичките основания за отмяна, посочени в чл. 239 от Кодекса. Искането се подава чрез първоинстанционния съд. С измененията на АПК от есента на 2018г., влезли в сила от 01.01.2019г., законодателят въведе изискването искането за отмяна да се приподписва от адвокат или юрисконсулт с изключение на дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, или когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Сроковете за подаване на искането за отмяна са изчерпателно посочени в чл. 240 от АПК и са в пряка връзка с основанията за отмяна.

Компетентният да разгледа искането съд, съгласно нормата на чл. 243 от АПК, е:

- тричленен състава на ВАС, когато актът е постановено от административен съд;

- петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд;

- друг петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд.

Всъщност тази разпоредба претърпя съществена промяна с приемане на измененията на АПК от 2018г., тъй като до преди тях актът, постановен от петчленен състав на ВАС подлежеше на отмяна от седемчленен състав на ВАС. С промяната на Кодекса практически се преустанови съществуването на седемчленните състави на ВАС.

Съдът разглежда искането в открито заседание.

Съдът се произнася с решение, с което може да отхвърли искането или да отмени решението изцяло или отчасти. Ако отмени решението, ВАС връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и от къде да започне производството. В случаите на чл. 239, т.4 от АПК съдът само отменя решението, без да връща делото.

Решението на ВАС не подлежи на обжалване или отмяна.