Въпрос №15 Осиновяване. Необходими съгласия

1) Ако се осиновява дете на съпруг, никаква разлика не е необходима;

2) При осиновяване от двама съпрузи достатъчно е единият да има тази възрастова разлика. Неговият авторитет ще е достатъчен да поддържа авторитета и на по-младия родител.

Друга пречка за осиновяване е наличието на родствена връзка между осиновен и осиновяващ. Чл. 52 (1) поставя ограничение по права линия без ограничение на степените. Родството тук е абсолютна пречка за осиновяване с едно изключение - дядото и бабата, или един от тях, могат да осиновят свой внук само, когато той е роден извън брак ил когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите баба и дядо на осиновения. Чл. 52 (1) поставя само едно ограничение за осиновяване между роднини по съребрена линия - братя и сестри, но могат да бъдат осиновен и осиновяващ.

Логично е, когато и двамата родители са починали, дядото и бабата да осиновят внука, защото тогава внукът няма да стане брат на баща си фактически. Другата хипотеза, когато само един родител е починал, е спорна, защото внукът става брат или сестра на своя жив: родител. При наследяване по закон отношенията между тях ще се променят. При тази хипотеза е по-добре бабата и дядото да станат попечители или настойници, а не осиновители.

Това са условията за осиновявано. Съдът трябва да ги докаже, за да бъде удовлетворена молбата Освен това, съдът трябва де установи и наличие на съгласие на определени лица, за да бъде допуснато осиновяването. Чл. 54 (1) изброява чие съгласие е необходимо. Там са дадени четири точки, плюс този, от (3) стават пет. За осиновяване е необходимо съгласието на:

1) осиновяващия,

2) родителите на осиновявания;

3) съпрузите на осиновяващия и не осиновявания;

4) осиновявания, ако е навършил четиринадесет години;

5) (3) на чл. 54. Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, тогава съгласие за осиновяване дава управителят на заведението

Съгласието на лицата по (1) от закона и по (2) не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им не е известно. Осиновяващият е инициатор не производството и е естествено неговото, съгласие.

Искането за съгласие от страна не съпрузите е от значение за хипотезата, при която единият съпруг ще стане втори родител на осиновения. Обяснимо е по някакви съображения той да не иска да бъде втори родител, например, ако не желае втори наследник. Вторият родител, съгласно чл. 68 (2) е длъжен да помага на родителя мри изпълнение на родителските му права

Чл. 64 (1), т, 1 изброява какви нарушения на осиновяването водят до неговото унищожение и виждаме че там съгласието на съпрузите на осиновяван и осиновител липсва като правопораждащ унищожаването на осиновяването ЮФ. Значи, дори и да не се дали съгласието си, осиновяването е действително. Би трябвало съгласието им де бъде дадено като мнение. Мнения, съгласие чл. 55 (1) и (2) от СК дават: осиновеният ако е на възраст между десет и четиринадесет години; настойниците и попечителите на осиновявания; лишените от родителски права родители на осиновявания, неговите родители и съпрузи, поставени под ограничено запрещение.

Неизвестното местожителство или пък запрещението (каквото и да е) на лицата, посочени в чл. 54 (1) СК изключва съгласието им. Виж чл. 54 (2) Това действие, може би трябва да бъде стеснено. Ако осиновяваният е с неизвестно местожителство (изчезнал е) или пък в същото положение са намира осиновяващият е абсурдно да говорим за осиновяване. Изискването е за останалите.

В чл. 57 (1) и (2) СК предвижда осиновяваното без съгласието на родителя Чл. 57 (1) гласи: "По изключение осиновявано се допуска и, когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, но дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин." Това са три алтернативно дадени случая, които трябва де са само относително трайни, нещо повече: 1 ] не полага грижи (трайно), 2) не дава издръжка (трайно); 3) отглежда детето по вреден за развитието му начин (кара го да краде и проси). Всяко едно от тези нарушения е основание за съда да не се съобрази с мнението на родителя.

