Въпрос №11 Предположение за бащинство на съпруга

Предположение за бащинство. Когато едно дете е родено от омъжена жена, нормално негов баща е съпругът на майката. Тази житейска логика е намерила израз в едно старо законно предположение: "Pater is est quem nuptiea demonstrant" или "баща е този, когото бракът посочва". В сега действащият СК тази презумпция е закрепена в чл. 32(1): "Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено по време на брака или до 300 дни след прекратяването му". Както всяка презумпция, това според закона е вярно и не се нуждае от доказване. На доказване подлежи опровержението й. Презумпцията е изградена върху убеждението за съжителство между съпрузите и вярност на съпругата.

Законното предположение за бащинство важи при наличието на определени предпоставки:

1. Наличието на законен брак. Но и при унищожаем брак, когато са спазени формалните изисквания, но са нарушени условията и пречките за брак, презумпцията важи. Според чл. 98 (г) "Заченатите или родени през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32". Предположението не важи при унищожен брак, например, сключен чрез религиозен обред или без да е подписан акт за брак. В тези случаи произходът от бащата трябва да се установи с други способи

С иск. Предмет на иска е установяването, че жената, посочена в акта за раждане като майка, в действителност не е родила детето. Искът е приложим, когато майчинството е установено със самия акт за раждане. Той е неприложим, ако майчинството е установено чрез припознаване, вписано в акта за раждане. В този случай се подава иск за оспорване на припознаването (от другия родител и от детето). С иска за оспорване на майчинство не може да се оспорва и неистинско майчинство, документирано със съставен акт за раждане, прикриващ пълно осиновяване. При този случай на осиновяване черпенето на данни от автентичния акт за раждане е забранено. Искът за оспорване на майчинството може да бъде предявен преди всичко от детето. Касае се за детето, което счита, че само формално фигурира в акта за раждане. Друг активно легитимиран е "жената, посочена в акта като майка и нейният съпруг". Касае се за формално фигурираща майка. Овластени да предявят иск за оспорване на майчинство са и жената, която претендира, че иска детето и мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Въпросната жена предявява претенция с двойно съдържание - тя оспорва майчинството с разглеждания иск и същевременно иска установяване на майчинство. Срок за предявяване на този иск не е посочен. Ако искът бъде уважен, решението ще отрече произхода на детето от жената, фигурираща в акта като майка от момента на самото раждане. Това ще повлече с обратна сила всички правни последици, оказали се изградени върху нереална основа.

за установяване на бащинство или чрез припознаване Същото е и при фактическо съжителство

2. Детето да произхожда от съпругата. Този факт се установява чрез способите за установяване на майчинство: с акт за раждане, с иск за установяване на майчинство или с припознаване.

3. Третата предпоставка се отнася до времето на раждането. Тя е свързана с най-много проблеми

Едната ситуация е времетраенето на брака. Детето да е родено през време на брака (чл. 32 (1) СК). Това е периодът между сключването и прекратяването на брака. Няма значение колко време след брака е родено детето. Дори и при положение, че детето е заченато преди брака, съпругът на общо основание се счита за негов баща. Това е в интерес на детето.

Втората ситуация, в която важи презумпцията за бащинство, е раждане на детето до 300 дни от прекратяването на брака. Без значение е дали прекратяването на брака е след смърт, развод или унищожаване. Презумпцията се изгражда върху зачеване по време на брака. Срокът 300 дни по идея е максимално възможната продължителност на бременността. Ако детето се роди след тези 300 дни, то е извънбрачно и бащинството се установява чрез припознаване или съдебно решение. Презумпцията е неприложима, ако след прекратяването на брака майката се е освободила от бременност (чрез раждане или аборт) и след това роди дете преди изтичането на тези 300 дни, защото важимостта на презумпцията се основава на зачеване през време на брака

Предположение за бащинство при два последователни брака. Така би било, ако детето се роди по време на следващ брак на майката, но преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на първия брак. Чл 32 (2) СК гласи: "Ако детето е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от втория брак." Това е в интерес на детето. Отделен е въпросът, че настоящият съпруг може да оспори своето бащинство (чл. 33 (2) СК).

Предположение за бащинство при двубрачие на майката. За разлика от горния случай тук и двамата съпрузи на идентично основание могат да се считат за бащи на роденото, защото първият брак е редовен и съществува, а вторият е унищожаем, но равностоен на редовен (законен) брак. Двете презумпции се неутрализират и произходът на детето се установява с други доказателства.

Предположение за бащинство при обявено отсъствие или смърт. Идно лице се обявява за отсъстващо от съда по искане на заинтересуваните или прокурора, когато изчезне и няма сведения за него в продължение на повече от една година (чл. 8 и 9 ЗЛС). Едно лице се обявява за починал по искане на същите лица, след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за него (чл. 14 ЗЛС). Срокът е две години, ако изчезването е при война или друго събитие, което дава основание да се приеме, че то е загинало (чл 15 ЗЛС.) За момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие (чл. 16 ЗЛС).

Според чл. 32 (3) СК в случай на обявено отсъствие на съпруга, предположенията по (1) и (2) не се прилагат, ако детето е родено след изтичане на 300 дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт. Към тези два момента бракът не е прекратен. Обявяването на отсъствие не прекратява брака изобщо. Обявяването на смъртта прекратява брака от момента на влизане в действие на съдебното решение за това, а не в посочения момент на предполагаемата смърт. Ако, обаче, отсъствието или смъртта не са обявени формално, презумпцията за бащинство на съпруга ще важи, колкото и отдавна да е изчезнал той.

Съпругът на майката е презумптивният баща. Съпругът има право да оспори приписваното му по закон неистинско бащинство. Но той не може да стори това и да пожелае да приеме детето за свое. Презумпцията създава за него и правото да бъде считан за баща. Това право той може да противопостави на всички, включително и на самото дете, макар бащинството да не отговаря на истината. Непълнолетният съпруг (той е еманципиран), както и ограничено запретеният съпруг могат да предявят иска за оспорване на своето бащинство лично, без съдействие. За пълно запретения съпруг липсва правна уредба. Приема се, че искът може да бъде предявяван от специално назначен представител (чл. 16 (6) ГПК), а не от законния му представител, защото, съгласно чл. 128(3) СК негов настойник е дееспособната му съпруга, а тя не може да предяви от негово име срещу себе си иск за оспорване на бащинството.

Майката придобива законно право да оспорва бащинството на съпруга си от 1968 година насам. Фактически, майката се позовава на своята брачна изневяра, а в същото време съпругът се въздържа от оспорване поради психологически задръжки. Майката овластена с това, главно, при случаи на дълготрайна и окончателна фактическа раздяла и пълно дезинтересиране формалния съпруг относно детето, което тя ражда. След една година от раждането майката не може повече да оспорва бащинството. За баща трябва да е вписан съпругът, макар и това да не отговаря на истината. След това съпругът само може да оспори бащинството.

Детето, обаче, не е овластено. Такава възможност не е установена от закона. Счетено е, че истината относно произхода му е гарантирана чрез исковете на майката и нейния съпруг. А тогава, когато тези две лица не оспорват, не е морално и оправдано самото дете да оспорва произхода си. Детето не може да оспорва предположението за бащинство и под формата на установяване, че съпругът на майката е всъщност негов осиновител.

Чл 34 СК гласи: " При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът..." Искът за оспорване на бащинство е ограничен със срок. Продължителността му е една година. Началният момент е установен различно за майката и за съпруга. За майката срокът тече от момента на раждането, а за съпруга - от узнаването за раждането.

Предметът на доказването е строго определен. Както съпругът, така и майката трябва да установят, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга.

Ако бащинството на съпруга бъде оборено със съдебно решение, последното ще декларира това обстоятелство от момента на раждането. Ще отпаднат с обратна сила всички правни последици, основани върху оборения и неистински произход.

При иск за оспорване на бащинство са овластени само съпругът на майката и самата майка. Иск за дирене на бащинство предявяват само детето и майката.

Касае се за търсенето на извънбрачния баща, което е сложен социален проблем. Искът по чл. 41 СК може да бъде предявен само при условие, че произходът от бащата не е установен чрез предположение за бащинство или чрез припознаване. ВС допуска предявяване на иска и въпреки наличието на пълно осиновяване.

