Въпрос №1 Понятие и предмет на сп. Развитие на сп


Въпрос № 54 Отказ от наследство



страница11/11
Дата24.10.2018
Размер1.74 Mb.
#96860
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Въпрос № 54

Отказ от наследство.
Наследникът, който е предвиден към наследяване може да се откаже от наследство Отказването от наследяване е:

- едностранно волеизявление;

- формален писмен акт - трябва да бъде направен чрез заявление до РС, в района на който е открито наследството. Вписва се в предназначената за това книга която се води в РС. Изиска се заявлението /подписът в него да е нотариално удостоверен/ - изискване в практиката. Невписаният отказ не произвежда действие.

- отказът трябва да е изричен.

С последици на отказ се ползва и неприемането на наследство. Отказът от наследство на непълнолетни наследници се допуска само ако с очевидна тяхната полза и с разрешение на РС.

Отказът произвежда действие от датата на вписване. Ако от датата на заявлението до датата на вписване наследството е прието, отказът е недействителен. Когато наследник се откаже от наследство, се счита, че никога не е бил наследник. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът губи всички облаги, но се освобождава от всички тежести, с които е обременено наследството.

Частта на отказалия се наследник уголемява частите на другите наследници. Останалите наследници са :

- от същия ред;

- при запитване - от същото коляно;

Когато преживелия съпруг наследява с децата на починалия - имат равни части. Ако децата се откажат тяхната част преминава към следващия ред наследници и към преживели съпруг, а не единствено към него /Ц.Ц. не е така/.

Наследниците които получават дела на отказалият се сънаследник, не могат да отхвърлят уголемяването щом са приели вече другата част от наследството - те приемат този дял като полагащ им се по закон. При универсално завещание в полза на две и повече лица отказът на едно от тях уголемява дяловете на всички останали наследници но закон или завещание. Ако завещателят е посочил едно или повече липа. които да придобият наследството, ако наследникът се откаже от него при обикновена субституция частта на отказалият се преминава към указаното в завещанието лице. Дори отказал се от наследство наследник може да получи направения в негова полза завет.

Отказът трябва да е чист /иначе води до недействителност/ :

- без модалитети;

- нито да бъде частичен;

- не може да е засегнат от недостатъци /насилие, заплашване , измама/

- не се допуска оспорване на отказа поради грешка . Отказ в полза на трето лице - не може. И отказа и приемането - след откриване на наследство.

Отказът може да бъде унищожен:

- по съдебен ред с иск на кредиторите на наследника, когато са нарушени техните интереси;

- чрез предявяване на иск за делба на наследство предявен от отказалия се от наследство и в хода на производството да се призове на нищожността.

Искът за унищожаване може да се предяви в 1 г. срок от унищожаването му, но не по-късно от 3 г. след отказа.



Въпрос №55

Наследствена трансмисия.
Когато преди да упражни правото си за приемане на наследство или преди да се е отказал от него наследникът почине, неговото право /ако не е погасено/ може да бъде упражнено от наследниците му. Те могат да приемат или да се откажат от наследство. Това преминаване на правото за приемане или отказ от наследство се нарича наследствена трансмисия.

Правото да приеме или откаже наследство е имуществено право и може да се наследява.

Всеки от наследниците може да приеме наследство, само ако преди това приеме първо това на наследодателя си.

Например: наследника Б не може да се откаже от наследството на баща си А , починал преди дядото X, а да приеме наследството на дядото. Може обаче, да приеме наследството на А, а да се откаже от това на X.



Наследствената трансмисия е недопустима при едновременна смърт на наследник и наследодател. Ако наследникът А е починал преди наследодателя X или е обявен за недостоен при откриване на наследството на X, А се замества от унищожения Б. Преживелия съпруг не наследява X.

Когато А е починал след X, съпругът Д по трансмисия конкурира внука Г и получава 1/2 или 2/3 от наследството, полагащо се на А. В зависимост от продължителността на брака, а др. част отива в полза на Г.

Когато А е починал преди X наследството преминава по право на заместване към внука Г на неговия брат Б при положение, че Б и В са починали. Преживелия съпруг Д не получава нищо.

