Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

1. Определение - също като запора, по за недвижими имоти.

2. Цел - също като запора.

3. П ред поставки - също като запора, но недопустимата възбрана се валпдира, ако след пея длъжникът продаде несеквестируемня имот.

Възбраната се счита за наложена, когато (чл.343 ал.2):

а) на длъжника се връчи ИДИ;

б) съдията по вписванията впише писмото на СИ за вьзбраната - за да може тя да се противопостави на третите лица.

Описът и оценката следват възбраната, а не са част от фС на нейното налагане.

4. Процесуални последици - също като запора.

5. Гражданскоправни последици:

а) спрямо длъжника - също като запора;

б) спрямо третите лица - разпореждането е недействително за тях, само ако е след вписването. Особеност: при недействително разпореждане взискателят може да продължи изпълнението даже ако владението е предадено на третото лице.

Важат същите правила, както за движими вещи.

3. По правило имотът се оставя в държане на длъжника, който става негов управител и пазач. Ако не го стопанисва добре или пречи на трети лица да го преглеждат, СИ го предава на пазач.

1. СИ прави обявление с данни за имота най-късно 7 дни след описа и оценката (ако те не са обжалвани) и го разгласява чрез поставяне в канцеларията, в кметството п на самия имот. Денят на разгласяването се отбелязва в протокол.

2. IIII продължава един месец - в обявлението се посочват началният и крайният ден.

3. ПП се извършва и канцеларията пи СИ чрез тайно наддаване. То се извършва чрез наддавателни предложения (НП). НП е отправено до СИ изявление на наддавача, че иска да му бъде възложен имотът срещу предлаганата от него цена. Условията за валидност на НII се сочат от чл. 378 и 379):

- да изхожда от лице, което може да участва в ПП (не могат длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на СИ н лицата по чл. 185 ЗЗД.

- пълномощното на представителя да бъде писмено.

- наддавачът да е внесъл задатък в размер 10% от оценката.

- предложената цена да не е по-ниска от оценката.

- НП да бъде написано е цифри и думи и подадено в запечатан плик.

- да бъде направено преди приключване на ПП - до края на работното време на последния ден от срока.

4. В 9,00 ч. на следващия работен ден СИ обявява постъпилите ПП в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. СИ обявява за купувач този, който е направил най-високо валидно НП. Ако най-високите са повече от едно - жребим. Купувачът се обявява от СИ в протокола, който се подписва от него (чл.380 ал. 1).

5. Възлагането на имота става от СИ, ако обявеният купувач в 5-дпевен срок внесе цената. Възлагането има вещноправно действие - прехвърля върху купувача правата, конто длъжникът е имал върху вещта - от деня на извършването му.

ПП на недвижим имот е деривативно основание за придобиване на собственост (чл.384 ал.2 и чл.387) - за разлика от движимите вещи..

6. По своето правно естество ПП не е договор за продажба, а едностранен властнически акт на СИ, който прехвърля имота въпреки волята на длъжника, при наличието на НП. ПП се различава от продажбата не само но фС, но и по правни последици: купувачът става собственик само след плащане на цената; ПП не може да бъде развалена поради евикция или скрити недостатъци, но може да бъде отменена чрез

обжалване.

Не може да се обжалва възлагането въз основа на недостатъци на предходните действия. Може само при нарушение на изискванията за собствената му валидност (напр. възлагане на лице, предложило цена под оценката). Някои пороци на възлагането (непредставяне на задатък и липса на пълномощно) се санират, ако купувачът плати цената.

Ако възлагането не бъде обжалвано (постановлението на СИ е влязло в сила), ПП може да бъде оспорена само по исков ред, и то при 2

недостатъка:

- когато е възложен на лице без право на участие в наддаването

(недействителност);

- когато е възложен без купувачът да е платил цената (разваляне); 7. Владението купувачът получава след като възлагането влезе в сила,

бъде вписано и той удостовери, че е внесъл таксите за прехвърлянето и за вписването. Тогава се извършва въвод във владение на имота - срещу който и да е владелец. IV. Усложнения.

1. Когато в срока за ПП не са направени валидни предложения, тя се смята за нестанала и взискателят има 3 възможности:

а) в 7-дневен срок да поиска нова ПП;

б) в 7-дневен срок да поиска той да бъде обявен за купувач и да му се възложи имотът в изплащане на вземането при цена, равна на оценката;

в) ако не направи нищо в срока, имотът се освобождава от изпълнение (но по-късно може отново да започне).

последиците на развалена ПП: разваля се облигационното отношение между обявения за купувач и длъжника; купувачът губи задатъка, който се използва за удовлетворяване на взискателя. СИ поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка. Ако той не приеме или не внесе цената - следващия и т.н.

3. Ако имотът е възложен на лице без право да наддава (чл.379) -абсолютна недействителност на ПП = на нищожност, не може да се санира. Последици: купувачът не става собственик, платената цена се използва за удовлетворяване на взискателя. Обявяването на недействителността става но исков ред, а не от СИ.

4. ПП на чужди вещ не прави купувача собственик, защото е деривативен способ - спрямо истинския собственик е относително недействителна. За другите обаче е действителна, освен ако с решение със СПН се установи, че друг е собственикът, тогава - евикция.

5. ПП на ипотекиран имот - особености има, когато ПП е предприета по искане на взискател, който не е ипотекарен кредитор. Съгласно чл. 389 СИ уведомява ипотскарния кредитор за опна и ПП на имота. Макар че няма ИИ, той става страна с правата на взискател в случаите на чл. 382 и 383 (при нестанала ПП).

6. ПП на съсобствен имот за дълг на един от съсобствениците (чл. 388) - имотът се описва изцяло, но на ПП се изнася само идеалната част на длъжника. Ако останалите съсобственици се съгласят писмено - може да се продаде целият имот - така ПП има ефект и на делба.

Няколко въпроса, които не са включени в конспекта: Запор и изпълнение върху вземания на длъжника

/. Запор върху вземания

1. Определение - същото + забрана за третото задължено лице (ТЗЛ) да плаща на длъжника.

2. Цел - запазва принадлежността на вземането (В) към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на В чрез плащане в полза на длъжника и насочва ТЗЛ да плати на СИ, за да може той да удовлетвори взискатсля.

