Въпрос №20 Ограничаване на родителските права. Лишаване от родителски права

1. Производството е исково и пред районния съд. иск може да предяви единият родител, прокурорът, а може и съдът служебно да образува производство. Дори да не е започнало по искане на прокурора, той задължително участва в производството. В чл.75(2) СК се говори за съдебни заседатели, но тази част да се смята за отменена, защото ЗСВ отмени участието на съд. заседател и по гражд. дела.

2. Съдът не е длъжен да се ръководи от искането в смисъл, че ако в него се иска лишаване от права, той може и само да ги ограничи.

3. Задължително трябва да бъде изслушан родителят, чийто права са предмет на делото. Законът не предвижда детето да бъде изслушано - този пропуск е поправен в проекта. Та нали заради него ограничават или лишават правата

4. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред. При изменение на обстоятелствата мерките може да бъдат променени и тук говорим за администриране от съда, макар и в един исков процес. Основанията за ограничаване на родителските права е наличието на опасност за интересите на детето. Чл.74 СК разграничава в двете си алинеи две възможни причини за този иск: 1) виновно поведение на родителя; 2) други обективни причини, напр. болест - физическа или душевна. Това деление на причините не е практично. В крайната сметка основната цел на мерките е да се защитят интересите на децата от някаква опасност. На второ място отстъпва значението на тази мярка като санкция за родителя. При болест въобще не можем да говорим за наказание. Какво е виновен родителят, че се е разболял и защо да бъде наказван? Бихме могли да потърсим едно значение на това разграничение, но само при лишаване от родителски права. Ако поведението е било виновно чл 91(3) СК урежда една санкция за родителя - той не може да иска издръжка от детето си. А при ограничаване на родителските права е все едно дали има вина или няма.

Основания за лишаване от родителски права. Чл.75 СК ги изброява в три точки: "Родителят може да бъде лишен от родителски права:

1. при особено тежки случаи по предходния член;

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;

3. когато е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.

Последните две точки ги разглеждахме във връзка с осиновяването. При осиновяване на тези две групи родители не се иска съгласието, т.е. все едно, че са лишени от родителски права.

Последици при ограничаване на родителските права. За този случай законът се е задоволил с най-общия израз, че съдът взема "съответни мерки". Съответни на вида на опасността, на нейният източник, за да бъде премахната. Ако да речем родителят харчи средства на детето, можем да забраним да се разпорежда с тях. Ето една конкретна мярка. Самият закон посочва друга В примерна мярка - настаняване на детето на подходящо място: при баба, дядо с тяхно съгласие; настаняване на детето в приемно семейство - това ще новият институт. Приемното семейство отглежда детето без да упражнява родителски права. Малко трудно ще му е на това приемно семейство. Освен то да бъде нещо като представител. Приемните семейства се определят от общинските комисии за защита на децата. Предвижда се още настаняване в приемно семейство да става и в следните случаи: когато родителите са починали, неизвестни са, лишени са от родителски права. Но кой ще упражнява родителските права? По принцип на детето се назначава попечител. Като че ли по-разумният вариант е приемното семейство да получи статут на настойник или попечител. Настаняване на детето в обществено заведение. Издръжката, която родителят ще дължи по общия ред се определя от съда. Този, който се грижи за детето, не е длъжен сам да поеме издръжката. Личните отношения между детето и родителите съдът определя служебно.

Последици от лишаване от родителски права. Ясно е, че те са по-сериозни. При всички случаи тук детето ще бъде отделено то родителя. Фактически това ще засегне и другият родител, който не е лишен от родителски права, ако живеят заедно.Лишеният от родителски права все пак запазва личните си контакти с детето. Те са установени в интерес на детето и като право на детето. Друго право, от което лишеният от родителски права не е лишен е да иска от съда прекратяване или заменяне на съдебното решение. Той има възможност да даде мнение и при осиновяване на детето.

Той губи:

1. при осиновяване не дава съгласие, а мнение;

2. ако е виновен, няма право на издръжката по чл.91;

3. засяга се и статусът му. Такъв родител не може да осиновява друго дете, да бъде настойник или попечител.

4. един дискусионен въпрос е дели съдебното решение за лишаване от родителски права има действие само по отношение на това дете или спрямо правата му спрямо всички деца. Аргумент за абсолютното му лишаване от родителски права се черпи от извода, че такъв родител не дава съгласие за осиновяване. Аз споделям не тоталното лишаване от родителки права, защото родителят може да има специално отношение към едно дете - напр. смята, че то не е заченато от него. Защо тогава да лишаваме от родителски грижи и останалите деца.

За упражняване на прит. права е необходимо задълженото лице да осъществи или да спазва продължително време дължимото поведение. В тяхното съдържане се включва възможност да се изисква от задълженото лице определено поведение.

Прит. права са: абсолютни (напр. вещните права) и относителни (облигационните).

Чл. 80 (1) СК "Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:

1 .от съпруг или бивш съпруг;

2.от деца;

3 от родители;

4.от внуци и правнуци;

5.от братя и сестри;

б.от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

Издръжката е едно семейноправно задължение, макар че може да се разглежда като парично вземане. Но по произхода си тя е задължение от семейноправен характер.

Обща характеристика на издръжката:

1. издръжката е едно притежателно право;

2. тя е имуществено право, защото предметът й са пари,

3. издръжката е право, свързано с личността;

4. издръжката е ненаследимо и непрехвърлимо право. Това се отнася и за правото, и за задължението.

5. издръжката е относително право, защото се знае кои са задължените лица.

Съотношението между двата вида издръжка е на несъвместимост. Този, които има право на договорна издръжка, няма право на законна издръжка. Щом има договорна издръжка, законната отпада. Даже това да се посочи като пречка за издръжка.

1.наличието на семейноправна връзка;

2.според чл 79 СК право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Това е фактическо качество, породено от болест, възраст и т.н.

Това лице не може да се издържа от имуществото си в смисъл от активите на това имущество. Имат се предвид всички възможни активи: доходи, суми от действия на разпореждане със свои имот, лихви и т.н. Тук трябва да си припомним и за една друга граница -става дума за секвестируемост и несеквестируемост. Без несеквестируемото имущество лицето не може да живее.

3. от чл. 84 СК извличаме последната предпоставка. Тя се отнася до задълженото лице - то трябва да е в състояние да прати издръжката. Размерът на издръжката се определя според възможностите на лицето, което я дължи. Ако възможностите на дължащия издръжката са равни на нула и издръжката е равна на нула. Възможностите пък се основават на имотното състояние на лицето, трудоспособност , доходи, други имущества. Но се взимат предвид и пасивите му, защото ако те надвишават активите той няма как да дава издръжка. Преценка се прави и кого още той трябва да издържа. Първо себе си и след това тръгваме по реда на чл.81: на деца, съпруг и бивш съпруг, на внуци и правнуци, на братя и сестри, на дядо и баба и възходящи. Ако възможностите на дължащия издръжката се такива, че не покриват нуждите му, нуждаещият се ще се обърне към следващия по реда в чл.80 (1) СК. Ако няма близки се отива към реда на социалното подпомагане.

Плащането на издръжката става ежемесечно. При забава се дължи лихва. Така гласи чл.89 СК. А според чл.90 СК не се допуска прихващане на вземането със задължение за издръжка. За този текст има две становища, първото е, че забраната е абсолютна. Компенсацията е забранена, независимо кой я извършва. Значи, ако я извърши длъжникът, е забранена. Това е редно. А ако я извършва кредиторът - не е редно. По-склонен съм да приема другото мнение - наистина издръжката е несеквестируемо вземане, но според чл.105 ЗЗД "Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени то деликти, и вземания за данъци." Защо кредиторът трябва да вземе тези 100 лева и след това да ги върне на същата минута. Неговият интерес е защитен, той сам преценява, че има достатъчно средства и се съгласява с компенсацията.

