Ипотека. Понятие и видове

Ипотеката е право, по силата на което кр. може при неизпълнение да се удовлетвори предпочитателно за своето вземане от цената на един недвижим имот, независимо кой е негов собственик или владелец.

Тази дефиниция сочи редица особености на ипотеката. Понеже в закона не съществува легално определение, характерните й особености се извличат на базата на тълкуване.

Особености:

1. Ипотеката е едно обезпечително право. Целта е да се обезпечи един дълг по отношение на кредитора.

2. Ипотеката е едно акцесорно право - обезпечава интересите на кр.

3. Тя е едно недвижимо право - предмет са винаги недвижими имоти. Съгласно кодекса на търговското мореплаване предмет могат да бъдат и морските кораби.

4. Ипотеката е едно неделимо право.

Ипотеката е едно обезпечение, вещна тежест, но не е вещно право, тъй като ипотекарния кредитор няма никакъв достъп до имота - и дума не може да става за ползване или владеене. Възниква едно облигационно правоотношение.

Ипотеката е едно акцесорно право - едно право добавено към вземането. Титулярът на ипотечното право е преди всичко кредитор. Той е двуяко обезпечен. Обезпечава го най-напред цялото имущество на дл. - обезпечение, с които разполага всеки кр. по силата на чл.133. Но вземането му е обезпечено още и особено от ипотекирания недвижим имот. Ипотечното право не може да възникне преди да е възникнало вземането, което то обезпечава.

Ипотекарното право е неделимо и това означава, е плащането на една част от дълга не освобождава имота от ипотеката. Тя продължава да тежи в/у целия имот. Евентуалното разделяне на дълга м/у няколко длъжници (напр. сънаследници) не води до раздробяване на ипотечното право. Евентуалната продажба на част от ипотекиран имот не освобождава тази част от ипотечната тежест.

Ипотеката се учредява само в/у недвижим имот. Могат да се ипотекират всички недвижими вещи по смисъла на чл.110(1) ЗС. Могат да се ипотекират и постройки, които са суперфициарна собственост в/у чужда земя - чл.63 ЗС. Могат да се ипотекират етажи от етажна собственост или идеална част от съсобствен имот. Не могат да се ипотекират недвижими вещи и вещни права в/у недв. имоти, които са извън гражданския оборот, които не могат да бъдат отчуждавани. Не могат да бъдат ипотекирани сервитутите отделно от недвижимите имоти защото нямат самостоятелно съществуване и ипотека в/у тях не би могла да бъде реализирана.

4.2. Видове ипотеки

Ипотеката бива два вида: договорна ипотека и законна ипотека.

5. Договорна ипотека. Договорна е тази ипотека, която възниква чрез вписване на договор за ипотека, съставен във формата на нотариален акт. Тази ипотека е възможна само между дееспособни лица - д/р за ипотека за обезпечаване на един чужд дълг не може да бъде сключен от представители на недееспособни, а за дълг на самите недееспособни - само с решение на РС.

Ипотека може да се учреди само от този, който в момента на сключване на д/ра е собственик на имота в/у който се учредява ипотеката. Ипотека, сключена от несобственик е абсолютно недействителна.

Д/рът за ипотека се съставя във формата на нотариален акт от нотариуса по местонахождението на имота.

Нотариалният акт трябва да съдържа определени данни:

име на кредитора;

- име на длъжника и име респ. на собственика на имота;

- описание на конкретния имот, в/у който се учредява ипотеката;

- вземането, за което се учредява;

- сумата, за която се учредява ипотеката.

Ипотеката трябва да отговаря на изискванията за специалност - т.е. тя трябва да бъде учредена само върху конкретно определени имоти, като се посочва местонахождението, видът, границите, стойността на всеки един от тях.

Ипотеката може да бъде пренесена в/у друг имот ако ипотекарният имот е отчужден за държавни нужди и е отстъпен друг в замяна.

Ипотеката може да бъде учредена само за определено вземане (срочно, условно, бъдещо), като при вписването трябва да бъде определен размерът и лихвите.

Нотариалният акт за учредяване на ипотеката трябва да бъде вписан - без това не възниква ипотечно право. В/у един имот могат да бъдат учредени няколко ипотеки, като редът за удовлетворяване на кредиторите е редът по вписването. Вписването има учредителна, доказателствена и информационна функция.

Вписването на договорната ипотека се вписва служебно от нотариуса по местонахождение на имота, а законната - по молба на кредитора. Действието на вписването трае 10 год. и може да бъде подновено преди изтичането на този период. Не се нуждаят от подновяване ипотеки, по които кредитор е държавата.

6.Законна ипотека.

Законът допуска в изрично посочени от него случаи и като изключителна облага за известна категория кредитори да се извърши направо по силата на закона вписване на ипотека за обезпечаване на едно тяхно вземане. ЗЗД урежда 2 вида законни ипотеки:

а) ипотека на отчуждителя (продавача) - чл.168 ЗЗД. Този, който отчуждава недвижимия си имот може да не получи всичко, което му се дължи. От отчуждителната сделка той може да има едно вземане. То е обезпечено с ипотека в/у имота, който се отчуждава. Ипотеката не възниква по право, а трябва да се впише по молба на кредитора въз основа на отчуждителния договор. Следователно ФС по чл.168 е следният:

- продажба на имот;

- купувачът да не е платил цената изцяло;

- молба на продавача до нотариуса, включваща специализация на имота. Към тази молба задължително трябва да е приложен и договорът за продажба, даващ основание за учредяване на ипотека.

- вписването на ипотеката трае докато купувачът изплати цената.

б) ипотека на съделителя. Тя възниква при делба (доброволна или съдебна) на сънаследствен или съсобствен имот, когато някой от съделителите получава по-малък дял от този, който му се полага. Вж. примера от учебник т.II стр.210.

ВПИСВАНЕ НА ИПОТЕКАТА

Ипотека се учредява чрез вписване. Без него не може да възникне ипотека. Вписването следователно е учредителен елемент за ипотеката. Вписването има няколко функции:

1. То е елемент от ФС на ипотечното право.

2. То дава публичност и гласност за ипотеката на трети лица и други хирографни кредитори на длъжника, които имат интерес от имота.

