Въпрос №30 Други имуществени последици от развода

Понятие за семейно жилище - това е жилището, в което са живеели съпрузите до развода или до фактическата раздяла. Чл.107 СК използва понятието ползване. Какво е това ползване - вещноправно или облигационно? Вещното ползване е нумерус клаузуз - щом няма такова посочване по аргумент на противното приемаме, че то е облигационно ползване, възникващо по силата на съдебно решение. Нищо не е казано по въпроса дали е възмездно или безвъзмездно. В ГП са познати и двата вида. Въпреки това в ГП има един общ принцип, че доколко не е казано друг отношенията са еквивалентни. И съпругът дължи възнаграждение за ползването. На кого ще дължи възнаграждението? - зависи от собствеността върху семейното жилище. Те може да принадлежи и на трето лице. Може да е и на свекървата на съпругата, която след развода естествено ще иска наем. Но когато има деца, трябва да се спомене, че те не дължат наем на когото и да било. Въпросът се поставя тогава, когато семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи едновременно. Най- важният критерий от който се ръководи съдът са децата под 18 години. Родителят, който упражнява родителските права, получава и ползването на семейното жилище. Съдът служебно се произнася по това. Упражняването трае до навършване на пълнолетие на децата. Дотогава се ползва и семейното жилище. Навършването на пълнолетие от децата слага край на ползването на семейното жилище, когато то е собственост на другия съпруг или на трето лице.

При наличието на деца по изключение ползването на семейното жилище може да се даде по отношение на жилището на близък на единия съпруг и за по-кратък срок. Съгласие чл. 107(4) СК "Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок". Този срок обикновено в съдебната практика е до 2 години. В проекта съдът не определя срок, но ползвателят се счита за такъв, както при наемни отношения със собственика при безсрочен договор. Това значи, че след едномесечно предизвестие собственикът може да прекрати договора с ползванеля. Ясно е, че близкият другия съпруг ще предпочете да го прекрати.

Следващият критерии по важност при определяне на ползването на семейното жилище е вината. Вината се среща в (1) на чл.107 При допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства". В (2) пък се споменава, че когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползването на невиновния съпруг само за определен срок". Тази алинея отпада в проекта.

Вината евентуално би била от значение за ползването на семейното жилище в случаите, когато то е общо. Възможност за представяне на жилище, собственост на другия съпруг, за ползване от другия остава единствено на основание упражняването на родителските права.

Логично е във всички тези случаи, когато е било предоставено чуждото жилище за ползване, ако ползващият сключи нов брак, ползването да се прекрати автоматично. Мисля че случаят трябва да се разпростре и върху фактическото съжителство. Защото изключително неморално е бившият съпруг да живее в собственото си жилище с любовника на бившата си жена.

3. Друга имуществена последица от развода е отпадането на наследяването. Наследяването по закон автоматично отпада, защото лицата нямат вече качеството съпрузи. Съгласно чл.104 "След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца".

Значи наследяването по завещание също отпада, защото то е разпореждане в случай на смърт. Завещанието губи сила автоматично, защото се предполага, че мотивът на завещанието е качеството на лицата, които са вписани като облагодетелствани. Законът предполага, че волята на завещателя отпада. Ако иска, да направи ново завещание на екс-съпруга.

Второ разпореждане в случай на смърт е застраховката в полза на съпруга. Сумата ще бъде изплатена на наследниците, а не на екс-съпруга. Ако има осигуровки в случаи на смърт е същото.

4. Последна имуществена последица от развода е отмяна на дарението. Подобно на завещанието и дарението е облагодетелстваш акт. Мотивът е качеството съпруг. Действието на правилото се разпростира и върху даренията, направени преди брака, направени във връзка с брака - например при годежа.

Предпоставката да бъде отнето едно дарение е имуществото на една значителна стойност. Преценката на съда е в зависимост от стандарта на съпрузите. Друга предпоставка за да възникне правото на отмяна на дарението е свързана със страните по договора. Дареният е другия съпруг. Дарителят може да бъде другия съпруг или негови близки. Извън приложното поле на чл.105 СК остават даренията между близките на съпрузите. Последната предпоставка за отмяна на дарението между съпрузите е то да не противоречи на морала и добрите нрави.