Разликата между наследствена трансмисия и наследяване по право на заместване:

Наследяване по право на заместване. Това е право на наследника на едно лице починало преди откриване на наследството или недостойно да наследява, да встъпи в правата които това лице е имало допуска се само всички низходящ по права линия и на братята и сестрите, техните дена и внуци /преживелия съпруг не наследява/ само при наследяване по закон.

Наследствена трансмисия. Призования да наследява, умре след откривано на наследството но преди да е изявил волята си относно приемането на наследството наследяват: децата на починалия други низходящи, родителите, наследниците от най - близката възходяща степен, братя и сестри, техните низходящи роднини по съребрена линия до 6 -та стенен включително при наследяване по закон при наследяване по завещание.
Въпрос № 56

Отношения между сънаследниците - наследствена общност.
С приемане на наследството, имущественото право и задължения преминават към наследниците. Преминаването произвежда действие от откриване на наследството. Когато наследникът е един той получава цялото наследство.

Когато за наследство са призовани повече лица между тях се установява наследствен имуществена общност /всеки наследник участва със съответна и идеална част/.

Вън от НИО остават делимите наследствени задължения или вземания, които се разпределят между отделните наследници по равно. Между наследниците възниква........на собственост във връзка с управлението и наследяването на НИО.

Имотите в НИО се управляват в зависимост от решението на съсобственост, имащи повече от 1/2 от НИО.

Ползите и тежестите - разпределят се между сънаследниците съразмерно с техния дял . Всеки наследник може да си служи с общото имущество по предназначение, като не пречи на другите наследници да упражняват правата си.

Разноските необходими за запазване на НИО се различават между наследниците съобразно дяловете им.

Временното разпределяне на НИО между наследниците за

- не прекратява НИО

- урежда ползуването на общия имот

- не се иска определена форма

- отредените за съответен наследник имоти се упражняват само от него

- може да се направи и от съда по делбено производство

Когато някой от наследниците си послужи със съответния имот за задоволяване на лични нужди той дължи обезщетение на останалите за ползата от която ги е лишил.

Нововъведения в НИО: увеличение на стойността на НИО разходите са задължителни за всички сънаследници. Наследник извършил подобрения може да иска от другите наследници сумата, която се приспада на техните дялове.



Разпореждане с наследствено имущество: с приемане на наследството наследниците стават собственици на наследеното имущество и могат да се разпореждат с него. Законът допуска наследник да извърши продажбата на наследство като цяло така се прехвърля една съвкупност от прав и задължения. Договорът за прехвърляне на наследство се извършва писмено , а подписите на договарящите се трябва да са нотариално заверени. За да се прехвърли наследствено право необходимо е наследството да е открито.

По време на НИО всички предмети влизащи в нея са съсобствени на всички наследници /всеки от тях има идеална част от собствеността на всяка вещ/. Докато съществува НИО разпореждането с реално опред. предмети от някой наследник е недействително. Тези актове придобиват сила, ако при делба на НИО тези предмети се паднат в дял на този наследник.



Прекратяване на НИО - чрез делба на наследството. Преди да се раздели наследството, всеки сънаследник трябва да внесе в наследството това, което дължи на наследателя - това, което дължи на останалите сънаследници във връзка със съсобствеността между тях. Ако това не се извърши, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в дела си част от наследственото имущество равно на стойността на дължимото. Това на практика не се прави, а споровете се уреждат в произв. по сметки , които наследниците имат един спрямо друг във връзка с НИО. Дарението поначало не се привнася, освен ако има изрична уговорка от дарителя. Ако липсва уговорка, дарението остава безвъзмездно в полза на надарения.
Въпрос №57

Отношения между сънаследници и трети лица. Отговорност за задълженията и заветите.
Права на наследниците: При наследствено правоприемство наследниците придобиват правата,които наследодателят е имал /с изключение на личните му/. Това са правата, които преминават по наследство. За осъществяване на тези права наследниците могат да упражнят искове:

- иск за връщане на наследствен имот, които трети лица държат;

- иск към наследниците на наследодателя за заплащане на наследствено вземане;

- иск за наследство - това е иск на наследника срещу трето лице, което държи в свое владение наследствени вещи. като оспорва на ищеца качеството на наследник. Той се предявява когато има спор относно произхода на претендиращия за наследник, когато се оспорва извършено осиновяване или универсално завещание в полза на определено лице; когато се повдига въпроса за недостойнство, за отпадане правото на наследство на съпруга поради прекратяване на брака.