3. Определя реда на ипотеките - ипотекарните кредитори се удовлетворяват по реда на вписването.

Вписването се извършва служебно от нотариуса по местонахождение на имота в особена ипотечна книга.

Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, като към нея се прилага документа, който му дава право да иска вписването - акта за отчуждаване, договор за делба и др.

Вписването трае 10 години от деня на който е извършено - чл.172. След това вземането губи ипотечното си обезпечение, освен ако вписването не бъде подновено преди изтичането на този срок.

Обезпеченото с ипотека вземане може да претърпи изменение не по отношение на състава си, а по отношение на кр. или дл. Може кр. да се смени чрез цесия, новация, а дл. да се смени с новация или заместване. В тези случаи говорим за отбелязване към вписването. Може да се прави по искане на заинтересованите в случай, че се смени кредиторът или длъжникът или към дълга се присъедини още един дл. За да имат действие тези изменения, трябва да бъдат отбелязани към д/ра или към молбата за учредяването на ипотеката.

ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВПИСВАНЕТО.

То е операция, която се заключава встрани на вписания д/р или молба за учредяване на ипотеката, че станалото вписване не трябва ада се счита вече за съществуващо. То погасява ипотеката. Обикновено заличаването е в резултат на погасяването на задължението чрез изпълнение. Но то може да бъде направено и с дарствено намерение. Заличаването на ипотеката може да стане по съгласие на кредитора или въз основа на съдебно решение. То може да стане и по искане на купувача на имота при публична продан, тъй като тя погасява всички ипотеки. Заличаването може да бъде поискано от всеки заинтересован ако тя не бъде подновена.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ИПОТЕЧНОТО ПРАВО.

То се определя в чл.173(1) - правото на кредитора на предпочитателно удовлетворение от цената на ипотекирания имот. Кр обаче разполага и с едно допълнително право: право да не допуска влошаване на ипотекирания имот. Собственикът може да упражнява всички свои правомощия, които не увреждат кредитора, не стесняват правото му на предпочитателно удовлетворяване. Кр. има интерес имотът да бъде запазен в добро състояние, защото в противен случай се намалява евентуалната му цена и кредиторовото удовлетворение става проблематично. Това право на кр. да не допуска влошаване на имота е вещно и може да бъде упражнено чрез иск за запазване целостта на ипотекарния имот, който може да бъде предявен с/у:

1. Всяко трето лице, посегнало в/у ипотекарния имот.

2. Трето лице, държател на ипотекарния имот - това е собственикът на имота, ипотекиран за чуждо задължение, който е носител на пълно вещно право.

3. Самият дл. отговаря на общо основание за вредите, които е причинил. При тази хипотеза ипотекарният кредитор разполага със следните 3 иска:

- иск за обезщетение;

- иск за запазване на ипотекирания имот;

- ако длъжникът е влошил имота, кр. може да иска изпълнение и преди изтичане на уговорения в полза на дл. срок, ако последният с неправомерните си действия е намалил кредиторовото обезпечение.

Ипотеката следва имота и кредиторът може да изнесе имота на публична продан и да се удовлетвори предпочитателно от него. Удовлетворението става само чрез публична продан. Публичната продан може да бъде осуетена при удовлетворяване на кредитора чрез плащане на дължимата сума. Тя може да се иска от всеки кредитор, дори хирографен.

1.1. Обща характеристика.

Продажбата е важен способ за осъществяване движението на материалните блага, за реализиране на стопанския оборот. Тя е една от най-разпространените сделки и е основно средство, възникнало още в древността за осъществяване на разменните отношения.

С нея продавачът се задължава да даде на купувача една вещ, а купувачът да плати на продавача нейната цена.

В чл.183(1) ЗЗД е дадено легално определение на продажбата - договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача една вещ или собствеността на една вещ или др. право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати. Нормативната уредба се съдържа основно в ЗЗД, но има отделни разпоредби в ЗС и ТЗ и наредбата за държавни имоти.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРОДАЖБАТА

1. Продажбата е винаги двустранен д/р - възникват права и задължения и за двете страни. Затова всички общи правила за двустранните договори ще се прилагат и към д/ра за продажба. Става въпрос относно развалянето, риска, възражението за неизпълнен д/р и др.

2. Синалагматичен д/р - тук правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани.

3. Възмезден д/р, защото е налице еквивалентно разместване на имуществени ценности.

4. По принцип е комутативен д/р - обикновено още в момента на сключването му страните знаят каква е облагата, която ще получат от него, знаят насрещните си задължения. В някои случаи обаче продажбата е алеаторен д/р - когато облагата, която ще получи купувачът и продавачът зависи от едно бъдещо несигурно събитие.

5. Консенсуален д/р - става валиден ЮФ с постигането на съгласие м/у страните относно вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да му плати. Дори вещта да е само родово определена, д/рът е пак консенсуален. Индивидуализация е необходима за преминаване собствеността на вещта.

6. Неформален, но има хипотези, в които за определени вещи се изисква ф/ма за действителност.

7. Каузален - има намерение да се придобие едно право или вещ.

Продажбата се характеризира с облигационно-вещно действие. Облигационното и действие се изразява в това, че от момента на сключване на д/ра двете страни са обвързани и всяка е длъжна да престира на другата за да се освободи от тази обвързаност.

Вещно действие - с д/ра да продажба се поема задължение да се прехвърли право на собственост или др. вещно право в/у определена вещ. При тези д/ри, при които се поема такова задължение, прехвърлянето се извършва автоматично - и без заплащане на цената купувачът става соб/к на вещта или титуляр на правото ако продавачът е бил собственик на вещта или титуляр на правото. Ако вещта е била чужда - няма вещно действие, но продажбата на чужда вещ е действителен д/р, защото е породил облигаторното си действие.

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРОДАЖБЕНИ ОТНОШЕНИЯ

1. Договорът е основен източник за продажбените отношения.

