Въпрос №1 Понятие и предмет на сп. Развитие на сп

Предметът на СП съвпада с предмета на СК, който съгласно чл. 1 от СК обхваща отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.

Принципно, щом сме възприели пандектната система на ГП, можем да твърдим. че нормите на СП уреждат равнопоставени отношения Този въпрос, обаче, не е безспорен. Искам да ви обърна внимание на едно специфично становище, с което не съм съгласен, а именно, че СП трябва да се разглежда като самостоятелен правен отрасъл, отделил се от ГП. Това мнение на проф. Ненова не е общопризнато сред цивилистите. Проф. Ненова сочи три аргумента:

че семейните отношения били лични, не имуществени, те. те са уредени по начин, който и прави от личните отношения в семейството; че правилата на морала и обичаите важат за СП и в много случаи законът се задоволява само с препоръки като оставя регулирането на тези извънправни регулатори; че уредбата е кодифицирана в СК, което означава едно обособяване от останалото гражданско законодателство. Ако сега бъде приет един нов Граждански кодекс, в него не би трябвало да се включва раздел "Семейно право".

Контрааргументите на идеята за обособеност на СП са:

Ако се обърнем към предмета на ГП, ще видим, че то също има за предмет и неимуществени отношения, а не само имуществени Освен това, ние можем да подчертаем, че статутът на ФЛ от ОТГП. съпоставен с уредбата на семейните отношения в СП е еднакъв. Къде тогава да бъде уредбата на ФЛ - в СП или в ОТГП. Неслучайно СП и наследственото право са обединени в едно общо. Ясно се разграничават, но общо се изучават. Това е тока. защото правилата за наследяване са ясно зависими от семейните връзки. Защо да разкъсваме СП от НП и да оставим НП в ОТГП ? СП също урежда имуществени отношения

В съда при семейните спорове основна роля играят имуществените отношения.

Най-сериозният контрааргумент срещу този аргумент е в § 1. на СК: "По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала." Значи в момента нормите на ГП имат субсидарно приложение относно неуредените случаи. ГП също препраща към морала, справедливостта и добрите нрави.

Към която и да е система да се обърнем - пандектната или френската — ще видим, че и в двете семейните отношения са уредени в гражданския кодекс. Така че, СП еднозначно можем да го определим като част от ГП.

Как законът е очертал семейните отношения? Най-напред законът е посочил няколко категории отношения, възникващи въз основа на един признак. Този признак е посочен в чл. 1 от СК и е ЮФ, от който могат да възникнат семейните отношения - бракът. Тук ще направим само едно уточнение — въз основа на него възникват семейните отношения, но законът урежда неговото сключване и прекратяване.

Вторият вид семейни отношения са тези, основани на родството. Първите са отношенията между съпрузите. Трябва да подчертаем, че в основата на родствените връзки лежи произхода. Роднини е едно твърде разтегливо понятие. Ако търсим родословието си до девето коляно, току-виж сме открили родствена връзка с тук присъстващите. Това е излишно Родството има значение само до определена степен. Всъщност. СК по-подробно урежда отношенията между роднините по права линия и децата. Другите отношения са по-бегло уредени.

По права линия в закона връзките са значими при сключването на брак. В чл. 70 се споменава нещо за баба и дядо и толкоз -дотам връзките са значими. Колкото е абсурден (и забранен) брак между дядо и внучка, толкова фактически по-невъзможен е брак между прабаба и внук.

По съребрена линия можем да открием пречката за брак в чл. 13 (1), т. 2 - до четвърта степен, включително. Това са втори братовчеди. Във връзка с термините на няколко места се споменава за братя и сестри и с това се изчерпва уредбата на съребрената линия

СК урежда като факт и сватовството без да споменава за някакви специфични права и задължения на тези лица. Сватовството е симбиоза между брак и съребрена линия и няма никакво семейно-правно значение. Допустимо е две сестри да се омъжат за двама братя.

