Въпрос №1 Понятие и предмет на сп. Развитие на сп

ФЛ - по закон и по завещание;

ЮЛ - по завещание;

Държавата - по закон и по завещание - наследява само ако няма други наследници.

Откриване на наследството - ЮФ, пораждащ правото на наследяване и действието на завещанието е смъртта на наследодателя. Особености:

- време на откриване - открива се в момента на смъртта на лицето;

- място на откриване - последното местожителство на починалия.

Наследници могат да бъдат всички заченати преди откриването на наследството, родени живи и жизнеспособни Способността да се наследи може да отпадне, поради недостойнство, което се свързва с виновно и неправомерно поведение на наследника. Основанията са:

- умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, съпруг или дете;

- набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;

- посегателство в/у волята на наследодателя

Недостойнството е по отношение способността за наследяване:

- само по отношение на определени лица;

- само при опр. основания;

- може да се възстанови способността за наследяване, като недостойнството се опрости. Опрощаването става само от наследодателя изрично (наследникът се признава за достоен в писмен акт с нотариално заверено съдържание) или чрез завещание (пълно или частично). Семейноправна връзка м/у наследодателя и наследниците - по нашия закон наследяването се основава на тази връзка; наследството се разглежда като имуществено отношение в семейството.

- умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете. При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Вината е необх. елемент при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници, подбудители и помагачи;

- набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;

- посегателство в/у волята на наследодателя - чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието.

Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да се констатира по съд. решение от съда, по делото във връзка с наказат. отговорност на наследника.

Заинтересованият наследник и всяко др. лице, което има интерес може да предяви спец. иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отнош. на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник. Нсдостойиството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от деянията и не се простира в/у наследниците му. Недостойнството е по отношение способността за наследяване:

- само по отношение на определени лица;

- само при опред. основания;

Може да се възстанови способността за наследяване чрез опрощаване. Опрощаването става само от наследодателя, изрично — наследника се признава за достоен в писмен акт, с нотариално заверено съдържание или чрез завещание -пълно или частично. При опрощаването се посочва причината за недостойнството. Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнство без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието. Завещанието, направено при незнание за недостойнство на лицето, не произвежда действие недостойния! не може да получи и това, което му е завещано
ВЪПРОС #38.

РАЗМЕР НА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ДЯЛОВЕ.
Наследниците от 1-ви ред децата на наследодателя, включително осиновените получават по равни части. Когато децата на наследодателя или някои от тях са починали или са недостойни, наследяват др. низходящи (внуци, правнуци) по право на заместване, т. е. получават наследствена част, която се следва на замествания. При липса на наследници от 1-ви ред, наследниците от 2-ри ред (родителите, при O. осиновителите) получават равни части, а ако единият от тях е починал (или е недостоен) цялото наследство се получава от този, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от 2-ра и по-горна степен, те наследяват равни части. Ако същите са от различна степен, наследство получават от най-близките по степен, без да се прави разлика дали е по бащина или по майчина линия. Когато в 3-ти ред има наследници само от 2-ра група - братя и сестри и техните низходящи до 2-ра степен, братята и сестрите на наследника получават по равни части, а низходящите им деца и внуци по пр. на заместване - частите им по колена. Когато починалият е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и по-горна стенен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите - 1/3. Дяловете на братята и сестрите се определят в зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните -2 пъти по-малък дял от наследството. Преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници както следва:

- когато наследява с 1 - ви ред наследници - низходящите получават от индивид. имущ. на наследодателя част, равна на частта на всяко дете, без значение е броя и пола на децата. В този случай съпругът получава от СИО 1/7 като собственик и участва в др 1/2 на общността като наследник;

Право на заместване: Наследствена трансмисия: Право на наследника на едно лице, починало преди откриване на наследството или недостойно да наследява да наследи частта на възход. Призованият да наследява умира след откриване на наследството, но прели да е изявил волята си относно приемането на наследството.

Допустимо е за низходящия. Наследяват всички щети по права линия и наследници от 1 - 4-ти ред. за низходящите на братя и сестри на наследодателя.

Прилага се при наследяване по закон и при наследяване по завещание. Възможно е при наследяване по закон.