Правото на отмяна на дарението е потестативно право, което се упражнява по съдебен ред. Законът е установил едногодишен срок за тази отмяна, който започва да тече от деня на допускането на развода чрез съдебното решение (или от деня на унищожаването на брака).

Един неуреден въпрос - какво става с третите лица, коти са придобили подареното имущество. Правата на тези лица ще се засегнат от отмяната. За недвижимите вещи трябва да приложим чл.227 ЗЗД.

- родителите задължително. Те могат да се споразумеят за децата, като това не обвързва съда;

- децата, навършилите 14 г. - задължително; от 10 - 14 г. изслушването е факултативно. Изслушване на деца под 10 г. е недопустимо; - близки — изслушването е факултативно. Съдът с длъжен да преценява всички обстоятелства с оглед интереса на децата. Родит. права не могат да бъдат предоставени на виновния съпруг при — условие: ако това ще има отрицателно въздействие в/у отглеждането и възпитанието на децата. Ако условието липсва, няма пречка за поверяване на децата на този съпруг. Ако решението на съда не съответства на интересите на детето, то ще подлежи на отмяна от II инст. съд, защото противоречи на закона.

Упражняване на родит. права:

- съдът постановява на кой от родителите да се предостави упражн. на родит. права. Предпочетеният родител трябва да е дееспособен и да не е лишен от родит. права. Може да е непълнолетен, защото с встъпването в брак той се еманципира. Родителят, на когото не е предоставено детето, не изгубва качеството си родител, нито титулярството на родит. права. Губи само голям обем от практическото им осъществяване. Другият родител има право да поддържа лични отношения с детето; да упражнява родит. възпитателно възд. върху него;

-съгласието му е безусловно необходимо за осиновяване на детето; дължи издръжка;

-ако родителят, на когото е предоставено детето изгуби родит. права, те автоматически преминават върху др. родител (така е и при смърт на родителя)

- ако обстоятелствата се изменят. Мерките нямат сила на присъдено нещо. Начин - само РС по местожителството на детето; служебно, по молба на единия или двамата родители. Производството е съд. админ и няма ответник и ищец. Съдът изслушва съотв лица. служебно се разглеждат въпросите за издръжката, по-големия дял от СИО, ползването на сем. жилите. Изпълнение на действ. на решението - законът не урежда изрично нито начина, нито изпълнителния орган. Преустановяване действието на решението:

- автоматически при навършване на пълнолетие на детето;

- при брак на непълнолетния. Постановените мерки отпадат при нов брак на бившите съпрузи.

- над малолетни лица (ненав. 14 г. ), чиито родители са неизвестни (важи и за смърт, обявена със съд. решение); произхода на детето не е установен но съотв. начин; лишени от родителски права (цялостно лишаване). Необходимо е тези обстоятелства да се отнасят до 2-мата родители;

- над пълно запретени (лица. които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за работите си).

Производство - поставяне под запрещение може да стане с искова молба от близки роднини. прокурора и всички имащи интерес лица. След разпита на лицето, за което се иска запрещение, съдът са произнася по молбата. За да се учреди Н. комп. е окръжният съд по местожителство на лицето.

Охранителни мерки - вземат се от органа по Н. и П. до назначаване на настойник и попечител. Те са както следва:

- опис на имуществото;

- др. охранителни мерки, които се вземат относно личността и интересите на лицето Настойнически съвет - учредява се от органа по Н. и П. по местожителство на лицето. Назначават се настойник, зам настойник, двама съветници измежду близките и роднините които трябва да се грижат за лицето. Членове на нает. съвет не могат да са:

І-ва категория - лица, които са юридически негодни (недееспособните);

- лишените от ролит. права по отношение на собствените си деца;

- осъдените за тежки умишлени престъпления

П-ра категория:

- юридич. годни, но са нецелесъобразни, поради алкохолизъм.

- непристойно поведение, користни прояви;

- болни лица;

- лица, чиито интереси противоречат на интересите на поднастойния.

