Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

1. 
   Правилен и неправилен влог.
   

Предмет на договора за влог могат да бъдат само индивидуално определени движими вещи – заместими или незаместими. Това следва от естеството на задължението на влогоприемателя: той е длъжен да върне именно тази вещ, която е приел на съхранение, а не друга. Затова ако влогоприемателят се е задължил да върне не точно същите заместими вещи, които е получил във влог, а други, еквивалентни на вложените вещи от същия род количество и качество не е налице договор за влог, а договор за неправилен влог.

Не могат да бъдат предмет на влог и недвижимите вещи. Договорът с който някои се задължава да пази недвижим имот не е договор за влог, а ТД.

Договорът е реален –За валидността на договора за влог е необходимо страните да постигнат съгласие, но то не е достатъчно. То може да има най- много значението на предварителен договор. Елемент от фактическия състав на сключването на договора е предаването на веща, с което договорът се смята за сключен.

Договорът е едностранен – поражда задължения само за едната страна – за влогоприемателя. Може да се превърне в несъвършен двустранен договор, ако възникнат задължения в тежест на влогодателя например да се уговори възнаграждение.

Договорът е безвъзмезден.Но страните могат да уговорят, че на влогоприемателя ще бъде платено възнаграждение в този случай договорът се превръща във възмезден двустранен договор. Възмездността или безвъзмездността на договора за влог е от значение за да се определи в какъв размер логоприемателят има право да иска аплащане на разноските и за да се види дали сраните разполагат с правата по чл.87 и 88 ЗЗД.

Той е самостоятелен и неформален. Договора е налице само ако задължението за пазене на предадената вещ е изключителното и главно негово задължение. Договори за влог се сключват м/у различни правни субекти. При този договор важат ограниченията на чл.103/ЗЗД за установяване със свидетелски показания, когато договорът е на стойност над 1000лв. Тези ограничения не важат когато влогът е наложен от някое бедствие или друго изключително събитие.

Влогоприемателят има задължения да пази веща. Това задължение той трябва да изпълни с грижата на добър стопанин. Това задъжение има две проявни форми, т.е. влогоприемателят трябва да отреди на вещта подходящо място, където да остане до нейното вдигане и да извърши всичко необходима за съхраняването й. Влогоприемателят е длъжен да изпълни задължението си за пазене на чуждата вещ лично. Не му е позволено да възложи пазенето на друг, тъй като то е поверено на него защото влогодателят му е имал доверие. Следователно това е задължение за едно лично незаместимо действие. Той не може да я използва за свои цели и нужди. Освен ако влогодателят се е съгласил с противното, или използването на вещта е необходима за нейното съхранение, или не би я повредило. Наличността на такова съгласие приближава безвъзмездния влог до договора за заем за послужване с тази разлика, че първия се скл. в интерес на кредитора, а втория изключително в интерес на длъжника.

Когато вложента вещ се използва от влогоприемателя без съгласието на влогодателя тогава влогоприемателят отговаря за всички вреди, както и за вредите настъпили поради причини за които той не отговаря.

Освен това той има задължение да върне веща с изтичане на договора или при поискване. С изтичане на уговорения срок влогоприемателят връща вещта но ако такъв не е бил уговорен той може да се освободи от задължението си като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок за да си прибере вещта. Задължението за пазене на вложената вещ не отпада автоматично със самото изтичане на срока, тъй като влогоприемателя трябва да продължи пазенето. Намалява се само грижата, която той трябва да полага и вместо да отговаря с грижата на добър стопанин влогоприемателят отговаря след срока само ако вещта е погинала или се е повредила в следствие неговото умишлено или грубо, небрежно поведение. Освен това той може да се освободи и от това намалено задължение за пазене, като поиска от РС разрешение да продаде вложената вещ на публичнапродан. От получената сума ще се заплатят неговите вземания, а остатъкът трябва да бъде вложен в банка на името на влогодателя.

Влогоприемателя е длъжен да върне вещта заедно с плодовете й. Също е дъжен да върне вложената вещ на разноски на влогодателя, там където тя е трябвало да бъде пазена.

Срещу влогоприемателят, който отказва да върне вложената вещт влогодателят разполага с два иска за да си я възвърне. С един вещтен ревандикационен иск и с един облигационен произтичащ от договора ти за влог. Първия иск може да бъде предявен само от собственика. Срещу исковете влогоприемателят може да противопостави във форма на възражение своето право да задърживложената вещ докато не бъдат удовлетворени насрешните му вземания.

Поначало за влогодателят не възникват задължения, независимо от това обаче той е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на веща, ако са били необходими и неотложни. А когато влогът е безвъзмезден той трябва да заплати и обикновените разноски. Влогодателят отговоря за вредите причинени от скритите недостатъци на вложената вещ – чл.254. Влогодателят е длъжен да изпълни задълженията, които влогоприемателят е поел с оглед да запази вещта респ. да обезпечи тяхното изпълнение. Влогодателят трябва да плати на влогоприемателя възнаграждение, ако такова е уговорено. Той е длъжен да приеме вложената вещ обратно след изтичане на уговорения срок., респ. след изтичане на срока определен от влогоприемателя.

Обикновеният влог не позволява на влогоприемателя да си служи с вложената вещ. Тя е и си остава собственост на влогодателя. При неправилния влог той има такива права – чл.257. Според него влогоприемателят няма право да се разпорежда с веща, освен ако му е било разрешено. Разпоредбата на ал.1 не се прилага по отношение на банките и ДСК.

При влога на заместими родови вещи особенно на пари това би означавало и мобилизиране на тези блага, изваждането им от обръщение, тяхното замръзяване. За това страните често уговарят, че няма да оставят тези блага неизползвани. За да стане това възможно те се съгласяват собствеността върху заместимите вещи вкл. парите да премине в/у влогоприемателя. Така той придобива право на разпореждане върху въпросните вещи и се задължава по късно да върне вещи от същия вид количесво и качество. Влогодателят взема качеството си на собственик с това на кредитор. Този влог наричаме неправилен влог.

Неправилният влог прилича на договора за заем. По отношение на договора за паричен влог в търговска банка се прилагат разпоредбите на ТЗ. С договора за банкова касетка, банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книжа и други документи. Този договор е консенсуален, а не реален, тъй като се наема помещение, до което има достъп само влогодателят. Необходимият влог е уреден в чл.251/ЗЗД. Това са случаите на стихийни бедствия. Той се сключва със съгласието на влогодателя и влогоприемателя.

2. 
   Банков влог.
   

Легитимиращо действие - документ относно кой има право да разполага с влога. Лицето се легитимира с този документ, а за разпореждане с лога е необходим и личен паспорт (доказателство за самоличност). При загубване на доказателството лицето трябва незабавно да уведоми банката.

Изпълнение на привиден кредитор : Ако кредиторът е платил на лице, което изглежда овластено на основата на недвусмислени обстоятелства добросъвестно, се счита, че длъжникът е платил редовно. Ако не е изпълнено някое от условията, плащането не е редовно (съгласно ЗЗД). Същото важи и за банковия влог.

Въпрос : Какво означава лицето да изглежда недвусмислено овластено ?

1. Да е налице документ за влога.

2. Да е предоставен личен паспорт (документ за самоличност).

3. Лицето на снимката да отговаря с това, което изисква изплащането на влога.

Проверяването на исинността на документа за самоличност не е задължение на банката у нас.

Кредитна клауза - клауза “овърдрафт”. Банката нормално е задължена да плаща само с наличните по сметката пари. С клаузата “овърдрафт” тя се задължава да плаща и над наличните суми по сметката в определен размер. Това е извършване на кредит, за който се дължи лихва от притежателя на сметката.

3. 
   Влог в публичен склад
   

1.1. Страните по договора са влогодател и влогоприемател. За влогоприемателя има изисквания в специални закони – той трябва да има качество публичен склад, като различните търговци се лицензират, за да извършват такава дейност, от различни органи. В някои случаи тези публични складове са под специален митнически режим – антрепозитни складове (територията на тези складове не се смята за територия на страната).

1.2. Договорът за публичен склад е двустранен, възмезден и формален договор. Търговският закон предвижда, че този договор трябва да се впише в складов регистър, който се води от влогоприемателя. ТЗ не е уредил значението на това вписване. Според Калайджиев то дава противопоставимост на 3ти лица. Вписването се извършва по ред определен от министъра на правосъдието. В законът не е ясно казано, но е по-правилно да се приеме, че договорът е реален. В повечето случаи това е вид неправилен влог, тъй като трябва да се върнат вещи от същото количество и качество. Обикновено става дума за вещи които се сместват – жито нефт и др. Ако е уговорено договорът за публичен склад е правилен.

2. Действие на договора:

2.1. Задължения на влогоприемателя:

1) Да пази стоката с грижата на добрия търговец, като “пазене” означава да се извършват фактически и правни действия (вещите трябва да се пазят и срещу искове на 3ти лица).

2) Да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взима проби от нея, да предприема мерки за нейното подържане и т.н.

3) Когато в стоката настъпят забележителни изменения, които съставляват опасност за нейното подържане влогоприемателят е длъжен да уведоми лицето, лицето което ще я приеме или ако то не е ясно, влогодателя.

4) Да застрахова стоката на името и за сметка на влогодателя, по застрахователната цена обявена от него. С диспозативно правило са дадени 3 възможни риска, срещу които трябва да се застрахова стоката: пожар, наводнение и земетресение. Той няма това задължение ако стоката е вече застрахована. Ако влогодателят поиска застраховане срещу други рискове влогоприемателят е длъжен да го направи.

5) Да издаде складов запис по искане на влогодателя. Складовият запис се състои от 2 части: 1) заложен запис и 2) стоков запис. По искане на влогодателя и всеки легитимен получател на стоката влогоприемателят е длъжен да издаде отделен стоков запис за части от стоката срещу първоначалния. Последващите стокови записи трябва да носят датата на първоначалния. Влогоприемателят може да откаже да издаде стоков запис ако: 1) влогодателят не е платил възнаграждение или разноски; 2) при основателни причини – това е фактически въпрос.

6) Да върне вложената стока. Какво се връща зависи дали договорът е правилен или неправилен. Ако има фири те се приспадат до договорения или законоустановения размер.

 Поставя се въпросът на кого трябва да се върне стоката – на влогодателя. Ако е издаден складов запис (и 2те му части са заповедни ЦК) стоката трябва да се предаде на легитимираното лице – последният по непрекъснатата верига на джира държател. В този случай връщането на стоката се отбелязва върху складовия запис и легитимирания приносител. Стоката се връща там където е била пазена.

Възможно е да има спор и няколко лица да претендират цялата стока или части от нея. В такъв случай влогоприемателя има право след изтичане на срока на договора да продаде стока и да вложи сумата на името на легитимираните лица, които де решат спора си по съдебен ред.

Възможно е складовият запис да е разделен – стоковият запис материализира право да се получи стоката, заложния запис, материализира право на залог върху стоката. В такъв случай заложният кредитор има по-силни права и стоката трябва да му се предаде. За да може държателят на стоковия запис да получи стоката, той трябва да плати дълга. Законът обаче прави разграничение с оглед на времето – преди и след падежа. Ако плащането е след падежа държателят на стоковия запис трябва да заплати на заложния кредитор, а преди падежа трябва да се плати на влогоприемателя. Трябва да се плати и лихва ако е уговорена такава, лихвата се определя в стоковия регистър.

2.2. Влогоприемателят има и 1 право – на законен залог върху вложената стока, за удовлетворяване на вземането за възнаграждение. Законният залог има по-преден ред от залога на държателите на заложния запис. Принципът е, че винаги вземането за разноски и възнаграждение има привилегия пред останалите привилегировани вземания.

2.3. Задължения на влогодателя:

1) Да даде сведения, необходими за пазенето на стоката.

2) Да заплати възнаграждение – обикновено размерът и начинът на плащане е уговорен в договора, ако не е се прилага чл. 576, ал. 2: Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.

3. Прекратяване на договора.

3.1. Ако договорът е срочен той се прекратява с изтичането на срока. 3.2. Ако срокът не уговорен – 3 месеца след влагане на стоката.

3.3. Договорът може да се прекрати и преди срока от влогоприемателя при 3 алтернативни условия:

1) ако стоката е застрашена от повреждане;

2) ако тя може да повреди други стоки;

3) при други важни причини.

Влогоприемателят може да иска получаване на стоката от последния легитимиран приносител на стоковия или заложния запис, ако такива не са издадени от влогодателя. Ако стоката не бъде получена влогоприемателят има право да я продаде като уведоми писмено легитимираният получател или влогодателя. Понеже влогоприемателят има право на законен залог той има право да се удовлетвори извънсъдебно от получената сума. Остатъкът следва да се вложи в банка по сметка на легитимираният получател или влогодателя. Ако стоката е бързоразваляща се може да се продаде и без предупреждение.

4. Уредена е специална давност в чл. 586: (1) Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й - от деня на узнаването. (2) Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна.

5. Складов запис.

5.1. Складовият запис е ЦК на заповед, която се състои от 2 части: 1) стоков запис – цедула; и 2) заложен запис – варант. Цедулата материализира правото да се получи стоката, а варанта – заложно право върху стоката. Смисълът на варанта е, че влогодателят или последният титуляр може да полза стоката като залог, срещу който да получи кредит от 3то лице. Заложното право се материализира в заповедна ЦК, което улеснява прехвърлянето му. По принцип залогът не може да се прехвърля отделно от вземането, тъй като е акцесорен. Тези 2 части на складовия запис трябва да съдържат реквизити, посочени в чл. 577, ал. 2: Двете части на складовия запис трябва да съдържат: 1. посочване на публичния склад и поредния номер по складовия регистър; 2. име и адрес на влогодателя; 3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й; 4. срок за пазене на стоката; 5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното; 6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката; 7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия; 8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа; 9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой; 10. място и дата на издаването на записа; 11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.

5.2. Възможно е 2те части на складовия запис да се прехвърлят заедно, което означава, че влогодателят може да прехвърли на 3то лице правото да получи стоката. Смисълът от издаването на ЦК е, че стоката стои на едно място, а се прехвърля само ЦК – това създава бързина и улеснява оборота. Възможно е варанта и цедулата да се разделят – това става, като се учреди заложно право върху стоката. Влогодателят или последният собственик на стоката може да я използва като залог за получаване на кредит. За да се учреди залогът е достатъчно да се джироса варанта. Има обаче особености около това джиро и действията, с които се извършва:

1) Първото джиро, с което складовият запис се разделя трябва да съдържа следните реквизити: 1) размер на обезпечения заем; 2) лихва; 3) падеж; 4) име и адрес на кредитора по първото джиро на заложния запис. Независимо дали 2те части са заедно или поотделно джирото трябва да е датирано, за да се знае, в кой момент кой какви права притежава. Освен това самият залог трябва да се впише в складовия регистър. Това вписване е необходимо, за да се противопостави залога на джирантите по стоковия запис. Първият джиратар по заложния запис трябва да поиска вписването на тези данни в складовия регистър. Той може да поиска и данните вписани върху първото джира да се впишат и в стоковия запис. Това е необходимо, защото при последващото джиро вземането се прехвърля както е вписано в складовия регистър.

2) На падежа на обезпеченото със заложен запис вземане, заложният запис се предявява от последния джиратар по него. Предявяването трябва да се направи на длъжника по заложния запис – първият джирант, при които складовият запис се е разделил, тъй като той е получил кредита. Ако той е неизвестен предявяването се прави влогодателя. Предявяването се извършва в публичния склад. Предявяването е само за плащане. При неплащане трябва да се извърши протест срещу първият джирант, ако той е неизвестен срещу влогодателя.

3) Извършването на протеста е предпоставка за заложния кредитор да възникнат следните права:

а. да продаде стоката и да се удовлетвори от цената, но това не е сигурно, че ще стане защото влогоприемателят има привилегия пред него.

б. ако сумата не е достатъчна заложният джиратар има регресни права до пълният размер на сумата срещу джирантите по заложния запис и срещу джирантите по стоковия запис след разделянето, т.е. към онези държатели на стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Всички длъжници по стоковия и заложния запис отговарят солидарно. С цел по-бързо уреждане на отношенията законът предвижда, че ако заложният кредитор не извърши протеста в срок или не продаде стоката в 20 дневен срок от протеста губи правата си против джирантите по заложния запис. В тази хипотеза му остава регреса срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.

Ако джирант по заложния запис плати той има регресно вземане срещу длъжника, предходните джиранти по заложния запис и към онези джиранти по стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Ако джирант по стоковия запис плати, той има регрес само срещу предходните джиранти по стоковия запис и срещу длъжника. Искът срещу джирантите се погасява в 6месечен срок, а срещу длъжника в 3годишен.

5.3. Складовият запис може да се обезсилва по реда за обезсилване на заповедна ЦК – чл. 456 и сл. ГПК. Притежателят му може да иска от влогоприемателя издаване на дубликат.

1. 
   Обща характеристика. Отграничения.
   

Договорът е двустранен, възмезден и консенсуален. Той е двустранен, защото създава задължнение и за вете страни – за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати. Възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи другата страна дължи възнаграждение. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие.

Договорът за изработка е договор за трудов резултат, при това няма значение дали резултатът ще се постигне с умствен или физически труд. Изпълнителят може да се задължи да създаде съвсем нова вещ или да преобразува една вещ в друга или да поправи една вещ. Той може да се задължи да създаде и произведение в духовно естество.

Договорът може да бъде сключен с оглед на личните качества на изработващия, които могат да бъдат заместими и незаместими, във втората хипотеза се касае за договор сключен с оглед на личността на изработващия.Въпрос на тълкуване на волята на страните е дали дължимият резултат трябва непременно да бъде постигнат само с личния труд на изпълнителя или той може да прибегне до услугите на трети лица. Ако договорът е скл. с оглед личните качества на изпълнителя той не може да бъде заместен в работата. Тя трябва да бъде извършена лично от самия него. Това е така защото личните качества на изпълнителя са мотивирали поръчващия да скл. договора именно с него и са въздигнати в условия на договора. Друго ще бъде решението ако договорът за изаботка не е скл. с личните качества на изпълнителя. Тогава тези качества не са съществено условие на договора. Поради това изпълнителят може да бъде заместен, да прибегне до услугите на трето лице. Затова договорът не се прекратява със смъртта или неспособността на изпълнителя да извърши работата.

Когато изпълнителят е ЮЛ поръчаното естествено ще бъде изработено от тредовия колектив. Затова не можем да кажем, че договорът е сключен с оглед личните качества на организацията изпълнител, тъй като промяната в личния състав не променя личността на самата организация. От тук следва, че нейната престация е поначало винаги заместима.

Договорът за изработка е самостоятелен при изпълнение на задълженията от изработващия. С други думи той е стопански и оперативно самостоятелен. Не е длъжен да се подчинява на поръчващия и да изпълнява неговите заповеди. Той самостоятелно взима решение, тъй като на него се плаща не за това, че е работил, а за това, че е изработил нещо. Самостоятелността на изпълнителя е корелативно свързана с риска му. Рискът при изпълнение на работата е изцяло за изработващия. Ако трудовият резултат не бъде постигнат, на него не му се дължи възнаграждение. Законът смекчава строгостта си към изпълнителят в следните случаи, когато самостоятелността на изпълнителя е ограничена. Второ когато когато поръчващия е забавил приемането. Случайното погиване или повреждане на материала е за сметка на този който го е дал. Естествено ако погиването не е случайно, а виновно или дори ако е случайно, но след като страната която е дала материала е в забава нещата се решават по обратния начин.

Приложно поле на ДИ – той е средство за задоволяване на битови нужди на граждани. При този договор изработеното е с различни мащаби.

ДИ има прилики с договора за продажба. Различията се състоят в предмета на задължението. При изработването на вещ с материали на изпълнителя е налице истинска продажба.

Изработката има сходни белези и с трудовия договор. Различията са в предмета на задължението. При изработката се дължи трудов резултат, а при трудовия договор предметът е работна сила. Договорът за изработка е неформален, а трудовият договор задължително се сключва в писмена форма. При трудовия договор има задължение за спазване на трудова дисциплина и се носи дисциплинарна отговорност, което при договора за изработка не се прилага. Работникът не носи риска при изпълнение на трудовите задължения и винаги му се дължи възнаграждение.

Изработката прилича и на договора за поръчка. ДИ обаче е договор за трудов резултат, докато договора за поръчка е договор за правни действия. Договорът за поръчка, като самостоятелен договор е уреден в чл.280-292/ЗЗД. При изработката се дължи възнаграждение за изпълнената работа, докато договорът за поръчка поначало е безвъзмезден.

2. 
   
   Изтегляне 12.13 Mb.
   
   Сподели с приятели: