Въпрос №5 Болестта като пречка за брак. Родството и осиновяването като пречка за брак

Съгласно чл. 13 (1) т. 2 не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Не само болестта се отчита от лекаря, а и нейното развитие - доколко тя е засегнала развитието на лицето. За тази цел Министерството на здравеопазването е издало Инструкция с три списъка със забранените болести, с която лекарите са запознати. И в горната точка се споменава за "... които са основание за поставянето му под пълно запрещение". Под пълно запрещение се поставят лица с тежка деградация на личността. Значи, преценява се състоянието на лицето, а не толкова болестта. Също така, когато чл. 5 от ЗЛС урежда поставянето под запрещение, взема предвид не само болестта, но и какво е нейното отражение върху личността. Заключението на лекаря може да се обжалва по административен ред и след като последната административна инстанция се произнесе, съдът решава дееспособността.

По аргумент на противното от т. 2 (1) на чл. 13 можем да направим заключение, че поставените под ограничено запрещение могат да сключват брак. Те са брачно дееспособни. В закона не е предвидена гаранция за защита на интересите на ограничено запретения. Никой не преценява дали ограничено запретеният може да сключи брак и дали няма да бъде измамен, както и дали ще се грижи за поколението си, никой, дори и съдът. Ограничено запретеният е оставен сам на себе си. За да продаде своето видео, той трябва да иска разрешението на своя попечител, а, за да сключи брак, не трябва да пита никого.

Казахме, че непълнолетните се еманципират. Ограничено запретените не се еманципират. Значи, съгласно чл. 5 ЗЛС, негов попечител би трябвало да бъде съпругът му.

Съгласно чл. 13 (1), т. 3 не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.

От тази разпоредба правим извод, че опасните болести са два вида: опасни за поколението и опасни за другия съпруг. Болестите, опасни за поколението са тези, които се наследяват не непременно от децата, а и от внуците. Тази забрана е лишена от практически смисъл. Каква й е целта? Да не се раждат деца, които ще са в тежест на обществото, родителите или себе си? Ами кой държавен орган ще попречи на болния да живее на свободни начала с някого, от което съжителство да се роди дете? Ако си направи операция, за да не може да има деца, тогава ще може да сключи брак, но кой ще го принуди? Така че този замисъл на нормата няма как да бъде осъществен 100 %.

Вторият вид болести, които са пречка за брак, са опасните за здравето на другия съпруг. Тази забрана може да бъде заобиколена чрез изискването и другият съпруг да знае за болестта. Когато и двамата са наясно за тази болест, пречка също няма. Дори не се търси съгласието на другия.

Всички тези болести трябва да са налице към момента на сключване на брака. Ако се появят по-късно, те не го опорочават. И тук е уредена възможността за саниране на брака, ако болестта бъде излекувана.

Правната уредба намираме в чл. 13 (2), точки 1, 2 и 3. Родството е определено в чл. 46 от СК. То бива родство по права линия и родство по съребрена линия. Общото понятие за родство може да звучи така: това е връзката между две лица, едното от които произхожда от другото пряко или непряко или и двете имат общ родоначалник. Родството по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото. Родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник , без едното да произхожда от другото. Степените са следните:

Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния - до другия роднина.

При родство по права линия всяко родство е пречка за брак. Тук кръвосмешението и моралният елемент са главните аргументи за тази забрана.

При родство по съребрена линия пречката за сключване на брак е да четвърта степен, включително. Например, внучката не може да сключи брак с брат на дядо си или пък първи братовчеди - те също не могат да сключат брак. До 1960 година такива са могли да сключват брак, защото забраната е била до трета степен, включително.

Родството и осиновяването са относителни пречки за сключване на брак, т.е. не можеш да сключиш брак само са относително определено лице, с другите -можеш. Докато болестите са абсолютни пречки за сключване на брак, т.е. въобще с никого не можеш да сключиш брак, освен в хипотезата на чл. 13 (1) т.3.