дейността му е почтена;

- грижи за личността на поднастойния (при малолетни и при запретени са необходими различни грижи);

- представителство на поднастойния -законен представител е настойника - черпи представителната си власт от закона;

- грижи за имуществото на поднастойния; местоживеене на поднастойния при настойника - по важни причини допуска се отделно живеене. Ако поднастойният се е отклонил, нека иска от РС заповед за връщането му. Отчети - пред нает. съвет: ежегодно, при освобождаване от длъжност; при поискване. Дейността на настойника е под надзора на органа по Н. и П. Зам. настойник -когато:

- настойникът е възпрепятстван да извършва дейността;

- възникнало несъответствие м/у неговите и интересите на поднастойния;

- смърт на настойника; поставянето му под запрещение

Съветници те са 2 ма, подпомагат н-ка и. зам н-ка уведомяват за възникване на неблагополучия, изслушват отчета на настойника. Особени случаи на Н. (Н. но право):

- настойник на малолетно дете, настанено в общ. заведение;

- настойник на запретения съпруг - дееспособният съпруг, като съчетава съпружески и настойнически права и задължения;

- настойник на запретен без съпруг- ако има родители, годни да упражняват родит. права - те са настойници по право. Прекратяване на Н. - преустановяване на самата настойническа функция по отнош. на лицето.

Причини - 1) ако няма налице малолетен или запретен, смърт на лицето, навършв. на 14 г. , поставяне на лицето от пълно в ограничено запрещение; 2) - ако детето или пълно запретеният престане да бъде без родители, способни да упражн. родит. функции. Н. отпада по право При прекратяване на Н. настойникът представя пълен отчет на своята дейност.

Попечителство:

1. учредява се на лица от 14 - 18 г. , останали без родители (неизвестни, починали, лишени от родит. права). Възможно е да е възникнало чрез трансформация на Н. в П Встъпилият в брак непълнолетен не е адресат на П. ;

2. учредява се на лица, поставени под ограничено запрещение (пълнолетни страдащи от слабоумие или душевна болест и на могат да се грижат за своите работи). Производство - след влизане в сила на решението за поставяне под пълно запрещение, съдът съобщава на органа по Н. и П. решението да се учреди П. Охранителни мерки - опис на имуществото, мерки относно личността и интересите на лицето под П.

Учредяване от органа по Н. и П. Назначава се попечител, зам. попечител, не се образува попечителски съвет. П-л и зам. п-л се назначават измежду роднини и близки, които най-добре ще се грижат за интересите на лицето под П. П. не могат да са:

- недееспособни;

- лишени от РП;

- осъдени за тежки умишл. престъпления;

- нецелесъобразни;

- болни;

- чиито интереси противоречат

- дейността му е почтена;

- грижи се за личността на подопечния;

- запазва интересите му;

- дава мнение за осиновяване на непълнолетния:

- съгласие за извършв. на пр. действия - за управит действия, за разпорел, действия;

- местоживеене на подопечния при попечителя - освен, ако важни причини не налагат друго Обяснения - органът по Н. и П. надзирава дейността на попечителя. Ако той поиска, п-лят дава обяснения за дейността си. Органът по Н. и П. може да направи по всяко време промени в п-ля, ако:

- интересите на подопечния го изискват;

- задълженията не се изпълняват

Зам. попечител - замества попечителя, когато го няма; п-лят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си; възникнало противоречие м/у интересите. Особени случаи на П. П, се учредява по право по силата на закона, а не от органа по Н. и П. Тази функция е еднолична:

- попечител на непълнолетно с неизв. родители, настанено в общ. заведение

- управителят на заведението;

- п-л на ограничено запретен съпруг е неговият дееспособен съпруг;

- ако ограничено запретеният няма дееспособен съпруг, п-л са неговите родители, ако са живи, известни и не са лишени от РП. Преминаване от Н. към П. - когато детето навърши 14 г. , то по право се освобождава от Н. и органът по Н, и П. му назначава попечител. До назначаването му, дейността се изпълнява от настойника. Преминаване от П. към Н. - ако лицето, което е било под огранич. запрещение, поради влошаване на състоянието бъде поставено под пълно запрещение. Прекратяване на П. преустановяване на самата попечителска функция, поради отпадане на предпоставките за учредяването и.

Причини:

- вече няма непълнолетен или огранич. запретен;

- освобождаване от огранич. запрещение;

- специф. : встъпването в брак на непълнолетния;

- появят се родителите, годни да упражняват РП. Във всички случаи П. отпада по право.
ВЪПРОС # 33.

ПОНЯТИЕ. ПРИНЦИПИ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО.
НП - част от ГП, която регулира имущ. отнош. , пораждащи се по повод смъртта на гражданите във връзка с преминаването на имущ. им към др. лица. НП - съвкупност от ПН, уреждащи отношенията, свързани с наследственото правопрнемство.

Пр. на наследяване - суб. право на наследника да приеме или да се откаже от наследството. Наследяването се свързва със семейните отношения - основание за наследственото преминаване на имуществото.

17 в. - възприема се пр. уредба на Фр. и Ит. гражд. Кодекси ЗН - 1889 г. - мъжките наследници са имали предимство при наследяване на земед. имоти. 1896 -1906 г. - съществени изменения в ЗН - мъжките низходящи наследници имат пр. на 2 пъти по-голям дял от лицата от женски пол при наследяване на непокрити недв. имоти и им се дава право да изкупят дела на омъжената сестра за сметка на зестрата й..

Неравенство в пр. на преживелият съпруг в зависимост от броя и пола на децата. Това положение е до 1944 г. - приема се наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола. Наредба-закон за брака от 1945 г.

- равенство на наследствените права на извънбрачните и брачни деца. Премахва се неравенството в наслед. права на преживелия съпруг. К - 1947 г. - признава пр. на наследяване и равенство на гражданите, но ограничава притежанието (наследява се само лична и дребна частна собственост). ЗН — 1949 г. -действа и сега — ясни, точни и практични разпоредби. Промени - 1951 г.; 1992 г. - първо съществено и радикално изменение - привеждане на НП в съотв. с времето (признава се ч. собственост), променя се наследството по закон, наследството по завещание, приемането на наследството става безсрочно, разширява се кръга на наследнищпе (4 ред). Наследство по закон - отпада огранич. да се завещава на лица, които не са наследници по закон повече от VI от имуществото. Остава огранич. за запазена част на необх. наследници. Ново - умножаване на наследството на реституирани имоти (възст. на отнетото на собствениците пр. на частна собственост). Приватизация - наследява се по общия ред. Основни принципи на НП:

разностранно проявление на принципа на равенство на лицата от 2-та пола;

- равенство на брачни и извънбрачни деца (относно наследства, открити след влизане на Наредбата в сила);

- равенство на родените и осиновени деца - в пределите на действие на осиновяването - държи се сметка за вида на осиновяването -пълно или непълно, за различен кръг роднини по осиновяване, за които може да се породи право на наследяване, дали осиновяването е съществувало към момента на наследяването;

- равенство на роднините по майчина и по бащина линия - до 1992 г има значение само за възходящите от 2-ра степен и по-горна степен;

- свобода на завещание - лицето да разполага и да се разпорежда за след смъртта си с имущ. си на своя воля и по отношение на определени лица;

- реален дял от наследството;

- недопустимост на неосн. обогатяване

- по закон - по предписание на самият закон, който оказва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка);

- по завещание - на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание).

Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без посредничество на др. лица. Преминаването на имуществото на наследодателя към наследниците като съвкупност от пр. и задълж. Универсално правоприемство - става цялостно и едновременно. Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Когато е един наследник - получава цялото имущество, когато са няколко - идеална (дробна) част от него. Частно правоприемство -възн. на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Ч. правоприемник получава само конкретно определено имущество и то не непосредсвено, а чрез наследник, на който се явява особен кредитор. Ч. правоприемство може да възникне само но завещание, а универсалното - по закон и по завещание.

Наследството се открива в момента на смъртта на наследодатели в последното му местожителство. Това е мястото, където същият се е установил да живее постоянно или преимуществено и е вписан в регистъра на населението на съвета като жител. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения - кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, който е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на държ. органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и др. искове, свързани с наследството. Ако мястото на откриване на наследството не е едно и също с мястото на смъртта на наследодателя, има се в предвид местожителството му.