Въпрос №25 Развод - обща характеристика, законодателно развитие на уредбата

Принципно разводът е бил допустим по българското право и преди години, когато отношенията са били уреждани от екзархийския устав. В това отношение източноправославната църква била по-либерална от католическата. Разводът се допуска от законодателствата с оглед житейската необходимост. Това е една реалност, с която трябва да се съобразим. Основен принцип в правото, е че правното положение трябва да съответства на фактическото.

Законът урежда две групи проблеми. Първата група са тези по допускането на развода. При какви предпоставки може съдът да допусне развод? - тук можем да кажем нещо за развитието на законодателството. Принципно в него са възможни два подхода

- подход на абсолютни основания и

- подход на относителни основания.

По екзархийския устав са били необходими само абсолютните основания: прелюбодеяние, разделяне на хляба и постелята, детеродна неспособност, и т.н. Абсолютни ще рече, че щом се докаже, че е налице този факт, съдът трябва да допусне развода. Значи няма място за преценка доколко е тежко това нарушение, как се е отразило то на съпрузите и т.н. Има ли препюбодеяние - дава се развод. Чисто формално съдът преценява.

Относителното основание се е появило в ЗЛС. Там е била установена смесена система - наред е абсолютните основания се появява и относителното основание - дълбоко разстройство на брака. Или пък грубо нарушаване на брачните задължения.

В крайна сметка с Кодекса от 1968 година абсолютните основания отпадат като остава единствено основание - дълбоко разстройство на брака, което е относително основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда е едно друго основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда и едно друго основание за прекратяване на брака - взаимното съгласие между съпрузите. То е било познато и на ЗЛС, но е било отменено Сега действащият СК урежда тези два вида основания за развод.

Развод по исков ред е равно на развод поради дълбоко разстройство на брака. Това е едно исково, спорно производство, което се развива по реда на особените искови производства по ГПК.

Втората група проблеми, които урежда законът във връзка с развода е свързана с неговите последици:

- личните последици, които са свързани със статута на съпрузите и положението на непълнолетните им деца, ако има такива:

- имуществените последици. Те при развода по исков ред са извадени от производството, с цел опростяване на производството. Те задължително се разглеждат отделно. При развод по взаимно съгласие те трябва да бъдат уредени в споразумението между съпрузите.

В проекта се предвижда една чест от имуществените последици да бъдат уредени още в брачния договор. Но само относно дяловете в общото имущество. Предварителни последици извън тези в брачния договор са недопустими: издръжка, семейно жилище и т.н.
Въпрос №26

Развод по исков ред
Всеки съпруг може да иска развод. Това е едно преобразуващо право, което се упражнява само по съдебен ред чрез иск. Искът е конститутивен. За да възникне правото трябва да са налице тези предпоставки. които законът изисква. Предпоставката е състояние на брака, описано в закона като дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не просто какво да е разстройство, а такова, което води до несъвместимост и невъзможност за продължаване на брачната връзка. Разстройството е дълбоко, когато формално не е останало нищо от брака. Връзките са напълно разкъсани Непоправимо да се разбира като невъзможност за възстановяване на семейните отношения

Съдът трябва да прецени тези два момента: дълбоко и непоправимо. Колкото и дълбоко да е разстройството евентуално би се стигнало до прощаване. Тези факти "дълбоко и непоправимо" трябва да бъдат доказани. Доказва ги ищецът. Не е достатъчно само твърдението на съпрузите, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доказването ще въведе в процеса и нови факти. Обикновено се установяват причините за да се стигне до този разрив. Дали е имало изневяра, дали несходство в характерите и т.н. В момента има още една необходимост за това, че съдът трябва да изследва причините за разрива и това е чл.99 (2) СК "С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите". В проекта съдът ще се произнася за вината само ако това бъде поискано.

Много често като доказателство се изтъква фактическата раздяла между съпрузите. Фактическата раздяла може да бъде от една страна причина за разстройството на брака, а от друга страна може да бъде и проява на разстройството на брака. За фактическа раздяла се говори не непременно, когато съпрузите живеят разделено, а:

1. да има важна причина за раздялата и

2. да е свързано с прекъсване на семейните отношения. Може да живеят разделено, но всеки уикенд да са заедно.

Между другото в проекта е сложена една граница - бракът се прекратява, ако съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от две години. Но това прилича на абсолютно основание.

Освен фактическа раздяла в съдебната практика има ботата основа на причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Масовите случаи са физически тормоз, изневяра и т.н.

