Въпрос №45 Активна и пасивна способност при завещанието

Покрива се с общата гражданска дееспособност. Завещателят трябва да изрази волята си свободно и без чуждо влияние. Ето защо завещанието не може да се извършва от другиго или с чуждо сътрудничество.

Недееспособността при запрещението започва от деня на поставяне под запрещение до момента на вдигането му. При съставяне на завещание законът изисква завещателят да осъзнава своите действия и да разбира смисъла и действието им.

Завещателната дееспособност е необходима в момента на завещанието. Ако такава липсва в този момент завещанието е унищожаемо. Ако завещателят по-късно придобие завещателна дееспособност завещанието не става действително. Ако тази дееспособност се изгуби след извършване на завещанието, то не се влияе от това. Физическите недъзи не пречат на едно лице да е завещателно дееспособно. За лицата от 14-18 г. възраст има възможност да разполагат с имущество което са придобили с труда си без разрешение на родителите - няма пречка за извършване на завещание. /ЗЛС/.

Всички лица физически и юридически лица заченати при откриване на наследството и са родени способни да живеят. Неспособните да наследяват по закон се неспособни да наследяват и по завещание. Завещателят може да завещае на лица. които са извън кръга на наследниците по закон Лицата да се призовани при откриване на наследството.

ФЛ - по закон и завещание

ЮЛ - по завещание

Държавата - по закон и по завещание /само ако няма др., наследници/.

Въпрос № 46

Нотариално завещание.
Нотариално завещание извършва се от юрист. То е официален писмен документ. Дава по голяма гаранция за волята на завещателя и за точното и изпълнение. Това е специален акт.

1. Спазват се строго определени изисквания : При извършване на завещанието нотариусът е длъжен да се увери в самоличността и дееспособността на завещателя. Самоличността на непознатите лица се удостоверява с документ за самоличност. При липса на такъв, законът допуска завещателя да удостовери самоличността си с двама познати на нотариуса липа.

2. Нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели тъй наречени инструментарни свидетели, тоест свидетели за извършване на завещанието. Същите могат да бъдат използвани и като свидетели за самоличност. Не могат да бъдат свидетели недееспособните, неграмотните, слепи, глухи, неми, лица в полза на които са разпорежданията в акта, служителите при нотариуса.

3. Завещателят устно и лично изразява волята си , като нотариусът я записва така, както е изявена. Завещателният акт трябва да бъде автентичен израз на волята на завещателя.

4. Нотариуса на ръка съставя завещателния акт / в нотариална форма/. Само от нотариуса

5. Нотариусът прочита написаното завещание на завещателя в присъствието на свидетелите. Изпълнението на тези формалности се отбелязва в завещателния акт.

6. В акта нотариусът отбелязва мястото и дата на съставянето му. Датата се слага в началото на акта.

7. Завещанието се подписва от : завещателя, свидетелите, нотариуса. Ако завещателя не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и е достатъчно нотариусът да отбележи изявлението на завещателя в това отношение преди прочитането на завещанието. Това изявление замества подписа му.

Нотариалното завещание може да се извърши във всеки нотариат. Обикновено завещанието се съставя в канцеларията на нотариуса, но ако завещателя е възпрепятстван да се яви при него, нотариусът може да извърши завещанието извън канцеларията си.

Нотариалното завещание може да бъде извършено и в извън работно време, когато има уважителни причини за незабавното му извършване.

Но тази форма е удобна и леснодостъпна, защото е безплатна.

При оспорване автентичността на завещанието ползуващият се от него, трябва да докаже, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя. От изследването за ръкописност - само грамотното лице може да прави саморъчно завещание, тоест завещателя извършва активна съзнателна дейност Може да се пише на какъвто и да е материален носител .

Без дата завещанието с нищожно. Датата е необходим елемент за действителността на саморъчното завещание и има значение, за да се определи дали завещанието е извършено по време, когато завещателят е бил дееспособен да прави завещание както и при конкуренция на две завещания от един и същ завещател на различни лица за един и същ имот. Датата се слага от самия завещател и трябва да е пълна /ден,месец, година/ и да е преди подписа. Подписът на завещателя трябва да бъде след завещаните разпореждания. Разпорежданията направени след година са нищожни. Завещателят се подписва по начин. Завещанието трябва да се пази. Саморъчното завещание може да бъде запазено от завещателя или да се предаде на друго лице или у самия нотариус за пазене. В тези случаи се предава с писмена молба за пазене. При приемане на завещанието нотариусът съставя протокол върху самия плик, които се подписва и се завежда в специален регистър.