Отговорност на наследниците за наследствени дългове и завети:

С приемане на наследството наследниците придобиват актива и пасива му /дългове на наследодателя и задължения за изпълнение на завета/. Всеки един от наследниците отговаря съобразно дела, който получава. Отговорността обхваща всички задължения на наследодателя освен тези, които се погасяват със смъртта му.

Наследниците по право на заместване отговарят за задълженията на този когото заместват /задълж., които му се следват/. Поначало отговаря с цялото си имущество. Отговорността може да се ограничи до размера на полученото наследство само ако бъде прието по опис или да се освободят от отговорност за задълженията на наследодателя изцяло ако се откажат от наследство.

Делими задължения - разпределят се между сънаследниците съразмерно с техните наследствени дялове, като от всеки може да се иска частта от задълженията, отговаряща на дела му.

Неделими задължения- всеки от сънаследниците отговаря за цялото му изпълнение. Изпълнилият го има право по пътя на регреса, да иска от останалите да му се издължат.

Солидарно задължение - което починалият е поел съвместно с други лица. То се разделя между наследниците така, че всеки от тях отговаря солидарно със съдлъжниците на наследодателя, за частта от дълга, съразмерна на наследствения му дял.

Задължения ,обезпечени със залог или ипотека - залогът или ипотеката лежат върху цялата пещ или върху всички дадени в залога или ипотека вещи, дори когато те са поделени между наследниците.

Принудително изпълнение срещу наследодателя - ако наследодателя умре след като е получил придобивката за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действието си трябва да изпрати на наследниците нова придобивка за доброволно изпълнение.

Заветниците - не отговарят за задълженията на наследодателя, освен ако им е завещан заложен или ипотекиран имот.

Ограничаване в отговорността - когато след приемане на наследството се открие завещание. Наследника не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако накърнят запазената му част. Той отговаря де размера на полученото наследство.

Наследникът приема наследството по опис отговорен само до размера на полученото наследство. По правило наследникът по опис удовлетворява кредиторите на наследодателя и заветниците по реда по които те предявят вземанията си.



Заветникът отговаря само до размера на получения завет. Когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследственото задължение заветът се намалява.

Определяне на имущество - по силата не наследството имуществото на наследодателя се смесва с това на наследника. Целта е да се удовлетворят от наследеното имущество кредиторите на наследниците и заветниците преди кредиторите на наследника. Предприема се когато пасивът на наследника е по-голям от актива му. Искът за отделяне може да се предяви срещу наследниците в 3м. срок от приемане на наследството. Срокът е преклузивен.

Недвижими имоти, които влизат в двете имущества се отделят чрез вписване по общия ред.

Движими вещи - чрез молба до РС, която се вписва по реда за вписване на приемането се отказва от наследство. Искът на някой от кредиторите ползва всички кредитори на наследството.

По закон кредиторите и заветниците искали отделяне да бъдат предпочетени при удовлетворяването преди тези които не са го поискали.

При отделяне на наследственото имущество от един от наследниците, този от тях които не е приел наследството по опис, остава неограничен отговорник за задълженията и заветите на наследството и със своето лично имущество Кредиторите и заветниците, които не са искали отделянето могат да искат удовлетворяване на вземанията си направо към личното имущество на наследника.
Въпрос № 58

Делба на наследство - общи положения. Видове. Действие.
Когато наследодателя е оставил само един наследник цялото наследство преминава в негова полза. Но когато има няколко наследници между тях се създава имуществена общност и не могат да прекратят тази общност посредством делба на наследствено имущество.

Делбата прекратява общността и превръща идеалните части на сънаследниците в реална собственост за всеки един от тях. Делба може да иска всеки сънаследник, макар да има противно разпореждане на наследодателя или противна уговорка между наследниците. Делба е недопустима само ако закона разпорежда друго и ако това е несъвместимо с предназначението на вещта Наследника може да иска делба трябва да приеме откритото наследство. Правото да се иска делба не е ограничено със срокове. За да бъде валидна делбата в нея трябва да вземат участие всички сънаследници иначе тя ще е недействителна. Не могат да искат делба сънаследници, на които са завещани конкретно определени имоти и сънаследници придобили имот по давност.