В проекта това правило е изоставено. Вината там няма процесуално значение, но мисля че това не води до отпадане на възможността при развод по исков ред за в бъдеще съпрузите да постигнат споразумение и съдът да провери дали то ще отговаря на интересите на децата и да го отпусне. Това е възможност делото да завърши със спогодба, те. имуществените отношения отпадат и остават за уреждане само въпросите за децата. Добре би било и едно такова правило, каквото е чл.99(3) СК да остане в проекта. Отпадането на въпросът за вината не значи, че и проблемът за споразумението ще отпадне.

Защо в момента вината е поставена на централно място? - това правило бе уредено през 1985г и обяснението е много важното отношение на вината при определянето на последиците на развода. Вината по-нататък има значение при решаването на въпроса за родителските права. Според чл 106(2) СК "Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно за отглеждането и възпитанието на децата. Дори и да липсва това правило, съдът надали ще повери децата на виновния за развода съпруг.

Съпрузите винаги водят битката за вината във войната за децата. Въпросът за вината е свързан и със семейното жилище. Ако има вина, има деца; на когото поверят децата, той печели и семейното жилище. Според чл. 107(1) СК "При допускане на развод съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства".

Другото значение на вината е във връзка с издръжката. Съгласно чл.83(1) СК"Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг".

Има и други случаи, в които вината е от значение - разноските по делото се поемат от виновния. Друг случай, при който винта е централна има в чл.102(1) СК. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. Смъртта е основание за прекратяване на брака. При това положение обаче, щом бракът е прекратен, преживелият съпруг остава наследник наравно с наследниците по закон и завещание. Ако делото беше решено своевременно, това нямаше да се случи. Наследниците продължават делото, но с цел доказване вината на преживелия. Решението, към което те се стремят е установително. Искът вече е установителен. Кои наследници могат да предявяват този иск? - по принцип с наследниците по завещание съпругът не се конкурира и те нямат интерес. Остават наследниците по закон.

Предпоставка да се продължи делото е починалият де е поискал от съд да се произнесе за вината Не може тепърва наследниците да правят тази молба за оценка. Ако бъде уважен иска, преживелият не наследява нито по закон, нито по завещание. Все едно че разводът е изпреварил смъртта.

Някои особености в производството по исков ред за развод. Това е един особен исков процес, който се развива по чл.258 - 270 ГПК.

Първо, при предявяването на иск трябва да се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или има дете до 1 годишна възраст, на делото не се дава ход, освен ако тя не даде съгласието си. При започнало дело тя винаги може да бъде поискана от всеки съпруг, е той да постанови привременна мярка по въпроси, по които съпрузите спорят. Тези привременни мерки се установяват с определение от съда и траят само докато делото е висящо. ГПК дава възможност всички брачни искове да бъдат съединени: напр. за издръжката, за фамилното има, за ползването на семейното жилище и т.н.

Чл.260 ГПК е важно процедурно правило. Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежка санкция за този, който не спомене всички възможни причини -- при един следващ иск той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. Защото той е могъл да го каже.

Другото важно нещо - първото заседание винаги е помирително Помирителното производство е първо съдът се опитва да покани съпрузите да се помирят лично, не адвокатите им. Неявяването на ищеца на това помирително заседание води до прекратяване на процедурата. Има едно изключение да не се проведе помирително заседание - чл.259 ГПК. Също и като изключение да се проведе второ помирително заседание - виж същия член.

Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. Горната инстанция вече ще разгледа въпросите за фамилното жилище, име и издръжката. След като бракоразводното решение е влязло в сила последващите атаки не могат да възстановят брака - той е окончателно прекратен.
Въпрос №27

Развод по взаимно съгласие.
Нормално е да се приема, че щом бракът се сключва доброволно то той може да бъде прекратен по взаимно съгласие. Чл.100 СК "При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака." Значи съдът трябва да прецени дали е налице такова сериозно, обмислено и непоколебимо съгласие. Той не изследва въпросът защо те искат да прекратят брака. Не се търсят доказателства за това, дали бракът е разстроен. Съпрузите може да са прекратили всички свои връзки.

Съгласието обаче не е достатъчно за да се допусне развод. Пред съда трябва да бъде представено и едно споразумение между съпрузите, което съдът е длъжен да потвърди. Защото това споразумение трябва да е законосъобразно и някой да го провери и то не кой да е, а съдът. Но споразумението не е основание за развода, съгласието е основанието.

Макар че сериозното съгласие на съпрузите е основание за съд да допусне развода, то не е част то ФС, т.е. при заплаха, измама и други пороци на волята на един от съпрузите разводът може да бъде отменен. А ако съгласието е част от фактическия състав, разводът не може да се отмени. Разводът е последица от съдебното решение. Не можем да говорим за смесен фактически състав: съгласие плюс съдебно решение.

Законът установява един срок, в който от сключването на брак такова искана не може да се прави - 3 години. Възможно е от неулегнали отношения да се стигне до развод и да не се отива към лекомислено решение, а тази норма е това ограничение. Всъщност съпрузите могат са се разведат по исков ред. Разликата между двете производства, е че по исков ред се доказва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а по чл. 100 СК това не е необходимо.