За да изясним пречките при осиновяване, първо трябва да видим видовете осиновяване. При непълното осиновяване възниква родство между осиновителя и осиновения плюс неговите низходящи. Значи, тук забраната ще се отнася за сключване на брак между осиновителя и преките роднини по низходяща линия на осиновения, т.е. осиновителят може да сключи брак с майката на осиновения, но не и с дъщерята на осиновения. При пълното осиновяване се създават връзки и с възходящите на осиновения. Значи, при пълното осиновяване важи забраната за сключване на брак между осиновителя и възходящите на осиновения. Забрана за сключване на брак в съребреното родство при непълно осиновяване няма. Които се харесват, могат да сключат брак. При пълно осиновяване забраната важи само по отношение на лицата, които при пълното осиновяване се явяват братя и сестри. Ясно е, че забраната за другите степени се явява излишна, няма кръвна връзка, остава само моралното съображение. При осиновяването, за разлика от родството, има възможност тази връзка да бъде прекратена. Възможно е да се сключи брак при съществуващо осиновяване и бракът да се санира, ако се прекрати осиновяването. Все пак, кръвна връзка няма. Докато при другите случаи на родство, дори и цялата кръв на едно лице да се прелее, генът си остава.

Еднаквите права преминават в едно общо задължение за взаимност. Следващото правило е именно това. Съгласно чл. 15 СК отношенията на съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Общата грижа е развита в чл. 18 - съпрузите са длъжни чрез взаимно разбиране и общ1/ усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Тук няма изискване за еквивалентност, както е в ТП. Това, че някой е давал повече, не му дава право при развод де иска това, което е дал в повече на основание неоснователно обогатяване. Всичко в брака е основателно дадено.

Всъщност чл. 18 СК прекрачва имуществените отношения в посока към неимуществените. По-конкретните правила на личните отношения намират израз в чл. 11 СК при съставянето на акта за сключване на брак всеки заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Друга правна норма с насоченост към личните отношения между съпрузите е чл. 16 съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. По принцип, всеки съпруг има свободата да избира местожителството си. Местоживеенето е нормален белег, едно фактическо състояние и не е свързано с местожителството. Законът препоръчва на съпрузите да живеят заедно Те не са задължени да живеят заедно, това е едно същинско задължение, защото няма как де бъдат принудени да живеят заедно. Може и да не живеят заедно, ако важни причини налагат това. Все пак, този текст има смисъл разделното живеене без важна причина може да се третира като фактическа раздяла, като прекъсване на връзките между тях. Който е напуснал семейството без важна причина, е виновен и е в брачно нарушение. Това е от значение при развод.

Бракът не създава ограничения относно правото на свободно придвижване. Никой не границата не иска съгласието на съпругата, за да ви пусне зад граница.

Съгласно чл. 17 СК, всеки съпруг има право на свобода при избор на професия. Това право се крие в историята, когато съпругът е могъл да спре жена си да работи или той да й избере работа. Според проекта за СК, това право ще бъде стеснено - съпругът ще иска съгласието на другия, ако желае да бъде неограничено отговорен съдружник в СД или КД или да се регистрира като ЕТ, защото неговите кредитора ще могат да насочват исканията си по съдебен ред върху половината от СИО

Ако единият пречи на другия да упражнява професията си, той ще бъде виновен при евентуален развод. Никакво основание за развод, обаче, не са религиозните убеждения, политическата ориентация и т.н.

Обща характеристика на имуществените отношения.

Развитието им е протичало така: До 1962 година е бил възприет принципът на разделност на имуществото, т.е. всеки от съпрузите е оставал титуляр на имуществото си, придобито по време на брака. За да се избегне неоснователното обогатяване в чл. 52 от ЗЛС е бил уреден иск на другия съпруг за част от стойността на това имущество. Всъщност, той е могъл да иска даже част и в натура от реалното имущество. Всеки един развод тогава е бил свързан с чл. 52 от ЗЛС.