Саморъчното завещание предадено за пазене винаги в присъствието на свидетели, в нотариата може да бъде взето обратно само лично от завещателя /пак се подава молба и се прави бележка в специален регистър/. Няма пречка взетото завещание да се даде за пазене в нотариата.

След смъртта на завещателя саморъчното завещание, което се намира у нотариуса, се обявява от последния. При откриване на наследство, заинтересованото лице подава молба за отваряне на завещанието. Нотариусът обявява завещанието като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за разпечатването му /когато завещанието е било предадено за пазене/.

Протоколът се подписва от лицето, което е подписало обявяването и от нотариуса. Когато саморъчното завещание не с било предадено на нотариуса, лицето у което се намира то трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя да поиска обявяване на завещанието от нотариуса по място на откриване на наследство. Ако лицето у което се намира завещанието не го представи за обявяване, заинтересованите лица могат да искат от районния съдия но местооткриване на наследството да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде обявено от нотариуса.

Необявеното завещание не е недействително, но за да придобие ефект, то трябва да бъде прието.

Размерът на запазената и разполагаемата част се определя в зависимост от броя на призованите към наследяване наследници.

1. Когато наследодателят не е оставил съпруг. Запазената част при едно дете или низходящите от него 1/2 запазена част; 1/2 разполагаема част При две или повече лица и низходящи от тях - 2/3 запазена част и 1/3 разполагаема част.

2 Когато наемодателя е оставил съпруг и низходящи. Запазената част на съпруга е равна на частта на всяко дете.

-при едно дете

3. Когато преживелия съпруг наследява сам запазената част е 1/2. Така е и когато той наследява заедно с наследници, нямащи право на запазена част /например братя, сестри,техните низходящи и възходящи от и степен и по-горна степен/.

По отношение на родителите или само преживелия от тях - запазената част е 1/3 . Когато наследодателят е оставил родители и низходящи, запазена част имат само последните, защото им изключвали родителите от наследяване по закон.

Възстановяване на запазена част: /зч/

Ако наследника имащ запазена част не може да я получи в пълен размер, защото има завещания или дарения, има право да иска, те да се намалят до степен необходима да се допълни запазената част. Прихващат се направените му дарения и завети. Трябва той да е приел наследството по опис, когато искът е срещу лица, които не наследяват по закон.

Размерът на разполагаемата част и запазената част се определя като се сформира единна маса от всички имоти и собственост на наследодателя в момента на смъртта му. Към това се включват даренията /без обичайните/ според стойността им /за недвижими имоти/ и времето на подаряването им /движими вещи/.

Намаляване на завещаните разпореждания става съразмерно без разлика между наследници и заветници.

След като се изчерпят завещанията се намаляват даренията /върви се от последните към първите/.

Когато наследодателя е завещал плодоползване или пожизнена рента с доход по-голям от запазената част, накърнените наследници имат 2 избора:

- да изпълнят завещаното разпореждане;

- да изоставят пълната собственост върху част равна на разполагаемата част;

Ако предмет на завета или дарението е недвижим имот и стойността на имота е по-голям от 1/4 от разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а надареният взема стойността на РС. Ако не е по-голям от 1/4 заветникът задържа имота и компенсира наследника с пари. Ако стойността на имота не е над РЧ + ЗЧ и надарения е наследник със запазена част може да задържи целия имот. Заветникът и надареният задължително връщат плодовете и имотите, над разполагаемата част и то от деня на смъртта на наследодателя.

Субективно право на възстановяване на запазената част се упражнява по исков път. Право на иск се погасява с общата 5 г. давност но ЗЗД. Срокът започва да тече от откриване на наследството когато се намаляват дарения, а ако се намаляват завещани разпореждания - от момента в който се упражнява правото по тях.

Исковете трябва да се предявят като се почне от последното отчуждение и се върви към предшестващите.