3. Предпоставкн - същите. Взискателят трябва да посочи ТЗЛ.

4. Налагането на запора става с 2 действия:

а) спрямо длъжника • като се посочи в НДИ;

б) спрямо ТЗЛ - като му се връчи запорно съобщение - това става едновременно с ПДИ;

Ако В е обезпечено с ипотека, запорът трябва да се отбележи в службата но вписванията. Ако е обезпечено със залог, заложената вещ трябва да бъде предадена на СИ. Ако В е облечено в налична ценна книга, тя трябва да се предаде на СИ.

5. Процесуални последици:

а) задължение на длъжника да не се разпорежда; б) правомощие на СИ да възложи В на взискателя за събиране или вместо плащане;

6. Гражданскоправни последици:

а) спрямо страните: длъжникът не може да се разпорежда; взискателят може да счита за недействителни разпорежданията, както и плащането

на ТЗЛ;

б) спрямо трети лица: разпорежданията са недействителни; и плащането, ако е след връчване на запорното съобщение.

• ТЗЛ трябва да пази дължимите от него вещи;

- ТЗЛ трябва да съобщи на СИ в 3-диевеп срок данните по чл.391.

// Изпълнение върху вземания

1. По смисъла на ГПК с оглед на изпълнителния процес вземания (В) са всички оценими п пари права на длъжника, освен вещните.

За да бъде обект на изпълнение, не е нужно В да е изискуемо.

2. Запорът н следващите изпълнителни действия се извършват въз основа на твърдението на взискателя - не се прави предварителна проверка.

3. Когато ТЗЛ не оспорва В и го издължи доброволно:

а) ако е парична престация, СИ удовлетворява с нея взискателя;

б) ако дължи вещ, ТЗЛ я предоставя на СИ и тя се описва, оценява и осребрява по правилата на изпълнението върху вещи (чл.394).

4. Когато ТЗЛ не предаде на СИ претендира пата престация:

а) ако длъжникът е имал ИЛ срещу ТЗЛ, взискателят може да го ползва;

б) ако има ИО, взискателят може да се снабди с ИЛ;

в) ако няма такова основание, то трябва да бъде създадено по реда на осъдителния исков процес. Но взискателят не е носител на В и не е легитимиран. Такава легитимация той може да получи по 2 начина:

Изпълнение върху вещи в съпружеска общност

/. Обща характеристика

Съпружеската имуществена общност (СИО) е неделима през време на брака съвместна собственост без идеални части, титуляри на която са двамата съпрузи. Затова имуществото на всеки от тях се състои от лично имущество и имущество в СИО.

Изпълнението върху личното имущество се извършва по общия ред. Същото важи и когато върху вещ в СИО се насочва изпълнение за общ дълг на двамата съпрузи. Същото важи и когато личен дълг на един от съпрузите е обезпечен със залог или ипотека върху вещ в СИО.

Проблемите възникват, когато за личен дълг на единия съпруг, за който другият не отговаря, да иска да насочи изпълнението върху вещ и СИО. Основната идея на уредбата е, че СИО и такъв случай се третира

като съсобственост при ранни идеални части, (не може да се претендира по-голям дял!) //. Особености

1. Поредност на имуществената отговорност (чл.З89а). Ако съпругът недлъжник посочи лично имущество на съпруга длъжник, изпълнението се насочва първо върху него, и едва тогава за остатъка - върху СИО.

2. Когато пещта в СИО е движима, изпълнението се насочва върху цялата вещ, като еъпругът-недлъжник има право на половината от цената.

Когато вещта е недвижима, изпълнението се насочва върху идеалната част па съпруга-длъжннк (по нравилата за изпълнение върху сьсобсгвен имот).

3. Защита па съпруга-недлъжннк:

а) СИ трябва да го уведоми за изпълнителния процес. Той може да посочи друг обект на изпълнение. Може да обжалва изпълнителните действия. Може да оспорва вземането на взискателя. Това е процесуална субституция - застъпничество. Той има права, ранни па правата на еъпруга-длъжник, като освен това може и да участва в наддаването при ПП.

б) Той може да осуети проданта, ако в едномесечен срок от оценката внесе на СИ равностойността на частта на съпруга-длъжник - тогава пещта му се възлага.

в) той може да участва в наддаването и да даде най-висока цена; или в 3-дневен срок след наддаването впише в наддавателния лист, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Така той става изключителен собственик на вещта, тя не влиза в СО.

Присъединяване на кредитори

1. Присьединяването (П) е встъпване на кредитор с изпълнителен лист вьв висящ процес, образуван от друг взискател, за да бъде удовлетворен встъпилият кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия процес. Това е възможно, защото запорираното или възбранено право все още принадлежи на длъжника. П води до множество взискатели в едно производство, конто встъпват в отделно ПО с изпълнителния орган.

2. П става с писмена молба, към която се прилага ИЛ. П може да стане до изготвяне на разпределението (чл.350 ал. 1).

3. Освен П по молба има и П по право, при което СИ служебно отделя сума за удовлетворяване на кредитора. Това е форма на засилена защита на някои притезания:

а) държавата за дължимите и данъци и др. вземания (чл.353), които са били съобщени на СИ до разпределението. Затова СИ уведомява данъчната администрация за всяко изпълнение и разпределение (чл.353).

б) други:

- кредиторът, в чиято полза е било допуснато обезпечение на иск чрез запор или възбрана върху същия обект;

- ипотекарният, заложният кредитор и кредиторът с право па задържане върху същия обект;

4. Присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес. Той има същите права като първоначалния взискател (чл.351 ал. 1), включително от действията преди П (ал.2). Но призовки и съобщения се изпращат само па първоначалния взискател (ал.З). При иск или жалба от трето лице те не се призовават като страни (чл. 352), но могат да встъпят

като другари.

5. По-особено е положението на обезпечения кредитор, присъединен по право (чл.354). Той няма ИЛ, :затова СИ запазва суми за него и очакване на| ИЛ. Ако искът му бъде отхвърлен, тази сума се разпредели между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако те са удовлетворени.

123. I. Плащане

Паричните суми се внасят по сметката на СИ в банка (чл.349). Докато не бъдат изплатени на взискателя, те са на длъжника. Тон обаче не може да се разпорежда с тях. Разпорежда се СИ, като издава до банката нареждания за плащане.

Когато сумата е достатъчна за всички взискатели, СИ нарежда па папката да нзвьрши плащането. Когато сумата не е достатъчна, СИ приви разпределение.

Плащането има двояк погасителен ефект: материалноправен (изпълняемото право се погасява) и процесуален (изпълнителният процес се прекратят), защото е постигнал целта си).

II. Разпределение

1. Предпоставки:

а) няколко взискатели по същото производство;

б) недостатъчност на сумата за удовлетворяване на всички;

2. Разпределението е постановление на СИ, с което той определя:

а) кон притезания подлежат на удовлетворяване - проверява кои са освен взискателя присъединените кредитори.

б) какъв е редът за удовлетворяването им - определя кои са привилегированите притезания и какъв е редът им и кон са хирографарннте притезания (по чл. 136 ЗЗД и особените закони).

в) каква сума се полага за всяко от тях:

- привилегированите се удовлетворяват първи, по реда на привилегиите и изцяло, доколкото стигне сумата;

- хирографарните - колкото остане след удовлетворяване на приви­легированите, се разпределя пропорционално на размера, на вземанията им.

В размера на притезанията се включват и лихвите.

3. Изготвеното разпределение се предявява от СИ на длъжника и на всички взискатели в канцеларията на СИ в определен ден, за който всички се призовават. То може да се обжалва в тридневен срок от този ден (357).

Влязлото в сила разпределение служи като основа за плащането на отделните притезания. СИ издава платежните нареждания съобразно разпределението.

III. Обжалване на разпределението (чл. 358) - пред окръжния съд. Жалбата се разглежда в открито заседание с призоваване на длъжника и всички взискателн, участващи в разпределението. Решението на съда може да се обжалва по реда на частните жалби. Окръжният съд може да постанови друго решение, без да връща делото. Решението по жалбата установява със СПН съществуването на привилегията, нейния ред, размера на сумата, която се полага при съразмерно удовлетворяване на

кредиторите.

124.

1. Изпълнение на притезания за заместими действия (419)

1. Този способ се прилага за действия, които могат да бъдат извършени не само от длъжника, по и от друго лице, при което законният интерес на кредитора да бъде задоволен. Заместимата престация на длъжника трябва да се състои I) негово действие, а не в предаване на нари или вещ. Притезанието трябва да бъде съдебно установено.

2. Взискателят може да поиска от СИ да го овласти той да извърши действието вместо длъжника - лично или чрез другиго, за сметка на длъжника.

II. Изпълнение па притезания за незаместими действия (421)-взискателят ще бъде удовлетворен само ако длъжникът бъде принуден лично да извърши дължимото действие. Средството за принуда е налагането на последователни глоби от СИ по искане на взискателя. Всяка отделна глоба не може да надхвърля 200 лв. При налагането и СИ предупреждава длъжника, че при неизпълнение ще му наложи нова глоба.

III. Неизпълнение на задължения за бездействие - те винаги са незаместими. Способът е налагане на глоби до 400 лв. СИ констатира нарушението и го протоколира. Длъжникът може да обжалва всяка глоба пред съда по реда на чл. 332 и сл.

1. Идеята за несъстоятелността възниква в Италия. Във феодална Франция се създава първата кодификация на материята през ХVІІ в. В по нови времена първата съвременна кодификация е във френския Code Commerce – несъстоятелността, регламентирана там отдавна вече не съществува. В България първият режим исторически се създава със създаването на стария ТЗ и съществува в периода на неговото действие от 1989-1951 г. В по-нови времена с Указ 56 от 1989 г. се създава уредба на несъстоятелността, която е много несъвършена и просъществува до 1994, когато е приета част V на ТЗ “Несъстоятелност”. От тогава до сега режимът е в тази част V, като е претърпял 2 много сериозни изменения – уредбата не е съвършена, а и практиката е противоречива. В момента уредбата на несъстоятелността е уредена в чл. 607-760 ТЗ.

2. Терминът “несъстоятелност” има няколко значения:

2.1. Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и някои други задължения. Този институт съдържа норми както на материалното така и на процесуалното право (като преобладава процесуалната материя).

2.2. Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие.

2.3. Производство – динамичен фактически състав. Това е фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като последица на всеки предходен юридически факт са тези след него, т.е. всеки предхождащ юридически факт поражда следващия . Като производство несъстоятелността има следните особености:

1) Тя е съдебно производство – производство, в което съдът има много важно място.

2) Производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите на търговеца, които е неплатежоспособен или свръхзадължен. Щом става дума за принудително изпълнение, явно имаме изпълнително производство. Съдебните производства най-общо биват 3 вида: 1) искови производства (решава се правен спор), 2) изпълнителни производства и 3) обезпечителни производства (свързано с гарантиране на права). Несъстоятелността е изпълнително производство, но в неговите рамки има искови производства, квазиискови производства, обезпечителни производства и охранителни производства (при които съдът оказва съдействие, а не решава правен спор). Независимо, че

несъстоятелността е изпълнително производство, тя е и двустранно спорно производство. Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд. То е производство насочено към търговци и по това нашето право прилича на френското (най-несъвършено спрямо немското и англо-американското, където е насочено не само срещу търговци).

3. Разграничение между несъстоятелността и индивидуалното принудително изпълнение по ГПК:

Трябва да се прави разлика между обикновеното принудително изпълнение уредено от нормите на гражданското съдопроизводство и несъстоятелността.

• 
  Принудителното изпълнение в гражданското съдопроизводство започва по искане на кредитора и се движи само по негова инициатива. Несъстоятелността се образува по инициатива на кредитор, но може и да започне по искане на самия длъжник, в някои случаи и служебно от съда:
  
• 
  Образуването на производството по ГПК изисква особен акт, т.е. Обикновено принудителното изпълнение започва винаги на основание изпълнителен лист, издаден от съдебно осъдително решение, при несъстоятелността не е нужно вземанията на кредиторите да са облечени в изпълнителни листове, тъй като там всички вземания са изискуеми с обявяване на несъстоятелността.
  