- част от тях имат право на запазена част - децата, родителите, съпруга. Запазена част-тази част от имуществото на наследниците,която закона запазва за посочения кръг наследници и с която същия не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Ако се получи запазената част. Наследник има право да иска възстановяването по съдебен ред и предявен иск самостоятелно или делбено производство или чрез възражение;

- право на обикновена покъщнина - наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижели за него получават в наследство и обикновената покъщнина , а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - получават и земеделския инвентар на наследения;

Предпоставки: съвместен живот с наследодателя:

- наследника да е полагал грижи за него. Закона не изисква грижата да бъде специална. Достатъчни са обичайните грижи. Няма изискване за срок в който да са полагани грижите /практиката приема тип една година преди смъртта на наследодателя/. Ако няколко наследници са се грижили за него или получават равни дялове от покъщнината.

Обикновена покъщнина - съвкупност от движими вещи които са служели за задоволяване на ежедневни битови нужди на семейството /луксозната покъщнина се изключва/. Взема се под внимание и стойността на вещите.

Право на обикновена покъщнина може да се търси преди и по време на делбата. Ако е преди делбата - покъщнината се определя от цялата наследствена маса. Ако наследството се изчерпва само с тези вещи - стига се до делба- доброволна или съдебна,

- права на наследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството - могат да искат при делба да се пресметне това увеличение в тяхна полза ако не са били възнаградени по друг начин. Става дума за реално увеличение, което е резултат на труди средства, вложени от наследника от наследеното имущество приживе на наследодателя. То трябва да е изразено в някаква форма постройки, имоти, насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. Това увеличение се дава свръх дела на наследниците. Дава се в натура, а ако е невъзможно в пари.

Претенцията може да се предяви преди и по време на делбата. Това право има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците. Давностният срок е 5 години.


Въпрос №42

Преминаване на наследственото имущество към държавата.
Когато няма наследници на закона или по завещание или когато всички наследници се откажат от наследството си или загубят правото да го приемат, наследственото имущество преминава в полза на държавата.

Според нашето Наследствено право държавата, която придобива безстопанствено имущество, не се третира като наследник по закон.

Правата на държавата върху наследствено имущество се разглеждат и като права на наследяване от страна на държавата, макар че някои правила на Наследственото право /за приемане на наследството/ са неприложими. Държаната може да придобие качеството на универсален наследник по завещание.

Придобитото от държавата наследствено имущество става държавна собственост и по отношение на него намират приложение съответните разпоредби на ЗС. Според Закона за наследството държавата приема наследственото имущество по опис. Държавата не може да носи отговорност за наследствени дългове в размер, по-голям от полученото имущество, независимо от това дали е извършен опис или не.

- извършването на опис има техническо значение с него не е свързано получаването на самото наследство. Държавата не може да се откаже от наследството освен ако е придобито по завещание.
Въпрос № 43

Завещание -понятие и обща характеристика.
Завещание /З/ - едностранен акт, който съдържа волеизявление само на една страна завещателят. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и трябва да изразява последната негова воля. Важна е обективираната, а не вътрешна воля. Трябва да има намерение да се облагодетелства едно лице - обещание за завещание няма правно действие. Дори обещанието да е в законна форма няма завещание, защото няма непосредствено разпространение, а поемане на ангажимент. Няма завещание, когато то не е завършено. Трябва да е ясно какво и кому се завещава. Няма завещание ако няма намерение да се завещава.

Завещанието като правна сделка има характеристики.

- едностранен акт - съдържа волеизявление на едно лице;

- личен акт - всяко лице трябва да направи завещание лично - не може чрез представител или пълномощник /има изследване за дееспособност на завещателя/;

- неадресиран правен акт - всеки може да направи завещание , но не е необходимо да стане известно някому. Това не значи че завещанието е тайно;

- формален акт - Завещанието се извършва в предписаната от закона форма за действителност /не само за доказване/ ; нарушаването на елементи от формата води до нищожност;

- проявява действие за в бъдеще, когато завещателя е починал;

Завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, с договора за дарение дарителя отстъпва веднага, безвъзмездно нещо на дарения. Завещанието се извършва едностранно и е отстраняем акт; дарението с договор и то неотменяем.

Завещанието може да съдържа и разпореждания , които не са свързани с имущество. Няма ограничения колко се завещава. Може да се завещае само на едно или няколко лица.

Завещание може да се извърши: /3 условия/

1. Лицето да е навършило 18 г. Също еманципиран непълнолетен може да прави завещание, защото то има действие за след смъртта му, защото приживе няма да му навреди, ако се променят обстоятелствата, Завещание може да се отменя.

2. Лицето да не е поставено под пълно запрещение, защото те не могат да формират правна воля и ще трябва представител; завещанието е личен акт. Ако той може да прави завещание.

