Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

Чл.134 ЗЗД поставя на разположение на кр. правно средство с/у бездействието на неговия дл. Но дл. може не само да бездейства, той може да се насочи към извършване на такива действия, които са насочени към увреждане на неговия кр. С/у бездействието на дл. е достатъчно да се открие възможност за кр. да вземе предохр. мерки за запазване на имуществото му. С/у увреждащите ги правни действия на дл., кр. трябва да разполага със ср/во да ги атакува и отменя - да ги обявява за недействителни. Чл.135 ЗЗД предоставя тази възможност на кредиторите. Това е т.нар. отменителен или Павлов иск (известен от римското право като actio Pauliana).

Кр. може са иска да бъдат обявени за недействителни действията, с които дл. го уврежда ако при извършването им е знаел за увреждането. Под термина "действия, с които длъжникът го уврежда" трябва да се разбират всякакви пр. действия на дл. Могат да бъдат атакувани:

- всякакви д/ри на дл. - възмездни и безвъзмездни;

- всякакви едностранни пр. сделки - отказ от наследство, отказ от изкупуване право на собственост в съсобствени имот и др.;

- всички др. правни действия, които не са сделки, но последицата е уврежда не на кредиторовия интерес - напр. плащане.

Не могат да бъдат атакувани от кр. онези сделки на дл., които нямат имуществен х/р; нито сделките му с такива имуществени права, чието упражняване зависи от личната преценка на дл.; нито сделките му относно негови несевестируеми права.

ЛЕГИТИМИРАНИ КРЕДИТОРИ

Всеки кредитор - хирографен или обезпечен може да води иска по чл.135. Принципът е, че кр. може да атакува действия на дл. само ако те са извършени като е придобил качеството "кредитор", т.е. отменителният иск не принадлежи на оня кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на атакуваната с иска сделка.

Има едно изключение - отменителният иск е допустим, когато сделката е сключена, преди кредитора да е придобил това качество, ако тя е извършена С ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ ДА БЪДЕ ЛИШЕН КРЕДИТОРЪТ ОТ ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО НА КОЕТО Е МОГЪЛ ДА РАЗЧИТА.Тази цел трябва да е съзнавана както от дл., така и от лицето с което е сключвана сделката. Доказването на вредата и общото искане за увреждане е изцяло в тежест на кредитора, който иска обявяване на недействителността.

Отменителният иск се предявява както с/у дл., така и с/у третото лице едновременно.

За да бъде уважен искът е необходимо кр. да докаже вс. предпоставки за Павловия иск, които се групират в:

1. Обективно условие - увреждане. Кр. трябва да докаже, че от сделката е настъпило увреждане на неговия интерес, т.е. дл. със своите пр. действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Това трябва да се докаже във всички случаи, иначе отменителният иск е недопустим. Трябва да се докаже, че длъжникът въпреки извършените от него действия има достатъчно имоти за да удовлетвори искането на кр. Хипотезите, при които дл. увеличава или създава своята неплатежоспособност са:

а) длъжникът със своите действия намалява имуществото си - ако е сключил д/р за дарение с трето лице; ипотекирал е свой имот; опростил е дарствено едно вземане;

б) за увреждане ще говорим и когато дл. с действията си затруднява удовлетворяването на кр., чрез намаляване на своето общо обезпечение.

2. Субективно условие - знание за увреждане. За да бъде уважен отменителния иск е необходимо да се установи, че дл. е осъзнавал по време на извършване на пр. действие, че с него се ощетява кр, като затруднява удовлетворяването на неговите интереси. Не е необходимо никакво намерение да се вреди. З/нът иска само дл. да знае за увреждането.

а) ако правната сделка е едностранна - отказ от наследство, отказ от вещно право - само дл. трябва да има съзнание, че с нея уврежда кредитора си.

б) когато е налице двустранна пр. сделка трябва да се направят следните разграничения:

- ако д/рът е безвъзмезден е достатъчно дл. да е съзнавал, че с тази сделка уврежда кр. си за да може тази сделка да бъде обявена за недействителна. Няма значение че третото (надарено) лице знае това, макар и добросъвестно;

- когато д/рът е възмезден, необходимо е длъжниковият контрагент също да знае, че д/рът уврежда кр.

Субективният и обективният момент трябва да бъдат доказани от ищеца.

ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ЗНАНИЕ

В чл.135(2) се казва, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се следователно, че тези категории лица, които са договаряли с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кр. Счита се, че и кр. знае това. Предполага се знанието - субективна предпоставка на иска. Презумпцията поставя кр. в много благоприятно положение. Тя го освобождава от нуждата да доказва, че дл. и контрагентите му знаят, че извършената м/у тях сделка уврежда кр. Презумпцията е оборима. Както дл., така и неговите роднини-контрагенти могат да доказват, че не са знаели за увреждането, което сделката им ще предизвика. Следователно, обърната е тежестта на доказване - вместо ищецът-кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си.

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК, ПРЕДЯВЕН ЧРЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЕ/чл.135 от ЗЗД/

Освен правото на иск, кр. може да предяви правото си и във формата на възражение. Напр. кредиторът е насочил принудителното си изпълнение с/у конкретен длъжников имот. Трето лице твърди, че преди започването на принудителното изпълнение е купило този имот от държавата и на това основание предявява иск с/у кр. - за освобождаване на имота от принудително изпълнение. Взискателят (кредиторът) може да му противопостави възражението, че сделката, на която третото лице се позовава е сключена при условията на чл.135 ЗЗД и затова не може да му се противопостави.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО

Искът по чл.135 не е вещен или обезщетителен. Кр. не придобива никакви вещни права над вещите или имуществата - предмет на атакуваната от него сделка. Отменителният иск не е иск за вреди и загуби. Кр. няма право да иска от третото лице щетата, която той е понесъл от сключената атакувана сделка.

Отменителният иск е иск за относително унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка.

Искът не променя правното положение м/у кредитора и дл. С обявяване на тяхното атакувано пр. действие за недействително, излязлата част от патримониума на дл. все едно се завръща в това имущество и кр. може да се удовлетвори по реда на изпълнителното производство.

Обявената недействителност ползва само оня кредитор, в чиято полза тя е обявена. Недействителността е относителна и до размера на вземането на кр., който атакува. Другите кредитори не се ползват от недействителността - за тях длъжниковото пр. действие е валидно.

Отношенията между кредитор идлъоник си оставта същите, тъй като искът не променя тяхното правно положение. Обявената недействителност ползва само онзи кредитор , вчиято полза тя е установена. Недействителността е относителна и до размера на вземането на кредитора, който атакува. Другите кредитори не се ползват от нея, за тях длъжниковото равно действие е валидно.

М/у кредитора и третото лице атакуваното пр. действие е относително недействително само относно кредитора, който е предявил иск и само до размера на неговото вземане. Третото лице е знаело, че сделката уврежда кр. и не е проявило добросъвестност и почтеност. Затова третото лице трябва да понесе известни неблагоприятни пр. последици. При принудително изпълнение в/у имота кр. се удовлетворява предпочитително.

За отношенията между кредитора и трето лице- контрахент на контрахента на длъжнике важи правилото, че с отпадането на правата на праводателя, отпадат правата на праваприемника, но при условие, че това трето лице е придобило имота възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителност.

Сделката между длъжника и контрахента м у е действителна , но контрахента има иск за съдебно отстранение, ако се касае за продажба.

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК И ИСК ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА СИМУЛАЦИЯ

1. С отменителния иск се атакува една действително съществуваща сделка. При симулацията сключената сделка е привидна, несъществуваща.

2. Отменителният иск принадлежи само на кр., който е станал такъв преди сключване на атакуваната сделка.Искът за симулация е отрицателен установителен иск. Искът за разваляне на симулацията може да се предяви от всеки заинтересован.

3. Решението по отменителния иск връща имота в имуществото на дл., но само по отношение на кр., който е предявил иск. Решението по иска за разваляне на симулацията ползва всички кредитори.

Поръчителството е д/р, с който поръчителят се задължава спрямо кр. на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице - чл.138(1). От това определение е видно, че поръчителството е вид д/р и че с него се обезпечава едно чуждо задължение.

Поръчителството има 2 смислови значения - като институт на обл. право и като ЮФ и произтичащото от него правоотношение.

Както бе казано в чл.138(1) е дадено легално определение на този институт. С д/ра за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кр. на др. лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този д/р трябва да бъде сключен в писмена ф/ма.

Чл.138(2) - поръчителството може да съществува само за действителни задължения. То може да се поеме и за бъдещо и за условно задължение.

УСЛОВИЯ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Страни по този договор са кредиторът и поръчителя. Не е страна по него третото лице, чието задължение се обезпечава. Затова поръчител е този, който се е задължил към длъжника.

За да бъде валиден договора за поръчителство трябва да отговаря на следните условия:

-М/у страните трябва да се постигне съгласие - кр. трябва да приеме поръчителя за такъв; поръчителят трябва да се съгласи да отговаря за изпълнението на чуждо задължение.

- Освен това, д/рът е формален, тъй като з/нът изисква той да е сключен в писм. ф/ма.

- Като всеки договор и договорът за поръчителство може да бъде унищожен при порок на волята на едната или на другата страна. Например унищожение може да се иска, ако поръчителя е бил в грешка относно личността на главния длъжник. Това не се отнася за грешка относно платежоспособността на главния длъжник.

- Всеки дееспособен може да поръчителства, стига да му е позволено да се разпорежда с имуществото си. Законният представител не може да поръчителства от името на недееспособния. Непълнолетният и ограничено запретеният не могат да поръчителстват дори със съгласие на родителя или попечителя им.

С д/ра за поръчителство поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Не може да се поръчителства валидно за несъществуващо или нищожно задължение, както и за задължения по нищожен договор. По същите съображения с отпадането с обратна сила на задължението на длъжника отпада с обратна сила и поръчителствената отговорност за същото задължение. С унищожаването на главното задължение поради порок на волята - поради недееспособност, поради грешка , измама или заплашване, то се заличава с обратна сила. Едновременно с това с обратна сила отпада и отговорността за изпълнение на същото задължение.

Съгласно Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Основанието на д/ра за поръчителство е в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение. Д/рът е каузален, а не абстрактен.

Поръчителството предполага съществуващ дълг, без такъв дълг опръчителство няма. Все пак може да се поръчителства за дълг, който понастоящем не съществува, но който в бъдеще ще възникне. Може да се поръчителства и за дълг под отлагателно условие. И в двата случая валидността на поръчителството е обусловена от действителното възникване на главното задължение в бъдеще, в сбъдването на условие, което ще породи главното задължение. До тогава то е във висящо състояние.

Предмет – с договора за поръчителство поръчителят се зядължава да отговаря за изпълнението на едно чуждо задължение- за изпълнението на задължението на главния длъжник т.е. се обещава същият резултат, който главният длъжник трябва да осъществи.

Основанието на договора за поръчителство се заключва в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение . този договор е каузален , а не абстрактен.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

1. Д/рът за поръчителство е едностранен д/р. Поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чужд дълг. Задължение възниква само за поръчителя, а за кр. - не. По волята на страните този д/р може да се превърне в несъвършен двустранен, ако е уговорено някакво задължение за кредитора (напр. че е възнаградил поръчителя).

2. Безвъзмезден д/р, защото липсва насрещно задължение. Акад. Василев смята, че той е възмезден д/р, тъй като поръчителят може да получи обратно това, което е дал на кр. от името на длъжника (това не винаги е така, дл. не участва в д/ра - това е друго ПО). Съдебната практика на ВС приема, че поръчителството е безвъзмезден д/р.

3. Акцесорен д/р - отговорността на поръчителя е в синалагматичната връзка с отговорността на дл. Затова този д/р ще е валиден ако съществува предшестващ д/р.

4. Д/рът е формален, тъй като з/нът изисква писмена ф/ма за действителност.

5. Д/рът е каузален с намерение да се обезпечи едно чуждо задължение.

ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ

Кредиторът не поема никакво задължение към поръчителя. Този д/р не носи никакви облаги на поръчителя - обратно - той му носи само опасности и вреди, защото той с него подчинява имуществото си на принудително изпълнение. Поръчителят може да се е задължил да отговаря за чуждия дълг дори без съгласието на главния дл. - за да му услужи. Той може да се е задължил и въпреки волята на дл. Той може и да се е задължил да отговаря, защото дл. му е поръчал.

ПОРЪЧИТЕЛСТВО И ДРУГИ СХОДНИ ПРАВНИ ФИГУРИ

1. Поръчителство и обещаване задължаването или действията на трето лице. Поръчителят гарантира изпълнението на задължението, а обещателят обещава, че едно трето лице ще се задължи и задължение възниква само за обещателя, дори третото лице да се задължи, обещателят не гарантира изпълнение на задължението. Следователно, докато поръчителят гарантира изпълнението на задължението на едно трето лице, обещателят обещава, че едно трето лице ще се задължи за нещо, но не и че ще изпълни това, за което се е задължило.

2. Поръчителство и встъпване в дълг. Поръчителят отговаря на собствено пр. основание. Встъпилият в чужд дълг винаги и по необходимост дължи на същото пр. основание, по силата на което дължи и първоначалния длъжник и солидарно с него. Встъпилият в чужд дълг е наистина зависим от този дълг, но задължението не е акцесорно спрямо него.

3. Поръчителство и заместване в дълг. Д/рът за поръчителство се сключва винаги м/у поръчителя и кредитора. Д/рът за заместване в дълг се сключва м/у кредитора и третото лице - поемател на чуждия дълг. Но той може да бъде сключен и м/у първоначалния дл. и заместника му и ще има действие и за кредитора ако го одобри.

4. Поръчителство del credere. Клаузата del credere е типична при комисионния д/р. Комисионерът може да гарантира изпълнение на задълженията на лицето, с което е договарял. Тогава той отговаря за изпълнението на същите. Но в този случай комисионерът не е поръчител, а главен длъжник. Р/ката е, че задълженото лице не е длъжник на комитента, м/у тях няма ПО. Комисионерът се задължава да сключи една пр. сделка от свое има, но за чужда сметка - косвено представителство. При клаузата del credere независимо от изпълнението на третото лице, комисионерът ще е длъжен да престира на комитента.

5. Поръчителство и солидарна съзадълженост. Това е др. вид лично обезпечение. Поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник. Когато обаче изпълни задължението, той ще може да иска цялото изпълнение от дл. Докато при солидарното задължение само до частта, с която отговаря пред кр.

6. Несъвършена делегация и поръчителство. Един втори дл. се оказва задължен пред кр. паралелно с досегашния дл. Кр. може да преследва единия или другия по свой избор. Но удовлетворен от единия, погасява се правото му спрямо дугия. Новият дл. при несъвършената делегация не е акцесорно задължен, а на собствено основание - това е р/ката.

7. Поръчителство и авал (менителнично поръчителство). Авалът е поръчителство по запис на заповед. Авалът е едностранно волеизявление на менителничния поръчител, изразено с думите "като поръчител" или др. равнозначен термин, поставен в/у записа на заповед или менителницата и подписан от авалиста. За р/ка от обикновеното поръчителство, задължението на авалиста не е акцесорно и каузално, а самостоятелно и абстрактно. Авалистът отговаря винаги солидарно, докато обикновеният поръчител може да уговори с кредитора, че няма да отговаря солидарно с главния дл.

ОТГОВОРНОСТ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ. ПРАВА НА ПОРЪЧИТЕЛЯ

Поръчителят се е задължил спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на задължението на това друго лице, т.е. за изпълнение на едно чуждо задължение. Следователно 2 фактора определят съдържанието на отговорността на поръчителя:

1. Чуждият дълг, чието изпълнение се обезпечава.

2. Уговореното м/у страните.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧУЖДИЯ ДЪЛГ

Съдържанието на задължението на поръчителя е идентично със съдържанието на главното задължение.

1. Главният дълг определя отговорността на поръчителя в следните отношения:

а) каквото и колкото дължи главния длъжник, такова и толкова дължи и поръчителят. Може да бъде уговорено и друго, напр. когато престацията на главния длъжник е лична и незаместима.

б) поръчителят не може да бъде отговорен за нещо повече от това, което дължи главният длъжник.

в) поръчителят отговаря за дължимото от длъжника при сключване на д/ра (чл.140) и за всичко последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането му.

г) поръчителят отговаря солидарно с длъжника - следователно поръчителят няма право да иска от кредитора да предяви иска си най-напред с/у главния длъжник, а след това към него.

д) за да се обезпечи еднаквата отговорност на поръчителя и главния длъжник спрямо кредитора, м/у тях съществува т.нар. необходимо другарство в процеса - следователно съд. решение има еднакво действие и за двамата.

2. Модалитетите на главния дълг са модалитети и на отговорността на поръчителя. Ако задължението е срочно - когато е изискуемо за длъжника, е изискуемо и за поръчителя. Но ако кредиторът продължи срока, даден на длъжника, това продължение няма действие спрямо поръчителя, освен ако поръчителят не е дал съгласието си за това - чл.147(2). От тук следва да се направи следния извод - поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът е предявил иска в течение на 6 мес. от изтичането на срока за изпълнение на задължението, за който поръчителят е поръчителствал. Това важи и за случаите, когато той е отказал да поръчителства при едно евентуално удължаване на срока - чл.147(1).

3. Разпореждането с главния дълг е разпореждане и сотговорността на поръчителстеля - това произхожда от акцесорния характер на поръчителството. Ако длъжникът бъде заместен от друго лице, поръчителството се прекратява, освен ако поръчителят не се съгласи изрично да гарантира дълга и на новия длъжник.

4. Възраженията на главния длъжник са възражения и на поръчителя - поръчителят не губи правото да противопоставя на кредитора възражения, дори и ако дл. се е отказал от тях или е признал унищожаем дълг - чл.142(2).

а) лични възражения - по принцип всеки сам упражнява правата си. Никой не може да черпи възражения от чужди права. За поръчителя обаче трябва да важи обратното, тъй като се е задължил да отговаря за изпълнението на чужд дълг. Поръчителят може да противопостави на кр. всички лични възражения на главния дл., както и да му предяви за прихващане на вземания дл. към кр.

б) свързани с дълга възражения - поръчителят може да противопостави на кр. всички погасяващи дълга основания.

в) погасяването на главния дълг погасява отговорността на поръчителя, без оглед на това, на какво основание е погасен главния дълг. По-особено е положението за погасяване и на правото на иск - поръчителят може да се позове на изтекла за главния длъжник давност само ако тя е изтекла и за него. Това е един много спорен въпрос, тъй като прави допустим иск с/у поръчителя, когато такъв е недопустим с/у длъжника.

ЗНАЧЕНИЕ НА УГОВОРЕНОТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ.

Обемът на отговорността на поръчителя се определя не само от главния дълг, тъй като поръчителството е д/р. Поръчетелството може да очелтава поне в някои насоки отговорността на поръчителя. Поръчителството може да се уговори за част от дълга или при по-леки условия. Действителна е уговорката, че поръчителят няма да отговаря солидарно с длъжника, няма да отговаря за лихвите. Могат да се уговарят по-леки условия с оглед на обезпеченията, напр. поръчителят е уговорил, че няма да отговаря за закъснителните лихви.

Ако поръчителят се е уговорил за повече или за по-тежки условия, задължението му се намалява до размера на главното задължение - чл.139.

ПРАВА НА ПОРЪЧИТЕЛЯ.

Поръчител, който е удовлетворил кредитор за вземането му, разполага с два иска, за да си върне това, което е излязло от имуществото му в чужд интерес.

1. Личен обратен иск (регресен) - основание за него са личните отношения м/у дл. и поръчителя. Условия:

а) поръчителят да е платил задължението. Ако кредиторът е опростил дълга, поръчителят няма право на обратен иск.

б) изпълнението трябва да е редовно, т.е. да има погасителен ефект спрямо главния дл.

в) необходимо е поръчителят да уведоми главния дл., че има намерение да изпълни или че е предявен иск за изпълнение с/у него - чл.143(1).

Поръчителят губи личният си обратен иск срещуглавния длъжник, ако същия изпълни задължението си без да е бил уведомен за направеното то поръчителя плащане. Но ако поръчителят е изпълнил задължението , без да е уведомил за това длъжника, но и без длъжника да го е изпълнил повторно , поръчителят не губи обратният се иск, но трябва да търпи да му се противопоставят от длъжнека всички задължения, които той е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая кредитора получава нещо недължимо. Законът позволява на поръчителя да иска от кредитора връщенето на това, което недължимо е получил.

С обратния иск поръчителя, който е изпълнил дълга на главния длъжник може да търси от него:

- главницата, т.е. заплатеният първоначален размер на дълга;

- законните лихви в/у платените суми от деня на тяхното плащане - чл.143(1);

- направените разноски по изпълнение и водене на евентуален процес;

- вредите, които понася поръчителя вследствие на това, че е принуден да плати чужд дълг - чл.79 и сл.

Ответник по този регресен иск е длъжникът. Този иск е лишен от всякакви специални обезпечения и придава на поръчителя само качеството на хирографен кредитор, т.е. ползва се от общото обезпечение от цялото длъжниково имущество.

2. Суброгаторен иск – съгл. Чл. 146. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители.

Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.

Поръчителят встъпва изцяло в правата на кр. с/у дл. и отчасти в правата на кр. с/у трети лица (учредили залог или ипотека за задължението), т.е. счита се, че погасеното от поръчителя вземане продължава да съществува в полза на поръчителя за да се обезпечи обратният му иск. Суброгаторен иск е допустим само ако поръчителят е имал правен интерес да сключи д/ра и да изпълни чужд дълг.

Възможна е хипотезата, при която поръчителят няма никакви права спрямо дл. Това е в случаите, когато от вътрешните отношения м/у поръчител и дл. е видно, че основанието на д/ра е дарствено.

Вземането на удовлетворения кредитор се счита запазено в полза на поръчителя, както с всичките му привилегии, така и със всички залози и ипотеки, ако те са дадени от самия длъжник. Правата и исковете на удовлетворения кредитор се наследяват от поръчителя, който в този смисъл се явява негов частен правоприемник. Ако трети лица са обезпечили вземането на кредитора със залог или с ипотека на свои вещи, те ще се суброгират в правата на удовлетворения кредитор, но тяхната суброгация няма да е толкова пълна, колкото е спрямо длъжника. Те всъщност имат правното положение на поръчители.

Ако имаме съпоръчители, то те отговарят пред кредитора за целия дълг, освен ако има съглашения дългът да се раздели между тях. Тези, които са ес задължили за един длъжник и за един дълг, отговарят солидарно пред кредитора. Помежду си обаче съпоръчителите не отговарят солидарно. Помежду си те са съвместни длъжници и всеки един отговаря за своята част. Когато един е платил от това,за което всички отговарят, платилият има право да иска от другите приспадащата им част от платеното.

Поръчителството се прекратява чрез изпълнение на задължението и други равностойни на изпълнението погасителни актове. Поръчителството се прекратява и когато поръчителят го обусловил със срок, тогава кредиторът трябва да предяви иска си спрямо длъжника в 6 - месечен срок от падежа.. Не направи ли това, поръчителят се освобождава. Ако кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника без порътеля да се е съгласил с това родължение той се освобождава. Той се освобождава и, ако поради действията на кредитора не може да встпи в правата му. Например кредитора е върнал на длъжника заложената вещ.

За банковото поръчителство няма специална правна уредба. Важи общата уредба на поръчителство по ЗЗД. III.