Искът за дирене на бащинство принадлежи поотделно на майката и детето. Разбира се, те могат да предявят своите искове в един общ процес. Самостоятелният иск на майката се оправдава с нейния собствен морален и материален интерес - да осигури издръжка на детето си и т.н. Майката не може да предявява този иск, ако детето е само заченато. Приема се, че тя може да предяви този иск, ако детето е починало. Майката може да предяви иск за дирене на бащинство в тригодишен срок от раждането.

Искът на детето, ако то е малолетно, трябва да се предяви от законния му представител. В това качество може да се яви и майката. Детето може да предяви иск за дирене на бащинство до три години от пълнолетието, т.е. до навършване на 21 години. Ако детето е непълнолетно, то може и само и само да предяви иска по реда на чл. 271 (2) във връзка с чл. 258 (2) от ГПК.

Действие на решението, с което се уважава искът за дирене на бащинство. Това решение не създава, а само установява произхода на детето от него. Това става с обратно действие. Детето придобива към бащата всички права, предвидени в законите. - издръжка, наследяване и т.н.

Конкретните правни последици, които се поставят в действие от установеното бащинство, са въобще последиците на произхода. Следва да бъде променено името на детето. Установено при раждането съобразно с името на майката, сега то трябва да бъде изменено съобразно името на бащата. Детето придобива и наследствени права спрямо бащата и спрямо всички роднини от момента на раждането - виж чл. 2 от ЗН. Ако наследството е било открито преди установяване на произхода, наследствените правоотношения трябва да бъдат преуредени съобразно с наличието и на този наследник.

Чл. 258 (2) ГПК: "Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях".

Чл. 271 (1): "По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за отменяне на осиновяването".

Чл 271 (2) "По тези искове се прилагат съответно чл. 25(2)...
Въпрос №13

Припознаване.
За разлика от разглежданите способи, с които се установява само майчинството или само бащинството, припознаването е способ за установяване на произхода и от двамата родители.

Припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. То не се контролира по същество. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност.

Припознаването е едностранен акт. За неговото извършване СК не изисква нито съгласие на припознавания, нито съгласие на другия родител. Тези лица могат да оспорят припознаването или пък мълчаливо да го приемат, но това са последващи действия и поведения. Майката може да желае да мълчи. Ако бащата е ограничен от съгласието на майката, той въобще би бил лишен от възможността да установява своето бащинство, защото той не може да предяви и иск за установяване на бащинство.

Припознаването е строго личен акт на родителя. То се основава на дълбоко субективни оценки и мотиви. Затова то не може да бъде извършено чрез представител. Дори и пълно запретеният припознава лично. Припознаването е неотменим акт. Веднъж направено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. СК допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята.

Адресат на припознаването може да бъде само дете с неустановен произход - и от двамата родители или от бащата, ако припознава мъж или от майката, ако припознава жена. Детето може да бъде или извънбрачно, или брачно. Детето трябва да е родено и живо, но тук има изключение - могат да бъдат припознавани и заченати, както и починали деца които са оставили низходящи. Така гласи чл. 35 СК.

1) писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние;

2) декларация с нотариално заверен подпис пак до същото лице;

3) със заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

Формата е без значение, важното е волята да бъде ясно и недвусмислено изразена, че се касае до припознаване на определено дете.

Действие на припознаването. Припознаването е декларативен акт. То не създава бащинство или майчинство, а само го обявява. Обявяването на произхода става с обратно действие, т.е. към момента на раждането. Припознаването е титул за произход. До оборването му то е пречка за търсене на нов произход - подобно на акта за раждане, презумпцията за бащинство, съдебното решение за установяване на произход. Припознаването има действие спрямо всички.

Оспорване. Припознаването е едностранен акт, който се извършва без знанието и съгласието на припознатия или на други заинтересовани лица. Оспорване може да извърши всяко заинтересовано лице и преди всичко другият родител на детето. Оспорването от другия родител и от детето е уредено в чл. 37 СК. Процедурата е различна в зависимост от това дали детето е пълнолетно или не.

Ако детето е пълнолетно, длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен и на детето. Ако в тримесечен срок от съобщението тези лица не оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, припознаването се вписва в акта за раждане" (чл. 37 (2) СК). Ако тези лица не оспорят припознаването в тримесечния срок от уведомяването, значи те мълчаливо се съгласяват с него. Тогава в акта за раждането се вписва припознаването и край.