За издръжката има специална давност. Срокът е погасителен, а не преклузивен. Той забранява да се иска принудително издръжка за повече от една година преди предявяване на вземането. Чл.87 СК "Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска". Така формулираното правило значи, че съдът няма право служебно да иска плащането на издръжката за повече от 1 година назад. Но парите могат да бъдат дадени доброволно и то за пет години назад дори. И ако срокът би бил преклузивен, то това ще е неоснователно обогатяване

Този едногодишен срок важи за правото, което все още не е съдебно установено А след съдебното решение важи петгодишният давностен срок. Това е т.нар. изпълнителна давност. Бариерата от една година е използвана за да не може издръжката да се използва за натрупване на капитали. Щом е живял една година без издръжката, значи кредиторът се е справил.

Прихващането на насрещни задължения е възможността на две страни, които си дължат взаимно заместими и еднородни вещи, всяка от тях, ако вземанията са изискуеми и ликвидни, да го прихване срещу задължението си.

Предпоставките за компенсация са:

1 да има идентичност на лицата.;

2.задълженията не е необходимо да са породени от едно;

3.предмет на тези задължения да са еднородни и заместими вещи;

4.вземането на страната, която прави компенсацията де е изискуемо;

5.вземането да е ликвидно, т.е. установено по основание и размер;

6.вземанията да са валидни, а не нищожни или унищожаеми.

Ако едното задължение е погасено по давност, прихващането се допуска, дори и ако лицето се е позовало на давността. Давността погасява само правото на иск, а не и самото субективно право.

Компенсацията е едностранна сделка, е нея се упражнява едно потестативно право.

Последици от компенсацията:

1. насрещните вземания се считат за погасени, до размера на по-малката сума;

2. другата страна няма право на дуплика. Страната, която извършва волеизявлението избира кое задължение да погаси. Но без модалитети.

Не могат да се компенсират вредите от умишлен деликт. Не се компенсират вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение и вземанията от данъци, пенсии и издръжка. Но за тях е възможна договорна компенсация.

1. издръжка на деца и

2. издръжка на бивш съпруг.

А)Издръжката на ненавършили пълнолетие деца, уредена в чл.82 (1). Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Новото тук е размерът, който може да бъде присъден. Чл.85 СК казва, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие лица, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя в граници, установени от МС. Тези граници са то 15 до 65% то минималната работна заплата. Но от миналата година издръжката е в твърди граници - от 9 до 35 лева. И сега със скока на минималната заплата има ощетяване на имащите право на издръжка.

Съдът има право да определя издръжка и под минималния размер, ако детето се намира на държавна издръжка или други важни обстоятелства налагат това. Съдът може да определи издръжка и над установения максимум, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения.

Б)Издръжка на пълнолетни, учащи се деца. Този вид издръжка се урежда от чл.82 (1) и (2). Те са си пак деца, въпреки и пълнолетни. Това правило беше изоставено през 1985г. и от 1992г. - установено отново. Без значение е фактът дали родителите са разведени или не са. Предпоставките са:

1. изискването за нетрудоспособност не е задължително. По принцип студентът е трудоспособен.

2.от изискването студентът да не може да се издържа от имуществото си отпада възможността той да се издържа чрез продажба, като остава само възможността студентът да се издържа чрез използването му.

3.формата на обучение да е редовна.

4.максималната възраст на студента да е не повече от 25 години. След тази възраст той не получава издръжка. За средно образование максималната възраст е 20 години.

5.естествено издръжката е за срока на обучението.

6. родителите без особено затруднение да могат да дават издръжката.

Горните предпоставки трябва да е кумулативна даденост. Липсва ли една, няма издръжка.

Издръжка на бивш съпруг.

За издръжка между бивши съпрузи говорим при прекратяване на брака поради развод и унищожаване на брака, при което се прилагат правните последици на развода. Издръжката на бивш съпруг е особен случай на издръжка, тъй като за нея важат специални правила. Тази издръжка не е автоматично продължение на издръжката, която евентуално е била доставяна през време на брака. Разводът погасява правото и задължението за издръжка, основана на брачната връзка. Издръжката след развода има ново основание, различни условия и свои особености.