• 
  Фазите, през които преминава несъстоятелността, са чувствително различни от фазите на принудителното изпълнение по гражданското съдопроизводство.
  

4. Несъстоятелността може да се сравни и с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника:

4.1. Ликвидацията е доброволно производство за разлика от несъстоятелността.

4.2. При ликвидацията няма спор.

4.3. Тя е производство, което се провежда в интерес на съдружниците/акционерите, а несъстоятелността в интерес на кредиторите.

4.4. Ликвидация се извършва само, когато има достатъчно средства за погасяване на всички задължения на търговеца, а несъстоятелността, когато търговеца е неплатежоспособен или свръхзадължен.

Целта на производството по несъстоятелност според ТЗ е да се осигури справедливо удовлетворение на кредиторите, което може да се постигне по два начина: или чрез осребряване на длъжниковото имущество и разпределение на получените суми между кредиторите или чрез приемане и изпълнение на план за оздравяване на предприятието на длъжника или погасяване на задълженията към кредиторите от доходите от стопанска дейност. Ако се сумират посочените признаци, несъстоятелността може да бъде определена като съдебно производство по обявяване на един търговец за неплатежоспособност, съответно за несъстоятелен понеже не е в състояние да изплати паричните си задължения, произтичащи от търговска сделка.

Несъстоятелността може да се разглежда в два аспекта: като процес, който се развива във времето, и като правно състояние на физическо или юридическо лице, което се установява при определени предпоставки. Това състояние е правна последица от откриването срещу лицето на производство на несъстоятелност. Докато трае производството лицето е в правно положение на несъстоятелност. Ограничени са неговите възможности за участие в стопанския живот и за използване и разпореждане с имуществото си. Разглеждайки несъстоятелността като процес, всъщност се изяснява и несъстоятелността като правно състояние, и то през целия период на развитие.

Несъстоятелността може да се определи така: съдебно производство на универсално принудително изпълнение за едновременно и съразмерно удовлетворение на кредиторите на длъжника, който не е в състояние да изплаща своите парични задължения. От това определение на несъстоятелността могат да се извлекат следните нейни черти:

• 
  Несъстоятелността е способ на универсално принудително изпълнение: кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. С това се спестяват разноски по процеса и време. Производството се разглежда от съда по несъстоятелността. В несъстоятелност по българското право може да бъде само лице, което има качеството търговец. То може да бъде физическо лице – едноличен търговец или юридическо лице – търговско дружество или кооперация. Няма значение каква е националността на търговеца. За да се обяви едно лице за несъстоятелно то трябва да се установи, че е неплатежоспособно. А то е неплатежоспособно, ако не е в състояние да изплати изискуемите и безспорни задължения по търговската сделка. За неплатежоспособен се смята само този длъжник, който е спрял плащанията поради обективна невъзможност. Самото задължение трябва да има паричен характер. Освен това то трябва да произтича от търговска сделка. Състоянието на неплатежоспособност трябва да се установи пред съда, който обявява длъжника за неплатежоспособен.
  
• 
  Несъстоятелността е съдебно производство, т.е. процедура, която се провежда при непосредствено участие и контрол на съда. Тя е изпълнителен процес и правните норми, които я уреждат, спадат към материалните правни норми, които уреждат отношенията между длъжника и неговите кредитори, между длъжника и трети лица, последиците на обявената несъстоятелност. Несъстоятелността си остава обаче еднороден процес, особено принудително изпълнение. Неговите норми са от публичен ред: не могат да бъдат дерогирани от страните.
  

Несъстоятелността е универсално принудително изпълнение под ръководството и надзора на съда с цел да се осигури справедливо колективно удовлетворение на кредиторите чрез осребряване на длъжниковото имущество или чрез предприемане и изпълнение на план за оздравяване на длъжниковото предприятие.

Обикновено несъстоятелността като състояние на длъжника се свърза с отрицателна оценка за нормалния му облик и поведение и за професионалните и организационните му качества като търговец. Несъстоятелността може да бъде резултат от лоши икономически и организационни условия, на недостатъчно търговски знания и опит. В тези случаи на откриване на производство по несъстоятелност има определени предимства и може да бъде в интерес на длъжника, кредиторите, работници от предприятието на длъжника и на цялото стопанство.

Чрез производството всеки кредитор се обединява в едно съдебно производство за колективно удовлетворяване производството като правно уредено осигурява прозрачност за имуществото на длъжника и за вземанията на кредитора, дава се гласност, отношенията не се затварят само между длъжника и кредитора. Несъстоятелността не се установява само с оглед на интересите на длъжниците и кредиторите. Тя обслужва обществените интереси. Това са интересите на пазара, който се нуждае от спокойствие, за да се развива нормално. Има се предвид целия пазар – трудов, токов, паричен, валутен, инвестиционен и т.н. Несъстоятелността трябва да помогне на длъжника да се разплати с кредиторите си и да продължи своята стопанска дейност.

Ръководейки се от интересите, посочени в чл. 607 ТЗ, целта на производството по несъстоятелността се определя по следния начин: “за оздравяване на предприятието на длъжника”. А ал. 2 продължава: “в производството по несъстоятелност се вземат в предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници”.

Съществуват няколко причини едно лице да изпадне в несъстоятелност, извън случаите на престъпна дейност, която води до несъстоятелност.

Честа причина е липсата у търговците на необходимите икономически познания за пазара, за цените, за платежоспособното търсене и други. Към тези причини може да се отнесе недостатъчната лична квалификация на длъжника в бранша, в който извършва своята дейност.

Другата група от причини за несъстоятелност е малкия собствен капитал на длъжника. Всяка стопанска дейност е рискова. При незначителен капитал длъжника има ограничени възможности да балансира на пазара и да устоява на неговите колебания. Някои, макар и временни пазарни вълнения могат да нарушат неговото финансово равновесие и той да се окаже пред несъстоятелност.

Една от причините, която води до несъстоятелност, е високата себестойност на продукцията или услугите, когато в тях значително място заемат работната заплата, суровините, които са вносни и са подложени на чести конюнктурни колебания и др. От особена важност са конюнктурните влияния, които могат да са от вътрешен международен характер. Такива влияния могат да се дължат на различни временни явления и извънредни събития като например природни действия, военни конфликти, социални напрежения, кризи, установяване на различни ограничения като ембарго, бойкот и др. много случаи на несъстоятелност се дължат на погрешно финансиране, неправилно изчисление на необходимите инвестиции, необходима работна сила и др.

Маса на несъстоятелността.

1. Масата на несъстоятелността включва всички имуществени права - както настоящи, така и бъдещи. Тя включва само имуществени секвестируеми права. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите.

2. Особени хипотези:

а) В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ) - вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но са част от търговското предприятие (определят се конкретно). Включва се и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но не са включени в търговското предприятие.

б) С откриването на производството спрямо персонално дружество се открива несъстоятелност и на съдружниците - ако съдружник е физическо лице, в неговото имущество се включва и и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО.

3. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите - кои са тези кредитори.

а) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания. Това са т.нар. стари кредитори - вземанията им са възникнали до датата на откриване на несъстоятелността.

- Кредиторите по чл. 616, ал. 2 (за лихви, безвъзмездни сделки, отпуснат на длъжника кредит от съдружник) се удовлетворяват след удовлетворяване на всички останали кредитори.

- Местните и чуждите кредитори имат равни права.

б) Нови кредитори - вземанията им са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност до обявяване на решението за несъстоятелността. Те стават кредитори в хода на производството и подпомагат длъжника да извършва своята дейност.

- Затова имат привилегирован режим - удовлетворяват се на падежа, ако длъжникът няма средства за удовлетворяване, удовлетворяването става по общия ред.

- Новите кредитори могат да получават и обезпечение от масата.

1. Съд - изпълнява различни функции в производството.

1.1. Той е съдебна инстанция по същество по всички спорове в това производство – правораздавателен орган.

1.2. Съдът действа като административен орган, било на спорна или безспорна администрация - назначаване на синдик, потвърждаване на оздравителен план, утвърждаване на списък на приетите вземания (административни актове). Ако допуска обезпечителни мерки, това пак не са съдебни решения. Обжалват се актове по общия ред - пред АС и ВКС. Най-важните решения, които са изчерпателно изброени, се вписват в търговския регистър и се обнародват (чл. 622).

2. Синдик. Не е ясно какъв е точно - държавен орган или представител на длъжника. По-правилно е държавен орган, а не частноправен пълномощник. Той е самостоятелна страна в процеса.

2.1. Синдик е само физическо лице, но може и повече от едно лице, като решенията се приемат с единодушие. Синдик е дееспособно лице с подходяща квалификация. Трябва да е включен в списък, утвърден от министъра на правосъдието. Има изискване да няма конфликт на интереси между него и длъжника, защото ако има, той ще действа в свой интерес. Изискванията са в чл. 655, ал. 2.

2.2. Синдикът се назначава от съда по несъстоятелност, но предложение прави първото събрание на кредиторите. Синдикът трябва да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа.

2.3. Чл. 657 дава основания за освобождаване на синдика по всяко време на производството. Синдикът може да бъде освободен служебно, по искане на кредитори, на събранието на кредиторите, на длъжника. Винаги, когато синдикът не изпълнява задълженията си или застрашава интересите на кредитора или длъжника, съдът може служебно да го освободи.

2.4. Правомощия на синдика - подробно описани в чл. 658.

1) Най-общо синдикът управлява търговското предприятие и представлява длъжника относно това предприятие. Не може да упълномощава други лица със своите права освен с изричното разрешение на съда.

2) Синдикът има две задължения: 1) да води дневник - записва всички свои действия по масата; 2) отчита се веднъж месечно и при поискване от съда; при прекратяване на дейността си представя окончателен отчет, който може да се оспорва.

2.5. Ограничения (легално установени): 1) не може да договаря сам със себе си, дори със съгласието на длъжника; 2) не може да придобива имущество от масата на несъстоятелността (и свързаните с него лица); 3) синдикът трябва да пази тайните на длъжника.

2.6. Синдикът е длъжен да полага грижата на добрия търговец.

1) Ако не полага дължимата грижа, дължи обезщетение за вреди. Ако синдиците са повече от един, отговарят солидарно.

2) Ако синдикът не е внесъл дадена сума навреме, дължи законната лихва от получаването до внасянето.

3) Съдът може да му налага глоби.

2.7. Синдикът има право на възнаграждение - периодично или окончателн.

3. Във времето между откриване на производството и събранието на кредиторите съдът назначава временен синдик - има същите правомощия и задължения, но има и специфични задължения, които трябва да се изпълнят в 14-дневен срок:

1) Да изготви списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника като посочи техните вземание. Списъкът е от значение кои кредитори ще участват в първото събрание на кредиторите.

2) Да изготви извлечение от търговските книги на длъжника.

3) Да изготви писмен доклад за причините на неплатежоспособността, за състоянието на имуществото, взетите марки за запазването му, възможностите за оздравяване.

Тези документи се представят на първото събрание на кредиторите.

4. Първо събрание на кредиторите.

4.1. То се провежда не по-късно от 1 м. от решението за откриване на производството - посочва се в решението. Ръководи се от съдията, който разглежда молбата за откриване на производството.

4.2. В това събрание участват кредиторите от списъка на временния синдик. Те се установяват и от извлечението от търговските книги.

1) Минималният кворум е двама кредитори, освен ако в списъка е един кредитор.

2) Кредиторите трябва да участват лично. Представител може да участва с изрично писмено пълномощно. Ако кредиторът е физическо лице, пълвомощното трябва да е с нотариална заверка на подписа.

3) Длъжникът може и да не участва. ..............

4.3. Първото събрание на кредиторите:

1) Изслушва доклада на временния синдик.

2) Избира синдик. ....... Може да изберат няколко синдици, които са класирани по някакъв начин. Съдът не може да назначи синдик, ако не му е предложен.

3) Избира комитет на кредиторите - факултативен орган.

5. Събрание на кредиторите - по-широки функции.

5.1. Провежда се след одобряване на списъка на приетите вземания.

1) Свиква се от съда по искане на длъжника, синдика, комитета на кредиторите или кредиторите с 1/5 от размера на приетите вземания.

2) Съдът може да го свика служебно, когато е необходимо да се определи методът за оценка на имуществото на длъжника и да се определи възнаграждение на оценителите.

