Съотношение между цесия, поемане на задължения и делегация

От лекциите по-горе. Сами да направим съотношението.

По общо правило при множество на длъжниците или на кредиторите облигационното отношение се разделя м/у участващите в него лица. Това означава, че са налице толкова независими едно от друго вземания и задължения, колкото кредитори и длъжници имаме. Всеки кредитор може да иска само това, което лично му се дължи. Всеки длъжник може да бъде преследван само за това, което той лично дължи.

При разделност всяко вземане и задължение е независимо от другите и живее собствен живот. Всички вземания обаче имат нещо общо по между си и то е, че са възникнали от един и същ юридически факт. От тук именно идва и заключението, че:

-всеки от кредиторите може да претендира от длъжника само онова на което е кредитор: само своята част от дълга.

- ако длъжника бъде поставен в забава от кредиторите, това не ползва другите кредитори и обратно поставянето на забава на един от длъжниците не поставя другите в забава.

- ако давността бъде прекъсната по – отношение на един от длъжниците, тя не се счита прекъсната и по отношение и на другите.

-разделността на дълговете и вземанията е общото начало в системата на нашето право, но разделността не е особено практична и благоприятна за кредитора. Неговият интерес изисква да се попречи на това разделяне. Средството за това е солидарността. Чрез нея той ще си обезпечи възможността да получи при множество кредитори сам и всичко, което се дължи, а при множество длъжници – възможността да изисква от всеки от тях всичко, което му се дължи, цялото си вземане.

2. Видове солидарност

Според това, дали един от многото кредитори може да изисква сам цялото вземане от длъжника, или пък дали кредиторът може да изисква цялото вземане от всеки от няколкото длъжници, налице е актива или пасивна солидарност.

Активната солидарност, за разлика от пасивната солидарност никога не произтича от закона. Неин източник винаги е правна сделка. При активната солидарност няколко лица могат да претендират от длъжника едно и също нещо. Налице са множество правни връзки относно една и съща престация. Щом се погаси една от всички, и останалите се погасяват.

1.М\у кредиторите и длъжника тази особеност на активна солидарност се изразява в това, че всеки солидарен съкредитор заема спрямо длъжника правното положение на довереник на останалите.

а) Счита се, че всеки от солидарните кредитори представлява съкредиторите си:

- когато предявява иск за изпълнение с\у длъжника за събиране на цялото вземане;

- когато събира цялото вземане - всеки от тях може да събере цялото вземане, а длъжника може да престира на всеки един от солидарните съкредитори по свой избор;

- когато извършва действия, с които прекъсва давността на вземането.

б) Но солидарният кредитор не представлява съкредиторите си винаги, когато извършва действия, които не могат да ги ползват - които намаляват вземането или биха го погасили. Така един от солидарните кредитори не може опрости целия дълг, нито да го новира.

в) Поради това, че дългът е един и солидарността е свързана с дълга, смъртта на един от солидарните кредитори не премахва нито дълга, нито солидарността. Всеки един от останалите солидарни кредитори може да претендира пак цялото вземане.

2. За самите останали кредитори пък са меродавни техните вътрешни отношения. Този, който е събрал цялото вземане, е действал като представител на всички. Той им дължи частта, която им се пада. За да я получат, те имат обратен иск с\у него в съобразеност с тези техни вътрешни отношения.

Практическа цел.

Активната солидарност не се среща често. Ако е необходимо един от кредиторите да събере вземането на всички, лесно е да бъде упълномощен за това. А пълномощието е отменим акт, докато солидарността може да бъде премахната само по общо съгласие. Активната солидарност е непрактична и за длъжника. Тя го принуждава да проверява легитимацията на кредитора, с която иска да му бъде престирано всичко и го излага на риска да изпълни повторно, ако проверката му се окаже неправилна.

ЗЗД не урежда активната солидарност. Но липсата на текстове не може да се счита, че активната солидарност не може да бъде уговаряна.

Пасивна солидарност.Опр: Когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на едното от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници.

Особености.

1. Единство на престацията. Особеното при нея е преди всичко това, че една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица. Той може да я иска от всеки един от длъжниците си. И да я иска изцяло, защото всеки се смята за единствен негов длъжник. Кредиторът може да я получи само веднъж, защото една единствена престация му се дължи - макар от мнозина.

2. Множество на облигационните връзки. Кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки един от мнозината все за същата престация. Броят на връзките е равен на броят на длъжниците. Не е необходимо тия облигационни връзки да имат едно и също правопораждащо основание.

3. Общност на целта. Необходимо е множеството облигационни отношения да са обединени в общата си цел - един и същ интерес на кредитора да бъде обезпечен и осигурен. Това единство в целта поставя отделните обл. отношения в една фактическа зависимост, която е основание да отпадне отговорността на всички длъжници, щом общата цел е постигната ч\з една от облигационните връзки.

Неистинска солидарност.

Няма солидарност винаги когато макар две лица да дължат една и съща престация, тя се дължи по обл. отношения, които помежду си нямат нищо общо, които са възникнали самостоятелно и без всякаква връзка едно спрямо друго. И тогава две (или повече) лица отговарят за един и същ интерес на кредитора, но тяхната отговорност не е преднамерено установена (от страните или з-на), а чисто случайно съвпадение. Такива съвпадения срещаме най-често в областта на обезщетяванията. Така пострадалият от умишлен пожар има иск за обезщетение с\у причинителя на пожара, но и с\у застрахователя на къщата. В този случай все същото ще се претендира - от причинителя на пожара или от застрахователното дружество. Всъщност няма солидарност, а нещо което много прилича на солидарността - една неистинска солидарност. Неистинска, защото за никаква спойка, за никакво сцепление не може да се говори м\у отделните облигационни отношения.

Когато длъжниците са солидарно задължени към кредитора, то той може да преследва всеки от тях за изпълнение на задължението. Ако един от солидарните длъжници не може да изпълни престацията, кредиторът може да се обърне към друг. Всеки от солидарните длъжници се явява поръчител на другите.

Източници на солидарността.

1. Първият източник е правната сделка. Тя може да бъде едностранна или двустранна. При двустранните сделки е необходима изрична уговорка за солидарност, т.е. солидарността не се предполага. При едностранните - напр. едно завещание, което може да бъде източник на солидарност, е достатъчно завещателят да възложи изпълнението на определен завет на всички свои наследници и да ги обяви за солидарно отговорни за изпълнението на същия.

2. Вторият източник е законът. Случаите, при които законът предвижда солидарна отг/ст са многобройни и изчерпателно не могат да се посочат. Най-често предполагаемата воля на страните е основанието на закона да установи солидарност м/у съдлъжници.

- Такъв е примерът, когато поръчител сключи д/р с кредитор, той става солидарен длъжник за дълга на главния длъжник.

- Ако няколко съпоръчители са се задължили солидарно с поръчителя, те не могат да искат разделяне на дълга за в бъдеще.

- Чл.261(3) ЗЗД - д/р за изработка

- когато една вещ е дадена в заем за послужване на 2 лица, счита се че те са солидарни длъжници спрямо заемодателя

- няколко превозвачи в д/ра за превоз

Правните действия на солидарността се разделят на главни и второстепенни. Главните действия на пасивната солидарност произтичат от това, че един и същ е предметът на дължимата престация и че едно множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му. Главните действия на солидарността са обективни - засягат еднакво всички длъжници или субективни - те се проявяват само в отношението на един от съдлъжниците.

1. Обективни действия.

а) Те произтичат от това, че се дължи една и съща престация. От това следва, че всеки може да бъде преследван като единствен длъжник и той отговаря за цялата престация. По правило дългът на няколко лица се разделя м/у тях. Всеки отговаря за своята част. Солидарните длъжници обратно отговарят пред кредитора за целия дълг. Той може да преследва който си иска от тях.

б) изпълнение от едного. Понеже всички солидарни длъжници дължат едно и също нещо, те всички се освобождават ако един от тях изпълни задължението. Това е така, защото всеки от тях дължи същото, което един от тях е престирал.

в) общи възражения. Понеже дългът е един, всеки съдружник може да противопостави на кредитора т.нар. общи възражения. Те могат да бъдат свързани с възникването на дълга или с погасяването му.

Задължението е делимо когато може да бъде изпълнено на части. Когато изпълнение н ачасти не е възможно то е неделимо. Тази класификация е лишена от практически интерес, когато задължението тежи само върху един длъжник, тъй като съгласно чл.66 от ЗЗД: Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Неделимостта има голямо практическо значение при наличие на множество кредитори или длъжници, ако задължението е делимо всеки наследник на длъжника отговаря пред кредитора на наследствения дълг, само съразмерно с наследствения си дял. Всеки наследник на кредитора може да преследва всеки наследник само съразмерно с дела му в наследството. Ако задължението е неделимо всеки наследник на длъжника може да бъде преследван, за целия дълг и всеки наследник на кредитора може да претендира плащането на целия дълг.

Неделимостта бива два вида:

1.Неделимост, която следва от естеството на дължимата престация, съгл. Чл.128 ал.1 от ЗЗД. Тя се дели на задължения:

-задълженията за лични престации са поначало неделими;

-задължения за предметни престации, които имат за предмет една неделима вещ са също неделими;

- неделимо е задължението да не се прави нещо;

-задължението да се даде нещо /да се прехвърли собственост/ е делимо. Към това задължението на две лица да прехвърлят на друг собствеността на една вещ е делимо, тъй като всеки от съсобствениците ще прехвърли своята идеална част;

-неделими са ипотеката и поземления сервитут.

2. Неделимост, която следва от намерението на договарящите /чл.128 ал.1от ЗЗД/.

Неделимостта има действията на пасивната солидарност, затова й чл.127 ал.2 от ЗЗД прерпаща към правилата за солидарните задължения. Само едно правило в повече трябва да бъде посочено тук. Това е правилото на чл.129, ал.1 от ЗЗД: Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл. 97. За всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно правилата относно солидарните задължения.


ВЪПРОС №30

ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА ОТ КРЕДИТОРИТЕ МУ
1.Имуществена отговорност.

Имуществената отговорност на длъжника е установена в чл.133 от ЗЗД: Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Този текст прогласява два основни принципа.

Първият принцип е пълното подчиняване на длъжниковото имущество под искането на кредиторите му. Законът формулира този принцип така: "Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговити кредитори”. А чл. 137 от ГПК в допълнение на чл.133 от ЗЗД постановява, че „ взискателят може да насочи изпълнението си върху, който и да е имот на длъжника”. Следователно, длъжникът отговаря свсичките си имуществени права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение. В този смисъл се казва, че той отговаря и с бядещите си имоти, т.е. и с тези, които е придобил след възникване на задължението му , стига те да са включени в състава на имуществените му права в деня на принудителното изпълнение. Тези имоти са всъщност част от настоящото имущество на длъжника, а то именно обезпечава кредиторите му.

Вторият принцип, който чл.133 от ЗЗД установява е равенството на кредиторите при тяхното удовлетворяване от длъжниковото имущество. Всички кредитори имат „еднакво право да се удовлетворят от длъжниковото имущество, ако няма законни основания за предпочитание”.

И от двата посочени принципа има обаче отклонения, тъй като :

- не всички имуществени права съставляват общо обезпечение на кредиторите му и

- не всички кредитори имат еднакво право върху тях.

Несеквестируемост – несеквестируемите права на длъжника не съставляват общо обезпечение на кредиторите. Не го обезпечава цялото му имущество и когато по изключение длъжника отговаря ограничено за някой свой дълг.

Несеквестируеми права на длъжника са онези негови права, принудителното изпълнение не се допуска. Тази несеквестируемост следва или

а/ защото съответното право е непрехвърляемо, или

б/защото законът така разпорежда

в/несеквестируемо право като непрехвърляемо е например правото на ползване: понеже не може да се отчуждава доброволно, то не може да се отчуждава попринудителен ред.

Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице:

а) вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

б) необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

в) необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

г) машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

д) земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви с площ до 30 дка, а в Добруджа - до 50 дка, или ливади с площ до 50 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

е) необходимите две глави работен добитък, една крава, 5 глави дребен добитък, 10 пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

ж) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

з) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.

От постановленията на чл. 339 не могат да се ползват длъжниците относно вещта, върху която е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

(2) От постановленията на букви "д" и "ж" на чл. 339 не могат да се ползват:

а) длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

б) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.

.Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:

а) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;

б) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;

в)ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;

г) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;

д)ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.

(2)Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.

(3) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задълженията за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(5)Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.

Изключения от принципа, че длъжника отговаря с цялото си имущество, представляват случаите на т.нар. ограничена отговорност. Напр. Наследникът тоговаря с цялото си имущество за дълговете на наследодателя му , но той може да ограничи отговорността си, ако е получил наследството по опис.

Длъжниковото имущество не обезпечава еднакво всички кредитори. Съгл. Чл.133 от ЗЗД Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Тук се има предвид- тези кредитори, които нямат законни основания за предпочитание, дори по- грижливите хирографарни се оказват предпочетени пред по- малко грижливите.

Законните основания за предпочитание са : привилегиите , ипотеката и залогът.

Фактическите основания за предпочитание са:1. изпълнителен лист, 2. не се предпочитат онези кредитори, които са изпреварили другите и все пак неминуемо са предпочетени всички взискатели, участващи в разпределението, преди останалите които са предявили изпълнителни листове след това, 3.кредитор, който е наложил запор ще има фактическо основание за предпочитание пред друг.

2.Упражняване на правата на длъжника от кредитора

Всички имоти на дл. съставляват общо обезпечение на кредиторите му. Но дл. може с бездействието си да намали своето обезпечение на кредиторите си, да застраши тяхното удовлетворяване. Той може да не проявява никакъв стремеж да реализира или запази правата си. Тази небрежност на дл. към собствените му права е достатъчно основание за всеки негов кредитор да упражни тия права от свое име - чрез иск или суброгация. Искът, с който кредиторът упражнява правата на бездействащия си длъжник се нар. непряк иск, илисурогацианен иск, или косвен иск. С решението на тоя иск ще се внесе в длъжниковото имущество онова, на което дл. има право. От това имущество пък кр. ще получи онова, което има да взема.

Искът има 2 функции: 1. предохранителна - със цел запазване на длъжниковото имущество в неговата цялост и 2. подготвителна - да се подготви за ефикасно удовлетворяване правата на кр. (чл.134).

Кр. може да упражнява вс. имуществени права на дл. освен тези права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на същия.

1. Вещни права - кр. може да упражни вс. вещни права и искове на длъжника си, по-особено неговият ревандикационен или негаторен иск, иск за делба на наследство и др.

2. Облигационни права - всички права на вземане на дл., произтичащи от неоснователно обогатяване.

3. Други имуществени права - кр. може да прави изявление за разваляне на д/р поради неизпълнение, да реализира длъжниковото право на изкупуване.

Кр. не може да упражнява от името на своя длъжника.:

1. Неимуществени права на дл. - кр. не може да ги упражнява, защото тези права не служат за обезпечение на кредиторовия интерес. Те не са оценими в пари. Кредиторът не може да упражнява исковете за гр. състояние, брачни искове и иск за отмяна на осиновяване.

2. Др. права, макар имащи имуществен х/р, които единствено дл. би могъл да прецени дали да упражнява или не. Това са права от чисто личен х/р. Затова кр. не би могъл да предяви иск за отмяна на дарение по чл.227б и по чл.25 СК.

3. Иск за морални вреди - чл.52.

4. Имуществени несеквестируеми права на дл. - това са права, с/у които не може да се насочи принудително изпълнение - не се включват в общото обезпечение на кредиторите.

УСЛОВИЯ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЛЪЖНИКОВИТЕ ПРАВА

1. Едно вземане. Необходимо е да се установи, че наистина кредиторът е такъв и че има каквото и да е вземане към длъжника, без значение дали вземането е срочно или узловно , парично или не и т.н.

2. Интерес. Трябва да бъде установено, че кредиторът има интерес да упражни правата на длъжника си. Трябва да са налице кумулативно 2 обстоятелства - че неговият дл. бездейства и че дл. не може да удовлетвори своите кр. от наличното си имущество. Кр. не е длъжен да доказва това обстоятелство. Този, който смята, че правата на дл. се упражняват неоснователно, трябва да докаже, че дл. има достатъчно имоти за удовлетворяване на кр.

От чие име действа кр. - от свое име или от името на дл.? Според проф. Кожухаров, кр. упражнява чуждо материално право от свое име и на свое самостоятелно правно основание. Кр. не действа като представител.

СТРАНИ ПО ИСКА

Когато длъниковото право се упражнява чрез иск, той се предявява от кр., който е ищец в процеса - самостоятелна страна. Кр. предявява длъжниковото материално правно отношение от свое име и на свое самостоятелно основание, като брани свои собствени интереси, които не са противоположни, макар и да не са тъждествени с тези на длъжника, който в крайна сметка е титуляр на упражняваното право. Щом са налице тези условия Кр. е активно легитимиран в процеса.

Ответник по иска е трето лице - дл. на длъжника му. Правното положение на третото лице не се променя от това, че искът с/у него е предявен не от неговия кр., а от кредитора на кредитора му. Затова третото лице може да противопостави на кр. всички възражения, които би могъл да противопостави на дл.

Съгласно чл.134(2) в процеса задължително се призовава и дл. като съищец. Кр. не предявява иска си с/у дл., а наред с него - за правото на длъжника си. Иначе съдебното решение не би имало действие спрямо него.

Процесуалните права на кредитора са по-ограничени по обем от тези на длъжника, играещ ролята на съищец. Не може да се разпорежда с предмета на спора, не може да се договаря с длъжника.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ПО СУБРОГАЦИОННИЯ ИСК.

Уважаването на иска по чл.134 от ЗЗД цели да върне в патримониума на длъжника онова, което му се дължи .

1. По отношение на кр. в резултат на уважаване на иска, кредитора не може просто да прибере присъденото на длъжника. Той може да се удовлетвори от присъденото по установения в закона ред, важащ за всеки кр. Правилата са предвидени в ГПК.

2. По отношение на останалите кредитори. Длъжникът може да има и др. кредитори. Съдебните решения имат относително действие спрямо неучастващите в процеса. Те имат задължение само за страните, участвали в процеса, техните наследници или правоприемници - чл.220 ГПК. Т.е. сила на присъдено нещо има само за участвалите в процеса лица. Останалите кредитори се изключват от кръга на лицата, за които решението има сила. Този извод е логичен, но не и верен, тъй като всички кредитори имат еднакви права в/у имуществото на дл. Затова от уважаването на суброгационния иск се ползват и др. неучаствали в процеса кредитори. С предпочитане ще се удовлетворят направените разноски по делото на предявилия иска кредитор.

3. По отношение на длъжника - той е обвързан със силата на присъдено нещо ако искът е уважен. Ако искът бъде отхвърлен поради липса на активна легитимация на ищеца, решението няма да има сила на присъдено нещо.

4. По отношение длъжника на длъжника (ответника). С/у него се води процесът. Той има същото пр. положение ако искът би бил отправен от неговия кр. Именно затова в процеса той може да отправи вс. възражения, които би имал с/у своя кр. (съищец в процеса). Той може да си служи със същите доказателства, по специално да противопоставя документите, в съставянето, на които е участвал.

Искът по чл.134 не се прилага често. З/нът предвижда др., по-ефикасни правни ср/ва, като запор в/у вземане.

Има и такива права, които се упражняват извънсъдебно:

- разваляне на д/р по чл.87 . Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

- волеизявление за прихващане;

- кредиторът може да упражни тези длъжникови права само след като бъде овластен за това от съда по реда на обезпечителнот производство - чл.134(3);