Бившият съпруг, както и настоящият, е на първо място в стълбицата на задължените и оправомощените лица по чл.80 и 81 СК. Издръжката между тях се обуславя от общите условия за получаване и даване на издръжка по чл.79 и 84 СК: нетрудоспособност, невъзможност за издържане от собственото имущество, възможност за даване на издръжка.

Специалните правила се отнасят до: значението на вината, срока на издръжката, прекратяването на издръжката. Те са установени в чл.83 СК.

Поначало издръжка се дължи до три години от прекратяването на брака. Този срок може да бъде продължен от съда - напр. след развода жената се оказва в напреднала възраст, нетрудоспособна и без доходи, след като цял живот се е грижила за съпруга, децата и домакинството. Продължаването на срока е по споразумение или по решение на съда.

Условията за удължаване на срока са две:

1. Първо, получаващият издръжката бивш съпруг, трябва да е "в особено тежко състояние". Примерно - тежка болест, пълна старческа безпомощност, липса на други близки. Тези неща могат да бъдат съчетани с трагическо изживяване на разрива на брака.

2. Второ, дължащият издръжка съпруг трябва да може да я дава "без особени затруднение". Той трябва да бъде с широки материални възможности и обезпечени условия на живот.

Двете условия трябва да са в кумулативна даденост.

Величината на продължението на срока не е посочена, следователно е по преценка на съда. Все пак издръжка не може да се присъди безсрочно.

Погасяване.

В чл. 83(3) СК е предвидена специална причина за прекратяване издръжката на бившия съпруг: "Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак". Издръжката се поема от настоящия съпруг. Но същевременно новият брак разрушава и последните остатъци от връзките между разведените съпрузи. Задължението на първия съпруг не може да се възроди.

1. съгласието;

2. дадено лично;

3. едновременно;

4. пред длъжн. лице по гражданско състояние;

5. безусловно;

6. подписан акт за гражд.брак;

7. актът си има реквизити;

8. подпис на длъжностното лице по гражд. състояние.
Въпрос №23

Унищожаемост на брака - понятие и обща характеристика на режима.
Унищожаемият брак е недействителен брак защото унищожаемостта е вид недействителност. Значи първо трябва да го съпоставим с нищожния брак. За нищожен брак никъде в СК не се споменава, но по същата логика, както в ГП неосъщественият ФС води до нищожност, така и тук при липсата на които и да е конститутивен елемент бракът е нищожен. Обратно, унищожаемият брак е основен на изискванията на чл.96(1), т.2 СК - заплашване.

За причините за унищожаемост нищо няма да кажем, защото те са в отделен въпрос от конспекта (24 въпрос). Продължаваме с характеристиката на унищожаемият брак, като го съпоставим с унищожаемите сделки. Общото е, че и унищожаемият брак поражда действие, както и унищожаемите сделки. Брак между майка и син поражда действие, въпреки че е унищожаем. Тук е налице една възможност да бъде прекратено действието на унищожаемия брак по съдебен ред. До този момент всички трябва да зачитат наличният брак като действителен.

Процесуалната легитимация в СП също е стеснена. Тя се разглежда в следващия въпрос.

Основната разлика е свързана с последиците от унищожаването. В ГП действието на съдебното решение е ретроактивно. Докато с унищожаемостта бракът се прекратява занапред. Значимостта му през целия изтекъл период се запазва. Значи децата, които са родени, са родени по време на брак. За тях действа презумпцията за бащинство. Имуществото също е по съответния режим.

Заради това, че действието на унищожаването на брака е занапред, се налага едно сравнение с развода. При развод също е налице съдебно прекратяване на брака занапред. Различно е обаче основанието. При унищожаването на брака бракът се прекратява по причини, които са били налице още при сключването му. Обратно, при развода основанията са възникнали след сключването на брака.