2. Съдебно решение по предварителен д/р - става въпрос за конститутивно съдебни решения по чл.19 ЗЗД и чл.33 ЗС (продажба на съсобствен имот). С предварителния д/р се поема задължение в бъдеще да се сключи окончателен. Всяка от страните по предварителния д/р може да предяви с/у другата иск за сключване на окончателен д/р - този, който е обещал да купи с/у този, който е обещал да продаде. Окончателният д/р се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Продажбеното отношение възниква тук по делото от съдебно решение, по силата на което окончателния д/р се счита сключен.

Собственикът, който отчуждава своята част от общата вещ е длъжен да я предложи най-напред на останалите съсобственици. Ако той не стори това, или ако е предложил частта си само привидно и при по-неблагоприятни условия, от тези при които я е продал впоследствие, съсобствениците имат потестативно право да изкупят частта му от третото лице по действително уговорените условия. Изкупуването се осъществява по съдебен иск и съдебното решение създава м/у страните едно истинско продажбено отношение - чл.33(3) ЗС.

Чл. 288 ГПК предвижда, че при съдебна делба ако неподеляемият имот е жилище, съдът по молба на сънаследника поставя жилището в негов дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с др. имоти. Ако уравняване е невъзможно, наследникът се осъжда да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойната вещ. И в този случай решението на съда е източник на отношение, аналогично на продажбеното.

ВИДОВЕ ПРОДАЖБИ

1. Обикновена - правно регулирана в ЗЗД чл.183-200.

2. Търговска - чл.318-328 ТЗ.

а) поне едната страна да е търговец по занятие или сделката да сключена с цел печалба.

б) предмет - движими вещи, предмет на търговския обмен или ЦК. ТЗ определя като търговска сделка, т.е. сключена с цел печалба и спекулативната покупка на недв. имот с цел следваща продажба.

3. Външнотърговска - отличава се от другите продажбени отношения по наличието на международен елемент и материалноправния режим, който я регулира.

Особени правила се съдържат в чл.201-213 и др. разпоредби в ЗДС и ЗОС и ГПК по въпросите за публичната продан. В ТЗ от чл.329-341 се съдържа пр. уредба на някои др. видове продажби.

1. 
   Международният елемент съставлява отликата, която ограничава този вид продажба от останалите видове продажбени отношения. Международният елемент се състой в това, че продадената стока ще бъде пренесена на територията на две държави; предложението и приемането са извършени в/у територията на различни държави; предаването на стоката трябва да стане на територията на държава различна от тази в която е било направено и прието предложението.
   
2. 
   Външнотърговската продажба е подчинена на особен правен режим при който страните при упражнение на договорната им автономия са властни сами да определят материално правния режим на който сделката им ще бъде подчинена.
   

ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: Съществува особенна регламентация за продажбата на недвижими имоти. По начало всеки може да продаде своя недвижим имот или да учреди вещни права върху него, на когото пожелае и на каквато цена пожелае. Всеки може да го купи стига да не попада под някоя от хипотезите на чл.185 от ЗЗД, които му отнемат това право. Тук важи принципът на свободното договаряне. Условие за действителност на договора е НА, който за да има действие по отношение на трети лица трябва да бъде вписан в имотния регистър.

ПРОДАЖБА СЪС ЗАПАЗВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА: страните могат да уговорят, че купувачът ще стане собственик на продадената му на изплащане движима вещ само ако и след като изцяло изплати нейната покупна цена. При такава уговорка продавача запазва собствеността в/у движимата вещ, която продава на изплащане, съгл. Чл.205 от ЗЗД. Съгласно чл.205 ал.1 от ЗЗД При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.Следователно тук е установено едно изключение отначалото, че собственикът носи рискът от случайното погиване на вещта.

Съгласно чл.206 ал.1 от ЗЗД Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора. Ако купувачът обаче е в забава с плащането на вноски повече от една пета от покупната цена продавачът може с едностраното си изявление да развали договора в резултат на което той ще си възвърне владението в/у движимата вещ на която е и собственик. В този случай купувачът ще дължи на продавача възнаграждение за ползване на движимата вещ наред с другите вреди които продавачът може да е претърпял.

В практиката продавачът задържа направените от купувача вноски, като обезщетение, което се уговаря, като общи условия надоговора за продажба.

Тъй като кредиторите на купувача могат да запорират вещта, като се опрат на предположението, че който владее една движима вещ е нейн собственик законът предвижда, че условието за запазване на собствеността от продавача може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писменно и документът има достоверна дата.

Купувачът не собственик може да продаде вещта, която владее на трето лице. То ще стане собственик на продадената му вещ, ако е добросъвестно чл.78 от ЗС.

ПРОДАЖБА НА ИМОТИ И ВЕЩИ – ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.

Съществено правомощие от съдържанието на правото на общинска собственост и правото на държавна собственост е разпореждането, т.е. извършването на правни действия, с които се прекратява правото на собственост или пък се учредяват вещни права и тежести. Тези действия са допустими само по отношение на имоти и вещи частна общинска собственост или частна държавна собственост, тъй като имоти и вещи публична държавна или общинска собственост не могат да се обременяват с вещни права и да се отчуждават. Продажбата на недвижими имоти частна общинска собственост се извършва от кмета на общината след провеждане на търг. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за продажба, който се вписва при съдията по вписванията. Продажбата на имоти частна държавна собственост се извършва от областния управител по местонахождение на имота след провеждане на търг за определяне на купувача и цената. Въз основа на резултатите от търга областният управител издава заповед и сключва договор за продажба в 7-дневен срок. Собствеността преминава върху купувача от датата на сключване на договора. Договорът се вписва при съдията по вписванията от купувача, който представя екземпляр от вписания договор в управление Държавна собственост за деактуване на имота.

ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО.

Продажбата на наследство е уредена в чл.212-213/ЗЗД. Тя е договор с който наследникът прехвърля на друго лице срещу определена парична сума съвкупността от правата и задълженията, които е придобил по реда на наследяването. Продавачът на наследство гарантира само качеството си на наследник. Това следва от разпоредбата на чл.212 съгласно който, този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Съгласно чл.212,ал.2/ЗЗД продажбата на наследство трябва да се извърши писмено, с нотариална заверка на подписите. Договорът за продажба на наследство, в което има недвижим имот, трябва да се впише от съдията по вписванията. По този начин в отношенията между страните и третите лица се изключват евентуални спорове във връзка с придобитите права. Купувачът може да противопостави придобитите от него права на трети лица. В чл.213 законът предвижда, че при продажба на наследство, когато преди извършването на самата продажба, продавачът е събрал някакво вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото. Купувачът от своя страна е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството. Договорът за продажба на наследство е алеаторен договор.