Съребрените роднини могат да бъдат пълнокръвни и непълнокръвни. Пълнокръвни са тези, които произхождат от общ баща и обща майка. Непълнокръвни са тези, които имат само един общ родител. Ако е обща майката, те се наричат едноутробни, а ако е общ бащата - еднокръвни. Пълнокръвни и непълнокръвни се явяват най-напред братята и сестрите. В последствие това качество на родствената връзка се пренася върху потомството, например, пълнокръвни и непълнокръвни първи братовчеди. Това е възможно само по родство по съребрена линия. Родството по права линия не може да се дели на пълнокръвно или непълнокръвно. Едно лице или е син, баща, внук или пр. на друго или не е. За бащата, например, всички деца са еднакво негови, макар да са родени от различни майки.

Пълнокръвният или непълнокръвният характер на съребреното родство има значение при наследяването: "... еднокръвни или едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри." Но този характер на родството по съребрена линия си остава пречка за брак, защото по-малкото количество кръв не променя степента на родството.

Отсъствие на родство. Възможно е да встъпят в брак лица, които имат деца от предишни връзки. Съпругът на родителя сe нарича втори баща или втора майка на детето. А според традиционните битови понятия "доведени" са децата на съпругата, а "заварени" — децата на съпруга. Защото по традиция у нас жената идва при мъжа.

Между втория баща и втората майка от, една страна, и доведените или заварени деца, от друга, не съществува връзка. Всъщност, те се намират в отношение на сватовство. Между доведеното дете и завареното дете също не съществува родство, защото между тях няма никаква кръвна връзка. Те се намират в отношения на сватовство.

Не съществува връзка и между съпрузите, сключили законен брак. Между тях няма кръвна връзка, защото иначе не биха могли да сключат брак. Наистина между тях би могло да има някаква далечна родствена връзка, но това е случайна възможност, която няма нищо общо със съпружеската връзка.

Степени на родство. Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Броят се ражданията, необходими за създаване на съответната родствена връзка, без да се брои родоначалникът. Така бащата и синът са от първа степен, дядото и внукът от втора степен и т.н.

Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Така двама братя са от втора степен, чичото и племенникът от трета степен, първите братовчеди от четвърта степен и т.н. Отново се броят ражданията, без да се брои родоначалникът, като изчисленията се правят и в двете направления и резултатът се събира. Но съребрена линия няма първа степен: за да възникне съребрено родство са необходими минимум две раждания. Това важи и за близнаците.

Сватовство са връзките между двете групи роднини - тези на единия съпруг и тези, на другия съпруг. В сватовство се намират: майката и бащата на съпруга с майката и бащата на съпругата; братята, сестрите, племенниците на единия съпруг с тези на другия съпруг и т.н.

СК обявява за сватовство още една връзка, която не се вмества в определението по чл. 48 (1) СК: "Отношенията между съпругите на двама братя и съпрузите на две сестри" Според чл. 48 (4) СК "Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен."

Степени при трите вида сватовство: Степента на сватовство между единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя от степента на родство между последния и роднините му. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 48 (2) СК. Например, съпругата и майката на съпруга (те са снаха и свекърва) са в сватовство по първа линия, защото синът и майката са в родство от първа степен, съпругът и сестрата на съпругата (балдъзата), а също и съпругата и сестрата на съпруга (зълвата), съпругата и братът на съпруга (девер) са в сватовство от втора степен, защото съпругът, респ. съпругата със своите брат или сестра са в родство по втора степен. Съпругът и чичото на съпругата са в сватовство от трета степен, защото тя е в родство с чичо си от трета степен и т.н.

Степента на сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава като се съберат степените на родство, в което роднините на всеки съпруг се намират към него. Например, бащата на съпруга и бащата на съпругата са в сватовство от втора степен, защото всеки от тях е роднина от първа степен на единия съпруг. Братът на съпругата и братът на съпруга са в сватовство от четвърта степен, защото всеки от тях към брат си и сестра си е в родство от втора степен. Съпругите на двама братя и съпрузите на две сестри са обявени изрично от чл. 48 (4) СК за роднини по сватовство от втора степен. По аналогия това важи и за отношението между съпругата на брата и съпруга на сестрата.