Въпрос 1 : Понятие за държавно управление / изпълнителна дейност / ив

- родова подсъдност - определя какъв е предметът на далата, които могат да се разглеждат от съответните административни съдилища;

- местна подсъдност - показва кой административен съд при равни по степен съдилища въз основа на дадена териториална обвързаност има право да реши делото и

- функционална подсъдност – разпределя правораздавателните функции при разглеждане на едно и също дело между различни по степен съдилища, т.е определя кой съд е компетентен да разгледа едно дело като въззивна или като касационна инстанция

Подсъдността е уредена в чл. 132 (родова подсъдност) и чл. 133 (местна подсъдност). Всъщност именно тези разпоредби претърпяха значителни промени с приемане на измененията в АПК. Относно родовата подсъдност е допълнен чл. 132, ал. 2, т. 2 от Кодекса. С него се уреди, че подсъдни на ВАС са актовете на МС, на министър- председателя, на заместник министър-председателите и на министрите, само когато тези актове са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случаите предвидени със закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд.²

С промените в АПК от есента на 2018г. съществуващият досега принцип, че подсъдността е по седалището на органа, издал административния акт, т.е компетентен е този административен съд, на територията на който се намира седалището на административния орган, издал акта, бе изцяло изменене. Съгласно новата разпоредба на чл. 133 от АПК компетентен да разглежда жалбата/протеста е този административен съд, който е по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат, с което законодателят обвърза подсъдността не със седалището на издателя на акта, а с адреса (седалището) на неговия адресат.³

С изменението на АПК от миналата година се измени и подсъдността по редица специални закони. Тя бе насочена към различни съдилища. Така например до промяната само 5 от административните ни съдилища имаха правото да разглеждат спорове по ДОПК, а от приемане на измененията споровете по Кодекса се разпредели между всичките 28 административни съдилища.

Последното изменение в подсъдността е свързано с това, че в редица закони беше предвидена едноинстанционност при разглеждането на делата, което означава, че спорът приключва с решението на първоинстанционният съд, което решение не подлежи на последващо обжалване.

При спор за подсъдност (използваният термин е „припирня за подсъдност“) се прилагат разпоредбите на чл. 155 от АПК.

След като бяха разгледани някои от общите правила при оспорване на административните актове е време да преминем към оспорването на ИАА по съдебен ред.

Предмет на оспорване е законосъобразността на административния акт, като условията за законосъобразност са уредени в чл.146 от АПК. Съдебната проверка на акта е ограничена до тези пет изисквания за законосъобразност. На оспорване пред съда подлежат:

- първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;

- решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество и

- решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

Право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които актът поражда задължения, т.е оспорващия следва да има пряк и личен интерес от оспорването.⁴ Прокурорът също може да оспори акта, като в този случай подава протест. Прокурорът може да подава протест когато прецени, че това се налага за защитата на важен държавен или обществен интерес.

Производството започва със жалба или протест. Жалбата или протестът се подават в писмена форма и следва да съдържат определените в чл. 150 от АПК реквизити. Кодексът предвижда и срокът, в който може да се подаде жалбата/протеста – 14 дневен, който при жалбите започва да тече от съобщаване на акта на адресата. Искането за обявяване на нищожност на ИАА е безсрочно. Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспорва в 30-дневен срок от изтичане на срока, в който органът е следвало да се произнесе (чл. 149, ал. 2 от АПК). Важна особеност е, че подаването на жалбата или протеста спира изпълнението на административния акт, т.е те имат „суспензивен ефект“. Изпълнението на ИАА може да продължи само в случай, че органът по издаването е допуснал предварително изпълнение на акта (чл. 60 от АПК). Предварително изпълнение може да допусне и съдът в случаите по чл. 167 от АПК. Наред с това жалбата/протестът има и деволутивен ефект - означава сезиращ ефект, т.е жалбата/протестът като юридически процесуален акт поражда задължението съдът да я разгледа.

Жалбата или протестът се подават до компетентния административен съд чрез органа, който е издал акта. Страни в производството са оспорващия, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица - тези лица, които не са адресати на АА, но по някакъв начин техни права и интереси могат да бъдат засегнати. Това означава, че те не са посочени в акта, но волеизявлението в него ги засяга. На база на принципа на служебното начало, съдът конституира страните служебно.

Постъпилата жалба или протест се преценяват по допустимост и редовност, като проверката се извършва от съда. Изискванията за допустимост са посочени в чл.159 от АПК, а тези за редовност – в чл. 150 и чл. 151 от АПК. Съдът следва да извърши проверка за допустимостта на жалбата/протеста (да прецени дали същата е подадена в срок, дали жалбоподателят има качеството на „заинтересовано лице“ и др.) и едва след това да провери дали жалбата или протестът са редовни, т.е. дали отговарят на изискванията на чл. 150 то АПК.

Когато жалбата или протестът са недопустими, съдът ги оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, същото се прекратява. Актът, с който се произнася съдът, е разпореждане или определение (в случай, че делото се прекратява). Разпореждането и определението подлежат на обжалване с частна жалба, която се разглежда в закрито заседание.

В случай, че жалбата или протестът са допустими, но нередовни, съдът ги оставя без движение и дава на жалбоподателя/прокурора 7-дневен срок, в който да отстрани констатираните нередовности. Ако нередовностите не бъдат отстранени, жалбата или протестът се оставят без разгллеждане.

Когато жалбата или протестът са допустим и редовни, те се разглеждат по същество. Съдът следва да насрочи открито съдебно заседание, за което да призове страните. Важно е да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери налице ли са всички предвидени в чл. 146 то АПК условия за законосъобразност на акта, т.е да извърши проверка на всички основания, посочени в чл. 146 от Кодекса. Тук е от значение да се спомене, че с измененията на АПК от есента на 2018г. бе дадена легална дефиниция на понятието „съществено нарушение на производствените правила“. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 4 съществено нарушение на административнопроизводствените правила има пр всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.

В производството всяка една от страните има право да представя доказателства, с които да подкрепи своите твърдения. Доказателствената тежест е разпределена в чл. 170 от АПК. Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, което е в пряка връзка с принципа на „служебното начало“.

Съдът е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Срокът ма инструктивен характер и не е задължителен. Съдът се произнася с решение, с което може:

- да обяви нищожността на оспорения административен акт;

- да го отмени актът изцяло или отчасти;

- да го измени оспорения акт или

- да отхвърли оспорването.

Съдът има правомощие да реши спорът по същество, но само когато актът не е издаден в условията на оперативна самостоятелност. Възможността съдът да реши делото по същество, означава, че на мястото на отменения административен акт съдът има право да издаде нов, вместо да върне преписката отново за решаване в рамките на изпълнителната власт.⁵ Решението на съда следва да се съобщи на страните и подлежи на касационна жалба или протест.

Оспорването пред съда може да приключи и със споразумение по чл. 178 от АПК. Споразумението може да се сключи при всяко положение на делото.

При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.