3) Свиква се чрез покана, която се обнародва в ДВ.

5.2. Участие и кворум:

1) Участват кредиторите, които имат приети вземания. Може дадено вземане да не е прието, а да е оспорено - ако има убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне участие в събранието.

2) Кредиторите по чл. 616, ал. 2 не участват.

3) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на кредиторите, които присъстват. Ръководи се от съда по несъстоятелността.

5.3. Актовете на събранието са решения, които се приемат с обикновено мнозинство. Гласовете се определят съобразно размера на вземанията (не по глави).

5.4. Правомощия на събранието на кредиторите - чл. 677. Според Калайджиев то няма кой знае какви правомощия.

5.5. Решението обвързва всички кредитори, дори да не са присъствали. Решението има характер на сделка-решение, а не на многостранна сделка..

5.6. Решенията могат да се отменят, ако са незаконосъобразни или увреждат част от кредиторите. Отмяна може да иска длъжник или кредитор.

6. Комитет на кредиторите - факултативен орган.

6.1. Членовете са от 3 до 9. Те са довереници на кредиторите. Всички обезпечени и необезпечени кредитори с изключение на тези по чл. 616, ал. 2 могат да включват свои представители.

6.2. Правомощия:

1) Спомагателни правомощия - подпомага синдика при управление на имуществото от масата.

2) Контролни правомощия - може да проверява търговските книги и да уведомява съда за нарушения, които са основание за освобождаване на синдика. Проверява касата минимум веднъж месечно.

6.3. Възнаграждението е за сметка на кредиторите.

6.4. Членовете не могат да придобиват имущество от масата.

1. Традиционно се смята, че откриването на производството по несъстоятелност изисква наличието на 2 типа предпоставки:

1.1. Материално-правни предпоставки:

1) Производство по несъстоятелност може да се открие само по отношение на търговец по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило:

а. Не може да се открие производство по несъстоятелност за търговец публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон – за тази категория търговци несъстоятелността се урежда отделно.

б. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение на банка или на застрахователно дружество, защото за тях има ред по специални закони – ЗБ и ЗЗ, които се прилагат субсидиарно.

в. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон – Фондова борса, Централен депозитар и т.н.

2) Законът допуска обаче и обратната хипотеза – нетърговци, за които може да се открие производство по несъстоятелност:

а. тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния;

б. неограничено отговорните съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството;

в. откриване на производство по несъстоятелност срещу несъществуващо лице - за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен; за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация – в едногодишен срок от настъпване на събитието.

г. правилата за несъстоятелността на търговците субсидиарно се прилагат и спрямо юридическите лица с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.

3) Неплатежоспособност – правно-технически термин, определен в ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. То трябва да е установено по основание (старият текст е изисквал то да е ликвидно, т.е. безспорно), проблемът при старият текст е бил, че едно вземане е безспорно, когато е признато с влязло в сила решение и когато длъжникът го оспорва оспорването може да е недобросъвестно. С последното изменение достатъчно е да се установи съществуването на такова задължение (юридически факт). Не е необходимо задължението да е установено по размер – това е много спорно. Задължението трябва да е по търговска сделка. С измененията от 98 г. се дава възможност и да бъде публично вземане, свързано с търговската дейност. От други правила на ТЗ се вади изводът, че невъзможността да се изпълни парично задължение трябва да е трайна, а не временна. В чл. 608, ал. 2 е уредена необорима презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията. Терминът “спиране на плащанията” не е уреден в закона - ясно е, че става дума за обективна и трайна невъзможност за плащане. Самата неплатежоспособност е същото нещо. Разликата между ал. 1 и ал. 2 е само количествена - по ал. 2 става дума за повече от едно плащане. Следователно, няма разлика между двете - това произтича от стария ТЗ (уредено е само спиране на плащанията), сега в ТЗ има по-модерно разбиране (дори и едно да не се плати), т. е. има ново и старо основание. За съда е по-лесно да установи едно плащане, а не повече.

4) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания (имуществените задължения). Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството.

1.2. Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца. Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.

2. Начало (откриване) на производството.

2.1. Активно легитимираните лица са изброени изчерпателно:

1) Длъжник - има и задължение по чл. 626, ал. 1.

2) Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник.

Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия.

3) Кредитор по търговска сделка, който има парично вземане (най-честа хипотеза).

4) Държавата или общината, ако е налице публичноправно парично задължение, свързано с търговската дейност.

2.2. Началото на производството се поставя с писмена молба на едно от лицата. Към молбата се представят и писмени доказателства, с които лицето разполага. Чл. 628, ал. 1 посочва и допълнителни документи, които трябва да представи длъжникът или ликвидаторът.

2.3. С цел бързина законът предвижда, че съдът образува делото (дава му номер) в деня на подаване на молбата.

1) Ако молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, съдът трябва да я разгледа незабавно в закрито заседание.

2) Ако молбата е подадена от кредитор, трябва да я разгледа в открито заседание при закрити врата с призоваване на молител и длъжник най-късно 14 дни след подаване на молбата.

2.4. Съдът трябва да разгледа делото по същество в 3-месечен срок - в този срок се събират доказателства и после се преминава към гледане на делото по същество. Целта е ускоряване на производството. Както са предвидени, сроковете са императивни, но съдът гледа на тях като на инструктивни.

2.5. До приключване на първото заседание по делото, образувано от кредитор, в производството да се присъединят и други кредитори. Срокът е преклузивен. Вече изрично е предвидено, че на този етап могат да участват повече от един кредитори - досега практиката беше противоречива. Проблемът е на тази първа фаза да се установи едно изискуемо вземане, определено по размер, и затова не е нужно да има много кредитори на тази фаза (участието на повече ще забави производството).

 Съдът трябва да постанови решение:

1. Ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството, съдът открива производството по несъстоятелност.

1.1. Това става с решение:

а) Съдът обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението се намира т.нар. подозрителен период - ако през него са извършени определени сделки, те се смятат за недействителни (нищожни) спрямо кредиторите.

б) Открива производството по несъстоятелност.

в) Назначава временен синдик.

г) Налага обезпечителни мерки - да се попречи на длъжника да разхищава имущество.

