познавателни и самопозназателни способности; умения за
самонаблюдение и самоконтрол на поведението, за саморегулация и
регулиране на съвместната дейност. Методическата работа в тази насока
изисква от соц. педагог да моделира обучаваща соц. ситуация, която да се
характеризира с информационен обмен и механизми за контрол и обратна
връзка. Това става чрез: соц. обучение и тренинг.
2.2.6. Методи за формиране на потребности от общуване, социална активност и инициативност и свързаните с тях умения за взаимопомощ и взаимодействие, умения за търсене и даване на социална подкрепа.
Работата за формирането на тези качества и умения изисква соц. педагог да
познава и да се ползва от устойчивите социални отношения,-в които участва личността - семейни, трудово - професионални, приятелски, групи по местоживеене и по интереси и др. В тази насока се използват: рационални методи за соц. обучение, срциално -психологически методи, моделиране на интеракции, обгрижване, планиране и прогнозиране, поетапно изменение, организиране и участие в празници, ритуали и групови мероприятия.
2.2.7. Формиране на трайни интереси, мотиви, убеждения; умения зя планиране на дейността прогнозиране на личното бъдеще. Груповото общуване предоставя на соц. педагог естествени възможностти да използва възникналите ситуации, които провокират перспективното мислене, изгражданеот и споделянето на жизнени цели и стратегии. Методи-моделиране, прогнозиране, планиране, екстраполиране, експертна оценка, футурологични игри.
Въпрос № 5: Същност и сфери на възпитанието
1. Същност
Развитието на детето е резултат от три фактора: наследственост,
среда и възпитание. Съвременната наука признава еднакво важната
роля и на трите фактора.
Възпитанието е част от социализацията, при която специално
подготвени хора в определени институции, предават на човека
социален опит и начини на поведение. Възпитанието е необходимост
за обществото, но то е и негово задължение. Именно чрез възпитанието
се реализира процеса на социално наследяване (предаването от поколение на поколение на натрупания социален опит).
Възпитанието може да бъде разбрано най-добре, когато се разглежда
като протичащ процес. Определение:
Възпитателния процес е обективно детерминиран и социално
обусловен и в исторически план и от конкретната обществена среда.
Той е сложен, противоречив и продължителен процес, с цел
формиране на определено съзнание и поведение, както и на конкретни
качества на личността.
Изясняването същността на възп. процес предполага и съпоставянето
му с процеса на социализация. Социализацията е глобалния
процес на взаимодействие на човешкия индивид с целия социум,
при което той усвоява знания, умения, социален опит. Възпитанието
е част от този процес.
То е един от основните фактори , направляващи формирането
на личността. В процеса на възпитание трябва да се формира в подрастващото поколение:
-високо съзнание и самосъзнание
-светоглед и социална позиция
-интелектуални, морални и физически качества
-ценностна система.
> Възп. процес е динамичен процес. Характеризира се с бързи
изменения, свързани с физическото и духовно усъвършенстване
на човека.
> Възп. процес е с голяма сложност и продължителност.
> Възп. процес е комплексен и многофакторен процес. Влияят
семейство, учители, извънучилищни институции.
Възпитанието се намира във взаимосвързани отношения с редица
социални феномени;
Сподели с приятели: |