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен. Той има общи белези с договора за рента. По отношение на този алеаторен договор се прилагат правила относно продажбата и затова на практика той често се нарича продажба срещу задължение за издръжка и гледане. При него двете престации поначало не са еквивалентни. В повечето от случаите се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот срещу едно задължение на другата страна да полага лични грижи за прехвърлителя и да издържа същия. Обемът на това задължение не е ясен и не е известно в какъв период от време същото ще бъде изпълнявано. Може да се договори като насрещна престация само издръжка или само гледане, което се изразява в лични грижи по обслужване на лицето.

Договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е ненаименован, алеаторен договор. В повечето случаи страните договарят бланкетно съдържанието на задължението за издръжка и гледане. В други случаи в нотариалния акт тези задължения се конкретизират и това е за предпочитане с оглед на евентуални спорове между страните, респективно техните наследници. Съдебната практика последователно приема, че при този договор правнозадълженият не може едностранно да трансформира своите задължения от гледане в издръжка. При отказ от страна на прехвърлителя да получава дължимите му грижи по гледането, то може да се трансформира по съдебен ред.

Договорът може да бъде развален по реда на чл.87,ал.3/ЗЗД с предявяване на конститутивен иск. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане трябва да се сключи в нотариална форма с нотариален акт. Собствеността преминава у приобретателя с извършване на сделката дори гледаният или издържаният да си е запазил правото на ползване.

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА /ДП/

Скл. на ДП трябва да отговаря на всички условия за действителност на Договорите изобщо , но за валидното му скл. трябва да бъдат спазени и някои особени правила. Те се отнасят до:

- Страните. Всеки правен субект – ФЛ и ЮЛ, може да бъде страна по ДП, но при някои ДП определени лица не могат да бъдат страна поради специалната им правоспособност или поради забрана на закона. Чл. 185 от ЗЗД. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице: а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. И чл38 от ЗЗД Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

В ТЗ, също се съдържа такова ограничение за синдика, който не може по никакъв начин пряко или чрез другиго да придобие вещ от масата на несъстоятелността.Аналогична забрана се съдържа и за комитета на кредиторите.

- Предмета- до вещите, които могат да се купуват и продават, до цената, която се дължи насреща и начина на определянето й.

Предмет на договора за продажба могат да бъдат всякакви вещи и права. Вещите, които могат да бъдат продавани биват: 1.Индивидуално определени-когато една вещ може да бъде определена по особените й признаци. Ако продаваната индивидуално определена вещ не съществува вече присключването на договора - липсва предмет, в резултат, на което такъв договор е нищожен..Ако индивидуално определената вещ е билапо време на договарянета само отчасти погинала възниква задължение само по отношение на оцелялата част- за продавача да прехвърли собствеността на тази част, а за купувача – да плати цената съразмерно на цастта, ако той не предпочете да се откаже от договора. 2. Родово определени вещи- тогава , когато вещта се определя па родови признаци. Тук важи принципът „Родът не погива.”.Договорът ще бъде валиден дори и продавача при договарянето да не е разполагал с продаваната вещ, освен ако всички единици от рода не са изчерпани по време на договарянето. 3.Бъдещи вещи- те могат да бъдат предмет на договора за продажба под отлагателно условие- ако вещта възникне или безусловно. В първия случай цената се дължи, ако вещта възникне, а във втория цената се дължи безусловно, дори и да не възникне договорената вещ.

Не могат да бъдат предмет на продажбата вещи, които са изцяло или отчасти иззети от гражданското обръщение, било по силата на закона, било по волята на правните субекти:1.Вещи, които са изключителна държавна собственост чл.18 ал.1 от КРБ. Но това не означава,че те са извадени от икономическия оборот, защото с административни актове тези вещи могат да преминат от управление на една и в управление на друга държавна организация; 2. вещите могат да бъдат отнети от гр. оборот и по едностранна или дустранна воля на правниете субекти. Това изваждане обаче е само относително, касае се за една договорно или едностранно установена клауза за неотчуждаемост, която е задължителна за приобретателя, но не може да се противопоставя на трети лица, защото те без да знаят за нея биха купили това, което продавачат им се е задължил да не продава; 3. някои вещни права, като например ползвателят не може да продава своето право на ползване в/у чужда вещ, ипотеката и залогът не могат да се отчуждават отделно от вземането, което обезпечават и сервитутите – отделно от имота в чиято полза са установени.; 4. някои облигационни права също са непрехвърлими по своето естество, като например правото на личен превоз; 5. не могат да се продават и лични неимуществени права, като правото на име, членство в кооперация и др.

- ЦЕНАТА. Цената е съществен елемент на ДП, защото вещта е предмет на задължението на продавача, а плащането на цената е предмет на задължение на купувача. Затова ако за единия не възникне задължение, то няма давъзникне и за другия, тъй като продажбата е двустранен договор и със сключването му трябва да възникнат взаимни насрещни задължения и за двете страни.

Цената трябва да бъде определена от страните или от държавата, или да е поне определяема, т.е. договора да посочва начина за нейното определяне. Цената трябва да бъде определена в пари. Цените биват свободни или държавно определени.

- ФОРМА НА ДОГОВОРА. По принцип ДП е неформален договор. Той е сключен щом се постигне съгласие относно вещта и цената. По начало не е необходима форма за неговата действителност, но има случаи когато законът предвижда форма, като условие за действителност на ДП и те са: 1. при продажба на недвижими имоти и на вещни права в/у недвижими имоти, на наследствени права, на кораб, на ипотечно право, на автомобили, на едър добитък и др.

2. Задължения на страните.

• 
  Задължения на продавача.
  

• 
  да прехвърли на купувача собствеността на продадената вещ
  
• 
  да му предаде продадената вещ.
  

• 
  Продавачат отговаря в следните случаи:
  

-Продавачат отговаря и ако купувачат бъде съдебно отстранен от вещта.

-Ако се окаже, че продадената вещ е обременена със съществени недостатъци.

Тези изводи се правят от следните норми в ЗЗД:

Преминаването насобствеността и на риска не настъпват автоматично по силата на ДП в две категории случаи:1. когато това не е възможно, а собствеността не може да премине автоматично в/у купувача когато се продават родово определени вещи, бъдещи вещи или алтернативно определени вещи.; 2. когато е уговорено отлагателно условие. В тези случаи продажбата не проявавя веднага вещното си действие.

При продажбата на родово определени вещи собствеността не може да премине, автоматично в/у купувача, защото е необходимо да се определят, т.е. да се конкретизират вещите от рода, които се дължат, след като се конкретизират те стават конкретно дължими вещи и от задължение с родово определени вещи продажбата им се превръща в задължение с индивидуално опредлен предмет и вече няма никаква пречка да прояви вещното си действие.

При продажбата на бъдещи вещи собствеността не може да премине в/у купувача автоматично със сключването на договора, защото вещта по това време още не съществува. Собствеността ще премине в/у купувача едва в момента в който индивидуално определената вещ възникне, респ. от индивидуализацията на бъдещите родово определени вещи. При продажбата на алтернативно определени вещи собствеността също не преминава автоматично. Продавача дължи в тези случаи вс. посочени вещи, но задължението му се погасява с престирането на една измежду тях по избор. Ако изборът принадлежи на продавача индивидуализацията се извършва чрез престиране на една от няколкото дължими вещи. Ако изборът принадлежи на купувача или трябва да се направи от трето лице, съответните изявления за избор имат индивидуализиращо действие. При продажбата под отлагателно условие собствеността и рискът не могат да преминат в/у купувача със скл. на догова за продажба на определена движима вещ. преминаването ще настъпи с обратно действие едва след сбъдването на условието. Такива продажби са продажбата с уговорка за опитване или преглеждане и продажбата със запазване на собствеността.

Предаването се осъществява, чрез ефективното физическо връчване на вещта. Приравнено към него е предаването на товарителницата, коносамента или др. подобен документ за стока.

Продадената вещ може да бъде предадена и без физическото й връщане, без разместване на държането стига само купувача да бъде поставен в нейно владение. Действително връчване не е необходимо, когато досегашният владелец на продадената вещт /подавача/ се превръща в държател на същата. Физическо връщане не е необходимо и когато вещта се е намирала вече в държане на купувача на някакво основание. Предаването може да се реализира и чрез просто съгласие,т.е. чрез поставяне на вещта на разположение на купувача, като индивидуализирането на вещите в този случай е равносилно на тяхното предаване.

При продажбата на родово определени вещи със скл. им те не преминават в собственост на купувача – още не са индивидуализирани. За това задължението на продавача да предаде вещи от рода на продадените не може да бъде последица на преминала в/у купувача собственост, то произтича от самия договор за продажба. Ако вещта е родово определена трябва да се предаде вещт о уговоронето качество. Ако качеството не е уговорено трябва да се предаде вещ поне от средно качество. Освен това продавача трябвада предаде на купувача цялото дължимо количество родово определени вещи. Ако друго не е уговорено купувачът не е длъъжен да приеме,частично изпълнение макар и престацията да е делима.

Със сключване на продажбата индивидуално определената вещт преминава в собственост на купувача. Продавачът е длъжен да му я предаде, тъй като той вече не държи своя, а чужда вещ която е собственост на купувача. Продавача трябва дапродаде дължимата индивидуално определена вещ, заедно със всички принадлежности към нея стига да е и техен собственик. Продавача трябва да предаде вещта в състоянието в което тя се е намирала по време на продажбата заедно със всички плодове от този момент, той е длъжен да пази вещта с грижата надобър стопанин до нейното предаване. При продажба на недвижим имот продавача е длъжен да предаде имота с уговореното простраство.

Разноските по предаването вкл по меренето и тегленето са за сметка на продавача, а разноските по приемането са за сметка на купувача.

Място на предаване. Точното изпълнение на задължението за предаване изисква продавача да извърши необходимите за това действия там където те трябва да бъдат извършени – там където е местоизпълнението на задължението. Местоизпълнението е мястото където трябва да стане предаването. Местоизпълнението може да бъде определено от закон или друг нормативен акт, от естеството на вещта, а ако не е нормативно определено и не следва от естеството на вещта страните са свободни само да определят местоизпълнението на задължението. Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й; в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

Време на предаването. Продавачът е изпълнил точно задължението си да предаде продадената вещт само ако и я връчи или изпрати когато е длъжен да направи това.

Обикновено страните сами определят кога продадената вещ ще бъде предадена. Чл.84Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.

1. 
   да плати цената на купената веш;
   
2. 
   да получи вещта;
   
3. 
   да понесе разноските по продажбата;
   

Главното задължение на купувача е да заплати покупната цена съгласно чл.200 ал.1 от ЗЗД

Паричните задължения са носими, следователно задължението на купувача да плати пукупнато цена също е носимо и той трябва да плати пукупната цена на продавача там, където последният е имал местожителството си, когато е сключвал договорът /чл.68, б.”а”ЗЗД/. цената следва да се плати веднага, защото за плащане на цената обикновено не се уговаря срок в полза на купувача, а кредиторът на безсрочно вземане може да иска веднага изпълнението му/чл.69 ЗЗД/.

Купувачът обаче не винаги ще може да получи вещта срещу определената цена. Ако продадената вещ е индивидуално определена, тя ще може да бъде предадена там, където се е намирала по време на продажбата. Това място често не съвпада с местожителството на продавача, където купувачът трябва да плати цената. Следователно, ако приложим общите правила на местоизпълнението, получава се различие във времето на изпълнението на насрещните задължения на купувача и на продавача поради различното местоизпълнение на тези задължения. Съгласно чл.200 ал.2 от ЗЗД: Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, ако друго не е уговорено. Законът потвърждава този принцип във връзка с договорите за периодични доставки, при които цената се заплаща при отделните доставки съразмерно с тях.

Следователно изпълнението на задължението за плащането на цената е обусловено от изпълнението на задължението за предаването на продадената вещ. Така законът дава израз на функционалната зависимост м/у тези две насрещни задължения, която произтича от двустрания и разменен характер на договора за продажба. Следователно никоя от страните не може да иска изпълнение от другата без самата да предлага изпълнение на своето задължение. Изпълнението на двете насрещни задължения се осъществява едновременно. В случай, че едната страна иска престиране без да предлага контрапрестация искането й ще бъде оспорено от другата страна с възражение за неизпълнен договор. Срокът за предаване установен в полза на продавача ползва неминуемо и купувача и обратно.

Старните могат да уговорят, че купувачът ще плати цената преди вещта да му бъде предадена и в такъв случай купувачът трябва да престира пръв. Но могат да уговорят, че продавачът ще продаде вещта, а цената ще му бъде заплатена по – късно и продавачът е този, който трябва да престира пръв. В последният случай е налице продажба на кредит. Поради раздалечаване момента на плащането то няма да може да стане на мястото на предаването, а ще стане по местожителството на продавача, съгласно чл.68 б.А от ЗЗД. Съгласно чл.90 ал.2 обаче когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

Понякога от купувача могат да се искат и лихви върху цената такъв е случаят когато плащането на лихви е било уговорено. Тези лихви ще бъдат договорни. Задължение за лихви може да възникне в тежест накупувача и когато продадената вещ е трябвало да му бъде предадена едновременно с плащането й и тя му е била предложена, а той не я е платил. Тогава купувачът е в забава, а лихви върху парични задължения се дължат от деня на забавата. Тези лихви са санкция за едно неизпълнение. При продажба на кредит при която страните не са уговорили излишно, че върху дължимата цена ще се плащат лихфи законът предвижда, че ако продадената вещ е плодоносна купувачът ще дължи лихви върху цената от деня на предаването макар тази цена да не е още изискуема.

Задължението на купувача да получи вещта е уредено в чл.200 ал.1 от ЗЗД. Това означава, че законът изисква от купувача да вдигне продадената му вещ – да я премести физически от досегашното им място на друго избрано от него място. Законът задължава купувача да придобие фактическа власт над продадената му вещ, което означава:

1. 
   Да освоби продавача от понататъшни грижи за продадената вещ.
   
2. 
   Да му обезпечи свободното разполагане с мястото, което продадената вещ досега е заемала.
   

Купувачът не е длъжен да получи вещ, която да отговаря на уговореното, която не му се предава в уговореното време, на уговореното място, с уговорените качества, в уговорения асортимент и т.н. Получаването на продадената вещ и нейното вдигане не може да се счита за равносилно на приемане на одобряване на вещта. Получаването означава установяване на фактическа власт. То е едно фактически действие. Приемането и одобряването са правни действия.

Законът създава в тежест на купувача задължението да получи вещта, тъй като получаването не е негово право, а задължение и ако не я получи той отговаря за неизпълнение на това си задължение съгласно чл.79 и следващите от ЗЗД.

При продажбата наред с тези основни задължения страните следва да заплатят и дължимите разноски – чл.186/ЗЗД. Според него разноските и другите разходи във връзка с прехвърлянето са за сметка на купувача. При продажбата на недвижими имоти тези разноски се заплащат поравно. Този член съдържа диспозитивна правна норма и затова страните могат да уговорят друг начин на заплащане. Разноските по предаването, по меренето и тегленето са за сметка на продавача, а разноските по приемането – за купувача.

Място на предаването – чл.68/ЗЗД. Съгласно този член ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението се извършва както следва:

• 
  при парични задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
  
• 
  при задължение да се даде – в местонахождението на веща по време на пораждане на задължението;
  
• 
  във всички други случаи местоизпълнението е в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
  

В тежест на купувача, който забавя изпълнението на задължението си да вдигне продадената вещ, възникват редица неблагоприятни последици:

1. върху него преминава рискът от случайно погиване или повреждане на вещта. В резултат забавата на купувача продавача се освобождава от собствената му забава;

2. Забавата на купувача да получи продадената му вещ дава правото на продавача да избира между две алтернативи. Първата е да развали договора и да търси заплащане на уговорената неустойка, респ. на претърпените вреди. С изтичане на уговорения срок за получаване на продадената, но още неплатена движима вещ продавачът може свободно да разполага с нея без да се счита обвързан от договора, т.е. той може да го развали без да дава на купувача подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора. Втората алтернатива н апродавача е, че вместо да развали договора той може да иска пряко изпълнение на задължението на купувача, т.е. да иска той да бъде осъден да вдигне продадената вещ и да заплати вредите, които с невдигането й причинява на продавача.

Връзката между задължението на продавача да предаде и задължението на купувача да вдигне продадената вещ позволява на продавача след като купувачът забавя вдигането той да предаде продадената вещ за пазене в определенто му за това място от РС, където тя е на разположение на купувача, респ. да я продаде с разрешение на съда, ако тя подлежи на бърза развала и да поднесе получената сума в банка на името на купувача. С това продавача се освобождава от собственото си задължение без да е лишен от правото да търси направените от него разноски, в следствие виновното поведение на купувача. При виновно неизпълнение кредиторът може да предяви иск за реално изпълнение или да развали договора. Развалянето се осъществява по чл.87-89/ЗЗД с едностранно волеизявление, като неговата форма зависи от формата на договора. В този случай се упражнява едно потестативно право от категорията на т.нар. притезатени права. При договорите, при които се прехвърля право на собственост върху недвижими имоти, развалянето се извършва с предявяването на конститутивен иск пред съответния районен съд по местонахождение на имота – чл.87,ал.3/ЗЗД. Решението на съда е конститутивно.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ

Отговорността на продавача при съдебно отстранение, наричано още евикция, е уредена в чл.188-192/ЗЗД. Институтът на евикцията се отнася до възмездните и двустранни договори. Съгласно чл.188 продавачът отговаря пред купувача ако трети лица имат право на собственост или друго вещно право по отношение на продадената вещ, които могат да бъдат противопоставени на купувача. Това правило не се прилага ако при сключване на договора на купувача са му били известни тези обстоятелства.

Съгласно чл.189 когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът има право да развали договора - чл.87/ЗЗД. В този случай продавачът е длъжен да върне платената цена, разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за веща. За вредите, които купувачът е претърпял, продавачът отговаря по общите правила. Продавачът дължи връщане на цялата цена и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от повреждането, което сам е направил, стойността се приспада от сумата, която продавачът му дължи. Във връзка с отговорността за евикция купувачът може да търси обезщетение за претърпяни вреди. В чл.189/ЗЗД е уредена пълната евикция, а последствията от нея в чл.192/ЗЗД. Чл.190/ЗЗД урежда частичната евикция. Когато само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или е обременена, купувачът може да поиска разваляне на договора по съдебен ред заедно с обезщетение само ако може да се приеме, че той не би сключил договора ако знаеше тези обстоятелства. В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за причинени вреди.

Евикция има при съдебно отстранение на купувача в случаите когато третото лице не е упражнило правата си – евентуална евикция. В тези случаи настъпват същите правни последици. В чл.191/ЗЗД е предвидено, че при съдебно отстранение, купувачът може да иска и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице. В ал.2 се съдържа правилото, че продавачът не отговаря за съдебното отстранение ако не е бил привлечен в процеса и ако докаже, че е имал основание за отхвърляне на иска. С влизане в сила на Р. за съдебно отсраняване договорът за продажба трябва да се счита за развален.

Когато купувачът е избегнал съдебно отстранение или е освободил веща от правата, които трети лица имат върху нея чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност като заплати на купувача платената сума, лихвите върху нея и разноските. В чл.192 е предвидено, че когато купувачът по време на продажбата е знаел за правата на третите лица при съдебно отстранение той може да иска само връщане на платената цена. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебното отстранение. Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност, няма действие ако той съзнателно е премълчал известни му права на трети лица.

2.2.Отговорност на продавача за недостатъци на продадената вещ. Обща и гаранционна отговорност.

Правната уредба на този институт се съдържа в чл.193-199/ЗЗД. Продавачът дължи точно изпълнение. Съгласно чл.63 всяка от страните по договора трябва да изпълни задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и това, което е било уговорено. Задължението трябва да се изпълни с грижата на добър стопанин освен в случаите в които законът изисква друга грижа. Продавачът дължи качествено изпълнение. Формите на неизпълнение са две: пълно, когато не е престирано нищо и неточно. Неточното от своя страна бива: частично, когато е неадекватно по количество, забавено, когато не е изпълнено в уговоренот време и лошо, когато изпълнението не съответства в качествено отношение.

Съгласно чл.193/ЗЗД продавачът отговаря ако продадената вещ има недостатъци които съществено намаляват нейната цена или годност за обикновеното или предвидено в договора употребление. Правнорелевантен недостатък – недостатъкът е неблагоприятно за купувача отклонение от нормативноустановените, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, които съществено намаляват цената и или нейната годност за съответната и употреба. Недостатъкът трябва да съществува: по време на продажбата; да е съществен; да не е бил известен на купувача. Съгласно чл.193, ал.2/ЗЗД продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата. Но той отговаря когато сам не е знаел недостатъка. В тази връзка съглашението за освобождаване от отговорност е недействително. Продавачът носи отговорност пред купувача както за явните, така и за скритите недостатъци на продадената вещ. При продажбата, след предаването на веща, за купувача се пораждат редица задължения. Съгласно чл.194 след като приеме веща той трябва да я прегледа веднага след приемането и. В ЗЗД е предвидено, че това е времето, което обикновено е необходимо в подобни случаи. Друго задължение за купувача е да уведоми незабавно продавача за откритите недостатъци. Ако купувачът не изпълни това задължение отговорността на продавача отпада. Счита се, че вещта е била одобрена освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В този случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Такова уведомяване не е необходимо ако продавачът е знаел за този недостатък.

2. 
   Търговска продажба – особености
   

2. Особености на търговската продажба спрямо продажбата по ЗЗД:

2.1. Според чл. 318, ал. 1: търговската продажба (ТПр) е тази, която според правилата на ТЗ е търговска сделка, т.е. абсолютна търговска сделка или продажба, която е свързана със занятието на търговец, който е страна по тази сделка. Тази сделка може да бъде едностранна, двустранна или търговска сделка по общите правила. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ, независимо, че по общите правила трябва да бъде търговска (ал. 2).

2. ТПр има по правило за предмет движими вещи, т.нар. “стоки”. Това са движими вещи свързани с търговията. Не винаги е така – изключение има, когато предмет на ТПр е недвижим имот, напр. по чл. 1, ал.1, т. 14. Според проф. Герджиков продажбата на недвижим имот, макар и търговска сделка се подчинява до голяма степен на разпоредбите на гражданското право (напр. формата е нотариален акт).

Според проф. Герджиков при предаването на стоките, в изпълнение на договора има определени особености. При търговската продажба се използват клаузите “франко”, “ФОБ” и “СИФ”. Клаузата “франко” се използва само във вътрешно търговската продажба, тази клауза означава, че продавачът е длъжен да осигури стоката до определеното място (напр. “франко гарата на продавача”) и да понесе разноските за това. Клаузата не промяна момента и мястото на преминаване на собствеността и риска. Клаузата “ФОБ” (free on board) означава, че продавачът е длъжен да достави стоката до борда на кораба и да понесе всички разноски до този момент. Клаузата “СИФ” (cost, insurance, freight) означава, че продавачът е длъжен да достави стоката до пристанището, да я натовари на кораба, като поема разноските за това, да я застрахова за своя сметка и да поеме навлото до пристанището на местоназначението на стоката.

3. Особености във връзка със съществените елементи на договора:

3.1. Цена. Цената трябва да бъде определена или поне определяема, по общите правила на ОП, но в ТП има отклонение от това правило в чл. 326, ал. 2 – ако няма правило, чрез което да може да се определи цената, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, т.е. критерият е зависим от правилата на оборота. По ал. 3 се изчислява нето-тегло: Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо я вещество, различно от нея. Разпоредбите по ал. 2 и ал. 3 са диспозитивни.