Видове - пълна- частична /част от наследствената общност/;обикновена-допълнителна; доброволна- съдебна.

Ако някой от сънаследниците са съгласни, за тях може да бъде определен един общ дял равен на сбора на личните им дялове - при наследство по право на заместване /наследници от 1-во коляно/.



Съдебна делба - когато сънаследниците не постигнат съгласие относно разпределението на наследеното имущество, делбата се извършва от съда. Районният съд по местооткриване на наследството.

Производство - 2 фази:

І-ва фаза - всички действия от подаване на молбата, предявяване на иска до постановяване на решението, наследника, който иска извършване на делбата трябва да подаде в писмена молба. Той трябва да установи, че наследодателят е починал, че лицата, които са посочени като страни са единствените негови наследници, както и че имоти са останали от наследодателя - става с удостоверение от общината или други писмени доказателства. В първото съдебно заседание може да се иска включване на нови имоти или изключване на някои. Въз основа на установените факти съдът се произнася по допустимостта на делбата. В това решение съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Имотите, чиято делба е допусната трябва да се индивидуализирани, като за движими вещи се посочи във владение на кого от съделителите са. Ако някой от тях не са налице, делба за тях не се допуска. Може да се иска от наследника, по чиято вина липсват вещите да заплати част или стойността им. II -ра фаза - преглеждане на сметките между наследниците.

2. Разпределяме на имотите, чиято делба е допусната - 1-во касае се за сметките, които произхождат от права и задължения във връзка с открито наследство - това, което всеки наследник дължи на наследодателя и това, което дължи на другите наследници във връзка със собствеността между тях. Исканията за уреждане трябва да бъдат предявени в първото по делото заседание след влизане в сила решението за допустимост на делбата. Те трябва да бъдат предявени в давностен срок- 5 г. от момента на предявявано на иска за делба. По всички предявени искания съдът се произнася с решение, което решение може да се обжалва. Влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо. 2- ро разпределяне на имотите чрез дялове в натура при образуване на дяловете съдът трябва да се съобрази с влязлото в сила решение. Делбата в натура се извършва доколкото това е възможно - приложима е при делба на еднотипни имоти. Имоти които не могат да се поделят удобно те се предоставят за публична продан. Неравенството на дялове се изравнява с пари. За да се избегне раздробяването на имоти, законът не допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, ливадите 2 декара; на лозята и овощните градини - по малки от 1 декар.

Действие на делбата - конститутивно действие прекратява се имуществената общност между съделителите и всеки от тях става изключителен собственик на това, което е получил в дял.

Правата, които е имал върху общото имущество престават да съществуват.



Отговорност при съдебна евикция /отстраняване/.

Отстраняването става със съдебно решение. Може и доброволно наследникът да отстъпи вещта която му е дадена в дял. Ако някои от сънаследниците претърпи съдебно отстранение от известно имущество, постановено в неговия дял, той не получава своята наследствена част. Поради това е необходимо той да бъде съответно обезщетен от други сънаследници, за да не понесе сам загубата. Отговорността на съделителите е свързано с дяловете им. Обезщетяването става със заплащане на стойността на имота, определена по време на съдебното отстраняване. Обезщетение не се дължи, когато е изключено с уговорка в акта за делба или когато съделителя по своя вина го е претърпял. Законът предвижда учредяване на ипотека върху недвижим имот, оставен в дела на онзи съделител, който дължи допълване. За да произведе действие ипотеката трябва да се впише от нотариуса.



Нищожност на делбата - когато е без участие не някой от сънаследниците; когато е включен чужд имот в нарушение на ограничените разпоредби на такава делба - не произвежда действие,

Унищожаемост:

- при измама,

- крайна нужда

Може да бъде заздравена чрез потвърждение от наследника.