д) Да се обяви датата на първото събрание на кредиторите - не по-късно от 1 м. от постановяване на решението.

е) Може да има и други незадължителни елементи: спиране на дейността на търговеца, забрана търговецът да се разпорежда с имущество.

1.2. Решението се вписва в търговския регистър, обнародва се в ДВ и се обявява в съда. То има значение erga omnes - спрямо всички, а не спрямо определен кредитор. Решението има незабавно действие - обжалването му не спира изпълнението на действията по него (в гражданския процес единствено решението на въззивната инстанция подлежи на незабавно изпълнение). Целта е да не се даде възможност на длъжника да уврежда кредиторите.
1.3. Характерът на решението е спорен - комбинация от няколко акта:

а) Налагат се обезпечителни мерки - решението е акт за допускане и постановяване на обезпечителни мерки.

б) Назначава се временен синдик - акт на безспорна администрация (административен акт).

в) Декларативно-конститутивно действие - декларативно е, защото се установяват факти по делото (материалноправните условия за откриването, длъжник, неплатежоспособност), конститутивно е, защото поставя началото на същинското производство по несъстоятелност.

г) Материално-правно конститутивно действие, защото известна категория сделки след решението са недействителни.

Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо.

2. Ако е видно, че продължаването на дейността е опасно (би увредило масата на несъстоятелността), съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му - заедно с откриване на производството или по-късно. Искане в тази насока могат да правят всички. Има разлика между обявяване на несъстоятелността и откриване на производството има (по стария ТЗ разлика няма) - в производството има оздравителен план (оздравително производство), т.е. кредиторите да се удовлетворят от печалбата (приходите от дейността), а не от имуществото (активите).

3. Съдът може да направи пропусне тези стъпки - прекратява се производството, ако длъжникът няма достатъчно имущество за покриване на разноските. Това може да се избегне, ако кредитор предплати необходимата сума (определя се сума от съда).

4. Съдът може да отхвърли молбата - две алтернативни причини:

а) ако затрудненията са временни;

б) ако длъжникът има достатъчно имущество и интересите на кредиторите не са застрашени

Всяко едно решение може да се обжалва пред АС и ВКС - триинстанционно производство за тези 4 вида решения.

5. Последици от решението:

5.1. За длъжника:

1) Длъжникът може да е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си - десезиране.

а. Десезирането може да е частично - длъжникът може да се разпорежда с имуществото си (продължава дейността си), но под надзора на синдика. Частичното десезиране е честа хипотеза. Сделките на длъжника се одобряват от синдика.

б. Пълно десезиране - предприятието се дава на синдика. Пълно десезиране се постановява, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите.

Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.

2) Прекратяване на търговската дейност - не е задължително.

3) Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.

5.2. За третите лица: 

1) Непаричните задължения на длъжника по силата на закона се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството. Превръщат се, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.

2) Задълженията на третите лица стават изискуеми от деня на обнародване на решението в ДВ - длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране.

3) Съдебното и арбитражното производство по ...... граждански и търговски дела, по които длъжникът е ответник, се спират от датата на решението - кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства. Има и изключения.

4) Изпълнителните производства се спират. След датата на решението не могат да се образуват индивидуални изпълнителни производства по същата причина, както и при исковите производства. Има специален ред по ДПК, където производствата могат и да не се спират.

а. Ако между деня на решението и деня на обнародването се извърши плащане на взискател, то платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността.

б. По-особено е уредено положението на заложните и ипотекарните кредитори. Те винаги имат първа по ред привилегия в производството по несъстоятелност (по чл. 136 ЗЗД се допуска правото на задържане да ги предхожда). Ако е започнало удовлетворяване на такъв кредитор, съдът може да разреши удовлетворяването да се извърши и извън производството по несъстоятелност, защото той би получил същото и в производството по несъстоятелност.

4. Попълване на масата на несъстоятелността и предявяване на вземанията

1. Запазването на масата на несъстоятелността може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди откриване на производството по несъстоятелност, с решението за откриване на производството и след това. Чл. 650-654 уреждат специални обезпечителни мерки:

а) Запечатване (движими и недвижими вещи) - прави се от съдия-изпълнител.

б) Опис - от съдия-изпълнител и синдика.

2. Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:

2.1. ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника. Първите два вида са недействителност по право - относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 на чл. 646).

 Сделки и действия, извършени 1) след датата на решението за откриване на производството и 2) не по установения ред - напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки:

а. Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството - един кредитор ще бъде предпочетен пред другите (нарушение на принципа на универсалност).

б. Учредяване на залог или ипотека - за един кредитор ще се създаде привилегия, която е нямал към откриването на производството.

в. Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Целта е да не се уврежда масата.

2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период - между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които е нарушена еквивалентността.

а. Изпълнението на парично задължение е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността.

б. Безвъзмездни сделки.

в. Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение.

г. Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.

3) Чл. 647 - недействителни не по право сделки, а недействителността се прогласява с особени павлови искове.

а. Възникването на преобразуващото право за кредиторите е при определени предпоставки, различни от тези по чл. 135 ЗЗД.

б. Освен това исковете могат да се предявяват от синдика и то поначало от него, а при бездействие от кредиторите.

в. Срокът за предявяване е 1 г. (по чл. 135 ЗЗД - 5 г.) - за да има възможно най-бързо решаване.

Увредените кредитори могат на общо основание да водят иск по чл. 135, но той ще се води пред съда по несъстоятелност.

2.2. Право на синдика да събира невнесените или неизпълнените (неизплатените) вноски (дял не се събира) от съдружниците - чл. 643. Това право е по отношение на ООД. Спорно е дали може и при АД - законът нищо не казва, но според Калайджиев е възможно.

2.3. Право на синдика да прекрати всеки договор със страна длъжника, по който задълженията не са изпълнени изцяло или отчасти - чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие - типичен пример е договорът за наем.

1) Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна - по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако в този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение.

2) Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла.

3) Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни).

2.4. Особено право на прихващане - чл. 645.

1) Правото на прихващане принадлежи на кредитора.

а. Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството. Предпоставките са като по чл. 103 ЗЗД, но тук не се изисква ликвидност.

б. Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент.

Пасивното задължение не е нужно да е изискуемо.

