ВЪПРОС № 77 ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИСКА

1. 
   Оттегляне и отказ от иск
   

Оттеглянето е изявление на ищеца, че се отказва от защита по висящото дело, но запазва правното си твърдение. Ищецът може отново да предяви същото право срещу същия ответник. Тъкмо поради това когато оттеглянето се предприеме след първото заседание, за прекратяване на делото е необходимо съгласието' на ответника.

Отказът от иска е изявление на ищеца, че предявеният от него иск е неоснователен, поради което се отказва да тьрси защита (чл. 119 ал.2). За отказа от иск, когато и да е предприет, не е необходимо съгласие на ответника, защото ищецът не може да предявява повторно същия иск срещу същия ответник. Делото се прекратява с определение.

Отказ може да се предприеме за първи път и пред въззивната или касационната инстанция. В такъв случай съгласно чл. 119 атакуваното решение се обезсилва и делото се прекратява с определение.

2. 
   Изменение на иска
   

1. ИИ е предприета от ищеца промяна на предмета или па страните по висящия процес, при която процесуалните действия, извършени но първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо повия предмет или новата страна по делото.

И И се съчетана с други процесуални институти - обективно и субективно съединяване на искове; оттегляне и отказ от иска; приемство в процеса.

Причина за ИИ може да бъде грешка на ищеца, допусната при предявяването на иска относно неговия предмет или страни; новонастьпили в течение на делото факти, конто налагат ИИ.

2. ИИ е винаги действие на ищеца. Нито съдът, пито ответникът могат да променят иска но предмет и страни. Срок - УС в първата инстанция.

Искането на ищеца се извършва в съдебно заседание или вън от него, отправя се до съда, който се произнася за неговата допустимост с определение. За ИИ трябва да бъде уведомен ответникът по делото. ИИ може да стане след като на ответникът е връчен препис от молбата до края на УС.

3. Видове

а) ИИ по неговия предмет - чл. 116:

- като измени основанието, а петитумът остане непроменен; това води до изменение на защитата на ответника. Изменение на основанието съдът допуска с определение, ако това изменение не затруднява защитата на ответника.

- като измени петитума (искането), без да изменя основанието; изменението на петитума се изразява в: искането на друга престация, увеличение на престацията (увеличение на цената на иска), намаляване на размера на първоначалната претенция. Към изменението на петитума се отнася преминаването от установнтелен иск към осъдителен и обратно.

Не се счита за увеличение на иска прибавянето на лихви и добиви след предявяването му (чл. 116, ал.З).

б) ИИ чрез изменение па страните, като предметът остава същият. Може само пред първата инстанция. Възможности:

- Ищецът иска да бъде заменен с друг ищец (искът да бъде предявен не от него, а напр. от сина му);

- досегашният ответник да бъде заменен с нов ответник. Когато ищецът се отказва от иска спрямо досегашния ответник, не е необходимо неговото съгласие (чл.117 ал.2), не е необходимо и съгласието на новия ответник. Но когато ищецът само оттегля иска срещу досегашния ответник, съгласието му е необходимо.

- към досегашния ответник ищецът иска да прибави и друг ответник. Не се изисква тяхното съгласие. Искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който е постъпила ИМ срещу него.

3. 
   Съдебна спогодба
   

2. СС е смесен институт както с оглед на фС, така и с оглед на своите правни последици. Тя съдържа елементи и от МатП, и от ПсП.

а|) Централен елемент на СС е граждансконравен договор за спогодби. Съгласието се постига със взаимни отстъпки. Ако страните се договорят, спорът се прекратява. С договора страните се задължават:

- да считат МатПО за такова, каквото го обявява договорът (установително действие);

- занапред да действат една спрямо друга съобразно условията па спогодбата (регулиращо действие);

- договорът за спогодба, доколкото страните правят взаимни отстъпки, има и правоироменящ ефект.

б) Договорът трябва да бъде сключен:

- в писмена форми;

- по време на съдебно заседание;

- отразен в протокола на заседанието, който се подписва от съда, секретаря и страните;

в) Така сключената от страните спогодба се нуждае от одобрението на съда. Касае се за потвърждаване, защото съдът проверява само съответствието на договора за спогодба със законите, но не и неговата целесъобразност. Съдът одобрява СС с нарочно определение, което по правната си природа е един охранителен акт. То е условие, без което спогодбата не може да породи правните си последици.