Но има сходство в правните последици на развода и унищожаването на брака, ето защо съгласно чл.98(1) СК "Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаването на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода". При развода голямо значение за последиците има въпросът за вината. Поставя се въпросът как при унищожаването на брака да приложим тези правила. Какво да замести вината? Не винаги бихме могли да работим с вината. Затова законът казва, че значението на вината се замества с термина "недобросъвестност". Критерият за добросъвестност и недобросъвестност е знанието или незнанието. Този, който е знаел че има пречка, е недобросъвестен. Само в чл.62 ЗЗД добросъвестно значи грижливо.

Когато говорим за добросъвестност при сключването на брака не може да подминем запретените. Едва ли запретеният би могъл да знае за наличието на пречка, така че той е добросъвестен. В другите случаи ще е налице недобросъвестност и на двамата.

"Встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот здраво или чест".

Това обаче е една твърде обща формулировка, особено що се касае де изискванията на чл.12 по процедурните правила за издаване на разрешението. Един чисто теоретичен въпрос - сключва се брак от лице, което е ненавършило 16 години. Какъв е този брак? Появява се съмнение за нищожност. Волята на лицето е правно ирелевантна. Не непълнолетието настъпва на 14 годишна възраст. За липса на воля говорим при малолетните. Ако се опрем на порок на волята, ще видим че пълното запрещение е основание за унищожаемост, а не за нищожност. Виж чл.13(1) т.2.

И едно буквално тълкуване ще ни доведе до извода, че и този брак е унищожаем.

1) Липсата на съдебно решение за разрешаването на брака на непълнолетен като причина за унищожавано на брака (чл.12(2)). В тази алинея конститутивно значение има само съдебното решение. Вътрешното убеждение на съдията не може да зависи от тях. Значи само ако съдебното решение е недействително, се стига до унищожавано на този брак. Напр. разрешението е подписано от друг, а не от председателя на районния съд Унищожаването на този брак става по следния ред. Съгласно чл. 97(1), т.1. Иск за унищожаване на брака може да се предяви при нарушаване на чл.12 — само от непълнолетния съпруг; но не по-късно от шест месеца от навършването на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна. Само от непълнолетния съпруг - той вече е еманципиран, значи може сам да предяви иска. Законът изхожда от идеята, че искът е даден за защита интересите на непълнолетния. Той единствен може да прецени дали да подаде иск. Дори и прокурорът не е овластен за този иск..

Има срок за този иск. СК предвижда да се изчака навършването на пълнолетие и от този момент тече срока за иска в продължение на шест месеца. Ако искът не бъде предявен в този срок, бракът е действителен. Не дори и по време на този срок има възможност искът да не може да бъде предявяван. Това става при две обстоятелства: 1) при бременност на съпругата и 2) при наличието на деца от брака. Общи за съпрузите деца, родени и преди брака, припознати или пък осиновени. Бременността или децата санират брака. Другото становище търси значението на бременността или общите деца като процесуална пречка за предявявано на иск за унищожавано. Материалното право е налице, но е блокирано действието му. Според мен има решаващ аргумент в полза на второто становище. Когато тълкуваме чл.97(1), т.1 можем да изходим от целта на законодателя Интересът на непълнолетния отстъпва пред един друг интерес - този на детето, което се е родило или ще се роди. Но ако бременността не завърши с раждане на живо дете бракът не се е заздравил и искът е възможен. Ако с изтекъл 6-месечния срок се отива към развод Следователно бракът не се санира при тези две обстоятелства, а просто материалното право е блокирано.