Това разрешение не е възприето навсякъде, защото прихващането променя реда на удовлетворяване и така хирографарен кредитор може да изпревари обезпечен.

2) Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на възникване на неговото вземане и задължение е знаел, че длъжникът е свръхзадължен/неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъстоятелност. Тази относителна недействителност се установява с иск.

3) Чл. 645, ал. 4 урежда особено правило за прихващането, което длъжникът прави - извършеното след датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото. Такова правило в някои чужди законодателства има и за кредиторите.

Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може - третото лице става кредитор за вземането си.

2.5. Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник-физическо лице, което е било встъпило в брак.

Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по несъстоятелност. Самото производство по несъстоятелност се дели на две големи фази: 1) производство по откриване на несъстоятелността; 2) същинско производство по несъстоятелността.

1.1. Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по несъстоятелност е да вземат участие всички кредитори - за да участват, трябва да предявят вземанията си:

1) Участието им поначало е функция от тяхната воля (някои се конституират и служебно).

2) Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори – поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини.

1.2. Предявяването на вземанията се извършва пред съда.

1) Преди (по по-стария режим) се смяташе, че има характер на искова молба. Сега не е точно така, защото решението на съда няма сила на пресъдено нещо - става дума за квази искова молба.

2) Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор - доказването е непълно (няма исков процес).

1.3. Срок за предявяване:

1) Кредиторът трябва да предяви вземането си в едномесечен срок след датата на обнародване на решението за образуване на производството.

2) Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 5 м. Предявяването след първия месец (от 2 до 5) има неблагоприятни последици:

а. Кредиторът не може да оспори прието вземане.

б. Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка.

в. Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка.

3) Ако кредиторът изпусне 5-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство. Тези ограничения са за старите кредитори. Има едно изключение за кредитори, за които има висящи дела (предявен е иск преди откриване на производството по несъстоятелност) - това производство се спира, но ако вземането не бъде прието, исковото производство се възобновява.

4) За новите кредитори не важат всички тези срокове - - по общия ред, ако не се удовлетворят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък.

1.4. В 14-дневен срок от изтичане на срока за предявяване (1 м.) синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка:

1) Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване.

2) Списък на вземанията по чл. 687 - на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изготвянето на този списък служебно без предявяване е облекчение за тези кредитори. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания (на ДОО, държавата).

3) Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже.

4) Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.

1.5. Оспорване.

1) Възможно е един кредитор да не е съгласен с вземане на друг кредитор или длъжникът да не е съгласен, че е длъжник на определен кредитор. Оспорването се прави пред синдика в 14-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците.

2) Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът - има иск за предявено вземане или кредитор с неприето вземане може да предяви иск за вземането си и тогава е възможно по отношение на този кредитор да се постанови решение от съда и ако в производството е участвал и синдикът, вземането е неоспоримо.

3) Възражението, направено пред синдика, се гледа в 14-дневен срок съвместно от синдик, длъжник и кредиторите, между които е оспорено. В 3-дневен срок от обсъждането синдикът се произнася окончателно.

1.6. Когато синдикът реши кои вземания ще приеме, той представя окончателен списък на приетите вземания и на оспорените неприети вземания заедно с мотиви за неприемането. Списъкът се представя в срок 1 м. от изтичане на срока за възражения.

1.7. Съдът одобрява или не списъците.

1.7.1. Актът на съда не е правораздавателен, а акт на спорна администрация.

1.7.2. Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не.

1) Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание.

2) Ако има възражения, съдът се произнася в 14-дневен срок в открито заседание. По принцип всички възражения се обсъждат в едно заседание, но понякога това е обективно невъзможно. Ако намери възраженията за основателни, то съдът прави съответните промени в списъка. Ако не - оставя ги без уважение.

1.7.3. Определението на съда се обнародва в ДВ. Това определение не е със сила на пресъдено нещо - може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.

1.7.4. Значение на предявеното вземане да е прието:

1) Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите.

2) Може да гласува оздравителен план.

3) Може да участва в разпределението.

1.8. Иск от кредитор за установяване на неговото вземане по исков път.

1.8.1. Абсолютна предпоставка за воденето на иска е кредиторът да е възразил първо пред синдика, а после и пред съда.

1.8.2. Това е нормален иск, но има особености:

1) Компетентен да гледа спора е съдът по несъстоятелността.

2) Особени процесуални предпоставки.

1.8.3. Решението по този иск е триинстанционна.

1.8.4. Решението на съда е със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори.

Има колебание дали да съществува този иск. По чл. 694 първо имаше, после се счете, че много забавя производството, защото решението по него засяга производството по несъстоятелност (при разпределението има задължение да се заделят средства за оспорени вземания). Положителна страна на иска е, че осигурява по-голяма възможност за защита.

1.9. Предявяването на списъка на приетите вземания (предявяването и приемането на вземанията) засяга и спрените искови производства.

1) Ако синдикът приеме вземанията на кредиторите по тези производства, исковите производства се прекратяват.

2) Ако синдикът откаже да включи такова вземане, спряното исково производство се възобновява.

3) Производството се възобновява и за прието вземане, срещу което има възражение от друг кредитор.

2. Извънсъдебно споразумение - трети способ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Без практическо приложение.

1) Това е многостранна сделка, по която трябва да се съгласят всички кредитори с приети вземания. Страни по това споразумение са длъжникът и всички кредитори.

2) Може да се сключи по всяко време в писмена форма.

3) В това споразумение може да има всякакви клаузи. Основното значение е, че прекратява производството по несъстоятелност.

4) Ако длъжникът не изпълни задълженията по споразумението, кредитори с вземания 15% от общия размер на вземанията могат да искат възобновяване на производството по несъстоятелност. Ако производството се възобнови, не може да има оздравително производство.

5. Оздравителен план

Нашият ТЗ предвижда модерна процедура - възможност при откриване производство по несъстоятелност предприятието на длъжника да бъде оздравено. Гл.40 от ТЗ предвижда оздравителен план : С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията на длъжника, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието (както икономическа, така и в търговски смисъл - сливане, вливане), специален ред за осребряване на имуществото или извършване на други действия и сделки (напр. разпродажба на имуществото изцяло вместо на части).