За да намалеят споровете, през 1968 година се е наложила уредбата на СИО. Този режим най-пълно съответства на фактическите отношения в едно семейство. Предполага се. че съпрузите с общи усилия допринасят за придобиването на различните имущества по време на брака. Най-голям недостатък на режима на СИО е неговият императивен характер съпрузите не могат да уговарят нищо друго по време на брака и второ те не могат да прекратят това общо притежание докато трае бракът. Именно, за да се даде възможност за избор, в проекта за СК са предвидени три възможности за уреждане не имуществените отношения: 1) режим не общност: 2) режим на разделност и 3) договорен режим. Разбира се съпрузите при сключване на брак няма да са длъжни де определят кой режим избират Ако те не се определили, законът определя кой е общият режим, запазва се режимът на общност Уредена е и една презумпция за отношенията на съпрузите с трети лица. Тъй като по принцип, съпрузите са длъжни да обявят не трето лице какъв е режимът на общност, ако това не е направено, предполага се, че то се избрали режим на общност. Уредбата не общността в проекта е запазена Твърде лаконично е уредена разделността. Тук проблеми с общността не може да има, защото такава при този режим няма В проекта име възможност един от съпрузите да предостави на другия управлението на своето имущество. А тогава кой ще придобива плодовете? Този, който управлява имуществото не дължи връщането на плодовете. Става въпрос за фактическото предоставяне, а не чрез договор. Третият режим на семейно имущество е договорният. Според проекта брачният договор може да съдържа уговорки по четири въпроса: Въпроси, отнасящи се до притежаваното от някого имущество до сключването на брака Досега самото сключване на брака не се отразяваше върху това имущество. Но можеше преди брака съпрузите да си прехвърлят имущество Сега и при сключването на брака един съпруг може да прехвърли свое имущество на другия Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на ограничени вещни пране върху недвижими имоти трябва да бъда' извършени с нотариален акт. В проекта за СК нотариален акт не е необходим

Въпроси, отнасящи се до имуществото, което ще бъде придобито по време на брака Кое ще бъде общо, кое- лично, ще се определя от брачния договор предварително

Въпроси, отнасящи се до евентуалния размер на дяловете от общите имущества при евентуално прекратяване на брака Става въпрос за поделяне на дяловете, а не на конкретно имущество. Гази уговорка не е предварителен договор, защото не се знае кои имущества ще влязат в дяловете. (Според доц. Марков тази уговорка е много правилна.)

Въпроси, отнасящи се до това как съпрузите ще участват в разходите за нуждите на семейството. Можем да определим, че въпросът е уреден по един и същ начин -съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за нуждите не семейството (и сега, и според проекта). Въпросът е дали с брачния договор може да се отмени тази отговорност? Не може, защото не е в интерес на третото лице (кредитор). В брачния договор може да се определят само вътрешните отношения между съпрузите, а не и отношенията с трети лица.

Формата на договора е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се прехвърлят недвижими имоти пред местно компетентния нотариус, за да може договорът да бъде вписан по общия ред А тези договори, с които не се прехвърлят недвижими имоти, също е предвидено да бъдат вписвани в специални книги при съдията по вписвания те в съответния район.

При сключвано на брак сключващите бран представя удостоверение за сключен брачен договор, за да бъде отразен в акта за граждански брак. Ако няма брачен договор, те подават декларация, с която посочват кой от законовите режими избират.

От облигационното право се знае, че договорите имат силата на закон за този, които са ги сключили. По съгласие на страните те могат да бъдат изменяни. Режимът на брачния договор е по-строг. Веднъж уредени с брачен договор, отношенията не могат да бъдат преуреждани Не е предвидена промяна не брачния договор в проекта. Той важи докато бракът не бъде прекратен.

Не е предвидено още, че ако с декларации сключващите брак изберат един режим, ще могат да го сменят Режимът в тази насока е императивен. Веднъж трябва да се мисли.

В проекта няма никакви правила по отношение на недействителността на брачния договор. Значи, при липса на уредба се прилага ЗЗД. Дали това е оправдано във връзка със сключването и изискванията за действителност, ще се види занапред.

В рамките на тази обща характеристика не имуществените отношения между съпрузите бихме могли да кажем, че законът урежда известно отклонение от общия режим по III. Такова отклонение представлява най-напред самият режим на общност. Той твърде много наподобява съсобствеността. Но при съсобствеността има дялове, тя е дялова, а в СК е бездялова. Освен това, отношенията между съпрузите, които наподобяват някакъв вид договор, губят своята правна значимост Например, когато между съпрузите се извършват услуги, не се прилагат правилата на договор за услуги. Известно отклонение търпят и извъндоговорните източници не облигационни отношения, особено неоснователното обогатяване. Както казахме, всеки допринася за подобряването на имуществото съобразно възможностите си. Също така, не винаги можем да приложим правилата за непозволеното увреждане между съпрузите. Давност не тече при неизпълнение на задълженията в семейството, защото съгласно чл. 115 ЗЗД срокът спира.

Друг особен институт е съвместното разпореждане с общото имущество. Но се урежда самостоятелното управление не общото имущество. Това води до известие представителство, но то не е същото, както в ГП.
Въпрос №7

Общи имущества на съпрузите
Терминът "съпружеска имуществена общност" не трябва да се бърка със "семейна имуществена собственост", защото води до две на изпита. СИО е общност само на съпрузите, децата нямат никакви права върху нея.

Първият въпрос, на който трябва да се спрем, е за обхвата на общността и за предпоставките за нейното възникване. Съгласно чл. 19 СК в общността влизат:

1) вещите - движими и недвижими, които са придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос;

2) правата върху вещите, а това са: право на собственост и съсобственост (възможно е и двамата съпрузи да са в съсобственост с трето лице), право на ползване, строеж и т.н.

3) паричните влогове - паричните влогове се събират от банките и те са общи; вземането е общо, макар че титуляр на влога е само един. Това включване на влоговете в общността създаде един двойствен режим на парите, притежавани от съпрузите. Парите в брой, които всеки един от тях държи са негово лично имущество. Па влог стават общи, като ги изтегли един - пак стават лични. Другата несигурност на този режим идва от банковата тайна. Банките пазят в тайна влоговете дори и от мнителни съпруги, а в същото време никой не задължава съпрузите да си обявяват влоговете. Затова в чл. 17 от проекта се предвижда задължения за съпруга да дава сведения за влоговете си на другия съпруг. Това е несъщинско задължение, но неспазването му води до вина при евентуален развод. При определени случаи може да се поиска от съда да разгласи банковата тайна.

Предпоставките по чл. 19 СК, за да станат общи вещите, вещните права и влоговете са: Наличие на брак. При едно фактическо съжителство общност не може да възникне. Дори и да е сключен някакъв договор, той ще доведе до обикновена собственост. Бракът може да е унищожаем, но до унищожаването му всичко придобито попада в режим на СИО. Независимо от това на чие име е имуществото, то трябва да е придобито по време на брака. Придобитото трябва да е придобито от съпруг, не от друг член на семейството, например от детето. Значи, втората предпоставка е времето. Тук е нужно да се установи началният момент на брака. От ОП си спомняме кога се прехвърля собствеността при индивидуално и родово определени вещи. Известни неясноти има при придобиването по давност. Има едно становище, при което вещта се придобива, едва когато лицето се позове на давността, но това е субективен елемент, затова, изтичането на давностния срок е достатъчно.

Специални хипотези, при които има известно разминаване между втората и третата предпоставка. През 1972 година ВС се е произнесъл относно придобиването по време на брака на сграда, построена по време на брака върху земя, върху която право на строеж е възникнало само за единия от съпрузите. Правото на строеж също е възникнало по време на брака. Съгласно чл. 92 ЗС е налице приращение, т.е. носителят на правото на строеж придобива и собствеността върху сградата. Щом като, обаче, той има качеството съпруг, придобитото от него право на строеж също става общо. Чл. 19 СК има специално приложение спрямо общите правила на ЗС. Затова и другият съпруг придобива половината от правото на строеж

Друг проблем - Възможно е строежът да е бил извършен преди сключването на брака, а довършителните работи са извършени по време на брака. Решението тук е следното - сградата остава лична собственост, а извършеното по време на брака се счита за подобрение и се дели на половина.

Същност на СИО

В зависимост от обекта на общността ще видим, че тя се разглежда като собственост върху вещи и други вещни права. Това съвместно притежание е много сходно със собствеността от ВП. Дали ще приемем, че е вид собственост или е ново явление е доктринален спор.

СИО е съвместно притежание на съвместни права. Две са имуществените различия между СИО и собствеността.

Липсата на дялове - при СИО е налице дялова собственост. На друго място в законодателството такава собственост няма.

Неделимост на СИО - не може съпрузите да извършат делба на СИО докато трае общността. Даже не могат да сключат и предварителен договор. Всички делби са нищожни.

Според чл. 32 ЗС общността се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. При СИО дялове няма. Ето защо отиваме към чл. 32 (1) СК - съпрузите имат равни права на владеене, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи.

