Някои тълкувателни решения на ВАС

http://www.sac.government.bg/TD_VAS.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/56d467b5e0aa9136c2257e6700406ae2?OpenDocument

http://www.sac.government.bg/TD_VAS.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/5ad82fed0c3626f7c2257e03002a7c0b?OpenDocument

5. Характеризирайте накратко оспорването на административни актове по съдебен ред пред първа инстанция:

- предмет на оспорване- ИАА,ОАА и НАА (всички, актове на администрацията,които могат да се оспорват по съдебен ред) , но само относно тяхната законосъобразност, именно по чл.146 АПК

- срок за оспорване на ИАА, ОАА и НАА пред първа съдебна инстанция-

ИАА- в 14 –дневен срок от съобщаването им на заинтересованите лица.;

ОАА- в едномесечен срок от съобщаването за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред адм.орган.;

НАА- тук имаме безсрочност на оспорването.

- действие на оспорването при ИАА, ОАА и НАА-

ИАА- чл.166- оспорването спира изпълнението на АА, а когато АА ес разпореждане на адм.орган, автор на същия е издал и разпореждане с влязло в сила действие за предварителното му изпълнение, то по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, съдът може да спре предварителното изпълнение, но само въз основа на нови обстоятелства, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

ОАА- оспорването не спира действието на ОАА, но съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и 3

НАА- оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът не постанови друго,чрез определение за спиране действието му , като същото се обнародва по начина,по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.

-правомощия на първа съдебна инстанция при решаване на делото по оспорване на административен акт-

Чл.172 АПК: Съдът постановява мотивирано решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

С решението си съдът може да обяви нищожността на оспорения АА, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването, а когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие , смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. В решението се посочват имената на страните , освен когато то има действие по отношение на всички (НАА).

Чл.173 АПК: ал.1 Когато въпросът не е предоставен първоначално на преценката на адм.орган, след като обяви нищожността или отмени АА, съдът решава делото по същество.

ал. 2 Извън случаите п ал.1 , както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решеването на въпроса п същество , съдът изпраща преписката на съответния компетентен адм.орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

чл.3 При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава адм.орган да го издаде, без да дава указания п съдържанието му, а ,чл.4, при отказ на некомпетентен орган да издаде АА или документ съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.

-действие на решението на съда при оспорване на ИАА, ОАА и НАА-

ИАА- влязлото в сила решение на съда има действие само за конкретните страни по делото. Актове и действия на адм.орган в противоречие с влязло в сила решения на съда са нищожни и всяко заинтересовано лице може да изиска обявяването им за такива от съда. Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на АА, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.

ОАА – Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

НАА – Решението, с което съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването има действие по отношение на всички.
Въпрос № 42 Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция
Производството за оспорване на ИАА е основно производство. За неуредените въпроси по оспорване на общите и нормативните административни актове пред първа съдебна инстанция, се прилагат правилата за оспорване на ИАА, съобразно чл. 184 и чл. 196 от АПК.

1. 
   Оспорване на общи административни актове (ОАА).
   

Тук се очертават само характерните особености на оспорването на ОАА.

1. 
   Сроковете за оспорване – ОАА могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. В първата хипотеза срокът за оспорване тече от момента на публичното оповестяване на издадения ОАА чрез средствата за масово осведомяване. Във втората хипотеза срокът за оспорване тече от момента на получаване на съобщението от лицето, участвало в производството по издаване на ОАА.
   
2. 
   Оспорването на ОАА по принцип не спира изпълнението му – арг. 180, ал. 1 от АПК. Възможно е съдът да спре изпълнението на ОАА при условията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК.
   
3. 
   Оспорването на ОАА се съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което се посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело.
   
4. 
   Състав на съда – съдът, определен по правилата за подсъдност, разглежда делото в състав от трима съдии.
   
5. 
   Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт. Във връзка със страните по делото: възможно е всеки, който има правен интерес, да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган.
   
6. 
   Действие на съдебното решение. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички (чл. 183 от АПК). Сравни с действието на решението при оспорване на ИАА – чл. 177, ал. 1 от АПК.
   

2. 
   Оспорване на подзаконови нормативни актове.
   

Особености на оспорването:

1. 
   Безсрочност – НАА могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
   
2. 
   Актът може да бъде оспорен изцяло или в отделни негови разпоредби. Право да оспорят НАА имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Тези лица е необходимо да докажат наличие на правен интерес от оспорването. Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Прокурорът осъществява надзор за законност и не доказва правен интерес при оспорване на НАА.
   
3. 
   Оспорването на НАА не спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго.
   
4. 
   Оспорването на НАА се съобщава чрез обявление в „Държавен вестник“, по реда на съобщаване на оспорването на ОАА (вж. чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК).
   
5. 
   Страни по делото са оспорващият и органът, издал НАА. Във връзка със страните по делото, възможно е всеки, който има правен интерес, да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган.
   
6. 
   Делото се разглежда с участието на прокурор. В производството по оспорване на НАА участието на прокурор е задължително.
   
7. 
   Състав на съда – съдът разглежда делото в състав от трима съдии.
   
8. 
   Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.
   
9. 
   Със съдебното решение, съдът може:
   

• 
  да обяви нищожността на оспорения НАА или на част от него;
  
• 
  да го отмени изцяло или частично;
  
• 
  или да отхвърли оспорването.
  

10. 
    Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва. Обнародването се извършва по начина, по който е бил обнародван акта.
    

• 
  Съдебното решение влиза в сила от деня на обнародване.
  
• 
  НАА се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
  

11. 
    За неуредените в раздел III на глава 10 от АПК въпроси субсидиарно се прилагат разпоредбите за оспорване на ИАА. Има изключения. Не се прилагат при оспорването на НАА разпоредбите на:
    

• 
  Чл. 142, ал. 1 – „Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му“, тъй като съответствието на НАА с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение (арг. 192а от АПК);
  
• 
  Чл. 152, ал. 3 – тъй като оспореният акт е нормативен, не се прилага списък на страните в производството по издаване на административния акт;
  
• 
  Чл. 173 – тъй като при оспорването на НАА, съдът не може да бъде инстанция по същество;
  
• 
  Чл. 178 – при оспорването на НАА не се допуска сключване на споразумение.
  

1. 
   Понятие за обща и специална клауза.
   

Когато със специален закон е установено друг ред за оспорване на някои индивидуални административни актове (ИАА), говорим за прилагането на т.нар. ‘специална клауза’ за оспорване на административните актове. В този случай оспорването на акта трябва да е предвидено изрично в закон. Като този закон се явява специален по отношение на АПК и съдържа специални правила, различни от тези на АПК.

В Република България понастоящем съчетано се прилагат ‘обща клауза’ и ‘специална клауза’, като приоритет има първата. По-голямата част от административните актове се оспорват на основата на ‘обща клауза’ и по-малка част от тях на основание ‘специална клауза’. Съществува и една част административни актове, които въобще не подлежат на обжалване (напр.: административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната).

2. 
   Компетентни правораздавателни органи.
   

1. 
   Общите съдилища – районен съд или окръжен съд.
   
2. 
   Административни юрисдикции. За тях е характерно, че са в системата на изпълнителната власт, но извършват правораздавателна дейност. Белезите на административните юрисдикции, изведени в правната теория⁶, са следните:
   

- решават административноправни спорове;

- действат при сезиране;

- пред тях се провежда елементарно състезателно производство;

- тези юрисдикции са независими и самостоятелни при решаването на правни спорове;

- колективни органи от специалисти в дадена област;

- решенията им наподобяват съдебни решения, тъй като имат сила на пресъдено нещо.

3. 
   Принципни различия между ‘обща клауза’ и ‘специална клауза’ за оспорване.
   

При оспорването на основание ‘специална клауза’, основните характеристики са:

1. 
   Правораздаването се осъществява от съд (районен или окръжен) или от административна юрисдикция.
   
2. 
   Подадената жалба, респ. протест, не спират изпълнението на ИАА.
   
3. 
   Административна юрисдикция може да провери не само законосъобразността, но и целесъобразността на оспорения административен акт.
   
4. 
   Административна юрисдикция по принцип е инстанция по същество.
   
5. 
   Оспорването на основата на ‘специална клауза’ по правило е едноинстанционно.
   
6. 
   За неуредените въпроси в специалния закон би следвало да се прилага ГПК, а не АПК.
   

Отговори по въпроси:

1. Напишете четирите белега на особената юрисдикция:

Особените юрисдикции са особени административни юрисдикции, чиито основни белези са: 1.създават се само със закон единствено за решаване на административни спорове; 2. действат при сезиране; 3. производството е състезателно; 4. независими и самостоятелни при решаването на конретния спор.

1. 
   Юрисдикцията е колективен правораздавателен орган, създава се само със закон (специално нормативно овластяване), единствено за решаване на административнопрани спорове, като друга особеност е, че в състава си има обикновено само един юрист, които следи за спазването на законовите процедури , а в останалата си част от специалисти в съответния отрасъл ;
   
2. 
   Този специален правораздавателен орган действа само при сезиране;
   
3. 
   Образува се едно състезателно производство пред нея, в което всяка от спорещите страни доказва твърденията си;
   
4. 
   Тези органи, макар и на изпълнителната власт, са независими и самостоятелни в решаването на всеки конкретен спор, т.е. не се допуска адм. органи, независимо от нивото си в йерархията, да се намесват в решаването на спорове от изричната законовоустановена компетенция на юрисдикция.
   

2. Какво означава оспорване по обща клауза и какво по специална клауза?

Оспорването по обща клауза е законовоустановената възможност, регламентирана в АПК , всички АА (индивидуални, общи и нормативни актове) да се оспорват пред съд (по реда на АПК), ако оспорването им е допустимо,освен ако със специален закон не е постановено друго, а именно това се явява и оспорването по специална клауза- т.е. оспорване по специален ред на определени актове на администрацията, въз основа на специален закон - пред съд (но извън системата на административните съдилища), или пред административна юрисдикция.

3. Правораздаването е общо понятие за разрешаване на административноправни спорове. Кои дейности включва то?

Под „правораздаване“ като общо понятие, т.е в широк смисъл, за разрешаване на административноправни спорове разбираме дейността както на съдилищата (правосъдие), така и на юрисдикциите, т.е решаване по същество на административноправни спорове чрез сезиране (оспорване или обжалване със съответните правно-технически средства в законово установените срокове).
4. Кои са особеностите при оспорване по специална клауза?

1. Оспорването по специална клауза може да се извършва пред съд (районен или окръжен,но не и пред административен) или пред юрисдикция.

2. Реда за образуване и осъществяване на производството при оспорване по специална клауза – срокове за оспорване,изисквания към жалбата /протеста, правомощия на решавающия спора орган, трябва да са превидени в самия специален закон създаващ юрисдикцията или посочващ компетентния съд, като при празноти в специалния закон се прилагад субсидиярно разпоредбите на ГПК.

3. Подадената жалба/протест не спират изпълнението на оспорения акт, т.е. то не следва автоматично , а е възможно при поискване и предценка на компетентния решаващ орган. Попринцип се оспорва законосъобрасността на АА, но някои специални закони предвиждат и възможност за оспорване и на целесъобразността на АА,но само пред юрисдикция.

4. Съда или юрисдикцията винаги решават споровете по същество (това влиза в техните правомощия).

5. Когато определени АА на основата на специален закон се оспорват само пред юрисдикция, в много случаи , тя се явява единствена и крайна инстанция и от тук произлиза и проблема за контрола върху решенията на юрисдикциите, който все още е спорен, както и наличието на факта, че те не са изрично уредени като правораздавателен орган нито от КРБ, нито в закон– съответно и контролът върху тях уреден общо в чл.125, ал.1 от КРБ или принципа за двуинстанционност постановен в АПК . В много от специалните закони не е предвидена законово възможността решенията на юрисдикциите да се оспорват, макар да има изключения, а решенията им имат силата на пресъдено нещо, притежавайки формална и материална сила, също като съдебните решения.

Касационното производство е редовен способ за съдебен контрол по административни дела. Ако не е предвидено друго в закона, всяко едно решение на първоинстанционния съд по административно дело може да бъде оспорено по касационен ред пред касационната инстанция. Касационната инстанция е втората, последна инстанция по административни дела.

• 
  Касационната инстанция по административни дела е Върховният административен съд (ВАС);
  
• 
  Касационното производство обезпечава съдебния надзор за точното и еднакво прилагане на закона и гарантира единство в тълкуването и прилагането на законите в съдебното административно правораздаване;
  
• 
  Предмет на касационната проверка не е административен акт, а съдебно решение по административно дело на първоинстанционен съд. Съдебното решение на първоинстанционния съд e постановено по повод оспорване на административен акт и не трябва да е влязло в сила;
  
• 
  Касационното производството е уредено в глава 12 на АПК (чл. 208 – чл. 228).
  

ІІ. Начало на касационното производство.

1. 
   Касационни основания.
   

• 
  Нищожност на съдебното решение. Решението е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение.
  
• 
  Недопустимост на съдебното решение. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши (пр. първоинстанционният съд е разгледал жалба, която е оттеглена, просрочена и т.н.).
  
• 
  Неправилност на съдебното решение. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
  

2. 
   Касационното производство може да започне по инициатива на няколко групи правни субекти: 1) страните по делото, за които решението е неблагоприятно; 2) лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото; 3) главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура (вж. чл. 210 от АПК).
   

3. 
   Касационна жалба, респ. касационен протест.
   

Сезирането на касационната инстанция се извършва посредством касационна жалба от гражданите и техните организации, респективно касационен протест от прокурора.

• 
  Касационната жалба, респективно касационният протест, е необходимо да бъдат в писмена форма и да съдържат посочените в чл. 212 от АПК реквизити;
  
• 
  С измененията на АПК от 2018 г. се въведе изискване касационната жалба да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, съобразно чл. 212, ал. 2 от АПК;
  
• 
  Към касационната жалба, респективно касационния протест, се прилагат посочените в чл. 213 от АПК приложения; обърни внимание на новия чл. 227а от АПК, който урежда таксите в касационното производство;
  
• 
  За да са допустими касационната жалба, респективно касационния протест, следва да са подадени в посочения от закона срок. Съгласно чл. 211 от АПК, жалбата се подава в 14-дневен срок от деня на съобщението, че първоинстанционното решение е изготвено. Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подаде протест в едномесечен срок от деня, в който решението е постановено. А лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото.
  
• 
  Касационната жалба, респективно касационния протест, се подават чрез първоинстанционния съд до ВАС;
  
• 
  Насрещната страна има възможност да подаде отговор на касационната жалба, респ. касационния протест в 14-дневен срок от получаването им. След подаването на отговора или след изтичането на 14-дневния срок за отговор делото се изпраща на ВАС.
  
• 
  Извършва се проверка по редовност и допустимост на подадените касационна жалба, респ. касационен протест. Ако има нередовности, на страната се дава срок, в който да бъдат отстранени. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени, или е налице недопустимост на касационното оспорване, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява.
  

ІІІ. Разглеждане на делото и предмет на касационната проверка.

1. 
   Състав на съда: Делото се разглежда от тричленен състав на ВАС, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на ВАС.
   
2. 
   Делото се разглежда с участието на прокурор.
   
3. 
   Предмет на касационна проверка: ВАС обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Сравни с предмета на проверката от първоинстанционния съд (вж. чл. 168 от АПК – първоинстанционният съд не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК).
   
4. 
   При касационното оспорване има особености във връзка с доказателствата: 1) за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства; 2) не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.
   
5. 
   Делото се разглежда в открито съдебно заседание – вж. Решение № 5 от 19.04.2019 г. на Конституционния съд, с което Конституционният съд обяви за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори, по които България е страна, разпоредбите на чл. 217, ал. 2, ал. 3 в частта „Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред“ и ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.; последно изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г.).
   

ІV. Приключване на касационното производство.

1. 
   Решаване на делото.
   

1. 
   Да остави в сила първоинстанционното съдебно решение;
   
2. 
   Да отмени първоинстанционното съдебно решение, ако е неправилно; в този случай ВАС решава делото по същество или връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Делото се връща на първоинстанционния съд, когато ВАС:
   
   1. 
      установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
      

2. 
   трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.
   
1. 
   Да обезсили съдебното решение;
   
2. 
   Да обяви нищожност на съдебното решение.
   

2. 
   Касационното решение е окончателно. Това означава, че е недопустимо по-нататъшното му оспорване. Евентуално, при наличие на основанията по чл. 239 от АПК, то единствено може да бъде отменено по реда на извънредния способ за контрол, уреден в гл. 14 от АПК – Отмяна на влезли в сила съдебни актове (Вж. въпрос № 45 от конспекта).
   

* За неуредените в глава 12 въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Оспорването на административните актове по съдебен ред, както вече и отбелязахме, е двуинстанционно, освен ако законът не предвижда друго. С касационното производство приключва редовното оспорване на законосъобразността на административните актове и се изчерпва възможността за оспорване на административните актове и съдебните решение като редовен способ за съдебен надзор. Като последна (втора) инстанция действа ВАС, чийто решение е окончателно. Окончателно може да бъде и решението на първоинстанционния съд, ако то не бъде оспорено в предвидения срок. Всяко станало окончателно съдебно решение придобива така наречената формална и материална законова сила, което значи, че то не подлежи на последващо обжалване и между същите страни, за същото искане и на същото основание спор повече не може да се води, а вече решения спор не може да бъде пререшаван. Такава сила придобиват и влезлите в сила определения и разпореждания на съдилищата, с които се прегражда развитието на делото. Тази формална и материална сила се нарича сила на присъдено нещо – съдебният акт е окончателен, повече не може да се обжалва и подлежи на изпълнение.

Въпреки, че актът е окончателен, възможно е той да има някакъв порок, т.е да са налице обстоятелства, които да налагат пререшаване на въпроса, във връзка с който актът е постановен. Ето защо, при наличие на изрично изброени в кодекса обстоятелства, този акт може да бъде отменено.

Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е уредено в глава четиринадесета от АПК. Отмяната може да се осъществи само ако са налице извънредни обстоятелства и представлява средство за преодоляване на законовата материална сила на съдебното решение, на силата на присъдено нещо⁷.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове има две разновидности:

1. отмяна, която се иска от страна, участвала в производството (уредена в чл. 237 и сл. От АПК);

и

2. отмяна която се иска от трето лице, което не е участвало по делото.