В чл. 58 (2) е предвидено служебно събиране на доказателства от съда районният съд събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските съвети по местожителството им и взема мнение от тях, дали осиновяването е в интерес на осиновявания. Сведения за детето не се събират, когато то се взема от обществено заведение. Естествено, първо е необходимо осиновяващият да подаде молба до районна съд. СК изисква за осиновяването и съгласието на:

1) осиновяващия;

2) родителите на осиновявания;

3) съпрузите на осиновяващия и на осиновявания

Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или, ако местожителството им е неизвестно. Когато детето е оставено за отглеждане и родителите му предварително са дали съгласие за осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяване дава управителят на заведението. Осиновеният, ако е на възраст между десет и четиринадесет години, се изслушва от съда, освен ако има достатъчно данни, че той знае осиновяващия за свой родител. Настойникът, попечителят, както и родителите и съпрузите поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, дават мнение по осиновяването.

Разликата между съгласие и мнение е, че съгласието е необходимо за осиновяването, докато с мнението съдът може да се съобрази, но може и да не се съобрази. По принцип, съгласията и мненията трябва да бъдат дадени лично пред съда В чл. 56 СК са предвидени и алтернативни форми. Съгласието може да бъде дадено и чрез пълномощник с изрично пълномощно или писмено, с нотариално заверен подпис. Управителят на заведението не е длъжен да заверява подписа си.

Съдът взема решението си при закрити врати след като изслуша заключението на прокурора Решението може да се обжалва по общия ред от лицата по чл 54 (1), т. 1, 2 и 4. Това са осиновяващия, родителите на осиновявания и самият осиновяван, ако е навършил осиновеният ако навършил четиринадесетгодишна възраст. Право на обжалване не е дадено на съпрузите на осиновяващия и осиновявания и на управителя на детското заведение. Те дават мнение, а не съгласие, защото волеизявлението им не е признато за толкова тежко

Прокурорът също може да обжалва. Задължително в процеса на осиновяване участва и прокурор, който при закритите врати дава заключение "да" или "не". В проекта неговото заключение се заменя със заключение на общинската комисия за закрила на детето. Но и в проекта прокурорът участва и може да обжалва.

В чл. 58 (2) СК е предвидено съдът служебно да провери сведения за личността на осиновяващия и осиновявания. В проекта сведенията по отношение на личността на осиновителя се съдържат е заключението на общинската комисия за закрила на детето. Предвидено е да се подават и две декларации:

1) че родителите не получават никаква изгода (не продават детето си);

2) че те предварително са били детайлно запознати с последиците от това свое съгласие за оставяне на детето за осиновяване.

Двата режима. Пълно осиновяване - чл.61. Първият въпрос, който се урежда в този текст не е свързан с действието, а с три хипотези, при които осиновяването е пълно. Първо, когато осиновеният е дете на неизвестни родители, второ - детето е оставено в общ. заведение със съгласие, за осиновяване и трето - когато детето е оставено е обществено заведение за отглеждане и не с потърсено в едногодишен сок от деня, когато е трябвало да бъде взето от родителите.

В останалите случаи осиновяването може де бъде пълно или непълно в зависимост от съгласието на лицата по чл.54 какъв да бъде вида осиновяване решават родителите.

Последици при пълното осиновяване. Налице са два вида пр. последици. От една страна то има правопрекратяващо (блокиращо) действие. Става дума за отношенията между осиновения, неговите родители и останалите роднини. Тези връзки се суспендират, те. те си остават с правно значение. но нямат действие. Защо се суспендират? заради пречките за брак напр. не може осиновеният да сключи брак със сестра си. Освен това важна възможност да се иска прекратяване на осиновяването се дава на родителите в чл.64 и 65 СК. Ако се прекрати осиновяването, връзките се възстановяват. Правното значение се запазва.

Другото действие е правопораждащото. Правопораждащият ефект е на първо място възникването на връзка между осиновител и осиновен като при произход. Не винаги при пълното осиновяване има правопрекратяващ ефект. Чл. 62 СК урежда изключението ако осиновителят е съпруг на родителя, тогава този ефект не настъпва (суспендиране няма).