Искането трябва са е подписано от двамата съпрузи и се представя пред съда заедно със споразумението. В този случай първото заседание също е помирително. За разлика от развода по исков ред тук на помирителното заседание трябва да присъстват и двамата съпрузи. Иначе се прекратява делото въобще. Какво трябва да съдържа споразумението: В първата си част споразумението по нищо не се отличава то една спогодба по съдебен ред. Приема се, че споразумението относно децата има по-особен характер, тъй като става въпрос за друг субект. Но принципно и в тази си част споразумението се доближава пак до съдебната спогодба, макар че проф. Ненова го нарича сюи генерис.

Първата група въпроси се уреждат от съпрузите значително по-свободно. Да си установят общите имуществени отношения те имат пълна свобода. Имуществените отношения трябва да бъдат решени окончателно - това е един вид делба.

Другият въпрос, който те трябва да уредят е за семейното жилище. При който са децата, на него остава и ползването на семейното жилище.

Друг съществен въпрос от споразумението е свързан с издръжката.

Възможно е са се каже, че те не си дължат издръжка. Но възможно е и да установят нейният размер и продължителност. Тази издръжка е договорна, не законна.

1. Кой ще упражнява родителските права.

2. Какви ще са контактите между детето и другия родител. Някакъв режим трябва да е уговорен.

3. Каква издръжка ще дължи родителят, който няма да се грижи за детето. Въпросът за семейното жилище също е съществен.

Освен тези въпрос съпрузите могат да включат и други факултативни елементи. Това не е забранено, стига да не противоречат на морала или на императивните норми в закона. За да утвърди споразумението съдът прави преценка дали то е пълно. На второ място, дали са защитени интересите на детето. Ако открие нередности, съдът трябва да даде указания на съпрузите да го поправят. В определен срок. Неспазването на тия указания води до отхвърляне на иска.

Ако няма недостатъци, споразумението се утвърждава от съда с решение. За разлика от спогодбата, която се утвърждава с определение.

Понеже споразумението наподобява съдебната спогодба, то и при пороци на волята уредбата е аналогична. Споразумението може да бъде атакувано изцяло или отчасти. Като това не води до отмяна на решението за допускане на развода. Само споразумението се отменя и се замества с ново доброволно или чрез спор в съда. Това не се отнася до въпросите за родителските права - тях съдът разглежда служебно и те не могат да се променят. Само при изменение на обстоятелствата и тези въпроси могат да се атакуеми. Като ищецът доказва това изменение - напр. доказва, че може да полага по-добри грижи.

Съдът може служебно да се сезира и да измени постановените по-рано мерки. Това е едно изключение в гражданския процес, защото в него служебното начало е стеснено.
Въпрос №28

Лични последици от развода.
Тона, което законът урежда при развода е, че той внася промяна в правния статут на съпрузите. Те стават бивши. Това означава, че веднага с влизането в сила на съдебното решение за развод те могат да сключат брак. Пречката по чл. 13(1 )т.1 отпада.

Единственият личен въпрос, който СК урежда е свързан с фамилното име. Съгласно чл. 103 "Съдът може да постанови след развода съпругът да носи името на другият съпруг, ако последният е съгласен".

2)Ако единият съпруг е станал известен е името на другия, съдът може да реши той да продължи до носи същото име.

3)При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.

Чл. 103 СК ще намери приложение само при развод по исков ред. Той урежда изключенията, при които бивш съпруг може да носи фамилното име на другия бивш съпруг. Кога става това:

1.със съгласието на титуляра. Това е първият случай.

2.съдът по своя преценка дава правото да се носи това име. Съдът преценява негативно - т.е. дали този съпруг ще търпи неудобства, ако той приеме фамилията си по произход.

Въпреки това титулярът на фамилното име има възможност да поиска от съда другият съпруг да спре да носи фамилното му име. Напр. другият съпруг (бивш) е извършил престъпление и така е опетнил неговата фамилия. Съдът ще прецени конкретно това и може да постанови край на това право. Това е въпросът за личните последици.

От учебника. Въпросът за фамилното име на съпруга след развода се поставя, когато той приел или доставил фамилното име на другия съпруг. Решението на въпроса е от значение главно за жената, защото на практика тя приема или добавя името на своя съпруг. По ЗЛС запазването на името зависеше единствено по волята на титуляра. СК допусна носена на името въпреки противопоставянето на титуляра. При съгласие на титуляра е ясно.

СК охранява оправданите интереси на съпруга, чието име след развода се носи от другия съпруг. Няма значение на какво се основава това носене: на съгласието на съпруга титуляр или на наложено то съда положение поради "известност". Във всички случаи титулярът може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име. Напр. при неморални прояви от негова страна и престъпни деяния.

Какво фамилно има трябва да носи бившият съпруг, ако бъде преустановено носенето на придобитото чрез брака име? - Възстановява се фамилното име, което той е имал преди сключването на брака.

Възможно е разведеният съпруг да продължи да си служи с името на бившия съпруг, макар да е изгубил това право. Засегнатият разполага с общите правни способи за защита правото на име. Той може да предяви два иска. Първият иск е за преустановяване на безправното носене -чл.422 ГПК. Вторият иск е за обезщетение поради претърпени вреди - чл.45 ЗЗД "Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму"

Какви са дяловете на съпрузите се казва в чл.27 - дяловете са равни. В тази връзка споменахме, че чл.27 изхожда от презумпцията за равни принос. Това е първоначалното положение. Щом разводът е по исков ред веднага чл.27 определя равни дялове. Предпоставките за неравни дялове са в чл.28. Но първо една обща характеристика. Искането на един ще е за по-голям дял. Правото на по-голям дял е едно преобразуващо субективно право. То се упражнява само по съдебен ред.

Дори и да не спорят този, който ще получи по-голям дял ще предяви иск. Искът е конститутивен. За неговото предявяване има срок в чл.30 - едногодишен срок от прекратяването на брака. Този срок е преклузивен, а не давностен.

Освен при развод, исковете за по-голям дял могат да бъдат предявявани:

1. при унищожение на брака;

2. при чл.26(2) "имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това."

1) чл.28(3) "при прекратяване на общността поради развод или по реда на чл.26 (2) съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг". Значително по-голям принос казва закона. Незначителността не е основание. Това, че единият е имал по-голяма заплата не е достатъчно, защото приносът е принос в целия му смисъл по чл.19(2) - както прекия, така и косвения.

Съдът само, по справедливост ще даде оценката си спрямо косвения принос (работата в домакинството).

Оценката на косвения принос е възможност. Това означава, че искането може да се отнася само до по-голям дял върху отделни вещи или влогове. Преценката на съда не може да бъде друга, освен цялостно за цялата СИО. В крайна сметка съдът трябва да се ориентира към някакви цифри. Ще каже примерно, че приносът на единия съпруг е 60 към 40. Става дума за определяне на нови идеални части в съсобствеността, но само в рамките на производството.

2) Следващото основание за по-голям дял в свързано с упражняването на родителските права. Ако в чл.28 (3) общата идея е да не се допусне неоснователно обогатяване, то в чл.28 (1) пък интересите на децата са в основата на промяната в дяловете.

Предпоставките тук на първо място са на съпруга да са предоставени родителските права върху децата от брака. И второто - това предоставяне да създава за него особени затруднения. Сами по себе си, предоставянето на родителските права не е основание. Двете предпоставки тук трябва да са кумулативна даденост. Ясно е, че съдът може да предостави родителски права на родителя, който е финансово затруднен, но пък има по-добри родителски качества. И за да се компенсира това съдът ще му даде по-голям дял.

Все пак, основния момент на доказване ще е материалното положение на този родител. По справедливост съдът ще прецени и определи някакъв нов размер на дяловете, така че да се компенсират затрудненията.

3) Чл.28 (2) СК съдържа също правило относно упражняването на родителските права. Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, който са предназначени за тяхното отглеждане и възпитание. Тази норма пряко няма ефект, но косвено има , защото вещите, предназначени за отглеждано на децата се обособяват вън от общността. Значи тя се намалява. Дяловете пак са равни, но от по-малка СИО. Тук не става въпрос за вещите които са в собственост на децата - те не влизат в СИО. Вещите трябва да са предназначени към отглеждането и възпитаването на децата и то актуализирано към момента на развода, не към момента на тяхната покупка.

Би могло да се предложи нещо de lage ferenda. Вместо да се дават тези движими вещи на родителя е възможно те да бъдат предоставени на детето. На 16 г. то може да има напр. мотопед, компютър, техника. Вещи, които не са евтини.

Още нещо друго de lage ferenda. Дали съдът не би могъл служебно да се произнесе относно режимът на тези вещи, защото другият родител може да не ги поиска. Така, както сега действа текстът няма възможност за такова служебно произнасяне.

Чл.28(1) и (2) пораждат следния проблем. И в двата случая критерии е упражняването на родителските права, при определяне на по-голям дял от СИО. Както виждаме от чл.106 съдебното решение може да бъде изменено. В един момент съдът предоставя на бащата отглеждането на децата. И вещите, които майката е получила би трябвало да следват децата.

По-интересно е обаче, ако бащата, поиска и по-голям дял. ВС допуска това. Справедливо е и в интересен на децата да се допусне това.