1. Изрична отмяна - с ново завещание в което завещателят изрично заявява, че отменя старото завещание изпяло или отчасти или с нотариален акт, който трябва да отговаря на изискванията, без да с необходимо да е спазена формата за съставяне на завещание и да съдържа изрично заявление на завещателя, че отменя предишните си разпореждания. Новото завещание може да бъде нотариално или саморъчно без значение каква е била формата на старото. Новото завещание трябва да с извършено при спазване на изискванията за завещание и да има по-късна дата.

2. Мълчалива отмяна - волята на завещателя се извлича от други правни действия. Съставя се със съставяне на ново завещание, което е последващо, тоест е съставено по-късно от завещанието и то съдържа разпореждания, несъвместими с тези от предходното завещание.

Последващото завещание трябва да е действително с оглед формалните изисквания. Ако то не произведе правно действие не означава, че първото завещание не е отменено от последното.

Така също при отмяна на едно последващо завещание, с което е отменено извършеното преди това друго завещание се счита, че са отменени и двете завещания - първото и последващото. Ако има порок във волята се следи дали той води до нищожност или унищожаемост.

1. Завещание направено в полза на лице, което няма право да наследява по завещание / напр. не е заченато при откриване на наследството, родено нежизнеспособно, недостойно/;

2. При нарушение на формата на завещателния акт. Формата е съществен елемент на завещателния акт и затова нарушаването на всеки елемент на формата, на всяко едно изискване, както и липсата й, го прави нищожно /напр. липса на подпис на завещателя, липса на свидетели , завещанието което не е прочетено/..

3. Когато завещателното разпореждане противоречи на императивните норми на закона в широк смисъл /вкл. и заобикаляне на закона/ - напр. две или повече лица завещават едно на друго или в полза на трето лице. Същото е ако мотива на завещанието е противен на обществения ред и добрите нрави. Изисква се мотива да е изразен в завещанието. Ако има много мотиви и един противоречи на закона и морала завещанието действа, защото другите мотиви не са противни. Трябва всички мотиви да са в противоречие с морала , за да може завещанието да е недействително.

4. Нищожно е завещание, което се отнася до недопустим предмет /напр. част от жилище, което не може да бъде самостоятелно/. Заветът на една определена вещ е нищожен, ако завещателят не е собственик на тази вещ или откриване на наследството.

5. Завещанието е нищожно, когато условието или тежестта които се съдържат в него са невъзможни - фактическа и правна невъзможност на модалитетите.

Нищожното завещание не произвежда действие и няма нужда да се прогласява неговата недействителност от съда в отделен исков процес. Съдът може да се произнесе по нищожността на завещанието в рамките на вече образуван процес по дадено дело. Това може да стане и служебно, без особено искане на някоя от страните. Възможно е обаче спорът относно нищожността на завещанието да бъде разгледан и разрешен в отделен исков процес по отрицателен установителен иск. Правото на иск не е ограничено с давностен срок. На нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това.

Нищожното завещание не може да стане действително по пътя на потвърждаването му, дори и когато по-късно отпадне това обстоятелство, което пречи за действителността на завещанието.
Въпрос № 51

УНИЩОЖАЕМОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО.
Унищожаемите завещателни разпореждания притежават елементи, които законът изисква за тяхната действителност, но са засегнати от някакъв порок, който дава основание на заинтересованият да иска унищожаването им /само след откриване на наследството/.

Основания:

1. Недееспособността на завещателя в момента на съставяне на завещанието. Няма значение дали това състояние е трайно или привременно - ако неспособността съществува по време на извършване на завещанието то е унищожимо.

2. Порок във волята на завещателя.

- грешка - когато има несъзнателно несъответствие между изявената и действителната воля на завещателя. Грешката може да се отнася до лицето в полза на което е завещанието или до предмета на завещанието /напр. несъзнателно посочване на друго лице вместо онова , което е могъл да облагодетелства/. Грешка в мотивите също е причина за унищожаване на завещание, когато не са вписани в него и единствено поради тях то е направено.

- измама - умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение. Тя е основание за унищожаемост на завещанието, ако е решаваща причина за извършване на завещатетелно разпореждане /умишлено изопачаване на нещата или премълчаване на др. обстоятелства, за които ако завещателя е знаел не би извършил завещание/.