Вложителят има право на едно вземане срещу банката. Налице е едно общо вземане, т.е. активна солидарност. Установено е, обаче, едно отклонение от ЗЗД във връзка със солидарността Отклонението е, че с влога се разпорежда само титуляра. Счита се по презумпция, че той действа със съгласието на другия. Съгласно чл. 22 СК с влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.

СИО не е вечна. Рано или късно, та винаги се прекратява. Общото правило е - с прекратяването на брака се прекратява и СИО. Чл. 26 СК изброява основанията за прекратяване на брака: смъртта на единия съпруг, при развод или унищожаване на брака. Това са общите основания. Чл. 26 (2) урежда едно изключение, когато основание за прекратяване на СИО. Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това. Всеки съпруг има правото да предяви такъв конститутивен иск. Искът е конститутивен, защото променя правното положение на другия съпруг. За да бъде уважен искът, ищецът трябва да докаже наличността на "важна причина". Важните причини трябва да увреждат интересите на семейството или на съпруга ищец.

А. когато съпружеската имуществена собственост застрашава интересите на трети лица, например кредитори, как да се постъпи? Другият съпруг предчувства това и започва да източва СИО Кредиторите също имат право да поискат прекратяване на СИО. Това право за тях намираме в чл 134 ЗЗД - сурогационен иск на кредитора.

Дали прекратяването води до прекратяване на общото притежание на придобитото до този момент или има по-широк ефект, т.е. тотален прекратяване на СИО? Разбирането е, че законът има предвид тоталното прекратяване на общността. Иначе, за една част ще има разделност; а за друга част ще важат правилата за общност. Със съдебно решение отменяме законов ред и казваме, че той не се прилага. Значи, и сега по изключение е възможно да съществува режим на разделност.

В чл 26 (3) СК е уреден и последният случай на прекратяване на имуществената общност - принудително изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска собственост, за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху такива вещи.

При неизпълнение на личен дълг на един съпруг се стига до принудително изпълнение и един опит на съдия-изпълнителя да посегне върху личното му имущество. Какво да стане, ако личното имущество е недостатъчно? До 1976 година този проблем не е бил уреден. През тази година са създадени нови чл. 389, букви "а" и "д" от ГПК. Съдия-изпълнителят може да посегне на влог или вещ от СИО при недостиг на личното имущество на съпруга длъжник При това положение за съпрузите възниква право на избор върху коя вещ съдия-изпълнителят да насочи принудителното изпълнение.

Оттук нататък в СП има редица отклонения от общите правила за принудително изпълнение (и правото на избор е такова отклонение). Това е възможността за съпруга на длъжника сам да погаси дълга, ако изяви воля за това. Тогава вещта ще стане негова лична собственост.

Движимите вещи се продават на търг. Придобива се цялата вещ. Половината от цената следва да бъде изплатена на съпруга недлъжник Също така. ако той плати на търга половината от цената, той става собственик. При недвижимите имоти съпругът не-длъжник трябва да плати половината идеална част, за да я придобие, освен ако не иска да бъде съсобственик с купувача.

Важна част в разглежданото производство е, че възможността да се установят неравни дялове е изключена, за де не се ощети съпруга с по-малък дял. Това ограничение е направено и, за да не се злоупотребява от съпрузите и така да се забавя принудителното изпълнение.

Има и две неуредени в чл. 26 СК хипотези, свързани с принудителното изпълнение. Те имат уредба в други закони.

Съгласно чл. 614 ТЗ, СИО се прекратява с решението за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ или неограничено отговорен съдружник в СД, КД и КДА. СЕО се прекратява, за да може неговата половина да се внесе в масата на несъстоятелността.

Производството по несъстоятелност е способ за универсално принудително изпълнение, докато в гражданския процес всеки кредитор сам преследва длъжника. За да се избегнат евентуални злоупотреби на съпрузите с предварително прекратяване на СИО със съдебно решение (например по чл. 26 (2) СК), ТЗ казва, че това решение се смята за недействително по отношение на масата на несъстоятелността, щом е направено в подозрителния шестмесечен период преди откриване на производството по несъстоятелност.

Втората хипотеза на прекратяване на СИО извън тези в чл. 26 СК, е уредена в Данъчно- |процесуалния кодекс.

Последиците от прекратяването на СИО ще бъдат разгледани отделно.