Съдът с определение прекратява делото поради липса на спор.

3. Правни последици на СС:

а) гражданскоправни: има значение на договор - регулиращо и правоустановяващо действие

б) публичноправни: има значение на влязло в сила решение (чл. 125 ал.З):

- СПН;

- десезиране на съда;

4. Атакуване на порочни СС.

При СС се напластяват три акта - договорът за спогодба, определението на съда, с което се утвърждава договорът и определението, с което се прекратява делото. Естеството на тези актове е различно и затова способите за тяхното атакуване са различни:

а) СС не подлежи на обжалване и не може да се атакува чрез извънредните способи, защото е договор. Ако е порочна, тя може да бъде атакувана по исков ред.

б) Определението за утвърждаване на СС също не може да бъде атакувано чрез обжалване, защото е охранителен акт. Когато е порочно, защото спогодбата е незаконна или неморална, то може да бъде атакувано по исков път от засегнатите лица или от прокурора (чл. 431 ал. 2 и 3).

в) Определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване, защото прегражда развитието на делото - когато ФС на СС не е осъществен (напр. протоколът не е подписан).
ВЪПРОС №78

СЪДЕБНИ АКТОВЕ

От лекциите от 70 - 73стр.;1-6стр.;63-66стр.

1. 
   Разпореждания
   

2. 
   Постановяване и стабилитет на съдебното решение
   

Решението е последният акт на исковото производство и съдът

пристъпва към постановяването му след като обяви, че УС са приключени (чл. 186). За да бъде решението безпорочпо, законът въвежда редица изисквания относно реда и условията за постановяването му, както относно съдържанието и формата му.

1. Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото (чл. 187 ал. 1).

2. Решението се постановява на тайно съвещание (само членовете на състава!) с мнозинство.

Разискванията се извършват от съда в определена поредност, която обаче не е условие за валидност на Р:

- отново определя предмета на делото;

- отново проверява допустимостта па иска (ако не е допустим - не постановява решение, а действа според порока);

- проверява спазен ли е процесуалният закон при РД (ако не -възобновява делото);

- издирва приложимия материален закон (вкл. проверява валидността му);

- преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение - всички, и то съвкупно (ограничения в свободната преценка има при документите -с формална доказателствена сила, официалните документи- с материална доказателствена сила, ревизионен акт, нотариален акт, законните оборими презумпции - но те могат да бъдат оспорени).

- подвежда установеното фактическо положение под правната норма и прави извод относно спорното право.

3. Решението се постановява в писмена форма (за действителност) с необходимо съдържание (чл. 189, ал.1):

- датата и мястото на постановяването му;

- посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурори, когато той е взел участие в делото, както и на страните;

- делото, по което се постановява решението;

- какво постановява съдът;

- в тежест на кого се възлагат разноските;

- подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;

- трите имена па страните, както и местожителството, адреса, местоработата и ЕГН на страната, срещу която искът е уважен.

Към решението съдът излага мотивите, въз основа на които то е постановено. Решението се подписва от всички членове на състава (длъжни са! - ако някои не е съгласен, подписва с особено мнение (чл. 187 ал.З).

4. Обявяване на решението с мотивите - в 30-дневен срок след заседанието, на което е приключило разглеждането на делото (при бързото производство - 7-дневен).

С обявяване на решението се изчерпва фС на производството в първата инстанция. Решението може да стане окончателно и да бъде източник на правни последици. Дори в такъв случай към решението трябва да се прибави още един 1Оф, който е правно релевантно събитие - срок (7 дни), в който няма подадена жалба. Ако има жалба, решението не влиза в сила и не поражда споите ефекти, а се навлиза в друга фаза -въззивно производство.

. Същност на решението

1. Решението е едностранно властнически волеизявление па съда. с

което се разрешава сьс СПН правният спор - предмет на делото. .|) едностранно - акт само на съда, и) властническо - от орган на публичната власт; н) волеизявление - заповед; г) със СПН - за разлика от административните актове;

2 Решението има две страни:

а) установителна (декларативна) - покачва действителното правно положение по спора;

б) императивна - заповед да се преустанови спорът и да се съобрази поведението на страните с установеното правно положение;

3 Видове решения според правните последици (действие):

и) установителни - при делата но УИ, както и когато се отхвърлят ОИ или КИ (само СПН);

б) осъдителни - при уважен ОИ (СПН + ИС - публичноправни последици);

в) конститутивни - при уважен КИ (КД - гражданскоправна последица)

1. Неизменимост от съда, който го е постановил (чл.192 ал.1) -настъпва с обявяването му.

2. Необжалваемост - тя се състои в неотменимост на Р от въззивната и касационната инстанция по реда на редовното обжалване. С нея Р влиза в сила и възникват последиците, които законът прикрива към определен вид съдебни решения. фС на необжалваемостта е в чл. 219 - В сила влизат Р:

а) които не подлежат на обжалване - от деня на постановяването им.

б) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в срока - от деня, следващ последния ден на срока (сроковете за обжалване са преклузивни; или подадената жалба е оттеглена - от деня, когато влиза в сила определението, с което производството е било прекратено. Последното важи и при отказ от обжалване и при недопустимост на жалбата.

в) по които подадената касационна жалба не е уважена (като неоснователна) - от деня, когато е постановено касационното Р.

3. Неотменимост на влязлото в сила Р чрез извънредния способ (по чл.231 и чл. 233, ал.2). Тя не настъпва само за нищожните Р, а за останалите това е окончателна стабилизация, дори да са порочни.

3. 
   Определения – видове и обжалване
   

а) определения, които преграждат по-нататьшния ход на делото;

б) определения, изрично предвидени от закона. Това са определения, с които:

- се оставя без последствия отвод за неподведомственост (чл. 10 ал.2);

- допуска се възобновяване на срок (чл.39 ал.2);

- отказва се обезпечаване па доказателства (чл. 166 ал.2);

- ие се допуска встъпване или привличане (чл. 176 ал.1)

По реда на обжалване па определенията се обжалват и други актове на съда, за които законът препраща. Действията на съдия-изпълнителите се обжалват по това производство.

Функция на обжалването - да се провери и отстрани порочното действие на съда. Право да обжалва определение има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него.

2. Характер на обжалването - подобно на въззивното - ако частната Ж е допустима и основателна, втората инстанция решава сама процесуалния въпрос и не го връща на първата инстанция. Новото определение на втората инстанция е задължително за първата инстанция.

3. Производство - започва с частна Ж (ЧЖ). Срок - 7 дни от съобщаването (ако страната е присъствала - от заседанието). За съдържа­нието и приложенията на ЧЖ важат чл. 198-200.

Ж се подава чрез съда, чието определение се атакува. Този съд, ако Ж е допустима, изпраща препис на противната страна, която има право в 3-днсвен срок да изрази писмено становище по Ж. След този срок -чл.215 ал.2 - праща се на втората инстанция.

Подадената ЧЖ пречи да влезе в сила обжалваното определение, но не спира производството. Има деволутивен ефект - сезира втората инстанция

По принцип втората инстанция разглежда ЧЖ в закрито заседание. Проверява дали е допустима и после - дали е основателна. Ако установи, че обжалваното определение е законосъобразно, оставя ЧЖ без последствие като неоснователна. Ако обжалваното определение противоречи на закона, втората инстанция постановява на негово място друго - никога не връща на първата инстанция.

Определението на втората инстанция не подлежи на обжалване. Първата инстанция е длъжна да се съобрази.
ВЪПРОС № 79

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ

От лекциите от 6 до 20 стр.

1. 
   Сила на присъдено нещо. Зачитане
   

Въпросите за СПН и за правото на иск са най-трудните в теорията, защото свързват материалното право с процеса. Правото на иск възниква в МатП и се упражнява в процеса - исковата молба е само едно (но не единственото!) действие, с което се упражнява това право. СПН е правна последица на Р, която въздейства отново в МатП.

СПН е правна последица на всяко необжалваемо Р, независимо от вида на иска и от изхода на делото. СПН има три съставки:

а) установително действие (чл. 179, ал.1) - установява действителното правно положение;

б) регулиращо действие (чл.220 ал.1) - поведението па страните трябва да се съобрази с установеното правно положение;

в) непререшаемост на разрешения спор (чл.224) - погасява се правото на иск между страните за същия спор. Това е абсолютна отрицетелна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

СПН има преклудиращо действие относно непредявените факти -възражения на оспорващия едно право, т. е. той не може въз основа на тях да предяви нов иск за отричане на съдебно признатото право. Той може да предяви нов иск само въз основа на нови факти - възникнали след УС (чл.255). Претендентът на едно право обаче не е длъжен (но може - чл. 103) във висящия процес да изчерпи всички основания, от които черпи претенцията си.

2. Зачитане на СПН

Нормативната основа на зачитането е чл.220 - Влязлото в сила Р е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката. Адресати - държавните органи.

Кога се зачита - когато трябва да решат въпроси от своята компетентност, за които преюдициално (обуславящо) се явява ГПО, признато или отречено със СПН по друго дело.

В какво се състои задължението за зачитане - в горната хипотеза държавните органи са длъжни да изхождат в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани със СПН, от съдържанието на влязлото в сила решение по този въпрос.

Под обективни предели на СПН се разбира предметът, за който СПН важи. Този предмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл е Р.

а) По принцип предметът па СПН съвпада с предмета на делото, формулиран в основанието и петитума на исковата молба - спорното МатП, защото с Р съдът е длъжен да изчерпи целия предмет на делото (напр. ако искът с за .50 лв. и съдът го унижи ча 30 лв., той го отхвърля за останалите 20 лв., т.е. произнася се за целия предмет на делото).

б) Възможно е с Р съдът да не се произнесе по целия предмет на делото (непълно Р - порочно). В такъв случаи предметът на СПН няма да съвпадне с предмета на делото, а ще обхване само онази част от него, по която съдът се е произнесъл. За останалата част може да се предяви нов иск.

Ако съдът в нарушение на диспозитивното начало служебно замени предмета на делото с друг, СПН изобщо няма да се формира относно предявения иск и той може да бъде предявен отново.

в) От принципа, че предметът на СПН обхваща само спорното право (чл.221, ал. 1) законът допуща 2 изключения (чл.221, ал.2) относно права, предявени с възражения:

- вземането на ответника (добросъвестен владелец) за подобрения но реванднкационен иск;

- притезание на ответника, с което той прави прихващане с предявеното срещу него от ищеца притезание;

г) СПН обхваща и размера на спорното право - ищецът не може да търси присъждане в повече под предлог, че погрешно е посочил размера на своето право с първоначалния иск.

Но ако искът е бил предявен като частичен н бъде уважен, СПН се установява само за предявената част от правото, а за останалата част е допустим нов иск. Ако обаче частичният иск е отхвърлен като неоснователен, със СПН се отрича цялото право.

СПН има определена важимост във времето:

а) Меродавният момент, към който СПН установява съществуването (респ. несъществуването) на спорното право е денят, когато са приключени устните състезания (това следва от чл. 188 ал.З).

б) Следователно това право не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент (УС). Това е т.нар. преклудиращо действие на СПН. Оспорващият правото трябва да изчерпи във висящия процес (до УС) всичките си възражения, иначе те се преклудират (пресичат).

Ищецът-претендент на правото обаче не е длъжен да изчерпи във висящия процес всички факти, с които може да обоснове претендираното право, или всички конкуриращи притезания, с помощта на които може да получи същата престация. Непредявените основания или притезания не се преклудират. СПН, с която е бил отхвърлен искът, не пречи да се предяви нов иск на новото основание или относно друго притезание.

в) СПН не обхваща фактите, възникнали след УС - това са новонас-тьпили факти и въз основа на тях може да се предяви нов иск (напр. плащане след УС, което погасява правото - може отрицателен установнтелен иск).

Обективните предели на СПИ са от значение при отвод за присъдено нещо. Този отвод предпоставя тъждество на страните (субективно) и на

предмета (обективно).

За да е налице обективно тъждество, трябва да има пълно покриване между правото, предмет на СПН, и правото, предмет на второто дело -както по индивидуализиращи белези (правопораждащ факт, съдържание, субекти), така и по време. Важни са основанието и петитумът на иска. Ако те не съвпадат, няма обективно тъждество.

Субективните предели на СПНочертават кръга на лицата, за които СПН важи - те са адресатите на СПН. '

По принцип СПН важи само между страните по делото (чл.220 ал. 1). Под страни законът разбира противопоставените субекти на ПсПО - ищец и ответник. Няма значение дали страната е главна, контролираща или подпомагаща. Важно е, че СПН важи само в отношенията с противната страна, а не във вътрешните отношения между главна и подпомагаща (или контролираща) страна или между другарите.

Всички лица, които не са имали качеството на страна по делото, са трети лица. Спрямо тях-СПН по принцип не важи.

Законът предвижда някои изключения, когато СПН се разпростира извън страните - спрямо трети лица. Тогава и те стават адресати на СПН и се намират в същото положение, в което се намира страната, от която произтича разпростирането - СПН ще важи между третото лице и противната страна (освен когато важи за всички).

а) разпростиране спрямо всички - по искове за гражданско състояние (чл.220 ал.2) (произход, осиновяване, брачни).

б) спрямо правоприемниците на страната, обвързана със СПН (универсални или частни) - чл.220 ал.1.

в) необходимите другари, които не са участвали.

г) при процесуална суброгация (вид процесуална субституция) носителят на спорното право не участва като страна по делото, но е подчинен на СПН (държавата, приобретателят на спорното право).

д) спрямо кредиторите на длъжник - адресат на СПН - само ако делото е имало за предмет права па длъжника. Основание за разпростирането е чл. 133 ЗЗД - правото на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Ако СПН е за задължения на длъжника към други лица, кредиторът не е обвързан от нея (арг. чл.359), защото неговото право на удовлетворяване не зависи от наличието на други вземания срещу длъжника.

е) разпростирането спрямо някои трети лица е установено само в тяхна полза, т. е. те могат да се позоват на СПН, но на тях не може да им се противопостави тя. Това са:

- поръчител в отношенията му с кредитора;

- лице, отговарящо за вреди, причинени от друг (чл. 49, ЗЗД);

- лице, дало своя вещ в залог или ипотека за чужд дълг. II. Изпълнителна сила

2. 
   Конститутивно действие.
   

КД се изразява в промяна на МатПО на страните по делото. Чрез нея съдебното решение става Юф на гражданското (търговско, семейно, трудово) право, който поражда, променя или погасява ГПО.

Адресати на КД са само страните по делото.

Конститутивните решения подлежат на зачитане от третите лица.

Предмет на КР си ПО между страните по делото, които възникват, изменят се или се погасяват чрез КД, докато предмет па СПН е потеститнвното право. Чрез това право СПН обуславя и обосновава КД. Ако потестатнвното право бъде отречено със СПН, КД не може да настъпи.

3. 
   Изпълнителна сила.
   

по правило ИС възниква от деня, и който решението е станало необжалваемо, т. е. едновременно със СПН. По осъдителните решения

на въззивните решения се ползват с ИС, дори и когато срещу тях е подадена касационна жалба (чл. 218,6, ал.З и сл.) - т. е. ИС предхожда СПН.

ИС предхожда във времето СПН и в хипотезата на т. нар. предварително изпълнение. Това означава, че решението е изпълняемо преди да е влязло и сила. '5а това обаче е необходим нарочен съдебен акт (определение), което се постановява.

- служебно от съда (чл.238 ал.1) • подела, присъждащи издръжка или възнаграждение за работа;

- по молби на ищеца (чл.238 ал.2)- когато се присъжда вземане, основано на официален документ; или признато от ответника; или когато от (закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило.

Против държавни учреждения предварително изпълнение не се допуска. То не се допуска и когато на ответника може да се причини непоправима вреда (това не важи при присъждане па издръжка и възнаграждение за работа).

СПН може да предхожда ИС - при отлагане на изпълнението (чл. 191), постановено от същия съд, който е постановил решението, по молба на ответника (не служебно!). Отлагането може да бъде:

- отсрочване - изцяло след определен срок;

- разсрочване - на части в определени срокове