Действителна е делбата при извършването не която е пропуснато някое имущество - може да се подели допълнително. Делбата не може да бъде оспорвана поради грешка, само когато някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Искът за унищожаване до 1 г. от извършване на делбата. Унищожаване не се допуска ако......
Въпрос № 59

Доброволна делба.
Доброволната делба е договор, чисто съдържание се определя свободно от волята на страните /извършва се по съгласие от сънаследниците/. Доброволната делба на движими имоти над 400 лв. и на недвижими имоти, за да има сила, трябва да се извърши писмено и подписите на участващите в нея лица да са нотариално заверени.

Необосновано е при извършване нотариалната заверка, наследниците да предоставят удостоверение от общата за смъртта на наследодателя; за характера на пазарната цена на наследените имоти, предмет на делбата. Въз основа на данните за цената на имота, се определя и държавна такса, която съделителите следва да заплатят.

За да се завери нотариално, договора за доброволна делба на дворищно регулационен парцел, е необходимо да се представи удостоверение от техническите органи на общината и официална скица - копие от застроителния план. Ако се касае до делба на сграда - удостоверение че особените дялове и части отговарят на одобрен архитектурен проект.

Удостоверяване на доброволна делба се извършва от нотариуса /респ. районния съдия/. Делбата се счита извършена от момента, в който подписите на страните бъдат нотариално удостоверени. Формата на доброволна делба е от значение само за доказването й, но и за действителността й. Преди нотариално удостоверяване тя представлява предварителен договор за доброволна делба.

Сънаследниците, извършващи доброволна делба, трябва да са дееспособни Ако са недееспособни или отсъстващи за да има сила спрямо тях, трябва да е предварително одобрена от районния съдия и правни действия и извършват по реда на чл. 3,5,8 ЗН.

Съдът одобрява делбата след като установи, че тя е явно полезна за недееспособните отсъстващите. Въз основа на утвърдения от съда проект се съставя договора за делба, като подписите на лицата се заверяват нотариално. В случая одобрението на делбата от съда се изисква не за валидността и спрямо всички, участващи в нея, а за да има тя сила спрямо недееспособните и отсъстващите. Затова само последните могат да искат унищожението и, а не дееспособните, които са участвали в нея.

Доброволната делба може да се извърши и чрез съдебна спогодба, когато има образувано дело за делба в съда и сънаследниците чрез взаимни отстъпки разпределят помежду си наследственото имущество.


Въпрос №60

Делба, извършена от наследодателя приживе.
Обикновено делбата става след смъртта на наследодателя, тоест след откриване на наследството и се извършва от самите наследници.

Но наследодателя може и приживе да раздели имотите си между наследниците - с цел да предотврати спорове между наследниците след смъртта си да избегне евентуални съдебни процеси

1. Делба - дарение - договор между наследодателя и наследниците му, чрез който наследодателя приживе безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя поотделно на всеки един наследник. Участващите в дарението трябва да са способни да сключват договори. Когато тази делба се извърши от родителите и някое от децата е недееспособно, то се представлява от назначен от съда особен представител.

Делбата - дарение на недвижим имот трябва да се извърши в нотариална форма. При движимо имущество - достатъчна е писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Дарение на движими вещи - и с представянето им. Дарението става задължително от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключение. Делбата -д арение може да обхване само имущество което наследодателят - дарител притежава при извършването й . Делбата - дарение за бъдещо имущество с недействителна. По силата на изрична уговорка в дарствения акт. наследодателя може да запази правото си на ползване на имота или на част от него.

След смъртта на наследодателя наследниците, които приживе на същия са приели дарението, не могат да отхвърлят делбата и да искат извършването на нова. Те са станали собственици от момента на дарението.

2. Делба-завещание /различна от завета/ - извършва се чрез едностранен акт на наследодателя. Съгласието на наследниците не е нужно.

При делбата-завещание както и при завета наследодателят прави разпореждане с определени имоти, но намерението му е да се разпредели цялото имущество между наследниците. В завещателния акт наследодателят може да направи и завет в полза на някой от наследниците си, така че последния може да получи както дела си по делба, така и завета стига да не накърни запазената част на останалите наследници.

Делбата по този начин, като всяко завещание може да бъде отменена или изменена с ново завещание или нотариален акт



Делбата-завещание произвежда действието си само след смъртта на наследодателя. Наследниците не могат да искат извършването на нова делба. Само ако някой от тях се откаже от наследственото си право отредения за него завещателен дял подлежи на нова делба между другите наследници.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница