Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Сключване и действие на договора за изработка
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Особености на прекратяване на изработката.
- ВЪПРОС №39 МАНДАТНИ ОТНОШЕНИЯ Поръчка
- Комисионен договор Определение
- Характеристика
- Задължения на комисионера
- Задължения на доверителя
- Обезпечение
- Прекратяване
Сключване и действие на договора за изработка. Права и задължения на страните: изпълнителят има задължение да изработи нещо съгласно поръчка в срок без отклонение от нея и то така, че то да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и да предаде изработеното на поръчващия. Изработването може да бъде изпълнено: 1. със собствени средства и материали за изработващия/поначало изработващия не е длъжен да предоставя материалите за изработката на вещта/, като съгл. Чл.261, ал.2 от ЗЗД Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество. или 2.с на поръчващия. При изпълнение на работата изпълнителят е длъжен да съхранява вещите с грижата на добър стопанин. Той трябва да изпълни възложената му работа съобразно поръчката на възложителя. Изпълнителят е длъжен да предупреди поръчващия, ако материалът му е негоден, или ако проектът му е неосъществим – това е обикновена проява на сътрудничество, в противен случай той губи правото си на възнаграждение и дължи обезщетение на поръчващия. Ако въпреки предужпреждението възложителят настоява за изпълнението, то изпълнителят има право да се откаже от договора. Основното задължение на изпълнителя е да изработи точно поръчаното, а не друго, да го изработи без недостатъци и в срок. Ако се отклони от поръчаното или работата му е с недостатъци – лошо изпълнено, грозят го санкциите по чл.265 от ЗЗД: Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.Ако изпълнителят е забавил изпълнението санкциите са за късното изпълнение. Поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения по нея. Ако работата е негодна той може да развали договора с едностранно волеизявление съгласно чл.261,ал.1 и чл.265, ал.2 и да иска обезщетение. Когато неизпълнението не е толкова съществено поръчващият може да иска безвъзмездно поправяне на работата или с разноските за поправянето й или със съответното намаление на възнаграждението. Ако работата е с недостатъци, на изпълнителя се дава подходящ срок за поправката и. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за ползване, поръчващият може да развали договора. Отговорността е в 6-месечен срок, а при строителни работи - в пет години.Често страните се уговарят, че ще считат за недостатъци на изработената вещ и всички повреди, които биха се появили в течение на един гаранционен срок, след предаването. Установяването на такъв гаранционен срок може да има двояко значение. То може да бъде и презумпция за некачествена работа, ако дефектът се появи в гаранционият срок и преместване на началния момент на давността към деня на откриване на дефектите в течение на гаранционият срок. Поръчващия разполага, както с обикновените правни средства, с който разполага всеки кредитор при неизпълнение така й с особенни правни възможности: 1. поръчващия разполага преди всичко като всеки кредитор с възражение за неправилно изпъленен договор. Той има право да откаже приемане на работата или да заплати изцяло или отчасти възнаграждението, докато работата не му се предложе в състояние съобразно с уговореното; 2. Поръчващия може да определи на изпълнителя подходящ срок в течение на който изпълнителят без каквото и да е заплащане да поправи работата си, т.е. да отстрани откритите при приемането или в последствие нейни недостатъци. Подходящ е обективно достатъчният срок. Ако работата не бъде поправена в дадения срок доброволно, поръчващият може да иска изпълнителят да бъде осъден да я поправи; 3. Поръчващият може сам да поправи дефектната работа, без за това да бъде съдебно отстраняван и да претендира заплащане на разходите необходими а поправката. Тук не е необходимо да дава допълнителен срок на изпълнителят, а само да го извести за дефектите. 4. Поръчващият може да иска намаление на възнаграждението съразмерно с намалената в следствие дефекта, цена или годност на изработеното. 5. Поръчващия има право да развали договора, но това негово право не е ораничено, а е в зависимост от недостатъците: - в случай, че недостатъците не могат да бъдат отстранени и са толкова съществени, че работата е негодна за обикновеното или уговореното предназначение, поръчващият може без всякакво ограничение да развали договора и да претендира обезщетение на общо основание. - тъй като поръчващият има възможност да проверява изпълнението на работата по всяко време, ако стане ясно, че изпълнителят няма да изпълни по уговорения или надлежния начин поръчващият не е длъжен да чака нейното завършване за да развали договора, а може да го направи веднага и да иска обезщетение на общо основание. - ако недостатъците са отстраними договорът няма да може да бъде развалян. Тук ще еналице едно относително несъществено неизпълнение, което не би оправдало развалянето. Поръчващият ще трябва да прибегне до другите особени правни способи за ликвидиране на създадените отношения – да иска поправяне или разноските за поправянето на вещта или намаляване на цената. С изтичане на шест месечния, респ. 5г. давностен срок се погасяват само правата на поръчващия възникващи от това, че изработеното има недостатъци. Правото му да иска изпълнение се погасява с изтичане на обикновения давностен срок. Изпълнителят е в забава, ако не изработи или не предаде работата в уговорения срок. Законът предполага неговото закъснение за виновно затова върху него преминава рискът от случайно погиване или повреждане на доставения от поръчващия материал. Поръчващия може да развали договора преди настъпването на срока за завършване на работата, стига да е явно, че работата няма да бъде завършена до крайния срок. Освен това ако закъснението е виновно на поръчващия се дължи обезщетение на общо основание. Изпълнителят се освобождава от задълженията си с фактическото връчване на извършената работа на поръчващият заедно с всичко, което е било поставено на разположение на изпълнителя вкл. и дадените му материали останали неопотребени. Всичко което е било поставено на разположение на изпълнителя вкл. и дадените му материали останали неопотребени. Тъй като с изпълнението на главното задължение се изпълнява и подчиненото задължение, смята се че преминаването на собствеността става с предаването на вещта. Относно мястото и начина на предаване важат общите правила ако друго не е уговорено. Когато няколко лица са се задължили да извършат една работа заедно те отговарят солидарно освен ако е уговорено противното. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОРЪЧВАЩИЯ Поръчващият от своя страна също има задължения:
Често поръчваната работа не може да бъде извършена без съдействието на поръчващия законът обаче не посочва какви са последиците от липсата на съдействие, затова важат общите правила които уреждат общите правила на неизпълнението. Изпълнителят няма право на възнаграждение дори когато изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, но когато вината принадлежи на поръчващия той има право на възнаграждение. При забава изпълнителят може да претендира вредите, които тя му е причинила. Законът задължва поръчващият да приеме изработеното. Приемане означава нещо повече от просто получаване на извършената работа, от простото влизане във владение на същата. Приемането на изработената работа обхваща по същината си два момента фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно приемане има когато реалното получаване на изработеното се придрожава от изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съответстваща на договора. Приемането на изработеното означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряване законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направивсички възражения за неправлино изпълнение. В случай, че не направи такива възражения работата се счита за приета, т.е. за одобрена. Законът е установил едно необоримо предположение, че работата е правилно изпълена, ако не се е реагирало. Никакви претенции не могат да се предявяват по нататък, освен ако недостатъците са такива, че не могат да бъдат открити при обикновен начин на приемане или се появят по късно. Освен одобряването приемането има и др. последици. С приемането става изискуемо задължението за плащането на задължението. Рискът преминава върху поръчващия от този момент. С приемането започват да текат и сроковете за погасяване на претенциите за лошо изпълнение. Ако изработеното съответсва на уговореното и поръчащия отказва да го приеме без основание, изпълнителят има право да иска вдигане на вещта и заплащане на възнаграждението заедно с причинените му вреди. Плащането на възнаграждение за поръчаната и приета работа е второто основно задължение на поръчващия. Съглашението на страните е меродавно относно вида и размера на възнаграждението. Старните могат да уговорят, че за извършената и приета работа ще се дължи една обща и глобално определена сума, ако обаче по време на изпълнение на договора се увеличат разходите за материали работна ръка и други, надлжно определената сума ще се увеличи и съответно с намалението на разходите и сумата ще се намали. С други думи никоя от страните не може да се обогати за сметка на другата поради променените обстоятелства. Страните могат да уговорят възнаграждението и по единични цени. В случая общото възнаграждение се определя при приемането на работата. Възнаграждението се дължи за приетата работа. Следователно изпълнителят трябва да престира пръв, той не може да претендира възнаграждение преди работата му да бъде одобрена и приета, освен ако е уговорено друго. Но той не е длъжен да я предаде без да получи възнаграждението си. Неплащането на възнаграждението дава право на изпълнителя да търси лихви от деня на забавата, а може и да претендира и всички други претърпени вреди. Ако една част е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от възнаграждението. Ако има основателна причина, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало, като заплати направените разходи за извършената работа от изпълнителя. Поръчващият има право да иска реално изпълнение заедно с обезщетенията за претърпени вреди от забавата. Той има право да развали договора.
Договорът за изработка може да се прекрати при четири хипотези: с изработване и предаване на поръчаната работата, чрез едностранно волеизявление на изправната стран за развалянето му при неизпълнение от другата; в следствие на последваща невъзможност; при смърт или неспособност на изпълнителя – чл.269. съгласно този член ако изпълнителят почине или стане неспособен договорът се прекратява, ако е бил сключен с оглед на личността. При обратната хипотеза, ако неговите наследници се съгласят да продължат изпълнението, договорът не се прекратява. При прекратяване на договора, поръчващият трябва да заплати работата и материалите съобразно уговореното. При хипотезата, че договорът за изработка се прекратява с едностранно изявление за разваляне от изправната страна до неизправния и контрахент, поръчващият може да развали договора в течение на неговото действие без всякаква вина на изпълнителя, ако има основателни причини за това стига да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която би реализирал от работата. Невъзможността да се извърши поръчаната работа поставя край на договора и никой не може да претендира нищо стига тя да настъпва в резултат на обстоятелства, за които никоя от страните не отговаря. Все пак ако възможността е само частична и изработената работа не е безполезна за поръчващия той трябва да я приеме и да заплати съответната част от възнаграждението. При положение, че невъзможността се дължи на проекта или на негодността на материала даден от поръчващият той ще дължи възнаграждението, ако е бил съответно предупреден от изпълнителя на работата. ВЪПРОС №39 МАНДАТНИ ОТНОШЕНИЯ
С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия. Следователно страни по него са доверител(лицето, което овластява друго лице да извърши определени правни действия) и довереник (лицето, което извършва правните действия). В едни от случаите тези правни действия се извършват от името и за сметка на доверителя, а в други – от името на довереника за сметка на доверителя. Договорът за поръчка(мандат) е консенсуален договор. За неговото сключване не се изисква спазването на определена форма. Предмет на договора са правни действия. Той поначало е безвъз-мезден. Съгласно чл.292,ал.1/ЗЗД ако довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките които той сключва с 3лица, възникват направо за доверителя. Следователно, необходимо е учредяването на едно представително правоотношение между доверителя и довереника, което възниква по силата на упълномощаване. Пълномощието е отделна и самостоятелна правна сделка, която се прибавя към мандатното правоотношение. Това става чрез упълномощаване съгласно изискванията на закона и по-конкретно чл.37/ЗЗД. Според него упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Ако договорът трябва да се сключи в нотариална форма, упълномощаването трябва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В този случай е налице пряко представителство. Когато довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделките с трети лица, възникват за него, но тези права и задължения във отношенията между него и доверителя се смятат за права на доверителя. В тези случаи е налице т.нар. косвено представителство (скрито пълномощно). Довереникът има задължения: да извърши работата и да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да пази имуществото, което е получил във връзка с поръчката. Договорът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да вземе неговото съгласие. Довереникът трябва да извърши действията лично – чл.283,ал.1/ЗЗД. Той трябва да уведоми доверителя, когато е натоварил друго лице с извършване на работата. Довереникът трябва да даде отчет на доверителя за извършената работа. Той е длъжен да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – чл.284,ал.2 и чл.292,ал.2/ЗЗД. Доверителят от своя страна трябва да авансира довереника за изпълнение на възложените му действия. Той трябва да заплати разноските, които довереникът е направил, а също така и причинените вреди на довереникът, които са настъпили във връзка с работата. Той трябва да плати уговореното възнаграждение, ако има такова и да поеме задълженията, които са възникнали по сключения договор. Поръчката се прекратява с изпълнение на поръчаното; с оттегляне на поръчката от доверителя; с отказ на довереника; със смъртта или запрещението на една от страните; при последваща невъзможност за изпълнение; по взаимно съгласие. Съгласно чл.289 довереникът, който се откаже от поръчката без да има основание за това и не съобщи своевременно на доверителя, му дължи обезщетение за вредите причинени в резултат на отказа. Когато довереникът действа от свое име в отношенията му с доверителя и 3ти недобросъвестни лица, придобитите права се смятат за права на доверителя. Те се смятат за негови и в случаите, когато е сключена сделка, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора от добросъвестни кредитори на довереника. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договора да има достоверна дата. Съгласно чл.292,ал.3 когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Комисионният договор и спедиционният договор са уредени в ТЗ. С комисионния договор, комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки – чл.284,ал.1/ТЗ. Със спедиционния договор, спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз. Тези два договора са разновидности на договора за поръчка. Те имат възмезден характер и се сключват от името на комисионера или спедитора. В случаите, когато спедиционен договор бъде сключен от името на доверителя, е налице неистински спедиционен договор.
Определение – разбира се, договор с който едно лице, наречено комисионер, се задължава срещу възнаграждение по поръчка на друго лице, означавано като доверител или комитент, да извърши от свое име, но за негова сметка една или повече сделки /чл. 348, ал. 1/. Същността на комисионния договор се доближава до тази на договора за поръчка в ГП. Често означават комисионния договор като възмезден договор за поръчка. Еднакъв е предметът на двата вида договори, а именно: извършването на една или повече сделки, т.е. действията не от фактически, а от правен характер. Чрез тези действия се придобиват права и се поемат задължения за другата страна. Но докато при договора за поръчка е допустимо довереникът да действа или от свое име или от името на доверителя, същността на комисионния договор изключва такава възможност за уговаряне. Недопустимо е комисионерът да действа от името на комитента. Той извършва сделки винаги и единствено от свое име. Те обаче са винаги и единствено за сметка на комитента. Характеристика – двустранен договор – от него се пораждат задължения и за двете страни. Възмезден договор – възнаграждение се дължи винаги, дори когато не е уговорено. Това го отличава от договора за поръчка. Консенсуален договор – смята се за сключен с постигането на съгласие между страните. Неформален договор. Действия – при комисионния договор възникват три отношения, които съставляват и неговите три фази: а/ отношение между доверителя и комисионера – фаза на възникването; б/ отношение между комисионера и третото лице – изпълнителната сделка; в/ отношение между комисионера с доверителя. Наличността му се обуславя от задължението на комисионера да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка. Това отношение на доверителя съставлява отчетната сделка. С основание търговско правната литература се отбелязва, че ако не съществуваше споменатото задължение за прехвърляне на доверителя права, сключването от комисионера на сделка с трето лице щеше да бъде не комисионен, а някакъв друг договор. Основното правило за действието на комисионния договор е, че правата и задълженията по сделката, сключена с третото лице в изпълнение на поръчка, възникват за комисионера. Между доверителя и третото лице не се пораждат права и задължения. Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя. Без значение е обстоятелството, че те още не са му прехвърлени /чл. 349, ал. 2/. Правата са придобити за сметка на доверителя. Законът не признава за комисионера правомощие да преценява, дали да упражни или не споменатите права. Правно защитният интерес е не негов, а на доверителя. Допустимо е доверителят да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към третото лице, само след като те му бъдат прехвърлени от комисионера /чл. 349, ал. 3 и 4/. Задължения на комисионера – а/ да изпълни поръчката с грижата на добър търговец: при подбора на третото лице, с което да сключи сделката, възложена му от доверителя; при уговаряне на условията на сделката с третото лице; при изпълнението на тази сделка; при прехвърлянето на резултатите на изпълнителната сделка Когато получи стоката от друго място, комисионерът е длъжен да я прегледа незабавно след получаването и. Щом установи недостатъци или липси, за него възниква задължение да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства. Грижа на добър търговец се дължи от комисионера и при съхраняването на стоката. За комисионера възниква задължение да застрахова стоката, която е получил от доверителят или от третото лице по изпълнителната сделка, само ако доверителят е наредил това /чл. 350, ал. 1,3,4 и 5/.; б/ задължение да сключи възложената му сделка точно според указанията, които се съдържат в поръчката. Сделката с третото лице се сключва от комисионера за сметка на доверителя. Ако комисионерът продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от тази, която доверителят е определил, за него възниква задължение веднага да го уведоми за това. За случая, когато доверителят не се откаже незабавно от сделката, се смята, че той я е одобрил. Недопустимо е доверителят да се откаже от сделката, ако комисионерът му съобщи, че поема разликата в цената; в/ задължение незабавно да уведоми доверителят, когато третото лице не изпълни задълженията си по изпълнителната сделка. Доверителят има право да поиска от комисионера веднага да му прехвърли правата си към това лице. Задължение за незабавно уведомяване се поражда и когато бъде причинена от когото и да било вреда на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя; г/ задължение да даде на доверителя сметка за извършеното по сделката, която му е възложена. В сметката се посочват резултатите от извършеното и направените разходи; д/ комисионерът има задължението да прехвърли на доверителя всички резултати от изпълнителната сделка. Задължения на доверителя – а/ да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице; б/ да заплати на комисионера разноските, направени за изпълнението на поръчката; в/ да заплати на комисионера уговореното възнаграждение. Размерът на възнаграждението се намалява наполовина при встъпване на комисионера в изпълнителната сделка. Встъпването се извършва чрез заявление на комисионера, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. Обезпечение – вземанията на комисионера, включително за възнаграждение и за разноските, направени за изпълнението на поръчката, са обезпечени със законно право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал / чл. 357/. Комисионерът има правна възможност да откаже да предаде, съответно да върне вещите, докато доверителят не удовлетвори вземанията му. Прекратяване – основания: а/ изпълнение на договора; б/ оттегляне на поръчката – когато оттегли изцяло или отчасти поръчката, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, доверителят е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сделките, сключени от него до оттеглянето. Той има задължението в срок един месец от оттеглянето на поръчката да се разпореди с имуществото си, което се намира у комисионера. При липсата на разпореждане в едномесечния срок комисионерът има две алтернативни възможности: или да даде на трето лице това имущество за пазене имущество за пазене за сметка на доверителя, или с оглед на покриване на своите претенции към доверителя – да продаде имуществото на цени, които са възможно най-изгодни за доверителя /чл. 360/.; в/ отказ на комисионера да изпълни приетата поръчка – чл. 359, ал. 1 допуска такъв само при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Разпоредбата има диспозитивен характер. В договора може да бъде предвидено друго. Прекратяването се извършва чрез писмено уведомление до доверителя. Комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера на отказа да изпълни поръчката. Комисионерът има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи; г/ смърт или поставяне на една от страните – ФЛ под запрещение. Комисионният договор се сключва с оглед на личността на длъжника; д/ невъзможност на комисионера да изпълни поръчката – става дума за обективна невъзможност, която настъпва след сключването на договора поради причини извън контрола на страните.
|