2) Следващата причина за унищожаване на брака е двубрачието. Съгласно, чл.13(1 ), т.1 "Не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак". В случая вторият брак е унищожаем докато не се прекрати предходния брак. С прекратяването на предходният брак, вторият не може вече да бъде унищожен. Активна процесуална легитимация по този иск принадлежи на всеки от съпрузите от втория брак, съпругът от предходния брак и прокурора. В хипотезата на двубрачие има и една специална възможност за иск даже и след като някой от съпрузите по унищожаемият брак е починал. Това означава, че бракът е прекратен. Искът в този случай няма да има за цел унищожаване на брака. Прекратеният брак не маже да бъде унищожаван. Целта е да се установи, че бракът е бил унищожаем поради двубрачие. Защо е необходимо това? Защото смъртта на който и да е от съпрузите предизвиква проблеми в наследяваното. За наследството на починалият съпруг по унищожаемия брак ще претендират двама съпрузи, (този от първия и този от втория брак). Значи целта е да се признае вторият брак за унищожаом и съпругът да не бъде наследник. Така имуществото ще се разпредели на другите наследници по закон без участието на втория съпруг. Легитимиран за този иск е и прокурорът. Значи наследниците трябва да се обърнат към него, за да защитят интересите си. Искът в случая е устаноиителен и решението на съда има установително действие. Установява се налице ли е основанието за унищожаването на втория брак.

3) Третото основание за унищожаване на брака е болестта. Според чл. 13(1 )т.2 "Не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение".

Тук има една недомислица в закона. Според чл.97(1 )т.3 СК активна легитимация по този иск имат всеки от съпрузите и прокурора. Напълно запретеният не е могъл да се грижи за своите работи и правото би трябвало да е само на него. Другият съпруг не е имало как да не знае, че съпругът му е напълно запретен. И защо да му даваме право да иска унищожаваното на брака. Ако е имал користни подбуди? А ние на всичко отгоре му даваме защита.

Според чл.13(1 ), т.3 "Не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея". Това е следващата недомислица в закона. Нормата е установила защита на другия съпруг При негово съгласие бракът може да бъде сключен. В този случай унищожението на брака може да е само негово право. Откъде накъде и другият съпруг да има това право. Щом застрашеният приема болестта и не иска да унищожи брака, защо да признаваме правото на болния. Още пък по малко право има прокурорът да се меси в личния живот на здравия съпруг, който сам знае, че се жени за болен.

4) Четвъртото основание за унищожаване на брака е ако съпрузите са роднини по права линия. Докато трае бракът всеки от съпрузите, плюс прокурорът може да поискат унищожавано на брака За родството съребрена линия до четвърта степен включително е същото.

5) Петото основание за унищожаване на брака е когато той е сключен от лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. С отпадането на осиновяването този брак се санира, но докато съществува осиновяването пък винаги може да се иска унищожаването му.

6) Шестото основание за унищожавано на брака намираме в чл.96(1)т.2 "Бракът се унищожава, когато встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест".

Между другото грешка, измама, крайна нужда в СП са ирелевантни. Дори и грешката да е в личността на съпруга, дори измамата да е умишлена, дори и съпругът да е изпаднал в крайна нужда без средства.

Заплашването е малко по-тясно формулирано, отколкото по чл.9 от ЗЗД. Става дума за опасности, които се насочени спрямо лични, неимуществени блага на запрашения и негови близки. Значи, заплахата срещу имуществени блага не е основание за унищожаемост на брака. Ясно е казано в чл. 96(1 )т. 2 СК "...живот, здраве или чест".

"Близки" не е дефинирано понятие приема се, че близки са: близките роднини и нероднините. Понятието се характеризира преди всичко с фактическите отношения между лицата. Въпрос на конкретна преценка е и доколко опасността е способна да повлияе на близките, които са предмет на заплахата. Тежестта на заплахата, характера на опасността и личните качества на заплашения и заплашителя се преценяват също конкретно за случая.

Чл.97(1)т.2 посочва кой е легитимиран да предяви иск за унищожаване на брака поради заплаха. Това е само заплашеният съпруг. Неговата вола е била опорочена, независимо дали другият съпруг знае или не знае за заплахата. Този иск се предявява не по-късно от 1 година от сключването на брака. При положение, че заплахата е продължила и по време на сключеният брак това би послужило като основание за развод. Значи след 1 година е открит пътят за развод, защото заплахата е причина за разстройството на брака