3. Завещателя трябва да действа разумно, тоест да може да разсъждава нормално и да ръководи постъпките си.

Ако са налице тези условия лице може да извърши завещание. Не може да се прани групово завещание /съвместно/. Някои законодателства правят изключение от това правило за съпрузите. Могат да се правят Завещания от двама съпрузи на една и съща страна; непосредствено едно след друго, не трябва да са отделни актове. Всяко завещание да е самостоятелно като волеизявление.

Завещанието може да съдържа и неимуществени разпореждания, но те нямат юридически стойност. Ако завещанието възлага изпълнение на определено задължение без да е представено наследствено имущество то няма юридическа стойност. Във всички завещания се посочват лицата в чиято полза се правят имуществените разпореждания. Завещателят може да завещае на всяко лице което си е избрало, дори то да не е роднина. Няма ограничение стига да не се нарушава запазената част на необходимите наследници. Относно имуществото - всичко, което се наследява по закон, се наследява и по завещание.

С оглед съдържанието им те биват:

1 . Универсални /общи/ - разпореждания относно цялото имущество на завещателя или относно идеална част от него, като отделните предмети не се конкретизират. Завещанието предава на лицето в чиято полза е направено, качеството наследник.

2. Частни завещания /завети/ - завещаното разпореждане се отнася до единично определено имущество. Предава качеството заветник на лицето на което е направен. Законът допуска да бъде завещано и само ползуването на даден имот, като и голата собственост върху него. Заветникът придобива веща в състоянието, в което е била в момента на откриване на наследството. Завещанието на една определена вещ е недействително ако завещателя не е неин собственик.

С откриване на наследството, лицето в чиято полза о направено се задължава да приеме завещаното му имущество. При универсални завещателни разпореждания към наследника преминава актива и пасива на наследството. Наследникът изпълнява първо дълговете на наследодателя, а след това завещанието му. Заветникът не отговаря за дълговете на наследателя. Заветникът не може да води иск за наследство, нито да предизвика делба на наследство, той е кредиторът на наследство и може иска само изпълнението на завета.

Ако има неяснота в завещаното разпореждане относно предмета или лицето - налага се тълкуване. Целта е разкриване истинската воля на завещателя.

Завещаните разпореждания могат да са чисти или с модалитет.

Модалитетните изменят съдържанието на завещанието и нормалното пораждане на правни последици. Те биват условие, срок, тежест.

1. Условие - действието на разпорежданията се поставя в зависимост от постъпването или настъпването на едно бъдещо и несигурно събитие. Общите завещателни разпореждания не могат да се правят под отлагателно условие.

Отлагателно условие - правните последици на завещанието настъпват след сбъдване на събитието. Сбъднатото условие има обратно действие - смята се безусловно от момента на откриване на наследството и прехвърля завещаната вещ от този момент.

Прекратително условие - завещанието проявява всички правни последици от откриване на наследството до сбъдване на събитието /условието/, когато прекратеното условие не се сбъдне. Завещанието действа като безусловен акт.

2. Срок - бъдещо сигурно събитие. Биват два вида:

- отлагателен /начален/ - отлага изпълнение на завещанието. То се изпълнява, когато началният срок настъпи.

- прекратителен /краен/ - докато той е висят завещанието се изпълнява. Настъпи ли, завещанието по право престава да проявява правните си последици. Общите завещателни разпореждания са само под краен срок /завет за плодоползуване/.

3. Тежест - завещателят налага на лицето, в чиято полза е завещателното разпореждане да извърши някакви действия. Тежестта се налага само на наследника по завещание или заветника. Тежестта може да има както имуществен, така и неимущестнен характер. Лицето, на което е направено завещание под тежест, изпълнява тежестта до размера на полученото имущество. Неизпълнение на тежестта не влече отмяна на завещателното разпореждане. Всеки заинтересован може да иска изпълнението и. Ако тежестта е била решаващ момент /мотив/ за завещателно разпореждане, при неизпълнението може да се отмени.

Наследствена субституция - завещателят може да посочи едно или няколко лица, които да придобият наследството или завета, в случай, че наследникът или заветникът почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже от наследството или завета. Това е обикновена / законна/ субституция - завещателят може да предвиди няколко лица последователни субституенти.

Фидемкомтиарна субституция - забранена е от закона. Завещателя не може да задължава наследника да запази наследството и след своята смърт да го предадена друго лице, посочено от завещателя, без преди да го ползва лично /тоест да пази наследството за друг посочен от наследодателя наследник/.