- насилие - има се предвид психическо насилие - заплашването - действие, което внушава у завещателя страх от значителни вредни последици за него или близките му. Завещателя в случая действа под влияние на сериозна заплаха, която стига до степен да предизвика решението му да направи завещателното разпореждане против волята си. Заплашването е различно от физическото насилие-при последното има налице воля у завещателя за извършване на завещатетелно разпореждане и затова завещанието в този случай е нищожно не унищожаемо.

Унищожените завещателни разпореждания могат да бъдат потвърждавани от наследници, които имат право да искат унищожаването им. По този начин те могат да бъдат заздравени.

Потвърждаването се извършва изрично, /чрез писмен акт, в който се посочва основанието за унищожение и мълчаливо - чрез изпълнение/. Потвърждаването действа с обратна сила, тоест

завещанието се счита за действително от момента на извършването, а не от момента на потвърждаването му. По отношение на третите лица обаче потвърждаването действа за в бъдеще /частни правоприемници/.

Обикновено приемането става веднага след откриването му, но понякога между тези два момента има период от време, през който наследниците не са приели наследството, има отсъстващи наследници или въобще няма такива. Това е състояние на висящност. През този период районния съдия служебно или но искане на заинтересуваните назначава управител на наследството, който да се грижи за неговото запазване. Управителят може да предявява искове във връзка с наследството и да отговаря по тях. Изпълнение на наследствени задължения, на завети , продажба на наследствени имоти - управителят трябва да получи разрешение от районния съдия. С откриването на наследството владението преминава автоматически към наследниците без да е необходимо въвеждането им във владение.

Наследството може да се придобие направо или по опис. Направо приемането може да стане изрично или мълчаливо.

- предявяване не за наследство;

- извърши разпореждане с наследствено имущество;

- предявяване иск за делба;

- иск за възстановяване на запазена част;

- искане за възстановяване собствеността по реституиран имот;

- когато наследникът укрие наследствено имущество - в този случай той губи правото си в/у укритото имущество;

- подаване декларация за облагане с данък в/у наследство трябва да се решава във всеки конкретен случай дали е приемане или не;

Веднъж приел наследството наследникът не може да оттегли приемането и да се откаже от него. Приемайки го направо той го приема с всички тежести. При приемане направо наследниците отговарят пълно.
Въпрос №53

Приемане ни наследството по опис.
Приемането на наследство произвежда действие от момента на откриването му. Приемането може да е:

- направо - изрично или мълчаливо.

- по опис

Приемането по опис е винаги изрично приемане.

- то е писмено

- то се нрави пред районния съдия

- може да се направи в 3 - месечен срок, откакто наследника е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от съдията още до 3 месеца.

- приемането се вписва в обособена за това книга. Ако в срока наследника не направи изявление за приемане на наследството по опие. той губи окончателно това право. Приемането на наследство по опис има значение за отговорността на наследника за задължението на наследството. Наследника приел наследството по опис отговаря ограничено - до размера на полученото.

Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему имоти, за да бъдат вписани в описа иначе губи изгодите от приемането по опис. Когато един от сънаследниците приеме наследството по този начин, счита се, че и другите са го приели по опис. Но това не ги лишава от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него. Ако наследодателя е направил разпореждане за забрана за приемане по опис - тя с недействителна.

- наследника предявил искане за възстановяване на своята запазена част, когато упражнява това право спрямо лица извън кръга на наследниците;

- наследника е недееснособен;

- държавата и обществ. организации;

- за тях 3 м. срок не важи. Не е необходимо приемането да се вписва. Опис обаче трябва да се направи за да е известно наследственото имущество и да се изясни въпроса за отговорността, която е ограничена, само до размера на полученото.

Наследникът по опис не може да се разпорежда с имуществото докато не ликвидира дълговете на наследството. Той само управлява, отговаря на общо основание за вредите, загубите, които е причинил. Не може да отчуждава недвижими имущества до 5 г. от приемане на наследството, а движимите до 3 г. освен ако има разрешение на районния съдия. Такова отчуждаване преди сроковете и без разрешение с валидно, но в тези случаи наследникът отговаря неограничено за задълженията на наследодателя, губи изгодите от наследяването по опис.