Следващият ЮФ, от който възникват семейни отношения според чл. 1 от СК е осиновяването. Всъщност, уредбата, която дава законът е насочена най-вече към извършването на осиновяването и неговото прекратяване, а за другите въпроси се препраща към родството

Значи, за да възникнат семейни отношения, законът изисква наличието на конкретни правопораждащи ЮФ, а именно: брак, родство, осиновяване. Законът казва така. А може ли двама души да живеят без брак? Дете живее при възрастна жена, която се грижи за него. Ето тези са важните нища, на които в новия СК трябва да се обърне внимание. Принципно, лицата, които живеят заедно образуват едно домакинство. Домакинството не се разглежда у нас като правен субект. Въпросът е: ако се признае някаква правна значимост на това

фактическо положение, какво би могъл да направи законодателят? Ще признае ли след известна "давност" на лицата някои права и задължения като на сключили брак или извършили осиновяване?

В текста на чл 1 СК следва уредбата на настойничеството и попечителството. Това положение е от 1985 г. насам. По-рано тази уредба бе в ЗЛС. Дали е оправдано сега уредбата да е в СК? На пръв поглед тези отношения наподобяват семейните -настойникът се грижи за лицето. Това подобие не е достатъчен аргумент, за да се каже, че това са семейни отношения. Даже напротив, изрично се подчертава, че между настойника и поставения под настойничество не се прилагат семейните отношения. Основната функция на настойничеството и попечителството е свързана с института на дееспособността Недееспособните се нуждаят от грижи. Това е общ проблем, както и грижите за децата. Логично е тогава институтите да бъдат в СК

В чл 1 от СК не е посочен и още един от разделите на СК като част от неговия предмет (става дума за семейните отношения с международен елемент. Тези норми, не могат да бъдат включени в С11. Те са предмет на МЧП. Някои автори говорят за международно семейно право. Тогава можем да сложим пред всяко право "международно" и така да имаме международно облигационно право и т.н. Така че. този раздел е към МЧП.

Развитие на семейното право. Принципно, няма да се връщаме преди Освобождението. До 1945 година брачните отношения са били уредени от църковния канон. За нашите прабаби и прадядовци е действал Уставът на българската православна църква. Законодателството по отношение на произхода се е регламентирало от Закона за извънбрачните деца, а въпросите, относно осиновяването - от Закона за децата.

След 1945 година се издава Наредбата за брака. С приемането на ЗЛС през 1949 година е била дадена една обща уредба на семейните отношения. ЗЛЗ е претърпял редица изменения преди да се стигне до 1948 година, когато е приет първият семеен кодекс. Той се свързва, най-вече, с въвеждането на СИО и имуществените отношения. Либерализират се разводът и осиновяването. Може да се каже, че СК от 1968 година не се отличава много от сега действащия, приет през 1985 година. Промените от 1985 година не са от такъв характери обем. че да се налага изработването на цял новСК. Даже в момента има становище, че измененията към нов СК са неоправдани, а IЮ добре е да се промени сега действащият, като институтът на брачния договор просто се вмъкне в него

Сега задължително трябва да кажем няколко думи за тенденциите. Първо, във връзка със сключването на брака ще се въведе т. нар. брачен договор. Този договор ще доведе до промени само в имуществените отношения. Второ, известни промени се очакват и по отношение на развода. Трето, осиновяването ще бъде значително реформирано. Ще се уредят т, нар. приемни семейства. В предложения проект, за съжаление, няма никакви по-сериозни промени на отношенията между родители и деца Прие се, че ще се издаде Закон за защита на детето. Основната задача на този закон не е само да повтори Конвенцията за защита на детето, защото тя е ратифицирана и е част от действащото право. Основната задача на този закон ще е реализацията на правата на детето в сегашните условия.

Заключение Основно понятие в СП би трябвало да е "семейство" Изненадващо откриваме, че в СК няма легална дефиниция на това понятие. По принцип, ако не следва друго от целта на нормата, смята се. че семейството обхваща съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Всъщност, семейство е и когато двама живеят без факта на брака В ЗДС и в ЗОС във връзка с наемните отношения дефиницията на понятието "семейство" е пак същата и в същия смисъл, те съпрузи плюс ненавършили пълнолетие деца. Това е понятието "семейство" в тесен смисъл В по-широк смисъл семейството може а се разглежда по отношение на уредбата на издръжката - задължени да си дават издръжка са и бабата, дядото, внуците и т.н , и то, без оглед на възрастта.
Въпрос №2

Сключване на брак- форма и процедура
Понятие за брак. Източници на СП са Конституцията и СК. В чл. 46 от Конституцията е дадено понятието за брак: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена ..." Първо да направим едно терминологично уточнение с "брак", от една страна, наричаме самото сключване (те. ЮФ като брак) на брака, а, от друга страна, с термина "брак" обозначаваме и брачните отношения между съпрузите. В случая говорим за брака като ЮФ.

Бракът е ЮФ и е определен от Конституцията като доброволен съюз между мъж и жена. Съюз - в смисъл на нещо като съгласие с обща цел. Основният въпрос е дали можем да приемем, че бракът е договор, защото всеки съюз се създава с договор за обединяване, но терминът "договор" е избягнат. Дали бракът е договор или, ако не е, дали поне не е сделка?

Знаем, че сделката е правомерен ЮФ, който съдържа в себе си едно или повече волеизявления на гражданско-правни субекти, насочени към пораждането на гражданско-правни последици и определящи съдържанието на тези последици. При брака волеизявления има - и писмени, и устни. Те са насочени към правни последици, защото възниква правна връзка. Определят ли тези волеизявления най-съществените последици от сделката? Не, нищо не определят! Сключващите брак казват само "да". Правните последици, които ще настъпят, се определят от закона, и то - в императивен режим, от който съпрузите не могат да се отклонят, дори и да искат. Излиза, че по сега действащата нормативна уредба бракът ням всички признаци на сделката, пък камо ли на договора. Ще се промени ли това положение след въвеждането на брачния договор? Тогава ще има свободно определяне на имуществените отношения с този договор. Той става част от ФС на сключване на брака. Значи, с влизането в сила на новия СК ще можем да определим брака като договор. Брачният договор ще е част от сключването на брака (понятията не са равнозначни).

Ще има предбрачен договор с нотариална заверка на подписите. Това е едно объркващо понятие. Предбрачният договор ще породи действие, само ако бъде сключен бракът. Преди това е все едно дали го има или не. Затова е по-точно да се говори за брачен договор.

Сключване на брака представляват, преди всичко, тези действия, които трябва да бъдат осъществени и, които имат конститутивно значение, за да придобият страните качеството "съпрузи". Те са уредени в чл. 6-11 от СК. На първо място, законът урежда формата на сключване на брака. Това е форма за действителност и неспазването й води до нищожност. Съгласно чл. 6 (1) "Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.." За религиозен брак не можем да говорим. По-точното понятие е "религиозен обред". Той е форма, но непризната от закона, и затова не води до последиците на брака. Разделянето на църквата от държавата става още през 1945 година с Наредбата за брака. След тази дата религиозният обред не поражда брачни отношения. Дори в чл. 6 (2) има изискване първо да се сключи граждански брак, а след това може да се извърши религиозен обред. Била е предвидена административна отговорност за свещеник, който извърши обред без да му е представен акт за граждански брак. Формата на брака може да се разглежда и като спазване на определени процедурни изисквания при сключването му. Кои са конститутивните елементи от ФС по сключването на брака?