Пълното осиновяване създава две отношения:

1.между осиновителя и неговите роднини и между осиновения е неговите низходящи възникват право и задължения като между роднини пс произход.

2.правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините по произход се прекратяват.

И за да е по-пълна симулацията законът предвижда съставянето на нов акт за раждане. Имената се сменят. Старият акт не се унищожава, а се съхранява в архив Защото ако осиновяването бъде прекратено, новосъздаденият ат за раждано губи значението си.

Другият въпрос, който урежда закона е за наследяването При пълното осиновяване е ясно. Осиновеният все едно е дете.

При непълното осиновяване връзката родител-дете е запазена. Осиновеният е наследник на всички

и на роднините си по произход, и на осиновителя. Ако осиновеният почине, ще го наследят горните. Но рождените родители не наследяват осиновения.

1. Смърт на осиновителя - чл.65(1) "При осиновяване по чл.61 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения".

2. Прекратяване поради разстройство на отношенията между осиновения и осиновителя. Чл.64(1) , т.3. Осиновяването се прекратява при тежко провинение от едната страна или при наличието на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновения и осиновителя". Причините тук са обиди, побои т.н. това се преценява от съда. Ако се констатира вина и междувременно осиновителят почине по време на делото, наследниците го продължават Ако разстройството на отношенията се дължи на виновното поведение на този, който е останал жив, той не наследява.

3. Друго основание за прекратяване на осиновяването е унищожаването му. Съгласно чл.64(1 ) т.1 осиновяването е унищожаемо при неспазване на изискванията за недопускането му: осиновеният е бил над 18 год., осиновителят е с по-малко от 15 год. по-възрастен от осиновения;осиновеният и осиновителят са роднини по права линия, дядото и бабата са осиновили внука, който е имал двама родители и не е роден извънбрачно; осиновеният е осиновен едновременно от две лица, които не се съпрузи; осиновеният е осиновен преди да е било прекратено съществуващо осиновяване; осиновяването е разрешено без да е взето съгласието на осиновяващия, родителите на осиновения или осиновения, ако той е навършил 14 години, когато осиновяването е допуснато, въпреки че родителите, които са оставили детето в обществено заведение са го потърсили в едногодишния срок. Унищожаването на осиновяването има същите последици, както и прекратяването.

4. Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, когато осиновения и осиновителя са дееспособни. Тук прекратяването не е по исков ред, а е едно охранително производство. Съдът трябва само да провери налице ли е взаимното съгласие. Тук не участва прокурор за разлика от всички останали случаи. Решението на съда има действие занапред. Не се заличава изтеклия период.

Искът за унищожаване на осиновяването поради нарушаване на изискванията за съгласие по чл.54 може да се предявява в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения — от навършване на пълнолетие.

Ако е засегнат обществен интерес, прекратяването на осиновяването може да се иска и от прокурора.

Въпрос №19

Права и задължения на родителите по отношение на личността и имуществото на децата.
Този въпрос е свързан е един отдавна готвен Закон за защита на детето. Основната цел на този закон е не да повтори Конвенцията за защита на детето, която е ратифицирана от нас, а да уреди механизмите, чрез които да се гарантират правата на децата, визирани в тази Конвенция.

Първо се налага да очертаем кръга на субектите на тези отношения. От една страна това са родителите (лица, по отношение на които е установен произхода на децата - чрез акт за раждане, чрез съдебно решение и чрез осиновяване. На второ място, тези правила се отнасят и за осиновителите, защото при тях възниква връзка, както при произход. Връзката родител-дете не се влияе от това дали родителите са в брак или не.

Другата страна на отношението са децата. Те трябва да са с произход от родителите си или да са осиновени. На второ място, детето не трябва да е навършило пълнолетие. Еманципираните непълнолетни нямат нужда от родителски контрол.

Други субекти на тези отношения са бегло споменати в чл.68(2) СК. Това са вторият баща и втората майка. Те са длъжни не към детето, а към родителя в смисъл да му съдействат при изпълнение на родителските му права. Чл.70 СК споменава за дядо и баба. Внуците са длъжни уважават своите баба и дядо и да помагат. По същество това е една препоръка към децата. Според втората алинея дядото и бабата има право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Всъщност тук правото на внуците да имат контакти с дядото и бабата трябва да е водещо. Именно от интересите на децата трябва да се ръководим, но инициативата за тези контакти по съдебен ред, ако те фактически са невъзможни, ще е на бабата и дядото.

След субектите да видим кои са обектите на тези права и задължения Някои казват - обект са децата. Не е вярно, децата са субекти, а не обекти. Обект са техните блага - личните и имуществените по отношение на които родителите имат определени права и задължения.

Каква е същността на родителските права и задължения? Най-напред трябва да се почертае, че те са уредени като единството права и задължения. Водещата цел е запазване на децата. В учебника на проф.Павлов се казва, че в семейните отношения има отношения на власт и подчинение и наподобявали публичната власт. Категорично не е така - това не е власт, а право на родителя. Всяко право е власт.

Дали са притежателни или непритежателни родителските права? Притежателни са , защото има насрещен субект - детето Относителни ли са или не са? Абсолютни права са, защото имат една насоченост към конкретен субект, но и към всички останали

Това са характеристиките на родителските субективни права.

Всеки родител сам е титуляр при упражняване на родителските права и задължения. В това отношение видяхме, че при осиновяването всеки родител сам дава съгласието си за осиновяване. Това е единственото изключение за отказ от родителски права.

Предполага се, че родителите действат заедно. Законът позволява пред съда да се водят спорове по отношение на родителските права. Но сериозни спорове, а не какво да закуси детето. Законът позволява в процеса да се изслуша и детето, ако е навършило 14 г. между 10 и 14 г. възраст съдът преценява дали детето да бъде изслушано в процеса.

Друго общо правило за упражняване на родителските права и задължения се съдържа в чл.73(1) СК Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Действията на родителите са винаги в интерес на децата.

С това приключваме общата характеристика на родителските права и задължения. След това изложението на въпроса се разделя на две:

1) за имуществото на детето; 2) за упражняване на правата на детето. Вторите са уредени най-общо в чл.68 - "Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност. Значи родителите са длъжни да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и развитието на децата. Тези грижи са насочени към личността на детето, неговите живот, здраве, телесна неприкосновеност и т.н. неимуществени блага на детето. За имуществените права на детето се грижи чл 73(1) СК (виж по-горе). Задълженията на децата към родителите. Чл 69(1) СК "Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат". Какво означава това задължение? Това е морално задължение, както и задължението по втората алинея

Единственият проблем е въпросът с местоживеенето. Чл.71 СК урежда най-напред задължение на детето да живее при родителите си. Това е свързано и с правото на родителя да иска връщането на детето, ако то го е напуснало без да има важни причини. И тук е уреден един бърз механизъм. Дежурният съдия резюмира искането на родителя и издава заповед за връщането на детето, ако няма важни причини. Става дума за една административна дейност на съда. Заповедта се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

В чл. 1(2) СК има хипотеза, при която родителите не живеят заедно. Ако има съгласие между родителите къде да живее детето, до съд не се стига. До спор се стига, когато родителите не са в брак или са в процес на фактическа раздяла. Съдът ще реши при кой ще живее детето Но от това следва нещо друго - ако детето е при майка си. бащата може ли да упражнява родителските си права. Законът мълчи. А при развода в бракоразводното решение се определя не само къде ще живее детето, но и какви ще са контактите с другия родител, каква ще е издръжката и т.н.

Имуществени права на детето Прочетете ги от чл.73 СК.

Отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имуществата на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна полза децата.

Даване на заем - защо детето, ако има пари, да не даде заем на родителите си. За паричните средства на детето нищо не се казва. Бабата прехвърля на детето апартамент, даден под наем. Детето печели по 300 лв. месечно. Родителите са длъжни да изразходват тези средства за възпитанието детето. Ами така детето ги кредитира, а нали заемът е забранен.

Основният проблем е, че няма ефективен контрол за действията на родителите по отношение имуществото на детето. При попечителството има подобни механизми като: съставяне на опис на имуществото на запретения, парите му се влагат в банка и г.н.