3.2. Срок.

1) Чл. 319 създава правило, което урежда срока за предаване на стоката: Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок. Разумен срок означава достатъчен според обстоятелствата.

2) Чл.320 също съдържа диспозитивно правило, което се прилага в случай, че е уговорено стоката да се предаде и приеме в склада на продавача: Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден. Уведомлението , че стоката е готова за предаване се нарича авизо.

4. Допълнителни задължения за продавача, които не са познати на ЗЗД:

4.1. Чл. 321 съдържа задължение “за издаване на фактура”. На практика това е задължение по договора, но по Данъчното право има и административно-правно задължение за това, когато сделката е облагаема, с начисляване на ДДС.

4.2. Чл. 322 – задължение “за сервиз”. Става дума за задължение, което се изпълнява не безвъзмездно. Възниква в случай, че не се уговори друго, т.е. правилото е диспозитивно.

5. Специални правила във връзка със задълженията на купувача:

5.1. Чл. 325 – задължение “за пазене на стоката”, когато тя е получена от друго населено място в случай, че купувачът отказва да е приеме (става дума по-точно за “получаване” на стока с недостатъци или за друго неизпълнение на договора), до тогава, до когато е необходимо продавачът да даде нарежданията си (срокът за това се диктува от обичайните правила на оборота). Ако продавачът се забави с нарежданията тогава купувачът може да предаде стоката на 3то лице за пазене за сметка на продавача като го уведоми. Според ал. 2 ако стоката подлежи на бързо разваляне или съхраняването й е свързано със значителни усилия или разноски купувача може да я продаде, но не може да се разпорежда със сумата, която принадлежи на продавача. Според ал. 3 когато не са дадени нареждания по ал. 1 продавачът отговаря само за умисъл или груба небрежност.

5.2. Чл. 324 – задължение “за преглед на стоката”, което не е същинско задължение. Упражняването на това задължение е необходимо, за да може купувачът да запази правата си в случай на неточно изпълнение със стока с недостатъци. Ако купувачът открие, че е налице неточно изпълнение, трябва незабавно да уведоми продавача. В противен случай той губи правата си да възразява по силата на необоримата презумпция в изр. 2, която не се прилага само при скрити недостатъци на вещта, защото тук става дума само за външен преглед.

5.3. Чл. 327 съдържа правило, свързано със задължението “за плащане на цената”, което е доразвитие на чл. 200 ЗЗД: Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Коносаментът и складовия запис материализират право да се получи стоката, предаването на такава ЦК се счита за предаване на самата стока. Правилото е диспозитивно. Ал. 2 урежда право да продавача да откаже изпращането на стоката при дистанционна продажба: Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

6. Сделка за покритие. Чл. 323 съдържа още общо правило, уредено въз основа на едно общо правило на Виенската конвенция за международна продажба на стоки, т. нар. “сделка за покритие”. При разваляне на договора изправната страна може да търси обезщетение за претърпени вреди, резултат на развалянето (според Калайджиев това са негативни вреди). Проблемът е как се определят тези негативни вреди. Изправната страна може да сключи една заместваща сделка, която да компенсира негативните вреди, но тази сделка може да се сключи при по-неизгодни условия от развалената. Тогава изправната страна може да търси от неизправната страна разликата в условията между развалената продажба и заместващата сделка. Заместващата сделка обаче трябва да бъде сключена в подходящ срок, защото цените са динамична величина и условията могат да се изменят съществено. Освен обезщетение за негативни вреди, изправната страна може да търси обезщетение и за други вреди по общия ред, но тях трябва да докаже. Според Калайджиев това е общо правило и се прилага и при обикновената продажба по ЗЗД.

7. Забава на купувача за получаване на стоки – чл. 328. Ал. 1 визира последиците и от забава на купувача, който освен, че е кредитор по сделката е и длъжник за получаване на стоката. В този случай продавачът има 3 възможности: 1. да я предаде за пазене; 2. да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга; 3. при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие. Т.2 следва да се тълкува по смисъла на чл. 337 и следващите. Във всеки от трите случая продавача се освобождава от задължението да предаде стоката. Предаването за пазене и продажбите са а сметка и на риск на купувача (ал. 2).

8. Продажба на публичен търг с явно наддаване - чл. 337-341. 8.1. Основният въпрос е кой е оферент и кой е адресат на офертата. Оферент е участникът в търга, а не организаторът. Условията се обявяват предварително от продавача, но самата оферта се прави от купувача, който участва в търга. За да е валидна офертата трябва да отговаря на предварително обявените условия.

8.2. Търгът се ръководи от лице, определено от продавача, действащо в негов интерес. Между тях има договорни условия, той е мандатар, довереник.

8.3. Чл. 339 урежда диспозитивно правило: Лицето, което ръководи наддаването, възлага стоката на предложилия най-високата цена. Продажбата се смята сключена с възлагане на стоката.

8.4. Офертата се приема от продавача чрез лицето, което ръководи търга и договорът се счита сключен от момента на възлагане на стоката. За разлика от публичната продан на запорирана вещ, продажбата на публичен търг е деривативно, а не оригинерно основание.

8.5. Купувачът трябва да плати цената веднага и ако не изпълни това си задължение продавачът може да развали договора. В този случай продавачът се насочва към лицето предложило втората цена.

8.6. Чл. 341 урежда едно особено правило: Продажбата на търг, сключена в резултат на действия, които противоречат на закона или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересуван в десетдневен срок от възлагането. При иск за плащане на цената купувачът може да поиска унищожението на продажбата чрез възражение. Изр. 1 се нуждае от корективно тълкуване, тъй като по отношение на формата на недействителността се счита, че става дума за унищожаемост. Става дума не за порок на самата продажба, а за неморалност на действия, които са опорочили волята на страните. 10дневният срок е преклузивен и е кратък с цел да се постигне по-бързо стабилизиране на отношенията. Срокът не лишава кредитора от правото да унищожи продажбата по пътя на възражението, при това без ограничение във времето. Продажбата може да се унищожи чрез иск, който може да се предяви не само от страните по продажбата, а и от всеки заинтересован – и останалите участници в търга имат интерес от водене на такъв иск.