Съгласието, те. същността на брака. Става дума за волеизявленията на сключващите брак. Те трябва да са взаимни, насрещни и то дадени от мъж и жена. Съгласно чл. 7 СК "Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданско състояние." Браковете на хомосексуална основа не са уредени у нас. Изводът за недопустимостта на този брак се прави от чл. 46 от Конституцията. Дори и двама приятели да си направят една екскурзия до Холандия и там да сключат брак, този брак няма да бъде легализиран у нас. Не бива тази хипотеза да се смесва със следната: отиват на екскурзия до Кипър мъж и жена, запознават се на кораба и в Кипър сключват брак. Щом бракът е сключен по реда, който изисква законодателството на чуждата страна, този брак трябва да бъде зачетен и у нас, защото не противоречи на българската конституция и не става въпрос за неспазването на съществен елемент от ФС - съгласието е дадено в Кипър. Волеизявленията трябва да бъдат дадени лично, а не чрез пълномощник, дори и той да е снабден с изрично пълномощно.

Волеизявленията трябва да бъдат дадени едновременно. Тук не става въпрос те заедно да кажат "да", а, просто, процедурата да е единна.

Следващото изискване с конститутивно значение е бракът да е сключен пред длъжностното лице по гражданско състояние. Кое е това лице? Кметът на общината или специално назначено от него лице, капитанът на кораб в открито море, командирите на съответните военни части при война, задграничните представители - консули и дипломатически. Всеки от тези лица си има своята териториална и времева компетентност, от която не може да се отклонява. Не може назначеното длъжностно лице по гражданско състояние в Благоевград да прескочи до Кюстендил, за да съчетае там в брак своята приятелка. Заради това изискване, което беше

нарушено, се наложи да се издаде Закон за уреждане на правните последици на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 от СК - бр. 41 на Държавен вестник от 1999 година Нарушението бе от лица, които са действали публично без да са имали това право, включително и обредни домове.

Съгласието трябва да бъде безусловно Никакви уговорки не може да съдържа това волеизявление. Не може де се каже: "да, ако ми дадат обещания Мерцедес".

Формата на волеизявленията - законът изисква длъжностното лице първо да запита, а след това мъжът и жената да подпишат акта за брак. Писмената форма поглъща устната.

Подписите трябва да се положат в акта за граждански брак. Актът съдържа определени реквизити, които намираме в Закона за гражданската регистрация. Документът не може да бъде в свободен текст. Няма ли реквизитите , няма акт.

Чл 10 (3) СК изисква актът за граждански брак да бъде подписан и от длъжностното лице по гражданско състояние. След този ЮФ бракът се смята за сключен. Обявяването на това и химнът на Менделсон вече е ритуал.

Горепосочените изисквания имат конститутивно значение. Неспазването дори на едно от тях води до нищожност на брака.

Втората група изисквания нямат конститутивно значение. Те могат и да не бъдат спазени и не се отразяват върху действителността на акта. Отговорност за тях носи длъжностното лице. Те са:

Актът за гражданско състояние се подписва и от двама свидетели И без тези подписи бракът се счита за сключен. Това е нормално, защото как можем да поставяме правните последици на брака в зависимост от волята на трети лица. Представете си, че те кажат "не" в последния момент. Ако липсват свидетели, бракът се сключва. Длъжностното лице е извършило едно нарушение, но бракът е факт. Подписите на свидетели са изискване с неконститутивно значение. Това е изискване към длъжностното лице, а не за действителността на брака.

В чл. 9 (1) се споменава за публичност I тържественост на сключването на брака. Щом бракът се сключва на общодостъпно'място, това означава, че публичността е спазена. А тържествеността не е абсолютно необходима за действителността на брака. Възможно е най-делово да се сключи брак.

В чл. 9 (1) е казано "в общинския съвет". Ясно е, че не става дума за кабинета на кмета. В градовете има специално определени зали за тази цел. В любопитните хроники срещаме "брак под водата", "в пещера", с парашути" и т.н. Това е допустимо, но рискът е за длъжностното лице, защото в чл. 9 (2) се говори за преценка на длъжностното лице. Мястото (екзотично) може да се определи от кмета. То може да е дори и под водата, само че длъжностното лице задължително трябва да присъства.

