Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Договорът за дружество е многостранен, неформален договор. Дружеството не е ЮЛ. Целта на този договор е стопанска. При дружеството се осъществява обща дейност. Дружеството при което възнаква една имуществена общност се различава от обикновената съсобественост. По отношение на нея се прилагат разпоредбите на чл.30-36/ЗС. При дружеството за придобитата общност, която също е една обща собственост се прилагат разпоредбите на чл.359/ЗЗД. Гражданското дружество се отличава и от кооперацията, която е ЮЛ. Съдружниците в гражданското дружество са носители на права и задължения и затова отговарят неограничено. Съществени са различията и от търговското дружество, което е ЮЛ и по отношение на което се прилага ТЗ. Другата разлика е в това, че гражданското дружество не може да е еднолично. То се счита за учредено от момента на постигане на съгласието и не се регистрира. Гражданското дружество се различава и от консорциума – чл.275-276/ТЗ.

Съдружниците са длъжни да правят вноски в пари или имоти и върху тях възниква обща съсобственост. Договорът за дружество се учредява на основата на доверие между тях. Дружеството трябва да осъществява обща стопанска дейност. То се управлява по решение на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас. Дружеството трябва да се управлява с грижата на добър стопанин. Никой от съдружниците не може да прехвърли своя дял на трето лице без съгласието на другите – чл.362/ЗЗД. Дълговете, които има дружеството, се поемат от отделните съдружници съразмерно с техните дялове. Между съдружниците възниква обща съсобственост; печалбите и загубите се разпределят съразмерно с дяловете им, ако не е уговорено друго; недействителна е уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в печалбите или загубите.

Съгласно чл.363/ЗЗД дружеството се прекратява в няколко случая: с постигане на целта или ако това стане невъзможно; с изтичане на времето, за което дружеството е било образувано; при смърт или запрещение на един от съдружниците; с предизвестие на един от съдружниците направено добросъвестно в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено то да продължи с останалите съдружници; по решение на съда, когато то е образувано за определен срок, ако има основателни причини за това.

Правната уредба предвижда, че ако не е уговорено друго дяловете на съдружниците са равни. При прекратяването му всеки съдружник може да иска своя дял, а така също и при неговото напускане. Отношенията между съдружнците след прекратяване на дружеството се уреждат чрез доброволна или съдебна делба.

2.Дружество със съучастие. Консорциум.

2.1.Дружество със съучастие. търговците в условия на пазарна икономика се обединяват, за да получават по-голяма печалба или за да избягват вредните последици от конкуренцията помежду си. С други думи, целта на обединяването им е икономическа. В индустриалното развитите държави през различно време са съществували разнообразни икономически групировки: картели, тръстове, концерни, консорциуми и холдинги.

2.2 Консорциум. Договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност /чл. 275/. От това законово определение могат да се направят следните изводи: а/ само търговци могат да се обединяват в консорциум; г/ дейността, за осъществяването на която търговците се обединяват в консорциум, е търговска; в/ участниците в консорциума са равнопоставени.

1. Договорът за превоз е в основата на транспортното право, като подотрасъл на търговското право. Договорът има обща уредба в ТЗ (чл. 367-379) и специални уредби - в зависимост от различния вид превоз, в различни нормативни актове от различна степен. От тях голяма част са заварени от ТЗ, други се приемат сега (чл. 379 - специални нормативни актове). Такива актове са: КТМ (1970 г.), Указ за търговското корабоплаване, Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за БДЖ (устройствен акт основно), Закон за железопътния транспорт (2000 г.) - заменя Устава на железниците, Закон за автомобилните превози.

2. Понятие за превозен договор.

2.1. Правоотношението се развива между 2 страни – товародател (изпращач) и превозвач. Легалната дефиниция е в чл. 367: По силата на превозния договор превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Според Калайджиев престацията на превозвача е за резултат, а не за поведение.

2.2. Договорът е двустранен и възмезден. Той произлиза от изработката. Има елементи на няколко вида договори – влог (тъй като превозвача трябва да пази товара), поръчка, наем, но е самостоятелен. Договорът има обслужващ характер, защото се сключва в изпълнение на друг договор, обикновено за покупко-продажба - когато тя е дистанционна.

2.3. Предмет - превозване на лице, багаж, товар. Товар и стока може и да са синоними, но товар е по-общо понятие, включва и нещо, което може да не е стока - да не е в обръщение (в гражданския оборот). Товарът трябва да се превози (не пренесе), за да има превозен договор трябва да се ползва превозно средство.

2.4. Страни по договора:

1) Товародател (изпращач). Не е необходимо нито да е собственик на товара, който ще се превозва, нито да е търговец.

2) Превозвач – той задължително е търговец, било по правноорганизационна форма, било по чл. 1, ал. 1, т. 5.

3) Интересно е мястото на получателя в договора. Към момента, в който се сключва спедиционният договор, получателят е трето лице - прилича на договор в полза на трето лица. Има обаче някои съществени разлики:

а. Правото на бенефициера възниква от момента на сключване на договора, а тук не.

б. Освен това волеизявлението на третото лице има важно значение – чрез него правото се стабилизира. При превозния договор не е така – товародателят винаги може да се разпореди освен ако не е издаден товарителен запис, товарът да се придаде другиму.

б. Превозният договор е различен от договора в полза на трето лице - за бенефициера възникват само права, при превозния договор има задължение получателят да плати такса, ако изпращачът не е направил това.

Към момента на сключване на превозния договор получателят е трето лице, в момента, в който получи известие, че на негово име е получен товар, встъпва в правоотношението на мястото на изпращача.

3. Видове договори за превоз.

3.1. Според предмета на договора:

1) превоз на хора;

2) превоз на товар.

Превозът на багаж е акцесорен към превоза на хора.

3.2. Според вида транспорт:

1) сухоземен (сухопътен): железопътен, автомобилен, коларски;

2) воден: а) крайбрежен и речен (двата са каботажни) и б) превоз в открито море - има различи в режима на двата.

3) въздушен.

2. Сключване и форма- превозни документи.

Сключване на договора. Офертата се прави от изпращача. Поставя се въпросът дали договорът е реален или консенсуален - зависи какъв е конкретният превозен договор. При железопътен и крайбрежен превоз предаването на товара е елемент от фактическия състав - договорът е реален, трябва да се предаде и приеме товарителницата.Товарителният запис е ценна книга, който се издава от товародателя и той го предава на превозвача. Превозвачът трябва да предаде товара само на редовния владелец на тоя запис. По ТЗ договорът е неформален. Според специалните закони останалите видове (въздушен, автомобилен и морски) са консенсуални и формални (изисква се специална форма) - предаването на товара е в изпълнение на сключения договор (през 1999 г. се изменя режимът на автомобилния превоз и от реален става консенсуален).

 Превозни документи - различни при различните видове договори, с различно правно значение.

• 
  Товарителница - при железопътен и крайбрежен превоз (има въздушна и автомобилна, но са с различен режим). Значението на товарителницата е, че тя е условие за действителността на превозния договор. Изготвя се в един екземпляр от изпращача и се предава на превозвача при даването на товара (според Калайджиев се подписва и от двамата) и се предава заедно с него на получателя. Съпровожда товара (товарителница). Реквизити: отправна гара (пристанище), получател, индивидуализация на товара, срок и др. Товарителницата не е ценна книга. Товарителницата е документ с доказателствено значение, които свидетелства за сключването на договора, срока, местоизпълнението. Ако товародателят не е изпълнил всичките си задължения, това се вписва в товарителницата и получателя ги изпълнява. Действието на товарителницата се различава по това дали е за железопътен или крайбрежен транспорт:
  

2) Ако е за крайбрежен транспорт срещу нея капитанът на кораб (параходстовот) издава квитанция, която има значение на ЦК. Тази квитанция се предава от товародателят на получателя на стоката, който може да я прехвърли на 3ти лица с джиро (товародателят няма такава възможност). Въпреки, че товарителницата не е ЦК, в процеса на развитието на превозните отношения квитанцията става заповедна ЦК и легитимиран да получи товара е последния джиратар в непрекъсната верига на джирата.

• 
  Автотранспортна товарителница (по Закона за автотранспортния превоз). Тя не е условие за действителност на превозния договор. Нейното значение е доказателствено и се приема, че вписаните в нея обстоятелства доказват получаването на товара и предаването на стоката до доказване на противното. Издава се от изпращача в 3 екземпляра и се подписва от него и превозвача. Според новия закон тя има значението на товарителния запи, т.е. тя е ценна книга, може да се прехвърли както товарителния запис. Може да бъде на заповед или поименна.
  
• 
  Коносамент – издава се при договора за морски превоз (в открито море). Издава се от превозвача и представлява едностранно волеизявление на параходството, с което то се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на коносамента – последният джиратар във веригата на джирата. Коносаментът е ЦК, може да е на заповед или поименна, която материализира 2 основни права: 1) да се получи товара – само от този, които е легитимиран по коносамента;и 2) право на разпореждане с товара. Товародателят прехвърля коносамента на получателя срещу цената на товара. Според проф. Герджиков не може да се издава коносамент на приносител.
  
• 
  Товарителен запис – чл. 371. Той се издава при железопътен транспорт и е много сходен с коносамента. Товарителния запис се издава от превозвача по искане на изпращача и представлява едностранно волеизявление, с което превозвачът се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на записа. Товарителния запис е ЦК – заповедна или поименна. Товарителният запис се дава на товародателя и докато стоката се превозва, може да сменя своя титуляр без ограничения. Прехвърлянето на товарителния запис сменя носителя на правото да получи товара – превозвачът трябва да провери непрекъснатият ред на джирата и ако приносителя на товарителния запис е последния джирата, той му предава товара. Товарителният запис не е популярен в практиката, защото той е факултативна възможност след товарителницата. Той се издава по искане на изпращача и е в негов интерес, защото така превозвача признава задължението си и товарителният запис може да се прехвърля. Разлики с товарителницата:
  

2) Товарителницата не е ценна книга, а товарителният запис е ценна книга (материализира правото товарът да се получи);

3) Товарителницата материализира отношенията изпращач-превозвач, а товарителният запис: превозвач-получател.

4) Интересен е въпросът дали товародателят може да променя маршрута и получателя. Ако е издадена товарителница няма проблем. Когато не е издаден товарителен запис превозвачът е длъжен да спази новите нареждания. Ако е издаден товарителен запис и товародателят го върне на превозвача, отново няма проблем да се променят указанията.  Различия между превозните документи, които са ЦК и менителничните ефекти. Общото е, че и 2та типа ЦК съдържат едностранни волеизявления – поема се едностранно задължение да се изпълни нещо. Разликата е в задължението, докато при менителничните ефекти става дума за парична сума, при превозните ЦК се поема задължение да се предаде товар и за титуляра на ЦК възниква право на собственост върху товара и право да се разпорежда с него. Менителничните ефекти са извънсъдебни изпълнителни способи, а превозните ЦК – не са. Джирото на товарителен запис (а и на другите превозни ЦК) няма гаранционен ефект за разлика от джирото на менителничните ефекти.