При определени хипотези длъжностното лице може да сключи брака и на друго място, когато някой от присъстващите не може да се яви в общинския съвет по уважителни причини. Такава уважителна причина може да е изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тогава длъжностното лице ще отиде в затвора, за да бъде сключен бракът.

В чл. 8 има изискване за необходимите документи. Всеки от желаещите да сключат брак представя в общината декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 12 и 13 и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13 (1), точки 2 и 3. Целта на тези документи е да се удостовери пред длъжностното лице, че няма пречки за сключване на брака. Липсата им не означава, че бракът не може да бъде сключен. Наличие на някаква пречка могат да бъдат и подправени, неистински документи. Например, лекарят ви е познат и си затваря очите за това, че сте болен от СПИН. Бракът би трябвало да е унищожаем. Значи, валидността на брака е в зависимост от самата пречка, а непредставянето на документите не е порок. После съдът търси дали са налице някакви пречки, което не проблем на чл. 8.

Съгласно чл. 10 (2) длъжностното лице по гражданско състояние проверява самоличността и възрастта на страните ... Това изискване също ще отпадне. Ако длъжностното лице не е спазило това изискване, то бракът ще е действителен и ако липсва необходимата възраст за някой от сключилите брак, по-късно бракът ще е унищожаем.

Изискванията са свързани с лични качества на лицата, които се преценяват за всеки, сключващ брака, поотделно. Длъжностното лице по гражданско състояние следи за тяхното спазване. В чл. 8 СК се изискват декларация и медицински свидетелства за всеки кандидат поотделно.

Казахме, че при неспазването на тези изисквания бракът ще е недействителен, по-точно, ще е унищожаем. Съгласно чл. 96 (1) СК бракът се унищожава, когато при сключването му са били нарушени чл. 12 и 13. Значи, тези изисквания са уредени в чл. 12 и 13 от СК. Те са конкретни изисквания, които винаги са съществували в СП. В чуждите законодателства също съществуват, като са съобразени с обичаите и нравите на съответното общество.

Видове изисквания. Те най-напред се разделят на условия и пречки. Условия са тези обстоятелство, които трябва да са налице, за да се сключи бракът. Условието е само едно - това по чл. 12 (1) СК: "Брак може да сключи лице, навършило 18 години." Всички други изисквания са пречки, т.е. отрицателни условия. Пречките се съдържат в чл. 13 (1) и (2) от СК.

Може да се направи и едно друго разграничение на изискванията, което не е безспорно - делението им на изисквания в обществен и частен интерес. В учебника на проф. Ненова всички изисквания са в обществен интерес. Можем, обаче, да посочим пример за изискване, от което всеки може да се отклони без да накърни обществото. Съгласно чл. 13 (1), т. 3 "Не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живото или здравето на поколението или другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея." Ясно е казано в СК, че е защитен интересът на другия съпруг, а не на обществото. Той може да поеме риска, ако например, партньорът му е болен от СПИН. Неговото съгласие е достатъчно, следователно нормата е дизпозитивна. Това е изключението, а всички други изисквания са от обществен интерес.

Въпрос №4

Пълнолетието като условие за брак. Наличие на друг брак като пречка
Съгласно чл. 12 (1) СК брак може да сключи лице, навършило 18 години. Брачното пълнолетие в СК е в синхрон с чл. 2 от ЗЛС "С навършване на осемнадесетгодишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Семнадесетгодишната възраст е бариерата, над която всички лица са в състояние да се включват в гражданския оборот. Но някои се развиват по-бързо и затова законът дава възможност и на навършилите шестнадесетгодишна възраст да сключват брак. Виж чл 12 (2) от СК. За тази възможност са необходими две предпоставки:

1) навършени шестнадесет години;

2) разрешение от председателя на районния съд по местожителство на лицето, а ако и двамата са под осемнадесет години и са с различно местожителство, сами избират една от съдилищата.

След като констатира наличието на тези две предпоставки, съдията дава исканото разрешение. Съдията трябва да установи "важни причини, които налагат сключването на брака". Това не е трета предпоставка, защото която причина съдията сметне за важна, тя е. Обикновено като важна причина се сочи бременност и разрешение в интерес на бъдещото дете.

Не трябва да се подминава и още един израз. В чл. 12 (2) е казано: "По изключение..." При преценката си съдията би трябвало да се ръководи от историческото тълкуване. Преди, когато пълнолетието е настъпвали на двадесет и една годишна възраст, непълнолетните са могли да сключват брак само с разрешението на родителите си. Сега родителите не дават съгласие. Наличието на възможен конфликт между родителите и непълнолетните им деца е довело законодателя до извода, че едно трето лице - съдията - трябва да разреши брака. Сега съдът трябва да изслуша мнението на родителите, но, ако иска ще се съобрази с него. С разрешението, което днес почти винаги се дава, непълнолетният става еманципиран, т.е. приравнен по правен статут с пълнолетните. Не трябва ла се забравя, че съдът трябва да чуе с ушите си мнението на родителите.

Искането за разрешение се прави лично от самия непълнолетен. Ако и двамата са непълнолетни, те избират в кой районен съд по местожителство на единия от тях да подадат искането. Важното е да се пази т.нар. "розова подсъдност", т.е. не може друг по степен съд, дори ВКС, да даде това разрешение. Не е посочено изрично в закона дали е необходимо съдът ла изслуша и другия желаещ. По принцип, разрешението за брак се дава конкретно и индивидуално. Няма как съдът да направи тази преценка, ако не отчете с кого иска да сключи брак

1) Отказ да се даде разрешение. Този отказ може ла бъде обжалван. Ясно е, че интерес от отмяната му може да има само непълнолетният, получил отказа, на практика, обаче, отказът не се обжалва, защото той не прегражда пътя към нов искания непълнолетният може още на другия ден да направи ново искане и тъй като отказът е мотивиран, той ще съобрази новото искане с мотивите на отказа. Такава е съдебната практика.

2) Дава се разрешението. Интересът, който е бил поставен, е удовлетворен. Родителите, ако не са били съгласни, могат да обжалват решението, разрешението важи за брак с конкретното лице, а не за което и да е. То важи до навършването на осемнадесетгодишна възраст от непълнолетния. Ако бъде сключен бракът, ал. 3 на чл. 12 урежда еманципацията на непълнолетния. Ако я нямаше тази разпоредба, непълнолетният съпруг би бил под надзора на своите родители, съгласно чл. 4 ЗЛС. Това значи, че, ако искат да си купят пералня, трябва да питат родителите си. Затова след брака непълнолетният бива еманципиран и всички правни действия са достъпни за него. Всичко друго, но не и сделки на разпореждане с недвижим имот. Такива сделки той може да извършва само след разрешението на районния съд по местожителство.

Наличие на друг брак като пречка.

Съгласно чл. 13 (1) не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. Всички съвременни законодателства изискват това отрицателно условие при сключване на брак. Моногамията е възприета почти навсякъде в света

За да е налице тази пречка, никой от съпрузите не бива да се намира в брак с друго лице, или пък и двамата да са в вече в брак помежду си. Безразлично -- според закона, дали първият брак е действителен или не. Само да не е нищожен. Ако е унищожаем, значи е валиден преди да е унищожен. Този предварително сключен брак трябва да не е прекратен. Ако е прекратен, ясно е, че бившите съпрузи могат да сключат следващ брак.

Бракът се прекратява по три начина: при смърт на съпруга, след развод и при унищожаване на брака. Значи, ако е бил сключен някога брак, само след едно от горните основания бившият съпруг може да сключи брак. Поредност в закона няма - всеки може да слючва толкова бракове през живота си, колкото

При сключването на втори брак след наличието на недействителен първи, първият си остава. Унищожаем е вторият брак. Обаче, тук има възможност и за санирането на втория брак, ако първият се прекрати по един от горните три способа и вторият остане единствен.